Bratva I Koltso (2001) Свали субтитрите
... усещам го във водата ...
... усещам го в земята ...
... хм, сега и във въздуха нещо усетих.
Много вода изтече и всички, които някога нещо са помнили, отдавна са ги затрили.
Властелинът на пръстените - игрален филм.
Всичко започнало тогава, когато били изковани мега-пръстените.
Три пробни екземпляра били дадени на безсмъртните елфи. Само така, за проверка, дали няма да пукнат.
После дали 7 парчета на джуджетата от подземните канализации.
А девет...
девет пръстена били подарени на хората. И както практиката показала - напразно.
Властта на пръстените била ограничена. Всеки пръстен управлявал своята раса.
А после се намерил един хитрец, и ги прецакал всичките.
В земите на Мордовия, на върха на черната планина, мрачният владика Саурон 33 години тайно майсторил супер-мега-пръстен.
И в този пръстен вложил цялата си жестокост,
злобата си, и там разни вредни навици, е такива неща.
Ей такава джаджа била.
Всички се изпонаплашили. Почнали да молят за прошка.
Все пак някои се съпротивлявали де.
Последният път отборът на човеците и елфите играл против орките на техен терен.
Резултатът бил равен.
Но нашият треньор бил избрал добри резерви.
Когато вече всички се били съгласили на равенство, Киселдур, синът на краля, сменил татенцето си на полето.
Замахнал той с бащината чикийка и врагът на народа Саурон пукнал.
А купата се паднала на Киселдур.
Хората много се израдвали, но отказали да играят реванш.
Дълго време феновете чествали победата, хулиганствали, трошили витрини.
И ето че сърцето на благородния Киселдур не издържало. Инфаркт на миокардата.
Всичко естествено бързо било забравено. Пръстена съответно бил изгубен.
Историята се превърнала в легенда, легендата се превърнала във фарс. А после вече изпонаизмислили всякакви вицове.
Пръстенът си стоял стоял, и изведнъж - бум - и се намерил.
Иии баааси... Пръстенче...
Странният, мрачен тулуп на име Голия намерил пръстена и го завлякъл в пещерата си.
Ии как ми провървя! Пръстенчее!... Иии баааси...
Голия веднага загрял, че пръстенът не е обикновен,
а пък той му пържил мозъка 500 години, докато накрая не му изпил акъла окончателно.
Но на пръстена му станало скучно при Голия и почнал да ръждясва. Е, образно казано да ръждясва.
Пръстенът разбрал, че губи форма и избягал от Голия, както медената питка от бабата.
И останал Голия съвсем гол.
Един пътник набарал пръстена.
- Тва па кво е?
Това бил хобит, или по нашенски карапуз, на име Билбо Чантов от Графството.
Откраднаха го!
Откраднаха пръстенчето!
И ето че дошло време хобитът да се сблъска с един проблем.
Това е първата серия на игралния филм, "Баджанаците и пръстена"
Графството, три пъти по 20 години по-късно
Закъсня, дъртако!
Началниците никога не закъсняват, Фьодор Чантов.
И също не подраняват, идват точно тогава, когато смятат за нужно.
Радвам се да те видя отново, чичо Гандалф.
Да не мислиш, че ще пропусна рождения ден на стария Билбо.
Е какво става там по широкия свят, разказвай.
На тебе не ти ли е все едно?
Не си пъхай носа където не трябва, ще живееш по-дълго.
И иначе кво да ти кажа, всичко си е нормално, всички крадат, прецакват се взаимно.
Общо взето си тече нормален, цивилизован живот. Навсякъде е пълно с МакДоналдси.
Гледам при вас нещо липсват, което не може да не ме радва.
Я, Гандалф.
Като гледам яко купонче ще прави Билбо Чантов "Честит рожден ден, Билбо Чантов".
- Е какво става с изкуфялия дъртак? Май днес ще си изкараме по пълната програма.
- На мен ли ми го казваш - ако знаеш щу пари са похарчени!
Даа, той си пада по тия работи.
- Поканил е половината село.
- А стига бе!
- Ама нещо друго е намислил.
- Не думай!
Мълчи като партизанин на разпит, аз и така, и онака, мълчи като пън, ше ме прощаваш.
Верно ли?
Изобщо ние Чантови си бяхме скромни хора, докато не се запознахме с теб.
Ти какво, да не намекваш за оня дракон, дето с чичо ти го утрепахме на един лов?
Аз само мъкнах пушката, нали знаеш, че на мравката път правя.
- Рано или късно ще си признаеш, знам ви аз вас пацифистите!
- Ммда...
Гандалф, Гандалф! Фоерверк, фоерверк!
Аре де Гандалф, пусни една пиратка!
Слушай, Гандалф, да знаеш, че много се радвам дето се върна.
Пък аз колко се радвам...
Не мога да ти опиша...
Надпис на табелата - "Не приемаме, места няма!"
Няма места, няма места бе, колибата да не се разтяга? И в обора няма да ви пусна!
А ако ти дам долари?
Гандалф?
Билбо Чантов!
Другарю!
Как си?
На 111 години, а си свеж като краставичка. Колко си отслабнал...
Давай, влазай вътре. Сядай на масата.
Чайче? Или направо да ударим по една?
Имам още няколко бутилки от стария портвайн. Имам от 33-та, от 72-ра.
Почти толкова стар като мен. Още баща ми го е купувал.
Кво ше кажеш? Да обърнем по чашка?
Не, аз в кръчмата се натрясках зверски, по-добре чайче.
Аз си мислех, че ще дойдеш по-рано, щяхме да идем за гъби. Знам аз, че ти харесва.
Страхувам се, че няма нищо за ядене.
... макар че тука гледам ... студено пиле, кисела краставичка ...
... а, топено сиренце ...
... има ядене една камара ...
Ако искаш мога едни яйца да зае... забъркам, а?
Гандалф?
Само чай и толкова. Благодаря!
Аз пък все пак ще хапна малко?
Яж бе, не се притеснявай.
Не съм си вкъщи!
Писна ми от тия роднини, отвсякъде пристигат, а аз сам се занимавам с имота.
И само разни нехранимайковци се мъкнат. И с тоя празник дето съм го намислил...
Искам в планината да отида. Там хората са толкова спокойни, Гандалф.
Искам заслужен отдих. Ще си довърша книгата.
А да, сега ще ти сипя чай.
Значи не си размислил?
Абе късно е вече за размисъл.
Вдигни капака ...
А Фьодор в течение ли е?
А ти какво си помисли? Нали е Чантов! Не е някакъв си Форест Гъмп!
Няма ли да му кажеш?
Не, не.
Я помисли малко.
Не. Ако му кажа, сигурно ще се лепне за мен.
Страх ме е да не го налегне носталгия, нали знаеш ...
Брезичките, костурите в реката ...
Остарях, Гандалф...
Аз само отвън съм като краставичка.
а отвътре - склероза, камъни в бъбреците и хемороиди колкото юмрук.
Трябва да ида в санаториум, на минерални бани или на курорт.
Всъщност, на курорт ще е най-добре.
Са ше видим къв план имаш Гандалф.
Гандалф, планът ти е... гола вода...
Здрасти, здрасти, как е Сам? Радвам се да ви видя, добре дошли.
Аре бе, Сеня, свали мадамата!
Мадами и бира - тва е много яко!
Точно така - много яко! Аре давай!
Това се случи в степите на Херсон.
Хванаха ни три грозни трола и почнаха да спорят - как да ни сготвят.
Чорба ли да си сварят или да си направят гювеч. Или шишчета.
И така се препираха,
че когато изгря слънцето,
и тримата се задавиха с миризливите си слюнки!
Бързо!
Не, не тази, онази голямата вземи!
Запалих го!
Махни си ръцете, бе глупиндер!
Тогава ти си го дръж!
- Бе я се махай, бе!
- Ти се махай!
Билбо, ский - дракон!
Не може да бъде, аз го застрелях последния със собствените си ръце!
Яко, а?!
Дай да гръмнем още веднъж!
Мерин Брендискок и Перегрин Пръц! Е сега на някой ще опере пешкира!
Реч! Билбо!
Реч! Реч!
Скъпи мои Чантовови и Льохманови,
Пръцкащи и Чукащи,
Мутрови и Коритарови,
Шкембе-чорбови и Телевизорови,
Таталия, Борзиния Сопрано и всички останали.
Днес навършвам 111 години.
Честит рожден деен!
Аз съм стар, много стар. Аз съм просто super star. Шегичка де.
Половината от вас са просто славни карапузи,
а с другата половина направо бих отишъл на разузнаване.
Имам... две новини.
По-точно една и са ше ви кажа каква е.
Повече не мога да отлагам. Отивам си. Сега.
Good bye.
Тва па кво беше, на Копърфийлд ли се правиш?
Карай бе, Гандалф! Скива ли как всички се шашнаха?
Я по-полека с вълшебния пръстен, Чантов. Че като нищо може да ти откъсне главата.
Абе стига бе, само веднъж опитах и толкова. Погрижи се за хлапето.
За Фьодор.
Нема да се притесняваш, копеле. Всичко ще е ток и жици.
- Оставям му всичко.
- Златото, брилянтите?
Да, да.
Пръстена в един плик на камината.
Опа. Станала е грешчица. Той ми бил в джоба.
Баси!
Макар че... това си е подарък на съдбата. А подарени неща не се подаряват.
Моето мнение, а и не само моето е, че трябва да оставиш пръстена.
А не, на това не съм навит!
Да.
Ама май ще се наложи. Трябваше веднага да го оставя в заложната къща, веднага щом го намерих! А сега за без пари ще трябва го дам!
- Споко, бе, не се коркай.
- Бе кво само ми плямпаш!
Пръстенче, пръстенче, ела си при батко...
Това ми звучи много познато.
Пръстенът си е мой! Ако искам щи го дам, ако искам ще си направя златни зъби!
Аз ще ти дам пари за златни зъби, ако искаш си ги направи в три реда, като на акула.
А, разбрах! Искаш ти да гепиш пръстена!
Е сега наистина ме ядоса, Билбо!
Гледай да не ти се случи нещо. Нещастен случай или някаква авария!
Не ме ядосвай, бе, плъх нещастен!
Дай ми пръстена с добро. Грях да не сториш. Не се дърпай. Давай го.
Прав си, Гандалф. Било каквото било.
Ще дам пръстена на Фьодор.
Нещо се заседях. Време е да вдигам гълъбите. Да, време си е.
Билбо,
такова, остави пръстена.
Мхм.
Между другото, току що измислих завършек на книгата си.
"Живял той, живял, докато не умрял."
Много свеж край.
Довиждане, Гандалф.
Довиждане, скъпи Билбо.
"Циганка с карти, дълъг път ме чака." До нови срещи.
Мой си е! Мой! Дайте си ми пръстена, вълци позорни!
Загадки в тъмното...
Билбо! Билбо?
Пръстенче, пръстенче...
Отиде си, нали?
Отдавна искаше да си вземе отпуска, само че не казваше къде ще ходи.
Гандалф?
Пръстенът на Билбо. А той си замина. Но обеща да се върне.
Милият. Между другото ти остави цялото домакинство - говедата, другите неща, малко от златцето. Скрий го по-навътре, преди да са го набарали.
- А ти къде тръгна по нощите?
- Трябва да отскоча до библиотеката.
- В 2 през нощта?
- Трябва да се консултирам с Маркс, с нашия вожд.
Кво, даже един чай ли няма да пийнеш? Нещо не схващам.
Пази пръстена, Фьодоре. И нека това бъде нашата малка тайна.
Графството! Чантов!
Аха, ето, писмо от Киселдур. "Здравейте, драга ми Катерина Матвеевна."
"Още в първите редове на писмото бързам да Ви съобщя, че прочее си намерих един пръстен. Само че не обикновен, а златен."
"Ще има какво да оставя на малките дечица. А и на Вас ще Ви бъде любопитно да го погледнете. И едно герданче намерих - сребърна змия с изумрудено оченце."
"Та значи играхме ние на комар тука и Тухлата го спечели това герданче, глупчото."
"А тоя пръстен като гледам струва бая, само дето му се изтри номера на пробата и не мога да разбера какво са начегъртали тия..."
Граффство. Беггинс. Касвай бълзо.
Няма тука никакъв Чантов. Всички са там, на купона. Натам.
Лека нощ.
Лека нощ, Сеня.
Къде е пръстена? Да не си го проиграл на покер?
Кви ги вършиш, бе?
Дай си ръката, Фьодоре. Не бой се, огнеупорен е, изобщо не се нагрява.
Е? Какво има там? Нищо ли не се показва?
Нищо няма, даеба, нищо не виждам.
Я чакай. Има някакви знаци.
Глупости някакви, май пише Made in China.
Така си и знаех. Това е езикът на Мутрия. На този език говорят и четат само гнусните мутри.
Кви са тия мутри?
Абе с две думи - яко сме го загазили.
При това основно ти си загазил. И честно да ти кажа, Фьодоре, не ти завиждам.
Това е същият онзи пръстен, дето го е измайсторил Саурон.
Няма какво да говорим, ценна вещ, ръчна изработка, доста скъпичка. И Киселдур, старият му глупак, успял да го смъкне от пръста на Саурон.
Значи това е набарал Билбо в пещерата на Голия.
Да, пръстенът му удължи живота с 60 години. А той все си мислеше, че е от свежия въздух.
А сега, Фьодоре, собственикът на пръстена се появи. И иска да си върне откраднатото имущество.
Ама нали уж го бяха убили. Нали уж заклаха Саурон.
Не, Фьодоре. Всички така си мислеха. А всъщност на Саурон му бяха дали дълъг срок за военни престъпления.
А Саурон си излежа присъдата и вече е на свобода. И сега неговите урки отново се събират в Мутренската губерния.
Сега на Саурон му трябва само този пръстен и пак ще започне да прави безобразия.
Той търси пръстена. Търси го с всички сили.
Саурон и пръстенът са като корпускулно-вълновата теория на светлината.
Абе ти и без това нищо няма да разбереш, селянин такъв. Слушай кво щи кажа, Фьодоре, трябва вече нещо решаваме.
Добре! Кво ше кажеш да го хвърлим в наш'то езеро?
И без това никой не знае, че е тук?
Ти какво мислиш, а Гандалф? Никой не знае, нали Гандалф?
Имаше още един пич, който видя как Билбо взе пръстена. Фамилията му е Гърлум, името - Голия.
Хванаха го жив, гадовете. Той издържа всички мъчения.
Но му направиха операция по смяна на пола. И тогава всичко си каза, тъпата овца.
Графството! Чантов!
- Графството? Чантов? Абе тоя при мен ги е довел!
- Не мърдай, кой е там?
- Гандалф, нещо не разбрах, аз ли съм най-прецакания!
- Недей, Фьодор!
Или кво, аз съм най-тъпия ли? Слушай, искаш ли да ти го дам да го поносиш?
Не ме изкушавай, Фьодоре. Че къвто съм необуздан в желанията си...
Като почна да правя добро наляво и надясно, на всички ще ви доскучее и ще повехнете.
А ако се случи нещо, кой ще бие злото?
Накратко, няма да го крием в Графството.
И кво да правя тогава?
- Изчезвай оттук.
- Как да изчезна?
- На бегом.
- Къде да ходя, мамка му?
Най-важното е да бягаш колкото можеш. Заминавай в село Бри.
Бри. А там?
Там ще се срещнем в задния двор, до дървения камък.
А как да те позная?
Паролата е същата, Фьодоре - Гащи на главата. Там има едно кръчме с конско име, ще го намериш.
Пък аз трябва спешно да се видя с шефа, той много ги чатка нещата, може и да ме посъветва нещо.
И вземи си измисли някакава по-проста фамилия, Иванов... абе... къв Иванов ще излезе от тебе, заеби...
Гледай да стигнеш преди уикенда или поне преди следващия.
Е, тва е като две и две.
Скъпи Фьодоре, е те тва ме кефи при карапузите, че изобщо не им пука.
Като им скимне нещо и не знаеш да се смееш ли да плачеш ли.
Лягай долу!
Сеня Ганджов, я бързо казвай с ква цел подслушваш?!
Ама аз, такова, съвсем случайно съм тук, седях си, пуших си, никой не закачах.
Не ми се прави на дръж ми шапката, бе, за кого работиш?
Да пукна ако знам нещо.
Казвай какво си чул! Бързо!
Разни простотии за някакъв пръстен. Моля ви се чичко, не ме бийте. Ако искате ще ви измия пода?
За Бога, мистър Гандалф, само недейте да правите с мен нещо неестествено...
Не. Ще те използвам по друг начин.
Мърдай по-живо, Сеня! Не изоставай!
Бъдете внимателни. Както казваше бат Мюлер, тая работа не е като оная работа. Пръстенът на място ли е?
Никога не си го слагай! Врагът не спи, пълно е с черни конници.
И запомни, Фьодоре, хубавичко запомни - този пръстен е КРАДЕН!
Фоьдоре?
Кво?
Сега като се замислих - никога не съм се отдалечавал толкова много от къщи.
Аре, бе, Сеня.
Помниш ли какво казваше Билбо? Опасна работа е това, Фьодоре, да излизаш на пътя.
Или щи гепят портмонето, или ще преджобят на пазара, или някой навлек щи се натресе по пътя.
Дим над водата и огън в небето, времето си върви, а Гандалф Сивия търчи в галоп.
Здрасти, батка, отдавна не съм те виждал. Съвсем ме забрави.
Здравей, Саруман.
Наистина ли се намери?
Съвсем вярно.
Значи пръстенът се намери...
Направо е смешно, валял се е в Графството през цялото време, направо под носа ми.
Явно карапузите се оказаха по-хитри от тебе. Не можеш още да работиш с хората.
Саурон, трябва да решим нещо. Имаме ли време?
Време? Всъщност, колко е часът? Да вземем да закусим?
Саурон иска да си върне пръстена. Честно казано пръстени, магии - всичко това е само, за да се плашат децата.
Много сме назад с материала, копеле. Сега са модерни танковете и бомбардировките от летящи килимчета.
А като гледаш отгоре си е направо жестоко. Е, и естествено тактическото ядрено оръжие.
Гъбата на Саурон.
Да, този проект се нарича Гъбата на Саурон. И много скоро ще бъде завършен.
Какви доказателства имаш? А?
Сам видях.
Видеочатът е много опасен.
Е що? От къв зор да се плашим от Интернет?
Като нищо ще се набутаме, където не трябва. Откъде знаеш кой е на другия край на жицата.
Късно е вече. Саурон се съживи. Вече пусна девет преследвача.
Цели девет?
Лятото пресякоха границата. Бяха се дегизирали като конни жокеи.
Намериха ли вече Графството?
Тия всичко ще намерят. Всички ще заколят.
Фьодоре!
Естествено ако карапузите не ги пребият. Пък аз лично много се съмнявам в това.
Карапузите must die! Мутрия foreva!
Идвай в наш'та банда, Гандалф.
Ти ще си третият. Присъедини се към нас, няма да съжаляваш.
Хитро си го измислил, Саруман. Само че не искам да се побратимявам с теб, продажна твар такава!
Е поне си струваше да опитам. На кой му пука дали е добро или зло, важното е кой държи ножа!
Фьодоре? Фьодор Михайлов?
Помислих, че си се чупил.
Кво бръщулевиш, бе?
Спомних си за стареца.
Кво за него?
Каза ми - "Сеня, ако загубиш момъка, ще ти го туря отзад!" И верно ще ми го тури.
Абе Сеня, ние сме още на полето. Карай, не го мисли.
Фьодоре! Мерин! Ский бе, тва е Фьодор!
Я къш, бе!
Кво е тва, бе? Кражба на селскостопанска продукция?
Крадливо племе! Ако ви хвана, ще ви спукам главата, ще ви избода очите, ще ви избия зъбите!
Ама че скапаняк! Мръсен капиталист!
Досвидяли му се няколко картофа! Ше види той като се върнем пак!
Точно така, Пипин! Тогава ще му припомним всичко!
Да бягаме!
Яко!
Май нещо си счупих.
За ни'къв водач не ставаш.
Ама пичове, аз исках напряко да минем.
И кво, спестихме ли път?
- Гъбчици!
- Махни си ръцете, бе, Мерин дървен!
На пътя ще ни нагъзят.
Назад! Крийте се!
Тихо!
Тва па кво беше?
Има ли някой?
Никой.
Кво става тука, бе?
Тоя мъж на коня, нещо да не се е загубил, а Фьодоре?
Лягайте!
Вижте кво, пичове. Аз и Сеня трябва да се доберем до Бри.
Лесна работа. Тичайте с всички сили към ферибота на реката. След мен!
Да изчезваме! Кво си се лепнал като пиявица, бе?! Да бягаме! Да бягаме!
Хвърляй чувалите, фериботът отплава!
Фьодоре! Дай газ, Фьодоре!
Давай! Аре бе, Фьодоре!
По-бързо, Фьодоре! Скачай!...
Има ли наблизо къде да пресечем реката?
Има мост. На 20 километра. Най-малко.
След мен!
Кво блъскаш, бе?
Ми ние не сме оттук.
Егати! Карапузи! Да не сте дошли да просите?
- Искаме да пренощуваме някъде, чичка.
- Ей, ама само се мъкнат разни олигофрени.
Страноприемницата е там зад ъгъла. Мъкнат се разни тъпаци, само обикалят...
А никога няма да е излишно малко внимание.
Я ми се махай от краката! Кво ми се шляеш!
Кръчма "Ритник с копито по главата"
Пардон?
Welcome! Кво ше поръчате? Ядене, пиене, сауна с пички?
А долари имате ли, или евро? Щото рубли не приемаме, г-н...
- Бонд, Джеймс Бонд.
- Бонд викаш? Ясно.
Гандалф нещо ни прецака. Гандалф, онзи Сивия.
Гандалф - Шмандалф? А сега де?
Ааа, тва беше един старчок. Прилича на ZZ Top, само че с шапка.
Не, никога не е идвал тук.
И са кво ше правим?
- Епа нищо няма да правим, Сеня. Ше си починем и толкова.
- Я къш, бе!
Загорка?
Тва е Шуменско, батка.
Разправят, че българите го пият с литри. Я да си взема.
Пипин, говедо такова, не се ли натряска вече.
Скивай, ей оня тип в ъгъла само те зяпа.
Пардон пак. Оня пътник в ъгъла, той кво, да не е педофил?
Не, той е от ония... Опасен народ.
Нито работа, нито постоянно местожителство. Ние им викаме Скитници.
Егати Скитника.
Чантов. Чантов! Чантов!!
Чантов? Че кой не го познава? Ей го там, Фьодор Чантов.
Чичо му е леко чалнат.
Миналата седмица си заразя семейството, и се чупи нанякъде.
Пипин! Говедо!
Леко, бе, Фьодоре!
Не моожеш да избя-агаш! Виждам тее! А тва дето си го откраднал, ше трябва да го върнеш.
Много си ми пъргавичък, мистър Бонд.
Кво искаш от мен?
По-полека, синко, не си го понесъл към заложната къща.
Аз нищо не нося.
Да бе, точно така. Тва от вътре ти дойде. И аз като малък играех професионално на криеница. Ама чак така насред стаята да се скрия...
Кой си ти, бе?
Уплаши ли ми се, миличък?
- Уплаших се.
- Има за какво. Едни типове те търсят.
Я се махай от него, бе, дългуч!
Гледай си работата, бе фъстък. А тия фокуси няма да ти помогнат, Фьодоре.
Те вече са тук.
Кви са тия?
Това са конни SS-овци. Някога са били нормални бургери. Саурон ги събрал в един зундер отбор.
На всеки му дал кон, сабя, наметало и патрони. Безкрайни патрони. А после ги пуснал да правят безобразия.
Самите се наричат Назгули. Големи тежкари.
От дума не разбират. Взимат ти пари, пръстени, обеци. Даже ти избиват зъбните пломби.
Къде ни водиш?
В щаба на конспираторите.
На тоя мил човечец дали не му хлопа дъската?
Нямаме избор. Нямаме нито пари, нито паспорти.
Чичка, кажи поне адреса.
Бейкър стрийт, 221В, Сеня. Къщата на агент Смит.
А стига бе! Агент Смит! Отиваме при елфите!
Алоо, наш'те, не съм ви казвал да сядате.
- Ама ние да хапнем?
- Вече ядохте.
А кво ще кажеш за тахан-халва? А после и с биричка да полеем?
Трябва да си взема вана и да пия кафе.
Ти се оля, бе! Вана, кафе? А червено вино и руса мадама не искаш ли?
Като те гледам и ти ставаш.
Пипин!
Палиман! Палиман! Саурон!
"Бързо ми прави армия, достойна за Мутрия тчк И я изкарвай да се строява"
Казва не на български: "Какво ще заповядаш, господарю? Проблем?"
Да, урки, имаме проблем.
Корените са много дебели, гражданино началник. Трябва да увеличим надниците.
На мен ли говориш! Искаш ли съвсем за без пари да работиш?
Това е старата, захвърлена база Амон Сул. Тук ще прекараме нощта.
На ви за всеки случай. Дръжте ги под ръка. Пък аз ще ида да видя кво става наоколо.
Никъде да не мърдате.
- Яйцата ми се спукаха!
- Глей да не прегориш салама!
Вие кво бе, съвсем ли откачихте!?
Еми ние похапваме малко.
Не вдигай шум, Фьодоре, и на тебе ти оставихме.
Дебили! Гасете огъня!
Много умно! Що ми хвърляш горещи въглени върху яйцата?
Бягайте!
Махнете се, иначе ще извикам полиция!
Помощ! Хулиганите ме изнасилват!
Фьодоре!
Фойдоре! Ох, Сеня!
Скитнико! Аре бе, Скитник, помогни му!
Ранили са го с мега-острие. Тва е много силна магия, а до аптеката има два дена път. Трябва да издържи един ден и една нощ.
Бегом!
Колко викаш има до аптеката? Фьодор няма да издържи.
Дръж се, Фьодоре!
Гандалф!
Фьодоре! Фьодор се е вкочанил!
Кво, дотук ли бяхме?
Още не, но сме там някъде.
Близо са!
- Сеня! Ти разбираш ли от трева?
- Само от ганджа, що?
- Щото ни трябва хубава тревица.
- Хубава? Сега ше намерим.
Тя съдържа природен пеницилин.
Бързо търси шишарки!
Такааа... Кво значи, дезертираме, а?
Фьодоре! Аз съм Арвен. Казвам го буква по буква: Ана, Рая, Вера, Елена, Нина.
- Ква е па тая?
- Фьодоре!
Няква пичка от местните.
По дяволите, губим го. Бързо трябва да го откараме при моето татенце-лекаря.
- Фьодоре!
- Нали дойдох да те посрещна, къде го помъкна?
Имате опашка от 5-ма SS-овци. Останалите причакват някъде в засада.
Прикривай ни отзад, а аз ще изприпкам за помощ.
По-добре аз да ида. Аз съм ездач първи разряд.
Ти си знаеш най-добре.
Кво плямпа тая?
Само да се добера до реката - там са нашите. Фашистите няма да посмеят се наврат там.
Арвен. Давай живо, вече да те няма!
Не бързай толкова! Ще се спънеш в някой пън!
Тичай, бе, кон!
Дай момцето, ма!
Пише се с "ч", бе!
Хей ръчички, хей ги две, те ме слушат най-добре. Я да се измиете малко, момчета.
Дръж се, Фьодоре! Дръж се! До сватбата ще зарасне, ама сега не.
Еех, ама как ми провървя.
Къде съм?
Добре дошъл в истинския свят, Фьодоре. Ти си в дома на агент Смит.
Часът е 10 сутринта, 24 Октомври, ако случайно искаш да знаеш.
Гандалф?
Да, бе, тук съм.
Провървя ти Фьодоре. Още малко и щеше да свири оркестър у вас. Ама ти нямаше да я чуеш.
Кво стана, бе, Гандалф? Що не ни посрещна?
Извинявай, Фьодоре. Попаднах в задръстване.
Що се дърпаш, брадати? Нали ти казах, ела при нас, ще заживеем както си требе.
Колко ти бутнаха, Саруман? Плати ли данък общ доход, вълк позорен?
Искаш да разбереш ли? А ние мислехме да те правим съдружник.
Саурон няма партньори. Не един ще гризне дръвцето. Всички ще измрете в немилост!
Брей голяма работа си.
Гандалф, кво ти става?
А, нищо, Фьодоре, нищо.
- Фьодоре! Фьодоре!
- Сеня, брато!
- Абе, Фьодоре, кви ги забърка!
Сеня сам ти биеше инжекциите.
Ама добре се справях, нали, Гандалф?
Е, после няколко подсилващи клизми и нещата тръгнаха на оправяне. Между другото, запознай се с агент Смит.
Е, Фьодоре, сега и ти знаеш кунг-фу.
- Билбо!
- Фьодор, момчето ми!
- Билбо!
Кратък курс по история на карапузите. Редактор Билбо Чантов.
Яко!
Аз вече мислех да се прибирам. Но климатът тук е толкова хубав. Няма комари, мухите не хапят.
Пък и солидна пенсийка ми дават.
Мен нещо ме налегна носталгия. Май ми се прииска да прегърна някоя брезичка или да си хвана някой костур с въдицата.
Ей такива костури се хващат на жива стръв в нашата река!
Само трябва да си набараш хубаво място.
Обичаш ли така, Билбо?
Като гледам голям рибар си станал.
Такаа, какво ли още съм забравил ?
Къде тръгна, бе, Сеня?
Трябва да си ходя, предците ще се тревожат.
А аз си мислех, че искаш да позяпаш елфите.
Стига ми толкова. Ама се чудя...
Да не сме луди, да се мъкнем толкова надалече. Виж, момчетата скучаят.
Пък и ти вече си добре. Да мръднем към къщи, а?
Прав си, Сеня. Нали се разбрахме, че ще носим пръстена само до селото.
Трябва да дадем пръстена на кварталния срещу подпис.
А после потегляме към къщи.
На практика е здрав.
Да намерим някой по-здрав? Гледай го къв е слабичък, бузите му хлътнали, на челото му изпъкнала вена.
Затова пък е бая пъргавичък. На такъв да не му подадеш пръст.
И други неща също не му подавай. Не знаеш какво може да очакваш от него.
Не трябва да изпускаме момента. След комата ще отиде, където му кажем.
Гандалф! Сам няма да може да стигне.
Вярно, че има приятели. Единият става, ама другите двама са патологични случаи.
Врагът не спи. В черното черно кралство, в черния черен град, ...
... в черната черна къща, в черната черта стая, ...
... живее черен черен старец в бял бял халат.
Познавам го.
Саруман му е фамилията, син на Васерман.
Ходих му на посещение. Съвсем е мръднал, самоукият некрофил.
Налиташе на бой. Навиваше ме на сътрудничество.
После ме заключи на някаква камбанария.
Дъртият изкуфелник търси пръстена.
От това най-много се страхувах.
Значи са се съюзили - Саурон и Саруман.
Слушай Гандалф! Те да не са роднини?
От Мутренската граница пристигат сигнали.
Мутренската хунта готви акт на агресия.
Кого ли още да придърпаме на наша страна?
Джуджетата? Или другите прибалтийски републики?
Страхувам се, че няма да дойдат достатъчно бързо.
Ще трябва да заложим на Хората.
Хората?
Те са жалки и нищожни същества. Смятат всички останали за закърняли клони от еволюцията.
Според мен от тях има повече вреда отколкото полза.
Ще ти припомня какво се случи. Аз самият бях там...
Сам бях там, преди 3000 години.
Киселдур взе пръстена. Знаех си, че не е редно да се взима чуждо.
Киселдуре! Духвай след мен!
После заведох Киселдур там, където пръстенът беше изкован и където спокойно можехме да се отървем от него.
В печката, Киселдуре, хвърли го в печката! Хвърляй го!
Нее!
Киселдур!
Всичко беше напразно. Алчността го погуби.
Киселдур пъхна пръстена в джоба си и забегна.
Не трябва да се доверяваш на никой. Понякога дори на собствената си жена.
Набелязал съм си един пич. Родом от Хондурас.
За Скитника ли говориш? Е, и без това нямаме по-добър.
Железа некви ...
... държат си разни глупави експонати ...
Мамка му, порязах се!
Ше ида да потърся йод.
И ти, като твоя прадядо Киселдур, само знаеш да търчиш нагоре-надолу с меча?
Кажи де.
Искам бебе от теб. А дори може и две.
Вземи ме за жена.
Бързо да вървим към съвета,
един подпис и готово.
Как ти се струва това предложение?
Имаме кръв с различен резус фактор.
Сигурно ще има проблеми.
Ти не се притеснявай.
Познавам един добър лекар, кандидат на науките, а и не взима скъпо.
Обичаш ли ме, скъпи?
Ти кво ма, не си ли чистиш ушите? Нали ти казах, че те обичам. Пак ли да повторя?
Всички така казвате.
Прегърни ме както Ромео е прегърнал Жулиета.
Помниш ли как е било при тях?
Помниш ли как беше?
Аз само "Чернишка" съм чел. Искаш ли да те ухапя по задника.
После ще ти почета. И за "Отнесени от вихъра", и за Медената питка, и за Златната кокошка. Имам много голяма библиотека. Вземи ми герданчето.
Господа, събрал съм ви тук, за да ви съобщя пренеприятно известие.
Много скоро всички здраво ще сърбаме попарата.
А аз ви казвах, ...
... предупреждавах ви, ...
... че жените и кръчмите ще ви докарат до панделата.
Фьодоре, дай пръстена насам.
Значи не е лъжа ...
Ама как всичко се обръща ...
Ами че тва може да ни е от полза, бе.
Помните ли го моето татенце, дето беше герой? Абе помните го.
Още беше началник, в Хондурас.
Та при него урките не се отваряха много,
а сега пък съвсем ще ги сгащим в ъгъла. С този мега-пръстен де.
Що мълчите, бе? Някой да не е против?
Учудваш ме. Нали пръстенът е КРАДЕН.
Не можем да го използваме. Няма да е честно.
Оф оф оф! Само Скитниците забравихме да питаме.
Това не е прост Скитник.
Това е Агроном, син на Агроном.
Да се извиниш.
Агроном? Наследникът на Киселдур?
И крал на Хондурас.
Седни, Леководолас.
За къв чеп ни е крал.
Хондурас е република.
Агроном е прав. Няма да е честно.
Тогава, ако няма други предложения - пръстенът трябва да бъде унищожен.
Слушайте, няма какво да разтягаме локум!
Химлер, твойта майка осем пъти, не си ли гледал Терминатор 2?
Такъв мега-device трябва да се хвърля в доменна пещ.
Която се намира в Мутрия. Но това са глупости.
Между другото при нас в Матрицата има много по-яки истории. Например за Иглата на смъртта.
Иглата е в едно яйце, яйцето е в един кълвач, кълвачът е в един зеак, заекът е в кристален ковчег на едно дърво,
а там има купища дървета и на всички висят ковчези.
По същество - някой от вас ще трябва да се завлече до Мутрия.
Веднъж бях в Мутрия.
Мъртвешко място - ни хора, ни животни.
Има там един път покрай едно гробище. Веднъж се замъкнах натам посред нощ.
И какво да видя - над надгробните плочи лети ковчег с покойнички.
А покрай пътя стоят мъртъвци с коси.
И една тишинааа ...
Дрънканици! Трябва да счупим пръстена! Главният така заповяда!
Ти ли ще тръгнеш към Мутренската домен пещ, бе?
А кво ще кажете да седнем на по ракийка, поне докато поспорим.
Аз сам няма да тръгна. Аз утре трябва да отварям сергия на пазара.
Елфите нека отидат.
Аз ще го отнеса.
Аз ще го отнеса.
Аз ще помъкна пръстена към Мутрия.
Само че... ще ми трябват нови маратонки.
Аз ще ти покажа пътя, Фьодоре. Но ще ни трябват още фенерче и палатка.
Вземете ме с вас, ще ви бъда полезен.
Няма да съжалявате, аз ще ви защитавам.
А аз ще ловувам.
А аз ще цепя дърво.
Като малък бях командир на бой-скаути. Мога да паля огън с една клечка кибрит, само че кибритът трябва да е Хондураски.
Ало! Аз също ще отида с Фьодор.
Е закъде сме без тебе, тебе човек не може с пръчка да те отпъди.
Ей, и ние ще дойдем. И без това не знаем обратния път.
Нали ви трябват умни момъци. А ние вече завършихме училище. Средното.
Абе ти имаш три двойки за срока, бе.
Значи девет зурли. Зачетено. За да не се досети никой, ще наречем операцията "Баджанаците и пръстена".
Яко. С две думи - къде отиваме?
Старият ми джедайски меч, с прякор Жилото. Вземи го, не бой се.
Батерията работи ли?
Батерията му падна. Но когато наблизо има урки, острието на добрия джедай свети в синьо, а на лошия джедай - в червено.
Пази се, момчето ми. Ето още нещо добро - бронежилетка от кожата от гъза на дракон.
Лека е като перце. И при пожар месата ти няма да загарят за нея. Само дето много силно драска.
Ох, старото ми пръстенче. Дай да го понося за последен път. Само веднъж.
Извинявай, избухнах, не бях прав. А ако става въпрос, аз трябваше да съм на твое място.
И аз искам нови маратонки, пионерска връзка, сабя, барабан и малко кученце булдог.
Ще вървим все направо и направо, докато не спрем. Ще стигнем до една горичка, а в нея има купища червени гъби.
А ако ни провърви, по пътя ще си наберем ягоди и Мутренски орехи ...
Раз, два, раз, два. Зер гут! Размърдай си задника!
Учи жена си, разбра ли?
Ама си ловък, Пипин. По-бързо!
Копае крив проход, умният, подземен джудже, но все се върти в кръг.
Гандалф, може да тръгнем напряко, да минем през Умория, през канализацията. Може да останем при брат ми Балин.
Не, Гимлер, ще тръгнем през Клисурана на Пънкарите. Разправят, че там било спокойно. А в шахтите мамата си трака.
Мамка му!
Бий гадта!
Важното е да го повалим. А после ще го наритаме.
Строши му члена!
Не е честно да ми държите ръцете.
Какво е това?
Май се кани да завали.
Подозрителен ми е тоя облак. Върви срещу вятъра.
Предадени сме! Покрийте се! Шухер!
Шпионите на Саруман. Специално обучени гигантски лястовици-убийци. Ще трябва да тръгнем през ледниците.
Баралгине! (обезболяващо лекарство)
На външен вид уж е златно, ама като се загледаш - чиста тенекия. Пет долара да му вземеш в пазарен ден.
А толкова врява вдигнаха...
Баралгине! Да върнеш пръстена на Фьодор.
На, бе, дръж. Не ми е до тия боклуци.
Е, Гандалф, през прохода ли тръгна? Мислиш, че си избягал от мен? Мислиш, че си излъгал татко Саруман?
Стоя нависоко, гледам надалеко. А после накъде ще ми тръгнете?
Нещо взе да застудява.
Обратно! Това е Саруман!
Не отивай натам, идвай насам. Ако ти падне снегът на чутурата - съвсем ще си мъртъв.
Не!
Умните не ходят в планината, умните заобикалят планината.
Трябва да заобиколим.
Не можем да заобикаляме. Тва са си 40 километра в повече.
Тук трябва да има подземен проход. Някъде наблизо е шахтата на канализацията.
Умория. Знам, че те е страх да вървиш под земята. Там е тъмно, влажно, пълно е с плъхове и има камари от изпражнения.
Там постоянно обикалят олки и гобници. А и още някой доста огнен.
Кво, да не би аз да имам последната дума? Нека сам да решава.
Фьодоре?
Ще тръгнем през шахтата.
Ама си устат, наговори го дяволчето.
Май се добрахме. Ето я Умория.
Нищо не виждам, дееба. Да имаше кой да ми посвети. Казвах му на Смит - дай ни фенерче. Нее, стиска се.
Тук пише: "Внимание, зло куче! Кажи паролата и премини."
Нещо не загрях. Къде е врътката тука?
Абе много просто - казваш паролата и преминаваш. Сезам, отвори се!
Сезам, отвори се! Отвори се, бе, Сезаме!
В подземния град не пускат кучета, коне и китайци. Кончее - тъгъдък, тъгъдък.
Марш, бе!
Не се коркай, Сеня, и без това конят не може да се промуши през тръбата.
Не вдигай шум, бе, тапир.
Нещо блокирах...
Тва да не е някакъв миньорски ребус?
"Кажи паролата и премини." А как е на елфски "парола"?
Der Parola.
Скоро ще си починем, момчета. Щях да предупредя брат си.
Ще отидем на баня, ще пийнем водка, ще си викнем девойки.
Тук е наблизо. Тук живее моят брат - Балин, и на това му казват мазе. Това си направо подземие!
Това не е подземие. Тук е красиво като в подлеза на Орлов мост.
Мамка вии!
Гобници!
Разправях ви аз да заобиколим, нищо, че са 40 километра в повече. Да изчезваме от тук!
- Фьодоре!
- Скитнико!
Пусни го, бе! Агрономе!
Помощ! Спасете ме!
Бързо в мазето! На бегом!
Такаа, граждани, обратен път назад няма. Ще трябва да минем през отходните тръби.
Тъй че, по-внимателно, урките серат където им падне. Да не настъпите нещо лепкаво.
Жалко, че ни е останала малко храна. Но нищо, в краен случай ще изядем единия карапуз, и без това имаме трима в излишък.
Пипин, изроде!
Май вече бяхме тук.
- Кво, загубихме ли се?
- Така изглежда.
Тихо, Чапай мисли.
- Мерин!
- Кво?
Кльопа ми се нещо.
Там долу някой снове.
- Това е Голия.
- Голия?
- През цялото време върви след нас.
Кво иска па тоя?
Иска да яде. Гладен е.
Ще обикаля в кръгове, докато не открие най-болния или най-стария. После ще го откъсне от стадото и ще го разкъса.
Жалко, че Билбо не го утрепа в кенефа.
Жалко ли?
Знаеш ли какво значи да си силен, брато?
Силата е да правиш добро.
Добро можеш да правиш само с чисти ръце, свежа глава и горещо сърце.
Такова чувал ли си, Фьодоре?
На тебе ти дай само да трепеш.
Не трябва да го трепеш, а да го вкараш в правия път и да сътрудничи на властите.
10 години строг, тъмничен режим са напълно достатъчни. Такова е моето мнение.
Доброто винаги побеждава злото.
Трябва книги да се четат, там всичко си пише.
Е как така твойто добро все побеждава, побеждава и все не може да победи.
Това е типично смесване на значенията.
Не бъркай топлото с мекото. Доброто ще победи в перспектива, в далечното, светло бъдеще.
И тогава ще настане хармония, и пълен мир, и покой.
А дотогава, синко, хващай меча и сечи цялата тази сволоч наляво и надясно без капка жалост.
Това добре го казах, според мен.
О! Май сме нагоре!
Кво, бе, сети ли се?
Не, просто там смърди по-малко от твойте миризливи крака.
Знаеш ли кво, пич, по-честичко си ги мий краката.
Кво е тва черничкото дето се белее...
Божичко! Че тва е подземният град на джуджетата.
Е, тва и баба го знае.
Химлер!
"Спи спокойно, стари другарю Балин. Вечният миньор-алкохолик."
Е, значи братото ти се е гътнал. Колко неприятно.
Трябва да тръгваме. Не бива да оставаме.
"Те завзеха моста. И втората зала. Някъде около две роти. 200 щика.
С картечници по фланговете. Ако ни притиснат към реката - край. Не можем да се измъкнем.
Ако ни притиснат - свършено е с нас! Мастилото ми е на привършване. Всичко е загубено..."
Глупак такъв! А ако носеше бойни патрони, а?
Урки!
Всички назад! Сега ще настанат побоища!
Ебаси, домъкнали са един трол!
Пускайте ги един по един! Аз тяхна мама съм !
Ебаси, то си е цял Quake!
- Агрономе! Агрономе!
- Фьодоре!
Фьодоре!
О, не.
Той е жив!
Не се коркай, Сеня, всичко е наред.
Ама той е по-скоро жив, отколкото мъртъв. Даже приказва.
Малък ама силен.
Бронежилетка. Кожа от гъза на дракон, г-н Чантов.
Да бягаме, преди изродите да са запалили моста.
Кво е па тва чудо сега?
Бандеролг. Призракът на комунизъма. Отдавна се шляе по тия места. Да бягаме!
Гандалф, тва не е комунизъмът, тва е Диабло I.
Не, това е Диабло II. Вече ни настига.
Заповедта беше да бягате! Само размахвате мечове без смисъл.
Гандалф!
Мерин! Пипин!
Сеня!
Разкарай си лапите!
Не ми пипай брадата, бе, келеш!
Батка, наведи се!
Давай! Скачай!
На бегом към моста! Бързо!
Всички на място! Идва трамвай! Плътно към стената вдясно!
Гандалф!
Аз съм майор от полицията, заслужил пожарникар и почетен, народен бригадир. Излизайте един по един, сабите на земята, ръцете на тила!
Заповядах ти да стоиш!
Казах да стоиш!
- Не, не!
- Гандалф!
Бегайте, пичове!
Не!
Агрономе!
Леководолас! Строявай поделението!
Да им да си починат на момчетата!
Трябва да тръгваме към гората. През нощта тук шетат урки. Трябва да изчезваме!
Баралгин, Леководолас, Химлер, ставайте! Ставай, Сеня. Фьодоре?
Чуйте какво ще ви кажа, момчета.
Разправят, че тук живее един жена. Някои казват, че е вещица, други казват, че е нимфоманка.
Известо е само, че не пропуска нито един мъж.
Фьодоре!
Стар, млад, на нея й е все едно.
Толкова младичък, толкова хубавичък. Нали няма да направиш лошо на мама.
Фьодоре?
Разправят, че обича брадясали. Нас джуджетата не може ни хванеш с голи ръце.
Нюх като на куче, зрение като на орел.
Не бой се. С такъв като тебе, тя даже през гладна година за чувал картофи няма да се пазари.
Пристигнахме. Здравейте, момичета.
Ще ни дадете ли да пийнем нещо, щото така ни се яде, че няма къде да пренощуваме.
Агрономе! Струва ми се, че това е засада!
Навлязли сте в частна собственост. Покажете си документите в разгърнат вид.
Вървете след мен. Ще се разберем в участъка.
Агент Смит ни прати телеграма, че сте девет. А що сте само осем?
Къде зарязахте стареца? Искаше ми се с него да си поприказвам.
Като гледам май е останал на предишното ниво.
Не е успял да го мине. Попаднал е в плен на Бандеролга.
А вас като ви гледам, сте смели момчета. Не провесвайте нос, пичове, утрото е по-мъдро от вечерта.
А сега - всички в банята. Кафенце, цигарки...
Фьодоре, ела в полунощ при купата сено. Няма да съжаляваш.
Песен за Гандалф.
- А нещо хип-хоп нямат ли?
- Тук се свирят само блусове.
Музиката на черните.
Отпусни се, Баралгине. Тук границите се охраняват добре.
Не ми се спи. Някой ми говори нещо в главата.
Като някво радио - говори и говори...
За моето татенце - началникът на Хондурас. Казва, че реколтата още не е прибрана от полето.
Сума ти тръби се спукали, как ще изкараме зимата?...
Моят баща управлява толкова честно. Ама болярите му са гадняри.
Той иска като се върна, кмет да ме направи на нашето славно градче.
Ти ходил ли си там?
Бели храмове с позлатени куполи, червена крепостна стена,
мега-оръдие и мега-камбана.
Радиото по цял ден дрънка, виждал ли си някога такава красота?
Ходил съм в Москва.
Абе какво общо има Москва, аз за Хондурас ти разправям. Че той е в съвсем друго полукълбо, даеба.
Искаш ли да погледнеш в огледалцето?
А кво има там?
Значи, ще кажеш така: Огледалце я кажи, огледалце не лъжи, има ли по-хубав от мен на света?
Всичко знам аз. Аз те шпионирах. То ще ти покаже миналото, а с бъдещето все стават разни простотии.
Ту разни ужаси ще ти покаже, ту разни лигави любовни истории - сополи и пудра захар. Зависи на кой канал го настроиш.
Ама ти внимавай, нали знаеш,...
... че те търсят. Навсякъде са налепили твои снимки.
Ако искаш да поносиш пръстена - взимай. Само после да няма хър-мър.
Кво, значи просто така ще ми го дадеш?
Няма да си кривя душата, пръстенчето си го бива.
Ех, как бих се развихрила! Земята да се върне на селяните, фабриките - на работниците!
От всеки според възможностите, на всеки според потребностите! Щях да бъда строга, но справедлива,
като Лаврентий Павлович, или даже като Йосиф Висароинович.
Ей ама ме затресе... Не, по-добре си го дръж при тебе. Аз си имам цели купища пръстени.
Ама аз сам няма да мога.
Аз ще ти дам поддръжка, Фьодоре. Морална. Мисловна. От разстояние.
Избраха теб, сега ти ще се париш от този пръстен.
Аз не съм пъзльо. Но ме е страх. Страх ме е да не се проваля със задачата.
Ти не мисли. За тебе мисли партията.
Знаеш ли как са се появили урките? Урки стават елфите след отсяване. Чийто майки са пушили докато са били бременни.
Които пияните родители са ги били като малки. Днес излизаш на воля като Цурюг Хай.
Е, кой е баща ти?
Саруман, оу йее!
Е, гобници, тунеядци, хулигани, наркомани, алкохолици. За свобода с чиста съвест!
Карапузите ги искам живи. С останалите прави каквото искаш. Само гледай да не те видят властите.
Лек път, Фьодор Чантов. Подарявам ти крушката на Ленин. Не забравяй да я завъртиш във фасунгата и да щракнеш копчето.
Тръгвай, Фьодоре. Покажи им на всички как се свети.
Фьодоре. Скивай.
Тези са нещо като наши древни крале. Маркс и Енгелс.
Като се стъмни ще преплуваме на другия бряг. Никой няма не знае, че сме там.
Да бе, там като се стъмни, можеш да си потрошиш краката. Аз няма да ходя там през нощта.
А през деня е още по-лошо. Блата наоколо, големи комари, пиявици колкото молив. Цели облаци от мухи летят наоколо.
А на кой му е лесно? Почивай, не-руснак.
Трябва да тръгваме.
Не. На онзи бряг има пияни урки. Ще изчакаме да заспят.
Урките не са проблем. Не ми харесва това място.
Няма животни, птичките се изпокриха.
Как да си почине с вас човек, кучета ви яли.
Къде е Фьодор?
Ей, момче, тук всички работят. Един носи вода, друг събира дърва. Що не се заемеш и ти с нещо?
А, Фьодоре?
Не е ли малко раничко да се отваряш? Мислиш си, че всички са ти длъжни за нещо?
Бъди сигурен, че не е така.
Разбери, Фьодоре, колективът може да ти обърне гръб.
Знам, но не мога да направя нищо със себе си. Аз съм началникът.
Началник? На кого? Ние не сме роби, роби ние не сме, Фьодоре.
Ако плюеш на колектива, той ще се разпадне. Но ако колективът плюе на теб - ще затънеш.
Аз пак съм най-главният.
От къв зор трябва да ти слугувам? Сега ще те науча!
Не!
Ти кво, бе, не разбра ли? Тогава се дръж!
Махни се от мен!
Е това вече минава всякакви граници. Ти си просто едно малко, разглезено хлапе. Питам те - не ти ли е рано да се отваряш, а?
Я се обърни, когато разговаряш с по-възрастен, бе! Ще ти издера задника! Гадинка!
Като прозрачен си! Разбрах всичко! Пръстенът разлага неукрепналата детска психика. Дай го на мен - иначе те чака смърт! Давай го!
Ще те пипна аз! Ще те пипна, малка гадинка. Не можеш да ми избягаш, агънце!
Чуваш ли какво ти говоря! Нещастник такъв!
Фьодоре? Фьодоре?
В името на Христос, прости ми, Фьодоре. Фьодоре, прости ми.
Фьодоре?
Баралгин се е побъркал.
Къде е пръстенът?
Не се приближавай!
Фьодоре, какъв е проблемът?
Аз съм си добре, ама ти как си?
Искаш ли да поносиш пръстенчето?
Кви ги дрънкаш, бе, изкуфя ли? Нали трябва да го отнесеш до Мутрия.
Не казвай на никой. По-добре недей. С тия нерви съм за никъде.
Бягай, Фьодоре!
Бягай! Бягай!!
Фьодоре?
Бийте градските. Претрепете ги!
Ваш'та майка!
Агрономе, насам!
Фьодоре! Ела при нас, бързо! Аре, бе!
Кви ги върши той?
Предава се.
- Не!
- Пипин!
Бягай, Фьодоре, бягай!
Ей! Ей вие! Тук сме! Насам!
- Гледай, проработи!
- Виждам, че проработи.
Хондурски рог.
Това е Баралгин. Тичай! Тичай!
- Карапузите ги гепиха!
- Ясно.
Фьодор! Къде е Фьодор?
Фьодор се надриска от страх и избяга.
По дяволите, не успях му вкарам един. Ама че нагла маймуна.
Не се ядосвай, нали знаем накъде е тръгнал.
А отгоре на всичко надойдоха урки отнякъде. Нещо не се получи при мен. И Фьодор избяга, и урките ме направиха на решето.
Подведе ме ти, Баралгине. Аз бях заложил всички пари на теб. Не го очаквах това от теб.
Какво се получава... И тебе те подведох... и пари няма... и с Фьодор се получи тоя проблем... Всичко е загубено...
Не тъжи, Баралгине, аз и на урките съм заложил, и на това, че Фьодор ще победи.
Поне по точки.
Добре би било... поне по точки...
Тогава ще си върнеш парите... Извинявай, Агрономе... Продължавай без мен...
Спи спокойно, просто момче от Хондурас.
Фьодоре!
Как ми писна от тоя пръстен. Как можах така да се набутам?
Я по-спокойно. Няма какво друго да направиш.
Като си се хванал на хорото, ще го играеш до край.
Фьодоре! Фьодоре! Не пускай моторчето, ще се взриви!
Не, Сеня, аз ще греба с греблата.
Върни се назад, Сеня. Аз сам ще отида в Мутрия.
Ей сега, Фьодор Михайлович, само да дойда по-близо.
Ти не можеш да плуваш!
Сеня!
Сеня!
Ама какви ги раждаш пак, Фьодоре. Старият какво каза - ако загубиш Фьодор, щи го туря отзад. Не ми трябват такива преживявания.
Вярно си е, Сеня.
Давай да гребем надалеч оттук.
По-бързо. Фьодор и Сеня избягаха на другия бряг.
Какво, няма ли да преплуваме?
Абе мани ги тия, бе...
Хубав работа. Какво се получава, напразно се изгърбихме?
Нататък ще продължим само тримата. И без това вдигаха много шум.
Между другото трябва да потърсим другите момъци. Изродите мръсни ще ги измъчват.
Стягайте се. Време е да пуснем кръвчицата на урките.
Мутрия. Надявам се другите скоро да ни настигнат.
Агроном ще ги доведе.
Поне с едно оченце да ги видя...
Ние скоро ще ги видим, Фьодоре.
Да, Сеня, само че в следващата серия.
ПРЕВОД И СУБТИТРИ: Grimwolf (http://www.grimwolf.com, http://grimwolf.data.bg)