The Omen 2 (1978) (The.Omen.II.CD1.XviD.AC3.2ch.Frizzle.sub) Свали субтитрите
- Здрасти, Карл.
Виждал ли си това?
- Не ти ли прилича на някого?
- Не.
- Не си разгледал стенописа на Игаел все още?
- Отвориха го за посещения само преди седмица.
Има четири портрета на Антихриста там...
И лицето на Сатаната като дете там е същото.
- Чакай, какво искаш да кажеш?
- Че няма съмнение.
Деймиън Торн е Антихриста.
- Карл...
- Майкъл, повярвай ми!
Аз не съм теолог, а археолог.
"И сега, всред нас когато крачи той... и велика ще е неговата мощ
тъй ще бъде и пребъде, докато всичко свято той не унищожи."
Тази проповед ми харесва, но фактите...
Баща му е знаел истината.
Опитал се е да го унищожи преди седмица.
Явно тази малка подробност е убягнала на пресата.
Аз лично му дадох кинжалите.
Детето сега живее в Чикаго при чичо си.
Така че сега ти... трябва да предадеш това на новите му родители.
- Чакай, какво всъщност е това?
- Писмото вътре обяснява всичко...
- Карл, не може да очакваш...
- Семейството му трябва да бъде предупредено.
Твърде стар и болен съм. Не мога да го сторя сам.
А и съм единственият жив, който знае истината.
Но аз... трябва да пазя репутацията си на учен.
Именно за това се надявам да се вслушат в думите ти.
И да си навлека хиляди неприятности? Не.
Карл, приятели сме от години... Мислех че можем да си имаме доверие...
- Как може да мислиш, че мога да повярвам...
- Тогава ела с мен да видиш стенописа на Игаел.
- Сега ли?
- Да.
Оттук, Майкъл.
Карл Бугенхаген,
надявам се да идеш в рая за това...
Майкъл, внимавай, тук е доста тъмно.
Това е Вавилонската Блудница.
Това наистина е уникално.
Майкъл.
Майкъл. Ела тук.
Виж това.
Това е той.
- Има ли друг изход?
- Не.
Карл...
Антихристът ни нападна.
Карл! Трябва да се измъкнем оттук. Карл помогни ми, моля те!
Карл!
- Помощ!
- Майкъл!
Майкъл!
Силите на злото може и да ни надвият
и победят сега,
но доброто накрая ще възтържествува, така пише в Книгата на Откровенията.
"...разкрити ще бъдат всички прокълнати
и Бог ще ги помете с могъщия си дъх,
унищожавайки ги със светлината на пришествието си."
- Деймиън.
- Идвам.
- До следващото лято, Джим.
- Хайде, сбогувай се с братовчед си.
- Ей сега. Довиждане.
- До скоро.
- Хайде.
- Идвам.
- Намери ли го вече?
- Да, сега идва.
- Довиждане, лельо Мериън. Приятно ми беше, че се видяхме.
- Приятно ли? Кой те накара да кажеш това?
Някой да ме е карал ли?
Вежливостта не е от силните ти страни, Деймиън.
Сигурна съм, че не си дошъл да се сбогуваш с мен по собствено желание.
Да, не знаех че ще те намеря тук, но така или иначе щях да се сбогувам с теб.
Наистина ли?
Довиждане, лельо.
- Готови ли сме?
- Май да.
- Ей сега се връщам.
- Хайде.
Е, момчета вече имате собствена издръжка,
но ето ви да имате за всеки случай още малко джобни.
Чакайте! Сбогувахте ли се с леля Мериън?
Аз, да.
Лельо Мериън?
Марк, не успях да те видя по-задълго...
- Трябваше да дойдеш в стаята ми, да поговорим...
- Съжалявам, лельо.
Да, знам, че беше зает да тичаш след братовчед си.
Не трябваше да му позволяваш да те влачи навсякъде със себе си.
Но той не ме е карал насила. На мен ми харесва с него.
Хайде, дай да те прегърна.
И се пази.
Разбира се, лельо. Довиждане.
Само секунда.
Довиждане, татко.
А мен да не ме забрави?
Ето, вземи си бисквитки. И успешна седмица.
Довиждане.
- Тая леля Мериън ми идва в повече.
- Ужасна е! Защо нашите я поканиха?
Е, за да може безпроблемно да ни разсипе уикенда.
Слава Богу, че не ни се налага и да вечеряме с нея! Ужас! И каква е тая миризма?
Лавандулов спирт, глупчо! Всички дъртофелници се поливат с него, по незнайни за мен причини...
- Стига де, момчета. Само защото тя...
- Ни къса нервите.
Точно така. Мъри е прав. Дай да забравим за тая леля Мериън.
Ура.
Мъри, дай по цигара.
- Нали знаеш какво ще ти отговоря.
- Е... човек винаги трябва да си пробва късмета.
- Видя ли новият ни взводен?
- Неф-Немидрем ли?
Да точно Немидрем, като "хич да не ти дреме".
Всички взводни са еднакви. Щом си видял един все едно си видял всички.
Ми-и-и-рно! Изправи глава. Прибери стомаха.
Знаеш ли какво? Наистина си луд.
- Е, старая се.
- О, Боже.
- Искате ли още крем, лельо Мериън?
- Питаш ме вече за 6-ти път.
Извинявай, забравих.
Не си забравил. Просто не те е грижа.
Мериън, нека не подновяваме разпрата наново.
- Без повече крем.
- Без крем, добре.
Чарлз ще ни показва новите си диапозитиви след вечеря,
затова защо не ни кажеш сега за какво си дошла Мериън?
Притежавам 27% от Торн Индъстриз, наследени от баща ти.
И мога да се разпореждам с моите акции както реша аз.
- Знаем това.
- Точно така, осъзна го,
в момента когато предадох всичко в твои ръце, Ричард.
И всичко щеше да е наред, ако правеше това което исках...
Мериън, заплахите ти не ме притесняват...
А би трябвало, когато става дума за почти 100 милиона.
Аз... не трябваше да идвам... да съм тук...
Тук сте д-р Уорън, защото сте уредник на музея "Торн".
От когото притежавам 27%.
Мериън, кажи каквото имаш за казване. Колкото и неприятно да е, нека приключим с това сега.
Искам да отпишете момчетата от Академията.
Да ги запишете и изпратите в различни нормални училища.
Не ме учи какво да правя със синовете си.
- Те не са само твои синове, а наши.
- Нито едно от момчетата не е твое.
Мога ли да ти напомня че Марк е син на Ричард от първата му жена.
- А Деймиън му е племенник.
- Благодаря ти.
- Много ти благодаря.
- Ан, моля те.
Мериън, защо по дяволите, искаш всичко това?
Марк трябва да бъде отделен от Деймиън. Не трябва да са заедно.
- Деймиън има ужасно влияние над момчето, не виждаш ли?
- Какво?
Стига толкова. Смятам да приключим с този разговор.
- И предлагам...
- Ричард, ти си заслепен.
- Знаеш че брат ти се опита да убие Деймиън.
- Махай се оттук.
- Ричард, разкарай я.
- Защо брат ти се опита да го убие? Кажи истината.
- Мериън, той беше болен.
- Не и обяснявай нищо.
Ако не ги разделите, ще даря цялото си имущество.
Не ме е грижа какво ще правиш с парите си.
Ричард, вслушай се в думите ми. Знаеш, че имам право.
Да, стара съм, но не и луда.
Брат ти се опита да убие Деймиън.
- Махай се! Ще и кажеш ли да си върви?
- Тръгвам си.
Извини ни Чарлз. Стара е и вече не с всичкия си...
Разбирам... няма проблеми.
- Трябваше още преди вечерята...
- Ричард, стига мисли за това.
Ще ида да подготвя диапозитивите.
Искам тази жена да напусне още утре къщата ми.
- Горката жена. Склерозирала е съвсем.
- "Горката жена" е вредна.
Погубва всички ни с лудостта си.
Момчетата също не могат да търпят присъствието и.
Добре, утре си заминава.
- Защо тя мрази толкова Деймиън?
- Не знам.
Толкова го мрази! А и влияе зле не само на мен и момчетата.
Виждам, че и на теб ти е размътила главата.
Всичко е ясно. Ще приключим с това.
Хайде. Да идем при Чарлз.
Доста от тези находки вече пътуват насам.
Първата пратка ще пристигне след 3 седмици.
Мисля че това ще ви заинтересува.
- O, Боже.
- Не е ли малко страшничка, а?
Вавилонската Блудница?
Невероятен си. Да, това е Вавилонската Блудница.
Тя представлява Рим. "Десетте рога на звяра изобразяват
10 регента на мрака, които ще получат временна мощ от дявола.”
Имената са гравирани тук.
Грабителят.
Малкият Рог. Опустошителят.
- А защо тя го язди?
- Не зная. Но не и остава много време.
В Книгата на Откровенията се казва че регентите
"ще намразят блудницата и ще я унищожат,
разкъсвайки плътта и изгаряйки я."
Да, лош завършек.
Коя е младата дама?
Джоан Харт, приятелка. Журналист е.
Пише биографията на Бугенхаген, археолога работил при разкопките.
- Чувал съм за него.
- Ричард, тя ще идва в Чикаго.
- Иска да те интервюира.
- И за какво?
Интересува я цялата история на изложбата, както и спонсорството ти на тези разкопки.
- Не обичам да давам интервюта.
- Знам.
- Каквито и да е.
- Да, знам.
Готови! Стой!
Равнис!
- Този трябва да е.
- Свестен ми изглежда.
Всички са еднакви.
Подреди се!
Взвод Брадли, на място. Останалите, към столовата.
Надясно, ходом-марш.
Свободно, момчета.
Това е сержант Даниъл Неф.
Той ще бъде новият ви взводен командир на мястото на досегашният ви - сержант Гудрич.
Сержант Неф е много опитен войник и аз съм убеден, че за няколко седмици
ще ви направи най-стегнатият взвод в цялата академия.
Предоставям думата на сержанта за последващи инструкции.
Ще говорите с мен само ако ви заговоря аз. И ще слушате и запомняте всяка моя дума.
Защото аз смятам да блесна с новата си работа като ваш взводен.
И единственият начин да го постигна... е да ви накарам да блеснете вие.
Вашият взвод трябва да бъде излъскан до такава степен,
че да заслепи всички останали, присъстващи тук, на този плац.
- Разбрахте ли ме?
- Да, сър.
След закуската ще се срещна с всеки от вас, в канцеларията ми.
А за сега... имената ви?
- Марк Торн, сержант.
- Торн?
Семейството ви има доста силна връзка с академията, нали?
- Нали не бъркам?
- Баща ми и дядо ми са били кадети тук, сър.
Добре. Но трябва да знаеш, че това не ти дава никакви привилегии. Всички тук сме равни.
Твоето име?
Деймиън Торн, сержант.
- Не си приличате.
- Братовчеди сме, сержант.
Добре. За теб важи същото, което и за него.
Твоето име?
- Добро утро, Бил.
- Привет, Ричард.
Между впрочем... Исках да поговорим...
Признавам си, забелязвам че Пол не се справя добре,
но все пак наистина е трудно да намерим човек с по-добра квалификация.
Не оспорвам уменията му. А...
Маниерите му.
С всякакви типове съм работил, но с тоя...
Не ми харесват идеите му.
И нямам желание да го покривам.
Безпокоиш се, че ще си навлечем неприятности с властите ли?
Да, вярно е че работи в доста деликатна сфера...
Бил... нека чуем и неговото мнение. И те моля...
да действаш малко по-внимателно с него.
Г-ца Мериън облече ли се вече, Джени?
Не мисля че даже се е събудила, г-н Торн. Почуках на вратата и, но не ми отговори.
Благодаря ти.
Лельо Мериън?
Ще изпуснеш самолета си.
Пол, това което искаш ти е да се откажем от лидерството си в електрониката.
Мисля че грешиш. Този доклад показва, че основните приходи в Торн Индъстриз
идват от енергетиката и електрониката.
Да и точно заради това пренебрегваме останалото си производство.
За което си поемаме риска. Бъдещите ни печалби освен от енергетиката, могат да дойдат и от хранителната промишленост. От глада...
Какво? Типично за теб Пол... Твърдението ти е толкова цинично и...
И вярно. Не цинично, а реалистично.
Чакай, Пасариан.
Това ли са окончателните резултати?
Не. Всеки резервоар съдържа различни торове и пестициди.
Окончателното решение ще бъде взето след като изпробваме всичките върху посевите.
Добре, да продължим...
На всеки 8.6 секунди умира по един човек.
Това прави 7 за минута. 420 на всеки час. 10,000 - всеки ден!
За да нахраним тези хора, трябва да засадим жито и в океана.
Трябва да развием и засадим по-издръжливи и плодородни сортове.
Нефтените държави няма да се поколебаят да ни стиснат за гушата.
Е, каква разлика има в храната?
Ако са ти опрели ножа в корема, стоиш мирен.
Защо тогава наричаш моята политика неетична?
Тя е безчувствена и нечовешка... и според мен, незаконна.
Кое е нечовешкото да нахраниш хората?
Телефонът, г-н Торн.
- Зает съм.
Спешно е, сър.
Бил, въпросът е, че ако контролираме храната на хората, то е равностойно на това да ги направим роби.
Клиенти.
- Но ти искаше да им изкупим земята.
Торн има техниката и знанията
да се приспособи лесно към целите на едромащабното земеделие.
С пестицидите и торовете, които правим
можем да прескочим всяка корпорация в света.
Ако контролираме земята им, ги правим арендатори.
Бил... ние пълним стомасите им.
- Трябва да се съглася с Пол.
Сега се връщам.
Мериън почина в съня си снощи.
Съжалявам.
- Трябва да вървя. Ще говорим после, Бил.
Какво ще кажеш за закуска сутринта?
- Разбира се.
Преместиха ли се вече в апартамента?
- Днес.
Зимата отново е тук.
Това отзад е бащата на Деймиън.
И моят старец играеше в отбора. Това е той.
Той беше в средата, но Робърт Торн беше куотърбек.
Дори тогава той посещаваше срещите.
Ти си следващият, Деймиън
- Хей, Теди.
Повече никога не говори за баща ми. Разбираш ли?
Не носиш на майтап ли?
Да.
За какво ставаше дума?
- Братовчед ти наистина мисли, че е някой.
Моят старeц ми е казвал, че Торн правят собствени шапки
защото не се продават достатъчно големи за огромните им глави.
Ще съжаляваш за това, Торн.
Математика, добре. Науки, много добре. Военна история - задоволително.
Място за доказване.
- Да, сержант.
Физическата тренировка е чудесна. Чух, че си истински футболист.
Гордей се с постиженията си. Гордостта е хубаво нещо, когато има за какво.
Да, сержант.
Тук съм да те уча, но също и да ти помогна.
Ако има проблеми, идвай.
Не се притеснявай. Денем или нощем. За съвет. Разбра ли?
Както кажете, сержант.
- Ще се опознаем взаимно.
Виждам, че си сирак.
Това е нещо общо между нас.
Прати Фостър.
Какво има? Не го ли харесваш?
Теди.
Още един Торн.
Какво по дяволите чакаш, Фостър.
- Да, сър!
Вие двамата, свършихте ли? Навън.
Какво правиш? Полираш пода?
Какво му направи?
Не знам.
Не знам.
Хайде. Един път около полето. Ще ти дам старт.
Хайде.
Кога планирате да отворите изложението?
Много зависи от това, кога ще получим последните пратки.
Ще обявя на изток.
- Добре.
Ще правиш ли парти за рождения ден на Марк?
Да. Езерото ще бъде ли замръзнало?
- Вземи си кънките.
Взех решение за доклада ти.
- Позволи ми...
Застанах на позицията на Бил Атертън.
Да...
Може да бъде необмислено да предприемем толкова радикална програма.
Не искам да се рискува, преди да дойде времето.
Ще го задържим ли?
- Да.
Ричард... ако мислиш, че съм стигнал твърде далеч...
ако враждебността на Бил срещу мен продължи, може би трябва да се оттегля.
Забрави. Твоето време ще настъпи.
Изглежда ще вали, Мъри.
- Възможно е, сър.
Да вървим.
- Г-н Торн!
Съжалявам че крещя. Не исках да ви изпусна.
Името ми е Джоан Харт. Мисля, че Чарлз Уорън ви е казвал за мен.
Да, така е.
- Трябва да говоря с вас.
Е, помолих го да...
- Студено е. Не можем ли да седнем в колата ви?
Е....
- Знам, че не говорите с репортери...
Отивам към летището.
- Две минути.
Ами...
- Моля ви?
Не мога да изпусна самолета си.
- Ще дойда до летището с вас.
Добре, влизайте.
Добре, мис Харт. Имаме малко време, затова какво искате да разберете?
Срещали ли сте се с археолога Карл Бугенхаген?
Не, чувал съм за него.
- Бил е също екзорсист. Знаехте ли?
Не.
Скелетът му бе открит миналата седмица при разкопките ви в Хазор, близо до Стенописа на Игаел.
Седем години след изчезването му.
Журналистическо предположение. Не е потвърдено, че скелета е на Бугенхаген.
О, но е негов! Току-що идвам оттам.
Брат ви се е срещал с него. Знаехте ли това?
Откъде получихте тази информация?
Един фотограф с който работех е отишъл с брат ви. Той е умрял там.
Бил е обезглавен.
- Мъри, спри колата.
Брат ви отишъл да види Бугенхаген. Няколко дни по-късно той изчезва.
Излизайте.
- Знаете ли защо е отишъл да го види?
Не ме карайте да ви изхвърля, мис Харт!
Трябва да ме изслушате. Работя по случая от години!
Мисля, че са свързани.
Никога преди не съм вярвала в пророчествата от библията.
Но сега... вие сте в голяма беда.
Не се опитвайте да се свържете с мен.
- Уповавайте се на Христа.
Само той може да ви защити.
Моля ви. Трябва да ме чуете.
Моля ви, чуйте ме.
Бугенхаген предупреди брат ви.
О, Боже...
Миналата седмица най-накрая разкрихме стената на Игаел.
Кой е Игаел?
- Невероятна личност, мистериозна.
Не сме сигурни. Бил е монах, бил е екзорсист. Живял е през 13-ти век.
Според историята Сатаната се появил пред Игаел
който съвсем естествено полудял.
Скрил се, обзет от рисуване на това, което видял
- невероятни видения за Антихриста, от рождението, до поражението му.
Но причината, заради която не искам да казвате на Ричард е,
че искам да е подарък.
- Чудесно.
За вас също имам изненада.
Любимото ви произведение. Ще го сложим в четвърта галерия.
Мисля, че трябва да я подпрете срещу някоя от задните врати.
Чарлз.
- Джоан? Кога дойде?
Снощи. Извинете, Ан. Това е Джоан Харт, която...
Искаше да интервюира съпруга ми.
- Направих го.
Какво си направила?
- Не можах да чакам отговора.
Беше твърде важно.
- Трябва да си много убедителна.
Той няма добро мнение за репортерите.
Извинете ме, имам обаждане.
Съпругът ви е нечестен с пресата. Те бяха учтиви с брат му.
Така ли? Не познавах брат му.
Точно така. Вие сте втората жена на Ричард Торн.
Разкажете ми за Деймиън. Що за момче е?
Харесва ли му живота в академията?
- Ан.
Не казвай нищо. Ричард е вбесен.
- Чарлз, в беда сте. Всички.
Какво ти става?
- Видях стената на Игаел.
Не ми пука какво си видяла.
- Но трябва! Деймиън...
Какво за Деймиън?
Не съм сигурна още.
За какво става дума?
Кой е Деймиън Торн?
- Ето го там.
Малко почивка.
...в небесата..
Свещено да е името му.
Царството ще дойде. На Земята...
Не, не! Какво?
Хайде, моля те!... Какво е това?
Моля те.
О, Боже!
Помогнете!
Помощ!
Хей, татко.
Това не е честно. Сега ще си го получиш.
Честит рожден ден
Честит рожден ден
Честит рожден ден, скъпи Марк
Честит рожден ден.
Пожелай си нещо и запали свещичките.
- Давай, Марк. Запали ги.
Всичките, Марк.
Чакай, Марк.
Разрежи тортата.
Пожелай си нещо.
- Вече си пожела.
Тогава към езерото.
О, Пол, щастлив съм да разбера, че
накрая си решил да споделиш земята си в проекта.
Ще е в интерес на компанията, Бил.
Но още не разбирам съпротивата ти.
Само защото не е правено досега не означава, че е незаконно.
Не.
Но етично ли е?
Ето.
- Благодаря.
Вземи вилица скъпи.
- Добре.
Благодаря.
Как върви в академията, Деймиън?
- Добре, г-н Бухер.
Ами сержант Неф?
Познавате ли го?
- Разпитвах за него.
Просто внимавай Деймиън.
Знаеш ли, какво точно правя в Торн индъстриз?
Не съвсем сър.
- Ясно, но трябва.
Трябва да знаеш всичко за бизнеса на Торн. Един ден ще бъде твой.
И на Марк.
И на Марк, разбира се.
Защо не посетиш завода скоро?
Може ли да взема и приятели?
- Разбира се.
Може ли малко внимание?
Слушайте, всички.
Преди Марк да отвори подаръците, Имам изненада за вас,
затова искам всички да внимавате.
13-тия рожден ден на момчето се счита за начало на пубертета.
Много култури имат... посвещаващи церемонии. Ти също ще бъдеш посветен, Деймиън.
Да... Идва време да захвърлиш детството и да се изправиш заедно с това, което си.
Велик момент, Деймиън. Вероятно го чувстваш?
Така мисля.
Не съм сигурен.
Но чувствам, че нещо става с мен. Ще се случи.
Подозрения за съдбата. Всички ги имаме.
Чичо ти също, сигурен съм.
И Бил Атертън, и аз.
Дълбоко тайно знание, че нашето време в дошло.
Деймиън, ела, има фойерверки!
Честит рожден ден.
Честит рожден ден.
- О, виж това.
Честит рожден ден, скъпи Марк.
Честит рожден ден.
Стреляй!
Чарлз.
- Още не мога да спра.
Малко момиченце ми даваше уроци, но се отврати.
Какво имаш?
Хот-дог, хамбургери, ребърца.
- Всичко, изгладнял съм.
Защо не отидеш да се стоплиш в палатката?
- Ще го направя.
Чарлз, чух за твоята приятелка, репортерка, как се казваше?
Джоан Харт.
- Много съжалявам.
Да... странно да я удари камион насред пуста магистрала.
Знам.
Ето.
- Благодаря.
Стреляй!
Не.
Бил!
- Татко!
Бил!
- Стой далеч от леда.
Дръж се!
Кой е това?
- Г-н Атертън.
Дръж се Бил! Някой да вземе кол!
О, Боже! Отиде си.
Течението го носи!
Загубихме го! Пръснете се, всички.
Някой вижда ли го?
- Ето го!
Хайде! Отива си!
Татко, какво да правим?
- Ето го!
Някой да донесе брадва!
- Господи.
Течението го влачи.
Татко!
- Колко може да остане долу?
Движи се.
Дръпнете се, всички.
Г-н Торн.
Побързай.
Дръж се. Ще те хванем.
Пръснете се. Всички!
Ричард... скоро тръгвам.
Е, Пол, времето дойде по-скоро, отколкото очаквах.
Ще бъдеш сам, като нов президент за малко
защото Ан и аз ще отидем на почивка.
Не се притеснявай, Ричард. Мисля, че сме се погрижили за всичко.
Благодаря че остана тук в последните дни.
Оценявам го.
Добро утро, Байрон.
- На първа страница си днес!
Трябва вече да си видял. Мисля, че е изискано.
Чу ли се с Пасариан?
- Не. Изглежда е изчезнал.
Ричард иска да те види.
- Върнал се е от почивка?
Да, и той изглежда добре.
- Нуждаеше се от нея.
Какво по дяволите прави Пасариан в Индия?
Трябваше ми още едно мнение за предложената земя там.
Вече не купуваме ли?
Съгласи се, че мога да представя заключенията си в доклада си.
Това не ме изключва от вземането на решения, доколкото засяга компанията.
Ти беше на почивка.
- Можеше да ми се обадиш.
Бил Атертън нямаше да вземе тези решения.
Аз не съм Бил Атертън.
- И не очаквам да бъдеш.
Но очаквам да спазваш правилата на компанията.
Спомням си.
Какво искаш от Пасариан?
Има нещо сбъркано в дизайна на P-84. Уокър се тревожи.
Знам, че той е гласа на проклятията и бедствията, но този път има право.
Остави на мен, Ричард.