The Witches Of Eastwick (1987) (The.witches.of.Eastwick.(1987).XviD.AC3.cd2.{Ursule}.sub) Свали субтитрите

The Witches Of Eastwick (1987) (The.witches.of.Eastwick.(1987).XviD.AC3.cd2.{Ursule}.sub)
Стоп!
Да се отървем от нотите!
Хайде, хвърлете ги! Не ни трябват!
Точно така.
Сега затворете очи, поемете дълбоко дъх,
после издишайте...
Ще вдигнем инструментите
и когато преброя до четири, ще го изсвирим както трябва!
Едно, две, три, четири...
Точно така.
Полекичка, браво...
Усмихнете се!
Усмихни се, Марта!
Точно така, полека.
Оставете я да се носи над вас.
А сега да ви гъделичка...
Вече успяхте.
Хайде...
Точно така, браво!
Това са човешки викове!
С двойно повече шоколад. Фантастични са!
Здравейте.
СКАНДАЛИ В КЪЩАТА НА ЛЕНЪКС
Ще купувате ли вестника?
Пачавра.
Какво казахте?
- Много добре я чу.
Дори не носи сутиен.
Как можа, Клайд?
- Споменали сме само Ван Хорн.
Ти не знаеш какво става там.
- Целият град ви одумва, Суки.
Не е честно, нито пък вярно.
Не, той наистина запълни блатата и прогони птиците.
Промени сградата... Кметството го съди за 2 милиона долара.
Как можа да постъпиш така с мен? Аз работя неуморно, пиша добре...
Добре, Суки.
- Какво?
Вестникът не е мой, както знаеш.
Това е работа на Фелиша, нали?
Тя е болна, Суки. Много й е тежко.
Не знам какво да правя.
Искам да иде на лекар. Не на обикновен лекар,
а на психиатър.
Учехме заедно в гимназията.
Беше изгодна партия.
Но след онази злополука не е на себе си.
Съжалявам, Клайд.
Какво правя?
- Уволняваш ме.
Онези ужасни неща, които тя приказва,
не са верни, нали?
Трябва да спрем да се виждаме.
- Не бива да прекаляваме.
Мисля, че така е редно.
- Не разбираш, градът е малък.
Нищо не сме направили!
- Фелиша имала видения.
Защо все на жени се случва?
- Виждала дявола в Истуик.
Ако ти беше дяволът, щеше ли да дойдеш тук?
Не знам. Бедната Фелиша.
Как ли не! Дванайсет мои ученици се отказаха да вземат уроци.
Загубих си работата.
- А теб те съдят за милиони долари.
Да, неприятно е.
- Средновековна моралистка!
Суки е права. Може би трябва да спрем.
Нека тя да спре.
- Та ние сме едно семейство!
За малко, докато скандалът утихне.
Не й се давайте. Хапнете си череши.
В магазина на Шайлър продават порнографски списания.
Съвсем открито, пред очите на децата...
... посред бял ден.
- Нищо не ти разбирам.
Мръсотия посред бял ден...
Дърпала списания от ръцете на децата и ги пъдела от магазина.
Мисля, че е болна. Клайд е почнал да пие.
Да ме напада чрез дъщеря ми!
- Може да я избавим от мъките й.
Щом не ценят това, че са заедно, не мога да им съчувствам.
Говориш така, защото нямаш деца, нито семейство.
Вие сте моето семейство, което не искам да загубя.
Не мога да ви гледам разстроени.
Не знаете колко ми е болно.
Бих искала да се махне някъде.
Вземи си още една черешка.
Иска да влезе в мен, да ме използва...
Той използва и онези жени.
Иска да влезе в нас...
Иска да влезе в мен...
Също като мъж.
Гъделичка ме...
Бог ни е създал по свое подобие, а виж в какво се превърнахме!
Озверели животни, които се изяждат помежду си.
Поглъщат всичко...
Фелиша, успокой се.
Знам кой е той, Клайд.
Хапни си още една черешка.
Фелиша, какво си яла?
- Трябва да предупредя онези жени.
Той ще се размножи.
Ще увеличи броя си...
Онези жени ще му родят синове.
Ще вземе любовта им и ще унищожи земята с нея.
Стига толкова!
Не мога да повярвам.
Не е способен на подобно нещо.
Не разбираш ли?
- Какво?
Ние. Онези приказки снощи.
Това са само думи, Суки.
- Не, ние предизвикваме събития!
Ние нямаме нищо общо.
- Напротив!
Може би трябва да говорим с Даръл.
- Защо да го слушаме за всичко?
Нима само той е от значение?
Не съм го казала...
- Много си тъпа, Джейн.
Не става дума за него, а за нас.
- Спри да мислиш с онази си работа!
Кучка!
- Млъкни! За Бога, млъкни!
Млъкнете!
Обаждал ли се е някой?
Ало?
- Здравей.
Даръл...
- Помниш ме, нали?
Как си?
- Горе-долу.
Какво искаш?
- Нищо. Само проверявам как си.
Как вървят нещата при теб?
- Добре съм.
Исках само...
да се уверя, че си добре...
и че не гориш от непреодолимо желание да ме видиш.
В случай че ти липсвам и ти е неудобно да ми се обадиш.
Като звънна първи, ще запазиш превъзходството си и ще се видим.
Какво ще кажеш?
- Не чувствам превъзходство.
Чувствам се ужасно.
- Аз също.
Щом и двамата се чувстваме така, защо не предприемем нещо, а?
Никой не ми се обажда...
- Имаме нужда от малко време.
Нищо повече. Разбираш ли?
- Не, не разбирам!
Умря човек. Фелиша е мъртва.
Хората умират всеки ден. Пък и тя беше доста зле.
Какво общо има това с нас?
Не мога да говоря сега. Не ми се обаждай...
Алекс, не затваряй, чуваш ли?!
Алекс! Не е честно!
Честит рожден ден.
Не е днес.
Така ли? Сигурна ли си?
- Да.
Нищо. Все едно е.
Любимите ми плодове.
- Не мога да ги приема.
Измръзнаха ми топките отвън.
- Не мога да те поканя вътре.
Само за малко, за да се стопля и изсуша.
Може да поговоря с децата...
- Не, върви си.
Не мога да се виждам с теб, нито да говоря с теб. Съжалявам.
Джейн!
Дай ми го.
Г-жо Спофърд?
- Какво ми има?
Нищо страшно. Бременна сте.
Какво?
- Във втория месец.
Сигурна ли сте?
- Да.
Мислех, че съм болна.
- Можем да ви препоръчаме лекар.
Не, благодаря.
Г-жо Спофърд, дрехите ви...
Дали някога ще дойде този ден?
Всичко започва, когато отвориш очи и видиш какво те очаква...
Какво виждаш, когато отвориш очи?
Животът е кратък, нали?
Искам да го изненадам.
Какво виждаш, когато отвориш очи?
Животът е кратък, нали?
Гледам се в огледалото и виждам как всичко се разпада...
Животът е кратък, нали?
Гледам се в огледалото и виждам как всичко се разпада...
А аз виждам змии. Стотици змии.
Пълзят по мен, а после просто изчезвам.
Алекс...
Виждам змии. Стотици змии.
Пълзят по мен, а после просто изчезвам...
Алекс, аз съм!
Хайде, отпусни се!
Погледни ме! Дай воля на чувствата си!
Плаши ме болката. Защо трябва да има толкова болка?
Защо трябва да има толкова болка?
Може ли да поговорим?
Овладяхме малко кръвоизлива, но...
- Ще се оправи ли?
Ако знаехме какво е, може би щяхме да й помогнем.
Може ли да я видим?
- Много я боли.
Не мога да й дам нищо по-силно, докато не разберем какво й има.
Да, влезте.
Миличка, говорихме с лекаря. Ще се оправиш.
Той не знае какво става.
Спокойно...
Бременна съм.
Аз също.
Алекс...
Този кучи син!
Накарай го да спре, Алекс!
- На всяка цена!
Дръпни се, Фидел!
Даръл!
Алекс, каква приятна изненада!
- Какво правиш?
Попитах какво си мислиш, че правиш?
- Малко домакинска работа.
Давах ризите си на пералня, но ми ги връщаха направо съдрани.
Какво да се прави - градът е малък.
Фидел не го бива в тези неща и товарът пада върху моите плещи.
Не говоря за тъпото ти пране, а за Суки, Джейн и мен.
Да, не ви е никак леко, нали?
Суки е много болна.
Съжалявам да го чуя.
- Тогава направи нещо!
Това няма нищо общо с мен.
- Напротив. Знаеш, че има!
Не, не знам.
Знам само, че бяхме приятели, а после вие ме изключихте.
Първо бях манна небесна за вас, но след това ми обърнахте гръб.
Суки може да умре! Нима не разбираш?!
Не мога да й помогна.
- Можеш. Не ме лъжи!
Вие ме изоставихте! Бяхме се споразумели!
Това не е основание...
- Напротив! Вбесихте ме!
Нима трябваше да го приема мъжки? Та аз ви дадох всичко!
И какво получих в замяна? Поне малко благодарност?
Не, прецакахте ме!
- Какво искаш от нас?
Искам някой да ми оглади ризите!
Искам внимание, уважение!
За разнообразие някой да се погрижи за мен!
Какво искам ли?
Какво иска всеки мъж?
Малко обич, малко доверие...
По дяволите!
Направих всичко заради вас!
Грешката е моя.
Върнете се към мизерното си съществувание. Не ми пука!
Така ви се пада!
Не сте единствените 3 жени в света.
Нараняваш хора, Даръл.
Всичко, което ни даде, е хубаво, но не бива да причиняваш болка.
Не го ли разбираш?
Не, искам само да си върна семейството.
Ти, Суки и Джейн.
Не бих наранил Суки, нито друга от вас.
Как бих могъл? Аз ви обичам.
- Дори не знаеш какво е любов.
Вие можете да ме научите. Едва ли е толкова трудно.
Нека не се борим, Алекс. Невъзможно е да спечелите.
Дори и да можехте, каква полза ще имате?
Защо не забравим станалото и не станем пак приятели?
Хубаво е, нали?
Кажи ми истината.
Липсвах ли ти поне малко?
- Да.
Да се целунем и всичко ще е наред.
Какво ще кажеш?
Какво ще правим с теб?
Престана...
Скъпа, изглеждаш прекрасно.
Здрасти.
Изглеждаш зашеметяващо.
По-добре ли се чувстваш?
- Много по-добре.
Отиваме до града, Фидел.
На момичетата им се ядат франзели и сладолед.
И малко пепел...
Искам 12 франзели, сьомга... Какъв сладолед имате?
Няма сладолед. Фризерът не работи.
Ще взема само хляба и рибата.
Не прилича на него.
- Не е нужно. Знаем кой е.
Трябваше да запазим косми за косата. Така изглежда смешен.
Нали няма да го боли много?
- Искаме само да го прогоним.
Няма сладолед. Представяш ли си?
Ще се опитам да намеря. Ти иди да напазаруваш.
Висок и тъмен прокълнат принц...
Мил мъж...
- С когото да можеш да поговориш...
Добро утро.
Този е с шам-фъстък, нали?
- Да.
А също и от този с шоколадовите пръчици...
Добре ли сте?
Какво става?!
Какво ви е?
Да не получихте инфаркт?
Момичета...
Какво правите?
И каза Бог на Илия: Господ ще мине
и голям и силен вятър,
който цепи планини и събаря скали пред Господа...
Извинете, имам някои грижи...
Някои семейни неприятности.
Малък домашен проблем.
Не се стряскайте.
Малък... женски проблем.
Здрасти.
Не обръщайте внимание.
Евтин номер. Всеки го умее. Аз съм ги научил на това.
Неблагодарни кучки, нали?
Нека ви попитам нещо. Всички ходите на църква...
Дали Бог е знаел какво прави, когато е създал жената?
Знаел ли е или е още една от дребните му грешки?
Като цунами, земетресенията, наводненията...
Мислите ли, че жените са грешка?
Какво има?
Според вас Бог е безгрешен?
Напротив, всички допускаме грешки.
Само че тогава ги наричат злини.
А когато Бог греши, му казват природа.
Какво ще кажете?
Жените грешка ли са, или го е направил нарочно?
Ако е грешка, може да я поправим някак.
Да намерим лек!
Да изобретим ваксина!
Да укрепим имунната си система!
Да потренираме.
Двайсет лицеви опори дневно и повече няма да страдаме от жени.
Това е.
А сега?
- Ще чакаме и ще видим.
Господи, погледнете наоколо.
Просто за всеки случай...
Не!
Куклата!
Смей се, Джейн!
18 МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Ела насам...
Ела тук, сладурче...
Хайде, малкият ми.
Какво голямо хубаво момче!
Виж какво ти е приготвил Фидел!
Джейн, престани!
- Какво?
Недей.
Мога да мисля за него, ако искам.
- Не и когато сме заедно.
Все пак ми липсва. И на вас ви липсва, признайте си.
Признаваме. Но искаш ли да се върне?
Полека. Не искаме да съберем тук цялата къща, нали?
Точно така...
Добри момчета. Ще си прекараме чудесно.
Елате да целунете татко...
Елате при татко...
Хайде, хайде...
Е, момичета, стига де...