Crocodile Dundee (1986) Свали субтитрите
Не се оплаквам от работата ти. Последната ти статия е страхотна.
Но трябваше да се върнеш вчера.
Ричард, налага се още един репортаж.
- Винаги има още един.
- Не, само чуй!
Един човек в Северна Австралия бил нападнат от крокодил.
Отхапал му крака и го оставил да умре сред пустошта.
Седмица по-късно допълзял вкъщи, закърпили го и изчезнал.
И никакви интервюта или снимки! Аз го открих!
Той е водач на сафари в градчето Уокабаут Крийк.
А името му е...чуй го само:
Майкъл Дж. Дънди-Крокодила.
Ако това е истина, може да го търсиш със седмици!
Вече съм си уредила среща с него. Летя с хеликоптер за там.
Ще бъда там довечера.
Е, добре.
- Много ми липсваш, скъпа.
- И ти.
- И да се пазиш.
- Не се тревожи. Нали съм в Ню Йорк!
Д Ъ Н Д И К Р О К О Д И Л А
Уолтър Райли от "Никога вече сафарита".
Аз съм съдружникът на г-н Дънди.
- Приятно ми е.
- Моля, наричайте ме Уолтър.
Сред пустошта няма официалности.
Позволете...
Заповядайте.
- Удобно ли ви е?
- Да.
Съжалявам, че г-н Дънди не ви посрещна лично,
но е в града, тук някъде.
Добре дошли в Уокабаут Крийк.
Позволих си да ви резервирам стая в хотела. Нали не възразявате?
- Не, добре сте направили.
- Само още нещо...
Казахте, че сте готова да платите 2500 долара за интервюто?
Точно така. Нали ще видя къде е бил нападнат и как е оцелял?
Уверявам ви, че ще прекарате няколко прекрасни дни тук.
Пет долара за онзи, който разлее бирата на Донк!
- Ще ми кажете ли какво е това шоу?
- Момчетата се забавляват.
Донк не е разлял и капка досега. Тук мъжете са доста жилави.
- А вашият г-н Дънди също ли...
- О, не! Той е много сдържан.
Той е истинска легенда тук.
Ловял си кротко риба и изведнъж...Бум!
Един огромен крокодил обърнал лодката, отхапал му половината крак,
и го завлякъл под водата.
Убил го, разбира се.
Всеки друг на негово място би сдал багажа.
Но не и нашият Мик. Не!
Пропълзял стотици мили, през гъмжащи от змии блата,
на лакти и колене, и се добрал до град Катрин.
Подминал болницата - и в първата кръчма за една бира!
Колкото повече го разказваш, Уоли, толкова по-невероятно става!
Тук знаем как да оцеляваме. Но ако се говори за легенди...
Боже мой!
Две бири, Айд - за мен и за приятеля ми.
Ето и за приятеля ти, луд обеснико!
О, я чакайте.
Извинете, ако ви е уплашил, г-це. Крокодилът е препариран.
И аз се препарирах, Уол.
Майкъл Дж. Дънди-Крокодила.
- От "Никога вече сафарита".
- Да.
Не тръгвайте с нас, защото няма да се върнете! Нали, Уол?
Сю Чарлтън от "Нюздей".
Така си и помислих.
Наглеждай Сирил, докато потанцувам с тази очарователна дама.
Според легендата крокодилът ви е отхапал крака.
Леко преувеличение.
По-скоро беше любовно ухапване.
Достатъчно за крака ми. Да ви разкажа и за останалите ми части.
Сред северната пустош, където земята е гола и суха,
живее великият ловец Мик Дънди,
който танцува като Фред Астер!
Приятна ли е, Шег?
- Как се казва този клоун?
- Мик Дънди.
Онзи, дето го сграбчи крокодила на река Рапид.
- Какво е правил там?
- Гъмжи от крокодили. Какво мислиш?
А, бракониер, значи?
Нали разбирате, че искам да ме заведете на самото място.
Да ми покажете как сте оцелял.
Ако се замъкнем там само двамата, какво ще стане с репутацията ми?
Ей, Дънди! Я кажи къде човек може да застреля 1 -2 крокодила?
Аз отде да знам бе, мухльо?
Спокойно.
Хайде, Дънди! Дори и кучетата знаят, че си скапан бракониер!
Извинете, но не позволявам на никого лоши обноски пред дама!
Лоши обноски?
И да не си се мернал повече!
Какви са тези приказки, че си бракониер?
Опитваше се да получи късче от славата ми.
- Донк, тая вечер съм късметлия.
- Искаш да ме цапнеш в корема?
Залагайте, момчета!
Давай, Мик.
Дай му един от твоите ритници, Донк!
Извинявам се, обикновено не е такъв.
Наистина съжалявам. Сигурно е от бирата.
Искате да кажете, че у него има и нещо сериозно?
Нямам търпение да го видя!
Удобно ли ви е, г-це?
- Чудесна природа си имате тук.
- И ние мислим така.
Надявам се, че не сте от типа "силен и мълчалив"?
- Говорите с неохота за себе си?
- Напротив, любимата ми тема.
- Защо сте Крокодила?
- Идеята бе на Уол.
Смята, че ми придавало колорит за пред туристите.
- На колко години сте?
- Не знам.
- Коя година сме?
- Не знаете ли?
Времето тук няма значение. Аборигените нямат календари.
Отгледан съм от местно племе.
Веднъж питах един от старейшините кога съм се родил, и той ми каза:
"Някъде през лятото".
А има ли г-жа Дънди Крокодила?
Е, веднъж бях женен. Хубаво момиче, добра готвачка, големи...
Заминах на странстване и като се върнах - изчезнала.
На странстване?
Това е аборигенски обичай - скиташ се и откриваш нови места.
- Колко време ви нямаше?
- Няколко месеца.
Да кажем година и половина!
И не ви е дочакала? Странно момиче!
Така си е.
Мръдни се от пътя, ленивецо!
Мили Боже!
- Беше удивително!
- Духът над материята.
Стар аборигенски фокус.
Хайде, г-це, слизаме на брега.
Сега ви оставям в надеждните ръце на Мик,
и ще ви чакам край Еко Билабонг в сряда.
Два и двадесет. Трябва да тръгваме.
- Два и двадесет?
- Да, така познаваме часа в пущинака.
Спокойно, той е най-опитният ловец тук. Най-добрият ми ученик.
- Готова ли сте?
- Напълно.
- Е, значи до сряда?
- До сряда.
- Кой ден сме днес, Уол?
- Понеделник.
Не знае, пък не му и пука.
Щастливец!
- Справяте ли се?
- Да.
До реката има още час път, но тъй като сте женска...
...сигурно ще ни отнеме два.
- Ще положа всички усилия.
- Дано.
През дъждовния сезон нивото на реката беше доста по-високо.
Ето какво остана от лодката ми.
- Ето тук си заби зъбите!
- Мили Боже!
- Колко голям беше?
- Пет, пет и половина метра.
И сте ходили на лов за крокодили с това?
Ловът им е забранен. Просто си ловях риба.
- И как се измъкнахте?
- Крокодилите не обичат прясно месо.
Той не искаше да ме яде, а да ме сграбчи.
Крокодилът ви завлича на дъното на реката
и ви обръща и обръща, докато престанете да се борите.
После ви пренася в склада си,
под някоя скала или дънер под водата и ви напъхва там,
докато омекнете и станете по-вкусна.
Не му хареса как ме беше захапал и ме пусна, за да ме стисне по-добре.
- Аз го накарах да размисли.
- Да размисли?
Значи само сте ловили риба?
Барамунди е доста едра риба.
Скоро ще се смрачи.
Ще ви заведа до мястото, където лагерувах първата нощ.
- Омъжена ли сте?
- Бях някога за един истински бунтар.
И какво стана? Демонстрирахме за какво ли не!
Ядрени оръжия, женски права, "Спасете китовете"...
Сигурно сега подкрепя нацистите-хомосексуалисти.
- Явно е бил откачалка.
- Е, имаше добри намерения.
Вие не сте ли протестирали някога?
Да, всеки път, когато ме изхвърлят от кръчмата.
Питам ви сериозно. Какво е например мнението ви за ядрения спор?
- Надпреварата във въоръжаването?
- Не е моя работа.
Не е ваша работа? Как можете да говорите така?
Това е работа на всеки от нас.
Трябва да имате мнение, глас!
И кой ще ме чуе в този пущинак?
Добре, някой местен проблем.
Какво мислите за искането на аборигените да си върнат земите?
Виждате ли... Аборигените не притежават земята.
Те й принадлежат. Тя е тяхна майка.
Онези скали горе си стърчат там от 600 милиона години,
и ще продължават да си стърчат и след смъртта ни.
Така че да спорим кой е техен собственик...
...е все едно две бълхи да спорят чие е кучето, на което живеят.
И аборигените, като всички божи чада
просто искат да бродят по земята и да ги оставят на мира.
Това е...
- О, това е кафяв крал.
- Отровна ли е?
Смъртоносна. Не са лоши за ядене, но получавам газове.
Има ли и други наоколо?
Някоя и друга...късно вечерта. Стойте близо до мен и всичко ще е наред.
Вероятно сте права. Човек трябва да има мнение.
Какво има?
Стори ми се, че чух нещо.
Не, няма нищо. Лека нощ!
Мик?
Аз съм.
Опасни копелета. Градските каубои.
- И какво ще предприемете?
- Нищо. Защо?
Защо ли? Та те стрелят по горките кенгура за развлечение.
Законът не го забранява.
Не се надигайте и не мърдайте оттук.
Трябва да се изпикая!
- Трябва да се изпикая!
- И да вземеш по-точна пушка!
Инак си безполезен като цицки на бик, Дъфи!
Я млъкнете малко! Ей, Тревър! Насочи прожектора насам!
- Прожектора, бе!
- Не можеш да насочиш струята ли?
Я млъквай!
Не към мен, глупако, към храстите!
Я го виж това голямо, нахално кенгуру!
То има пушка!
По дяволите!
Браво, Кенгурчо!
Въпреки суровата красота на тази земя,
тя излъчва някаква странна пустота.
Извиква силно усещане за самота.
Да, но не сте самотна. Нали аз съм тук?
Да, но мисля...че разбирам как сте се чувствали.
Или как бих се чувствала аз, ако бях тук съвсем сама.
Вие? Самичка тук?
Голям майтап! Градско момиче като вас не би оцеляло тук и пет минути.
Това е мъжка територия.
Точно така! И аз съм само една женска.
Днес ще се изкачим на онова възвишение, нали?
Добре. Ще ви чакам там следобед.
Ако ще вървите, вземете пушката.
Ако изпаднете в беда, стреляйте няколко пъти във въздуха.
Това е опасният й край.
Очевидно.
Спокойно, всичко свърши!
Тук съм! Тук съм!
Мъртъв ли е?
Ако не е, бая зор ще видя, докато го одера.
Беше прав. Наистина тук не е за градско момиче.
Знам ли...От Уол знам, че животът в града е не по-малко опасен.
- Никога ли не си живял в град?
- Дори не съм стъпвал.
- Шегуваш се!
- Не. Там е голяма тъпканица.
Ако ида да живея в някой град само ще влоша положението.
Пробвай това.
- Искаш ли да те прегледам?
- Не. Драскотина е само.
Може да се инфектира, затова нека погледна. Не се срамувай.
Сега пък какво?
Боже! Все едно, че живея с Дейви Крокет!
Мик?
Мик?
Мик! Изкара ми акъла!
Пада ти се щом се промъкваш, докато оказвам първа помощ на дамата.
Това ли правеше?
Това е мой приятел - Невил Бел. ...Сю Чарлтън.
А ти защо се скиташ из пущинака, Нев?
Тръгнал съм за един събор край Яба. Голяма досада.
Но баща ми ще се ядоса, ако не ида.
Нев е градско момче, но баща му е старейшина на племето.
О, не! Не можете да ме снимате.
Вярвате, че така ще открадна душата ви?
Не, не сте махнали капачката от обектива.
Леле, Мик! Трябва да тръгвам.
- Беше ми приятно, Сю.
- Довиждане, Нев.
- Аз ще те настигна, Нев.
- Какво става?
По-добре да ида с Нев да видя племето пинтинджара.
Мога ли да дойда?
О, не може! Жените са табу на подобни събирания.
Как намира пътя си в тъмното?
С мислите си. Много хора вярват, че са телепати.
Ах, че ги мразя тези шубраци!
Как разбра, че съм там?
Телепат ли си?
Не, беше логично.
Ти си жена и репортер,
това те прави най-любопитната твар на света.
Е, ще го преживея някак.
Този крокодил искаше да ме изяде жива.
Е, разбирам го.
И на мен ми мина веднъж-дваж през ума.
Лека нощ, Мик!
Отне ми цяла седмица да допълзя дотук.
Вече се мислех за покойник. Казах си:
Мик, синко, я си намери някое удобно местенце и си умри спокойно.
- Не те ли беше страх?
- От смъртта ли? Не!
Чел съм Библията. За Бог, Исус и всички апостоли.
И те са били рибари, като мен.
Щях да отида направо в Рая.
Да. Аз и Господ щяхме да станем първи приятели.
Това е езерото Ехо.
Мисля, че то ми спаси живота.
Водата е минерална и значи, че няма крокодили.
- Тук има кльопачка колкото си щеш.
- Кльопачка?
- Храна. Гладна ли си?
- Умирам от глад!
Ще уловя нещо за обяд.
Как обичаш игуаната? Средно, или добре опечена?
- Нали не очакваш да ям това?
- Страхотно е! Опитай тези вкусотии.
Опитай личинките и сладките мравки. Черните си умират за тях.
- А ти няма ли да хапнеш?
- Аз ли?
С това няма да умреш от глад,
но има вкус на фъшкии.
Мик? Защо не дойдеш с мен, когато се върна в Америка?
За какво?
Ще бъде чудесен завършек на разказа. Ти в Ню Йорк.
За момент си помислих, че ме сваляш.
Може и така да е.
Имаш ли нещо против?
Пустият му Уоли!
Бил е тук само десетина пъти. Вероятно се е загубил.
Ти да не би да...
Газове ли те мъчат, Уол?
Искам Мик да дойде с мен в Ню Йорк.
Мик? В големия град? Невъзможно.
Вестникът ще плати.
Е, човек трябва да разширява кръгозора си.
Всичко наред ли е?
Да, не ме мисли.
Боже Господи!
Сю!
Сю! Сю...
Здрасти, приятел!
Изглеждаш поразително.
- Добре дошла у дома.
- Благодаря ти.
Дай да ти помогна.
Къде е горският човек?
Разделиха ни на митницата.
Едва не вдигна бунт, когато поискаха да прегледат куфара му.
А, ето го и него!
Значи това е човекът от джунглата?
Ню Йорк, г-н Дънди. Дом на 7 милиона души.
Невероятно! 7 милиона души, които искат да живеят заедно.
Сигурно Ню Йорк е най-дружелюбният град на света.
Здрасти!
Мик Дънди от Австралия. Как сте?
- Добре, а вие?
- И аз.
Дошъл съм за няколко дни. Сигурно пак ще се видим.
Довиждане.
Благодаря, Гас.
Ще се погрижете ли за багажа?
Това е всичко.
- Благодаря ти за превоза!
- Няма проблем!
- Ти от кое племе си, Гас?
- Племе? Не съм от никакво племе.
- Но нали си чернокож?
- Поне сутринта още бях.
Никой от нашето племе няма такава готина кола. Явно си се замогнал.
Ще се върна с такси в офиса. Искаш ли да вечеряме някъде?
- В "Такано" ще бъде добре.
- В седем и половина?
- Довиждане.
- Резервирай маса за трима!
Сър?
Няма проблеми.
Е, какво ще кажеш?
Малко е скромничко, но като за мен става.
Колко души ще спим тук?
Само ти. Моят апартамент е в центъра.
Мик Дънди. Не ти разбрах името.
- Анджело.
- Приятно ми е, Анджело.
Аз ще се погрижа. Заповядайте.
Предварително ли се плаща за стаята?
Сега си в моя град, остави на мен.
Бихте ли ми казали автоматичния код за Австралия?
Ще ти бъде удобно тук. Има телевизор, ако ти доскучае.
А, телевизор! Преди години гледах телевизия у Дарки Джонсън.
Да, и тогава гледах същото.
Добре, благодаря ви.
Пиша ти номера на Уоли и моя служебен номер.
Ей, Сю. Ела да видиш!
Някой глупак е сложил две тоалетни чинии.
Едното е чиния, другото - биде.
Биде ли?
То е за след...нали разбираш?
Ще трябва сам да се сетиш.
Ще се видим в седем.
В това си миеш задника, нали?
Добър ден!
Добра среща.
Добър ден! Добър ден!
- Добър ден!
- Здравейте.
Добър ден!
Извинете.
Добър ден!
По дяволите!
- Всичко хубаво, Мик.
- Благодаря, приятел.
- Добър ден!
- Да, господине.
Добър вечер, заповядайте.
Здравей.
Извинявай, че закъсняхме. Отдавна ли чакаш?
Дойдох по-рано, за да се видя насаме с приятелката си.
Какво ще пием? За нас водка с мартини, а за вас, г-н Крокодил?
Две от вашите и една бира, благодаря.
Може ли да ги донесете на масата?
- Май наистина чакаш отдавна?
- Хайде да вечеряме.
Мик, за теб ще бъде новост да ядеш нещо без преди това да си го убил.
Ще вървим ли? А, Роберто!
Добър вечер, г-н Мейсън. Виждам, че сте с приятели. Моля.
Благодаря.
Почти бях забравил колко си сексапилна.
Ще трябва да намеря начин да те задържа в града.
- Ще е по-добре да ви оставя сами.
- Два месеца не сме се виждали.
- Още по-голяма причина да...
- Няма да те оставя сам тази вечер.
- Искаме да вечеряш с нас.
- Да. точно така.
Ню Йорк не е безопасен за хора от пущинака.
Няма крокодили, но някой шевролет може да те направи на кайма.
Ти какво търсиш, бе?
Чудесно! Умирам от глад!
Благодаря, Роберто. Радвам се да се видим отново.
Браво, говорите италиански много добре!
Благодаря. Да поръчам ли за всички?
Предполагам, че нямат пържоли от кенгуру или опосум!
Не се тревожи за Мик. Той може да приготви вкусотии от всичко.
Дори и средно опечена игуана.
Беше вкусна, нали? А другите вкусни хапки?
Бяха страхотни!
Е, това е чудесно.
След като е наш гост, нека поръча за всички ни.
Не, аз ще го направя.
Няма нищо. Ще се пробвам.
- На италиански, а?
- Да.
Не знам как му викат, но ми харесва манджата на онази дебелана там.
Ричард!
Какво му стана?
Не носи на пиене, горкият.
Каза, че си го ударил. Това не ти е вашата кръчма!
- Само ме подкачаше.
- Това няма значение!
- Наистина ли си хлътнала по него?
- Не се меси, Дънди!
Той си пийна повече. Ричард е сърдечен, грижовен и аз го обичам.
Извинете ме. Май ще повърна.
О, Боже!
- Да ти помогна ли?
- Не, мога и сама.
Добре съм.
Утре ни чака дълъг ден. Наспи се. Ще мина да те взема рано.
- Лека нощ.
- Лека нощ.
- Ще ме откараш ли на поилката?
- Поилка ли? Какво е това?
Кръчма, някъде да пийна. Ще ми правиш ли компания?
- Смяната ми свърши, защо не?
- Носиш ли на пиене?
Майтапиш ли се? Аз съм италианец, ще си под масата за нула време.
Това би било интересно.
Не ви обиждам паяка Черната вдовица,
но нашият Фуниена мрежа убива човек за 8 секунди само с поглед.
Най-опасни в Австралия са акулите, големите, като в "Челюсти".
Преди месец хванах една, разпорих я и знаете ли какво намерих?
Трима филипински рибари заедно с лодката им!
Бъзи! Ела да се запознаеш с тоя пич от Австралия!
Какво става, мой човек?
- Къде?
- Не бе, какво правиш?
Какво правя? Тъкмо издухвам пяната на бирата.
Браво, само така, пич!
- Поркаме като пияни гущери.
- Какво било?
Какво?
- Тоя тип е печен!
- Да. Печен съм, как иначе!
- Гепи!
- Гепи!
Свестен човек. Моят италиански приятел, Дани!
Тъкмо навреме да черпиш пак. Какво ще пиеш, Гуендолин?
Благодаря, Мик, нищо повече. Трябва да се прибирам.
И къде живееш, сладурано?
Съвсем наблизо. Имам си апартаментче и си живея самичка.
- Не сега!
- Поне през повечето време.
Сигурно се чувстваш самотна, а?
- Искаш ли малко мъжка компания?
- И още как!
Извини ме, Гуендолин. Не си тръгвай, скъпа!
Цяла вечер искам да ти кажа. Това момиче...Това е мъж!
Мъж, облечен в женски дрехи!
- Не, не.
- Педал бе, човече!
Кълна ти се!
Ей! Ама ти си мъж, бе! Мъж, облечен като женска!
Виж го ти! Всички сте знаели, негодници такива!
- Къде по дяволите оставих таксито?
- Не знам.
Чакай ме тук, Мик. Ще отида да го потърся.
Добра среща, момичета. Мик Дънди от Австралия.
- Развлечения ли търсиш, скъпи?
- Винаги търся развлечения.
Някоя от вас, дами, да е омъжена или сгодена?
Не, и двете сме неомъжени дами.
Това е Карла. Аз съм Симон. Ти откъде си, миличък?
От Уокабаут Крийк в Северна Австралия.
Сигурно не знаете къде е?
Аз знам! Ти си онзи, за когото четох във вестниците.
Ловецът на крокодили. Четох за него във вестниците.
Той е нещо като Тарзан! Бие се с крокодили, яде змии.
За пръв път ли си в Ню Йорк?
- За пръв път излизам някъде.
- Бре, по дяволите!
Май ще трябва да ти бутнем безплатно.
Да!
Какво да ми бутнете?
Можем да идем на кино или пък на танци, нещо такова.
Ей, момичета! Работим ли или сме на сладки приказки?
Ей, приятел!
Тъкмо говоря с дамите и напредвам доста добре.
Цяла нощ ли ще приказваш, или ще чукаш някоя от двете?
Извинявайте,
но пред такива заведения, ще чуете и някои мръсни думи.
- Трябваше отдавна да съм вкъщи!
- Беше ми приятно, дами.
Дани, не си в състояние да караш. Качвай се, приятелю.
Затова при вас има толкова много катастрофи.
Воланът ви е от другата страна.
Мръдни от пътя, ленивецо!
Мини в другото платно бе, пеликан!
Ако ти дам сърцето си,
ти ще имаш две, а аз - ни едно.
Сеньор Мик?
Хавлии за сеньор Мик.
Ти ли си, Розита?
Остави хавлиите на леглото, моля.
Много ти благодаря, скъпа!
Си, сеньор, Мик.
Бога ми!
Виж, Розита...
...само от любезност. Не исках да...
Хавлиите ви, сеньор Мик.
За минутка си помислих, че рум сървис е нещо друго.
Един хот-дог, моля.
С чили, лук, кисело зеле и люти чушки.
- Заповядай.
- И това се яде?
Няма да умреш от глад, но има вкус на фъшкии!
Чантата ми!
Крадец! Дръжте крадеца!
Ей, Мик! Как си, миличък?
- Аз съм, Симон!
- О, да, Симон.
- Забавляваш ли се?
- Както винаги.
Добро момиче.
Грижи се за баща си - танцува с него.
Ще трябва да преодолеем твоята стеснителност, Дънди.
Искам да те запозная с някого.
Сю, миличка, върнала си се! Колко хубаво.
- Фран, как си?
- Отлично!
Кой е новият ти приятел?
Това е човекът за когото пиша. Мик Дънди.
Нещо не е наред ли, скъпа?
Приятно ми е да се запозная.
- Той е от Австралия.
- Ще трябва да ида дотам някой ден.
Скъпа, радвам се, че успя да дойдеш. Извини ме.
Просто исках да съм сигурен.
Ясно. Ще донеса нещо за пиене.
Готина гадост!
- Какво ти е, приятел? Хремав ли си?
- Да, точно така.
- Има по-добър начин да се оправиш.
- По-добър начин?
Точно така.
Така се лекуваме в пущинака. Оправя те за нула време.
Вряла вода...
...парата да се вдигне... Наведи си лицето над нея.
Една кърпа на главата.
Хубаво се наведи! Вдишвай дълбоко.
1 0 минути така и ще забравиш за сополите, помни ми думата.
Давай!
Точно така!
Мик, това беше кокаин за няколкостотин долара.
- Какво е това?
- Наркотик. Смърка се.
- И за какво?
- Заради гъдела.
Като да си напъхаш муха в носа?
Получих снимката, Мик! Изглеждам чудесно!
Айда ти праща много поздрави!
Чакай, Донк иска да ти каже нещо.
Мик! Да пукнеш !
Е, как се спогаждаш с нюйоркчани?
Странни хора. Има дружелюбни, има въздухари, но и бая чудаци.
Като пътуваш, срещаш всякакви. Кога се прибираш?
Ако се справяш сам, бих искал да поостана.
Добре! Няма проблеми!
Да не би една журналистка да има пръст в това?
Да. Като за начало, целува се по-добре от Донк.
Шегаджия! Обаждай се!
Няма проблеми, Уол.
Хайде, Уол, кажи какво каза?
Иска да поостане там, а аз да се грижа за нещата тук.
- Имаш ли огънче, приятелю?
- Да, момче.
Заповядай.
И портфейла!
Мик, дай му портфейла си!
- Защо?
- Защото има нож!
На това нож ли му викаш?
Ей това е нож!
Мамка му!
Хлапашки лудории. Добре ли си?
С теб съм винаги добре, Дънди.
Боже, ама че глупаво прозвуча.
Защо винаги ме караш да се чувствам като Джейн на Тарзан?
Ето какво пускахме, докато те нямаше.
Извинявай, но нещо не мога да си събера мислите.
Сю...
Докато те нямаше, доста мислих за нас двамата.
Време е да начертая по-конкретни планове.
Шосе ли ще строиш или ще искаш ръката на най-красивото момиче?
Здравей, млада госпожице. Четох статиите ти.
Май обикаляш света и се забавляваш на наши разноски?
Надявам се, че сте доволни от резултата.
Здравей, татко.
Ще целунеш ли стареца?
Слава Богу, че се върна жива и здрава.
- Каза ли на Сю за неделя?
- Тъкмо се готвех.
Устройвам ти вечеря на вилата за добре дошла.
Ричард да обясни как ръководи вестника по-добре от мен.
И на всяка цена доведи онзи Дънди Крокодила.
Трябва да се запозная с него.
ЛОВЕЦ НА КРОКОДИЛИ
Май ми каза, че баща ти продавал вестници?
Продава много вестници!
Благодаря, Гас.
Проклятие, пуснали са кучетата.
Мик?
Радвам се да ви видя отново, г-це. Г-н Мейсън.
И аз се радвам да те видя в добро здраве. Симпсън, г-н Дънди.
Приятно ми е, Симо.
- Наричай ме Мик.
- Мик!
Баща ви ви очаква, г-це. Той е в приемната с гостите.
О, извинете ме.
- Здравей, кукличке.
- Здравей, татко.
- Ричард!
- Приятно ми е да те видя, Сам.
А това, разбира се, трябва да е г-н Дънди!
Дълбоко съм ви задължен, че сте спасили дъщеря ми!
Черпете една студена бира и сме квит.
- Хубава колиба си имате тук.
- Да, поне ни пази от дъжда.
Елате да ви запозная с гостите. Патриша, питие за г-н Дънди!
- Моята Доун.
- Как сте?
Дороти и Уендъл Уейнрайт. Австралиецът.
- Приятно ми е, Уендъл.
- Майк, заповядай.
Занимавате ли се с добитък, г-н Дънди?
- Да, най-вече с биволи.
- Развъждате ли ги?
- Не, само ги просвам.
- Как намирате Ню Йорк?
Голяма лудница е, нали? Харесва ми. Тук съм си на мястото.
Извинете, искам да запозная Мик със сенатор Менли.
- Беше ми приятно, Мик.
- Ще се видим пак.
- Приятен човек.
- Какъв странен...
Хубави хора.
Дороти вече е добре, но преди беше нервачка.
- Какво стана?
- Намери си отличен психоаналитик.
Психиатър.
Май не трябваше да пускам шегата за лудницата, а?
- Не знаех, че й хлопа дъската.
- Тя не е луда.
Хората разговарят с психоаналитик за проблемите си.
Тя просто имаше нужда да ги сподели с някого.
Няма ли си приятели?
Прав си. Всички имаме нужда от повече приятели.
Имате ли си психоаналитици в Уокабаут Крийк?
Не, там, ако имаш проблем, го споделяш с Уоли.
Той го разправя на целия град и край с проблема.
- Ричард, успя да дойдеш !
- Радвам се да те видя, Уендъл.
- Май не познавам дъщеря ви?
- О, престани.
Дами и господа! Приятели!
Добре дошла у дома, Сю!
Всички се радваме, че си отново сред нас.
И разбира се, най-вече аз.
Предполагам, че всички тук
знаят за чувствата между мен и тази красива дама.
Сю е отново между нас.
Буквално измъкната от челюстите на смъртта
от нашия нов приятел - Майкъл Дж. Дънди.
Човек, на когото съм двойно задължен.
Не само защото ми върна жената, която обичам,
но успя да увеличи тиража на вестника ни.
Сам ми казваше по-рано: Ти си й главен редактор,
не можеш ли да я възпреш от тези опасни репортажи?
Явно не можах да й повлияя като неин главен редактор.
Дано да имам по-голям успех като неин съпруг.
- Ако ме иска.
- О, Ричард!
- Поздравления, Ричард.
- Много съм щастлив, сенаторе.
- Браво на теб.
- Благодаря.
Ще седна отзад, Гас.
Към хотела ли, Мик?
По пътя спри до някой магазин за алкохол.
За лечебни цели.
Благодаря, приятелю.
Ей! И да се пазиш !
Ей, мой човек!
- Глътни това, татенце.
- Бог да те благослови!
Ей, Симон!
- Забавления ли си търсиш?
- Сбърках ви с друга.
О, това е оня, дето не търпи мръсни думи пред дамите!
Е, австралиецо, защо не изчезнеш с подскоци като кенгуру?
Време е да потанцуваме малко!
Добре ли си, Мик?
Да, Гас, нищо страшно. Тъкмо ги бях налегнал.
Сигурен ли си, че не си от племето пинтинджара?
Не, аз съм от Харлемските войни!
Знаех си, че си от някое племе.
Стаята на Мик Дънди, моля.
Съжалявам, но отново не отговаря.
Сутринта се обади, че днес освобождава стаята.
- Много ще ни липсва на всички ни.
- Благодаря.
Благодаря, г-не.
Добра среща, Ървинг. Как си?
- Някой долар би ми дошъл добре.
- Ясно.
Напускаш ли ни, Мик? У дома ли се връщаш?
Не, ще тръгна на странстване.
Мисля да пообиколя Америка.
- За колко време?
- Колкото ми отнеме.
- Как се излиза най-бързо от града?
- Ако искаш приключения - метрото.
- Ходи до Централна гара.
- Става.
- Приятен ден, Ървинг.
- Не бери грижа, приятел!
Добро утро, г-це.
Знаеш ли какво правиш?
Не, но ще ми се изясни.
Ако търсите Мик Крокодила, той потегли на странстване.
- А знаете ли накъде тръгна?
- Към метрото.
Побързайте!
Пазете ми това.
О, Боже!
Ей, маце, къде отиваш?
Ако ти се играе, поиграй си с мен!
Мик! Мик Дънди!
Какво има, госпожице?
Трябва да говоря с онзи човек с черната шапка.
Ей!
Дамата иска да говори с мъжа с черната шапка!
Ей, приятел!
Ей, ти, с шапката!
Онази дама там те търси.
Какво иска?
- Какво иска?
- Какво искате?
Кажете му да не заминава!
Няма да се омъжа за Ричард.
Кажи му да не заминава. Няма да се омъжи за Ричард.
Не заминавай! Няма да се омъжа за Ричард!
- Защо не?
- Отде да знам? Защо не?
Защо не?
Кажете му, че го обичам. Обичам те!
Обичам те!
Обичам те!
- Тя ме обича!
- Е?
Кажи й... Не, сам ще й го кажа, идвам!
- Той идва!
- Идва!
Каква навалица! Наблъскали сме се като овце!
Отгоре, отгоре...