Gigli (2003) Свали субтитрите
Виж, в края на краищата...
единственото нещо в което може да си сигурен...
единственото нещо което можеш да разбереш на този свят...
е това, че никой няма да разбере.
Хващам се на бас, че последното нещо за което си мислел...
когато си връзваше връзките на обувките тази сутрин...
е, че има шанс...
че на края на деня, на този ден...
същите онези връзки, ще се развържат...
от някой който работи за следователя.
Прав ли съм?
Прав съм, нали?
Хей! Изчезвай от тук!
Какво, искаш да гледаш ли? Разкарай се!
Занеси тия лайна на химическо.
Веднага!
Извинявай. Кофти ден. Докъде бях стигнал?
Човешкото тяло е, 80% течност, нали?
Колко тежиш? 75? 80?
Искам да кажа, ако по някакъв начин мога да извлека 80% от тях...
ще станеш, секунда да сметна...
15 килограма...
твърдо...
не месо...
Повече би приличало на говежди лайна.
Но с коса, кости и зъби...
сбръчкани като на татуировки и разни такива.
Може би ще е толкова голямо.
Както и да е, започваш ли да схващаш, "папи"?
Защото някой дължи пари на Луис.
Случайно това да си ти?
Ти ли си този който има пари за Луис?
Не.
- Не? Сигурен ли си?
- Да.
Включвам това нещо и изчезвам.
Какво ще кажеш? Силна или по-лека центрофуга?
Извинете да имате да ми развалите един долар?
Имам.
Спокойно. Просто ми трябват 25 цента.
Не. Имам парите на Луис.
Намери ли ги?
Да.
Е, поне част от тях.
Не, не говорехме за това... Беше толкова просто.
- Ти разваляш договора.
- Точно така.
Елементарно е. Аз ти давам нещо, ти ми даваш.
Но ти не ми даваш. Това не е правилно.
Ти си прецакан. Какво си мислиш, че правя тук?
Зададох ти въпрос. За какво мислиш съм тук?
- Луис, наистина ме изплаши.
- Страх ли те е сега? Не ми пука.
Казах ти, да не прецакваш нещата.
Какво ти казах? Казах ти, нали?
Слушай сега какво трябва да направиш за мен:
Ще дойдеш да ме видиш утре и ще ми донесеш нещо.
Разбра ли ме?
- Да.
- Нещо задоволително, ясно ли е?
Иначе няма да ти говоря повече.
Ще трябва да ти пратя Джигли. Той ще се оправи с теб окончателно.
Идваш при мен утре или той идва при теб. Много просто.
- Ще бъда тук утре.
- Това е добре.
- Не се шегувам.
- Сега се разкарай.
Изчезни... разкарай се...
Шибан тъпанар.
Тъпанари са всички тук.
- Все едно се намирам в Сибир.
- Знам.
Шибан град. Не ми е ясно, как се оправяте тук.
Между другото съм Джили.
- Какво?
- Името ми е...
произнася се Джили. Римува се с "мили".
- Така ли?
- Да.
Добре. Тогава, ще го запомня за следващия път.
Между другото, имаш ли нещо за мен, Джили? Римувано с "мили".
Горе долу половината.
- Половината?
- Половината за днес.
Повярвай, това е всичкото което имаше. По-добре от нищо.
Значи, това е по-добре от нищо, а шибан идиот?
В този случай е по-добре да го заболи така, че да вие на умряло.
Откога започна ти да решаваш, кое е по-добре?
Съжалявам, Луис. Не знаех.
И ти ли си като всички наоколо?
Предполага се, че трябва да си като бясно куче.
Съжалявам.
Разходи се с мен.
Има една сериозна личност...
която създава много сериозни проблеми на един приятел в Ню-Йорк.
Сега, тоя...
много започна да пречи и изглежда трябва да бъде отстранен...
от това, което аз обичам да наричам, сферата ми на влияние.
- Добре, как мога да помогна?
- Районът се нуждае от промяна.
Тази личност трябва да се пипне по такъв начин...
че да се убеди в грешния си път, преди да може да нарани други хора...
...и най-вече моя приятел от Ню-Йорк.
Сега, този индивид, той има...
любим роднина със сериозни психични отклонения.
Аз искам роднината.
И го искам точно сега, задържан.
Може би чувствата, ще изиграят роля.
- Разбра ли всичко това?
- Да, всичко.
Хей почакай.
- Къде е той?
- Ето там.
Това ли е той?
Благодаря.
Можеш да излезеш. Ще се оправя. Благодаря.
Ти ли си Брайън?
Знам, че си Брайън. Твоя приятел те издаде.
Ехо?
Какво ядеш? Какво си имаш?
- Какво, това семки ли са?
- Не. Ти си глупак.
Аз съм глупак.
- На мен ми приличат на семки.
- Това е слънчоглед.
То е едно и също.
Викахме им семки като бях малък.
Ти трябва да си най-тъпия човек, шиб... шибан пикльо.
Мисля да направим на една малка разходка. Готов ли си?
Ще се разходим около сградата. Какво ще кажеш?
Няма да дам на никой от слънчогледа ми.
Бари винаги ми иска, защото не давам на никого нищо.
Не се притеснявай. Задръж си ги. Те са си твои?
Хайде. Отиваме на разходка.
Кой направи това?
Той се шегува.
Съжалявам. Добре, виж...
това е толкова лесно.
Ти и аз, ще излезем навън и ще се разходим малко.
Няма да те пипам повече, става ли?
Аз трябва да отида до "Baywatch".
Моля, какво?
Трябва да отида до "Baywatch".
Искаш да гледаш "Baywatch"?
Ще отидем в апартамента ми, И ще си пуснем "Baywatch".
Ти си най-глупавия човек.
Не по телевизията. "The Baywatch".
"The Baywatch"?
- Да, "The Baywatch".
- Окей.
Може ли да отида?
- Сега ли?
- До "The Baywatch".
Да. Аз отивам натам. По път ми е.
- Да, искам.
- Добре.
Да тръгваме.
Хайде.
Само да си взема радиото.
- Музиката ще бъде добра там.
- Окей, добре.
"Baywatch"!
Идваме.
Я почакай малко. Чу ли това? Какво беше това?
- Чу ли го?
- Не.
Да, търсят ме по моето уоки-токи.
Да, ало?
Казах ви да не ме безпокоите, когато разговарям приятели ми.
Какво? Не, ние отиваме до "Baywatch".
Да, точно така, "Baywatch".
О, не.
Знаете ли, кога ще бъде отворено пак?
Ще се обадим допълнително утре.
Какво ще кажеш сега? "Baywatch" е затворен днес.
- Не.
- Утре ще отидем.
Не мога да повярвам.
Винаги става така, нали? Когато планираш голямо пътуване.
П.Н.Б.
Какво означава това?
П.Н.Б. Шофьорите на лимузини казват това.
Добре, но какво означава?
Пътник на борда.
- Вече?
- Да, вече.
Това е добре. Подготви ли място?
- Да.
- Добре.
- Ще се чуем по-късно.
- Да, до после.
Давай, влизай. Всичко е наред, няма да те изям.
Гладен ли си? Имам храна.
Жаден ли си?
Искам сода.
Искаш сода? Нямам сода. Искаш ли вода?
Искаш ли вода? Ще ти дам вода.
Добре. Как е беше?
- Искам да се прибера в къщи.
- Ще трябва да останеш тук за малко.
Не, искам в къщи.
Не, ние ще останем тук. Не можеш да си отидеш точно сега.
Може би искаш да погледаш телевизия?
Искам да се прибера в къщи.
- Трябва да останем тук.
- Не.
Брайън, какво правиш?
- Заведи ме вкъщи веднага.
- Спри.
- Дави го начукам на всички! Ти тъп шибаняк! - Какво?
- Не прави това, шибаняк!
- Какво ти става? Успокой се.
- Стига! Спри! Тихо!
- Заминаване за Baywatch.
Добре.
Къде ми е слънчогледа?
Слънчогледа ми, идиот такъв.
Тук са.
- Слънчогледа.
- Зад теб. Ето там.
Стой тук.
Всичко е наред. Малко майтап.
- Привет.
- Здрасти.
С какво мога да ви помогна?
Добре, да видим сега.
Съжалявам, че ви безпокоя. Просто...
Чудех се дали няма да ви притесня, ако използвам телефона ви.
Взех една спалня отсреща...
...и чакам цял ден да ми оправят телефона.
Да, това е много лошо...
Ще отнеме само секунда, обещавам. Местно обаждане ще е.
Не мога, съжалявам.
Ще свърша преди да сте усетил. Обещавам.
Само ще помириша.
Добре, влизай.
Благодаря.
Телефона е там.
- Обещавам, че ще е само минута.
- Добре.
Здравей.
Какво правиш? Отивай в кухнята.
Тези компютърни неща, побъркват ме.
- Вие се обаждате по телефона.
- Точно така, тя върти по телефона.
Не се обаждайте в Baywatch, защото днес е затворено.
Не си го и мисля.
Извинявай, ще те попитам. Познаваме ли се?
Още не.
Аз съм Рики.
Лари Гигли, нали?
- Видях го на пощенската кутия.
- Да, произнася се Джили.
Римува се с "мили".
- Радвам се да се запознаем, Лари Джили.
- Радвам се да се запознаем, Лари.
Как е твоето име?
Боб.
- Ти си тъпак. Не се казвам така.
- Не се казваш така?
- Как ти е името, сладък?
- Така е. Казва се Боб.
- Неговото име не е Боб.
- Името ти е Боб.
Както и да се казваш...
някой казвал ли ти е, че си много красив младеж?
Може ли да поговорим за минута?
Разбира се.
Насаме.
Не мога да повярвам.
Това е неочакван бонус. Кой би помислил, че ти си магнит за гаджета?
- Ти си по-добър и от куче. - Ти си куче, ти кучешка-глава пикоч-пръдлив!
Както и да е.
Знаеш ли, чух, че си бил гадно копеле.
Но трябва да призная, не знаех колко гаден си наистина.
- Пропускам ли нещо?
- Така изглежда.
Защо не се обадиш на Луис, той ще ти обясни всичко.
Аз, а... не познавам никакъв Луис.
В такъв случай, предполагам, че той не ти е казал, че не ти се доверява...
когато става въпрос за задача от такава величина.
Усеща, че залога е твърде голям.
- Не.
- "Не".
Предполагам, че също така не ти е казал...
че се чувства по-добре когато има двама независими, незапознати...
Може би дори врагове в тази работа...
така, че те да се наблюдават един друг.
Не. Няма смисъл да ми взимаш думата...
или по-точно, ти си по-низшият, както той каза.
Или живота ни ще е много по-лесен, ако го чуеш директно от него?
Хубави нещица. И аз си взех такова днес.
Извинете ме за минутка.
Луис, там ли си?
Тук съм. Какво искаш?
Да, има тук...
една млада дама, която се опитва да ми каже...
Добре, това нещо е велико.
Сигурно е твърде сложно за боклук като теб, но нямах друг избор.
Това нещо, означава моят задник и моето бъдеще.
Искам да работиш с нея и да я наблюдаваш, както тя теб.
Искам да знаеш...
че аз лично ще измъчвам този който е отговорен...
за всеки един провал в тая работа.
- И искам да разбереш това.
- Да, Луис.
"Да, Луис"?
Случвало ли ти се е, да разбереш какво е "мъчение"?
Не ми се е случвало досега.
Това означава "да те съблекат и да ти издерат кожата на...
"да те одерат".
Уча по дума на ден. И е лошо да използвам тези думи в разговор...
Но не, защото я използвах в този разговор.
В този разговор я използувах защото тя има значение.
Сега, ако ме извиниш, ще затворя.
Добре, ще поговорим по-късно. Да, не се безпокой за това.
Сега започна ли да схващаш.
Окей? Аз не го познавам, нито той мен.
Но репутацията ми очевидно е добра.
Така че, защо не се стегнеш...
и можем да забравим всичко това.
И ако ви имаш някакъв безкофеинов или билков чай...
...наистина ще се зарадвам.
- Искам чай.
- Два чая.
Нека ти кажа нещо.
Не знам и не ми пука за коя се мислиш, но аз няма да работя по този начин.
Разбра ли?
Ако искаш да си говорим за репутации...
и ако по някакво чудо не си чувала за моята репутация...
...нека ти кажа кой по дяволите съм аз.
Аз съм "Султана на Нефта". Аз съм "Шефа на Кефа".
Искаш да бъдеш гангстер? Искаш да си главорез?
Не можеш да ми стъпиш на малкия пръст.
Защото аз съм шибания оригинал, най-най-големия сводник...
як мошеник, истинския гангстер на гангстерите.
Не знам за какво говориш, но аз отивам да си донеса нещата.
И не тревожи малката глава на гангстера на гангстерите с това...
Аз мога да управлявам.
Колко чаши със слюнки мислиш, че гълташ всеки ден, Лари?
Около 35 чашки.
- А бе, защо просто не млъкнеш.
- Ти си идиот!
- Какво ти има бе?
- Не, на теб ти има нещо.
- Какво, влизаш и излизаш?
- Ти си идиот.
- За какви шибани неща говориш?
- Ти си шибан, тъпа шибана патица.
Направи ми услуга и бъди нормален за една минута.
- Приличаш на...
- Само за минута.
Знам, че разбираш какво ти говоря.
Какво ще кажеш ако ти шибна една в мутрата?
Остави го на мира. Трябва да го пазим, не да го бием.
Не ми казвай, за какво сме тук.
А какво ще кажеш за това? Оставяш го на мира или те убивам.
Ще ме убиеш? Чукай се! Давай.
Ще те убия.
Ти няма да ми казваш какво да правя.
Няма да ми казваш какво може да правим, или какво се очаква да правим.
Не ми казвай, какво може би трябва да направим! Не ми казвай нищо!
Ще ти кажа това, остави го на мира или ще те убия.
Ще кажа, че са 35 чаши. Ще кажа, че са 35 чаши със слюнки.
Аз съм гений. Аз съм гений, човече.
- За какво говори той?
- Не знам.
Виж, защо не се опитаме да го направим по приятния начин.
Красиво.
Лесно.
Е, с какво се занимаваш по принцип?
С най-различни неща.
- Ами ти?
- Аз също.
Правя различни неща по различен начин.
Браво на теб.
Как така, не съм те виждал наоколо преди?
Аз съм от друго място.
Къде е това място, Рики?
Някъде, Лари.
Окей. Разбирам.
- Името ми всъщност не е Рики.
- Как е тогава?
Ако продължавам да ти викам Рики, ще ме разбереш ли?
- Ако ще те направи щастлив.
- Да, става.
- Това не е много вкусна храна.
- Много жалко. Това е вечерята ти. Яж.
Гладен съм.
- Той каза, че е гладен.
- Е, и? Остави го да яде.
- Не харесвам тази храна.
- Много жалко! Изяж си храната, глупако!
Извини се! Той не е виновен за това.
Да, не съм виновен, аз съм с мозъчни увреждания.
Прекрасно. Какво, ти да не си му бавачка?
Слушай, малоумник, изяж си...
- Достатъчно!
- Не е достатъчно.
- Какъв ти е проблема...
- Нека ти кажа нещо.
Във всяка една връзка има бик и крава.
И тук си имаме една такава връзка...
аз съм бика, а ти си кравата.
Бик. Крава.
- Схващаш ли?
- Да, схващам. Бик, крава.
Направи нещо той да прояде. Как, това си е твоя работа.
Искам в къщи.
Не можеш да се прибереш.
- Искам да се прибера в къщи.
- Не може да се прибереш точно сега!
- Яж!
- Гледай си работата! Искам в къщи!
Как ще отидеш утре до Baywatch, ако се прибереш в къщи?
Това е твоето място.
Готино е. Хайде. Лягай си.
Това е диван.
Не се притеснявай. Добро място за спане. Лягай.
Лари, разкажи ми приказка.
- Какво?
- Приказка, Лари.
Разкажи му, Лари.
Не искам да му разказвам. Какво ще направя ако му разкажа?
Разкажи ми, Лари.
- Защо?
- Това ме приспива.
- Приспива те?
- Хайде, Лари, разкажи му.
- И какво да му прочета? Нямам нищо тук. - Почети му книга.
Нямаш книги?
- Имам телефонен указател.
- Е, оправяй се.
- Почети ми, Лари.
- Добре.
"От 1868."
"За над стогодишна история, авантюристичния вкус на сос Табаско...
"подпалваше поколения търсачи на силни усещания".
- Окей?
- Това беше добро.
Почети ми още.
"Неговите естествени елементи и отлежаването му в дъбови варели...
...държи Табаско на кулинарния връх."
"Прибавете го към яйца, пица, салати, и каквато и да е друга храна...
за незабравим вкус. Това е.
- Искам още.
- Това беше.
Няма да ти чета елементите. Свърших.
- Благодаря ти, Лари.
- Сигурно.
Знаеш ли какво, без да се обиждаш...
не ми приличаш на никой предприемач, които съм срещал досега..
Очевидно, има нужда от всякакви типове.
Слушай.
Мислех за това което каза...
как ние сме вътре в тази ситуация и не можем да направим нищо.
Мисля, че си права. Бихме могли да извлечем най-доброто от това.
И аз мисля така.
Така че, не тръгвай по грешния път, повярвай ми.
Но аз просто... Това е, знаеш...
Не мога да те гледам как спиш на пода. Искам да кажа, хайде.
Ако искаш, можеш да продължиш и просто...
да вземеш половината от моето легло.
Ние работим заедно. Големи хора сме, нали?
Партньори сме. Искаме само...
да свършим всичко професионално.
Много любезно от твоя страна. Благодаря. Искам да кажа, хареса ми.
Нали знаеш, професионално.
Моля те.
А това професионално ли е? Хареса ли ти това?
Това е професионалист. Точно тук.
Бик. Крава. Точно така стават нещата.
Това е твоя бик!
Има рога.
Бъзикаш се с бика, получаваш рога.
Това е професионалист.
Шибан професионалист.
Виж това.
Това е Бика.
Хвани Бика за рогата.
Ще ти ги дам. Искаш ли да видиш рога?
Знаеш ли...
ти всъщност си много привлекателна жена.
Благодаря ти.
Няма за какво.
Може би сега е момента да спомена...
да не позволяваш на семената на надеждата да поникнат в душата ти.
Не знам какво означава това, но звучи добре.
Означава, че не си мой тип.
Така ли?
Коя част от мен, не е твой тип?
Твоя пенис.
Това пък какво е?
Означава, че съм гей.
Което означава, че съм лесбийка.
Но да ти кажа, ако не бях...
след първата среща като тази, щеше да ми е наистина трудно...
просто да бръкна под завивките и да свършиш великата си работа.
Лека нощ.
"Лека нощ"?
Прогнозата за Мелбърн. Възможни са кратки превалявания утре...
но все пак очакваме добър слънчев ден с лек югозападен вятър.
С кой говориш?
В Сидни също ще е слънчево. Брисбен, превалявания...
Върни ми го, моля.
Знаеш ли колко струва това?
- Пет долара.
- Не, не пет долара.
- Десет.
- Не...
Защо въобще ти обяснявам?
- Десет долара е.
- Да, десет е.
Исках само да ти кажа, не обръщай внимание на това от снощи.
Без лоши чувства.
Знаеш какво имам предвид? Не искам да те разстройвам.
Това беше. Няма да се повтори. Еднократно предложение.
Един опит. Край.
Очакваш ли някой?
Хайде!
Лари!
- Аз съм, майка ти.
- По дяволите! Ченге.
Отвори вратата!
- Хей, аз гледах.
- Тихо.
Влез в тази стая. Искам да стоиш тук.
- Не излизай и си трай.
- Ще ходим ли до Baywatch?
- Да. Скоро. Стой тук бъди тих.
- Окей.
- Лари, имам пиле.
- Не казвай нищо.
Какво?
Вратата ти не е достатъчно дебела за да кажеш, че не си си вкъщи, когато си вкъщи.
- Какво става?
- Мотаех се наоколо.
- Как сте?
- Добре, а вие?
Много добре.
Трябва ми информация от подземния свят.
Може би знаеш нещо за това което търся?
- Не.
- Не. Добре...
Това е един от онези мистериозни случаи.
Неразрешим. Вероятно е похищение от чужденци, но нали знаеш...
задължени сме поне да отчетем някаква дейност.
- Какво?
- Не казах нищо.
Твоят приятел Луис...
неговият човек ще се върне в полицията за да му счупи крилата, нали?
- Моля?
- Старкман, от Ню-Йорк.
Той е вътре.
Изглежда идва времето на федералните. Голяма, грозна, тъмна килия.
Няма шанс за условна присъда, въобще.
Гадно ми е да го кажа.
Чувам, че е добро момче, но...
виж сега какъв ми е проблема...
ако ти знаеш нещо за това, съвсем спокойно, свиркаш и ме отваряш.
Този федерален прокурор...
е притиснал онези топчици, тестисите на Старкман...
той е много добър прокурор, братле...
Звучи ли ти познато?
На мен ли? Не.
Не. Добре...
С това федерално разследване, е свързано това което търся...
може да са го укрили...
както можеш да си представиш, би искал да изплаши на нашия прокурор.
така мисля...
Но може и да греша, защото е тъпо да си мисля за залавяне.
Но мисля, че може би някой...
от твоето професионално обкръжение...
би могъл да участва в тези щуротии...
не знам, може би...
малко помощ, приятелство...
алтруизъм, каквото и да е, може да разкара федералните.
Може би надеждата на Старкман е, че...
ще се събуди една сутрин...
и ще разбере, че всичките обвинения са изчезнали мистериозно.
Моите колеги мислят, че това дете е вече извън града.
Само аз не съм на това мнение. Мисля, че той е все още тук.
Но по важното е, ти какво мислиш. Какво мислиш?
Кажи като на приятел, това което си чул на улицата.
- Аз никога... знаеш...
- Знам.
Ти не знаеш нищо.
Мога да го разбера, само като те погледна.
Вероятно цялата история е похищение от чужденци, както казах по-рано.
Знаеш ли какво бих искал да направя...
...точно сега?
Да отида до "Мари Календер"...
да си взема голям сладкиш със сладолед отгоре.
Супер.
Съвземи се...
езикът ти замайва главата в опита си да го хване.
Заинтересован ли си?
Сигурен ли си?
Да, опитвам се да вляза в час.
Не го казвай повече.
Благодаря за гостоприемството.
Не беше най-приятното нещо докато се бяхте усамотили.
Може би ако чуеш нещо, ще ме осведомиш?
Да, ако чуя нещо.
Ще ти кажа.
Добре.
Шибани федерални!
- По дяволите!
- Лари?
- Може да изляза вече, нали?
- Какви ги вършиш? Казах ти...
- Гладен съм.
- Нямаме нищо за ядене.
- Гладен съм.
- Федерален прокурор.
- Моят брат е федерален "проститутор".
- Не думай.
Облечи това.
- Знаеше ли нещо за това?
- Не.
- Може би трябва да отидем в хотел.
- Зарежи.
Аз живея тук. Това е моето място.
Никой не може да ме изкара от тук. Облечи и това.
- Гладен съм. Искам да ям.
- Аз ви чух първото шибане пет пъти.
Хайде.
Кога ще отидем до Baywatch?
- Какво? Чу ли това?
- Не.
Какво е това? Пак ли е уоки-токи-то.
Ало? Какво?
Трябва да се шегувате. Пак ли? Какво им става на тия?
Докога? Може би утре? Окей.
Сритай ги тези момчета от мен, става ли?
Шибани момчета. Добре.
Ще се чуем пак.
Не мога да повярвам.
Можеш ли да повярваш? Baywatch е затворен. Отново.
- Затворено?
- Да, разговарях с тях.
Казаха, че работят върху проблема, но...
не знаят колко време ще им отнеме.
Какво е Baywatch?
Място където са всички красиви девойки. Те плуват.
Те плуване там.
- Имаш предвид телевизионното шоу?
- Не, ти... Не телевизия.
Baywatch е там където са наистина. Те наистина са там.
Мисля, че бихте били приятели там.
Мисля, че там е сексът.
- Хей, бихте ли го изключили?
- Що ти не се изключиш.
Не мисля, че е подходящ момент да привличаме внимание.
- Хей, Бийвъс, изключи шибаното радио.
- Какъв ти е проблема, кучко?
"Кучка"?
Знаеш ли, да правиш сцена точно сега, е наистина лоша идея.
Да, точно така. Защо не дойдеш тук да ти сритаме задника.
Остави на мен. Окей?
Давай.
Хей момчета, вие имате нужда да се развивате като по-добрите хора.
Обаче, между другото...
Чувал ли си някога за Тай Мой Чай?
Не. Окей.
В традиционния Тай Мой Чай, има пет нива на свиване на пръстите.
Това е изваждането на очната ябълка на врага...
с един пръст.
Най-високия и най-труден за овладяване е моя любим:
"Кай Той Май".
В превод, "изтръгване на спомените".
Значи, веднъж палецът втечнява окото...
това е ловко и незабавно се сменя от показалеца.
Забива се дълбоко, прави едно кръгче, и издърпва очния нерв...
и тогава се отстранява с такава сила...
така че, от всмукването, да отнесе със себе си част от кората.
Частта от мозъка, която сигурно знаеш, пази визуалните спомени.
Невероятния елемент на това движение...
геният му...
абсолютната му поезия...
не е, очевидната рана...
а това, че оставя врага ти без спомени за това което някога е виждал.
Семейство, приятели, нищо.
Вследствие на, "Кай Той Май":
"изтръгване на спомените".
Сигурно се сещаш, че много трудно се практикува в Съединените щати...
но усещам, че екскурзиите ми до на Чанг Рай не са били напразни.
Тактичност.
Виж, научете се как да се държите прилично...
осъзнайте как и кога да се заяждате...
накратко, осъзнайте с кого може и с кого не може да се ебавате.
Върху тези неща трябва да поработите момчета. Окей?
И още нещо:
Спорта е добро нещо, но в живота се печели по-трудно..
Така че, искам да се учите усърдно и да карате само нагоре, става ли?
- Окей? Съгласни ли сте?
- Да.
Окей. Добре.
Брайън, да тръгваме.
Хубав компютър.
Това е сайтът да-го-духаш.сom.
Наистина ли умееш всичките тия кунг-фу неща...
които разказа там, и това с окото?
Нe.
Всичко това бяха глупости, а?
По време на войната Сън Цу е казал...
най-сладката победа е тази която се взима без бой.
- Това пак ли е някоя от тези глупости?
- Не.
Кой е Сън Цу?
Китайски военен теоретик който е използвал...
това ядосване в конфликтите, което е най-доброто...
от тактическа и стратегическа гледна точка.
Забавя способността ти да разсъждаваш. Което дава предимство на врага ти.
Целта е да замъглиш мисълта на противника...
така печелиш играта.
Може.
Знаеш ли колко нещастен изглеждаш...
И виждам колко ти е трудно да го превъзмогнеш...
- Какво трябва да значи това?
- Точно това.
Имам предвид...
когато мъжете са по-млади, се стремят да не плачат, да не показват скръбта си...
така те търсят други начини да изкарат гнева си. Сигурно знаеш...
че побоищата, определено са явление при мъжките индивиди.
Така че, когато момчетата пораснат, познай какво правят за да си излеят чувствата.
Мъж който е отчаян от работата си или потиснат от живота си...
прибира се вечер, и какво прави?
Обикновено не започва да плаче пред съпругата и децата.
Той започва да им се кара.
Е, Лари...
Какво?
За това ли си толкова тъжен?
Не, сериозно.
Да. Ами твоята приятелка?
Г-жа Ленард. Или там как й беше името.
Не мога сега, съжалявам. Момента не е подходящ.
Сега не е момента, мамо, затова.
Не.
Добре!
Какво искаш? Казах добре, ще дойда?
Ще бъда там.
Трябва да се отбия до едно място. Можете да останете в колата.
Леко. Малко по-ниско.
- Тук ли?
- Малко нагоре.
- Малко надолу.
- Мамо.
Добре тук. О, господи.
Виж, мамо, ако г-жа Ленард не е наблизо, ще трябва да викаш доктор понякога.
Не мога винаги когато ти скимне да идвам?
Какво, аз не ти ли угаждах за всичко?
Извинявай, Лари, не мога да ти сменя пелената точно сега.
Ще трябва да се обадиш на г-жа Ленард.
Остави на мен.
- Какво?
- Трябва да се изпика.
Пика ми се, Лари.
Мисля, че казах да чакате в колата.
Мисля, че би предпочел да влезем тук отколкото да отидем някъде с колата.
Не бих искала да помислиш, че сме те изоставили.
Освен това, искам да се запозная с майка ти.
- Няма да стане.
- Лари, твои приятели ли са?
- Да, лични.
- Покани ги де.
Пика ми се, Лари.
- Лари, покани ги да влязат!
- Поканих ги, мамо.
Здравейте всички.
Боже мили.
- Каква красота.
- Мамо.
Какво? Просто си казвам мнението.
Трябваше да видиш някои от прасенцата които водеше.
Искам да кажа, не че бяха истински прасета.
Не исках да кажа точно това, те бяха, както аз им викам посредствени жени.
За теб, бих могла да кажа направо, приличаш на истинска жена.
- Извинете, къде е мъжката тоалетна?
- Точно направо, скъпи.
Лари, тя е великолепна. Не прецаквай нещата този път.
- Каква е твоята история?
- Аз съм приятел на Лари.
- Не й обръщай внимание.
- Тя каза, че съм красива.
Да. Тя не вижда с едното око.
Отвори вратата.
Наред ли е всичко?
Тук ли си израснал?
Книга ли пишеш?
- Мамо.
- Млъкни. Не съм казала нищо.
Мисля, че вие двамата сте много готина двойка.
- Мамо.
- Какво?
Какво ме "мамосваш"?
Стига с това "мамо".
Е, кажете ми...
ти и Лари гаджета ли сте?
Преди да отговориш, нека да кажа, че се надявам да е така.
Какво? Да, надявам се.
Какво му е лошото да се надявам?
- Да? Познай.
- Какво?
Тя е лесбийка.
Няма значение.
Била е с мъже преди. Права ли съм, скъпа?
Права си.
Но понякога те са малко ограничени. Нали?
За какво говорите вие двете?
Няма значение. Ние си знаем.
- Нали, миличка?
- Да, права си.
Знаеш ли, не винаги съм била само майката на Лари.
Аз бях...
тиха експериментаторка.
О, виж го само!
Виж кой не може да си намери място.
- Голямо момче.
- Тръгваме си.
Брайън, хайде. Тръгваме. Мамо, какво...
Добре. Само помнете, че живота не е черно-бял.
Добре, ще го запомним. Брайън, тръгваме веднага.
Ела тук, дай ми една целувка.
- Обичам те.
- Да.
- Измих си ръцете.
- Поздравления.
- Довиждане.
- Ела тук, мила.
Имам усещането, че те познавам отдавна.
- Радвам се, че се запознахме.
- Удоволствието е мое.
Да тръгваме. Хайде, Брайън.
Помнете, внимавайте, защото човек никога не знае.
Тя ми хареса, много е мила.
Сега пък какво правиш?
- Брайън, казах ти вече, това е много скъпо. - Не е скъпо.
Не ми спори.
Защо правиш това? Какво ти пука за времето в шибаната Англия?
- Австралия.
- Няма значение.
Не е Англия.
Няма значение, Брайън. Защо продължаваш да се обаждаш?
Наистина харесвам нейния глас.
Окей. Опитай се да не го правиш повече.
- Ясно?
- Окей, Лари, ще опитам.
- Благодаря ти.
- Няма защо.
И така, аз не съм твой тип, а?
Как се върнахме пак дотам така внезапно?
Спокойно.
Ти не си жена с която знам какво да правя.
Не искам да навлизам в лесбийските отношения.
Но ми е любопитно, защото изведнъж се оказа, че...
...си била и с момчета.
Имала съм.
Но те са имали недостатъци?
Като пропуснем факта, че те са ужасни.
Виж, точно тук, това ми подсказва нещо.
Знам, че момчетата с които си била очевидно не са знаели...
как да донесат перлите, когато се гмуркат за стриди.
Всъщност просто се пошегувах.
Добре, понеже си казваме всичко, нека ти кажа още нещо.
Окей, когато трябва да се удовлетвори една жена, твоите приятелки, те са...
те изпадат в природна липса.
Явно се опитват усилено, но не са усъвършенствани...
от милиони години генетични промени, инстинкти.
Природата е направила мъж за тази цел.
Да удовлетворява.
Да оправя пакета.
Затова лесбийките винаги харчат парите си за...
сексуални приспособления, еротични извращения, в опита си да компенсират...
това, което нямат. Което няма и да имат.
Пенисът. Точно така.
Неговата форма, ти дава всичко онова от което имаш нужда.
Силни тласкания. Които се усилват.
Навлизането в тъмната, дълбока...
мистериозна неизвестност.
Това е като търсене на приключение...
преминаване на границата...
прескачане на препятствия.
И се опитваш да създадеш впечатление, че не четеш книги.
За втори път уцелваш. Само това мога да кажа.
Така, в прегледа...
ти каза...
че мъжете са най-отгоре на шибаната пирамида?
Това се опитвам да ти обясня.
Обични, грижливи...
...чувствителни, щедри мъже.
- Точно така.
Имаш право на собствено мнение.
Но нека да разгледаме жените за минутка.
- Става ли?
- Разбира се.
Тяхната форма:
Врат. Рамена.
Крака.
Бедра.
Мисля, че са прекрасни.
Сега, относно вашия известен...
пенис...
пенисът е някакъв вид...
странен морски охлюв...
или като наистина дълъг палец на крак.
Той е удобен, важен дори. Но да е издигнат на пиедестал?
Да е на върха в списъка на еротични преживявания? Не мисля така.
Първият импулс на всички е да целунат, какво?
Да целунат устните.
Плътни...
възхитителни устни. Сладки устни.
Обкръжени от топлина, сочност...
зашеметяващо ароматна уста.
Това искат да целунат всички.
Не палеца на крака. Не морски охлюв.
Устата.
И защо мислиш, че е така, глупако?
Защото устата е близначката...
абсолютната имитация на какво?
Не на палеца.
Устата е близначка...
на вагината.
И всички същества, големи и малки, търсят отвора.
Отварянето. За да бъдеш допуснат, погълнат.
Да бъде стиснат и с обич смачкан от наистина...
всемогъщото, обхващане.
Сега, ако трябва да се сравни...
по символизъм и власт...
забрави Еверест.
Забрави дъното на морето, луната, звездите.
Няма място или обект...
на повече амбиции, повече битки от сладката, свята мистерия...
между крака на жената, която с гордост наричам...
моята пичка.
Ето защо, това е моя заобиколен начин да ти кажа...
че всъщност жените са тези, които са най-желани заради формата си.
Съгласен ли си?
Съгласен.
Аз също.
Ало?
- Има ли някой там?
- Да.
- Кой е?
- "Кой е"?
Не е смешно.
Малоумникът ли е?
Брайън, какви ги вършиш пак? Дай ми шибания телефон.
Ало?
- Кой по дяволите е този?
- "Кой по дяволите е този"?
Какво, мамка му става там?
Нищо. Извинявай, Луис.
Няма да направим преместването.
Пристъпваме към операцията.
Първото нещо, което ще направиш сутринта, е да изпратиш палецът му на Джеймс Дорф.
До Джеймс Дорф в сградата на съда на Спринг Стрийт.
Задръж за секунда. Отиди в другата стая.
В другата стая отзад. Отиди отзад.
Говоря по телефона.
Какво искаш да кажеш? Как така да му изпратя палец?
Ще го отрежеш бе шибаняк. Слагаш го в някаква кутийка...
или каквото намериш. Оставяш пощенските разходи за него...
ето така ще го изпратиш. Изпрати го с експресна доставка.
И се увери, че няма да оставиш обратен адрес, шибано манекенче.
Искаш да му отрежа палеца?
О, стига! Дай ми онова младо пиче.
Почакай. Ами, кървенето и...
Не мога да повярвам, че говоря с професионалист.
Ще изпратя хора да ти помогнат, ще отрежат и твоя палец.
- Не казвам това.
- Защо ли имам навик да те наемам...
после търся някой да те убеждава да си свършиш работата като хората.
Свърши си работата, ясно ли е?
Уморявам се от това.
- Лари.
- Какво?
Може ли да остана тук с теб?
Не.
- Така или иначе е време да си лягаш.
- Не искам да си лягам.
- Като ти кажа, че си лягаш, значи си лягаш. - Въпреки това не ми се спи.
"Ново. Най-добро от нас.
Шармин Ултра Двоен.
С два чаршафа повече от нормалния Шармин Ултра.
Неароматизирана кърпа за баня. 170 квадратни стъпки."
"4.5 на 4.0 инча".
Пише ги и в сантиметри или нещо такова.
Същите глупости и отзад.
- Лека нощ.
- Лека нощ, Лари.
Благодаря ти много.
Какви са твоите приятели?
- Всъщност нямам приятели.
- С кой излизаш тогава?
С никой.
Защо ли мисля, че не преувеличаваш?
Просто се придържам към себе си.
Такава ми е работата. Върша си работата.
Такъв чаровник като теб? Трябва да излизаш повече.
Сигурна съм, че има хиляди жени които можеш да ощастливиш.
Луис иска да отрежем палеца на момчето.
Искам да всички да ме чуете.
Г-жа Фридман. Лили.
Г-н Мосман и мъжа с който той играе карти.
Забравих му името.
И всички мои надзиратели в "Грижи за Възрастни".
Всички в кафетерията. Ура!
И да не забравяме моя човек, Лари. И Рики.
Йо, йо, йо.
Имам съседи тук.
"Дигами саброса".
- Какво е това?
- Това е "еспаньол".
Какво означава?
Не знам.
Видя ли?
Не разваляй купона.
- Да?
- Кой си ти бе?
А ти коя си ма?
Извинявай.
К'во е гадно тук!
- Г-це, мисля, че бъркаш мястото.
- Не ти си на грешното място.
Нямаш си идея.
А ти пък кой си?
- Ти си "А ти пък кой си".
- Какво?
Какво правиш тук?
- Дебна те.
- Я чакай, познаваш ли я?
Първо не ми споменавай името в тази стая.
Второ, ти си аут.
Това е професионална ситуация и нямаш право да нахълтваш.
Каква е тая професионална ситуация? Не мога да повярвам.
Шибан мъж?
Всъщност мислех, че всичко е заради Шарон.
- Ще ми кажете ли какво става тук?
- Не се меси в чужди работи.
- Я се разкарай.
- Да го духаш.
Слушайте, и двамата.
Виж, не съм казал на никого къде сме. И, Робин...
това е професионална ситуация.
Нашите проблеми нямат нищо общо с Шарон...
и нищо общо с него.
- Искам да напуснеш веднага! Моля те.
- Не!
Няма да се махна, той да изчезне.
Какво? За коя мамка му се мислиш ти?
- Аз живея тук. Няма да отивам никъде.
- Така ли?
Нито пък аз.
- Защо правиш това?
- Ами ако те изхвърля?
Ами ако аз ти вкарам една в дебелата глава и ти счупя черепа.
- Не знам. Дай да пробваме.
- Недей. Тя знае как да го направи.
Не се прави на мачо.
Не е време за лесбийски разправии. Имаме да вършим работа.
- Ти изчезваш оттук, ясно ли е?
- Имаш нужда от това?
Трябва ти свобода или нещо такова? Можем се чукаме всички.
Да правим секс заедно, добре, много добре.
Какво ще кажеш, Здравеняк?
- Ще ти хареса ли?
- Ти си напълно побъркана.
- Знаеш, че го искаш. - Нашите отношения нямат нищо общо с него.
Всичко свърши.
И не заради него. Заради нас, скъпа.
Млъкни за една секунда! За Бога!
Това няма нищо общо с него.
- Просто приключихме.
- Не, не сме скъсали.
Ще си живеем заедно, и тримата, докато ти мине.
- Бейби, не слушаш ли?
- Слушам те по дяволите?
По дяволите!
Сега ще се самоубия, и ти ще си виновна...
- Тя е готино момиче.
- Млъквай!
Какво направи...
Не.
Това достатъчно ли е бейби?
- Махай се.
- Искаш ли малко?
Разкарай се. Какъв ти е проблема?
Г-жо, имате нужда от лейкопласт.
Това е най-побърканата болна седмица.
Тази жена е шибано красива.
Да.
Тя прилича на една от "Baywatch".
Те карат моя пенис да расте.
имаш добро чувство за хумор, знаеш ли това?
Бог да те благослови.
- Благодаря ти.
- Не, не теб, глупако.
Когато моя пенис стане, казвам, "Бог да те благослови".
"Бог да те благослови, пенис".
Ще се оправи.
Какво облекчение.
Брайън, ще ни извиниш ли? Искам да поговоря с Лари за малко.
- Ще стоиш ли мирно в колата?
- Да.
Окей, добре.
Аз само...
да ти кажа, не съм съгласна за тая работа с палеца му.
Казвам да не го правим.
Ти тестваш ли ме?
Това е нали? Искаш да видиш дали ще направя това което се очаква?
Не.
Какво си ти, предприемач със съвест?
Виж, правила съм някои лоши неща...
но не се наех на това, за да бъда брутален уличен главорез.
Защото, това не е работата която приех.
И какво ще направиш?
Вън съм.
Но най-напред искам да знам, дали си с мен?
Разбира се.
Разбира се или да?
- То е едно и също.
- Не, не е едно и също.
Виж, ако те помоля да ми преместиш дивана, най-вероятно ще кажеш, "Разбира се".
Но ако те помоля да ме погледнеш в очите...
и да ми кажеш от дъното на сърцето си...
дали ще ти достави удоволствие, ако смуча твоя пенис 12 часа...
най-вероятно ще кажеш, "Да".
Точно в това е разликата.
Задай ми въпроса отново.
Окей. С мен ли си?
Да.
Да? Добре.
Това не е ли втория етаж?
Не, това е четвърти? Не трябва да сте тук.
Аз търся втори етаж.
Това е 4-и етаж и нямате право да сте тук. Трябва да се върнете на 2-ия етаж.
Почакайте. Защото ме обърквате.
Обърквате ме.
Нека започнем от начало. Ако това не e 2...
О, боже.
- Така съжалявам.
- Всичко е наред.
Само го накиснете в студена вода и това ще изчезне?
- Затвори си очите.
- Какво?
Затваря си очите. Следвай ме. Не поглеждай.
- Може ли да ги отворя?
- Не. Стой тук.
- Тук е студено.
- Не поглеждай никъде.
- Може ли да ги отворя?
- Не.
Стой обърнат натам.
Мирише като баба ми.
- Какво беше това?
- Нищо.
Това е стара песен от училище.
И от твоето училище, Лари.
Имаме едно нещо, което искаме да опаковаме лично и...
- Да го пратим по пощата.
- Може ли да вземем плик от вас?
Кой размер?
- Този най-отгоре...
- 6 на 9.
Всичко е на шест.
Ще се справим, нали?
Това е.
Благодаря.
Искате ли да го застраховате?
Не, няма смисъл.
Веднага се връщам.
Познаваш ли я?
Твърде лично.
Знаеш ли какво? Ти си права. Това е скръб.
Аз съм тъжен. Хвана ме. Ти си гений.
И знаеш ли защо съм тъжен? Защото имам до мен една шибано...
красива, секси, великолепна...
интелигентна, страхотна бомба...
с оценка 17 по десетобалната система, жена...
спяща в моето легло.
И знаеш ли какво?
Тя е студена като камък.
Шибано недостъпна...
неуловима, недостижима...
като някой Осама Бен Ладен.
Затова съм тъжен? Какво искаш да направя?
Чувствам се тъжен заради това.
И няма какво да направя.
И тя не е само главното сладурче...
аз наистина харесвам това момиче много.
Много.
Тя е различна от всички досега...
и това е абсолютно ново нещо за мен.
Дори не й знам истинското име.
И ако случайно те интересува, животът ми е гаден.
Забий ми някоя стрела, аз свърших.
Мислиш ли, че ноктите ти се нуждаят от поукрасяване?
Добре са си.
Какво? Сега пък ноктите ми ли не ти харесват?
Не знам дали е истина или не, но съм чувала да казват...
че истинските мъже, проверяват ноктите си по този начин...
А онези които имат нещо женско в себе си, проверяват така.
Имам усещането, че дори да продължаваш да играеш жилавото момче...
вътре в себе си се бориш с много силни женски наклонности.
Това са шибани глупости.
Не виждам добре. Аз съм далекоглед. Късоглед, всичко накуп.
Така че, ги гледам така, по-наблизо не мога.
За да разбереш дали съм достатъчно мъж, погледни ме.
Не виждам. Затова ги гледам отдалеч.
- Всичко е наред.
- Да, наред си е.
Исках да направя така. Това исках.
Но знам, че не виждам добре, затова ги държа така.
Добре де.
Не ме гледай така. Виждам как ме гледаш.
Гей ли си?
Не, не съм гей!
Защо ме гледаш и ме питаш дали съм гей?
Не съм шибан гей!
- Сигурен ли си?
- Да, абсолютно.
Басирам се, че си прав.
- Благодаря.
- Това не беше комплимент.
Рики, или там както ти е истинското име, това е заради очите ми.
Виж как се държа. Ти ме побъркваш.
Направи ми шибано главоболие.
Даже не знам защо се сблъсках с теб, като се върна назад, когато те срещнах...
ти ме излекува.
Не знам.
Може би е така, защото знаеш, че мога да те сритам.
Може би това те оправи.
Не можеш да ме сриташ.
Какво?
На теб ти трябва жена.
Хванах си една.
Спри.
Целуни ме отново.
Мисля, че искаше да бъдеш моята кучка.
Това е толкова шибана история.
- Къде отиваш?
- Време е за сериозната част.
Влиза, влиза.
Какво?
Сега, ти говориш...
знаеш, че аз очаквам да дойдеш. Хайде.
Покажи ми това, което пропускам цял живот.
Сложи малко от този сладък "хетеролингус" в мен.
Аз мисля...
да бъда сериозен...
Аз просто... знаеш какво мисля...
Помислих, и ти се оказа права...
когато ти каза, че всъщност жената знае повече...
за това как да накара друга жена да се чувства по-добре.
Мъжът определено губи.
Изглежда обичаш да поставяш другите в неудобна ситуация. Като в голфа.
Млъквай и идвай тук.
Бог да те благослови, пенис.
Какво каза?
Нищо.
Във всяка връзка има бик и крава?
Точно така.
Само бъди над всичко това...
когато тази работа отмине...
Искам да знаеш, че ще напусна.
Ти и Tрикси, ще ме чакате на Бевърли и Ломитас.
Луис, какво става?
И не носи онова нещо.
- Какво?
- Нещото. Не носи.
Кое нещо?
Нещото. Не го носи...
- А, имаш предвид...
- Да.
Остави го някъде на безопасно място.
- Добре.
- Ясно ли е?
- Да, разбрах.
- И побързайте, задник.
Луис. Шибаняк.
Ето ти малко бисквити.
- Кога ще се върнеш?
- Скоро.
- Спокойно, изяж си закуската.
- Не съм гладен.
Е, не можеш да пропускаш закуската. Това е много важно ядене.
Не отивай никъде. Не пипай нищо.
- Недей да въртиш по телефона.
- Добре, Лари.
До скоро.
- Чао, Рики.
- Чао, Брайън.
- Какво?
- Нищо.
Имам една фантазия.
Да го направиш с момче?
Не.
Не е това.
Да замина някъде, някъде където е наистина...
чисто.
- Чисто?
- Да.
Без някакви отрепки да ми казват какво да правя. Без да ти се крещи постоянно.
Някъде където можеш да бъдеш...
да бъдеш себе си.
Без тия гадории.
Това звучи добре.
- К'во става?
- Имаме посетител от Ню-Йорк.
Карай след мен.
Ехо.
- Добре дошли. Радвам се да се запознаем.
- Здравейте, сър.
Най-накрая.
Виж се само. Красота.
Влизайте. Разполагайте се.
Сядайте.
Казвам всичко по два пъти. Седнете, седнете.
Много се радвам, че успяхте да откликнете...
на толкова бърза покана.. Благодаря, оценявам го.
Наистина... Благодаря ви.
Извинявам се за безпорядъка, но пристигнах преди няколко часа.
Сигурен бях Луис, казах ти, имам...
някои малки правни проблеми.
Какво ще направите? Това е неприятност, но какво ще направите?
Ще се борим, нали?
Не мога да отида в затвора. Това просто не може да стане.
Ще използвам крайни мерки.
- Луис, прав ли съм?
- Абсолютно.
Не може да бъде. Мисля, че можем да кажем...
без никакво съмнение, че това няма да се случи.
Някъде е направена грешка.
Знаете ли...
че някои хора...
технически не разглеждат палеца, като пръст?
За мое учудване, се обърнах към Луис...
който с неговите умения да говори, трябваше да свърши нещо за мен.
- Знаете ли какво казаха?
- Не.
Кажи му, какво казаха, Луис.
Цитирам:
"Късата, дебела, вътрешна част на дланта."
Той каза, "част", не "пръст".
И така, аз всъщност не знам, как да го тълкувам, като пръст или не.
- Нали?
- Да.
Погледнете го. Аз го обичам.
Обичам това момче. Той яде, независимо какво. Обичам те, Луис.
Какво е това?
Какво е това? Луис.
Аз бях призован в съда.
Не мога да общувам с въоръжени престъпници.
Съобразявай се, моля те.
Между другото, мислиш, че това ти е необходимо...
за да сплашваш хората?
Аз мисля, че сплашването трябва да идва от вътре.
Има множество качества, които ако притежаваш...
можеш да ги плашиш.
Не само това, то е излишно. А тези качества са вътре.
Но знаете ли кое е най-ефикасно?
Не, че сте ме питали.
Но аз мисля, че най-ефикасния начин да изплашиш някой е...
Когато не ти пука.
- Луис, искаш ли да отидеш в училище по медицина? - Училище по медицина?
Да!
На учениците там, винаги има трябва някой върху който да се учат.
Чувствам се така, все едно, че плувам.
Чувствам се...
освободен.
Не ми пука.
Въобще.
Аз нямам съвест...
абсолютно никаква.
Но съм обезпокоен...
за начина, по който нещата се объркаха.
Как беше кървенето?
Кървенето?
Не, не неговото.
Малоумникът, когато му отрязахте палеца.
Луис ми каза, че вие бяхте ангажирани с това.
Кървенето беше добре.
Добре?
Беше си нормално.
Окей. Добре.
Не ми трябва помощта ти. Мога и сам да се оправя.
Как мислиш?
Трябваше да изнудиш един федерален агент.
А ти помисли, че можеш да кажеш:
"Отвлякохме малкия ти брат, разкарай всички обвинения, и момчето ще е наред?
Не помисли ли, че целия ад ще ти се стовари?
Не помисли, че всеки един федерален..
ща зареже това, което прави...
и ще се впусне да защити един от своите хора?
Какво идиоти такива си помислихте...
че, това е Малката Италия?
Събудете се!
Ние сме в шибания 21-ия век!
И така...
нещата стоят зле.
И както и да наричате палеца...
пръст или вътрешната част на дланта...
в случая, няма никакво значение.
И знаете ли защо?
Защото, както и да му викате...
палецът...
си има отпечатък...
а това което изпратихте...
не беше с правилният отпечатък.
- Г-н Старкман...
- Знам си шибаното име...
ти малко лайно!
Не се опитвай да изнудиш...
шибан федерален агент!
А ако ще го правиш...
не се ебавай!
Майната му.
Отрязването на палеца му беше глупава идея.
Щяхме да си свършим работата и без това.
Ало.
Колко дълго щяхме да изкараме без да ни забележат...
с кървящ малоумник, без палец?
Понякога...
трябва да използваш тяхната привилегия...
да отхвърлиш молбата.
С цялото си уважение...
дори в този случай ако ни беше помолил...
да следваме задачата, това щеше да бъде...
да кажем, в противоречие с твоите интереси...
и колкото и глупаво да звучи...
ние трябваше да направим изключение.
С изключение на нас, в тази стая...
има само един човек, който те свързва с тази гадна случка.
И имам усещането, че трябва...
да оправим този проблем колкото можем по-бързо.
Аз мисля, че предпочитам просто да...
нали знаете...
да приключим това тук.
И това е твое професионална привилегия.
Ако мислиш, че това да предадеш детето на властите...
и да им кажеш, че е бил похитен в опит да спасиш задника си, има смисъл.
Ако мислиш, че това е най-добрата тактика да не влезеш затвора.
Ако мислиш, че е по-малко тъпо от това да му отрежем пръста...
добре, тогава това е нещото което трябва да направиш.
Но ако не го направиш...
тогава ни остави да те измъкнем от тази бъркотия.
Остави ни да убедим това момче, да не свидетелства никога срещу никой.
И ако след това, все още си недоволен...
тогава можем да поговорим пак.
- Ти се шегуваш нали?
- А ти какво мислиш?
Че ще заведем Брайън обратно там откъдето го взехме и ще изчезнем.
Сега до "Baywatch" ли отиваме?
Не, не можем да отидем до "Baywatch" сега. Ще те заведа по-късно.
Може би беше дотук. Може би това е моментът.
Може би това е знак...
казва ми, че е време. Време да изляза. Моментът да го направя.
Когато съм сам в стаята си. Понякога гледам втренчено стената
и надникна в мислите си, чувам съвестта да ми казва
че ми трябва момиче, което е сладко като гълъб...
За пръв път през живота си усещам, че имам нужда от любов...
Ето защо, ако вие знаете кой сте защо не се опитате...
шанса си в любовта, ще разберете какво имам предвид...
Нуждая се от любов
Нуждая се от любов
Искам да те питам нещо. Имал ли си приятелка?
Не.
Нека да направя нещо за теб.
Нещо като извинение за всички проблеми, които ти причиних.
Защото виждам, че си малко на нервен когато става въпрос за жени, нали?
Слушай сега. Няма за какво да си срамежлив. Няма нищо страшно.
Ще ти кажа какво чух, и започвам да вярвам, че това е вярно.
Това е най-трудното нещо през живота...
веднъж като го направиш, после всичко ще е наред.
Виждаш момичето което харесваш, страхуваш се да я заговориш...
братле, приближаваш се.
Приближаваш се до нея и казваш:
"Здрасти, как си? Времето е хубаво".
Натам си ти, както и да продължи. Давай опитай.
Опитай с мен. Практикувай. Давай
Здравей, как си?
Опитай, хайде. Просто го кажи.
Здравей, как си?
Хайде, Брайън.
Как си днес?
"Как си днес"?
Времето е страхотно.
"Времето е страхотно".
Видя ли как го направи? Това е защото се приближи, Брайън.
Ако те е страх, приближаваш се и оттам нататък всичко ще е наред.
- Аз се приближих.
- Вътре си, своднико.
Така, след като сме партньори в престъпление...
искаш ли да ми кажеш истинското си име.
Питам те, защото...
мисля за това, откакто вчера вечерта...
Изглежда, че и двамата ще напуснем.
Затова си помислих...
Виж...
Лъгах те за всичко досега.
Опитвам се да кажа, защото, това съм аз.
- Аз мисля...
- Лари.
Не съм правила такива неща почти никога.
Всичките тия неща с мъжете...
всъщност, обикновено за мен те са много трудни.
Знам.
Но по някакъв начин, ти ги направи по-лесни.
Някак.
Но на края...
Не мисля, че някога ще мога да бъда това което ти искаш.
- Е, къде мислиш да отидеш?
- Не знам.
Някъде където е спокойно.
Може би, Северна Калифорния...
Орегон, може би.
Можеш да ме хвърлиш до най-близката тихоокеанска магистрала...
...оттам ще се оправя сама.
- Окей.
След това, Брайън, мисля, че е време да се прибираме вкъщи.
Но ние току що излязохме.
Нямах предвид апартамента ми, а мястото където ти живееш.
Откъдето те взех.
Какво, искаш да кажеш да ме оставиш?
Да, приятел.
Боже Господи.
- Отворено е.
- Какво правиш? Седни.
- Боже. Ще отида.
- Брайън, какво?
- За какво говори той?
- Отворено е.
Отворено. "Baywatch".
Това ли е "Baywatch"?
Това е "Baywatch".
Здравейте на всички!
Не мога да повярвам.
- Не мога да повярвам. Спри.
- Не можем да спрем сега.
Не, трябва да спрем!
Не, Лари, не! Те са тук. Ние сме тук.
Знам. Но не можем. Съжалявам. Не можем да спрем.
- Тук сме. Хайде.
- Ние сме тук.
- Точно тук.
- Брайън.
Почакай.
Как мислиш?
- Може ли да отида там?
- Брайън, не може.
Няма да ни разрешат да слезем там.
А и трябва да тръгваме скоро.
Моля те? Може ли да сляза там?
Виж, Брайън, Дори не мисля...
Това дори може да не е "Baywatch". Най-вероятно е нещо друго.
Лари, ти ми обеща.
Обеща ми.
- Ей там е.
- Знам.
Само пет минути?
Брайън, как се казва брат ти?
Вонящото име на брат ми е Джими Дорф. Искаш ли да знаеш защо?
Да, някой друг път ще ми кажеш.
Лос-Анджелис. Съдебната палата. Офиса на Джеймс Дорф.
- Защото... искаш ли да знаеш защо?
- Да.
Защото понякога той мирише на риба.
Не, не мисля.
Да, добре ще ви кажа името си. Задръжте. Забравих го.
Брайън, погледни ме.
Мисля, че брат ти и неговите приятели ще дойдат скоро да те приберат.
Окей?
Искам да знаеш нещо.
Ти си добро момче.
Съжалявам за всичко...
Извинявай, че бях...
Съжалявам.
Аз мисля, че грешиш.
Мисля, че това е "Baywatch".
Кой знае. Може би.
Аз гений, човече. Знаех си.
Пази се, Брайън.
Пази се, Лари.
Ще внимавам.
Може ли да те попитам нещо? Как са ноктите ти?
- Моите нокти?
- Ноктите ти, как са?
- Не казвай нищо.
- Добре са си.
Имам шестица по нокти.
Няма значение. Добре.
Тръгвай.
Давай.
Не знам как мислиш да се махнеш оттук...
или какви са плановете ти...
но мисля, че трябва да вземеш колата ми.
Давай, вземи я.
Не мога да направя това, Лари.
По-точно... имам предвид да си е твоя.
Колата е добра, и искам да бъдеш добре.
А аз знам, че тя ще те закара, където искаш.
Затова просто я вземи.
Така или иначе мислех да се отърва от нея.
Опитвам се да си сменя имиджа.
Давай, вземи я.
Моля те.
Окей.
- Ще ти се отплатя.
- Няма за какво.
Само ми направи една услуга.
Казвай.
Колкото до лесбийските неща...
Да?
...ако някога мислиш да скочиш от другата страна...
обещай ми, че ще се обадиш.
Окей, дами и господа.
Камерата е готова и снимките започват.
Искам всички танцьори на линия веднага.
Добре, слушайте приятели. Може да спрете с приказките?
Хайде всички, няма да се жените един за друг.
Хайде, Брайън. Намери си някой.
Времето е прекрасно.
Да, много е хубаво.
Така ли?
Да. Но времето винаги е хубаво наоколо, нали?
Да.
И 10% възможност за леки дъждове в районите близо до брега...
от Нов Южен Уелс до Виктория.
Плейбек.
Екшън.
Рошел.
Какво?
Рошел. Това е истинското ми име.
Е, Рошел...
това означава ли, че си прескочила от другата страна?
Това беше толкова отдавна.
Но го разбрах, когато започнах да ти помагам във всичко това...
и най-малкото с което мога да ти помогна, е да те повозя.
Така е честно.
Какво?
Басирам се, че ще си много готин, ако използваш малко спирала.
- Не знам как се използва това..
- Това е комплимент.
Така ли?
Както майка ти каза, живота не винаги е черно-бял.
Ти така и няма да го разбереш.
Ще караш ли или какво?
Ще карам.
превод и субтитри: gotin