The Remains Of The Day (1993) (Remains_Of_The_Day_(1993).CD2.AoS.ShareReactor.sub) Свали субтитрите

The Remains Of The Day (1993) (Remains_Of_The_Day_(1993).CD2.AoS.ShareReactor.sub)
сте обсъждали поръчки за провизии. Не мога да повярвам!
Елза и Ирма да бъдат уволнени, защото са еврейки?
Негова светлост е взел решение. Въпросът не подлежи на обсъждане.
Ако са без работа, могат да ги изпратят обратно в Германия.
Това е извън нас.
Казвам ви, ако утре уволните моите момичета, това ще е несправедливо!
Ще бъде грях, като всеки друг!
Има много неща на този свят, които ние с вас не разбираме.
Негова светлост напълно разбира и е проучвал по-генералните въпроси
относно, например,
природата на еврейството.
Предупреждавам ви,
ако тези девойки заминат,
аз също напускам къщата.
Моля ви.
Тези препоръки, трябва да кажа,
са доста резервирани.
Защо напуснахте последната си служба?
-Не ме искаха повече.
-А защо не?
Не знам.
Просто не ме искаха вече.
Казват, че работи добре.
Бихте ли почакали навън?
-Тя е неподходяща.
-Не е така. Искам я.
-Ще бъде под мое ръководство.
-Тя е неподходяща.
Ще се справи. Аз ще се погрижа.
Добре тогава, тя остава изцяло ваша отговорност.
Не напускахте ли заради германките?
Няма да напускам.
Нямам къде да отида. Нямам семейство.
Страхливка съм.
Да. Страхливка.
Страхувам се да напусна, което е самата истина.
Всичко, което виждам навън в света, е самота и тя ме плаши.
Ето колко струват извисените ми принципи.
Срамувам се от себе си.
Вие означавате много за този дом.
Вие сте много важна за тази къща.
Наистина ли?
Вижте сега,
ако наистина сте толкова сигурна за тази жена, повикайте я обратно.
Г-це Хъл, започвате от другата седмица.
Ще отговаряте пред г-ца Кентън. Тя ще ви обясни правилата на къщата.
Първо правило: без посещения от мъже или други подобни.
-Да, сър.
-Добре.
-Добре дошла.
-Благодаря, сър.
Добре мина. Ще ти покажа стаята.
Бях забравил колко гълта Даймлерът.
Това е непрактична машина за пътуване в провинцията, господин...
Смит. Хари Смит. За нас е привилегия да посетите Москъмб.
-Привилегията е за мен.
-За ваше здраве, сър.
Доктор Карлайл обикновено се отбива. Ще се радва да ви види.
И той е джентълмен като вас.
Не знам какво точно наричате джентълмен.
Всеки гражданин на тази страна има право да се нарича така.
Това е Хари Смит, който ви пълни главата с неговите философии.
Ние англичаните
имаме преимуществото и привилегията да изразяваме мнението си
и да гласуваме за парламента. Затова се бихме с Хитлер.
Вие самият имал ли сте нещо общо с политиката?
Не в прекия смисъл, не, и особено напоследък.
Като че ли повече през 30-те и непосредствено преди войната.
Занимавах се повече с международните дела.
Или международна политика, така да се каже.
Отбележете, че не съм заемал висок пост.
Не. Упражнявах своето влияние неофициално.
Извинете, сър.
А срещали ли сте се с г-н Чърчил?
Той посещаваше къщата понякога. Отново в началото на тридесетте.
Беше ненаситен войнолюбец!
Честно, Хари! Не бихме спечелили войната без него.
Незадоволен от битката с германците, хвърли войските срещу миньорите.
-А ролята му през войната?
-Е, добре.
Справи се добре през войната, но трябваше да се оттегли.
-А г-н Идън?
-Съвсем я оплеска със Суец.
Да, срещал съм се с г-н Идън. Да, понякога.
Приятно ми е. Ричард Карлайл.
Лош късмет с колата, но се радвам, че сте сред нас.
-Толкова сте любезни.
-Казва, че е спец по външните работи.
Така ли, наистина?
Неофициално.
-Познава г-н Чърчил.
-И г-н Идън.
О, нима?
Ами, да, по щастлива случайност общувах
с много влиятелни мъже от Европа и Америка.
Г-н Тейлър,
аз наистина мисля да се оттегля, защото се чувствувам малко изморен.
Нищо чудно, сър. Първо без бензин,
а след това подложен на политиканстването на Смит.
Оттук, сър.
Сутринта отивам в Станбъри. Ще ви взема
и по пътя ще вземем туба с бензин.
-Не бих желал да ви притеснявам.
-Няма нищо. 7:30 удобен час ли е?
Ще се насладите на разговора. Внимавайте със стъпалото.
Извинете Хари Смит.
Той ще продължи да политиканства. Не казвам, че не е прав.
Ние се бихме с Хитлер за демокрацията и загубихме няколко момъка от селото,
включително синът ни.
При Дънкърк.
Ще ви донеса одеяло.
Оставил съм бръснач и сапун до легена.
Вслушвайте се в мнението на човека от улицата.
Той има правото на мнение
по политически и всякакви въпроси...
Но няма нужната квалификация!
Разбира се, че я има!
Г-н Спенсър би желал да говори с вас.
Добри ми човече, искам да ви питам нещо.
Мислите ли, че ситуацията с дълга ни към Америка
влияе значително на днешните ограничени нива на търговия?
Или това е само блъф,
а причината за проблема е в изоставянето на златния стандарт?
Съжалявам, но не съм в състояние да ви помогна в тази материя.
О, Боже. Колко жалко.
Може би ще ни помогнете за друго.
Мислите ли, че
валутният проблем на Европа ще се облекчи от военно споразумение
между французите и болшевиките?
Съжалявам, но не съм в състояние да ви помогна в тази материя.
Много добре, това е всичко.
Един момент, Дарлингтън, искам да питам нашия добър човек още нещо.
Добри ми приятелю,
споделяте ли нашето мнение,
че скорошната реч на мосю Даладие за Северна Африка
бе чисто и просто уловка
за объркване на националистическото крило на собствената му партия?
Съжалявам, сър. Не мога да ви бъда от полза във всички тези материи.
Виждате ли, нашият добър човек " не може да ни помогне в тези материи" .
А ние все още поддържаме представата, че
решенията за нацията могат да се оставят на този човек
и на няколко милиона като него.
Като да поискате Съюзът на майките да организира военна кампания.
Благодаря. Благодаря ви, сър.
Вие доказахте гледната си точка.
-Която трябваше да се докаже, смятам.
-Не съвсем!
О, да, той я доказа!
Какво ще кажете за гражданите на Москъмб? Не са лоши, нали?
Не, сър.
Г-н и г-жа Тейлър бяха изключително любезни.
Вижте, надявам се да не звучи грубо, но
вие не сте ли някакъв слуга, или нещо подобно?
Да, сър. Такъв съм, наистина.
Аз съм фактически икономът на Дарлингтън хол, край Оксфорд.
Нямах намерение да заблуждавам някого.
Не обяснявайте. Ясно ми е как е станало.
Дарлингтън.
Лорд Дарлингтън не беше ли замесен
в помирителната мисия, която ни въвлече във войната?
Съжалявам, никога не съм познавал този лорд.
Работодателят ми е американски джентълмен, г-н Люис.
Дарлингтън бе един от онези, които опитаха да се споразумеят с Хитлер.
След войната имаше дело,
в което той съди един вестник за клевета.
Не беше ли Експрес? Нюз Кроникъл?
-Не мога да кажа, сър.
-Както и да е, той го загуби.
Извади късмет, че не бе съден за предателство.
Ето и колата.
Сър, трябва да призная,
че не ви казах истината.
Познавах Дарлингтън и декларирам, че той бе истински добър човек.
Отгоре до долу джентълмен,
на когото съм горд, че посветих най-добрите си години.
Това ще ви отведе до следващата бензиностанция.
Благодаря много, сър. Много съм ви признателен.
Но вие
споделяхте ли възгледите му?
На кого?
На лорд Дарлингтън.
Аз бях неговият иконом. Бях там да му служа,
а не да се съгласявам, или да оспорвам.
Вие му се доверявахте.
Да, разбира се. Изцяло.
Но в края на живота си той сам призна,че е сгрешил.
Че е бил твърде лековерен и че се е оставил да бъде подведен.
Разбирам.
Благодаря ви, сър. Бяхте много любезен.
Просто продължете направо и завийте наляво на първото кръстовище.
Вижте, не искам да ви досаждам, но съм заинтригуван.
Какво бе личното ви мнение?
Ако е трябвало да се греши, не е ли по-добре грешката да е ваша?
Простете, че съм толкова любопитен.
Няма нищо, сър.
Допуснах моя грешка, макар и незначителна.
Но мисля, че ще имам шанса да я коригирам.
Фактически аз съм на път, за да се опитам да го направя.
Опитайте запалването.
Благодаря, сър. Много съм ви задължен за помощта.
На добър час. Бе много интересно да си поговорим.
Добро утро.
Лорд Халифакс бе впечатлен от среброто.
Казах му, че това е твое дело. Изпрати поздравления. Добра работа.
Имах намерение да те попитам...
За миналата година, относно момичетата, еврейки,
дали има начин да ги открием?
Ще е трудно. Опитах се да им намеря работа в Съри.
Имаше място само за едната, а те не искаха да се разделят.
Добре, все пак опитай се. Бих желал да направим нещо за тях.
С тях се получи лошо.
Съжалявам за това. Много съжалявам.
-Добро утро.
-Добро утро.
Той попита за еврейските момичета.
-Елза и Ирма?
-Чудеше се къде са.
Каза, че уволнението им бе грешка.
Спомням си, че вие бяхте точно толкова загрижена, колкото и аз.
Колкото и вие?
Вие мислихте,че отстраняването им бе правилно и подходящо.
Недейте, толкова е несправедливо.
Разбира се, че бях разстроен. И то много.
Това не трябва да се случва тук.
Трябваше да ми кажете. Би помогнало, ако знаех, че се чувствате като мен.
И защо винаги трябва да криете чувствата си?
Свърши ли с лавандуловите торбички? Добре.
Така.
Свалям ви шапка.
Това момиче напредна много. Вие бяхте права, аз сгреших.
-Гледай ти каква усмивка само.
-Каква усмивка?
Сама за себе си говори.
Не мислите ли?
Какво по-точно казва?
Тя е хубаво момиче, нали?
Така ли?
Вие не желаете красиви момичета на служба. Забелязала съм го.
Възможно ли е, г-н Стивънс да се страхува да не го разсейват?
Възможно ли е г-н Стивънс да е от плът и кръв и да си няма доверие?
Знаете ли какво правя?
Докато вие бърборите безсмислено, аз отнасям мислите си другаде.
Защо тази гузна усмивка не слиза от вас?
Не е гузна, само се забавлявам от глупостите, които понякога говорите.
Това е гузна усмивка. Не смеете да я погледнете.
Вие не я искахте. Тя бе твърде хубава.
Трябва да сте права.
Както винаги.
Чарли!
Лизи, не трябваше ли да оправиш леглата?
Ами, заеми се тогава.
Каза ли й вече? По-добре й го кажи тогава.
Какво да й кажа? Тя никога няма да го разбере.
-Защо не?
-Стара е. Трябва да е поне 30.
Може и да не се чувства стара.
За кого според теб са тези цветя, които е набрала?
Ела тук. Дай една целувка.
Цветя.
Цветя.
Вие четете.
Много е мрачно. Виждате ли?
Да, благодаря.
Какво четете?
Книга.
Да, но каква книга?
Книга, г-це Кентън. Книга като книга.
Каква е книгата?
Срамувате ли се от нея?
Коя е?
Пикантна ли е?
Пикантна?
Пикантна книга ли четете?
Мислите ли, че по лавиците на Негова светлост има пикантни книги?
Как бих могла да зная?
Каква е?
Нека да я видя. Нека видя тази книга.
Оставете ме на мира, моля.
Защо да не ми я покажете?
Това е личното ми време. Вие го нарушавате.
Това ли било?
Нарушавам личното ви време, така ли?
Какво пише в тази книга?
Хайде, нека да видя.
Или ме предпазвате? Това ли правите?
Ще бъда ли шокирана?
Това ще ме опорочи ли?
Нека я видя.
О, мили Боже.
Тя въобще не е скандална.
Това си е една стара сантиментална любовна история.
Чета тези книги,
всякакви книги,
за да напредна във владеенето и познанията си по английски.
Чета, за да усъвършенствам образованието си, г-це Кентън.
Наистина трябва да ви помоля
да не нарушавате малкото време, което ми принадлежи.
Влез.
Какво има?
Искам да ви дам оставката си, моля.
Защо?
Чарли и аз ще се женим.
Обмисли ли добре въпроса?
Да, г-це Кентън, обмислих го.
Представяше се отлично тук и би могла да имаш чудесна кариера.
Чарли и мен, ще се женим.
Чарли и аз.
Бих искала да знам какво да кажа.
Неведнаж съм била свидетел как се случва.
Как младо момиче скача в брака само за да се разочарова накрая.
А как сте с парите?
Нямаме ги.
Но кого го е грижа?
Ще установите, че не е лесно да се живее в бедност.
Имаме си един друг.
Това е всичко, от което се нуждаем.
Много добре.
Щом си толкова сигурна.
Благодаря ви.
На добър час.
Направихме каквото можахме.
Казах му,
че го бях набелязал като възможен помощник-иконом
след около година.
Но, не, г-н Чарли знае най-добре.
Със сигурност ще се разочарова.
Станалото, станало.
Освен това трябва да обсъдим много по-важни въпроси.
-Срещата за другата седмица. Е...
-Трябва ли да го обсъждаме сега?
Моля?
Уморена съм.
Денят ми бе напрегнат. Не го ли усетихте?
Много съм уморена.
Аз съм много, много уморена.
Не схващате ли?
Дължа ви извинение. Мислех си, че тези
спокойни вечерни разговори са полезни за работата ни.
Но сега виждам, че за вас са бреме.
Казах само за тази вечер, че съм уморена.
Не, не. Вие сте права.
Нашите срещи са бреме след тежкия ден.
Може би е по-добре да ги преустановим.
Те са наистина полезни. Това беше само за тази вечер.
Благодаря ви за какаото.
В бъдеще ще общуваме само през деня.
Ако е необходимо, писмено.
Желая ви много спокойна вечер.
Утре ще взема почивния си ден.
Ще се върна към 21 :30.
Разбира се.
Разбира се.
Лека нощ.
Казвам ви, радвам се, че напускам.
Има нещо около сър Джефри и неговите Черноризци,
от което ме побиват тръпки.
Г-н Стивънс казва да се грижим за къщата
и да не вземаме отношение към друго.
Не сте съгласен, г-н Бен.
Нито пък аз, впрочем.
Ако не харесвам нещо, ми се иска да кажа " майната му",
ако ме извините за израза, г-це Кентън.
Но мисля, че не съм истински професионалист като г-н Стивънс.
За г-н Стивънс работата е животът.
Не и за мен.
И да ви кажа истината,
не искам да се върна на служба.
-А какво бихте желали, г-н Бен?
-Името е Том.
Том.
С какво бихте искали да се захванете?
Бих искал да съм независим.
Ще започна с малко магазинче, вестници и цигари.
Или с пансион на запад, откъдето идвам.
Клийвдън е добро място за пансион.
Още една бира?
Ами вече е почти 21 :30...
Хайде!
Това е почивният ви ден, нали?
Не сте в армията, за да се явявате на проверка.
-Добре тогава.
-Така.
Половин бира, моля.
Какво ще кажете за себе си, Сара?
Какво сериозно име.
Когато майка ми бе жива, ми викаха Сали.
Сали. Колко хубаво.
Имате ли намерение да останете на служба?
Когато имаш положение, това е добра професия.
-Г-н Стивънс казва, че сме късметлии...
-Не обсъждаме него.
Говорим за вас.
А ако предположим, че
някой ви помоли, бихте ли дошли в пансион до морето?
Какво бихте казала?
Ами, не знам.
Това е теоретичен въпрос, така че не съм мислила по него,
-г-н Бен.
-Том.
А ако предположим, че не е теоретичен,
Сали?
От години не са ме наричали така. Чувствам се странно.
Но хубаво, нали?
Много е късно.
Ще желаете ли друго?
Какво?
-Благодаря. Лека нощ.
-Лека нощ, милорд.
Г-н Кардинал, добър вечер.
-Как си?
-Много добре.
-Радвам се. А съпругата?
-Също много добре, сър.
-А ти как си?
-Много добре, сър.
При мен нещата малко се объркаха.
Негова светлост ще ме приюти ли?
Ще му кажа, че сте тук.
Дано тази вечер няма нищо специално.
Негова светлост очаква някои господа след вечеря.
В такъв случай ще се сниша. И без това трябва да си пиша статията.
-На време сте за вечеря.
-На това се и надявах.
Как е кръстникът ми? Във форма?
Много добре. Нещо за освежаване?
Благодаря. Малко уиски ще ми дойде добре.
-Кого очаква той тази вечер?
-Не мога да ви помогна за това.
Какво, нямаш представа?
Никаква представа, сър.
-Въпреки това ще се сниша.
-Добра идея, сър.
Влез.
Най-неочаквано изникна г-н Кардинал.
Очаква да си заеме стаята.
-Ще се погрижа, преди да изляза.
-Излизате?
Да, така е.
Днес е четвъртък.
Разбира се. Бях забравил. Съжалявам.
Има ли проблем?
Идват някои посетители, но това не ви засяга.
Споразумяхме се, че четвъртък е свободният ми ден,
но ако се нуждаете спешно от мен...
Не, няма проблем. Благодаря.
Имам да ви казвам нещо.
Приятелят ми,
мъжът, с когото се срещам, г-н Бен.
Г-н Бен. О, разбира се. Да.
Той ме помоли да се омъжа за него.
Мисля по въпроса.
Разбирам.
Той се мести на запад следващия месец.
Още мисля по въпроса.
Мислех, че трябва да сте информиран за ситуацията.
Да, благодаря.
Толкова сте любезна.
Надявам се да прекарате най-приятна вечер.
Има ли нещо специално тази вечер?
Посетителите специални ли са?
Не мога да ти кажа момчето ми. Строго поверително.
-Значи не мога да присъствам?
-Къде?
-На онова, което ще се състои.
-Абсолютно невъзможно.
Не мога да допусна някой като теб да си пъха носа. Журналист.
Как го наричате, " копой"?
Не, въобще няма да стане.
Веднага след храна най-добре е да се изпариш.
Изглежда ми много специално.
Добър вечер, г-н премиер.
-Извинете. Забавиха ни.
-Разбирам.
Лорд Халифакс.
-Радвам се да ви видя.
-Това е г-н Фрейзър.
Добър вечер, Ваше превъзходителство.
Изчакайте, Ваше превъзходителство. Ще уведомя Негова светлост.
Рисувано е от Хери Мет дьо Бле. Шестнадесети век.
Фонът е вероятно езерото Гарда.
Чудесна батална сцена. Добре представена.
Това е особено изящно.
Отбележете я за после.
Нямаме намерение да въвличаме цялата Британска империя във война
само поради разпра в далечна страна
между непознати нам хора.
За мен цяла Чехословакия
не струва и един от нашите младежи.
Тук имаме една малка, шумна и корумпирана военна група,
която не разбира, че вие германците навлизате в задния си двор.
Фюрерът е човек на мира до дъното на душата си,
но няма да допусне една второразредна държавица
да вири нос пред 1 000-годишния Германски райх.
Аз ще отида.
Хайде, събуди се!
Бъдете нащрек!
Бихте ли потвърдили, че тази дама е от служителите тук?
Да, разбира се. Тя е главната икономка.
Благодаря ви, сър.
-Може ли?
-Разбира се.
Съжалявам, че ви обезпокоихме.
Мерки за сигурност, г-це.
Надявам се, прекарахте приятна вечер.
Е, приятно ли прекарахте вечерта?
-Да, благодаря.
-Добре.
Искате ли да знаете какво се случи?
Трябва да се връщам горе.
Тук междувременно се случват важни събития.
Кога ли не са се случвали?
Приех предложението му.
Приех предложението на г-н Бен за брак.
Моите поздравления.
Готова съм да остана до края на договора си.
Но ще съм ви много задължена, ако ме освободите по-рано.
Г-н Бен планира да отпътува на запад до две седмици.
Ще направя каквото мога.
А сега, моля да ме извинете.
След всичките тези години вие няма какво друго да кажете?
Приемете моите най-сърдечни поздравления.
Вие бяхте много важна фигура
за г-н Бен и за мен.
О, и в какъв смисъл?
Разправям му най-различни неща за вас.
Разправям му случки за вас. За вашите навици.
За вашите маниери.
Той ги намира забавни, и най-вече като му показвам как
стискате носа си, като слагате пипер в храната си.
Направо се заливаме от смях.
Така ли, наистина?
Е, моля
да ме извините, г-це Кентън.
Лека нощ.
Благодаря.
Отдавна сме приятели, нали?
Като идвам тук винаги ми е приятно да си побъбрим.
Искаш ли да пийнеш нещо с мен?
Много любезно от ваша страна, но не, благодаря.
Всичко наред ли е?
Напълно.
Чувстваш се добре, нали?
Може би малко уморен.
Басирам се, че си изморен. Колко е часът, около 1 :00?
Хайде.
Искам да поседнеш.
Ами, сър, аз наистина...
Не дойдох тук случайно.
И ти го знаеш.
Подсказано ми бе
какво става сега долу в библиотеката.
Бих желал да седнеш. Аз съм твой приятел,
а ти държиш тази табла, сякаш се каниш да се изпариш!
Хайде, стига. Седни, по дяволите!
Така е по-добре.
И така, виж, мисля, че премиерът е в библиотеката, нали?
Премиерът, сър?
В библиотеката... Не е нужно да го потвърждаваш...
...са премиерът, външният министър и германският посланик.
-Имаш ли представа за какво говорят?
-Страхувам се, че не.
Кажи ми, Стивънс, въобще ли нищо не те засяга?
Не си ли поне мъничко любопитен?
При мен няма място за любопитство по тези въпроси.
При теб няма място?
А ако ти кажа, че Негова светлост
се опитва да убеди премиера
да сключи договор с тази банда престъпници в Берлин?
Сигурен съм, че Негова светлост се ръководи от най-благородни мотиви.
Не виждаш ли? Точно това го прави още по-противно!
Да извъртат тези високи и благородни мотиви за собствените им гадни цели!
Осъзнай, моля те, че Негова светлост е
най-ценната пионка, с която нацистите разполагат в тази страна
точно защото той е добър и благороден?
Ако не бях толкова пиян, щях може би да те накарам да разбереш!
Сър,
аз наистина разбирам.
Негова светлост работи за мира на нашето време.
Мира на нашето време, при техните гадни условия!
Помниш ли онзи американец, от конференцията?
Нарече лорд Дарлингтън безпочвен аматьор.
Ами, той беше прав.
Той беше адски прав.
Едва ли е нужно да ти казвам, какво чувствам към Негова светлост.
Аз много се безпокоя за него, и знам, че това се отнася и за теб.
Да, наистина е така.
Тогава не се ли отчайваш, като виждаш каква грешка прави.
Подвеждат го! Не виждаш ли? Или и ти си така заблуден като него?
О, Боже. Сега може би те обидих?
Не. Никак, сър.
Съвсем не.
Трябва да ме извините.
И други джентълмени ме викат, сър.
Не вземайте присърце онова, което казах.
Преди малко се държах глупаво.
Нищо, от което казахте, не съм взел присърце.
Фактически едва ли помня нещо от това, което казахте.
Бях много глупава.
Просто нямам време да стоя тук с вас и да водя безсмислен разговор.
Предлагам да си легнете. Сигурно сте много изморена.
Лека нощ.
О, по дяволите.
Дявол го взел!
Отдавна исках да ви кажа...
За малката ниша пред трапезарията за закуска.
Това, разбира се, е новото момиче,
но мисля, че не е почиствана от прах отдавна.
Ще се погрижа за това.
Благодаря.
Знаех, че бихте желали да ви информирам.
Здравей, Сали.
Здрасти, Том.
Добре си, а?
А ти?
Отлично.
Може ли да поговорим за малко? Само за миг.
Трябва да побързаме, защото излизам.
Няма да те бавя.
Добре, тогава. Да влезем в дневната.
Добър ден.
Хубаво място, нали?
Точно като пансиона, който си представях за нас.
Както всичко, от него не излезе нищо.
Какво искаше да кажеш?
Вчера видях Катрин. Има много интересни новини.
Очаква бебе.
О, Всемогъщи Боже!
Покани ни и двамата на чай в неделя.
Мога да дойда да те взема.
Може да отидем заедно с автобуса.
Ще си помисля за това.
Къщата е така празна без теб.
Нямаш си представа колко.
Порязал си се при бръснене.
О, да. Знам.
Напоследък нищо не правя като хората.
Толкова често мисля за добрите стари времена,
когато бях главна икономка в Дарлингтън хол.
Годините с вас бяха най-щастливите в живота ми.
Желаете ли още чай?
Да, моля. Благодаря ви.
Г-це Кентън. Пардон, госпожо Бен.
-Извинете, че закъснях.
-Няма нищо.
Седнете, моля.
-Поръчах още чай.
-Чудесно.
-Искате ли кейк?
-Не, мерси.
-Сигурна ли сте?
-Добре. Това е специален случай.
Добре.
Моля?
-Може ли малко кейк?
-Да, разбира се.
-Много време мина.
-Да, наистина.
Изобщо не сте се променила.
Може би мъничко.
Всички сме се променили.
Бих ви познала навсякъде.
Колко време мина? Двадесет години?
Да, ако не и повече.
Чаят ще дойде всеки миг.
Четохме за делото за клевета.
Срамота е
да наричат Негова светлост предател. Печатат каквото им падне.
Трябваше да изгубят делото.
Когато лордът отиде в съда,
той искрено се надяваше на справедливост.
Вместо това вестникът увеличи тиража си, а
доброто име на лорда бе завинаги опозорено.
След това, в последните му години,
да ви кажа честно, г-жо Бен,
сърцето му бе разбито.
Носех му чай в библиотеката, а той седеше
и въобще не ме виждаше, потопен дълбоко в мислите си.
Говореше си сам, като че ли спореше с някого.
Естествено там нямаше никого.
Никой повече не стъпи там.
А неговият кръщелник, младият г-н Кардинал?
Г-н Кардинал загина във войната. Келнер.
Сметката, ако обичате.
Искрено съжалявам.
Знам, че помните Дарлингтън хол от най-доброто му време
и че Негова светлост заслужава да бъде споменат с добро.
Може би с идването на г-н Люис добрите дни също ще се върнат,
а и г-жа Люис пристига скоро.
Голям късмет, че сте там, за да се грижите за къщата.
Проблемите остават, г-це Кентън. Пардон, г-жо Бен.
-Проблемите с персонала остават.
-Вие го споменахте в писмото си.
Откровено казано, смятах да се върна на служба при вас.
Добре...
Но сега ситуацията при мен се промени.
Ако въобще се хвана на работа, това трябва да е
тук на запад,
защото Катрин, дъщеря ни, очаква бебе.
И аз бих желала да съм край нея.
Разбира се.
И да бъда близо до внука си, докато расте.
-Естествено.
-Или до внучката, ако е момиче.
Когато напуснах Дарлингтън хол преди толкова години,
никога не осъзнах, че наистина напускам.
Мисля, че го считах просто за поредния номер,
за да ви ядосам.
За мен бе шок да дойда тук и да се окажа наистина омъжена.
Дълго време бях
много нещастна.
Но след това се роди Катрин, годините течеха и един ден
осъзнах, че обичам съпруга си.
Виждате ли, никой,
никой на света не се нуждае от мен повече, отколкото той.
И все пак понякога
си мисля, че допуснах ужасна грешка в живота си.
Всички ние, разбира се, имаме подобни мисли
от време на време.
Хората винаги се развеселяват при запалването на светлините вечер.
Чудя се защо.
Казват, че
за много хора вечерите са най-добрата част от деня.
Най-очакваният от тях момент.
Наистина ли?
А кой е най-очакваният от вас момент?
По принцип, връщането ми в Дарлингтън хол
и решаването на проблемите с персонала.
Това е нещо, с което винаги сте се справяли.
Доколкото си спомням, проблемите не бяха малко.
Животът ми бе работа, работа и пак работа
и ще продължи така. Нямам никакви съмнения.
Не чакайте, г-н Стивънс. Автобусът винаги закъснява.
Елате тук на сухо.
Грижете се добре за себе си.
-Вие също, обещайте.
-О, да. Обещавам.
Нека тези години да бъдат щастливи за вас и за съпругът ви.
Сигурно няма да се видим вече, г-жо Бен.
Затова си позволявам този интимен тон, ако ме извините.
Благодаря ви, г-н Стивънс.
О, ето автобуса. За първи път на време.
Благодаря. Благодаря ви, че дойдохте.
Бяхте толкова любезен.
Толкова се радвах да ви видя.
Удоволствието да ви видя отново бе изцяло мое. Довиждане.
Пазете се.
Стресна ме. Откъде изникна?
Харесваш ли костюма?
Отличен, сър.
Добре.
Внимавайте с полюлея.
Наистина се справяш тук. Това е чудесно.
Трябваше да извикам още три момичета от селото.
И ви обещавам, че къщата ще е готова
и в пълен ред, когато г-жа Люис пристигне.
Звучи добре.
Следобед очаквам възможна нова главна икономка.
Г-жа Рут Мъспрат.
Отлични препоръки. Била е възпитателка в училище за момчета.
Възпитателка?
Звучи, като че ли ще държи на поведението ни.
-Много се надявам, сър.
-Добре.
Добре, Стивънс. Много добре.
Това е мястото на банкета от 35-а. Помниш ли?
Всички се изправихме и изложихме принципите си гласно.
Един Господ знае какво казах. Но успях да вбеся всички.
Какво казах, помниш ли?
Съжалявам, сър. Бях много ангажиран със сервирането,
за да обръщам внимание на речите.
Виж ти, имаме си посетител.
Внимавай много.
Ела тук. Добро птиче. Хайде.
Добре. Полека.
Хайде!
Не трябва да го стряскате.
Само ще слезе.
Мисля, че ако оставим прозореца отворен...
Добре.
Не мърдай.
Хайде. Навън! Давай. Вън!
Браво на вас.
Отлично, сър.
Субтитри: SDI Меdiа Grоuр