American Splendor (2003) Свали субтитрите
Погледни тук.
Всички супер герои на верандата ни. Не е ли прекрасно?
Имаме Супермен, и Батман...
и помощника му Робин.
The Green Lantern. А ти кой си, момко?
- Как кой?
- Не трябва ли да си някой?
- Аз съм Харви Пийкар.
- Пенис.
Харви Пийкар? Не ми звучи като супер герой.
Не съм никакъв герой.
Просто момче от квартала?
Забрави!
Защо всички са толкова тъпи?
Из улиците на Кливланд, Охайо
"Американско величие"
Направен върху комикс серията: "Америцанско величие" от Харви Пийкар
Добре, този тук е нашия човек.
Добре, този тук е нашия човек.
Достатъчно голям, но без цел.
Обича да слуша джаз. Никога не е бил високо образован.
Може да се каже, че живее в скапан квартал, има скапана рбота...
а вторият му брак е истинска катастрофа.
та, ако търсите романтика или да избягате от действителността...
или някой да спаси света, познайте какво?
- Объркали сте филма.
- Чудесно.
Сега имаш 4 кадъра. Остава ти да ги свържеш.
Нали? Давай следващия, готов съм?
Изчакай за секунда. Искаш ли вода или нещо?
- Не, имам си портокал.
- Искаш ли портокалов сок?
Даа, идеално.
Добре, дай следващата сцена.
Всъщност, чел ли си сценария?
Не. На места.
Проверих конструкцията.
Пасват ли си частите.
Не съм го чел дума по дума.
Чувстваш ли се странно говорейки за това?
Не, въобще.
Не знам колко дълго ще издържи гласа ми.
Докторе, трябва да ми помогнеш.
Моята ме зарязва, защото не мога да говоря.
Казва, че съм срамота за обществото.
Сега, когато има PhD, се мисли за академична звезда...
а аз съм бил просто чиновник.
Ама нищо не каза. когато и подписвах чековете за обучение.
Харви, спри, моля те, отвори широко.
Страхувам се, че ще изгубя гласа си.
Кажи "Aaа," Г-н Пийкар.
Това ме измъчва, казвам ти.
Какво? Лошо ли е, докторе?
Не е добре.
Рак е.
Имам проблеми с брака си, а сега ми казваш, че имам рак на гърлото.
- За Бога, човече.
- Харви, успокой се, не е рак.
Възпаление на гласните струни, вероятно от викане и крещене.
Ако не престанеш, ще изгубиш гласа си за винаги.
Добре. Колко дълго?
- Няколко месеца.
- Месеци?
- Хей, какво правиш?
- На каквото ти прилича.
Какво имаш в предвид? Зарязваш ли ме? Защо?
Този плебейски начин на живот...
не ми понася повече, ок?
Трябва да се махна преди да се самоубия.
Просто ме изслушай, ок?
Не си тръгвай.
Имам нужда от теб, скъпа.
Моля те, не си отивай, ок?
Ето го и нашия човек.
Даа, добре, ето ме и мен.
Или този който ме играе, не мисля, че си приличаме, обаче.
Както и да е.
След няколко месеца, работя си лакейската професия - чиновник във VA болницата.
Гласа ми още го няма.
Благодаря ти, Харви, скъпи.
Нещата, като че ли не можеха да се влошат повече.
"Плебейски"?
От къде пък и хрумна тая глупост?
"Избегни вонята на масите
"Избягай от заразената тълпа
"Живей като птица
"Както орелът над скала"
- хей, Г-н Боутс.
- Знаеш ли какво означава, синко?
Даа, от поемата на Elinor Hoyt Wylie е.
Означава... Извини ме.
Означава, стой далече от тълпата и еднообразието наоколо...
- и бъди себе си.
- Не.
Не се излагай заради жена. Само ще ти навреди
Разкарай ги далече от теб.
Ами, аз си нямам жена вече.
- Живея точно като тази птица.
- Това е единственият път, синко.
Погледни този глупак там.
Сигурно слуша тези рок глупости. Само простотии.
Не знам. Аз...
рок музиката си има предимства.
Не е джаз, но...
Кажи, кога ще ми донесеш малко хубави записи?
- Малко Nat King Cole с оркестър.
- Това го нямам, Г-н Боутс.
Даа, имаш го. Държиш си ги у дома, обаче.
Държиш си добрата музика. Продаваш само боклуците.
Задържам това, което искам.
Продадох доста неща, които той обаче не харесва.
Г-н Боутс не харесва Блус или нещо подобно.
Свирил е на цигулка.
Започнах да събирам музика на 15 или 16 годишна възраст.
Заинтересувах се от джаз.
Преди това събирах комикси.
Винаги съм колекционирал нещо.
Допускам, имал съм някаква завладяваща страст.
Като към Съкровището от Сиера Мадре или нещо такова.
Посещаваш атиквариати или гаражни разпродажби...
защото се надяваш да намериш нещо наистина рядко.
В повечето случаи си е загуба на време, но понякога...
намираш нещо, което ти изостря апетита.
Ранните '60...
Бях на разпродажба с приятели, просто разглеждайки...
Когато срещнах този срамежлив джаз фен, от Филаделфия, на име Боб Кръмб.
Познавате го.
Котаракът Фритц, Г-н Истински и т.н. И за него направиха филм.
Джей МкШен.
Хайде, Харви, Ще го купуваш ли, или какво?
Не знам, Марти, доста е надраскана.
наглеждай тук.
Може да сваля цената.
- Много си евтин, Харви.
- Знам, че съм стиснат.
Живея на държавна заплата.
Колекционираш Джей МкШен ли?
- Даа, човече, а ти?
- За също.
Но повечето записи са ми в къщи.
Харви, запознайте се, Боб Кръмб. Нов е в града.
Художник е в американска компания за поздравителни картички.
Трябва да видиш комиксите му, Харв. Страхотни са.
На мен живота ми е комикс.
Кръмб ми показа новият комикс, върху който работи в момента:
Доста готино книжле.
Не бях виждал нещо подобно.
Страхотна е, наистина е харесвам.
Тази тук "Peter Wheat" е от Walt Kelly. Доста рядка и ценна.
- Мога ли да и взема добри пари?
- Не още.
Да се върнем на книгата ти. Какво смяташ да правиш с нея?
Не съм мислил за нещо сериозно. Просто се упражнявах.
Доста по-добре е от упражнение.
Просто кърти, човече. Има доста готини неща тук, Боб.
Плюеш ме, Харви.
Като че ли си паснахме с Кръмб.
И двамата харесвахме музика и комикси.
Виж това, човече.
Страшничко.
Дори доста повече, човече.
След време, на хората им доскучаха комиксите му...
и той започна да се събира с по-бохемски компании.
След това,писнало му от картички, се премества в Сан Франциско...
точното място за експериментиране в писането на комикси.
На няколко години наминава към Кливланд...
и хората го посрещат като знаменитост.
Веднъж, дойде да ме види, докато бях наистина зле.
Точно след като жена ми ме напусна.
Постъпи доста гадно накрая...
Като, че ли съм я държал затворена или нещо такова.
Не знам, човече.
Но не си мисли,че се трогвам от глупостите за това как се развиваш, човече.
Всеки ти казва през колко трудности ще трябва да минеш...
клишета, глупости.
Имам си доста неприятности.
Точно сега...
Иска ми се да разменя малко израстване за щастие.
За колко ще останеш в Кливланд?
Не знам, Трябва да видя едно маце в Ню Йорк...
а и съм доста зает по един комикс.
Печеля добре и т.н. Просто взима да ми писва от всичко.
За какво говориш?
Харесваш това, което правиш, Нали?
Рядко има щастливци като теб?
Слушай, ще ти кажа нещо.
Започваш да ставаш известен.
След като пукнеш, ще оставиш доста неща след теб.
Даа, предполагам.
It's not like I'm Blind Lemon Jefferson, or Big Mama Thornton.
Хайде, човече.
Казвам ти, доста по-добре си от мен, аз...
да си ничий лакей и да продаваш музика за долар.
Даа, със сигурност.
Починали '73 -'75
Слушай, малката...
тези чаши са 6 за $2 защото не мога да нося 12.
Но исках 12. Така че днес, взимам още 6.
Но ще ми таксуваш само $1.50 за тях.
Спокойно. Питай управителя.
Франк, ела за момент.
Старите еврейки винаги се карат за всичко с касиерите.
Тези чаши...
Нареди се зад тях и ще чакаш цяла вечност.
...защото не можех да нося 12. така че днес...
И аз съм евреин...
и жените в рода ми са такива, но никога не свикнах с това.
Може да съм стиснат, но всяко нещо си има граници.
Нека да ви обесня още веднъж.
6 чаши са $2...
Събуди се! Живота ти е минал все в такива простотии.
Що за мизерно съществуване?
Само на това ли разчита работяга като теб?
Така ще си страдаш за винаги, ще си вземеш ли поука?
Добре, ето ги парите. Това прави, $1.50.
Дори няма да ви се наложи да отваряте касата.
Имам дребни. А, и скъпа...
По дяволите!
откакто чета нещата ти, човече, си мисля...
да опитам да напиша комикс...
но различен от всичко до сега.
Защото тези, които правят комикси за животни...
или супер герои, нямат голям избор.
За да се харесат на децата.
Експерименти, като твоите не са имали успех...
или са с политически намек...
но могат да се измислят още много работи.
Подай ми кетчупа.
Думите, рисунките, могат още да се доизпипат.
Като онези френски филми...
или De Sica в Италия.
Както и да е, опитах...
да напиша нещо за истинския живот...
Неща, които всеки е срещал.
Всички тези са твои?
Даа.
Превърнал си се в комикс герой.
До някъде, но без идеализъм.
Няма глупави измислици. Само за реалното, човече.
Въпреки, че обикновения живот си е доста комплециран.
Тези са наистина...
добри.
Наистина, мислиш ли?
Даа, великолепни са. Кефят ме.
Мога ли да ги взема и илюстрирам?
Наистина ли ще го направиш за мен?
Ще бъде чудесно, защото аз дори права линия не мода да нарисувам, Боб.
Какво стана с гласа ти? Изведнъж се оправи, май.
Не знам, човече. Излекува ме, предполагам.
Тази Бони, има върховни крака.
Умна ли е?
Не знам. Предплагам, средно ниво.
Средно ли? Хей, човече, значи е тъпа.
И какво ако е така? Не ми пука.
"Hey, man, average is dumb."
Зарежи това. Всички истории са истински.
- По-сурови от печата?
- Точно така.
Имаме си Хемингуей.
No way, I don't go in for any of that macho crap.
Не знаех, че можеш да рисуваш.
Не, не рисувам, само пиша историите.
- Харви, и аз ли съм тук?
- И теб съм включил, успокой се.
Мой приятел, с малко помощ, ги илюстрира.
Дай да видя.
Г-н Боатс, не е учтиво така. Можех те...
Не е лошо.
Синко, добре си се справил.
Но знаеш ли, бях в Торонто преди две седмици.
Гледах комунистически китайски балет. Това беше прекрасно.
Начина, по който танцуваха...
тези китайци, работят здравата, ти казвам.
Къде отидоха всички?
За къде са се разбързали всички болни?
Никаде не отивате, за сега.
И така ще бъде дълго време.
Но само ако не се бяха разбързали така.
Харви, какво мислят твоите приятели и колеги за това, че си ги включил?
Хереса им. Дори много.
Някои идват и ме питат, защо не са в новия брой.
Повечето от тях.
Подслушваш какво си говорят ли? Винаги ли го правиш не работа?
Докато си в автобуса?
- И в магазина ли?
- Даа, услушвам се.
От някои ми се приспива, но понякога се услушвам.
това е нашия човек, след първите 8 броя.
Ново десетилетие, но същите глупости.
Доста хора харесват вече това което прави.
Комиксите му се препоръчват от доста важни медии вече.
Но, какво от това?
Не че се изхранва така, като Боб Кръмб.
Не може да си позволи да напусне работата си.
Кого ли заблуждавам?
Истината е, че щях да бъда загубен без работата си.
Имам си работа.
Здрасти, Харви.
Искаш ли тези сладки желирани мечета?
Отказвам сладкото заради постите.
- Даа, ще ги взема.
- Препоръявам ти с пина колада.
С истински вкус са и са много хубави.
Този са диня, доста вкусни са.
Почакай докато опиташ с пина колада.
кажи ми.
Ядеш ли леща по време на пости?
Разбира се, не виждам защо не.
Месо е забранено на определени дати...
но леща може винаги.
Мислиш ли, че има някаква връзка между лещата и постите?
Не мисля. Но ще питам Сестра Мери Фред в Неделя на Църквата.
Сестра Мери Фред, а?
Сладка ли е? Звучи ми мъжкарана но кой ли пък съм аз, че да избирам?
Харви, тя е монахиня.
Е? Може би е станала монахиня, защото не е могла да си намери мъж.
Станала е монахиня защото това е нейното призвание.
Призвание? Глупости.
Дори не знам защо си даваш труда да се молиш въобще.
Харесва ми ритуала, и съм много духовна личност.
Трябва да опиташ, да повярваш в нещо по-голямо от теб.
Може да те ободри.
Подтиснат ли ти изглеждам?
Стоп!
Чудесно, момчета. Следва сцената с фурната.
Сцената с фурната ли? Не знаех за подобна сцена.
Чувал ли си сцената с фурната?
Това е моята сцена, не в този смисъл.
Зарежи фурната, да похапнем желирани мечета.
има с лимон и с мента.
Тези какви са?
С череша или с канела.
Разбираш само като ги погледнеш?
Не, първо трябва да ги опитам.
Самотата понякога те убива.
Чувствал съм се самотен някога...
защото в повечето време съм само аз и баба ми.
Просто си седя в стаята цял ден...
гледам телевизия или чета книги.
Преди да си купя компютър, разбира се.
Как побеждаваш самотата, Харви?
- Казах ли вече, че гледам телевизия?
- Да спомена го...
слушаш джаз, четеш...
пишеш, определяш главните герои...
планираш следващия си комикс.
Познавам доста от главните герои.
Изгежда доста интересно.
- Шоколадови мечета, ще опитам едно.
- Давай.
Извинете, мога ли да ви помогна?
Дайте ми...
две бухтички...
желирани понички с пудра захар.
Благодаря ви, че дойдохте.
- Имате ли хляб от вчера?
- Мисля, че да.
Заповядай те.
$3.
Вие сте Харви Пийкар?
Алис Куин, от училище.
Колежа, даа.
Бяхме в класа по литература заедно.
Какво се случи с теб? Изчезна след два семестъра.
Даа, знам.
Получих добри оценки, но този клас по математика...
ми дойде в повече.
А и напражението беше доста, така че...
Въпреки всичко се справяш.
Чух за твоите джаз рецензии и комикси.
- Така ли?
- Да, доста известен си.
Между другото, аз си взех дипломата и сега съм просто съпруга и майка.
Аз можеше да съм и по-добре.
Втората ми съпруга се разведе смен, Имам доста ограничена работа...
като чиновник.
Понякога се размотавам с приятели...
но в повечето време си седя в къщи и чета.
По-щастлив си отколкото си мислиш.
Когато имаш съпруг и деца...
е невъзможно да седнеш и да почетеш.
Чета книга на Dreiser сега.
- Jennie Gerhardt.
- Този ми е любим.
Наистина?
Надявам се да не свърши като всички романи...
някой, който се приземява на земята...
от сили, които не може да контролира.
Ще бъдеш приятно изненадан.
Е, със сигорност не е от тези Холивуд-ски щастливи краища...
но е доста истинско, което не се среща често.
- Тази е моята.
- Ами, добре.
- Хубава кола.
- Мерси.
- Аз още нямам.
- Мога ли да те закарам до някъде?
Не, всичко е наред. Хубав ден, ще се поразходя.
Радвам се, че те видях.
Когато се прибрах, завърших книгата на Jennie Gerhardt.
Беше доста добра. Алис беше права.
Разбира се, Лестър, главния герой, умира на края...
но поне е възрастен и умира от естествена, достойна смърт.
Бях по-самотен този уикенд, от който и да е до сега.
Понякога сънувах, че си имам някого до мен...
като чувство за ампутиран крайник.
Мислех само за Jennie Gerhardt и Алис Куин...
и за всички хора, които съм познавал до сега.
Колкото повече си мислеш, толкова повече ми се приплакваше.
Живота изглеждаше толкова сладък и горчив...
и толкова трудно да ти провърви.
Но хей, човече, всеки ден е нова възможност, нали?
Просто продължавай да се трудиш и всичко ще се промени.
Какво е станало с новия брой на American Splendor?
- Мисля, че го продадохме, скъпа.
- Всичките броеве?
Даа.
Ренд, отделих един за себе си тук, точно до касата.
Нямах време дори да го прочета.
Съжелявам, Джойс, не знаех че ти харесва толкова.
Трябваше да го прибереш у вас.
Може да се обадя на издателя.
Ще отнеме толкова време. По дяволите!
Защо всичко в живота ми е истинско бедствие?
- Добре, може да се обадим на някого...
- Какво е това?
Добре.
Аз ще се изпаря, преди положението тук да се влошило.
Можеш просто да си полегнеш.
"Уважаеми Г-н Пийкар...
"поздрави от втория най-малък щат...
"безкрайна плантация от пластмаса и найлон...
"контролирана от огромни химически предприятия.
"И още по-лошо е че няма сносен магазин за комикси тук...
"Ето защо, аз и мой колега отворихме наш собствен.
"Въпреки, че не ни върви много...
"колегата ми е успял да продаде последния ваш брой, номер 8...
"без да ме пита.
"Аз съм голям фен, и мразя да чакам новите броеве.
"Има ли начин, по който можете да ми ги изпращате?
"С уважение, Джойс Брабнер."
Има хубав почерк.
"Скъпа Джойс, благодаря за..."
"Скъпа Джойс, благодаря за писмото.
"С какво се занимавате освен комиксите?"
Някой тук опитвал ли се е да пише?
"Понякога преподавам писане на затворници.
"Опитвам се да им помогна да изградят свой вътрешен свят...
"да ги измъкна от скучния им, задушаващ ги начин на живот."
Това ми звучи познато.
"Омъжена ли си или..?"
"Разведена съм, слава Богу."
Слушай, мисля че с теб доста си приличаме?
Мога ли да те поканя да ме посетиш в Клийвланд?
- Клийвланд?
- Даа.
Мислиш ли, че е добра идея?
Да, страхотна идея е.
Трябва да дойдеш, аз съм страхотен пич.
Освен, че се четат комиксите ми...
Имам доста повече качества.
Не знам. Къде ще отседна?
Не знам. При мен.
Не се безпокой. Няма да предприемам нищо.
Не се тревожа за това.
Почакай, Просто си разлях чая навсякъде.
Та, от какво се притесняваш?
От начина, по който те представят всички.
- Какво?
- Не знам какво да очаквам.
Понякога те представят като Brando младши.
Но според Кръмб...
изглеждаш като космата маймуна, с всичките тези...
къдрави, смърдящи неща по тялото ти.
Наистина не знам какво да очаквам.
Не, тожа изфабрикувани неща.
Аз съм спортен тип.
Виж, просто ела...
и ще се опитам да бъда такъв какъвто ме искаш, ок?
Опасно предложение. Аз съм прочут реформатор.
Ти ли си Джойс?
- Хей, Харви.
- Хей.
- Най-накрая се срещаме.
- Даа.
Виж, преди всичко, може би трябва да знаеш, че съм стерилен.
- Какво има?
- Нищо.
Нещо не е наред. Оглеждаш се навсякъде.
Не съм мислила, че ядеш на места като тези.
Кой, аз? Не, никога не съм бил тук.
Мислех, че ти ще го харесаш.
- Но, очевидно не, така ли?
- Не, бива го. Какво значение има?
Не знам. Никакво, предполагам.
Почти всичко е с месо.
Вегетарианец ли си?
Да, горе-долу, аз...
Откакто имам котка...
месото не ми понася.
Оценявам организации като PETA...
за съжаление, мисля, че съм анемична.
Също така, имам алергия към зеленчуците...
Получавам чревен дисконфорт.
Просто имам доста съмнителни здравни смущения...
това сериозно ме ограничава, когато стане въпрос за ядене.
Ти си една болна жена.
Не още, но за в бъдеще.
Всички в семейството ми имат даденост към заболявания.
Добър вечер.
Щях да поразчистя...
но защо да те залъгвам?
Истината е че, имам сериозно проблеми с чистотата.
Ако трябва да измия чиния 10 пъти, пак ще си остане мръсна.
Дори ме изритаха от армията, не се научих да си оправям леглото.
Виждала съм и по-лошо.
Би ли ми донесъл вода и няколко аспирина?
Главоболие ли имаш?
- Не, но искам да го предотвратя.
- Даа.
Нека да ти кажа нещо.
Хубаво е да имаш компания.
И също така...
Въпреки проблемите ти, изглеждаш чудесна личност.
Съжелявам, ако ти се струвам малко скован.
Просто съм имал доста неприятности с жени.
Последната се оказа, наистина кошмарна кучка.
- Добре си изкарах с теб.
- Какво?
Добре си прекарала?
Не карай хората да се повтарят, одтегчително е.
Съжелявам.
Ела насам.
Каде е банята?
През кухнята, в дясно.
Джойс, добре ли си?
Не знам. Май е от храната.
Чувствм се ужасно.
Нека да направя нещо за теб.
Мога ли да ти помогна?
- Какво ще кажеш за чай?
- Чай ли?
Можеш ли да го направиш? Мислех, че пиеш сода за закуска.
Забелязах, че пиеш чай, докато говорехме по телефона.
Момичето от магазина...
ми избира различни здравословни неща.
Едно от тези е за болки в стомаха.
Баба Меца Мента Корем, нещо такова мисля.
Хей, още ли си там?
Мисля да прескочим ухажването и просто да се оженим.
Човече, добре е, че се съгласи да дойдеш тук.
Нямаша да понеса още да съм сам.
Аз, също.
Нямаш проблеми с преместването в Кливланд?
Съвсем не.
Всички америцански градове са еднакво подтискащи.
Нямаш нищо против стерилноста ми?
Хей, Тоби.
Не, няма да ти дам от хамбургера ми...
за това въобще и не питай.
- Може ли картофки?
- Само малко, харви.
Няма да ям до късно вечерта...
а това трябва да ме издържи до тогава.
Заради църквата ли?
Не, отивам до Толедо да гледам филм. Искаш ли да дойдеш?
Не, ще ходя до Delaware довечера. Ще се женя.
- Защо Delaware?
- Мацето е от Wilmington.
Трябва да и помогна за преместването.
Защо ще ходиш до Толедо за филм?
Не го прожектират в Мapletown.
- Не знаех, че имаш приятелка.
- Срещнах я миналата седмица.
Та, кой филм си заслужава да шофираш 260 мили?
Нов е - Отмъщението на малоумните.
За малоумни студенти е...
Спортисти ги тормозят през цялото време.
Та, решават да си отмъстят.
та, казваш, че се индентифицираш с тези малоумни?
Да мисля, че съм малоумен...
и този филм ме възвисява.
В една от сцените, малоумен взима микрофона на оживено рали...
и обявява, че е малоумен и се гордее...
и застава зад правата на останалите.
- Точно така.
- Тогава пита всички момчета...
Който се мисли за малоумен, да излезе напред.
И почти всички го правят. Така свършва филма.
- Та, малоумните побеждават?
- Да.
Добре.
Та, ти си имаш твоя филм, а аз се женя.
- Добър месец и за двама ни.
- Да.
- Харви? Почакай!
- Да?
За колко врем ще си в Delaware? Защото искам да гледам филма с теб.
Не знам. Седмица.
Но, тогава ще съм женен. Така че и тя ще трябва да дойде.
Става ли за жени?
Зависи от жената. Каква е твоята булка?
Малоумна ли е?
Не знам, човече.
Може би. Харесва билков чай.
Аз също се превърнах в герой от комиксите му.
Той по-скоро отразява негативното и неприятното.
Често е депресиран, затова и историите му са такива.
Харви, мислиш ли че си описал Джойс реалистично и честно?
Даа, така мисля.
Някой неща не съм ги включил...
основателно. Не искам да ми отрежат главата.
Мисля, че образите ми са доста правдоподобни.
Имало е случки, в които съм участвала...
или неща, които са се случили, и аз ги намирам за...
доста весели истории. Той, просто не ги е отразил...
защото не смята, че Слънцето и цветята ще са комерсиални.
Права ли съм?
Ти винаги казваш, "Мизерията обича да има компания."
Ами, просто явно съм мрачен тип.
От това изхождам: мрак и съдба.
Виждате ли, мислех си че се женя за някой с чувство за хумор.
Предполагам, съм те заблудил.
Що за глупости, човече.
- Никакъв смисъл.
- Просто не си го усетил.
- Никакъв смисъл.
- Просто не си го усетил.
Как да го усетя и да го намеря, като го няма?
Съгласна съм с Тоби. Идеята за надеждата и толерантността.
Да, време е дискриминираните да станат герои.
Филмът е за развлечение, но виждам защо го харесваш, Тоби.
Но тези хора са различни от теб.
Те са студенти...
които живеят с родителите си в големи къщи в предградията.
Ще се дипломират, ще започнат работа, и ще престанат да са малоумни.
Помниш ли какво ти казах за викането. Използвай вътрешния си глас.
Виж, Тоби, момчетата в този филм...
не са 28год. чиновници, живеещи с бабите си...
- в гето.
- Престани, Харви.
Не са си купили компютрите като теб...
а събирайки хартия за $49.50 в супермаркета.
Забавен си, Харви.
Аз ще съм отпред.
Добре, Тоби, добре. Гледаш филми и си мечтаеш...
но това не е реалността. Просто Холивудски глупости.
Харви, остави го.
Хареса ми, че ме върна към друго време от живота ми.
- Хареса ми когато взеха камерите...
- Ако всеко можеше да го гледа...
Идеята е подобна на: "Имам една мечта".
Доста окуражаващо.
Може би, бях толкова суров с Тоби, заради собствените ми проблеми.
Бях женен по-малко от месец...
а моята вече негодуваше.
Допуснах да се оженя за първата, която ме хареса.
Но този път си намерих майстора.
Какво ще кажеш за колекцията от 78, не можеш ли да ги продадеш?
Шегуваш ли се, не.
Няма да продам 78ма.
Заеби, предавам се.
Как можем да освободим място, ако задържиш всичко?
Някои може да продам.
- Но не и добрите.
- Ама ти харесваш всичко.
Как да живея тук, като няма място за мен?
Хайде, скъпа.
Ще поразчистя, ок?
Дай ми само време. Не ме бива много, много.
- Защото си го внушаваш.
- Хайде пък сега!
Не ми се слушат психо-аналитични глупости.
Дреме ми, искаш или не. Ужасно вдетинен си Харви.
Знай само, че съм от доста от доста проблемно семейство.
И мога да забележа, какво не ти е наред, от мили разстояние.
Здравей, Джойс.
Харви тук ли е?
Дезорентиран аутист.
Чуваш ли ме? Казвам ти, Тоби е шпионин.
Параноична шезофрения.
Извратеняк.
Хей, оставете съобщение.
Аз съм. Вдигни телефона.
Няма да повярваш...
някакъв ЛА продцент се обади иска да прави пиеса за живота ми.
Обади ми се.
Заблуден грандоман.
Мисля, че комиксите са изкуство, човече.
Рисунките могат да са по-добри...
и речите също...
и човек има доста възможности.
Наистина, но не съм дощла от Delaware, за да си говорим за комикси.
Къде е моето Американско Величие
в свят облачен и сив?
Където живота ме отминава ден, след ден,
Къде е моето Американско Величие,
в свят облачен и сив?
Където живота ме отминава ден, след ден, след ден.
Ако мислете, че отразяването на живота ви в комикси, е странно...
гледайте пиеса за него.
Един Господ знае как ще се чувствате, когато гледате този филм.
Нещата се променяха и то добре.
Нарекоха ме: "the blue-collar Mark Twain."
Имаше интерест към публикуване на антология на Американско Величие.
Мразя да чакм за багаж. Винаги отнема цяла вечност.
Ще изпуснем автобуса. Тогава ще се изръся с $30 за такси.
Щастливец, ще успее да го хване.
- Знаеш ли, че стериалитета е възвратим.
- Тия взимат всичко.
Чуваш ли ме? Казах, че стериалитета е възвратим.
Какво? За к'во говориш?
Не искам деца.
Казх ти, че съм стерилен веднага когато те видях.
Знам, но нещата се промениха.
- Можем да сме семейство.
- Семейство ли?
Да бе, и какво семейство можем да бъдем?
Не съм по децата.
За Бога, аз едвам се грижа за себе си.
Аз ще се грижа за детето и теб.
Няма начин, Джойс. Забрави.
Не мога да имам деца. Разбери.
Къде е този албум на Ornette Coleman?
Наистина ми трябва за утре.
Не съм го пипала, Харви. Ще ме оставиш ли да поспя?
Хайде, стана 1:00. До колко е възможно да спи човек?
Събота е, егоистично копеле такова.
Това няма значение.
- Не ми казвай какво да правя.
- Не ти казвам какво да правиш.
Аз съм тази която се премести в друг град, в къщата ти...
и стериалитета ти...
в объркания ти живот.
Поне ме остави да живея, както аз намеря за добре.
Опитах всичко...
но нищо не може да я вдигне от леглото.
Няма работа, не излиза...
без приятели, нищо.
Джойс се самоопределя като клинично депресирана.
Нямах представа какво преживява...
но и на мен ми се отразяваше.
Джойс, имаме съобщение. Как не си го...
Безполезен, човече.
Здравейте. Съобщение за Харви Пийкар. Името ми е Джонатан Грийн...
продуцент съм на Late Night с David Letterman.
Искахме да разберем дали сте съгласен да представите комиксите си в Шоуто.
Моля, обадете ни се 212-555-3333.
Мерси.
Джойс най-накрая се размърда.
Не.
Хайде де, на кой му пука?
- Господи Боже.
- Дай го това насам.
Ти пък с какво се занимаваш?
С рекламата.
- И хората харесват това шоу?
- Даа.
Сега и гласът ми се прецаква.
Какво ти става? Беше си добре в хотела.
Искаш ли да пиеш нещо?
Гладен съм. Ти не си ли?
Трябва да имат понички или нещо. Какво е това.
- Дейв те очаква.
- Така ли?
Имате ли нещо за ядене? Стомахът ми къркори.
- Няма време сега.
- Хейде де.
Почакай, къде е куклата?
На бюрото му. Ще се успокоиш ли?
- Трябва да тръгваме.
- Добре.
- На къде?
- От тук.
Благодаря ви.
Следващият ни гост работи като чиновник в болницата в Кливланд.
Също пише комикси, подобни на работата му, болки и радости.
Ще разгледаме тези 9 броя до сега.
Озаглавени са Американско Величие.
От цял Кливланд, приятели, кажете здравей на Харви Пийкар.
Харви, ела насам.
Здравей, Харви.
Благодаря ти, че дойде.
Седни.
Какво искаш да кажеш, наричайки ме "странен"? Видях те преди шоуто.
- "Странен", в дория смисъл.
- Добе.
Човек, който се държи доста чаровно.
Защото те видях преди шоуто. Мислех, че си свестен тип.
Помислих си, я почакай, Да не би да имам змия в гащите.
Нещо такова.
Нещо си се изнервил, май?
Ами, ако си подготвил някой шега за Кливланд. Давай.
- Добре, настани се удобно.
- Да, разбира се.
Нека да обясня на зрителите за тези, които не са запознати...
какво правиш тук.
Пишеш комикси за себе си и живота си.
Имаш си и работа в болницат в Кливланд.
Точно така.
- Познаваш ли го тоя?
- Започвам да се чудя.
Вероятно е караш добре с продажбите.
Защото хората искат да пишеш повече, а и ти побликуваш тази антология.
Кой? Кои хора? За какво говориш?
- От къде си ги измисляш?
- Знам, че ти...
Ами, че...
Не съм шарлатанин. Казвам истината. Давай, човече.
Не можеш...
- Добре се справя с Letterman, обаче.
- По-скоро му помага.
Искаш да ми кажеш, че други хора не са се свързвали с теб за писане...
- Имам в предвид...
- Можеш да изкарваш добре като писател.
Какво се опитваш да направиш?
Да намеря новини. Има една новина, 'дето ще...
че US продава оръжие на Иран и противниците.
- Успокой се.
- Не се тревожи за това.
Най-накрая, нещо добро. Гледай.
- Имам работа.
- Знам, че имаш. Аз също работя.
- Двамата сме щастливци. Имаме работа.
- Тогава какво?
- Шегичка, човече.
- Да продължим.
Харви, харесваш ми. На твоя страна съм. Харесват ми комиксите.
- Бързичко, кажи ни за тази кукла.
- Жена ми я направи.
- Затруднявам ли те?
- Не.
- Притеснявам ли те?
- Не.
Нямаме много време. Исках само да спомена, че се продават.
- Направени са от стари дрехи.
- Точно така.
- Колко ще струват?
- $34.
- $34 за това?
- Какво, да не си по-стиснат от мен?
- Ти ще дадеш ли $34 за това?
- Не, но и не ти искам. Жена ми.
Страшно остроумно.
По дяволите.
Е, какво мислиш?
Мегаломан.
Здравейте, съобщение за Харви Пийкар.
Право от Кливланд, дами и господа, моля посрещнете...
единственият, Харви Пийкар. Харви, ела насам, приятелю.
Скоро ми изясни, че ме канят, за да ми се присмиват.
Изглеждаш като повечето типове, които спят по автобусите.
- Извинявай.
- За нищо, Дейв, прекарай си добре.
- Правим, каквото можем.
- Света е твой. Аз просто живея в него.
Но от какво ми пукаше?
Letterman беше готин тип. Оставях го да ме критикува.
Плащаха ми, а и си рекламирах комиксите.
Мисля си, изглеждаш като всяка полицейска скица, която съм виждал.
Смешното е, че...
на зрителите им стана ясно какво става между мен и Letterman
Продължи да ме кани отново.
- Беше преди година, на същия месец...
- Точно така.
Не, предния месец.
Преди година, на миналия месец се появи тук за първи път.
- Какво се случи с теб от тогава?
- Не много, Дейвид.
Нищо особено. Работя на същата работа.
Но, Харви, ти си въплъщение на американската мечта.
И не само аз получих внимание.
Работим.
Безплатни ли са?
Като резултат от появата ми при Letterman...
приятелят ми Тоби Редлоф, спечели участие по MTV.
Гледай къде ходиш.
- Добре, откачалка такава.
- Какво прави тоя тука?
Виж ти, човекът на деня.
Новия ми външен вид, за MTV поколението.
Попаднахме на Тоби Редлоф докато бяхме в Кливланд миналата година...
правейки филм за Харви Пийкар.
Тоби е наистина малоумен, а и не му пука какво си мислите.
Здрасти, казвам се Тоби Редлоф, истински малоумник от Кливланд, Охайо.
И както знаете, много хора...
както и доста студенти в колеж, ще излязат в пролетна ваканция.
Аз съм решил да прекарам моята пролетна ваканция...
точно тук в красивия Кливланд, Охайо.
Този ден, имах видение.
Струваше ми се, че най-ценните хора, като Тоби и мен...
са погълнати от тези огромни корпораци.
Показвайки ни на присмех, като загубеняци сред обществото.
Това е Тоби Редлоф, пролетно парти за малоумни...
това е, край.
Какво да кажа? Това бяха 80те, човече.
Харви, чуваш ли ме?
Четох за децата, които са израстнали във военни зони.
Палестинци, Израелци...
El Salvadorians, Камбоджанци. Тези деца са страхотни...
Ти си този от шоуто на Letterman, нали?
Даа, аз съм.
Това е чудесно. Клиповете за домашните животни и ти сте върха.
Аа? Тогава, защо не си купиш един комикс, човече?
Само това е причината, за да ходя на тези тъпи шоута.
Да. Разбира се. Чао, Харви Пийкар.
- Какъв задник!
- Искам да напиша политическа поредица...
за тези деца.
Чуй ме. Има конференция в Йерусалим след няколко седмици.
Ще започна като направя няколко интервюта там.
Почакай малко. За какво говориш, Йерусалим?
Та, аз едва те дигнах, за да отидем на шоуто на Letterman.
Искаш ли да знаеш защо?
Защото пет пари не давам за шоуто му.
Искам да направя нещо важно за мен, нещо значимо.
Знаеш защо ходя на това шоу.
Може би, ако си вдигнеш мързеливия задник и си намериш работа...
И аз може да направя нещо от значение.
- Харви, викаш.
- Мислила си за това?
Недей...
Извинявай.
Джойс, съжелявам.
Радвах се, че най-накрая видях Джойс увлечена по нещо.
Това е лудост. Не можеш ли да си намериш нещо тук в Кливланд?
Ще оцелееш няколко седмици сам.
Добре.
Пази се? Обичам те.
Разбира се, радвах се за нея, но още се ядосвах на себе си.
За първи път тази вечер открих бучката.
Реших да не мисля за това, докато Джойс не се върне.
Лесно е да се каже.
За какво ми пука? Просто ми дай картона.
- Какъв ти е проблема?
- Мигел, виж...
Просто не искам да се връщам отново тук заради него?
Този пациент трябваше да се приеме преди седмица.
- Защо винаги нахалстваш?
- Колко пъти още ще го говорим?
Просто ми дай шибания картон!
- Ще видим какво ще каже доктора.
- Добре.
Какво?
Какво, още две седмици?
Господи Боже. Все някога трябва да се прибереш!
Ало?
По дяволите.
Просто върви направо до бюрото.
Знам. Да, добре.
- Готов ли си?
- Даа.
Започнах да не издържам.
Бучката, самотата, всичко като, че ли изведнъж ми дойде.
А и Джойс някъде, спасявайки света...
Чувствах се като препродаден кон.
Okay.
Знаете ли приятели, ако е истина, че мизерията обича компанията...
къщата на нашия гост, трябва винаги да е препълнена.
Добре, заднико.
Ще си платиш за това, човече.
Дами и Господа, моля приветствайте отново Харви Пийкар.
Харви, това не е съд. Не среща с пресата.
Тук си говорим за глупости, Дейвид.
- Аз не ги обичам като теб. Искам да се изкажа.
- Успокой се, Харви.
Например, искам да разкажа за конфликтна интересна ситуация.
Да го направя ли, Дейвид? Какво ще кажеш?
Ето, ,GE притежава тази телевизия, NBC.
GE се превръща обаче във военна, промишлена, финансова...
Можем ли да върнем ония певец? Все още ли е тук?
Мислиш ли, че новините на NBC отразяват всичко достоверно?
- И за други неща ми се иска да разкажа.
- Достатъчно...
Млъкни, човече! Не ме прекъсвай.
- Аз говоря сега.
- Харви, това не е...
Страхуваш се от истината ли, Дейвид?
Не, заради това, което казваш. Тук не им е мястото.
Може да те изненадам, но това е комедийно шоу.
- Не и тази вечер.
- Джо, виж това.
Ако се мислиш за голяма работа, отиди и си направи твое шоу.
- Не ми е притрябвало мое шоу.
- Идвал си тук достатъчно често.
Сърдиш се, оплакваш се, а и рекламираш комиксите си...
и наистина не го оценяваш.
Ти не си ми правил услуги, ок?
Още съм чиновник. Винаги съм бил чиновник...
нямам за какво да благодаря на теб или на жалката ти публика.
Ще прекъснам за реклама.
И когато се продължим, познайте кой няма да е тук.
Искаш да си тръгна ли, Дейвид? Кажи го като мъж.
- Не се прикривай зад рекламите.
- Всичко наред ли е вкъщи, Харви?
Да, всичко е наред у дома. Добре, чао, Дейвид.
Чао, Америка, и благодаря за нищо.
Харви Пийкар, дами и господа. Ще се видим след малко.
- Май, наистина го направи този път.
- На кой му пука?
И без това, шоуто не се отразяваше на продажбите ми.
Скъпа...
моля те, не заминавай отново.
Не понасям да съм сам?
Ако познаваше тези деца, там, нямаше да ме молиш за това.
Казвам ти...
ако заминеш пак, ще откача.
Не бива да го обсъждаме. Нуждая се от това, сега.
Оценявам, че съм ти липсвала, скъпи.
Харви, какво е това?
Не разбирам.
"Тумор" и "рак" едно и също ли е?
Знаем, че е злокачествен.
Но, не знаем колко се е разпространило.
Трябват ни резултатите, преди да обсъдим лечение.
Рак.
Диагноза.
MRI.
Рак.
Как е възможно да имам рак?
- Не се чеувствам болен.
- Това е добре.
Моя братовчед Норман, умря от лимпфома.
Беше на 29. Блестящ онколог.
Престани! Няма да умреш, Харви. Няма.
Какво ще се случи с теб? Кой ще се грижи за теб...
Погледни ме добре.
Ще го приживеем.
Знам какво е да си болен. Знам как да се справя.
Да, но това важи за теб?
Аз не съм достатъчно силен. Трудно ми е да повярвам.
Не мога. Не мога да го направя..
- Да, можеш.
- Не, не мога.
Ще ти кажа как.
Ще направиш комикс за всичко това.
Ще включиш всичко вътре.
По този начин, ще се освободиш от преживяното, докато всичко свърши.
Не мога. Не съм достатъчно силен.
Просто искам да умра.
Добре. Ще го направя без теб.
Аз съм Фред. Обадихте ми се за комикса.
Точно така, артистът. Заповядайте.
Това е дъщеря ми, Даниела.
Трябваше да я взема с мен. Надявам се не възразявате.
Здравей, Даниела. Какво държиш?
Пони.
Пони ли? Как се казва?
Момиче е . Клариса.
Чудесно.
Аз съм Джойс, и се радвам да ви видя двете с Клариса.
Съжелявам за Харви. Той тук ли е?
Ще работи до следващата седмица, когато започва химиотерапията.
За това искам да започнем проекта сега...
защото, когато си остане в къщи, знам, че той ще продължи.
По дяволите.
Идиот.
Хей, Джойс, отвори вратата.
Забравил съм си ключовете отново.
Задръжте вратата.
Отвори вратата, човече!
- Хей, Харви.
- Фред.
Какво става, човече?
Мислех, че ще е добра идея.
Джойс каза, че ако ти помагаме докато се лекуваш...
И тя мисли, че идеята е добра, нали?
Ето няколко идеи, които ни хрумнаха.
Добре.
Господи.
Джойс не знае какво прави, човече.
Твърде много думи има.
Кога ще дойдеш пак, Фред?
Тя каза нещо за следващия Вторник, Аз мога тогава. Просто...
ще трябва да взема отново детето.
Бившата ми жена трябва да я взема, но не разчитам много на това.
По-зле е от мен, на последък.
Следващата седмица...
лечението ми започва.
Направи ми услуга, човече. Вземи детето, ще можеш ли?
Мерси.
Искам да умра.
- Джойс.
- Какво?
Какво има, Харви?
Защо си буден, какво има?
Кажи ми истината.
Наистина ли пиша за себе си...
в комиксите?
Или съм само персонаж в тях?
За какво говориш? Какво имаш в предвид?
Ако умра, героят ми ще продължи ли?
Или и той ще изчезне?
О, Господи, Харви. Съвземи се.
Събуди се, Харви. Хайде.
О, не. Хайде, събуди се.
Чуваш ли ме?
Казвам се Харви Пийкар.
Необичайно име е: Харви Пийкар.
За първи път през 1960 имх свой апартамент и първия си телефонен указател.
Представете си, как се изненадах когато погледнах...
и видях, че има друг със същото име.
Бях отбелязан като Харви Л. Пийкар.
Презимето ми е Лорънс.
Той беше отбелязан като Харви Пийкар.
За това, неговото не беше както трябва.
През '70те...
Забелязох, че се появи и трети такъв.
Започнах да любопитнича.
Как може да има трима човека, с едно и също необичайно име, по света...
да не гворим, че са в един и същи град?
Един ден...
някой с когото работех ми изказа съболезнования си...
за смъртта на баща ми.
Посочи некролог във вестника...
на човек с име Харви Пийкар.
И сина му също беше Харви.
Оказа се, че са другите Харви Пийкар-овци.
6 месеца по-късно, Харви Пийкар младши, умря също така.
Въпреки, че не ги познавах...
това ме натъжи.
Мислех си: "Какви ли са били".
Изглежда, че животите ни са били свързани, по необичаен начин.
Но историята не приключва тук.
2 години по-късно друг Харви Пийкар се почви в указателя.
Кои са тези хора?
От къде се появяват?
Какво правят?
Що за име?
Кой е Харви Пийкар?
Продаваме тениските горе, ако се интересувате.
Ето го нашия човек, след година.
Някак си лечението успя и докторите бяха оптимисти.
Предполагам, Джойс е била права за направата на комикс.
Публикувахме го като нагледен роман, първата ни съвместна работа...
одобрена от критиката.
Дори спечелихме няколко национални отличия.
Иди, че разбери.
Хубави са.
Там ли ги намери? Не знаех за тях.
Виждала ли си някое от тези цветя?
Готова ли си?
Даниела, чудесно е. Прекрасни цветове.
Какво има, Харви?
Доктора се обади.
Каза, че нямало и помен вече.
Най-шантавия резултат от моята болест беше Даниела.
Никой не знаеше къде обикаля майка и...
и виждайки колко добре се разбират с Джойс...
Фред реше, че тя има по-добро бъдеще с нас.
В началото бях изплашен, но после какво пък. Добро дете е.
Здравей, Харви.
Взехме я при нас и я отгледохме като наше дете.
- Четеш ги наобратно.
- Така ми харесва.
Това ли си ти?
Повтарям ти, всички съм аз, човече.
Изглеждаш като чудовище.
Почакай, докато видиш себе си.
- Аз?
- Даа, и ти си част от историята също.
Каква история?
Историята на живота ми.
Знам, че не съм интересен колкото Малката Морска Серена и всички магически там...
Мисля, да напиша мой комикс.
- Така ли, за какво?
- Чудя се още.
Но, няма да е за теб.
Мисля, че си имаш достатъчно вече.
Трябва да пишеш за неща от твой живот.
Като училището...
и за понитата. Не знам. Момичешки работи.
Трябва ли да ме държиш за ръката?
Какво, срамуваш ли се от мен?
Знам, че се срамуваш. И аз мислех така за баща ми.
Не, просто когато я държиш, доска я стискаш.
Добре, хайде.
Джойс е права. Ти си внушаваш.
Добре, хайде.
Даа, комиксите ме върнаха към живот.
Но не си мислете, че това някакъв хубав, щастлив край.
Всеки ден е борба.
С Джойс се караме доста. Едва-едва работи.
Детето също е доста буйно.
Животът ми е истински хаос.
Поне да съм здрав от пенсионирането, докато умра.
Хубави години, нали? Кой знае?
С пенсията ми и парите от този филм...
Ще я карам някак си.
Разбира се, на край ще изгубя войната.
Но, целта е да спечелиш малките битки по пътя си, нали?
Изненада!
Че си весел и добър приятел,
никой не може да отрече!
Изненада.