American Beauty (1999) Свали субтитрите
Имам нужда от баща чиято роля е на модел, a не на някакво малко момченце...
kоето се дьржи като вейка всеки пьт като доведа приятелката си в кьщи след училище.
Каква утрепка.
Наистина някой трябва да го изкара от мизерията му.
Искаш ли да го убия заради теб?
Дa. Ще го направиш ли?
Името ми е Лестьр Бьрнман.
Tова е моят kвартал.
Toва е моята улица.
Toва е моят живот.
Aз сьм на 42. И малко по-кьсно тази година ще бьда убит.
Разбира се все още незнам това.
Всьщност аз вече, сьм мьртьв.
Погледнете ме: самозадоволявам се под душа.
Tова е най-доброто от денят ми. От тук всичко отива на долу.
Toва е жена ми, Каролин.
Виждате ли начиньт, по който жена ми кастри градината си ?
- Това не е случайност.
Кьшшшшшш, Бътси!
- Кьшшш. Какво ти става и на теб?
- Това е сьседа ни, Джим.
- А това е приятеля на, Джим.
- Дразниш я. Бътси. Ела тук.
- Аз ?
- Ела. Да. Вьтре.
- Добро утро, Джим!
Добро утро, Каролин.
Харесвам вратоврьзката ти! Този цвят!
Аз харесвам розите ти. Как ги караш да цьфтят така?
Добре, ще ти кажа: яйчени черупки и "Чудесното-Растене".
- Никога не сум го чувал.
-Господи, изтощавах се само като я гледах.
Не винаги беше такава. Използваше го, за да бьде щастлива.
Дьщеря ми Джейн. Само дете.
Джени е типична красива тинейджьрка:
сьрдита, несигурна, обьркана.
Искаше ми се да й кажа, че всичко ще мине бьрзо, но не исках да я льжа.
- Джейн, скьпа, да не се опитваш да изглеждаш непревликателна?
- Да.
- Поздравления. Справяш се чудесно.
Лестьр, може ли да го направиш малко по-късно все още не съм закъсняла.
- Добре се справяш, тате.
И двете, жена ми и дьщеря ми ме мислят за голям загубеняк.
И са прави.
Изгубих нещо.
Не сьм много сигурен какво е то,
но знам, че не винаги сьм се чувствал така...
спокоен.
Но знаете ли какво ?
Никога не е прекалено кьсно да си го вьрнеш.
Здравейте. Обажда се Лестьр Бьрнман от списание Media Monthiy.
Обаждам се за Mr. Tambiin.
Е, всички тук сме в застой. Разбирате ли, трябва ни малко основна информация...
относно вашия продукт дали е патентован на ваше име ли?
Да, разбирам - може ли да ви питам нещо ?
Кой е Тамблийн ? Сьществува ли ?
Аха. Добре. Ще оставя номерьт си.
555-0199.
Лестьр Бьрнман. Благодаря ви.
- Хей, Лес. Имаш ли минута?
За тебе, Брад имам пет!
Така, значи, сигурен сьм, че разбираш, че трябва да окастрим ьглите.
О, сигурно. Времената са трудни.
Намери малко пари. Ще похарчиш пари, за да направиш пари.
- Нали?
- Точно.
Както когато Г-н Флърни използваше компанията Мастер Кард, за да плати на онази проститутка,
и тя използваше номерата на картите и стоеше на улица "Regis" за, за какво беше за три месеца?
- Това е недоказано клюкарство.
- Това са $50,000. Това е заплатата на някой.
Това ще е някой който ще бьде уволнен защото Крейк е платил на онази жена да го прекара!
Исусе !
Успокой се. Все още никой не е уволнен.
- Това е така, защото имахме...
написан план-описание с детайли как да сьдействат.
Този вид рьководство може да покаже кой е ценен-
и кой изразходван.
Това е просто бизнес.
Аз пиша за това списание вече 14 години.
- А ти откога си тук? Един месец?
- Аз сьм един от добрите, Лес.
Опитвам се да се изравня с теб.
Това е единственият шанс да спасиш работата си.
Няма решение. Ти просто пишеш проклетите неща.
- Не мислиш, че е странна форма на фашизьм, нали ?
- Вероятно.
- Но не искаш да си безработен .
- Добре.
Нека продадем душите си и да работим за Сатаната, защото това е най-лесният начин.
Ох, можеш ли да си малко по-драматичен?
E, най-накрая имаме нови съседи.
Знаеш, че ако Ломанс ме представи на тях, а не кралят на "The Real Estate" може да има проблеми.
E, те все още са ти ядосани за това, че им отряза Явора.
Яворът им? Стига бе!
Важната част от дървото беше в нашата собственост.
Знаеш това. Как можеш да кажеш, че Яворът е бил техен?
Сърцето нямаше да ми даде да го отрежа, ако не беше частично мой, всъщност той беше.
Ball Ha'l
Викат те.
- Мамо, винаги ли трябва да слушаме тази ужасна музика?
Не. Не трябва.
Когато се научиш да правиш хранително и вкусно месо, което ще може да се яде,
ще слушаш музиката, която ти харесва.
E, Джени, как беше училището днес?
Добре.
Само добре?
Нe, татко. Беше грандиозно.
Ок, искаш ли да знаеш колко неща ми се случиха на работа днес?
Наеха този специалист
този толкова приятен мъж наречен Брад.
Но колко ли е съвършен? Той е там основно да направи нещата така както трябва да са.
Нe, нe. Това може да стане прекалено честно. И така те ни попитаха -
Всъщност вие не можете да се справите с това, нали?
Какво очаквате?
Не може изведнъж да ми стане най-добрия приятел само защото деня е бил лош.
Искам да кажа, здравейте, вие не сте говорили с мен от месеци.
O, какво? Вие сте "Майка на годината" ?
Отнасяте се с нея така все едно е служещта.
- Какво?
Какво?
Oтивам за сладолед.
Джени...
Съжалявам нямах много време.
Аз съм просто...
Знаеш, че не винаги трябва да ме чакаш.
O, супер. Значи вината е моя?
Не съм казал такова нещо. Никой не е виновен.
Джени, какво е станало? Нали сме приятели.
Днес ще продам тази къща.
Днес ще продам тази къща. Днес ще продам тази къща.
Днес ще продам тази къща.
Добре дошли. Аз съм Каролин Бърнхам.
Tази всекидневна е много хубава.
Само почакайте да видите каменната камина.
Едно малко боядисване може да освежи нещата. Дори може да си сложите прозорец на тавана.
Е, защо не отидем в кухнята?
Тук се сбъдват мечтите на всеки готвач.
Само да се напълни с позитивна енергия, нали?
Ще се изненадате колко много продавачи могат да ви развалят настроението.
Ще можете да се забавлявате в задния двор, който е ето там.
В обявата пише, че басейнът е като лагуна. Tова не ми прилича на лагуна.
С изключение на буболечките. Tук дори няма растения.
Че как му викате на това? Това не е ли растение?
Ако имате проблеми с растенията, винаги мога да се обадя на озеленителя.
- Искам да кажа, че като чух лагуна си помислих за водопади, тропици.
Това е цементова дупка.
Ух...
Имам джобни фенерчета в гаража.
Млъкни! Спри! Ще събудиш бебето!
Млъкни! Млъкни! Млъкни!
Кого търсите?
Родителите ми ще дойдат довечера.
Te се опитват, нали знаеш, да ме заинтригуват с нещо.
Мразя когато майка ми прави така.
Tе са такива задници. Защо немогат да гледат собствения си живот?
Какво те кара да мислиш, че тя иска да сме там? Попита ли дали ще идем?
Разбира се, че не. Тя не иска да знаем колко важно е това за нея.
Но тя тренира от седмици.
Обзалагам се, че тя ще се обиди от това и аз ще изпусна Джеймс Бонт по T.N.T
Лестър, това е важно. Усещам една голяма дистанция, която расте между мен и Джейн.
"Расте"? Тя ме мрази.
- Тя е просто ужасна.
- Че тя мрази и мен.
- Извинете. Съжалявам. Извинете ме.
- Съжалявам.
- Здрасти ! Пати!
Сега, за вашето настроение,
Rockwell High's носителите на наградата Dancing Spartanettes !
Ще си тръгнем веднага след това, нали?
По дяволите! Tе са още тук.
Джени !
Хей, присъедени се.
- Поздравления, скъпа. Беше чудесна.
-Аз не спечелих нищо.
- Здрасти. Аз съм Лестър, бащата на Джейн.
- O, здрасти.
Tова е приятелката ми, Анджела Хейс.
Радвам се да те видя.
Също и лека вечер, много... умно.
- Мерси.
- Радвам се, че се запознахме Aнжела.
Скъпа, толкова се гордея с теб.
Знаеш ли гледах те много внимателно. Изобщо не се сви.
Ok, ох, ние трябва да изчезваме.
- Е, какво ще правите сега момичета?
- Татко.
- Излизаме да хапнем пица.
- Сериозно? Искате ли да ви закараме? Можем да ви закараме.
- Имам кола.
- Искате ли да дойдете с нас?
- Благодаря, но аз имам кола.
- Имаш кола. Tова е чудесно. Наистина чудесно.
Джени си мисли скоро да си вземе кола, нали?
- Тате, мама те чака.
- Е, прекрасно беше, че се запознахме Анджела.
Всеки приятел на Джейн...
е... и мой приятел.
Е... ще се видим.
- Можеше ли да бъде по... смешен?
- Мисля, че е сладък.
Мисля, че той и майка ти не са правили секс от много време.
Май това е съвсем нормално.
Чуствам се така все едно съм била в кома през последните 20 години...
и сега просто се събуждам.
Страхотно.
Съжалявам, че баща ми се държа така.
Няма нищо.
Свикнала съм с момчетата около мен.
Всичко започна когато бях на 12.
С родителите ми бяхме на вечеря.
Всяка четвъртък вечер в Ред Лобстер.
Когато вървях всяко момче се втренчваше в мен.
Даже знаех какво си мислят,
знаех, че момчетата от училище си мислят за мен докато мастурбират.
- Повръща ми се.
- Не. На мен ми харесваше.
Все още ми харесва. Ако хора, които дори не познавам ме гледат и искат да ме чукат,
значи ще мога да стана модел.
Което е супер,
защото няма нищо по-лошо от това да бъдеш обикновен.
Наистина мисля, че ще ти се случи.
Знам.
Защото всичко, което трябва да стане ще стане....евентуално.
Задник.
Ало? Ало?
- Здрасти?
- Защо ми се обади?
- Не съм!
- Ами, телефона ми звънна отговорих, и някой ми затвори.
И ти се обадих.
- Бях под душа.
Oх, грубо!
Рики! Закуската!
Просто бъди там.
- Мамо.
- Здрасти.
Аз не ям бекон, не помниш ли?
Съжалявам. Май съм забравила.
Какво ново по света тате?
Tази страна отива направо към Ада.
- Очакваш ли някой?
- Не.
Не.
- Здрасти.
- Добре дошли на съседите.
- Това е само нещо мъничко от градината ни без това разбира се.
- Имаме това от Фалицис.
- Аха. То е невероятно свежо.
Просто го пускаш във водата и то изчезва.
Джим Олмейър. Две врати по-надолу. Добре дошли.
Колонел Франк Фитц, Американските Ченгета Маринс.
- Приятно ми е. Tова е партнъорът ми - Джим Бъркли, но ми викайте Ж.Б.
Нека пропуснем преследването, става ли? Какво продавате момчета?
- Ние?
- Нищо. Просто искахме да кажем "здрасти" на новите съседи.
Аха, аха, аха. Казахте, че сте партнъори в кой бизнес сте?
Ами... данъчен адвокат.
А той е анестезиолог.
Как тези педерасти винаги могат да ти развалят настроението?
Как може да са такива безсрамници?
- Tам е цялата работа, тате.
Tе не мислят, че има от какво да се срамуват.
Май, е така.
- Да, прав си.
- Не се дръж така се едно съм ти майка, момчето ми.
Простете ми, сър, че ще говоря направо,
но тези педали ме карат да си изповърна червата.
И мен, синко. И мен.
Говоря сериозно. Той просто си сваля панталоните и го изкара.
- Знаеш все едно "Кажи здравей на Г-н Хапи"
- Ужас!
- Не е ужасно. Даже беше готино.
- Е направи ли го с него?
Разбира се. Той е известен порно-фотограф.
- Щеше да бъде глупаво от моя страна, ако не го бях направила.
- Ти си пълна курва.
Е, точно така стояха нещата.
Не ме разбираш защото си една малка провинциална патка.
Ти също. Веднъж си на 17 и изглеждаш дебела.
Така че престани да се правиш на проклетата Кристи Търлингтън !
Путка!
Писна ми от хора, които си изкарват проблемите върху мен.
- O, Господи. Това е извратеният, който ме снимаше снощи.
- Той?
Няма начин Джейн. Тоя е пълен лунатик.
- Познаваш ли го?
- Аха.
Бяхме заедна следобедната смяна когато бях 9-ти клас,
той винаги си снимаше най различни странни неща.
И тогава един ден той просто изчезна.
Конли Кардуло ми каза, че родителите му са го пратили в лудница.
Защо? Какво е направил?
Какво искаш да кажеш?
Ами, немогат да те натикат там само защото си снимал странни неща.
Ти си пълна мръсница. Побъркала си се по него.
- Какво? Моля!
- Защитаваш го. Обичаш го!
Здрасти. Казвам се Рики. Тъкмо се нанесох точно до вас.
Знам.
немога да не се сетя за ужасният инцидент по време на снимките ви вчера.
- Не исках да ви изплаша. Мисля си, че сте интересна.
- Благодаря.
Но точно сега не са ми нужни никакви психо преследвания.
Не ви преследвам. Любезен съм.
Каква приумица.
И защо той е облечен като морякът Библи?
Той е толкова самоуверен.
Това неможе да е истина.
Не му вярвам.
Искам да кажа та той дори не ме погледна.
- Защо постъпи в армията?
- Всъщност причините са 3.
Първата, аз съм патриот. Втората, обичам страната си. И третата, те ме повикаха.
Хей.
- Какво става тук?
- По целия път на долу бях наведена. И ето идва Бул от "Вълците".
Съжалявам. Какво?
Mамо, никой не е казъл нищо.
O. Съжалявам.
- Kak ще изглежда, ако не се покажа с някой?
- Винаги свършваш като ме игнорираш.
Сега, слушайте ме. Tова е важно действие за бизнеса.
Както знаете моят бизнес е да продавам картини
и част от работата ми e да съживя тези картини.
Скъпи, направи ми услуга и кажи каквото там има да казваш и ме спаси от тази пропаганда.
Добре. Здрасти, Шърли !
Хей, направи ми услуга. Прави се на щастлива тази вечер.
-Аз съм шастлива, скъпи!
- Не си.
- O, това е Бъди!
- Бъди! Бъди! Здрасти!
- Здрасти.
Радвам се, че отново те виждам.
-И аз се радвам Катрин.
-Каролин.
O, Kаролин! Разбира се. Как си?
- Много добре, благодаря ти. Здрасти, Кристи.
- Здравей.
- Съпругът ми, Лестър.
- За мен е удоволствие.
Всъщност ние сме се срещали и преди. Беше миналата година. Коледа в "Шератон".
O, да!
А, няма проблеми. Номално е да не ме помните.
Скъпи, не бъди лош.
- Добре, миличка. Няма да съм лош.
- Окей.
Ще бъда такъв какъв то ти искаш.
Добре.
- Приятелството ни е много здраво.
-Виждам.
Ами, не знам нищо за момчетата ти, но май се нуждая от питие.
Oхх.
Whoa, whoa, whoa. Слагай още, каубой.
Извинете. Не живеете ли на "Робин Худ"? Къщата с червената врата?
- Аха.
- Аз съм Рики Фитц. Тъкмо се преместих до вас.
Oх. Здрасти, Рики Фитц. Аз съм Лестър Бърнхам.
Здрасти, Лестър Бърнхам.
- Забавлявате ли се?
- Извинете ме.
Забавлявате ли се?
Знаете, че нямаше да ви кажа това, ако не бях малко пийнала, но...
прекланям се пред вас.
Искам да кажа, вашата фирма...
Rolis-Royce e най-добрата
а и рекордът ви за продажби е...
много стряскащ.
Знаете ли, иска ми се да седна с вас и да слушам за способностите ви.
- Ако имате желание.
Знаете ли, предполага се, че трябва да съм в състезание със самият мен
но имам предвид, хей, аз не лаская себе си...
ние с вас сме в съюз.
Бих искала.
- Наистина?
- Aбсолютно.
Обадете се на секретарката ми. Кажете й да ни запише час за обяд.
Ще го направя. Благодаря ви.
Гледал ли си онзи филм, в който едно тяло се разхожда наоколо...
грижещо се за собствената си глава, и тогава главата потъна в едно бебе?
- "Re-Animator".
- Виж.
Не ти плащам да правиш това, което правиш.
Чудесно. Не ми плащай.
Моля?
Напускам, и няма нужда да ми плащаш. Сега ме остави сам.
Задник.
Мисля, че си моят герой.
Това не те ли дразни, просто така да напусне работата ти?
Е, предполагам, че когато имаш, колко, 16 -
Осемнайсет като него, просто нетрябва да ми пука особено.
Имам други източници на приходи.
Но бащата ми се намесва по-малко в живота ми когато се преструвам...
на млад надежден гражданин с хубава работа.
Лестър?
- Какво правиш?
- Скъпа, това е... Рики Фитц.
Това е Рики Фитц.
Аз съм Рики Фитц. Тъкмо се преместих в съседната къща.
Ходя на училище с дъщеря Ви.
- С Джейн?
- Аха.
- Наистина?
- Джейн.
Здрасти. Готова съм да тръгваме. Ще ти покажа предната част.
Oх, имам проблем.
Радвам се, че се запознахме Рики. Благодаря за всичко.
По всяко време. Лесър?
Ако искаш още, знаеш къде живея.
Oх, мамка му. Tе са тук. Бързо. Да се качваме в моята стая.
Искам да кажа "здрасти" на баща ти.
Не искам да бъда невъзпитана.
Хубав костюм.
Добре изглеждате, Г-н Бърнхам.
Последния път като ви видях, изглеждахте като плашило.
Oo, това растителна бира ли е?
Обичам растителната бира, а ти?
- Хей.
- Здрасти, мамо.
- Здрасти.
- Помните Анджела, нали?
Да разбира се.
Забравих да ви кажа, че тя ще прекара ноща тук. Няма проблеми, нали?
- Съжалявам за баща ми.
- Недей. Мисля, че е забавен.
Да, за теб той е поредния пич, който иска да ти скочи на краката.
Но за мен, той е... прекалено объркан, за да живее..
- Е, майка ти е тази, която го побърква. Каква бъркотия.
- Всъщност баща ти е сладур.
- Млъкни.
Е. Ако той работи по-малко, ще бъде жесток.
- Млъкни !
- Хайде де.
Никога ли не си надничала под гащите му? Предполагам, че има голяма патка.
Направо ме отвращаваш.
- Aко си поправи гръдния кош и ръцете, наистина ще го изчукам.
- Лa, лa, лa, лa, лa, лa
- Ще. Ще налапам голямата му патка,
а след това и ще го изчукам.
- Джейн, шшшшт. Какъв е този шум?
-Kълна се, че чух нещо.
- Аха.
Tова беше звук от теб, като от голямо отвратително прасе.
- Не, сериозно ти говоря.
Виджаш ли ?
- Oх, Господи. Джейн.
- Какво е това?
Това е ненормалника от съседната къща.
Джейн, ами ако той се прекланя пред теб?
Ako има гробница с твои снимки обградени от снимки на мъртви хора или частите им?
По дяволите. Обзалагам се, че ни снима.
Наистина?
Добре дошли в "Най-гадните американски видео клипове".
- Рики?
Идвам, татко.
Знаеш, че не обичам в къщата ми да се заключват вратите.
- Извинявай. Заключил съм я случайно.
- Mм.
Е какво става?
Аз нуждая се от малко урина.
Wow.
Станаха вече шест месеца.
Може ли да ти я дам сутринта?
Аха. Предполагам.
Ти си знаеш.
Е, лека нощ, сине.
Чаках те.
Работех на вън, а ти?
Ще ти кажа.
Надявах се, че ще ми позволиш да ползвам банята.
Че съм много, много мръсна.
Какво правиш?
Нищо.
- Ти мастурбираше.
- Не е вярно.
Напротив.
Е, добре де. Е убий ме.
Tочно така. Аз бях погълната от други неща.
Знаеш как е, кажи "здрасти" на чудовището ми.
Tова е отвратително.
Ами, извинявай, но в единият от нас все още има кръв която тече по вените му.
- И при мен е така.
- Сериозно?
Изглежда, че аз съм единственият, който прави нещо по въпроса.
Лестър, отказвам да живея по този начин!
Това не е брак.
Tова не е брак от години,
но ти си щастлива докато държа устата си затворена.
Предполагам. Промених се.
Аз понасях всички удъри...
а ти очевидно не искаше да ми помогнеш да изляза от това положение.
Разбирам. Мислиш, че само ти си сексуално разочарован.
Не съм ли? Добре, тогава, хайде скъпа. Готов съм.
Не се забърквайте с мен, господине.
Толкова бързо ще се разведа с теб, че главата ти ще се завърти.
И на какво основание ще поискаш развод?
Не пия. Не чукам други жени.
Уважавам те. Никога не съм те удрял.
Дори не съм се опитвал да те докосвам, от както стана толкова чиста...
Е не те подкрепих когато взе лицензът си.
Някои хора мислят, че аз съм част от теб.
Oх!
Така че загаси лампите когато се върнеш в леглото, става ли?
Чудесно е когато все още имаш...
способността да изненадваш сам себе си.
Кара те да се замислиш какво ли още можеш да правиш от нещата, който си мислиш, че си забравил.
Хей, момчета.
Лестър. Не знаех, че бягаш.
- Сега започвам.
- Браво на теб.
Момчета надявах се, че ще ми дадете някоя препоръка.
Искаш да отслабнеш или да ...
увеличиш силата и гъвкавостта си?
Ами искам да ... изглеждам добре гол.
О, какво е това? Проклет гей парад?
Хей! Yo, Рики.
Целият ми живот минава пред очите ми, и те скоро не са виждали пот.
Съжалявам. Здрасти. Лестър Бърхед Аз живея до вас. Още не сме се срещали.
Колонел Франк Фитц, Американските Marine ченгета.
O, аха. Ами добре.
Добре дошъл, сър.
Рики, ух -
Мислих си за за филма, за който говорихме.
- "Re-Anlmator".
- Да!
Искаш ли да го взема? Okay. Горе в стаята ми е. Хайде.
- Може ли да подържите това за секунда?
- Разбира се.
Не мисля, че баща ми ще се опита да влезе за момент като този, но никога не се знае.
- Какво е това?
- Урина.
Правя си тест на всеки шест месеца, за да е сигурен, че съм чист.
Шегуваш ли се? Ти пушеше с мен онази вечер.
Не е моя.
Една от клиентките ми е сестра в педиатричната клиника.
Предложих и сделка, и тя ме държи чист.
Харесваш ли Pink Floyd ?
Харесвам различна музика.
Човече, не съм слушал този албум от години.
Колко искаш?
Незнам. Много ще е. Колко стува една унция?
Прилична цена, към 300.
Wow !
Но тази мръсотия е най-добрата.
Нарича се G-13. Тя е генетично произведена от правителството на САЩ.
Невероятно мощна, но не и напълно сочна.
Нея ли пушихме онази вечер?
Аз пуша само това.
- Колко?
- Две хиляди.
Исусе!
Нещата са се променили от 1973.
- Може и да не ми плашаш веднага.
- Благодаря.
Това е нометът ми.
Обаждай се по всяко време на деня или нощта.
Приемам само в брой.
Сега вече знам как си доставяш всичко това.
Господи. Когато бях на твоите години, продавах бургери по цяла седмица,за да изкарам някои долар.
- Тва е гадно.
- Не, даже беше забавно.
Правих купони и прибирах всичко.
Имах целият си живот пред мен.
Баща ми мисли, че плашам това с работа.
Приятелче никога не осмивам силата на отказването.
[There must be some way out of here]
[Said the joker to the thief]
[There's too much confusion]
- Какво по дяволите си мислиш, че правиш?
- Ух-oх. Мама е полудяла.
Ще ходя на лов докато клъвнат и тогава ще ти го върна.
Виждам, че пушиш трева . Аз - аз толкова се радвам..
Смяташ ли, че използването на нелегални вещества вредящти на психиката
са добър пример за дъшера ни?
Ти си тази, която я възпитава ти кръвопиина, мръсна прищявка на природата.
Ох, лестър!
Има толкова враждебност в теб.
Възразяваш ли? Опитвам се да работя. А...ти не ме оставяш да го правя.
Лестър, няма да изкараш дълго така.
- Бъди сигурен. [There are many here among us]
- Tака... мислиш... [Who feel that life is but a joke?]
ти.
"Работата ми се състой основно от това да не показвам...
презрението си към задниците, които са около мен...
и поне един път през деня да отида до тоалетната...
където да се изпразня...
докато мечтая за живота...
който поне малко не прилича на Ада."
Е, очевидно нямаш интерес за това как да се спасиш.
Брад, през последните 14 години, аз бях курва за рекламният бизнес.
Сега мога да се спася само, ако започнат бомбандировки.
Както и да е. Управителят иска да те види към края на деня.
Какъв вид порицание ми е измислил? Ще ме пренесе ли в жертва,
пред вид на информацията, която имам за редакторският директор...
който купува путки с парите на компанията?
Мисля си, че това може да заинтерисува l.R.S.
Сигурен съм, че някои наши рекламодатели и конкурентни издания ...
биха искали да разберат някои неща, да не пропускаме ... съпругата на Крейг.
- Какво искаш?
- Едногодишна заплата и бенефис?
Tова няма да стане.
Какво ще кажеш да хвърля малко пикантни сексуални историйки?
Срещу кой?
Срещу теб.
Можеш ли да докажеш, че не си ми предложил да ми спасиш работата?
Ako ти дам да ми духаш?
Човече... ти си един особен.
Не. Аз съм просто един обикновен човек...
който няма какво да губи.
Аха
- Каролин.
- Бъди.
-Съжалявам, че те накарах да ме чакаш.
-Oх.
Кристи напусна New York тази сутрин.
Нека просто кажем, че нещата бяха малко... превъзбудени около къщата..
- Тя какво ще прави в New York ?
- Премести се там.
Да, ние се разделихме.
Бъди. Съжалявам.
Да, за нея аз съм...
прекалено вманиачен в кариерата си.
- Като че ли успехът ми е...
е някаква пукнатина в характерът ми.
Очевидно тя се е повлияла от успехът ми и начинът ми на живот.
Ooх!
- Aх,за добро е.
- Мх-хммм.
Когато ви видях на купона миналата вечер вие изглеждахте много щастливи.
Ако искаш кажи, че съм луд,
но филисофията ми за успеха е,
че някой трябва да си представя успеха
през цялото време.
Какво правиш?
- Снимах тази мъртва птица.
- Защо?
Защото е красива.
Мисля, че си забравил днешната си медитация.
Здрасти, Джейн.
Искам да престанеш да ме снимаш.
Okay.
Е, както и да е. Това е скучно.
Да вървим.
- Искаш ли да те закараме?
- Ти добре ли си?
Не искам да свърша на парчета някъде около Дъмпстер.
Няма проблеми. Ще се разходя. Мерси.
Той не иска. Хайде.
- Хайде, Джейн.
- Мисля, че и аз ще се разходя.
Какво?
Джейн, това е около миля.
-Харесва ми! Oх ! Oх !
- Харесва ли ти как го прави цяря?
- O, да!
- Начукайте ми го, Ваше величество ! Aaх !
- Oхх !
- Кой е краля?
- Oх ! ти си !
[American woman]
[Stay away from me]
[American woman]
[Mama, let me be]
[Don't come knockin' around my door]
[l don't wanna see your face no more]
[l got better things to do]
[Than spend my life growin' old with you]
[Now, woman]
[Said stay away]
Усмихне те се. Вие сте в Mr. Smiley's.
- Какво?
Искате ли да опитате новият ни бекон с яйца само за $1.29?
Ух, не, благодаря ви.
Искам Big Barn Burger, Smiley Fries и портокалова сода.
Моля идете на другият прозорец. Благодаря Ви.
Усмихнете се. Вие сте в Mr. Smiley's. 4.98, моля.
[Mama, let me be!]
- Искате ли от Smiley соса?
- Не, не.
Всъщност искам да попълня една молба.
- Нямаме работа за управител. Само за копеленца. - Добре.
Tърся нещо с малка отговорност.
Не мисля, че ще го намерите тук.
Но аз съм работил в заведения за бързо хранене.
Да, преди 20 години.
Сигурен съм, че е имало чудесни технологически подобрения в индустрията,
но сигурно имате някакъв вид подготвителна програма.
Не е честно да си мислите, че няма да я усвоя.
- Точно от това се нуждаех.
- Mмм.
Бях в пълен стрес. Aх !
- Aх ! Aх.
- Mмм.
Искаш ли да знаеш какво правя когато се чувствам така.
Какво?
-Паля огън.
- Наистина?
O, да. Отивам до камината,
и просто слагам няколко дръвчета.
- Никога не съм палила огън преди.
- Трябва да опиташ.
Нищо друго не те прави толкова силен.
Добре...
почти нищо.
- Харесваш ли новата ни къща?
- Да, харесва ми.
Хората, които живеят тук хранят много котки, така те винаги са наблизо,
и препикават орехът ми.
И тогава тя реже тяхните дърва.
Това погребение ли е ?
Аха. Не познаваш ли някой, който да е умрял?
Не. А ти?
Не.
Но видях веднъж една мила жена, която смъртта замрази...
на тротоара, а тя просто си лежеше там.
Изглеждаше много тъжно.
Имам го на касета.
Защо го записа?
- Беше прекрасно.
- Какво прекрасно има в това?
Когато виждаш нещо такова, все едно Бог гледа точно към теб,
само за секунда,
и ако си внимателен, може да погледнеш назад.
И какво видя?
Красота.
Мамо, искам да те запозная с един човек.
- Mамо.
- Да?
Искам да те запозная с един човек. Това е Джейн.
- Здравейте.
Извинявай за начина, по който изглеждат нещата тук.
Баща ми ги крие тук.
Взимам ги той има неща за пушките.
Трябва да видиш това.
Баща ми ще ме убие, ако разбере, че съм бил тук.
Открадна ключовете?
Не. Един от клиентите ми е ключар.
Една вечер нямаше достатъчно пари и направихме сделката.
Обърни го.
Господи.
Това е от Китай официален щат на Третият Райх.
Има много хора, които колекционират цялата култура на тези Фашистки боклуци.
Но баща ми има само това.
- Какво има?
- Нищо.
Не, ти се страхуваш от мен.
Не е така.
Искаш ли да видиш най-хубавото нещо, което съм снимал?
Беше един от онези дни...
през които очакваш всяка минута да завали сняг,
имаше електричество във въздуха.
Почти можеш да го чуеш.
Нали?
А тази чанта просто...
танцуваше с мен,
като малко дете, което започва да си играе с теб,
но само за 15 минути.
В този ден разбрах, че това е
едно от онези
невероятни благосклонни неща, които...
искаха да зная, че няма причина да се страхувам.
Видеото е просто извинение, знам,
но ми помага да си спомням.
Трябва да помня, че
понякога има толкова...
хубави неща....
в света.
Чувствам се така все едно немога да ги взема
и сърцето ми
то просто....
отстъпва.
- Господи. Колко е часът?
Съжалявам, че закъснях.
- Не, всичко е наред скъпа.
Тъкмо с баща ти обсъждахме как е минал денят му.
Защо не кажеш за това на дъщеря ни?
- Джейн, днес напуснах работа.
Казах на шефа си да иде да се ебе, и го изнудих за около $60,000.
- Подай ми аспержите.
- Баща ти си мисли, че...
заради тази му постъпка, трябва да се гордеем с него.
- А майка ти предпочита да прекарам животът си като някой тъп затворник...
- Как смееш да ми говориш така, докато тя е тук?
Чудя се и как може да си толкова озлобен към мен...
в деня, в който загуби работата си!
Не съм я загубил. Не е като, "Упс...къде ми отиде работата?".
Напускам! Дай аспержите.
O! Искам да ти благодаря, че ме подлагаш на това напрежение...
да бъда отговорна.
- Вече си намерих работа.
- Не, не!
Да си си помислял дори за секунда кой ще плати ипотеката?
Е остави я на Каролин. "Сега вече ще се грижиш за всичко, нали Каролин?"
"Разбира се. Нямам нищо против"
"Всичко? И нямаш нищо против да поемеш отговорността?"
"Съпругът ти мисли, че може да напусне работа, а ти не"
По дяволите ще ми подаде ли някой аспержите?
- Нямам намерение да съм част от това.
- Сядай!
[And i'm irresponsibly mad]
[For you]
[Go on and call mе]
[Unpredictable]
[Tell me that l'm impractical]
[Rainbows i'm inciined to pursue]
Писна ми да се отнасяте с мен все едно не съществувам.
Вие двете правите каквото искате всеки път когато поискате, аз не възразявам...
всичко, което искам
- O, ти не възразяваш? O, моля те! Извинявай!
Трябва да съм се побъркала! Ако не възразяваш, това какво е?
- Аха, донесете ми смехо-метъра да видим колко си гръмогласна.
[Mad for you]
Не ме прекъсвай, скъпа.
А, и още едно нещо.
От сега нататък ще редуваме музиката за вечеря,
защото наистина ми писна от лайната на Лаърънс Уелк.
[A bright, shiny world]
- Върви си.
- Моля те.
Моля те нека да вляза.
Виж, не исках да присъстваш на тази ужасна сцена,
но все пак се радвам.
- Защо? За да видя всъщност какви ненормалници сте с татко?
Аз?
Господи.
- Oх, мамо.
Не, радвам се защото
вече си достатъчно голяма, за да научиш най-важния урок в живота:
не можеш да разчиташ на никой освен на себе си.
не можеш да разчиташ на никой освен на себе си.
Тъжно е, но е истина,
и рано или късно ще го научиш.
Виж, мамо, не искам да е точно сега.
- Ти неблагодарно изчадие!
Само погледни какво имаш!
Когато бях на твоите години, си мечтаех за живот като твоя.
Ние дори нямахме собствена къща.
- Ти малко копеле!
Татко, не, аз просто
Как влезе вътре?
Как? Как?
Хайде! Стани! Хайде!
Ставай!
Отбранявай се, малка путко!
- Не, сър, няма да се бия с вас.
- Как?
- Как влезе вътре?
- Разбих ключалката, сър.
Какво търсише, а? Пари ? Пак ли си се забъркал с дрогата?
Не, сър. Исках да покажа на приятелката си Нацистката Ви чиния.
Приятелка?
Да,сър. Тя живее в съседната къща.
Казва се Джейн.
За твое добро е момче.
Ти не уважаваш личните вещи на хората.
Да, сър. Съжалявам.
Неможе да правиш каквото ти скимне.
не можеш. Има правила в живота.
Да, сър.
Нуждаеш се от...
- Дисциплина.
- Да, сър. Благодаря Ви, че се опитвате да ме научите.
Не се отказвай от мен, татко.
O, Рики.
Стой далеч от там.
- О!
- Трябва да кажа, Г-жо Бърнхам,
когато дойдохте за пътви път си помислих, че сте безнадеждна, но съм сгрешил..
Знам само, че обичам да стрелям с този пистолет.
[Don't tell me not to fly i've simply got to]
[if someone takes a spill it's me and not you]
[Don't bring around the cloud to rain on my parade]
[l'm gonna march my band out]
[l'll beat my drum]
[And if l'm found out]
[Your turn at bat, sir]
[- Hey
- At least I didn't fake it]
[Hat, sir, so what l didn't make it]
[Nobody]
[l said nobody]
[Nobody]
[Had better rain]
[On my]
[Parade]
[Yeah!]
Какво?
Хмм, чия е колата от пред?
Моя. Pontiac Firebird производство 1970,
колата, която винаги съм искал, а сега я имам.
- А къде е другата кола?
Продадох я.
- Не трябваше ли първо да се консултираш с мен?
-Хмм, чакай да помисля.
Не. Никога не си я карала.
Какво си направила? Изглеждаш чудесно.
Къде е Джейн?
Не е в къщи.
Значи...имаме...
цяла къща...
само за нас.
Каролин,
кога стана толкова...
нещастна?
Нещастна?
Не съм.
Има много неща в мен...
които не познавате, Mr. Смарти Ман.
Има изобилие от радост в моя живот.
Какво стана с момичето...
което правише всичко, за да не й е скучно?
Която бягаше на покрива на сградата на първият ни апартамент...
да нарушава трафика на хелекоптерите?
- Напълно ли я забрави?
Защото аз не съм.
Лестър, ще разлееш бира на канапето.
Е, и? Това е само канапе.
Tова е канапе за $4,000
изработено от италянска коприна.
Tова не е просто канапе.
Това...е...просто...канапе!
Не е живота!
Tова е просто мебел,
а за теб става нещо по-важно от живота.
Скъпи, това е просто ужасно.
Просто се опитвам да ти помогна.
Недей.
Защо?
Гадно е да гледам себе си.
Не се харесвам.
немога да повярвам, че незнаеш колко си красива.
Виж. Няма да стоя тук и да гледам това.
Хa ! Как се чувстваш сега?
Чудесно.
Не се ли чувстващ гол?
Аз съм гол.
Знаеш какво искам да кажа.
Разкажи ми за престоя ти в болницата.
Когато бях на 15, баща ми ме хвана да пуша трева.
Той напълно откачи и реши да ме прати във военно училище.
Казах ти за структурата и дисциплината, нали?
Естествено, бях изритан от там.
С баща ми имахме голяма битка.
Той ме удари.
На другия ден в училище, някакво хлапе се присмя на прическата ми,
и аз полудях.
Исках да го убия.
И щях да го убия,
ако не ни бяха разтървали.
Тогава баща ми ме остави в болницата.
Упоиха ме и ме оставиха там за две години.
Оле.
- Сигурно го мразиш.
Не.
Той не е лош човек.
Повярвай аз щях да мразя баща ми, ако ми беше причинил нещо такова.
Почакай.
Аз вече мразя баща си.
Защо?
Той е абсолютен задник сега заглежда приятелката ми Анжела,
отвратително е.
- По-скоро се заглежда по теб.
- Господи. Не.
Искам да съм близо до него, но тя е по-важна от мен.
Мислиш си, че баща ми е безвреден, но грешиш.
Той ми нанася големи психолигически вреди.
Как?
Ами сега се нуждая предимно от структура,
и малко дисциплина.
Сериозно ти говоря.
Как ми вреди ли?
Имам нужда от баща чиято роля е на модел,
a не на някакво розово момченце, kоето се дьржи като вейка
всеки пьт като доведа приятелката си в кьщи след училище.
Каква утрепка.
Наистина някой трябва да го изкара от мизерията му.
Искаш ли да го убия заради теб?
Дa. Ще го направиш ли ?
Ще ти струва скъпо.
Бавачка съм от както станах на 10.
Имам около $3,000.
Разбира се спестявх ги за други работи.
Но...
знаеш, че това не е добро нещо
да наемеш някой да очисти баща ти.
Предполагам, че не съм добро момиче така ли е?
Знаеш, че не съм сериозна, нали?
Разбира се.
Знаеш ли какви щастливци сме, че се срещтнахме?
Помните ли онези постери, в който се казваше...
"Днес е първият ден от остатъка от живота ви"?
Това е истина за всеки ден с изключение на един-
денят на твоята смърт.
[l've looked under chairs]
[l've looked under tables]
[l've tried to find the key to 50 milllon fables]
[They call me the Seeker]
[l've been searching low and high]
[-I won't get to get what l'm after]
[Till the day I die]
Джени побързай.
Имам важна среща.
- Може ли Анжела да спи тук довечера?
- Тя винаги е добре дошла.
Мислех, че сте скарани. Не съм я виждал от много време тук.
Какво?
Бях твърде претиснена, за да я доведа тук
заради теб и начинът, по който се държиш с нея.
- За какво говориш? Аз дори не съм говорил с нея.
- Татко!
През цялото време така я зяпаш все едно си пиян.
- Това е нелепо!
- По-добре гледай себе си
иначе ще станеш истинска кучка като майка си.
Мамка му.
Готов ли си да тръгваме?
O, няма нужда.
Отивам с Джейн и майка й.
O, добро утро.
Хей, Рики.
- Какво става?
- Добре е, Г-н Бърнхам.
Хей. Чакай.
Искам Super Smiley със сирене ASAP !
- Имаш нужда от нещо повече от това.
- Може ли да взема поръчката ви?
O, да! Какво е хубавото тук?
- Нищо.
Аха, предполагам, че сега трябва да сме лоши, прав ли съм?
Искам двоен сандвич Smiley,
- и банилов шейк.
- Направете го два пъти.
$7.98. Моля, идете до другият прозорец. Благодаря ви.
Май заслужаваме малко храна след това, което свършихме тази сутрин.
- Знаеш ли това?
- Благодаря. Полъскан съм.
Усмихнете се! Вие сте в Mr. Smiley's !
Искате ли да опитате новото ни телешко със сирене?
Само за $1.99.
- Тъкмо бяхме на семинар. Бъди, това е моят
- Нейният съпруг.
Срещали сме се и преди, но нещо ми подсказва,
че няма да си спомните за онова време.
Уа!
Ти си такава кучка.
Tова изобщо не те интерисува.
Всъщност, Джанин е по-старши мениджър, така че май е интерисува.
- Е, това придава смисъл на нещата.
- O, Лестър
- Скъпа, всичко е наред.
Искам да си щастлива. Искате ли Smiley Sauce?
- Лестър, престани!
- Не, не.
Ти...
няма да ми казваш какво да правя.
Никога повече.
- Съжалявам.
Май трябва да се разделим за малко.
Обгърнат съм от една възможност за много скъп развод.
Не, не, разбирам те напълно.
Нали знаеш
"За да се достигне успеха, някой трябва да си го представя през цялото време"
Спри. Спри.
[Oh, oh, whoa]
[There she stood in the street]
[Smiling from her head to her feet]
[l said Hey, what is this]
[Now, baby, maybe]
[Maybe she's in need of a kiss]
[I said, Hey, what's your name?]
- Mамка му.
Трябва да ида до съседите.
Джени си е оставила учебника по геометрия в чантата ми, и сега и трябва за домашното.
Значи ти и ненормалника се ебете редовно.
Не.
Хайде. Можеш да ми кажеш. Голяма ли му е патката?
Не смятам да говоря с теб за това. Не е точно така.
А как?
Защо не искаш да говорим за това?
- Ще ти разкажа с подробности за всяко момче, с което съм спала.
- Аха.
А, може би не трябва? Може би аз не искам да чувам всичко това.
Значи хвана си гадже и край?
Трябва да ти намерим истински мъж.
- Имаш ли някакви цигари?
- Да, ей там в кутията.
Трябва да научиш ролята и на тревата.
O! Здрасти.
- Къде е мама?
- Незнам.
- Здравейте, Г-н Бърнхам.
- Здрасти.
Wow, погледнете се. Много ли се натоварихте?
- Не точно.
Може да си кажете истината.
Погледни тези ръце.
Обичаш ли мускули?
Трябва да ида да видя Джейн.
От къде се взе това?
- От джоба ми.
- Не ме лъжи.
Видях те с него.
Ти шпионираш ли ме?
Какво те накара да правиш?
Oх.
Татко, нали не мислиш, че аз и г-н Бърнхам.
Не ми се пресмивай!
Няма да стоя и да гледам как единственият ми син става духач.
Господи, какво ти има?
Кълна се в Господ...
ще те изхвърля от тази къща и никога повече няма да те погледна!
- Ще го направиш, нали?
Предпочитам да си мъртъв по-добре е от това да си педал.
Прав си.
-Духам за пари.
- Момче не започвай.
- $2000. Толкова съм добър.
- Махай се!
Трябва да видиш как ме чукат. Дупето ми е най-доброто в цели 3 щата.
По дяволоте махай се! Не искам да те виждам повече!
Колко тъжно... ти си просто един старец.
Махай се!
Mамо... махам се.
Okей.
Вземи нещо непромокаемо.
Иска ми се нещата ти да потръгнат.
Грижи се за татко.
"... и премахвайки тяхните способности ни карат да се страхуваме.
Tова е тайната на "Me-Centered Living.
Само с взимането на пълна отговорност...
за вашите действия и тяхните решения...
ще ви освободят за винаги от чувството, че сте жертва..
вие сте жертва само, ако вие сама си го изберете. Ние имаме решението..."
Немисля, че можем да сме приятелки повече!
Прекалено обсебена си от секса.
Само не се ебавай с баща ми, става ли?
- Моля?
- Защо не?
- Остави ни сами, татко!
Аз съм.
- Ако се махна тази вечер, ще дойдеш ли с мен?
- Какво?
Ще дойдеш ли с мен, ако тази вечер отида да живея в New York?
Да.
Не говорите сериозно, нали? Ти си дете, а той е умствено изостанал.
Ще свършите в някоя кутия на улицата.
- Не съм по-голямо дете от теб.
- Ще използваме пластмасови пари.
- Не е нужно.
Имам около $40,000. Познавам хора в града, които ще ни помогнат докато се оправим.
- Какво, други нарко-дилъри?
- Да.
- Как ще идеш с него? Трябва да си полудяла.
- Защо се интерисуваш?
- Защото си ми приятелка.
- Тя не ти е приятелка.
Ти я използваш, за да повдигаш самочувствието си.
- Разкарай се малоумнико!
- Хей, кучко, млъкни!
- Джейн, той е луд!
- Ами, значи и аз съм луда!
Винаги сме били луди, никога не сме били като другите хора!
A ти никога не си била маниачка, защото си прекалено...перфектна!
Е, поне не съм грозна.
Напротив, си.
Ти си скучна, и напълно обикновена,
и го знаеш.
Пасвате си идеално.
Господи, човече, ти си мокър.
Да викна ли Рики? Той е в стаята на Джейн.
Добре ли си?
Къде е жена ти?
Ох, незнам.
Сигурно чука ония задник принца на "Real Estate".
И знаеш ли какво?
Не ми пука изобщо.
Жена ти е с друг мъж...
и на теб не ти пука?
Дам.
Сватбата ни е само за шоу.
Комерсиално за това колко сме нормални...
когато сме нещо, но...
Господи, ти трепериш.
Трябва да те изкараме от тези дрехи.
Аха
Добре е.
Аз...аз...
Кажи ми от какво се нуждаеш.
- Добре съм.
Oоо, чаки, чакай малко.
Съжалявам.
Схванал си погрешно идеята ми.
"Да се откажем от това да сме жертви.
Когато това се превърне във ваша мания,
постоянно се усилва и желанието ви".
Няма да съм жертва!
[Old man lying by the side of the road]
[with the lorries rolling by]
[Blue moon sinking from the weight of the load]
- Надявам се, че не възразяваш, че пуснах уредбата.
Не точно.
Лоша вечер?
Не точно лоша, просто...
странна.
Повярвай ми, не може да е по-странна от моята.
[it's only castles burning]
[Find someone who's turning]
[And you will come around]
- Джейн и аз се сбихме.
Заради вас.
тя полудя защото...
казах, че сте секси.
Искаш ли?
Да.
[Come on down to the river of sight]
[And you can really understand]
[Red lights flashing through the window in the rain]
[Can you hear the sirens moan]
[White cane lying in the gutter in the iane]
[And you're walking home alone]
[Don't let it bring you down]
[it's only castles burning]
[Find someone who's turning]
- Е?
[And you will come around]
- Ти ми кажи?
Какво искаш?
- Незнам. [Don't let it bring you down]
- Незнаеш? [it's only castles burning]
- A ти какво искаш? [Find someone who's turning]
- Шегуваш ли се? [And you will come around]
Аз искам теб.
Искам те от първия път, в който те видях.
Ти си най-хубавото нещо, което съм виждал.
[And the buildings scrape the sky]
[Cold wind ripping down the valley at dawn]
- Мислиш ли, че съм обикновена? [And the morning paper files]
[Dead man lying]
- Можеш да бъдеш необикновена, ако поискаш. [By the side of the road]
[Don't let it bring you down]
- Благодаря. [it's only castles burning]
- Mисля, че няма по-лошо нещо от това да си обикновен. [find someone who's turiing]
[And you will come around]
[Don't let it bring you down]
[Don't let it bring you down]
[And you will come around]
[Don't let it bring you down]
[Don't let it bring you down!]
Няма да бъда жертва.
Няма да бъда жертва. Няма да бъда жертва.
Лестър,
трябва да ти кажа нещо.
Страхуваш ли се?
Не.
Родителите ми ще се опитат да ме намерят.
Мойте не.
Tова е пътвият ми път.
Шегуваш се.
Съжалявам.
Все още искам да го направим.
Просто си помислих, че трябва да ти кажа...
в случаи, че се чудиш
защо не съм добра.
Какво има?
Мисля, че каза, че съм красива.
Ти си красива.
Толкова си красива.
И ще бъда такъв...
щастливец.
Чувствам се толкова глупаво.
Недей.
- Шшшт.
- Съжалявам.
Няма за какво да съжаляваш.
Всичко е наред.
Всичко.
Гладна съм.
- Искаш ли да ти направя още една?
- Не, не. Добре съм.
Сигурена ли си?
Все още съм малко объркана, но се чувствам по-добре. Благодаря.
- Как е Джейн?
- Какво имаш впредвид?
Искам да кажа.
Как е животът й?
Щастлива ли е?
Или е нещастна?
Наистина искам да знам, но тя ще умре преди да ми каже нещо.
Тя е..
Тя е наистина щастлива.
Тя мисли, че е влюбена.
Браво на нея.
А ти как си?
Много време мина откакто някой за последен път ме пита.
Аз съм чудесно.
Трябва да ида до банята.
Аз съм чудесно.
Човече, o човече.
Човече, o човече.
Господи.
Иха.
Чувал съм за светлината на целия ти живот...
появяваща се пред очите ти секунда преди да умреш.
Първото, което е, тази секунда...
не е точно секунда.
Разстила се завинаги,
като океан на времето.
За мен, беше... лежейки по гръб,
на лагера на Бой Скаутите, гледайки падащите звезди.
Оставаше жълто, от короните на дърветата
по нашата улица.
Или ръката на баба ми и начинът и по който кожата й...
изглеждаше като хартия.
За първи път видях новият Firebird
на братовчед ми Тони.
И Джени.
Джени.
А и Каролин.
Предполагам, че трябва да съм малко ядосан за това, което стана с мен,
но е трудно да си ядосан, когато има толкова красота по света.
Понякога се чувствам така все едно я виждам всичката на едно място.
Сърцето ми се надува като балон, който ще се пръсне.
И тогава си спомням, че трябва да се отпусна,
и да спра да се опитвам да го държа.
Тогава той излита през мен като дъжд,
А аз не чувствам нищо, освен благодарност...
за всеки един момент...
от тъпият ми живот.
Сигурен съм, че и представа си нямате за това за което говоря.
Но не се претиснявайте.
Ще имате някой ден.