The Witches Of Eastwick (1987) (The.witches.of.Eastwick.(1987).XviD.AC3.cd1.{Ursule}.sub) Свали субтитрите
ВЕЩИЦИТЕ ОТ ИСТУИК
ШЕР
СЮЗАН САРАНДЪН
МИШЕЛ ПФАЙФЪР
ВЕРОНИКА КАРТРАЙТ
РИЧАРД ДЖЕНКИНС КИЙТ ДЖОКИМ
КАРЕЛ СТРАЙКЪН
Не е нужно да идваш днес, ако не искаш.
Искам, но съм затрупана с работа.
Музика ДЖОН УИЛЯМС
С какво е?
С фъстъчено масло.
- И какво друго?
Желе.
- Какво желе?
От тиквички.
Оператор ВИЛМОШ ЗИГМОНД
По романа на ДЖОН ЪПДАЙК
Сценарист МАЙКЪЛ КРИСТОФЪР
Как се справяте?
- Много добре, Уолтър.
Искам да те назначим на цял ден.
- И аз искам. Особено сега.
Приключи ли с развода?
Да, днес.
Защо не дойдеш да го обсъдим? Може да измислим нещо.
А сега обоите!
Едно, две, три, четири...
Режисьор ДЖОРДЖ МИЛЪР
Фелиша, благодарим ти, че намери време да присъстваш тук днес.
Нека ръкопляскаме на градската съветничка
Фелиша Олдън!
Благодаря ви, г-жо Спофърд. Явно ни предстои още доста работа.
В това време на западащи ценности,
когато децата ни са изложени на опасността от разводи и раздели,
с умиление си спомняме дните, когато сем. Ленъкс е било единно...
Майор Ленъкс е олицетворявал добродетелите от онези години...
Трудели са се неуморно, за да нахранят и образоват децата си.
Семействата са преживели големи трудности...
но са запазили честта, достойнството и вярата си в Бога.
Ние сме като нашите предци.
Наследили сме техния дух
в борбата ни със съвременните пороци.
Какво ги е свързвало навремето?
Какво ги е превърнало от група индивиди в неделимо цяло?
Същата тази връзка обединява и нас сега.
Тази спойка, устояла на несгодите, се корени дълбоко в съзнанието ни -
неизменната любов към свободата.
В нейно име нашите предци,
малко на брой и с недостатъчно оръжие,
са спечелили Войната за независимост
срещу най-мощната империя тогава.
В нейно име са покорили огромната пустош,
въпреки непосилните трудности...
Покорили са огромната пустош въпреки непосилните трудности...
Въпреки непосилните трудности...
Да тръгваме!
Влизайте.
Не е за вярване, нали?
- Вали.
Не е спирало от сутринта.
- Поне затвори устата на Уолтър.
Все същата лицемерна реч...
Мислех, че никога няма да свърши. Молех се да стане нещо.
И аз си мислех същото.
А аз си го представих вир-вода и колко ще е хубаво да се приберем.
Наистина ли?
А после заваля.
- Този развратник си го заслужи.
Нямам предвид Уолтър! Според вас не е ли странно...
Че сме мислели за едно и също? Няма да ни поканят в телевизията.
Аз просто...
- Да пийнем по нещо.
Чудесна идея, Джейни!
И на мен ми пусна ръка наскоро.
- Уолтър ли?
Дори не ми се мисли.
- Внимавай, не се отказва лесно.
Беше посред бял ден, и то до жена му.
Горкичката...
Друг път! Как го търпи този фашист!
Мислиш ли, че те още...
Дано патката му е по-голяма от мозъка му.
Той ми каза, че го правят веднъж седмично. Иначе тя пощурявала.
Е, някои поне го получават.
- Да, получават киселини.
Все забравям колко е калорично.
- Лепи се моментално на ханша.
Наздраве!
Честито.
Бях забравила. Разводът ти!
- Да, от днес съм свободна жена.
Добре дошла в клуба.
Ще започна всичко отначало...
- Ще се справиш, не се тревожи.
Нали, Алекс? Все пак сме приятелки.
Пийни още малко мартини.
Донесе ли картите?
- Аз съм ги взела.
Да почваме тогава!
Все още ми се струва, че е изневяра,
дори само ако мисля за това.
Монти те изостави с пет деца.
- Шест. Не започвай пак!
Нейният я заряза заради децата...
- Опростяваш нещата.
Твоят те остави, защото нямаш деца.
- Наистина не е толкова просто.
Искам да кажа, че вие нямате вина.
Само че не ни е особено лесно.
Още сме млади, за да се лишим от естествените си нужди.
Какво правим със себе си?
Ози е мъртъв. А аз го обичах.
Трябва ли да стоя и да чакам събиранията ни в четвъртък?
Обичам нашите четвъртъци. Така се отпускаме.
Шием покривки, плетем макраме...
Китайски възбуждащи специалитети...
Не се отпускаме, а се крием.
- От какво?
От Уолтър Неф.
- Не говоря за него.
Добре. Какъв точно ни трябва?
Приятен, симпатичен мъж.
Умен. Да можеш да говориш с него.
- И да си естествена...
Някой да се грижи за мен...
Вдигам ръце от вас!
Трябва да не е от града.
- Като знаем какви ги има тук...
Непознат. Би било интересно.
Висок и тъмен прокълнат принц...
- В Истуик?!
Чуждестранен принц на черен кон.
Добре. Щом сме почнали,
да идем докрай.
ИСТУИК Основан - 1640 г. Население - 7680 души
Трябва да е хубав.
- Не прекалено. Хубави очи...
Стегнат задник.
Много надарен!
Предпочитам по-малките. От естетична гледна точка.
На Сам му беше огромен и понякога ми се повдигаше.
Аз съм по средния калибър. Няма значение, стига да стане.
Приятна мисъл, но само нашето желание няма да я осъществи.
Според мен мъжете не са всичко.
А защо разговорът опира все до тях?
Благодаря.
Някакъв мъж е купил имението на Ленъкс.
Казах, че някакъв мъж е купил имението на Ленъкс.
Алекс, чу ли?
- Да, първия път. Кой е той?
Идва от Ню Йорк. Няма семейство. Щял да напълни къщата с пианата си.
Очевидно има доста пиана.
- Колко би могъл да има?
Не знам. Не е ли странно?
Как се казва?
И името му е особено.
Какво му е особеното?
- Казаха ми го, но го забравих.
Обадих се пак, повториха го, но пак ми изскочи от главата.
Това е новината на деня, предвид миналото на къщата. Дали знае?
Нямам представа.
Фелиша и Клайд ли дойдоха?
Да. Клайд? Ще ти се обадя после.
Подготвила съм всички материали. Здравей, Фелиша.
А твоята рубрика?
- Да, "Новини извън града".
Ето и статията, посветена на пенсионерите.
Още работя по темата за токсичните отпадъци. Сигурно ще е готова днес.
Чухте ли, че някой е купил имението на Ленъкс?
Сградата е местна забележителност. Нямали са право да я продадат.
Нищо не мога да направя.
Да, зает си да отразяваш пътуването на Херби Прескът до Бермудите!
А какво ще стане с онези птици, а?
Кои птици?
- Къде ще гнездят белите чапли?
Не знам.
Именно.
Фелиша, какво ти става?
Защо се разстрои чак толкова?
- Имам предчувствие, Клайд.
Ужасно предчувствие. Тук се настанява злото.
Радвам се, че се продават.
- Всичките се изкупиха.
Не разбирам.
- Знаеш, че обожавам фигурките.
Тези малки пръстчета, изпъкнали слабини. Много са сладки.
Но никой не ги е поглеждал от месеци.
И изведнъж днес сутринта се появи този мъж.
Толкова чаровен. Не особено красив, но зашеметяващ....
Гледах го и си мислех за неща,
за които не съм се сещала от войната насам.
Дори се изчервих. Представяш ли си?
- Не... Да.
Значи купи една фигурка?
- Не, всичките. Какво ще кажеш, а?
Какъв беше? Турист?
- Не, купил е къщата на Ленъкс.
Случайно да помниш името му?
- Разбира се. Казва се...
Каза ми го. Дори го записах.
Беше... чуждо.
Не, но така звучеше.
На върха на езика ми е, но...
Не е ли дяволски странно?
Браво!
Купил е всичките фигурки, а сега се появява тук...
И се сваля на Джейн.
- И интервюто...
Какво интервю?
- Стана, след като говорихме с теб.
От вестника поискали...
... да вземат интервю от него.
Той се съгласил, но ако го направя аз.
Защо?
- Не знам, но е избрал мен.
Кой е той?
- Трябва да има име.
Не мога да си го спомня.
- Защо ще търси точно теб?
Защото съм кадърна. Въпреки че понякога ме изкарваш глупава.
Беше в магазина ми.
Но откъде знае коя си?
- Нямам никаква представа.
Купил е къщата на Ленъкс.
- От Ню Йорк?
Но има някакво чуждо име. Ван еди-кой си.
Много са хубави!
- От него са. Има и бележка.
Само инициал. "Д".
- Да, започва с Д.
Дейвид?
- Не, имаше и "р".
Доберман, Дрейк?
- Не.
Дарън?
- Имаше също и "л".
Даръл! Точно така!
Ван Хорн!
- Даръл ван Хорн!
Що за име?
Фелиша!
Скъпа...
Клайд, мисля, че си счупих крака.
Мен ли търсиш?
Попитах дали търсиш мен или е просто щастлива случайност?
Не, просто...
- Просто гледаш.
Жалко. Не си виждала тук бели чапли, нали?
Не.
- Аз също.
Не бих ги разпознал дори да се изпикая върху тях. Ще обядваме ли?
Мисля, че не е сега сезонът.
За обяд ли?
- Не, за пикаене върху птици.
Даръл ван Хорн.
- Александра Медфорд.
Местната скулпторка, която изработва онези куклички.
Те са дребни фигурки...
- Да, но пълни с енергия.
Усещаш го, когато ги вдигнеш.
Пратих ги на един приятел в Ню Йорк.
Страхотен тип, има галерия. Исках да им хвърли едно око.
Но трябва да работиш с размах. Да се отпуснеш.
Обичаш ли риба? Ще обядваме риба...
Интересен тип, нали?
Да.
- Казва се Фидел.
Жените много си падат по него.
Има огромна патка.
Ето, всичко е въпрос на размери.
Казват, че на жените не им пукало.
Аз съм по средата. А ти?
Моля?
- Жените са от по-друго тесто.
Знам, че това схващане е демоде, но въобще не ми дреме.
Мъжете се щурат напред-назад и гледат да си го наврат навсякъде.
Но в жените се крие истинската сила.
Те са природата, раждането, прераждането...
Да, клише е, но е вярно.
Защо ми го казвате?
Ти си честна жена, затова съм прям. Обичам жените.
Възхищавам им се.
Мога да ти говоря като на тъпачка, но ти имаш мозък, Алекс.
Дори повече. Но не го осъзнаваш, като повечето жени.
Женен ли си?
- Уместен въпрос.
Не, не вярвам в брака. Отразява се ужасно на жената.
Тя се задушава и умира. Виждал съм го.
Съпругът се жалва, че чука труп, а всъщност той я е убил.
Къде е твоят съпруг?
- Почина.
Извадила си късмет. Когато една жена загуби съпруга си,
независимо как ще се случи - смърт, раздяла или развод,
тя разцъфтява като цвете.
Узрява като плод.
Такива жени обичам.
Искаш ли да разгледаш къщата?
Да.
В случай че някой иска да се поразкърши,
басейнът е там, след пианата. Преди е било бална зала.
Интересна дума.
- Винаги е била сред любимите ми.
Ето там е кабинетът.
А това е спалнята ми.
Навремето леглото е било на Борджиите.
Разбира се, струва маса пари, но аз заслужавам малко лукс.
Ако сам не се погрижиш за себе си, няма кой да го стори.
Какво си мислиш, че правиш?
Държа се възможно най-прямо. Реших, че ще го оцениш.
Обичам да се изчукам след обяда. Какво ще кажеш?
Да не искаш да ме прелъстиш?
- Не бих си го и помислил.
Не бих обидил интелекта ти с едно тривиално прелъстяване.
Но с удоволствие бих те изчукал.
Оценявам прямотата ти, Даръл.
Ще гледам да ти отвърна със същото.
Според мен си най-отвратителният мъж, когото съм срещала.
За това кратко време ти прояви всички мъжки недостатъци
и дори разкри пред мен нови.
Ти си отблъскващ, умствено изостанал,
морално разложен, вулгарен, безчувствен егоист.
Нямаш вкус, нито чувство за хумор. Освен това вониш.
Въобще не си ми интересен.
Отгоре ли предпочиташ да си или отдолу?
Сбогом, Даръл. Благодаря за обяда.
Е, щом такова е отношението ти, няма какво да се прави.
Наистина ли го мислиш?
Кой си ти?
Просто един похотлив тип.
Трябва да се прибирам.
Какво те чака у дома? Там няма никой, нали?
Детето ще се нахрани само и ще заспи над домашните си.
Гарантирам ти го.
А чистенето? Чистиш днес, а утре отново е мръсно.
Оправяш леглата, а на другия ден трябва пак да го правиш.
Миеш съдовете, утре - също...
- Трябва да...
Да сготвиш вечеря? Тя ще бъде изядена и толкова.
Ти си изпълнила дълга си на съпруга и майка,
обработвала си градинката, бродирала си,
плела си макраме, сутрин си пила кафе със съседката,
някое и друго питие, хапчета, малко психоанализа...
И къде се намираш сега?
Където искам да бъда.
- Преструваш се на друг човек.
Показваш само едното си лице. Докога можеш да продължиш?
Светът се разраства, но вече не те дарява с енергия.
Само минава през теб. Казват, че жената е като дупка.
Цялата безполезност на света се излива в нея.
Колко още можеш да поемеш, преди да се пречупиш?
Лежиш на леглото с поглед в тавана и чакаш нещо да се случи.
А знаеш, че си предопределена за нещо много по-добро.
Чувстваш го. Искаш го.
Използвай ме, Алекс.
Изпълни ме с болката си. Мога да я поема.
Не чакай. Времето убива. Действай.
Направи го, Алекс! Сега...
Знаеш ли...
Седиш си в жалката канцелария на вестника
и отразяваш разни клюки,
докато под носа ти се вихри злото.
Не притежаваш характер, Клайд.
Нямаш капчица морал,
нито дори здрав разум.
Ядрена катастрофа, убийства, изнасилвания, апартейд...
Тези думи не ти говорят нищо.
Това е местен вестник, Фелиша.
- Местна низост.
Трябва да те обесят с онзи кучи син, дето купи къщата.
Извикай сестрата!
Умирам от болка!
- Глътнете това хапче.
Няма да го глътна...
- Не искам да ви насилвам.
Да не е болестта на Алцхаймер?
- Не, от костния мозък е.
При счупванията мазнини попадат в капилярите на мозъка.
Това се отразява на поведението.
- Но тя се държи истерично!
Сигурна ли сте?
Да. Ще бъде разстроена и ще изпада в параноя.
Нормално е, ще премине.
Няма да ви причиня болка...
Какво става с мен, Клайд?
- Всичко е наред.
Отворя ли уста, изричам най-невероятни неща.
Преживя голямо изпитание и си изморена. Опитай да поспиш.
Нещо се е настанило в мен, Клайд.
Пълзи във вътрешностите ми.
Усещам го. Нещо зло.
Скоро ще дойде тук.
Здравейте!
Ти! В теб е!
Джейн. Най-после се срещнахме.
Даръл ван Хорн.
Сметана, захар?
- Захар.
Една или две бучки?
- Четири.
Обичате сладкото?
- Умирам за него.
Захар, шоколад, кока-кола - неутолим апетит...
Във всяко едно отношение.
Не е полезно.
Не се притеснявам, защото имам свръхестествен организъм.
Майната им на тези грижи за здравето, извини ме израза...
Гледам как 60-70-годишни старчоци се мъчат да поддържат форма.
Защо? Когато умра, искам да бъда болен, а не здрав.
Смислено обяснение.
Изнервям ли те?
- Да... Извинявам се.
Не знам защо го казах.
- Трябва да бъдем искрени.
Така е.
Какво ви доведе в Истуик?
Явно ще водим учтив разговор.
Извинете...
- Не, няма нищо.
Дойдох, защото нещо ме привлече.
Исках да се установя някъде, а къщата ми хареса.
Тя има интересно минало.
- Глупости.
Вярно е. Казват, че там са изгаряли на клада вещици.
Врели-некипели.
Знаеш ли на какво се дължи тази древна паника от вещиците?
Лекарите са я предизвикали.
Искали са да вземат хляба на акушерките.
Повечето изгорени са били акушерки.
- Наистина ли?
Повярвай ми. Още един пример за мъжкото господство.
Използвали са жените за егоистичните си цели.
Мъжете са големи мухльовци, нали?
Не е нужно да ми отговаряш. Вярно е.
Спичат се от шубе, когато някоя жена придобие власт.
Наричат я вещица, изгарят я... Накрая всички жени ги обзема страх.
Страх ги е от самите тях и от мъжете.
И защо го правят? Уплашени са да не загубят ерекцията си.
Хайде да посвирим.
Свирите превъзходно.
- Не като теб. Ти си виртуоз.
Интонация, вибрато, обхват...
Смяташ, че съм луд, но познавам музиката. Тя ме кара да се смиря.
Не ти ли звуча превзето?
- Не, по-скоро прецизно.
Прецизността предшества страстта.
Страст без прецизност води до хаос.
Виж палеца си.
Не отслабваш натиска. Повечето мъже не го могат, но ти...
Имаш направо фантастичен мазол.
Тази ръка разваля всичко!
Не държиш лъка както трябва.
- Защо?
Спикатото прилича на маркато, а легатото - на деташе.
Излей страстта си! Не я задържай!
Ти не свириш просто ноти, а фрази!
Човешки викове.
- Знам.
Упражнявам се неуморно...
- Знам.
Не мога да се справя.
- Напротив.
Нищо не излиза.
Нямам талант. Не мога.
- Напротив, можеш.
Имай ми доверие! Повярвай ми.
Опитай се. Хайде.
От какво те е страх?
Излей страстта, която криеш у себе си.
Аз мога да я поема. Искам я.
Да.
Точно така.
Не се стягай. Поеми си дъх...
Почувствай страстта!
Да, точно така.
Усещаш ли вече? Остави я да те погъделичка.
Здравейте.
Радвам се, че дойдохте.
Искате ли да послушаме касети?
- Да!
Алекс!
- Тук съм!
Какво става?
- Да тръгваме.
Какво e това?
- Ще закъснеем.
Каръл! Телефонният номер е върху хладилника.
Не си облечена.
- Не съм и гола.
Не мога да повярвам.
- Два дни ходих като спъната.
Пенисът му се огъва навътре.
- Как? Почакай...
Ето така.
- Ужасна си.
Само защото си спала с него...
- Нещо повече е. Той ме познава.
Не само мен самата, а всичко. Искам да те запозная с него.
Също и Джейн. Тя ще е във възторг от него.
Джейн, ти ли си?
Суки. Александра.
Водопровода ли ще поправяш?
- Нямах време да се преоблека.
А ти?
Бях поканена.
- Аз също.
Здравейте! Ето ви и вас!
Здрасти! Закъсняхме ли?
- Мислех, че ще играем двамата.
Та ти дори не играеш тенис!
Суки, най-сетне се видяхме.
- Здравейте. Как сте?
Нека се взра в очите ти.
Какво плодовито създание си!
- Благодаря. Струва ми се...
Четох вестника. Ти си гениална.
Само похабяваш таланта си там.
Кога ще направим онова интервю? Обожавам интервютата.
Толкова са интимни.
- Когато кажете.
Двамата ще се чукаме до забрава.
Но днешният ден е за тенис.
Готови ли сте, дами?
Какъв ден само!
Какъв ден!
Това парфюмът ти ли е?
Двойна грешка!
- Не съм глуха, за да крещиш.
Нали сме приятели! Да играем честно.
Винаги играя честно. Нула на 40.
Не се оставяй да те притеснят. Това е целта им...
Извинявай, скъпи. Обърках се.
Грешка!
Аз ще я ударя!
Не пада долу...
Хайде!
- Гейм за нас.
Суки бие сервиса.
Спри!
Не е зле.
Джейн!
Малефицио!
Много е силно. Какво е?
- Ром, водка, бренди.
Киселина... Шегувам се.
Наркотиците не ми влияят, нито пък алкохолът.
Отегчително е, но е самата истина.
И мен ли ще прелъстиш?
Да.
Как?
Не знам.
Да те предупредя, че забременявам от въздуха.
Може да прихвана дори и от четката ти за зъби.
Ще го имам предвид.
Това не те ли притеснява?
- Не.
Не си като другите мъже.
- Така ли?
Повечето... Поне мъжът ми искаше да държи всичко под контрол.
Беше практичен, имаше готово обяснение за всичко.
Мъжете искат всичко да е стабилно, но светът не е устроен така.
Не и когато вие трите сте наблизо.
Не мисля...
Не сме по-различни от другите жени. Жените са по-естествени, нали?
А природата е необуздана, въпреки всички научни писания.
Така че нямам нищо против...
- Какво?
Естествено е да се случват необичайни неща.
Светът е много необичайно място.
- А ти си една необичайна жена.
Благодаря.
Бих искал да бъда жена.
- Наистина ли? Защо?
Вижте какво правите с телата си. Можете да раждате деца.
А после да ги кърмите с млякото си...
Ако аз можех да го правя...
Кой си ти всъщност?
Този, който искаш да бъда.
Виж на какво са способни. А са човешки същества.
Всичко, с което си израснал, изведнъж губи смисъла си.
Все чакаш нещо да се промени. Дали някога ще дойде този ден?
Всичко започва, когато отвориш очи и видиш както те очаква.
Какво виждаш, когато отвориш очи?
Животът е кратък, нали?
Гледам се в огледалото и виждам как всичко се разпада.
А аз виждам змии. Стотици змии...
Пълзят по тялото ми, а после аз просто изчезвам...
Не се плаша от старостта и от това, че няма да ме има.
Страх ме е от болката.
Защо трябва да има толкова болка?
Картите не се раздават тук долу.
Ние се радваме, когато ни споходи късмет.
Курви...
Курви...
Курви!
Седни.
Огледайте се.
Виждате какво става.
В нашия град, в домовете ни.
Знаете за кого говоря.
Разбирате какво се върши в онази къща.
Перверзии, безсрамни мръсотии.
Лудуват с онзи дявол.
Малко е разстроена.
Ще последват наркотици, убийство...
Изнасилване, кръвосмешение...
Испански мухи, вибратори, анален секс...
Чуйте ме!
Хайде, Фелиша, да си вървим.
- Една от тях работи при теб.
Не ни влиза в работата...
Напротив!
- Да тръгваме.
Навремето имало рай,
но змията се вмъкнала в градината.
За Бога, престани!
Нямам нищо против едно хубаво чукане.
Но тук се крие опасност.
Някой трябва да предприеме нещо.