Code 11-14 (2003) Свали субтитрите
Лос Анжелис
КОД 11-14
Страхотна работа.
Още неслязъл от самолета и ето ти тебе ново убийство.
-Откъде знаем, че това е нашия човек?
-Не знаем.
Съседите обаче знаят.
Възрастта й е горе-долу същата с тази на другите жертви
Полицията не трябва ли да те уведоми, ако начина на действие е същия?
Трябва. Но никога не го правят.
Какво, по дяволите, правиш тука, Новак?
Гледам.
Специален агент Боумън, детектив МакЕлрой.
Детектив.
А тя е от отдел Поведенчески профил...
току-що дипломирана от Куонтико.
Върху серийните убийства юрисдикция има Бюрото.
Само дето никой не е казал, че това е сериен убиец.
Точно тавя съм дошъл да установя.
Къде е трупа?
Няма никаква следа от борба. Никаква.
Или ако е имало, той я е заличил.
Какво имате за нея?
Името й е Джесика Ларсън.
"Има ресторант в Марината: ""Ларсън Стейшън."""
Знам го.
Осем кинта за чаша вино.
МакЕлрой, не се прави на застрелян Къде е снимката?
Обиците й ги няма.
Поредния експонат към колекцията му.
Това е седмото убийство с един и същи начин на действие.
Млади, успели жени, убити в леглата си.
Без никаква следа от борба.
Винаги липсват някакви бижута и винаги има по две снимки.
Две ли?
Едната е в ръцете на жертвата. Другата е скрита някъде и от нея има отрязано парче.
Това е серийно убийство. Затова ФБР трябва да го поеме.
О кей, ние се омитаме.
Наръсете с прах за отпечатъци.
Няма да намерите. Той никога не оставя отпечатъци.
Била е още жива когато я е снимал.
Новак.
Тоя тип е един адски жесток с болно съзнание кучи син.
Трябва да има нещо, за което да се хванем. Дайте ни нещо.
Кърт, не можеш все да ни мотаеш с това.
Ако имаше нещо за казване досега да съм ви го казал.
Поредния труп...
"и поредното ""без коментар"" от агента на ФБР, Кърт Новак."
Нищо чудно, че смятат, че само ги размотавам.
Толкова убийства, а още нямаме нищо.
Работя по изготвянето на профил. Имаме достатъчно, за да започнем.
Да започнем, да. Обаче той е далеч напред пред нас.
Новак, търсят те, сериозно.
Бъди кратък, моля те.
Новак слуша.
Новак, не казваш нищо на на тия приятни хора.
Не мислиш ли, че трябва да публикуваш снимките?
Това е той. Може да е някъде наоколо.
"Мисля по това. Обаче има някои ""за"" и ""против""."
Това са улики, Новак. Не ти ли се струва, че обществеността трябва да ги види?
Пет-пет-пет нула-едноe-четири-четири.
Проследете пет-пет-пет нула-едно-четири-четири.
Не обичаш ли да делиш информацията? Това не е хубаво, Новак.
Е, някои неща предпочитам да ги пазя за себе си.
Умно момче си. Сигурен съм, че го знаеш.
Просто публикувай проклетите снимки, Новак! Не се шегувам!
Виж какво... Затвори.
Хванахте ли го?
Нищо.
Този път ни изненада.
Затова следващия път нека бъдем готови.
Дай да преговорим подробностите още веднъж.
Той оставя по две снимки от всяка жертва. Едната я изрязва.
-Но той не ги разчленява.
-Точно така.
Даже ги оставя съвсем примерно легнали.
-Той иска всичко да изглежда съвършено. Какво ни подсказва това?
Мисля, че той колекционира изрязаните части.
Тук липсва крак, там - ръка, част от лицето, от крака.
Разполагаме с трупа. Снимките не ни трябват.
Но защо ги оставя? Иска да знаем, че той им прави снимки.
Защо?
Това е семеен албум.
Той ни оставя снимките, защото ние сме част от семейството?
Ами, всъщност много е възможно.
Нека обмислим и нещо друго.
Вижте начина по който действа. Вижте какви грижи полага за трупа.
Сресва косата, подрежда абсолютно всичко.
Това според мен означава, че е много грижовен.
Вероятно е израсъл в малко семейство, най-вероятно е бил едно дете.
Значи имаме насреща подреден и грижовен тип, който вероятно е израсъл като само дете.
И какво ни помага тома? Дайте да говорим за улики. Какво имаме?
Той изрязва краищата на снимките. Няма сериен номер.
Той среща жертвите на улицата така, че никой да не ги види заедно.
Никой не може да посочи самоличността му.
Ама вие ми казвате какво нямаме. А какво имаме?
Фактът, че подбира преуспели, ориентирани към собствена кариера жени.
Бих казала представителни, възпитани, образовани.
Много добре.
Чудесно. Друго?
Хайде стига бе, хора, имаме пет убийства в района на L.A...
едно в Денвър и едно в Сан Франциско.
Той пътува. Може да е търговски пътник.
Знаем, че живее тук наоколо, защото многократните убийства са тук.
Продължавай да работиш по този профил. Може да извадиш и нещо по-конкретно.
А през това време да проверим на кои дати е бил в Денвър и Сан Франциско.
Може те да имат нещо общо.
Панаир някакъв, тенистурнир. Де да знам, всичко може да е.
Първите убийства бяха през месец, после станаха през седмица.
Предпоследното убийство стана само преди десет дни.
И вдигнете залозите.
Той набира скорост пред нас. Дайте да мръднем и ние малко напред, а?
Добре.
-Спи ли?
-О, да. Като труп.
Тази вечер по новините казаха, че имало още едно убийство.
Знаеш ли, като спи, той прилича на теб.
Има твоята уста.
Не е вярно. Одрал е кожата на баща ти.
Същият убиец ли е?
Обърни се. Искам да ти погледна устата.
-Защо не ми отговаряш на въпроса?
-Какъв ти е въпроса?
Убиеца същия ли е?
Легнали сме си, а ти искаш да говорим за убийства?
-А за какво искаш да си говорим?
-Не искам да говоря за това.
Значи добре че казах, че те видях по новините.
В противен случай не бих знаела с какво се занимава мъжа ми, нали така?
О, хайде стига, Мишел.
Не те питам за мрачните и зловещи тайни на на ФБР.
Просто се чувствам толкова далеч.
И по-добре е така, повярвай ми.
Кърт, ти през цялото време си един такъв отнесен.
Далечен. Едно време говорехме.
Никога не съм работел по серийни убийства, Мишел.
Нали знаеш? И тогава нямах син.
Какво общо има Джони с тия неща?
Не съм казала, че искам да говорим за тия неща пред него.
Вече не сме просто две хлапета, живеещи в един апартамент.
Това са грозни неща.
Това са такива неща, които би желал да отнесеш в къщи.
-Пак кошмари.
-Искаш ли да отида?
Не. Ето защо се старая да влача тия неща вкъщи.
Всичко е наред, партньоре.
-Здрасти, тате.
-Здрасти.
-Нямаше никой тука, нали?
-Никой.
Сигурен ли си?
Дали съм сигурен? Баща ти е специален агент от ФБР.
Съжалявам.
Няма за какво да съжаляваш.
Ако не бях се стреснал, нямаше да се събудиш и да идваш.
Аз още не бях заспал и без това се канех да дойда да те видя...
Защото искам да си видя моята най-добра дружка.
Затова мръдни малко и ми направи място да легна до теб.
Трябва да поспиш малко. Утре си на училище.
Уфф.
Е, да така е, ама всеки трябва да ходи на училище.
Затова си затвори очите, бива ли? Татко е до теб.
Хайде, заспивай.
Скъпи.
О, съжалявам. Нямах намерение да спя тук.
Тате.
Защо непрекъснато имам кошмари?
Какво да ти кажа, приятел, всеки сънува кошмари.
През деня се тревожиш за какво ли не...
и те се връщат в главата ти през нощта, когато заспиш.
Ти се притесняваш от работата на баща ти, нали?
Аха.
Джони, татко ти е част от цял екип.
Преследваме престъпници. И ги тикаме в затвора.
Ти просто няма за какво да се плашиш.
Винаги съм готов да те пазя теб и майка ти.
-О кей?
-О кей.
Виж какво ще ти кажа, ако бях на твое място...
щях да се притеснявам как да се оправям с тая ракета.
-Затова хайде да я палим и да почвамe, а?
-Давай!
-По-полека, по полека.
Супер, а!
Май трябва да направим една като за мен.
-Тате! Хайде, нека още веднъж.
-Трябва да се прибираме, приятел.
Не, хайде още един път.
Добре, още един път.
Изкачвам се нагоре. Без ръце!
Мамо! Спуснах се по надолнището. Беше страхотно.
Сигурно е било. А сега иди да се измиеш.
Изникна една работа.
И без това ще се миеш, я по-добре вземи се изкъпи.
-Още едно убийство.
-В банята! Веднага!
Ела, ще ти помогна .
Хайде...
-Къде?
-Сидни, Австралия.
-Сидни, Австралия?
-Същия начин на действие.
Жертвата ръководела малък театър. Оня оставил две снимки, всичко.
Това е нашия човек.
Поддържай връзка с тях. Да ти изпратят всички пртоколи.
Вече е задействано.
Виж какво, и без това си имам работа предостатъчно.
И освен това, няма да ми позволят аз да им разследвам случая.
Арестували са заподозрян.
Няма да се впускам в подробности. Повече от това не ти трябва.
Само това е начина да свърша това, затова решавай.
Не, този пуловер не. С него изглеждам дебел.
Какво ще кажеш?
Длъжник съм ти. Благодаря.
Да можеше да не ходиш. Ще изпуснеш пролетната ваканция на Джони.
Много ти се радва, като прекарваш времето си с него.
Ще ми се да прекарвам повече време и с теб.
Какво ще кажеш, ако отидем всички за сметка на Бюрото, а?
-Сериозно ли говориш?
-Да!
Тия глупости не ми се слушат, Роджър.
Обиждаш интелигентността ми.
Това беше намерено в гардероба на твоя хотел.
Това нещо го виждам за първи път в живота си.
Добре, тази снимка тогава може би ще ти помогне да си спомниш.
Името й е Лесли Блейн.
Изобщо не я познавам.
Нещо днес не си много добър в обясненията, Роджър.
Може би ще обясниш обаче това.
Не знам, не пуша.
Ларсън Стейшън.
Това е ресторант в Лос Анджелис, нали, господин Новак?
В квартал Венис.
Имаме седем убийства в Съединените щати.
И всички те са подобни на това тук, г-н Фотсън.
Не знам нищо за това. Нищо.
Постави се на мое място, Роджър. Обажда ни се някой по телефона и казва...
че са ви видели да вземате Лесли Блейн от работа.
Кой ви го е казал? Никога не съм стъпвал там.
Имам жена и дете. И излизам само с тях.
Тук може би си прав, Роджър.
Обикновено не залагаме кой знае колко на анонимни телефонни обаждания.
Обаче как обяснява това мъртвото момиче...
намерено в стаят на хотела ви? Как обяснява това и огърлицата?
И кибрита?
Никога не съм въждал тези неща в стаята си и не знам как са се озовали там.
Мога да ти направя една услуга, приятелю. Да ти е по-лесно.
В Австралия няма смъртна присъда...
затова не ти ли се струва, че ще е по-добре ако кажеш каквото имаш за казване?
Е, ето един човек, който сам не желае да си помогне.
Според мен е по-добре просто да го оставим на мира...
Нека сам си помисил.
Разпита приключи в дванайсет и петнайсет.
Шоуто свърши.
Не съм сигурен дали това е нашия човек.
Разбира се, че е. Объркане е защото знае, че сме го пипнали.
Новак. Поздравления.
Да, знам, че изглежда добре.
-Не знам, тоя човек изглежда като убит.
-Разбира се, че изглежда, играта свърши.
Имаме работа с дълбоко раздвоена личност, Кърт.
Не ме интересува, знам просто, че нашия човек няма да хленчи така.
-Има цял тон улики.
-Това не е човека, който ми се обади.
Ти каза, че си преправил гласа.
Добре, добре, ще продължим още малко. О кей?
Ние имаме седем убийства, те имат едно.
Ако Роджър Фортсън има алиби за всяко едно от тях...
-Вече работим по това.
-Хубаво.
Звучиш така, сякаш искаш да си му адвокат.
Доколкото това ме засяга, ни си разрешихме случая.
Ето ги, излизат!
-Арестувахте ли някого?
-Имате заподозрян, нали?
-Американец ли е?
-Имаме заподозрян.
Започнахме процедура с прокуратурата. И да, американец е.
Дори и птиците са странни. Как така всичко е толкова необичайно тука?
Австралия е отделена от останалия свят Еволюцията е протекла по друг начин тук.
Я, виж татко май е имал хубав ден. Каза ли ти да го гледаш?
Хайде, сладкия ми.
Нека аз да отключа.
-Бипна три пъти.
-Така ли?
Препоръчвам ти да дремнеш преди вечеря.
Дотогава баща ти ще се върне.
#NAME?
-Може ли да гледам телевизия?
-Не.
Моля те?
О-о, добре.
-Може ли да поръчаме пица?
-Ще видим като се върне татко.
Рико тръгва по лявото крило! Дава напред неудържимо!
Е това е красота! Прекрасно! Прекрасен изстрел!
Джони, всичко е наред. Всичко е наред. Тук съм.
Тек съм до теб. Всичко е наред.
О кей? О кей.
Хей. Какво става тука?
Пак ли лоши сънища?
Не беше сън. Аз го видях.
-Видях, че в стаята имаше някой.
-Кого си видял? Как изглеждаше?
Не знам.
Това е защото е нямало никой, партньоре.
Било е пак лош сън. имам тука едно нещо, което ще те ободри.
So?
Чакай само да видиш как ще подскочат децата като го видят в училище.
-Да се използва внимателно.
-Моля те, спазвай го.
Особено тук. А това е за теб.
О, Кърт. Прекрасно е.
Благодаря ти.
-Благодаря, тате.
-Радвай му се, синко.
Какво значи, не можете да намерите билетите, те са тука.
В компютъра, сър.
Няма да ги намерите там, защото те са в ръцете ми!
Изглежда някой е отменил резервацията ви.
Не може да са отменени. Те са у мен!
Полагам всички усилия, сър.
Няма ви във вашия полет.
Да. Жена ми, сина ми и аз ни няма, а ето че сме пред вас.
"Ето ви. Били сте пренасочени към ""Оушианик"". Полет 816."
Никой нищо не е пренасочвал. В ръцете си имам три билета.
Това е просто смешно.
Пренасочени сте и са ви преместили в първа класа.
Вижте, аз съм агент от американ...
Първа класа? Няма нужда да доплащаме, така ли?
-Не, сър.
-Благодаря.
Добре дошли, сър. Мога ли да ви помогна?
По този коридор, втория ред отляво.
Може би са те качили в първа класа, защото си хванал лошия.
Може би.
Добре дошли, сър. Първа класа.
Оттук, сър. Приятно пътуване.
така, това е втория ред, мястото до прозореца...
крайното и отсрещното.
Мога ли да взема палтото и шала ви?
Сакото ви, сър?
Не, благодаря.
Виж какво става тука.
Сигурен ли си, че не трябва да доплащаме за това?
Здравейте. Аз съм Джъстин.
-А ти сигурно си Джони.
-Откъде му знаете името?
Има го тук в списъка на пътниците. Г-н и Г-жа Новак и сина им Джон.
-Брей!.
-Искате ли нещо за пиене?
Сода, каквото и да е без кофеин.
Дълъг полет. Мъдър избор. А вие?
-Бяло вино, моля.
-Сър?
-Скоч със сода.
-Връщам се веднага с питиетата.
Ужким съм този, който трябваше да прояви съмнение.
О,, да, вярно. Случая е приключен Сега можем малко да се отпуснем.
-Момент, нека аз.
-Няма нужда.
-Не, наистина.
-Оправих се!
-Просто се опитвам да помогна.
-Извинете.
Добър ден, дами и тоспода. Капитан Брус Коупланд.
"Добре дошли на борда на полет 816 на ""Оушианик""..."
от Сидни до Международно летище Лос Анджелис.
Настанете се удобно.
Очакваме още един пътник.
Веднага щом се качи, ще се отделим от тунела.
Няма да се бавим. А през това време...
нашия персонал ще бъде на ваше разположение.
-Обадиха ли се на терминала?
-Няколко пъти. До този момент нищо.
И това е някой, който е бил на полета от Мелбърн?
-Да, сър.
-Добре.
Даваме му още две минути, след което му изхвърляме багажа.
Няма да рискувам тръгването навреме заради някакъв си клоун...
-припаднал някъде из фойетата.
-Ха така, Брус.
В първа класа слагат и малко скоч във водата.
Моля персонала да се подготви за излитане.
-Питам се дали е успял.
-Кой?
Оня, дето го чакахме.
А защо да не е оная?
Това, че някой закъснява, не означава, че е жена, Кърт.
Басирам се, че е мъж, тате. Ти винаги закъсняваш.
-Кога беше за последно...
-Винаги като играем футбол.
Кога за последно сме успели да хванем началото на филма?
Брей. Наистина знаеш как да хапеш.
Ще трябва да взема чашите за излитането...
но обещавам да ги напълня веднага щом излетим. Благодаря.
Колана. Браво на теб.
Ще ви налея ново веднага щом излетим. О кей, сър. Благодаря.
Вдигнете облегалките.
По-добре да се връщам.
Ако имате нужда от нещо, просто натиснете копчето за повикване.
Благодаря. Но по ми е добре да се разходя.
Полета е дълъг и е хубаво човек . да се поразтъпче малко. Благодаря.
О кей.
Брей! Нашето момче потънало, а?
Толкова си сладък. Прекрасни са. Шала и това.
-Много ме глезиш.
-За какво става дума?
Откъде ги взе?
-Какво искаш да кажеш?
-Откъде ги взе?
-Откъдето ги беше сложил. В джоба на облегалката.
Кърт, какво има?
Мишел, това са обиците на последната убита в Лос Анджелис.
О, Боже!
Ало?
Хей. Надявам се, че жена ти хареса обиците.
Доста се поизпотих докато й ги намеря.
Защо не ми изпратиш адреса си...
за да я накарам да ти пише едно благодарствено писмо?
Голам си майтапчия, Новак.
Трябваше да публикуваш снимките както те бях помолил.
Да ангажираш общественото мнение.
Може някой да ме е видял да излизам от някое от жилищата.
Може някой съвестен гражданин ще ме предаде.
Може да успееш да спасиш още някой и друг живот.
Мишел, трябва да се стегнеш.
Нека не правим прибързани заключения, о кей?
Искам да дойдеш сега с мен.
Трябва хубаво да помислим. Не знаем дали е на самолета.
Може да е сложил обиците докато самолета е бил на земята.
-Откъде е могъл да узнае къде сме?
-Скицата с местата и пътниците, забрави ли?
Сигурно.
Слушай, Мишел, ако е заедно с нас в този самолет...
-той няма да се обажда.
-Не разбирам, нали е арестуван?
Сиднейската полиция замаза нещата за да приключи случая.
А ти не беше ли съгласен?
Имах някои съмнения.
Това не ти е присъщо, Кърт. Как си им позволил...
Нямам никаква юрисдикция в Австралия.
Казах им само да продължат с разследването. Това бе единственото, което можех да направя.
Ами да беше ми казал.
Не знаех, че и нас ще закачи.
Истината, Мишел, е, че този тип ми се е обаждал и преди това.
Какво?!
Не ти казах. Не исках да те тревожа.
И кога стана това?
Цели се в мен, защото аз водя следствието.
Джони каза, че видял някой в стаята. Мислиш ли, че...
Не, не, не. Не мисля.
Събуди се.
Отиди при него...
-Добре ли дремна?
-Аха.
-Може ли да пия една сода?
-Разбира се.
Разбира се, скъпи.
Извинете.
Извинете, г-н Новак. Никой не бива да влиза в кабината.
Аз съм от ФБР... Трябва да говоря с капитана.
Капитане, този господин иска да говори с вас.
Да?
Специален агент Кърт Новак, Федерално бюро за разследване.
Е, и...?
Капитане, пътника, когото чакахме преди да излетим...
...успя ли да се качи?
-Не. Защо?
От Мелбърн ли идваше или трябваше да се качи оттук?
Аз отговарям на вашите въпроси, а вие не отговаряте на моите.
На този самолет аз съм капитан.
Затови ви предлагам да си свалите картите на масата.
Какво мислиш, че става?
Защо нещо трябва да става?
Онзи е от ФБР...
Басирам се, че е той, дето дойде за серийния убиец, когото хванаха.
-Шегуваш се.
-Не, писаха във вестниците.
-Някакъв агент от ФБР дошъл.
-Вярно?
Има само две възможности, капитане.
Обиците са сложени или от някой, който е все още тук...
или от някой, който е слязъл преди да излетим.
Смятате, че е някой, който е слязъл?
Не смятам нищо, но съм длъжен да допусна всичко.
Ако е някой, който все още се намира в самолета...
през следващите 14 часа ще бъде заедно с нас. Но ако е слязъл...
Прав сте. Сега може да е, където си иска.
Поради което искам да ми кажете...
дали има такъв пътник, който си е купил билет за Лос Анджелис...
...а е слязъл двайсет хиляди километра преди да стигне до там.
Непоносимо, нали?
-Кое?
-Иконъми класата.
Моя шеф е направил резервацията. Не знам какво е станало.
Сигурно е ужасно.
Така. Ето какво намерихме. Пътникът е г-н Тери Уилямсън.
Американец. Качил се в Мелбърн... с резервация до Лос Анджелис.
Но не е на борда?
Ами, от Мелбърн имаме 125 пътника.
Горе-долу половината от тях са резервирали...
...но престоят в Сидни е обикновено около два часа.
Повечето от тях слизат, после пак се качват. Нашият човек обаче не се е качил.
А сега имате ли нещо против да ми кажете за какво го търсите този човек?
За убийство.
-Убил ли е някого?
-Осем души.
Добре, че е изтървал самолета.
Трябва да говоря с някого от обслужващия ви персонал.
Ако си го спомнят тоя Уилиамсън, може би ще се сдобием с описание.
Никакъв проблем.
Но след като го преследвате, как така не знаете как изглежда?
Всъщност, мисля че той преследва мен.
-Хей, къде е татко?
-Ще се върне след малко.
-Отиде да говори с капитана.
-За какво пък ще си говори с капитана?
Мисля, че татко ти иска да се научи да кара самолет.
Да бе, да...
Не, обиците са същите. По това две мнения няма.
-Той току-що ми се обади.
-Обади ти се в самолета?
Значи тогава трябва да е на борда.
Капитане, може ли да се е обадил от земята?
Ако знае номера, който той вероятно е научил, докато е бил на борда...
Чу ли?
Да. Какво искаш да направя?
От Мелбърн се е качил пътник...
...който е слязъл от самолета през време на престоя му в Сидни.
И не се е върнал. Името му е Уилямсън, Тери.
Изпращам ти списъка на пътниците. Провери го.
-Веднага се хващам.
-Обади ми се ако, ако научиш нещо.
-Кърт, чакай малко.
-Какво?
Излезе прав за оня човек, когото прибраха в Австралия.
Правили му операция и по време на първите две убийства бил в болницата.
Защо ли не се изненадвам? Край.
Извинете.
Джони, мама е татко искат да поприказват малко насаме.
-Ама защо никой не ми казва нищо?
-Двамата с теб си имаме тайни, нали?
-Така.
-Мама и татко също.
Не си разкопчавай колана, а ние ще се върнем след малко.
Явно това е бил пътник от Мелбърн, който не се е качил.
Ела насам.
Не се е качил. И е имал възможност да сложи обиците там...
...и да научи телефонния номер. Андреа го проверява в момента.
Дано да си прав.
Джъстин. Трябва ни лекар.
-Дай да не изпадаме в паника.
-Отзад има една жена...
Не съм сигурна какво й е станало.
Ще проверя списъка. Сигурен съм, че видях един.
Ще кажа и на капитана.
Върни и стой при нея. Може ли? И се успокой.
Не искам да вдигаме паника. Бива ли? О кей, хайде.
Госпожице, аз съм от ФБР. Какво става?
Нищо, нищо...
Я по-добре елате с мен.
Добре, само секунда.
Скъпа, върни се и седни при Джони. Връщам се веднага, о кей?
-Какъв е проблема?
-Там има една жена...
Искам да застанете тук и да не пускате никого насам.
-Сър?
-Какво става?
Всичко е наред, сър. Моля, върнете се на мястото си.
Стой тука, скъпи, ей сега се връщам.
Госпожо Новак? Наред ли е всичко?
Да ви донеса нещо? Или на Джони?
Не, не. Няма нужда.
Ако имате нужда от нещо, моля ви, просто натиснете бутона.
Намерих я така. Не съм я докосвала.
-Сама ли пътува?
-Мисля, че да.
Аз съм лекарка. Чакайте да я видя.
Това отговаря на вашия въпрос, капитане.
На борда има сериен убиец...
и той иска да знам, че е тук.
Не искам никой да разбере, че тук е станало убийство.
Колкото до екипажа, може да знаят само тези, които трябва да знаят.
-Не мислите, че може да е...
-Някой от тях ли? Защо не?
Нищо не мога да пренебрегна.
Трябва да измислим къде да сложим трупа й.
В багажното отделение.
Ще трябва да я прекараме през салона.
Добре, но нека я качим на носилка и да й сложим кислородна маска.
Ще кажем, че й е станало зле. Никой няма да познае, че е мъртва.
Моник.
Капитане, трябва да ви кажа нещо.
Някой трябва да я прекара през салона. Аз не мога.
Не мога.
Дийн...
О. Тя.
Говори капитана. Моля за вашето внимание.
На една от пътничките й стана зле. Няма причини за безпокойство.
Имаме щастие, че на борда има лекар.
Бих искал да ви помоля да освободите пътеките
докато персонала е прекара през салона. Благодаря ви.
Какво й е станало?
Пристъп. Ударила си е главата, като е паднала.
-Държиш ли?
-Държа.
Някой друг има ли достъп дотук?
Не и без ключа от асансьора.
Добре. Гледайте никой да не слиза тука.
-Дом Уилямсън?
-Да.
ФБР. Може ли да поговорим с вас, моля.
Тази пътничка не е болна, нали?
Ще ти кажа всичко, което знам, Мишел.
Този маниак и аз сме на един и същи самолет. Няма вече никакво съмнение.
Сменил е билетите, за да ни качи на този полет.
Убил е тази жена, за да ми даде да разбера, че е тука.
Явно всичко става много лично.
Но защо ще го прави, Кърт?
Той не може да мръдне никъде оттук. Няма къде да се скрие.
Освен ако не му пука какво ще стане.
Кърт, как така няма да му пука?
Мишел, това не е човек, разсъждаващ рационално.
Нямаме представа какво мисли. Разбираш ли?
-Трябва да говоря с вас, г-н Новак.
-Казвайте.
Отиди да ме изчакаш при Джони. Връщам се веднага, о кей?
-Да?
-Дойде ми на ум...
...ами, оня пътник там.
Той наблюдаваше дамата, коята е убита.
-Какво значи наблюдаваше? Ами той непрекъснато я гледаше.
Някак си ми се стори странно. Много странно.
Добре, покажи ми къде е.
Мъжът откъм пътеката. Шест реда оттук.
Добре. Благодаря.
Чакайте малко, няма ли да го разпитате?
Първо трябва да разберем кой е.
"Говори ""Оушианик"" 816, потвърждавам. Имаме код 11-14..."
...мъртъв човек на борда. Пътничка. Ще ви пратя подробности.
Разпоредете се да ни чакат със съответната апаратура като кацнем.
Не. Не е от болест. Очевидно е убийство.
Имаме агент от ФБР на борда. Ще ви държа в течение.
Поръчката ви до Щатите. Звънят.
-Ало?
-Андреа, Новак.
-Той е на борда. Откъде знаеш? Сигурен ли си?
-Уби една пътничка.
-Боже Господи! Добре, слушай.
Току-що разбрах, че твоя липсващ пътник е жена.
Убиецът е променил по някакъв начин списъка с пътниците.
Може да е убил и нея.
Е, да се надяваме, че не е.
Искам да прегледаш списъка, дето ти изпратих...
...и да провериш всички пътници на възраст между 20 и 50 години.
Трябва да са някъде между сто и сто и двайсет души.
Обаче искам да започнеш с пътник на име...
...имате ли схема с местата?
-Да.
...пътник на име Рийз. Карл Рийз. О кей?
След което провери всички стюарди, особено Дийн...
Франклин.
Дийн Франклин. Няма нужда да казвам колко е спешно, нали?
-После се обади.
-Добре.
Добре. Един момент. Г-н Новак, пак ви търсят.
Ще ви свържа.
Новак.
Напредваш ли, Новак?
-Оправям се.
-Наистина ли?
Можете ли да го прехвърлите на подвижна слушалка?
Почваш нещо да си губиш пътниците. Мисля, че пак съм пред теб.
Това е защото си откачен.
Знам. Непоносимо е. Трябва да поговорим за това.
Така ли? Кажи къде.
Не мисля че вече сме готови да се срещнем лице в лице.
Аз съм готов, приятел. Отдавна съм готов.
Ще се срещнем. Обещавам, Кърт.
Но когато аз реша, а не ти.
Не разчитай.
Не разчитам на нищо. И на никого.
Продължавам да се притеснявам, Кърт, за тези снимки.
Искаш да кажеш снимките от семейния ти албум?
Прозвуча ми толкова старомодно.
Като твоето малко семейство.
-Не намесвай и моето семейство!
Извинете.
Като например да удушиш онази пътничка с шала на жена ми.
Не ти ли хареса? Според мен беше добро хрумване.
Кърт, защо се вълнуваш толкова? Уважавам те.
Защо според теб те качих в първа класа?
Какво използва, за да убиеш другата жена?
-И друга ли има?
-Тери Уилямсън.
Ти налучкваш.
Недей така. Дай да се придържаме към фактите.
-Като например защо изрязваш снимките ли?
-Защо, според теб?
Според мен е някаква символична форма на обезобразяване.
Никого не съм обезобразил. Ти и това ли не си видял?
Всички изглеждат толкова...добре. Така подредени. Съвършени.
Важно е да са съвършени, нали? Да са под контрол.
Да видят как се грижиш за хората.
Ти не се притеснявай за кого се грижа. А ти, а?
Какво аз? Какво аз, по дяволите?
Госпожице, имате ли ключ за тази врата?
Ами толкова си погълна от желание да опазиш всички тия жени...
че не ти остава време да опазиш дори собствената си беззащитна жена.
Аз се грижа за нея добре. Ти не се притеснявай.
Така ли? Какво правиш тогава чак там отзад...
докато тя е отпред ...с мен?
Блъфираш!
Знаеш ли какво ще стане с теб, ти...
О, Кърт, толкова е хубав.
Нали точно тези й бяха думите когато й подари оня евтин шал.
А хубави бяха обиците, дето аз й ги подарих.
Освен това, Кърт, намислил съм да й подаря още много хубави неща.
Умно. Страшно умно.
Пак ще ти се обадя.
Не! Джони, върни се. Ей сега ще се върна.
Кърт.
Джони наистина го е видял.
Бил е в стаята.
Двамата с Джони бяхме сами. И той е бил там.
О, скъпи.
Искам да изучите графика му за миналата година. Веднага.
Хей, май открихме нещо.
Какво?
Пътникът, дето е начело на списъка на Новак. Карл Рийз.
"В момента безработен, но е работил в авиокомпания""Саутийст Еър""."
Ритнали са го за сексуален тормоз.
Пратете го на Кърт.
Капитане. Може ли някой от вашите хора да доведе господин Рийз тука?
Джъстин...
-Няма ли да ми кажете за какво става въпрос?
-Съжалявам, сър...
...но наистина нямам представа. Оттук, сър.
Благодаря.
Какво искате?
-Седнете, господин Рийз.
-Вие пък кой сте?
Специален агент Новак, ФБР.
-Хубава снимка.
Като минах през салона, вие не бяхте на мястото си.
Какво, да не почнахте, да ни проверявате и къде сядаме?
Просто отговорете на въпроса. Къде бяхте?
Не знам. Човека до мен хъркаше.
Видях едно незаето място, и реших, че мога да седна там.
Разбрах, че сте били стюард. Уволнен за сексуален тормоз.
Да не би да става въпрос за дамата, дето се разболя?
-Защо мислите, че е за нея?
-Кучка лъжлива.
Какво ви каза?
Тя е мъртва, Карл. Някой я е убил.
Нямам нищо общо с нея. Това е истината.
Опитах се да я заговоря. Тя ми каза да се разкарам. И аз се разкарах.
Добре. да да. поговорим за друго.
Къде бяхте миналата сряда?
Защо?
Една жена е била убита в апартамента си в Сидни.
Къде бяхте?
Миналата сряда дори не съм бил в Австралия.
Не ми ли вярвате? Ето. Вижте билета ми.
След малко ще ви донеса предястието.
Госпожо Новак, да ви донеса нещо за хапване?
Не съм много гладна. Може би по-късно.
Хей, Джони, а ти? Не си ли гладен?
-Да.
-Браво на теб.
Ще си почистиш ли малко мястото? Благодаря.
Я да видим. Приличаш ми на такъв, дето обича лазаня, прав ли съм?
-Да!
-Така си и мислех.
Какво ще кажете за чаша шардоне, госпожо Новак?
Може ще разнесе малко, тревогата ви.
Защо мислите, че съм разтревожена?
Знам, че става нещо и вашия мъж участва.
Хей, сигурно е супер да имаш баща агент от ФБР.
Трябва да си изядеш всичката салата иначе няма десерт.
Така ни е наредено от Комитета по въздухоплаване.
Имате чудесно дете.
Повечето от децата ни подлудяват по тия дълги полети.
-Ей сега ще ви донеса виното, о кей?
-Благодаря.
Хванахте ли вашия човек?
-Дайте ми да видя списъка на екипажа.
-Вижте какво...
Капитане, убиеца познава този самолет.
Знаел е къде да я удуши без някой да му попречи.
Как да е пренесе от тоалетната през тавана.
Той има достъп до списъци с пътници.
Знае как да влезе в компютъра, за да ме качи на този полет.
Знае как да използва файловете на компанията...
за да намери някой, когото да натопи в Австралия.
Басирам се, че Тери Уилямсън изобщо не е слязла от самолета в Сидни.
Таке че вие сега ми кажете, кой, по дяволите, би могъл да свърши това?
Ако Тери Уилямсън не е слязла от самолета, къде би могла да бъде?
Ако не е скрита в някоя кабинка или шкаф, трябва да е в служебните помещения.
Заведохме я долу преди да кацнем в Сидни.
Някой би забелязал, че нея я няма, когато се проверяват пътниците.
А докато сте били на земята?
Винаги настава суматоха, когато хората слизат от самолета.
Да, но това е когато кетъринга ползва асансьорите.
-Те зареждат кухнята.
-Не, чакайте малко.
Може да я е спуснал в тъмните помещения.
Там са ни компютрите. Извинете.
Системата за управление на полета, електрониката,
всичко, което ни трябва, за да управляваме самолета.
-Кой друг има ключ за тук?
-Никой.
Нали не се инкриминирам сам, защото съм единствения, който има ключ оттук?
"Ако питате дали ви броя за заподозрян, отговора е ""да""."
Стой тука за малко. Ей сега ще се върна.
Извинете, може ли да наглеждате сина ми за малко?
Не искам да го оставям сам.
-С удоволствие. Никакъв проблем.
Благодаря.
Днес нарушавам закона. Сладолед преди лазанята...
-ама няма да казваш на капитана.
-Благодаря.
Няма защо. Майка ти ме помоли да те наглеждам.
Доста работа му отвориха на баща ти тази вечер, а?
Аха. Мисля чу мама отиде да го търси.
Има още много път...
...затова мисля, че трябва да си изядеш сладоледа и да се опиташ да поспиш.
Не искам да спя.
Лоши сънища?
Мама ли ти каза?
И аз съм бил малък едно време. Умирах от страх от тъмното.
Да. Понякога имам кошмари.
Обзалагам се, че всеки очаква да си смел като баща ти.
И това е трудно. Обзалагам се, че баща ти е смел, нали?
И още как. Не го е страх от нищо.
От нищо? Сигурен съм, че го е страх за теб.
-Това е друго.
-Не, не е.
Мисля, че всеки го е страх от нещо.
Въпросът е само от какво те е страх.
Баща ти смел ли е?
Не. Не особено.
Трябва да свърша някои неща. Пак ще мина да те видя.
Извинете. Аз съм Мишел Новак. Знаете ли къде е мъжа ми?
Слезе долу в служебните помещения, госпожо. Няма за какво да се притеснявате.
Ще се върне след малко.
Оттук.
Тук няма нищо!
Провери ей там!
Ето я!
Стой при нея.
Всичко е наред вече. Вече няма нищо страшно.
-Докараха ли я?
-Кого? Не знам.
-Мишел! Помогни ми!
-Добре ли е?
Май да. Нека лекарката да я види.
-Защо не си при Джони? Той е добре. Той...
Искам да не мърдаш от него.
Джони?
Джони?
Джони?
Какво имаме сега за тоя човек? Няма досие. Живее с майка си.
"-Каза ""Психо"", нали? Много смешно."
Той е последния от екипажния списък на Кърт.
Отворено е. Влезте.
-Госпожо Шоу?
-Тук съм. Ако не възразявате.
Госпожо Шоу, Аз съм специален агент...
Онази битка, където човека казва онова за бялото на очите?
-Бънкър Хил, май беше.
-Бънкър Хил. Да, права сте.
Последен отговор на Къстър. Верния отговор е Бънкър Хил.
Много добре. Младите хора, които знаят това, се броят на пръсти.
А сега да видим какво желаете.
Бихме желали да ви зададем няколко въпроса за вашия син Джъстин.
Да не се е разбил? Самолета?
Не, нищо такова.
Понякога се притеснявам за него. Непрекъснато лети. Добро момче е.
Сигурна съм, че е така, госпожо Шоу. Точно затова искаме да говорим с вас.
Тя е видяла убиеца, докторе. Трябва да я разпитам.
Можете да опитате, но няма да получите никакви отговори. Тя е в шок.
-Не може ли да й дадете нещо?
-Ще й дам. Но то ще я приспи.
Джони го няма!
Казах му да не става от мястото си.
Мишел, не трябваше да го оставяш сам.
Той не беше сам. Помолих оня стюард...
...Джъстин да го наглежда.
-Наред ли е всичко?
-Къде е сина ми?
-Той е добре, сър.
Госпожо Новак, аз го наглеждах.
Каза, че му е скучно и не му се спеше.
Дийн има електронни игри и затова го пратих да си избере една.
Надявам се, че...
Дийн, къде е сина ми?
Вашия син? Съжалявам, не знам къде е сина ви.
Джъстин каза, че е пратил сина ми тук при теб...
за да му дадеш една от електронните си игри. Къде е?
Аз не се занимавам с пътници от първа класа, сър.
Не знам защо ви е казал това.
Идваш с мен. Хайде.
-Искам да чакаш тук.
-Аз продължавам да търся.
-Приятелка? Някой...
-Някой друг? Разбира се, че не.
Той се грижи за ме.
Такова е задължението на синовете. На добрите синове.
Това е най-малкото, което може да направи след...
След кое?
Това беше нещастен случай, просто нещастен случай.
Той ви сложи в тази инвалидна, количка, нали?
Не искате да кажете, че ме е блъснал нарочно по стълбите, нали?
Казвате, че било нещастен случай?
Ходех с един мъж. Джъстин беше на десет години.
Скарахме се. Аз съм в инвалидна количка.
Винаги ме обвиняваше, че аз съм виновна баща му да ни напусне.
Бих желала да хвърля един поглед на стаята на сина ви.
Синът ми е някъде във въздуха на самолета си!
Ще го намеря, дори и да се наложи да претърся всеки сантиметър от този самолет!
Но няма да се наложи чак толкова, нали, Дийн?
Защото ти ще ми кажеш къде е и то веднага!
Това е лудост! Това е самолет, сър. Как така ще изчезне?
Няма да разхвърляте всичко, надявам се!
-Не лаем по това дърво, което трябва.
-Да, ами тогава нека само да лаем.
Искам да оставите всичко така, както сте го заварили!
-Здрасти, Мишел.
-Къде е сина ми?
Странно. Точно за него исках да поговоря с теб.
Като влезеш в кухнята ще видиш един асансьор.
Качваш се на него и слизаш долу. Тук ще си направим една семейна среща.
-Ти обичаш Джони, нали?
-Разбира се, че го обичам.
Значи тогава няма да доведеш мъжа си.
Това ще се отрази много зле върху здравето на Джони. Чакам те.
Повече никакви игрички И стига си лъгал.
Да лъжа? Защо да ви лъжа, сър?
Много бързо прехвърли вината на оня пътник, Карл Рийз.
-Просто се опитвах да ви помогна!
-Искам да знам къде е сина ми!
-Какво става тук?
-Не се месете, капитане.
Дийн знае къде е сина ми. И ще ми каже веднага.
Не знам нищо за това, капитане! Кълна се!
Мислите, че Дийн е убил всички тия жени?
И че сега е отвлякъл сина ви?
Какви жени? За какво става дума?
Мога да се гарантирам за Дийн. С него съм извършил над сто полета.
А за Джъстин?
-Не мога да кажа нищо за него.
-Защо?
Затворен е. Никой не знае нищо за личния му живот.
Той да стои тук. Не го изпускайте от очите си. Стой тук!
Госпожице, знаете ли къде е Джъстин?
-Няма го тук.
-А жена ми?
Не знам, съжалявам.
Били, ела да видим тук.
Липсват само два отрязъка.
Само те му трябват, за да попълни комплекта.
И какво ще стане като го попълни?
Нарича се, болезнено желание за съвършенство.
Когато добави последния отрязък, всичко свършва.
Какво значи това, свършва?
-Къде съм?
-Дремнахме малко, нали?
-Искам мама.
-Кой не я иска?
-Дай ми сина!
-Мамо!
Всичко е наред, бебчо. Мама е тук.
Здравейте, госпожо Новак. Сама ли сте? Умно момиче!
Ето, дойдох. Той повече не ти трябва. Пусни го.
Не, не, трябва ми. Трябва ми и татко му.
-Защо?
-Че какво е семейство без татко?
-Не ме е страх от теб!
-Брей, изведнъж стана много печен, а?
Моля те, моля те, не му прави нищо.
-Татко ще те пипне!
-Ами тогава да побърза.
Какъв е проблема?!
Автопилота! Не можем да го изключим!
Пак опитай!
Пак нищо! Не става ли с автоматиката?
Не! Помогни ми с телефона.
Нямам представа какво става с това нещо!
-Опитай още веднъж!
-Нищо!
-Опитай намаляване.
-Пак нищо!
Вече не викаш, че не те е страх, а?
А ти, мамче? Страх ли те е? Видя ли?
Казах ти, казах ти, всеки се страхува от нещо.
А сега просто ще изчакаме за таткото.
Дръж се, бебчо!
Дръж се!
"Тревога, тревога, тревога, говори ""Оушианик"", полет 816."
Авария на височина 10500 метра. Направление нула-девет-нула.
Тревога, тревога, тревога...
Какво значе, не може да се свържеш с тях? как може радиото им...
Добре, продължавай да опитваш.
-Какво, по дяволите, става?
-Компютъра е полудял.
Изгубих контрол. Цялата система е отишла на кино.
Това е работа на Джъстин. Той е долу.
Няма радио. Изгубихме всякаква връзка.
-Падаме!
-Задръж!
Отвлякъл е сина ми и жена ми!
Ще дойда с вас.
Ако успеем да се доберем до системата, за управление на полета, мога да я препрограмирам.
Лот-тек. Това е единствената комуникация, която ни е останала.
Отворено е. Сигурно е слязъл оттук.
Той ни очаква.
Слизай!
Почвай с компютъра. Знаем, че е бил тука.
Ох, човече, тоя човек си знае работата.
Да заобиколиш автопилота не е лесна работа.
Може да успея да скърпя нещо. По дяволите, тоя е взел контролното табло.
Изравняваме.
Казвам ти, той го прави, не ние.
Ти стой тука. Аз ще се опитам да го намеря.
О кей.
Напредваш ли, Новак?
Чаках те да ми се обадиш, Джъстин.
Къде са жена ми и сина ми?
Доста време ти отне, докато се сетиш, Новак.
Исках просто да ти кажа довиждане.
-Искаш да свалиш самолета?
-Я! Как позна?
-Тогава те не ти трябват.
-Но и на теб не трябват, Новак.
Освен това на тях им е много забавно с мен.
Тате, помагай!
Джъстин! Джъстин, говори, говори.
Какво толкова се вълнуваш, Новак?
Хлапето ти говори, когато не трябва. И аз трябваше да го спра, нали така?
Не спирай да говориш, Джъстин, за да те намеря и да оправим тази работа.
Ще я оправим, Новак. Искам просто да се позабавлявам малко.
Каква ти е историята, Джъстин?
Бил си малтретиранd?
Какво, големия ФБРеец май е ходил на уроци по психология.
Тате!
Просто се опитвам да си те предстан. Кой е бил, баща ти?
Не вървиш с тая игра, Новак.
А дали не е била майка ти?
Госпожо Новак, моля, не се приближавайте или ще му счупя шията, обещавам ви!
Чувате ли? Госпожо Новак, моля ви!
Пуснете сина ми. Пуснете го.
Майка ти явно е била добро парче, а?
Не можеш да я убиеш, затова трепеш другите, нали?
-Аз се грижа за майка ми.
-Видях, че го правиш, Джъстин.
Решиш й косата? И я оставяш подредена и спретната?
Млъкни, Новак!
Млъкни! Знаеш, че изобщо не ти е ясно, нали, Новак?
Лесно искаш да минеш, Кърт.
Чуваш ли ме? Кърт, чуваш ли...
Тате!
Здравей, Джъстин.
Не!
Недей.
Може би Джони ще иска да си опита късмета в тая вода долу, а?
-Недей, Джъстин!
-Още една стъпка и той заминава надолу!
-Тате!
-не се притеснявай!
Офертата все още е в сила, Джъстин. Мен за тях. Какво ще кажеш?
Не я слушай, Джъстин. Това е само между теб и мен.
Недей!
Няма да свърши, ако не го оправим двамата.
Хайде, мен за тях. Нали това искаш.
Натискам това копче и самолета пада веднага!
Какво има, Джъстин? Не искаш двама един срещу друг?
-Не е в твоя стил, нали?
-Вече те е страх, нали?
Обичаш да се промъкваш и да скачаш на жени. В това те бива.
Млъкни! Млъкни!
Това е между мен и теб! Пусни сина ми!
Джъстин! Пусни сина ми!
Тате!
Не мога да напипам връзката с автопилота.
Какво става с компютрите?
Все още никой. Едва се обаждат.
Трябва да вдигна носа. Дай ми адреса.
Сто и един процента.
-Дай радар.
-Двеста метра и пада.
Сто и осемдесет. Сто и петдесет.
Готови за кацане на вода.
Влизай тука!
Тате, помогни! Тате! Помагай!
Не! Джони, вземи го! Вземи го!
Оттук, Джони! Пипнеш ли го, дай му го!
-Ето!
-Браво на момчето!
Готово!
Компютрите отново работят.
Контрола възстановен.
-Дай ми отначало триста.
-Триста въведени.
Връзката стабилна.
Курса регулиран.
Пак е в курс. Да!
-Стрех ме беше, но го направих.
-Браво, приятел.
Господин Шоу, очаква ви кола.
-Добра работа, Кърт.
-Семейството свърши работа, наистина.
Когато казвах, че искам да знам за какво става дума...
...нямах това предвид.
-Дай да го махаме оттук.
В мазето му има цяла фотоизбожба.
Трябват му само още две снимки, за да запълни колекцията
И си ги направих.
Майка ти смята, че си супер.
Нямш нищо против да свършиш бумашката работа вместо мен, нали?
А аз през това време искам да бъда с моите хора.
Точно това се канех да ти предложа. Колата ви чака.
Благодаря...
Хайде, семейство, да се омитаме оттук.
-Знаеш ли какво се чудех?
-Какво се чудеше?
Ами, всъщност това не беше ваканция. Затова да вземе да отидем някъде, а?
Добре. Този път ще идем някъде, където има повече приключения.
-Аха.
-Като например къмпинг в задния двор.
Хайде в къщи.