The Business Of Strangers (2001) Свали субтитрите
Джулия Стайлс
Фредерик Уилър
'РАБОТИТЕ НА НЕПОЗНАТИТЕ'
Здравей, Анджела. Как си? Графикът ми? Да видя.
Имам среща, след това, кратък престой.
Така ми е и утре в Атланта, Далас, и Солт Лейк.
Защо той иска да знае?
Ами, слушай когато имаш повече информация, се обади на Деб.
Точно така. Тя знае.
Благодаря, Анджела. Чао.
Деб, защо личната му секретарка ме пита за графика ми?
Тя каза ли за какво е всичко това? Не знам.
Не мисля, че е на добро. Утре вечер ще е тук за вечеря.
Сигурно ме смята за глупачка. Никога не е правил така.
Копирай файловете и списъкът за контакти. Изпрати ми ги в къщи.
Обади се на Ник. Ръководителят на персонала. Ник Харис. Да, искам да го видя днес.
Да хване първият автобус за насам. Точно така. Няма представа, но мисля, че е нещо лошо.
Дръж ме в течение. Чао.
Джули Стирон.Тук съм за презентация на фирмата "Интеч".
- Да е пристигнал човек от фирмата?
- Мисля че не.
- Къде е тоалетната?
- На долу по коридора, първата в дясно.
Когато се появи тази личност и кажете коя съм?
Не разбра ли нещо? Поразпита ли наоколо?
Не мога да повярвам. Не е редно.
Как да направя представянето на тези идиоти когато някой ми души във врата?
След всичките тези години. Големите цифри си казаха думата.
Работим 6 солидни години в тичане.
И R&D представиха новият си софтуер който ще поразклати индустрията.
С този нов софтуер, можем да ви представим статистически данни...
във вид на специализиран интерфейс, за половината време, като използваме същия хардуер.
Това ни слага години пред конкуренцията ни.
Асистентката ми най-накрая пристигна. Да направим почивка докато я въведа?
Съжалявам. Нямаме време. Благодаря, че дойдохте.
Удоволствието беше изцяло мое, Боб. Наистина.
Надявам се да го направим отново, някой ден. Благодаря.
Довиждане. Благодаря много.
- Полетът ми закъсня.Не съм виновна аз.
- Здравей Тери, Джул е.
- Относно тази личност, която си ми пратил... Как ви беше името?
- Пола.
Тази личност Пола, закъсня с 45 минути.
Цялото шибано представяне го направих сама, без никаква помощ.
Смятах, че съм била напълно ясна.
Това са бизнесмени от висок ранг.
Не ни трябват издънки. Колкото до мен, тя е уволнена.
Да. Благодаря, Тери.
Ей, вездесъщата...
"Удоволствието беше изцяло мое, Боб. "Надявам се да го направим отново някой ден."
Здравейте, аз съм. Ник пристигна ли?
Добре. Ще пийнем нещо преди вечеря.
Какво?
Къде?
Какъв е дневният ред?
Казвай, Деб.
Как така имат заседание на борда без знанието на вице-президента?
Не мога да повярвам, че ми е сторил това.
Не, тук съм.
Ами...
само ме дръж в течение ако чуеш нещо.
Точно така. Да.
Виж, обади ми се по- късно. Благодаря.Чао.
Разкарай се.
Ще се застрелям...
да работя като куче година, след година.
Не мога да повярвам, че имат съвестта...
да минават покрай мен, и...
накрая да ме уволнят.
Всичко е планирано.
И то доста добре.
Какво беше казано? Вълк в овча кожа.
Някои вълци,
се чувстват като овце или козли.
Какво? Съжалявам. Така ли...
Прав сте.
До следващата седмица, по същото време.
Благодаря д-р Яо.
Джули Стирон. Доста време мина.
Здравей Ник. Как си? Благодаря ти че дойде.
Надявам се, че не съм те притеснила много.
Не, нямах проблем, с идването до тук.
- Искаш ли нещо?
- Разбира се. Какво е то?
- Уиски.
- Звучи ми добре.
Още едно от това, моля. Благодаря.
- И така, исках те тук...
- И аз съм тук.
Да, но започвам да мисля, че..
ти не знаеш за премахването ми?
Нямаше да дойда тук ако знаех...
Стига, Ник. Знам, че знаеш за мястото ми.
- Ти ръководиш персонала. Това ти е работата.
- Главният за назначения.
Виждала съм как ти се пъхат в офиса...
и ти стават малки съдружници. В "ЕроуТеч", умираха от яд.
Можеш да вземеш друг ако искаш...
Как ще ме убедиш, че...
нямаш нищо общо с премахването ми.
Давам ти дума.
Да видим какво си подготвил.
Всички пътници за полет 352...
се предупреждават че поради лошо време...
самолетът не е излетял и полетът е отменен.
Моля отидете да върнете билетите в сектор "B"...
не на вратата за излитане, а при алтернативните разпределения.
Автобус за хотел Континентал. Следваща спирка, хотел Континентал.
Къде е "Пасифик Нет"?
Доста са се разгорещили. Интересуват се от други страни?
Търсят си съдружници.
Не. Няма да ходя до Япония...
и да ми се натягат защото имам цици.
С това се сблъсквам и на родното си място.
Трябва да си напудря носа и да чакам уволнение.
Не се тревожи. Ще свърша работата.
- Благодаря ти, че дойде. Ще се чуем скоро.
- Непременно.
Какво има?
Нищо. Просто не очаквах това.
Защо?
Ами аз...
Мислех, че си доволен.
Но е време да се заема с други неща.
Ти си готова да ръководиш компанията...
и ще се справиш отлично
- Всички от борда ли са съгласни?
- Това няма да е проблем.
- Добре ли си?
- Да.
Това би трябвало да те зарадва.
Да. Много съм щастлива.
Трябва да го отпразнуваш.
Така и ще направя.
Какво ще направиш?
Ще измисля нещо.
- Като се върнеш, ще си направим голямо парти.
- Би било хубаво.
- Ще се видим като се върнеш.
- Благодаря ти, Робърт.
Как мина?
Искаш ли пак да пийнем по нещо? Аз черпя.
- Току-що ме назначиха за главен изпълнителен директор на фирмата.
- Стига бе? Поздравления.
Можем да използваме това за работата с Пасифик Нет.
Ти каза, че те са с голям хъс за работа.
С цялото ми уважение към теб, но не съм говорил с тях.
Лошо. Смятах за напред да поработя с теб.
Пак ти благодаря.
До следващия път.
Добре дошли в хотел Континентал ООО, Вартански
Здрасти, Деб. Жалко, че те изпуснах. Ще звънна у вас.
Здрасти Джери.
Как си? Деб там ли е?
О, не. Добре съм. Имам добри новини за които исках да и кажа.
Как са децата? Добре.
Уиски с лед, моля.
Благодаря.
Разкарай се.
Виж, бях малко груба с теб.
Загубих контрол.
Не си уволнена. Сутринта ще се обадя на Тери.
Наистина не ми пука. това е само една работа.
- Бях остра с теб, бях под стрес.
- Предполагам, че е така.
- Дами.
- Да те почерпя едно питие.
Мартел X.O. От най-хубавото.
- Струва 20 долара на чаша.
- За мен двоен.
И за мен същото.
Може ли?
И така, ако това е само една работа, ти с какво се занимаваш?
Какво искаш да знаеш?
Любопитно ми е.
Писателка съм. Научна литература.
Интересно.
Какво ще рече това? Биографии? Исторически журнализъм?
Не, кратки разкази, за неща, които съм преживяла.
Цялата тази литература е доста скучна. Всичко е ясно.
Харесвам сантиментализма на реалния свят.
В какво се състои писането ти?
По принцип пиша за историческата страна на училищата.
- Имам публикувани работи.
- Наистина?
В литературни списания.
Те са интересни.
Защо носиш всичките тези неща с теб?
Отмениха ми полета. Дадоха ни по един талон да вечеряме, и не стига да наема стая...
затова се мотая до следващия полет.
- Кога е това?
- В 7 часа сутринта.
Къде ще спиш?
Ще изчакам на гарата.
Не ставай глупава.
Вземи си стая.
Стига глупости. За сметка на компанията.
Но аз съм уволнена.
Не си уволнена...
и вече ти се извиних за това.
Нямам кредитна карта. Бързо си изчерпих лимита. Изобщо не ми харесват тези карти.
Може би, да. Хайде. Да ти вземем стая.
За моя сметка.
- Сериозно ли?
- Да. Хайде.
Добре.
Какво ще правиш сега?
Не знам
Упражнения, плуване.
Да ти се намират един чифт допълнителни бански?
- Ами, аз...
- Остави.
Не, не. Имам екип за бягане...
ако искаш.
Господи.
Какво?
- Хубава стая.
- Благодаря.
Харесва ми.
- Компанията ли плаща за това?
- Да.
- Може ли?
- Моля.
Каква е твоята отрова?
- Уиски.
- Доста мъжко питие.
Да, знам.
Това не е ли вълнуващо?
Не съм на себе си.
Кой ти каза?
Да. Ами, виж...
Ще говорим като се върна. Ще вечеряме заедно, само ние.
Благодаря, миличка. Чао.
Това да не ти е хоби?
Не, това е секретарката ми. Тя ми е добра приятелка.
Много хубаво.
Благодаря.
Мразя ги тези хотелски прозорци, не могат да се отварят.
- Не искат да дишаме чист въздух.
- Или пък да не скочим.
Всичко това е демографски изпипан интериор.
Това ме кара да страдам от клаустрофобия.
Сигурно хващаш всички канали.
Обзалагам се, че след 11:00, гледаш порно.
Забелязала ли си че мъжете често напускат баровете след 11:00? Гледала ли си порно?
Веднъж. Защо?
Аз гледам често.
Интересно е да гледаш как хората гледат на секса.
Има порно режисирано от жени.
Наистина ли?
Приличат си с другото порно но има по-малко секс и повече любовна игра.
Къде е този екип?
Сладко е.
Виж, извинявай.
За какво?
- Досещаш се.
- Не.
- Не бях в добро настроение.
- Кога?
- Знаеш.
- Не.
Преди малко.
Не знам за какво говориш.
Задето те ударих с камшика.
- Толкова си капризна.
- Просто е малко странно.
Исках само да стане по-интересно.
- Извини ме за това.
- Ще свикна.
Твърде голям ли ти е? Или защото е черен?
Ами...
- Ти си расистка.
- Аз просто...
Не, не. Ти си расистка. Извинете.
"Или защото е черен?" Майчице, мила.
Бива си я.
Поздравления. Изминахте 2 мили.
- Господи.
Поздравления. Изминахте 2 мили.
Много добре.
- Май тичаш всеки ден, а?
- Постоянно.
Стига. Не се шегувам. Знаеш какво да правиш.
Не съм бягала толкова от както бях в колеж...
но ако бях във форма, щях да ти сритам задника.
- Добре се справяш.
- Да, бе.
В кой колеж си била?
- Дартмонт.
- Колко мило.
Мразех го. А ти?
Тогава го наричаха Колеж Ийст Mичигън Комюнити. Кой знае как се казва сега.
Звучи добре.
Защо няма фитнес зала в компанията?
Не знам.
Подмажи се малко на шефа и фитнес залата е налице.
Аз съм шефът.
Тази вечер, на вечеря...
ме назначиха за изпълнителен директор на "Интеч".
- Шегуваш се.
Не, не се шегувам.
Добре ли си?
Да. Още не съм го осъзнала.
Работила си много, жертвала си много, нали?
Сигурно доста гадости си преглътнала за да стигнеш до тук.
Сама съм си го избрала. Никой не ме е насилил.
И все пак не е лесно.
Всеки преглъща гадости. Въпрос на степен е.
Или колко можеш да поемеш.
Не знам как го правиш.
- Как е водата?
- Приятна е. Не е много студена.
Хубаво е.
По дяволите. Шортите ми се свличат.
Какво му е смешното?
Дай ми ги.
Не, сериозно. Хайде.
- Хайде. Ще му докараме някой удар. Добре, прикривам те.
Господи, толкова е горещо.
Добре ще ти се отрази. Всички гадости излизат от тялото.
Какви гадости? Аз съм вегетарианка.
Говорех за проблемите.
Да бе. В твой стил са.
Така ли се чувства човек като теб?
Порових се из нещата ти. Видях хормоналните лекарства.
Моля?
- Винаги правя това.
- Това оправдание ли е.
Щеше ли да ти хареса ако се бях ровила в нещата ти?
Ти си интересна личност.
Господи.
Всъщност, наистина е така.
Така ли?
Помня една интересна случка.
Бях в "продажби".
Ръководех работите по тази голяма адвокатска фирма в Миуоки.
Запазих им цял район с места за мач на Лейкърс.
Представи си ме, как задникът ми замръзваше.
Господи, не разбирам абсолютно нищо от бейзбол.
Знаех само, че когато се стигне до четвъртата база се крещи.
Нямах представа какви ги дрънкам...
но продължавах да крещя, а те се впечатляваха.
Така... продължих до края на мача.
Пихме бира.
И внезапно, незнайно как...
започнах да се потя.
Свалих си якето,и пуловера.
Бяхме на открит стадион. Беше минус 3 градуса.
Аз седях там, и гледах под шибаните седалки...
за да видя от къде идва шибаната жега...
като бях заобиколена от хиляди мъже в дебели кожуси...
все едно стоях там чисто гола.
Изведнъж се осъзнах.
Накрая.
Сякаш внезапно разбираш...
че си друг човек...
и никой не те е молил за това.
Но от целият свят, точно с Ламбо Филд.
Никога през живота си не бях се чувствала така низко.
И какво стана?
Мачът имаше продължение. Лейкърс спечелиха. Подписаха документите...
и днес,те все още са едни от най- големите ни клиенти.
Е, така или иначе сритваш задници.
"Прада" много ми отива.
Учудвам се че сме един размер.
- Работя много. Бягам.
- От какво?
От млади кльощави телца като твоето.
Не е честно.
Женена ли си?
Бях. Преди доста време.
Разведена?
Да. Аз го напуснах.
Защо?
- Той искаше дете, а аз не.
- Гадно от твоя страна.
- Съжаляваш ли понякога?
- Да.
- Преди колко време беше това?
- 12 години.
- Трябва да му се обадиш.
- Той е женен, с две деца.
Мразя като правят така.
- Излизаш ли на срещи?
- От време на време.
Ще ти намеря някой симпатяга в бара.
- Наздраве.
- За новата кралица.
- Знаех си, че ще те открия тук.
- Какво стана с полета ти?
Отложиха го.
Имам няколко свободни часа.
- Празнуваш ли?
- Да.
Пияна ли си?
Имам право да се забавлявам.
- Да, така е.
- Мога да правя каквото си искам.
Внимавай.
Това правя.
Още ли се тровиш с уиски?
Сега идвам.
Как си?
Малко съм пияна, но съм добре. Супер съм.
Добре.
- Ти добре ли си?
- Да, добре съм.
Идва.
Ник, това е Пола.
Пола, това е Ник.
Внимавай с него. Той оправя персонала. Много е опасен.
Извинете ме.
Къде отиваш?
Сега не мога да говоря. Чао.
Къде отива Пола?
До банята.
Приятелка ли ти е?
Тук се запознахме.
За компанията ли работи?
Май да.
Какво прави?
Не знам.
Просто питам.
Не съм ти майка. Можеш да правиш каквото искаш.
- Просто любопитство.
- Да виждам.
Добре ли си?
Какво има?
Заради Ник ли е?
Не е твоя работа.
Познавам го.
- От къде?
- От Бостън.
И?
Не мисля, че ми се стои тук.
Няма. Да вървим.
Да зарежем тъпата му физиономия.
Няма проблем.
- Наистина ли искаш да знаеш?
-Разбира се.
Преди 4 години, той изнасили моя приятелка.
Много близка приятелка.
Отидохме в Бостън.
Първият ни голям студентски купон.
И двете се напихме много.
Той се беше дипломирал.
Трябваше двете да се наглеждаме...
на сутринта се оказах на женско парти в съседната стая.
както и да е, той...
той я закарал в стая...
и я насилил, а тя се дърпала.
- Сигурна ли си че е бил той?
- Винаги ще помня този мазен шибаняк.
- Обади ли се на ченгетата?
- Тя не искаше
А той си я изчукал.
Бяхме заедно до дипломирането.
Много близки ли бяхте?
Освен с гаджетата си, спяхме и една с друга. Случката ни раздели.
Тя знаеше колко му бях ядосана. Исках това копеле да си плати. Не можех да си го простя.
- Заплашвах го, че ще му отрежа топките.
- А той как реагира?
Смееше се и казваше първо да му оближа оная му работа.
- Не мога да повярвам че не ме позна.
- Шибано копеле.
- Какво?
- Не знам.
- Да забравим за това.
- Не. Всички искат да забравиш.
Не може нищо да направим така че, да го зарежем.
Не можеш да се преструваш, че нищо не се е случило.
- Остави го.
- Не. Трябва да направим нещо.
Да го изчукаме ли? Нещо не те разбирам.
Той трябва да узнае, че знаем. Да го унижим.
Да разбере какво е.
Ти и аз? Не ме разсмивай.
- Той си мисли, че всичко е забравено.
- Наистина е така.
- Трябва да се направи нещо.
- Нямали да престанеш, по дяволите?
Това се случва постоянно. Свършено е вече.
Не искам да мисля вече за това.
Къде се загуби?
Какво искаш?
Едва 12:00 е. Ела да пийнем по още едно.
- Късно е.
- Хайде.
Не ставай черната овца. Да се позабавляваме.
Барът и е фрашкан, да знаеш.
Това вече е приказка.
Не се тревожи. Няма да разхвърлям.
- Пием студен чай "Хемптънс".
- Какъв е?
Също като "Лонг Айлънд"...
но се изплюх в него затова ще ти сипя двоен.
- Хубаво! Харесва ми.
- Ще ти направя нещо специално?
- Супер.
- Седни. Отпусни се.
- Благодаря. Така да бъде.
Заповядай.
Благодаря.
- Хубаво е.
- Благодаря.
Чу ли за херцогинята?
Да. Мислех, че ще има голяма комисионна за мен...
но вместо това се озовах в този, забравен от Бога, хотел.
И хвърляш погледи на сладки жени в дъждовната нощ.
Да видим какво има по телевизията.
Ти си големият специалист. Намери ни нещо хубаво.
Е...
харесва ли ти да си прекарваш добре, Ник?
Какво искаш да кажеш?
Чу ме.
Да. Защо питаш?
Просто искаме да знаем.
Любопитни сме.
Ти си различна, знаеш ли?
В какъв смисъл съм различна?
Ами, ти си просто...
Каква?
Различна. Наперена.
Аз съм... наперена.
Направо уби коня с това Ник.
Сякаш вие двамата се познавате от някъде.
Странно е, че ме познаваш.
- Какво искаш да кажеш?
- Изглеждам ли ти позната?
Малко.
Защо, срещали ли сме се?
Не знам. Помислих си...Спри.
Не. На другия.
Какво има? Не обичаш ли любовни истории, Ник?
Харесва ли ти питието, Ник? Искаш ли още едно?
Не. Това ми стига. Благодаря.
Събуй си обувките. Отпусни се.
Дадено.
Ще отида до...
Ето, на там.
- Господи!
- Ти си луда!
Майната ти! Каза, че искаш да направим нещо.
- Каза, че говориш сериозно!
- Така е.
Не можеш да се отдръпнеш сега.
- Мога да правя каквото си искам.
- Стана късно.
- По-добре си върви.
- Чао.
Чакай, чакай, чакай.
Добре ли си?
Миличък, добре ли си, бонбонче?
По дяволите.
Добре ли си, шибаняко?
Исусе!
- Да го довлачим до спалнята.
- Какво направи?
Недей да шептиш. Не може да те чуе. Хайде. Помогни ми.
Той добре ли е?
Чакай. Спри.
О, Господи.
Какво му направи?
На какво ти прилича? Дрогирах го.
- Какво?
- Дадох му малко от твоите хапчета.
- От хапчетата ми?
- Да.
Валиум, Золофт, няколко хормонални.
Хормонални?
- Може да му пораснат цици.
- Не е смешно.
- Дадох му повече Валиум.
- Колко?
Не знам. Пет, осем?
- Господи!
- Да не са много?
- Ти по колко взимаш?
- По едно.
- Но той е мъж.
- Това пък какво значи?
Те са по- едри. Кръвта им е по-гъста. Трябваше да го сразим.
Ти, това и направи.
Дали е добре?
Не знам. Виж да ли има пулс.
- Щях да го направя, ако можех.
- Защо ли това не ме изненадва?
- Е?
- Не знам.
- Какво искаш да кажеш?
- Не съм шибан лекар.
Бавен е.
Мисля, че се нуждае от лекар.
Стига бе. Добре е. Остави го да си поспи.
Бавен е. Нуждае се от лекар.
Какво ще кажем? Здравейте, дрогирахме копелето...
и може ли да го прегледате?
- Да умре ли искаш?
Какво избираш да си живееш или да си водиш дневник в затвора.
Никой няма да ти завиди.
Драматизираш, по дяволите. Пулсът му е добре.
Не е. Бавен е.
Просто, твоят бие по-бързо. Ти полудя. Виж моя.
Е?
Моят е бърз.
Успокой се.
О, Господи. Какво ще правим с него?
Не знам Каза, че искаш да му дадем урок.
Но не и 5 минути по-късно...
да припадне полу-мъртъв. Не сме го обсъждали.
- Не. Това е болезнената истина.
- Не се дръж като страхливка.
Ще се държа, така се чувствам!
Не мога да повярвам, че ми се случва това.
Не мога да повярвам, че ти позволих да ми го направиш.
- Аз?
- Да, ти.
Той е добре. Просто го остави да спи.
Какво ще стане като се събуди?
- Ще му кажем, че се е напил и е припаднал.
- Няма да повярва на това.
Не може да се събуди тук. Изкарай го от тук.
- Искаш да го прекараме през коридора?
- Не може да се събуди тук.
Какво ще кажеш за твоя етаж? Онази част, която се ремонтира?
- Добре. Да го оставим пред моята стая.
- Да имаш по-добра идея?
Господи, копелето е тежко.
Ръцете ми са като откъснати.
О, по дяволите.
- Какво?
- Забравих му куфарчето
По-добре да го взема.
- Не прави нищо докато не се върна.
- Като какво например?
Не прави нищо.
Какво правиш?
- Какво?
- Какво правиш?
Ако ние бяхме в това състояние и се събудим полу-голи...
ще си помислим, че някой ни е изнасилил.
Когато този шибаняк се събуди полу-гол...
ще се чуди "Господи, какво съм направил?"
Защото той знае, както и всеки мъж...
че са способни да правят това, което не трябва.
Така той няма да иска да попита какво се е случило.
Точно така.
Защо не му я пипнеш?
- Какво?
- Оная му работа.
Не искам да му я пипам.
Ти му я пипни.
- Мислиш, че не мога?
- И през ум не ми е минало.
Дяволски си права.
Студен е.
Какво мислиш?
Имаш ли химикал?
Простотия от Библията кара хората да полудеят.
"Аз съм изнасилвач"
Ето.
"Доброто ще възтържествува когато някой сее мъст."
"той ще потъне в кръвта на опетнените."
За малко.
Искаш ли и ти. Хайде.
- Престани.
- Някой доста се поядоса.
Не искам да се снимам.
защо? Дай ми причина.
Нямаш ми доверие.
- Не става въпрос за доверие.
- Напротив така е.
Херцогинята немска никакви улики.
Добре е да познаваш приятелите си. Ти и тъпата ти кариера.
Не съм виждала някой по-мизерен от теб в живота си.
Нямаш семейство.
Най-добрата ти приятелка е секретарката ти. Трогателно, нали?
Покрий го. Охраната.
Изненадана съм.
Мислех, че искаш да те хванат.
Да усетиш преживяването, да си на показ и унижена.
С малко грубости.
Затова сме тук, нали?
Тук сме, защото ти си една дълбоко умствено неуравновесена жена.
Ако беше мъж, щеше да командориш.
При всички е така.
Но ние сме жени, така, че не правим такива неща.
Ние показваме съмненията си и по друг начин контролираме.
- При теб също е така, нали?
- Как?
Различни начини на контрол. Когато си съкрушена, унизена...
неспособна да поддържаш ред, се самонаказваш.
Обзема те чувство на контрол и сила...
и имаш лоши, дори мръсни взаимоотношения с мъже.
Не знаеш нищо за мен или за взаимоотношенията ми.
Гледам как бягаш от тях.
Много зор си даваш, наистина.
- Обзалагам се, че си загазила в нещо.
- Няма ли да млъкнеш?
Сигурно си преживяла трудни времена.
Малко момиче на неправилното място.
Работиш много издигаш се.
Накрая спечелваш, но понякога смяташ, че не е редно.
- Майната ти.
- На вашите услуги, херцогиньо.
Престани да ме наричаш така.
- Стига!
- Защо?
Майната ти, малка лигла.
Срещала съм хиляди момичета като теб.
Богати семейства, много възможности, с лека ръка гледаш на това.
Ти си недоволна, пълна с омраза...
талантлива, и неоткрита. Знаеш ли какво?
Всички вие свършвате с чувствителен съпруг...
бременни, след това се връщате, търсите работа и ми носите кафе.
Така е Пола.
Никой не свършва така както е искал.
Това е част от живота. Нарича се порастване.
- Искам да пея.
- Успокой се.
Имам много хубав глас, знаеш ли.
- Аз нямам нищо за губене.
- И двете ще свършим в затвора.
Тя ми е шеф, моя работодател. Заплаши, че ще ме уволни.
Наркотици? Не знам от къде се взеха.
От години г-ца Стирон работи много.
Чудя се с каква ли психика ще е тя...
след толкова години в този гаден световен бизнес, където мъжете доминират.
Тя не е женена, няма деца.
Повечето жени на нейната възраст имат.
Защо ли няма деца тя? Вероятно тя е огорчена, тъжна...
Може би мрази мъжете.
Какво прави някой който не е омъжен...
няма деца, и мрази мъжете? Чудя се.
Всичко е въпрос на доверие.
Усмивка.
Целуни ме.
Признай го, Джули.
Ти мразиш работата си, монотонния си живот...
Хайде.
Отвори вратата. Знаеш, че си любопитна.
Ти решаваш да ли искаш да усетиш...
унижението да те хванат..
или да ме целуваш.
Давай...
пей.
Ще жертваш кариерата си...
бъдещето си целият ти шибан живот...
отколкото да подадеш ръка на някой? Голяма работа си.
Дай ми ги. Хайде. Дай ми снимките.
Дай ми ги.
Майната ти!
Шибана...шибана кучка.
Не мога да повярвам, че ме удари.
Съжалявам, но не ме мисли за толкова наивна.
Не смятах да ти създавам проблеми.
- Нямаше да ти направя нищо.
- Хайде. Да вървим.
- Ние сме смешни.
- Не сме.
Копеле!
- Скапан задник!
- Пола, престани!
Нямаш си на представа!
Знам.
Не, не знаеш!
Какво? Че си била ти?
Майната ти.
Майната ти, скапанячка! Сега доволна ли си? Досети се!
Няма никаква приятелка!
Толкова си умна!
Закара ме в една добре наредена стая...
разтвори ми краката и ме изчука.
Колко си умна, а? Един истински шибан Шерлок.
Престани!
"Загубенячка"
Здравей.
Изпуснах си самолета снощи.
Доста съм си поспал.
Така ли?
В колко часа си тръгнах снощи от стаята ти?
Около 1:00.
Да. Така си и мислех. Върнах се в бара...
и си говорих с един борсов посредник.
Цяла вечер. Интересно момче.
Каза ми някои трикове.
След това съм заспал във фоайето
- Случва се.
- Така е.
Добре ли си?
- Махмурлук ли?
- Сигурно.
Сега ти си на върха. Можеш да си го позволяваш.
Ако бях на твое място, щях да се побъркам от празнуване.
Изтощена съм.
Може би ти трябва малко почивка.
Може би.
Може би трябва да напусна.
Работата е там, че, вече не мога да издържам.
Като изключим работата, не знам какво друго имам.
Извинявай.
Не. Няма проблем.
Ник, може ли един въпрос?
Разбира се.
Къде си се дипломирал?
- Защо?
- Любопитно ми е.
В Охайо.
Ходил ли си в Бостън?
- Миналата година за едно събрание. Защо?
- А преди това.
- Не.
- Сигурен ли си?
Абсолютно. Защо?
Помислих си, че може да имаме обща позната, но нямаме.
Май, тази личност никога не е ходила в Бостън.
Чувал съм, че Бостън е градът на купоните.
Всички така казват.
Не знам как издържат тези хлапета. Аз бих полудял.
Сигурно.