Clash Of The Titans (1981) (Clash Of The Titans CD1.SUB) Свали субтитрите
и всички вие, богове на Олимп.
Обричам дъщеря си, Даная
и нейния син, Персей, на морето!
Нейната вина и грях
донесоха срам на Аргос.
Аз, Акризис, царят
изчиствам престъплението й и възстановявам честта си!
Кръвта им няма да е по моите ръце.
Сега!
СБЛЪСЪКЪТ НА ТИТАНИТЕ
Сторено е.
Цар Акризис изостави дъщеря си и нейното дете
на морето.
Тогава ще бъде наказан.
Щестоко и безмилостно престъпление!
Богохулство!
Как смее този тиранин да се моли да простя дивашкото отмъщение,
от ревност и страх!
Акризис винаги е показвал преданост към боговете на Олимп.
Построи много храмове, посветени на теб,
велики Зевсе, баща на боговете.
Дори сто добри дела не могат да изкупят едно престъпление.
Хиляда храма, олтара или статуи, дали посветени на мен,
или на теб, Хера, съпруго моя,
или на Тетис, очарователната богиня на морето.
Или на теб, Атина, най-мъдрата и загрижената.
Или дори на Афродита, богинята на любовта.
Нищо не ще заличи, или опрости
тази мерзка кръвнина.
Има ли значение?
Смъртта на едно момиче и нейното дете?
Момиче ли? Неговата дъщеря!
- След отдаване за цял живот...
- Достатъчно! Вече реших.
Акризис трябва да бъде наказан,
и хората му, заедно с него.
Посейдон,
заповядвам ти да вдигнеш вятъра и морето.
Унищожи Аргос!
И, за да е сигурно, че не е останал камък, или нищо живо,
заповядвам ти да изведеш последния от Титаните.
Пусни Кракън!
Царството на Акризис трябва да бъде унищожено!
Както заповядате.
Но се увери,
че никакво зло да не падне върху младата Данае и сина й.
Отнеси ги на отдалечен и мирен бряг. Тръгвай сега, и бързай.
Без жалост, без милост. Защо?
Зевс, съпругът ти, обичаше това момиче.
- Данае ли?
- Тя е много красива.
Толкова хубава, че Акризис разви ревност и я криеше от мъжете,
заключена зад железни врати.
Но Зевс се превърна в златен душ
- и я люби.
- Защо тогава да съчувствам?
- Нека се удави. Заедно с детето!
- Детето, Персей, е син на Зевс.
Ето защо той е обичан,
а Аргос - обречен.
Данае и детето бяха отнесени на сигурно на остров Серифос.
Серифос.
Тогава, нека Данае и детето да живеят спокойно
и щастливо.
Персей отрасна и стана красив момък.
Имаше щастливо детство. Бе със силно тяло и красиво лице,
какво повече един смъртен можеше да мечта, или заслужи?
А моят син, Калибос?
Престъпленията му са непростими.
- Бъди милостив. Покажи жалост.
- Невъзможно!
Калибос имаше всяка възможност!
Ти, като богиня-покровителка на град Джопа, го разглези
и му угодничи, още от раждането.
Позволи му да управлява Кладенците на Луната и унищожи всичко живо.
Поставяше капани и изби свещеното ми стадо летящи коне,
единствения жребец, който оживя, е Пегас.
- Затова сина ти ще бъде наказан.
- Не, умолявам те. Бъди милостив.
Ще стане омразен за човешкото зрение.
Ще бъде отбягван, и ще се принуди да живее в блатата, като отшелник.
Ще бъде превърнат в смъртна подигравка.
Срамният знак на подлата му жестокост.
Това е окончателното ми решение.
Не, умолявам те.
Предстои му да се ожени за принцеса Андромеда.
Ще властва над цяла Джопа и Финиция.
Нека принцесата да го погледне, сега!
Недей. Нали не смени ума му.
Ако беше неговото дете, Персей, щеше да му прости.
Но за моя син, Калибос, няма милост, няма надежда.
- И няма женитба с Андромеда.
- Как може да е така?
И въпреки това, ако сина ми
няма да се ожени за нея,
тогава никой не ще го направи.
Моите жреци на Джопа са предани.
Ще им говора в сънищата и чрез знамения.
И тъй както Калибос страда,
така и Андромеда.
Обещавам ти.
Синът на Зевс трябва да бъде благословен от съдбата,
докато моя е наказан чрез деформация.
Време е съдбата да се намеси.
Време е да видиш нещо от света, Персей.
Време е да се сблъскаш със страха.
Време е да опознаеш ужаса на мрака и да видиш смъртта.
Време е очите ти да се отворят за безрадостната реалност.
Далече на изток, през морето
в град Джопа,
царство Финиция.
Кой си ти?
Кой си ти?
Покажи се!
Кой си ти?
- Първо, кажи ми къде съм?
- "Къде" ли?
Къде съм?
Значи, не знаеш къде си?
Да, не знам.
Нека проявим малко търпение. Името ми е Амон.
Поет и писач на пиеси. А ти?
Аз съм Персей.
- Наследник за трона на Аргос.
- Богове!
И как се озова тук?
Не знам къде "тук" се намира.
Това е амфитеатърът на Джопа.
- Къде?
- Великият град Джопа.
Но как?
Лежах си край брега, гледайки към Луната.
А, Луната!
Това обяснява нещата. Виждаш ли, Луната
влияе на мозъка.
Мисля, че ще сме на сигурно вътре, далеч от нощния въздух.
Извинявам се за драматичните труфила и театралните ефекти.
Обличам ги, за да плаша любопитните.
Кара ги да мислят, че театърът е обсебен.
- Защо всичко е разхвърляно?
- Това е знак на времената.
Царството е прокълнато и града е обзет от точаяние.
Всички наоколо мълвят:
"Не наричай живия щастливец!"
И така, млади ми приятелю.
Казваш, че името ти е Персей, наследник за трона на Аргос?
Да.
Но досега съм живял на остров Серифос.
Някой ден ще се върна, за да си възвърна Аргос.
- След раждането ми, майка и аз...
- Знам.
- Така ли?
- Ама разбира се!
Красивата принцеса и ревнивия тиранин,
ти и майка ти - хвърлени в морето
и унищожението на Аргос.
Беше известна история тук за последните 20 години.
Аз самия написах поема за това.
- Доста емоционална, впрочем.
- Тогава,
можеш ли да обясниш, какво се случи с мен тази вечер?
Боговете на Олимп са мистериозни, а мотивите им са неясни.
Съветът ми към теб:
Върни се към спокойствието на Серифос възможно най-бързо.
Но желанието на майка ми бе да възвърна царството си.
За тази цел Джопа е по-добро място, отколкото един остров.
В такъв случай
по-добре да облечеш нещо, което не е толкова дрипаво.
Нещо, по-удобно,
по-удачно за един принц, тъй са се каже. Излез!
Виж това!
Изглежда добре.
Ще свърши чудесна работа.
Мечът ти.
Добре дошъл в Джопа, принц Персей.
Изпратила си го полу-гол в непознат, нещастен град?
- Съдба?
- Не е така и ти го знаеш!
Долна и мерзка постъпка, недостойна за една богиня!
- Нима ме обвиняваш?
- Едно нещо е сигурно.
Синът ми се нуждае от повече, а не от наметало и дървен меч.
Осигурете му подходящи оръжия. Оръжия с божествена сила.
Шлем!
Меч!
И щит!
Да са при него възможно най-бързо!
- И това е от любов към Данае.
- Не!
Толкова жени са го привличали, че едва ли я помни.
Не, от глупава гордост за красивия му син.
Както каза, толкова жени. И тези трансформации, които прави,
за да ги прелъсти. Веднъж е златен душ,
бик, или лебед. Даже опита да ме грабне, пременен като сепия.
- И успя ли?
- Разбира се, че не.
- Какво направи?
- Победих го в собствената му игра.
Превърнах се в акула.
Рано си станал. Красива утрин!
Вълшебна!
Намерих това до статуята.
Прилича ми на богинята на любовта. Забележително е.
- Меч, а?
- Да.
-Това не е обикновен меч.
- Направен е от странен метал.
Не е нито месинг, нито желязо. Не съм виждал подобен.
Богове!
Там има щит!
А ето там - шлем!
Прав бях да кажа "Богове".
Та кой друг може да направи меч,
който реже мрамора
без дори да остави драскотина по острието?
Ако мечът може да прави това,
какво могат шлемът и щита?
По-добре... Тоест, по-добре ти да откриеш.
- Ще пробвам шлема.
- Не! Пробвай първо мен!
- Какво каза?
- Нищо не съм казал.
Звукът дойде ей оттам, до статуята на Хера. От щита!
Обърни ме.
Персей!
Персей, Персей.
Слушай ме, Персей.
Тези оръжия са дарове от боговете.
Пази зобре този щит,
защото един ден той ще пази живота ти.
Ще пази живата ми?
- Кога?
- Ще разбереш,
когато му дойде времето.
- А шлема?
- Той има силата
да прави носещия го
невидим.
Невидим ли?
Невидим.
Почакай!
Чакай. Кой си ти?
Открий и изпълни съдбата си.
Съдбата ми?
Божественият дар не се подлага на съмнение,
а просто се приема.
Невидим.
Виждаш ли ме?
Нищо.
Нищо не виждам! Къде си?
- Невидим съм! Не виждаш ли?
- Виждам само стъпките ти.
Боговете за изключителни.
Персей,
къде хукна?
Към Джопа!
Мечът ти!
Устремен,..
глупав.
Ех, младите.
Защо никога не слушат?
Кога ще се научат?
Странник, тук?!
Странник за гледките, като тази.
- Да не е престъпник?
- А, не.
Беше кандидат за ръката на принцеса Андромеда.
Онази там, е майка й, кралица Касиопея.
Кандидат за трона? И е изгорен?
Кандидат, да, но не за трона.
- Нещо не разбирам.
- Странни времена настанаха, приятелю.
Андромеда трябваше да се омъжи за принц Калибос.
Но тогава той бе деформиран, наказан от боговете.
И Андромеда отказа да се омъжи. Щреците се молеха, четоха знаменията
и го отдадоха на гнева на богинята Тетис.
Оттогава всеки може да кандидатства за ръката й.
- Чудех се, че изобщо някой ще иска.
- Андромеда е много красива.
Освен това, който се ожени за нея, ще управлява цялото царство.
За това, мъжете са готови да умрат.
- Трябва само да отгатнат гатанка.
- Гатанка ли?
- Това ли е всичко?
- Гатанката е различна за всеки.
Затова тези, които сгрешат,
не могат да кажат какво са ги питали.
И този Калибос...
- ... какво за него?
- Живеем в страх от него.
Страх от това какво ще направи, отмъщавайки за Андромеда.
- А тя къде е?
- В най-високата кула,
над този пушек и смрад.
Не яде и не говори в знак на протест срещу този ритуал.
Стои сама, далеч от тези проклети, адски рояци
от напоени с кръв мухи.
Благодаря ти, приятелю.
Андромеда.
Открих съдбата си.
Калибос.
Лешоядът отлетя на изток.
Към блатата! Към леговището на Господаря на блатата.
Трябва да проследим птицата.
Когато пак се появи при принцесата.
Да.
Но как ще проследим същество, което лети във въздуха?
Може и да има начин.
Малък, но възможен.
Тази вечер.
Когато Луната огрее върху водата, казват,
че Пегас, последният крилат кон, идва тук да пие.
Слушай!
Виж там!
- Нищо не виждам.
- Ето там.
Пегас!
Точно така, спокойно.
Спокойно де.
Спокойно!
Точно така.
Спокойно.
Точно така!
Добро момче.
Най-красивият жребец на света. Но доста жаден.
Не съм изненадан. И аз съм жаден също.
Ето. Стой с него.
Пегас.
Красавец. Не се страхувай.
Приятелят ти ще се върне скоро.
- Бавно, бавно.
- Пегас.
- Успяхме!
- Не, ти успя.
Подарък за теб.
Калибос, защо ме повика пак?
Защото, ако аз не мога да се порадвам на красотата ти,
то мога да се нагледам на огледалния й образ, за да помня как някога
ме обичаше.
Да ме помнищ какъвто бях.
Помня, но сега...
Е време да научиш новия въпрос!
Не, умолявам те. Без повече клади.
Внимавай, Андромеда. Новият въпрос
за самозваните герои.
Отбелязвай и запомни.
Когато дойде времето
следващия кандидат да се представи,
ти ще помниш.
Калибос, умолявам те,
вдигни проклятието над Джопа и освободи душата ми.
Покажи милост, Калибос.
Тъй както ме обичаше някога,
бъди милостив сега.
Върви.
Пегас!
Пегас!
Пегас!
Още веднъж, аз, царица Касиопея,
представям пред вас дъщеря си, Андромеда.
Ако сред вас има мъж, достоен за ръката й,
то нека се покаже!
Нима няма никой?
Никой достоен мъж в цялото царство Финиция?
Никой с кураж и смелост?
Кой си ти?
Персей, принц и наследник на царството Аргос.
Ти!
Познаваш ли го?
Само
от съня си.
Моля те, остави ме.
Задай въпроса си.
В съзнанието си виждам
три кръга, събрани в безценна, изящна хармония.
Два - пълни като Луната. Един - вдлъбнат като корона.
Два от морето, пет фатома навътре.
Един от земята, дълбоко под земята.
В цялост - знак за голяма слава.
Кажи ми, какво е то?
Имай кураж, принцесо.
Какво е то?
Три кръга, събрани.
Две луни и корона.
- Кажи ми!
- Отговорът е "пръстен"!
Две перли в кръг от злато!
Пръстенът на Господаря на блатата. Перленият пръстен на Калибос.
Ето го, на ръката на самия Калибос!
Пръстенът. Дар от майка му,
богинята Тетис.
Това ли е отговора?
Това ли е? Кажи ми!
Да.
Бихме се в блатата! Пощадих му живота при едно условие.
Че ще вдигне прокрятието си.
Вече няма да има клади.
Няма да има кошмари.
Светлината победи мрака.
Ти си свободна.
Тетис, богиньо на морето.
Чуй молбата на твоя син, Калибос.
Дай ми възмездие.
Кажи ми как да накажа Персей за това богохулство!
Виж това!
Ранявайки ме,
той обиди теб!
Тогава със сигурност трябва да бъде наказан.
Покажи ми.
Помогни ми.
Персей е защитен от самия Зевс.
Нищо не мога да направя.
Тогава накажи тези, които Персей обича.
Царицата, Андромеда,
населението на Джопа.
Убеди господаря си, Посейдон
да хвърли Кракън върху града.
Нека Кракън унишожи Джопа,
както унищожи Аргос!
Настоявам за правосъдие!
Правосъдие, или отмъщение?
- Обичаше ли Калибос?
- Преди да бъде наказан ли?
Не, не беше любов.
Беше красив чаровен. Аз бях много млада.
- А сега?
- Сега го съжалявам.
Когато се бихте в блатата, зао не го уби?
Може би защото и аз почувствах жалост.
Все още не разбирам.
Срещнахме се днес, а ти казваш, че ме обичаш отдавна.
Веднъж те видях. Как спиш.
- Оттогава съм безнадеждно влюбен.
- Как спях ли?
Повярвай като ти казвам,
че наистина те видях.
И гледката премина през мен, като стрела.
Зашемети ме.
От този момент, аз знаех, че ще направя всичко за теб.
От този момент,
знаех, че те обичам.
Тъй както ги свързвам с този копринен шарф,
свидетелствайте, че както тя е моя наследница,
така и Персей става мой наследник.
Както тя е моя дъщеря,
така и Персей става мой син.
Давам я на мъжа, който ни спаси от нещастието.
Давам Андромеда,
най-хубавата от всички дарове,
по-хубава от всичко на света,
или на небето. Дори по-красива
от самата богиня Тетис.
Чуй ме, горда и глупава смъртна жено.
Смееш да сравняваш хубостта на дъщеря си с моята в моят храм?!
Ще се разкаеш за това гордо хвалене и жестоката рана,
която нанесе на сина ми, Калибос.
Прости! Прости...
След 30 дни, на вечерта от най-дългия ден в годината
Андромеда да бъде отведена на Жертвената скала край морето.
Там, окована към камъка,
трябва да бъде девствена, недокосната от мъжка ръка.
Жертва, достойна за Кракън.
Да бъде доставена на Кракън по залез слънце,
иначе Кракън ще унищожи Джопа и всеки в него.
За обидата, която ми нанесе, както и за раната на сина ми,
искам живота на Андромеда.
Имате 30 дни.
Трябва да има начин да убием Кракън.
Не.
Няма начин, познат на мъжа.
- И ти си бил оптимист.
- Да, такъв съм.
Вярвам, че човек може да преодолее повечето препятствия.
Писна ми от твоята философия. Време е да действаме!
Почакай малко.
Казах, че няма начин, познат на мъжа.
Но може да има такъв, познат на жената.
На жената ли?
На три жени.
Три стари, слепи жени,
дарени с пророчество и мъдрост.
Мъдри са те, тези трите! Колкото мъдри, толкова и древни.
- Кои са те?
- Стидийските вещици.
Живеят далече, отвъд пустинните граници на Джопа,
- в планините на север.
- Дори да ги откриеш,
дори да ти покажат начин да надвиеш Кракън,
няма да оживееш да изпълниш съвета им.
- И защо?
- Жадни са за човешка плът.
Когато чумата на Калибос обсеби града,
царицата изпрати пратеници при слепите жени. Никой не се върна.
Олтарът им се намира на много дни път оттук.
А ние имаме само 30 дни.
Но имаме...
Имаме летящ кон.
Ще вземем три дни за три часа.
Вземи ме с теб! Дори за да видя Кладенците на Луната. Вземи ме.
- Претърсихме брега на езерото.
- И никаква следа?
Няколко следи край водата, но нищо, което да проследим.
Не можем да чакаме Пегас. Ще търся вещиците.
Не. И ние ще яздим с теб, поне до олтара им.
Може да е опасно.
- Твърде опасно за принцеса.
- Все още не си ми съпруг.
В отсъствие на царицата, аз командвам.
- Хералд?
- Ваше Височество.
Уведомете царцата, че ще придружим принц Персей.
Ще следваме Северната звезда.
Персей отива към опасност.
Ще открие, че Кракън е по-мъчен, отколкото Калибос.
- Шлемът му е изчезнал?
- Дълбоко в блатата.
- Загубен навеки
- Замести го с друг дар.
- Но какъв?
- Приятелят ти. Бубу, бухалът.
Дай на Персей бхала си. Той е всезнаещ, всевиждащ.
Дай му го. Такова е желанието ми.
- Заповедта ми.
- Никога.
Хефес ще се постарае.
Месингът и желязото не заместват перата,
но той е много изкусен и гениален.
Нека великия Зевс беснее, докато самия Олимп се заклати.
Но никога не ще се разделя с теб, любими Бубу.
Нищо. Нищо.
- Можем да се изгубим.
- Вижте!
Насочва се насам!