Tillsammans (2000) Свали субтитрите
Франко е мъртъв.
Тази сутрин го съобщиха по новините.
Умрял в 4,40 часа от сърдечен удар.
Франко е мъртъв!
- Какво?
Съобщиха го по радиото. Франко е мъртъв!
Франко е мъртъв!
Франко е мъртъв.
Стокхолм, ноември 1975 г.
Но аз те обичам!
- Ами Анна?
Анна? Не, не, не!
Щом искаме - може!
- Но аз искам да съм с теб!
Може.
- Но искам да съм с теб!
А Мария?
- Коя Мария?
Онази от купона.
- Господи, не!
Кой се обажда?
- Кажи ми.
Може с когото искаш.
- Ти с кого искаш?
С никого.
- Защо никой не вдига?
Зарежи.
- Може да е важно. Ще вдигна.
Не може ли някой друг?
- Никой няма да го вдигне.
Замръзвам.
- Комуната "Заедно".
Беше Елизабет.
- Сестра ти?
Скарали се. Иска утре да дойде тук.
Защо не се разкараш?
Извинявай.
Махай се.
Върви си, щом искаш!
Не ми пука какво правиш. Ева!
Не ми пука какво правиш! Прави каквото искаш!
Не ми пука!
Играе ли ти се?
- Какво?
Играе ли ти се?
- Не мога, ще тръгваме.
Повярва ли? Шегувах се. Не можеш да играеш с нас.
Разкарай се! Хей, моля те...
Елизабет!
Да вървим.
ЗАЕДНО
Кой ще мие чиниите?
Вчера аз ги мих.
- За първи път от месеци!
Бяха 3-4 дни!
- Или месеца.
Онзи ден ги мих!
- Не си!
Мих ги!
- Не си.
Разбира се, че ги мих.
- Не си, знам!
Тръгваш ли?
- Няма да споря чий ред е.
Важно е, Ерик!
- Миенето на чинии е за буржоата!
Типично.
- Не можем да бъдем...
Ако ще ми стърчиш така, не става сериозен разговор!
Какво?
- За какво мислиш?
Не знам за другите, но аз не мога да разговарям,
като си развяваш апарата пред погледа ми!
Какъв апарат?
А как точно да го кажа? И защо?
- Имам гъбична инфекция.
Анна!
- Не ми пука.
Не мога да нося впити дрехи.
- Без медицински обяснения!
Трябва ми въздух! Никой не те кара да гледаш.
Трудно е да не гледаш!
- Не е грозно! Или е?
Сложи си гащи!
Какво да крия?
- В кухнята сме!
Не започвай пак.
- Тялото си е мое!
Какво ще кажеш, ако направя същото?
Ласе, недей!
Няма нужда да се събличаш. Само ще поздравим.
Май всички са тук.
- Ласе, нямаше нужда!
Трябва все така да ходиш.
- Според Клас е страхотно.
Ласе!
Здравейте всички. Доста е оживено тук.
Това е по-голямата ми сестра Елизабет.
Децата на Елизабет. Това са Ема и Стефан.
Ласе е местният шегаджия.
Здравейте.
- Смешно е... Анна,
Клас, Сигне и Сигвард.
Ами това сме.
Здравейте.
- Здрасти.
Това са Тет и Муун. После ще си поиграете.
Добре дошли в голямото семейство "Заедно".
Тук и без това е пренаселено.
Тази стая е за релаксация и медитация.
Сестра ти е добре дошла, Децата й също, но сега...
Само временно.
- Но ако дойдат и още...
Знам, че е лудост, но трябва да се подчиним.
"Солидарност" е дума, към която трябва да се стремим.
Само за малко е!
Само докато намерим друго място!
За колко време?
- Не знам.
Не искам да живея тук.
Няма ли да ходя на училище?
- Ще ходиш, разбира се.
Как ще стигам дотам?
- Йоран ще те кара.
Не ща с тоя грозен бус!
- Това е положението.
Какво правиш, Фредрик?
Гледам птиците в градината.
Ела да видиш! Идват още!
Щуротия.
Може ли толкова народ да живее на едно място?
Какво ще кажеш?
Всички ли ще живеем тук?
- Да, ще е хубаво.
И тримата? Не искам да съм в една стая с нея!
Стефан... Ева!
Може да е схващане.
- Казах ти да не се биеш!
Идва ми много! Спокойно, всичко е наред.
Ще говоря с Лена. Ще го изясним.
Там горе има ли мозък?
Те са трима - може би не ни трябва голяма стая.
Няма да си сменям стаята! Боядисах я по мой вкус!
Това си е нашата стая!
- Права си.
Ти си най-милият и най-сладкият на света!
Трябва и да помислиш.
- Измислих.
Намерих ти стая. Ще я погледнеш ли?
Малка е, но ще стане уютна, ако сложиш хубава лампа, плакати...
Ще стане уютно, не мислиш ли?
Ще боядисаме стените. Ще стане уютно.
Здравей.
- Здравей.
Защо носиш женски обувки?
- Не са женски.
Женски са!
- Не са!
Женски са.
- Не са! Спортни са!
Спортни женски обувки.
- Не виждаш ли, че не са!
Женски са!
- Гаден фашист!
Добро е.
- Много е добро.
Благодаря.
Харесва ли ти?
- Какво е това?
Нещо като грах.
- Дребен грах.
Още, Стефан?
- Не, благодаря.
Във всичко ли трябва да слагаме боб?
Какво й има на ръката ти? Пак ли си заварявал?
Не, не съм.
Ерик е заварчик. Искаше да стане библиотекар,
но партията му реши той да се влее сред работниците.
Що не млъкнеш?
Много тъпо - от него заварчик не става!
Няма по-непохватен от него! Само се удря и гори.
Нищо не разбираш.
"Заедно".
- Може ли Елизабет?
И ти ли си толкова сръчен?
- Здравей, Ролф.
Е...
- Може ли Елизабет, питах.
Най-добре ще е да изчакаш.
- Стана ли на твоята? Радваш ли се?
Боря се. Сред народа съм. Опитвам се да правя нещо.
Не ги гледай. Не ги слушай.
Аз съм сред народа, не гния в университет!
Лошо ли е да гниеш там?
- Аз не гния!
Не го слушай.
Щастлив ли си сега?
- Не разбирам.
Раздели семейството! Това ли искат твоите комуняги?
Не разбирам.
Смей се! Но това е сериозно, ясно?
Обещавам, ще видиш. Ще видиш!
Да вървим.
- Каква противна сцена!
Почне ли революцията, ще видим кой ще се смее последен!
Да, Муун, после ще ядем.
Сърдит ли беше?
- Да, може да се каже.
След революцията няма място за висшата класа!
Аз не съм висша класа.
- Ще ви пратим на разстрел!
Не ме ли чу?
- Татко ти е банков директор!
Вече не ми е татко.
- Извинявай, забравих.
Ерик скъса със семейството си. Дори името си смени.
Преди беше благородник, а сега...
- Андершон!
Смей се ти, но това е сериозно!
Разбираш ли? Тебе ще изправят до стената!
Гадни предатели!
- По-полека, Ерик.
Не разбирате, тъпи еснафи!
- Боже, колко си лош!
Не се дръж така с него. Той е добронамерен.
Не бъди толкова зъл с всички.
- А ти - толкова добър!
Ласе!
Зарежи го. Спокойно.
Те нямат твоя огън.
- Така е.
Не те разбират. Не разбират, че гориш.
Не... не...
Приятни сънища.
До скоро.
Отивам да говоря с Йоран и другите.
После се връщам.
Благодаря.
Не намаляй звука.
- Тук спят деца.
Не им пречи.
- Пречи им.
В началото ме удари веднъж. Само шамар.
Казах му, че ако се повтори, ще го напусна.
И вчера... напуснах го.
- Добре си направила.
Не знам.
- Проявила си смелост.
Не знам. Не е лесно. Обичам го... Поне така мисля.
Искаш ли да ме целунеш?
Да, но... не бива.
- Защо не?
Тъжен си. Ела.
Не можем да го направим.
За Йоран ли мислиш? На него му е все едно.
Имаме свободна връзка.
Да...
Но...
Искаш ли?
- Той е малко тъжен.
Да, но... Добре.
- Благодаря! Обичам те!
Ама, Лена?
Не, няма нищо.
- Какво стана?
Не... няма нищо.
Можем да правим каквото си искаме.
Не може ли да поговорим?
- За какво?
Това е предсоциализъм. Учебник.
Курс по марксизъм-ленинизъм.
- Интересно.
Не може ли по-късно?
- Искам да го обсъдим.
Каква е разликата между добавена стойност и печалба?
По-късно ще го обсъдим. Хайде да се погушкаме.
Обещаваш ли?
- Обещавам.
Наистина ли?
Аз те харесвам. Ти си силна жена.
Не знам.
- Силна си.
Не я слушай. Анна е опасна!
Наумила си е, че е лесбийка.
Не я слушай - иска само да те изчука!
За какво говориш?
- Мисли се за лесбийка.
Престани! Лесбийка съм.
По политически причини. Против патриархалността.
Всички мъже са свине.
- Глупости!
Пълни дивотии!
- Ласе!
Пази дъщеря си!
- Какво?
Какво правиш, мамка ти?
Ласе...
- Божичко! По дяволите!
Удари ли се?
Викай "Бърза помощ".
Как си?
Значи още я обичаш?
- Моля те...
Току-що се разведоха. Постоянно се карат.
Вечно е така.
- Разведени? Тя нали е лесбийка?
Да, но отскоро.
Тет е тяхно дете, но...
Анна ходи на психоанализа и разбра, че е лесбийка.
Да танцуваме.
- Не...
Хайде!
- Не...
Хубаво е. Ела!
Музиката е страхотна.
Добре, какво толкова!
Не...
- Пийни си вино!
Ела и седни.
Ще сляза в мазето да подялкам.
Аз май ще си лягам.
Лека нощ.
- Сладки сънища, Йоран!
Пробвала ли си медитация?
- Какво?
Медитация? Не.
Трябва да опиташ.
- Ние двете ли?
Да, в стаята ми.
- Не. О, не!
Прекрасно е. Най-доброто! Ще ти покажа.
Добре.
- Искаш ли? Да вървим.
Здравей, спиш ли?
Искаш ли вино?
- Не.
Обикновено си вземам. Те не забелязват.
Ти си Стефан, нали? Аз съм Тет.
Това е от Виетнам. Там е имало война
и нещо, наречено Офанзивата Тет.
Ти от Виетнам ли си?
- Не искаш ли вино?
Не... Пиян ли си?
Аз не се напивам, защото си поркам постоянно.
Така не се напиваш.
Не искаш ли цигара?
- Не.
Майка ти лесбийка ли е?
- Какво?
Мойта е лесбийка. Май е влюбена в твоята.
Не се получава. Изобщо не става!
Чувствам се тъпо. Главата ми е пълна с мисли.
Сигурно не бива да мижим и да седим неподвижно.
Да поседим, да поговорим...
- Може да ми гледаш на ръка!
Ама аз не мога!
- Ето линията на живота! Моля те!
Не мога, не е същото!
- Хайде де!
Ева.
Спя. Махай се.
Знаеш ли къде е мама?
Не. Махай се, ти казах.
Мамо?
Мамо?
Мамо, къде си?
Миличко!
Буден ли си? Аз бях вътре. Всичко е наред.
Ще останеш ли с мен? Нали няма да си тръгнеш?
Никъде няма да ходя. Оставам тук.
Хей.
Сетих се за нещо.
Банката трупа огромна, страшна сила. Но...
Ако работниците се обединят и вземат парите
до последния цент, системата ще рухне.
Не е ли така?
- Не знам, може би.
Май трябва да си тръгвам.
Щяхме да разговаряме!
- Сега ли?
Не сега - среднощ е!
- Нали ми обеща!
Трябва да ида при Йоран.
- Щяхме да разговаряме!
Утре, обещавам!
- Обеща да говорим след това!
Но, Ерик!
- Да.
Не исках да те обидя.
- Наруши обещанието си!
И ти си като всички тук! Лъжеш! Нищо не знаеш!
Не исках да те обидя!
Ерик!
Толкова беше хубаво. Получих оргазъм.
Първият през живота ми!
Но...
Знам, казах го онзи път, обаче...
Май не беше истински оргазъм, Беше нещо друго.
Беше невероятно! Извинявай, разстроен ли си?
Не... малко. Щастлив съм. Радвам се за теб.
Наистина ли?
- Разбира се.
Тревожеше се, че не можеш.
- Отпуснах се напълно.
Нямаше много емоции. Не го обичам чак толкова.
Затова ми беше по-лесно да не се напрягам.
Звучи вероятно. Сигурно е така.
Много хубаво беше.
- Чудесно за тебе.
Не се тревожи, той не значи нищо за мен.
Беше чисто физическо. Обичам само теб.
Как си?
- Не знам.
Малко ми е... Не знам...
Йоран!
Божичко!
Тук спим! Мамка му, тъкмо заспах!
Тет има нужда от сън. Затвори вратата!
Йоран.
Нищо ми няма. Сигурно е от храната.
Съжалявам.
Затвори.
Социализмът за мен е...
Идеята за силните и слабите.
Америка пуска напалм във Виетнам -
банкерите си седят на гъзовете и печелят милиони,
а работниците едвам си плащат храната и наема.
Но сега слабите се надигат.
Бедните въстават срещу богатите, жените срещу мъжете.
Всички тук се бунтуваме срещу буржоазния живот.
Не съдя интелектуално - не искам да бъда като майка си!
Инстинктивно искам много повече от живота!
Не ща да съм домакиня!
- Аз искам да съм домакиня.
Първо трябва да си намеря мъж.
- Ще си намериш.
Изпадам в самосъжаление.
- Скоро ще е, обещавам!
Кажи на твоя бивш, че съм свободен!
Трудно ще е.
- Да, никой не ме иска!
Искат те!
- Да, но къде е той?
Казват, така се добива отчаян вид след време.
Сигурно така е станало.
Прави се, че не го търсиш, и ще стане.
Като си имаш някого... В пощата мнозина те заглеждат.
Поне няколко те искат.
- С мен е по-сложно.
Не че всички в пощата...
Не...
- Отива ти.
Така ли?
- Хубаво е.
Колко министри в шведското правителство са жени?
Сигурно не са много.
- Нито една!
Знаех си! Само мъже!
Знаеш ли какво си мисля? Че ние с тебе...
Ще идем при тъпия Палме и аз ще му кажа:
"Разкарай се, сега ние управляваме!"
Важен символ е ние, жените, да си върнем властта.
Сами да решаваме как изглеждаме!
- Ролф ще реши, че съм луда.
Не... ето, готово.
Ще спра да се бръсна.
- Чудесно!
Смотания Ролф! Ще види той!
Здравей.
- Здравей.
Реших да се обадя така, по съседски.
Сериозно?
Аз съм Фредрик.
- Ева.
Как?
- Ева.
Имам 4,5.
Какво?
- Очилата ми.
Така ли?
- Плюс 4,5 диоптъра.
И аз имам толкова.
- Така ли!
И двете очи?
- Да.
Никога не съм срещал човек със същия диоптър!
Аз също.
Съвсем същият!
- Никаква разлика!
Представи си - да се сменим и да си ходим така. Ужас!
Кой е това?
- Майка ми. Да се сменим.
Здравейте, какво правите?
- Приказваме си.
Мислех, че си в стаята си.
Чао.
- Ние ще вървим. Чао.
Според мен не са свестни.
Не са порядъчни!
Според нас не са! Не... не...
Здравей.
Здравей.
- Здрасти.
Не бива да идвам тук, но си помислих...
Ако искаш, ще отидем другаде.
Например у нас.
Чел ли си "Децата от Шумотевица"? Мислех си...
В тази книга е същото като в тази къща.
Все са наопаки.
Например, кой бил решил, че слънцето е хубаво,
а дъждът - лош?
Според тях би трябвало да е наопаки.
Като грее слънце, викат "Ужас", а като вали - "Прекрасно".
В тази къща е така.
Носим грозни дрехи и слушаме тъпа музика.
Има една Анна. Тя е лесбийка.
Не обича мъже, защото всички ги обичат.
Ще медитираш ли?
- Не.
Ще ти кажа нещо. Ще ти го прошепна.
Здравей.
- Здрасти.
Как е?
- Добре.
Обичам те и се притеснявам за теб.
Щяхме да сме чудна двойка - Ласе и Класе!
Съжалявам, не става.
Не го казвай - може би имаш неразкрита страна.
Имаш ли тайни страни?
- Съжалявам, не става.
Как е? Трудно ли е?
Трябва да го изкараш навън. На всеки е позволено да е тъжен.
Стига вече. Лягай си.
Би трябвало да те мразя. Толкова си...
Обаче не те мразя.
Мисля, че си чудесен.
- И ти си чудесен.
Но ще си лягам.
И аз мисля така.
Татко, аз съм.
Татко?
Може да се каже, че сме като кашата.
Първо сме малки зрънца - дребни, крехки, самотни.
После ни сготвят заедно с другите и омекваме.
Слепваме се така, че зрънцата не се отделят едно от друго.
Почти се разтваряме. Заедно се превръщаме в голяма каша.
Топла, вкусна, хранителна, а и красива.
Вече не сме малки и сами.
Вече сме топли, меки, заедно.
Част от нещо, по-голямо от нас самите.
Понякога животът е като огромна каша, нали?
Извинете - само си мечтая.
Искаш ли?
- Да.
Можем да спрем тук.
Разбира се, ще те закарам.
Няма нужда чак докрай.
- Разбира се, че докрай.
Здравей, кой те докара?
- Новият ти татко ли?
Отговаряй! Глуха ли си?
Върни очилата! Върни ги!
Стефан, какво направи? Идиот смотан!
Бях у приятелка. Най-добрата ми приятелка.
Танцувахме с приятели и паднахме.
Очилата паднаха на пода и тя седна върху тях.
О!
- Да, непохватна е.
Счупиха се тук.
Учудвам се, че дойде толкова бързо.
Когато дойдох, се лееше вода.
Пералнята отиде.
- Искаш ли бира, като свършиш?
Да, благодаря.
О, Боже!
Пълни лайна!
- Да.
Но след развода си мислех...
Животът започва, светът е мой. Здравей, свобода!
Пълно с жени, никакви кавги и заяждания...
Можех да правя каквото си ща. Но излезе пълна тъпотия.
И жените не бяха много.
Боже.
Сам означавало силен - ама че глупости!
Струва си само да сме заедно!
После тя се запозна с някакъв тъп счетоводител.
За какво ми е тъпата свобода? Лайнарщини!
Децата... О, Боже!
Ами децата? Виждаш ли ги?
Не.
Но трябва! Нали са и твои?
Да, знам.
Веднага се обади и кажи, че искаш да ги видиш.
Не знам.
Не се предавай! Бори се!
- Да, но... не знам.
Погледни ме. Искаш ли да си като мен?
Животът ми е боклук!
Сигурно трябва да се обадя.
Избрахте ли нещо?
- Не знам.
Три блюда. Различни. Сигурно ще е хубаво.
Отивам до тоалетната.
Как е при Йоран?
Те са тъпи.
- Тъпи ли?
Нямат телевизор.
- Наистина?
Не можем да ядем месо. Няма подаръци за Коледа.
Стига бе!
- Не бивало да се празнува.
Вместо това купонясват с алкохолици и просяци.
На Коледа трябва да се празнува!
Но няма подаръци.
А трябва!
- Не ние, другите.
Няма разни тъпаци да решават за подаръците на децата ми!
Ще отидем там и ще им кажа някои работи.
Разбира се, ще имате подаръци за Коледа!
Ще ми се да им кажа някои работи.
Децата ми ще имат подаръци! Извинявайте...
Да не говорим за това - ядосвам се. Децата ми ще имат подаръци!
Ако някой ви ги отнеме, лошо му се пише!
Да говорим за друго.
Хубаво ли е?
Какво искате?
- Сега не е Коледа.
Искаш кола като на Рони Питърсън, нали?
Каква марка е?
- "Лотус".
Ще получиш "Лотус". Ева, искаш ли кукла?
Не, шегувам се. Вече си госпожица!
Изгубил съм си портфейла! Забравил съм го в ресторанта.
Ще изтичам дотам. Чакайте тук. Веднага се връщам. Мамка му!
Седях тук и си помислих... Забравил съм си портфейла.
Да сте ми виждали портфейла?
- Не.
Може да е паднал. Да сте намирали портфейл?
Не, уверявам ви.
- По дяволите!
Загубих си портфейла. Да сте го виждали?
Не разбирате ли? Седях тук и си загубих портфейла!
Кой е управителят? Ти? Откраднаха ми портфейла!
Искам си го!
И то веднага!
- Почакайте малко.
Искам си портфейла, ясно?
Ясно? Искам си го!
Ще броя до три и после ще изпотроша всичко!
Не мърдай!
- Напуснете веднага.
Седиш и ми се хилиш! На мен ли ще се хилиш?
Мамка му! Добре, спокойно...
Лягай на пода!
- Няма нищо.
Нещо остро носите ли?
- Не, свиха ми портфейла.
Да вървим.
- Не, чакаме татко!
Той няма да дойде.
Откога чакаме тук?
- Мислиш, че е станало нещо?
Децата ми висят на улицата! Ще ми отворите ли?!
Трябва да ме изслушате! Мамка му!
Няма ли да ме изслушате?
Децата ми висят на улицата!
Трябва да ги прибера оттам!
Татко е тъпак. Сигурно е отишъл за бира.
Хич не му пука за нас!
- Не е вярно!
Не можем да останем тук.
- Ти върви, щом искаш.
Върви ма, идиотке!
Ти си си виновна, дето няма да получиш коледен подарък!
И го заряза насред града? Да не си луда?
Лека нощ, миличко.
- Лека нощ.
Сладки сънища.
Лека нощ.
- Лека нощ.
Обичам ви и двамата.
Лека нощ, Стефан.
- Лека нощ.
Мислиш ли, че ще заспиш?
Чакай малко. Защо е така?
Ти имаш розови завивки, а Стефан - сини.
Защо момчетата са в синьо, а момичетата - в розово?
Не може ли да ви ги сменя?
- Искам си възглавницата!
Важно е. Трябва да помислиш за това, като пораснеш.
Ето, готово. Така е добре.
Сладки сънища.
- И на тебе.
Не мислех, че ще се получи.
Каква безотговорност!
Да... 40 крони?
Изчакайте, ако обичате!
Да, кажи, че ще го вземем.
- Трябва ли?
Да!
Веднага идваме.
Анна купи нещо за 3,50, без да записва какво.
Много ще се зарадват.
- Невероятно.
Йоран!
- Да.
Решихме да нямаме телевизор!
- Не прави проблеми.
За децата е.
- Нали нямаше...
Да, но децата искат!
Втора ръка, чернобял, но все пак телевизор!
Страхотен е, нали?
- Провери дали работи.
Сега ли го купи?
Мисля, че знам!
- Така ли?
Трябва да махнем костура.
- Да.
И катерицата.
- Защо?
Защото се катери по дърветата.
- Според мен яребицата.
Защото лети ли?
- И щраусът също.
Не, те не летят.
Може би рибата - тя плува, а катерицата не.
Така ли реши?
- Така не бива!
Имахме големи надежди за тази комуна.
Но не можем повече така. Местим се в "Майката Земя".
Заради един стар телевизор?
- Не само заради него.
Пак ли заради "Пипи"? Трябвало било да я изхвърлим!
Защото Пипи е капиталистка.
- И материалистка.
Такава е!
- Ама това е детска книжка!
Няма какво да говорим - прочети я!
Вечно търси вещи. Вещи, вещи...
И чантата с жълтици!
- Ти си луда! Пипи е велика!
Успокой се.
- Държиш се агресивно!
Можем спокойно да цитираме няколко примера.
Както когато Ласе посади коноп в лехата с картофи.
Беше само един стрък!
- Но аз се разстроих.
Разбирам, като казваш, че трябва да се дистанцираме,
но от друга страна...
- Чуваш ли се какво говориш?
От една страна, от друга... Гледаш на всекиго да угодиш!
Накрая ще рухнеш. Не можеш да караш така.
Карай внимателно.
По-добре да пристигнеш късно, отколкото никога.
Сбогом, Ласе.
- Чао.
Няма да ни липсвате!
- Ласе!
Може ли да играем футбол?
- Да, хайде на мач!
С какви отбори? Момичета срещу момчета!
Ти няма ли да играеш?
Не, аз не мога.
- Можеш! Идвай!
Много съм зле.
- Всички сме зле, хайде!
Хайде, Ева!
- Стефан, ти си в другия отбор!
Подай, мамо!
- Браво, Тет!
Хайде, Йоран!
- Подай!
Защо викаш, голът е техен!
- Но пък беше красив! Браво!
Ти не си от моя отбор.
- Няма значение. Какъв удар!
Ало?
- Ева, ти ли си? Татко е.
Не знам...
Съжалявам, че стана така.
Ева?
Това истинско "Лего" ли е?
- Да, разбира се.
Аз си нямам Лего.
- Така ли?
Татко щеше да ми прави дървено.
Но направи само две части.
Може ли да пробвам?
- Заповядай.
Имаш пистолет? Аз не бива да играя с военни играчки.
Аз го застрелях.
Не може да умре така лесно! Стреляй пак!
Това беше граната. Вече умря!
Кажи, че обичаш Пиночет!
- Няма!
Млъкни!
Искам да се сменим. Нека аз бъда Пиночет.
А сега електрошок!
Кажи, че обичаш Пиночет! Кажи го!
Няма! Сложи и игли под ноктите ми.
Знаеш ли какво си мислех?
Ние не ядем месо.
Хрумна ми идея.
Искаме месо! Месо!
Да! Съгласен съм с тях.
Не че храната е лоша, но искаме малко месо.
Живеенето в комуна не значи отхвърляне на всичко.
Анна, кажи нещо.
Искаме месо!
- Добре, деца, печелите.
Вземете от общите пари и си купете хот-дог.
Дяволчета!
- Купи и на мен, Стефан.
С кетчуп.
Спокойно - става дума само за малко месо!
Преди обичаше месо.
Всяка неделя - свински котлети у мама!
Обичаше!
- Разобличен си, Йоран!
Осем хот-дога, моля.
Осем?
- Точно осем!
Страхотно е!
Турид ли се казва? Шведка ли е?
Гласът й ми харесва. Хубав е, нали?
Ще ти донеса да чуеш моето любимо парче.
Хубаво е, нали?
Наистина ли ти харесва?
Да - романтика, любов...
Тет спи.
- Как си?
Не се страхувай от мен.
- Не се страхувам.
Знаеш ли от какво те е страх?
От какво ви е страх вас, хетеросексуалните мъже?
Че и с мъж ще ви е хубаво. От това е!
Мислиш, че...
- Шшт, Тет спи.
Затваряш очи и някой ти духа...
и е прекрасно!
Отваряш ги и излиза, че било мъж!
Разбираш ли?
- Не.
Разбираш - същото е!
Не е. Не разбирам защо говориш за това.
Жена ти май е разбрала нещо, което ти не си.
Кое?
- Че няма разлика.
Всички сме хора. Еднакви. Не бива да се делим.
Не бива да си слагаме подобни бариери!
Хубаво е, че вие с жена ми сте хора без бариери.
Аз обаче си ги имам и си държа на тях.
Пробвал ли си?
- Не.
Тогава откъде знаеш?
- Мамка му, Класон!
Класон ли?
Ето какво ще направим. Престани.
За да ти покажа колко съм освободен и прекрасен,
ето какво ще направим.
Давай, прави каквото щеш!
Прави каквото щеш.
Ако ми го вдигнеш - печелиш, ако не - аз съм нормален мъж.
Имаш една минута.
- Готово, щом казваш.
Ще го направя наистина!
- Давай да видим!
Здравей.
- Здравей.
Четеш ли "Пролетарий"?
- Не.
Издава го Комунистическата марксистко-ленинска
революционна лига.
Тоест ние. Знаеш ли ни?
- Не.
Утре вечер имаме събрание. Ще дойдеш ли?
Не.
- Така ли? Зарежи тогава.
Здравей.
- Здравей.
Хубаво е тук.
Интересува ли те политиката?
- Не.
Не те интересува?
- Не.
Изобщо не ти пука за политика, така ли?
Познаваш ли КМЛРЛ?
Комунистическа марксистко-ленинска революционна лига.
Ела някой път на събрание. Искаш ли?
Това не е за мен.
- Според мен е.
Не мислиш ли, че ще е по-добре да ги превърнем в апартаменти?
Тук има 400 стаи, а някои хора няма къде да живеят!
Върви си, не ми се говори.
- Бъди с хората!
Държавният глава получава титлата си по наследство.
Правилно ли е? Не е.
Тази тъпа черна линия, мога ли да я прекрача?
Виж, прекрачвам я.
- Върни се.
Ами ако я прекрача, без да докосна земята?
Въздухът е свободен, мога да стоя така.
Не го приемай лично, ама си много затъпял!
На крак, о парии презрени, на крак, о роби на труда!
Потиснати и унизени...
Здравей.
- Здравей.
Днес не си ли на работа? Какво правиш?
Не виждаш ли - чистя.
Ще се погушкаме ли?
- Не.
Моля те, ела!
- Не.
Хайде, моля те!
- Няма.
Ела да се погушкаме!
- Няма!
Досаден си!
- Ами добре.
Здравей.
Какво има?
- Той се изнесе.
Какво?
- Ерик се изнесе.
Но...
- Прочети сам.
Но...
Той можеше да остане с нас!
Мила...
Вече ми липсва. Колко ми липсва!
Миличкото ми!
Всичко ще се оправи. Може и да се върне.
Говори колкото си щеш за свободни връзки,
но така не става.
Не може да си с жена, която реве за друг мъж.
Не знам.
- Не може.
Знам. Трябва да престанеш!
- Сигурно.
Трябва да престанеш, ясно?
- Да.
Хапни.
Какво правиш, по дяволите? Полудя ли? Какво е това?
Ти си луд!
- Извинявай, без да искам.
Трябва да почистиш.
- Извинявай. Господи!
Избърши го - отвратително е! Донеси хартия!
Откачен смотаняк!
- О, Боже...
Може ли да вляза?
- Влизай.
Колко е уютно тук!
Искам да съм колкото вас.
Ти на колко си, на 13?
- Да.
Прекрасно! А ти?
- На 14.
Ако бях колкото вас, щяхме да сме си дружки.
Ева?
- Да.
Ще помогнеш ли на Йоран да подреди масата?
Да, идвам.
Не можеш да я свалиш ли?
Не може да е толкова мъчна!
На колко години съм според теб?
- Не знам.
Мислиш ли, че съм стара?
Не, не си стара.
- Според теб хубава ли съм?
Виждал ли си такива?
Грозни ли са според теб? Май са малко увиснали.
Много си сладък.
Много си готин.
Ако бях на 14, щях да хлътна по теб.
Боже...
Говоря глупости. Стига съм ти досаждала.
Тръгвам си.
Отивам си вкъщи да ям.
Чао.
- Чао.
Влюбена ли си в него?
Не.
- Той май е влюбен в теб.
Не.
КАК СЕ ПРАВЯТ БЕБЕТА
Има нещо, което...
Какво?
- Мисля...
Мисля, че съм влюбен.
Така ли?
- Да.
Но тя май... Нали разбираш...
Може би знаеш в коя?
- Може би.
Но тя май не ме харесва.
В Лена.
- Лена?!
Знам, тъпо е. Тя е голяма, аз - малък.
Сигурно нищо няма да излезе.
- Не знам.
Тъпо е, и то много.
Здравейте.
Тук е много уютно.
Какво й става? Сърди ли се?
- Не знам.
Попречих ли ви?
- Не.
Ужасно съм пияна.
Много си сладък.
Какви гладки бузи. Ще ти махна очилата.
Сега не виждаш колко съм стара.
Съжалявам, не исках...
- Трябва да вървя.
Съжалявам, не исках!
Лягам си. Вече не съм влюбен в Лена.
Тя е отвратителна!
Лека нощ.
Къде беше?
- При Ева.
Какво правиш? Полудя ли?
Фредрик, как си? Очилата ти!
Легни си. Утре ще поговорим.
Какво правиш, да не полудя?
Не съм ги виждал досега. Сигурно са на Фредрик!
Сигурно Ева му ги е дала.
- Рагнар...
Знам какво правиш като ходиш да "дялкаш"!
Приемам - вече не те привличам.
Но не приемам, че обвиняваш детето! Отвратително е!
Маргит, чуй ме!
Но, Маргит!
Здравей.
Може ли да спя тук? Татко ме удари.
Сега очилата ни имат еднакви лепенки.
Трябва да ти призная нещо.
Излъгах, че очилата ми са се счупили при танци.
Знам. Разбрах.
Няма значение. И аз нямам приятели.
Освен теб.
Само ще спим един до друг, нали?
И нищо друго?
- Нищо.
Добре, лека нощ.
- Лека нощ.
Сняг...
- Сняг!
Не разбирам. Много е странно.
Стегнах го, а сега...
- Да.
Пипал ли си тук?
Не съм.
- А някой друг?
Също не.
- Както и да е, поправих го.
Трябва да издържи.
- Добре.
Хубаво си поговорихме.
- Да.
Рядко идват гости.
Трябва да призная... Аз го повредих.
За да дойдеш да го поправиш и да поговорим пак.
Май беше глупаво. Сърдиш ли се?
Да го повредиш... да не откачи?
Искаш ли бира?
Не, кафе искам.
- Ще сложа.
Глупак!
Нашите работеха във ферма. Беше пълен ад.
Понякога ядяхме само каша.
И беше тясно - ужас! 18 души в 2 стаи!
18.
- Да, 18.
Две семейства в две стаички. Тоалетната - на двора.
Сега е доста по-добре. не ям всеки ден каша.
Ако ми се прияде месо, мога да си купя котлет.
Но тогава май бе по-добре. Бяхме по-близки.
Според мен самотата е най-ужасното нещо на света.
Да, сигурно.
По-добре каша заедно, отколкото котлети сам.
Макар че Рокфелер сигурно не би се съгласил с това.
Ще избере котлетите.
- Телешко филе!
Да, той сигурно не яде свински котлети.
Наденица с картофено пюре!
Честно, не предполагах, че някога това ще се случи тук.
Седни тук, Фредрик.
- Страхотно, Тет!
Много добре изглежда.
- Ще го ядем ли?
Искам и кока-кола.
- Не, тук слагаме чертата.
Против интернационалните прасета съм.
Трябва да си имаш граници!
Искаш ли?
- Да, моля.
Така ми липсват. Не знам какво да правя.
Не, така не може.
Да отидем при нея и да поговорим.
Да, няма спор.
Тя ще побеснее. Не иска да ходя там.
Тогава ще спрем по пътя и ще й купим цветя.
Виж майка си, Тет!
- Не съм ли хубава?
Като откачена си.
- Браво!
Виж, сложих червило!
Трябва да носиш грим. Страхотно ти стои.
Не знам.
Слез и купи цветя. Ще дойда с теб. Слизай!
И аз ще дойда.
- Добре.
Елизабет, имаш гост. Ролф.
Татко тук ли е?
- Навън?
Здравей.
- Какво правиш тук?
Мислех да...
- Не искам.
Ще бъда по-добър. Спрях да пия.
Никога вече няма да те ударя!
Елизабет?
Не се предавай.
- Защо е дошъл татко?
Не знам.
- Не мога да живея без теб!
Всички възрастни са идиоти!
- Знам.
Може ли да погледаме телевизия?
- Аз не искам.
Ще дават "Берета"!
- Не искам.
Да поиграем на война?
- Не.
А на мъчения? Откога не сме играли!
Не искам!
Какво да направя, да си отрежа ръцете ли?
Върви си, не искам да те виждам!
Какво да направя?
- Върви си! Всичко свърши!
Какво искаш да направя?
- Махай се!
Не искам да те виждам! Разбери, че всичко свърши!
Всичко свърши!
- Какво правиш?
Пусни ме!
Вземай си багажа и да те няма! Не можеш да тъпчеш хората!
Разби сърцето ми!
- Успокой се!
Вземи това.
- Помощ!
Не искам да те виждам повече, разбра ли?
Недей! Пусни ме! Не може да ми причиниш това!
Отвори!
- Изнасяй си партакешите!
Разкарай се! Писнаха ми номерата ти!
Никога повече не искам да те видя!
Какво направих?
- Какво да правя? Съжалявам!
Да я пусна ли?
Какво стана? Да я пусна ли?
Мамо, може ли да дойда у вас?
Искам да си дойда сега!
Искам да се прибера!
Ще вървим ли?
- Да тръгваме.
Здравей.
Ще те вкарам вътре, ако искаш.
Мама не иска, нали разбираш.
Ще седя тук, докато тя размисли.
Чакам тук. Мога дълго да чакам.
Кажи й го.
- Добре.
Качи се, ако искаш.
Това е Биргер, мой приятел.
- Здравейте.
Аз ще се поразходя.
- Ужасен студ е!
Няма проблеми - само малко.
Имам нещичко за теб. Какво ли е то?
"Лотус".
- Да.
Благодаря.
- Моля.
Имам нещо и за Ева. Албум на Гьордестад.
Тя нали го харесва? Дай й го.
Този букет е за мама.
Дай й го. Натопете го.
За да не увехне.
- Добре.
Стефан...
Държах се като идиот.
Знам. Бях обезумял.
Но аз те обичам! Нали го знаеш?
Обичам мама, обичам и Ева.
Здравей.
- Здравей.
Той спи ли?
- Да.
Може ли да вляза?
- Да.
Ласе?
Анна...
Ласе, трябва да поговорим.
- Друг път.
Не, сега.
- Махни се!
Има ли някой в леглото?
- Не.
Доста неща се случиха, откакто се изнесох.
Спрях да си бръсна подмишниците.
Защо?
Така. И станах социалистка.
- И аз съм такъв.
Ти си социалдемократ. Има голяма разлика.
Няма да се местя. Тук ми харесва.
Ще започна работа. Вече няма да съм домакиня,
която мие чинии, гледа деца и прислужва на разглезен мъж!
Смяташ ли, че имаме шанс?
Хей...
Не знам.
Здравей.
- Здравей.
Да не си измил чиниите?
- Да.
Наистина ли?
- Много беше мръсно.
Благодаря за албума.
- Няма защо.
Много е добър.
- Радвам се.
Благодаря.
- Моля!
Тази песен е страхотна.
Фредрик, майка ти дойде.
Здравей. Реших да видя как си.
Добре съм.
- Хубаво.
Няма да се връщам, ако това си мислите.
Не.
Как си?
- Не знам.
Може ли да те питам нещо? Пробвала ли си медитация?
Медитация ли? Не.
Трябва да опиташ. Ще ти се отрази добре.
Вашите събраха ли се?
Не знам.
- Ще се свестиш ли?
Не знам. Не, надявам се.
- Знаеш ли какво?
Татко ти може да се нанесе и всички да живеете тук!
Да... надявам се.
Здравей.
- Здравей.
Футбол ли играете?
- Да.
Може ли и аз?
- Разбира се.
Не може да играете - вали сняг!
Добре, подай... подай!
Може ли и аз?
- Давай. Подай!
Добре, Стефан. Не... Гол!
Добре, Клас!
- И аз!
Вземаме го.
- Подай!
Йоран, ти си с нас.
На снега?
- Ще се включим ли?
Аз не мога да играя!
- Всеки може!
Сега ще вкарам!
Браво, Стефан!
Не разбирам - те вкараха!
- Няма значение, супер гол беше!
Йоран, аз те харесвам.
- И аз.
Извинявай, забравих те!
- Няма нищо, тръгвам си.
Само да кажа довиждане.
- Няма ли да се включиш?
Не, не.
- Малко футбол?
Хайде де! В нашия отбор си.
Ние сме - аз и Стефан, а вратар ни е...