Cat On A Hot Tin Roof (1958) Свали субтитрите
Искаме Полит.
Брик Полит.
УЧИЛИЩЕН СТАДИОН ГИМНАЗИЯ ИЗТОЧЕН МИСИСИПИ
Не прави това!
Предупреждавам те, Трикси.
Гупър!
Ще кажеш ли на детето си да не бърка с ръце в сладоледа?
Може ли да си измиеш ръцете, преди да правиш така?
Маги!
Не прави това!
Как може да се отнасяш така с едно дете?
Много просто, скъпа.
Видя ли я какво направи?
Преди това й казах да си измие ръцете.
Едно от тези безврати чудовища хвърли по мен сладолед.
Защо наричаш децата на Гупър ''безврати чудовища''?
Защото децата на брат ти нямат вратове.
Главите им са лепнати направо върху тлъстите им туловища.
Това е много лошо.
Особено ако ти се прииска да ги удушиш. Нали така, скъпи?
Ето ни!
Бъстър, Съни, хайде.
Влизайте в колата. Всички ще ходим.
Чувал ли си някога за деца с такива кучешки имена?
Имат пет чудовища и номер шест е на път.
Домъкнаха цялата глутница тук, като на изложение.
Толкова очебийно, направо е отвратително.
Ясно е какво целят.
Какво целят, Маги?
Ще ти кажа, момчето ми.
Искат да те отрежат от завещанието на баща ти.
Всички знаем, че татенцето
умира от...
Трябва да пратя на снаха ти сметка за нов чорапогащник.
Знаем ли?
Какво?
Че татенцето умира от...
Не вярваш ли?
Ще разбереш твърде скоро.
Ами ако е така?
Ще трябва да приемеш някои неща.
Има неща на този свят, които трябва да приемеш.
Защо татенцето остана шест седмици в тази ужасна клиника,
ако изследванията не са показали нищо?
Защо брат ти доведе племето си тук в такава непоносима жега?
И защо са тези намеци за теб и Рейнбоу Хил?
Знаеш ли какво е Рейнбоу Хил?
Място, където лекуват прочути алкохолици и наркомани.
Аз не съм прочут.
Не си,
и не взимаш наркотици.
Иначе щеше да си идеален кандидат за Рейнбоу Хил.
Брат ти ще каже на татенцето да те изпрати там.
Само през трупа ми!
Рейнбоу Хил.
След като те премахне от пътя си, Гупър ще разполага с имота,
ще разписва чекове и ще ти спира издръжката, когато му скимне.
Харесва ли ти картинката?
Правиш всичко възможно,
за да ги накараш да поемат контрола, след като татенцето...
Така е.
Напусна работа и се отдаде на пиенето!
Снощи си счупи глезена на училищния стадион.
Брик?
Само едно нещо е на наша страна.
Не, две неща.
Прави ли са ми ръбовете?
Татенцето те обожава, скъпи.
Не може да понася брат ти и жена му,
тази разплодна крава. Тя му е противна.
Знам го.
Както знам, че харесва и мен.
Това е второто нещо, което е на наша страна.
Той ме харесва.
Начинът, по който ме оглежда от главата до петите...
Още разбира от хубави момичета.
Говориш отвратителни неща.
Казвал ли ти е някой, че си непоправим пуритан?
Хубаво е, че старият човек, дори пред прага на смъртта,
оценява високо моята фигура, и според мен, заслужено.
Гупър все още живее с илюзията, че се е издигнал в обществото,
когато се е оженил за Мей Флин от Мемфис,
защото тя е била кралица на Фестивала на памука.
Представям си как Гупър се е захласнал по Нейно Величество,
като я е видял да седи на онзи месингов трон,
да се усмихва и да раздава целувки на уличната сган.
Знаеш ли какво се е случило с нея?
Не, какво?
Изплюли са й тютюнев сок в лицето.
Някакъв пиян от хотел ''Гайосо'' се навел от прозореца и извикал:
''Ей, кралице!''
Снаха ти Мей го погледнала и му махнала с ръка,
а този пияница цвръкнал една струя тютюнев сок
право върху лицето й.
Защо ме гледаш така?
Как?
Както ме гледаше току-що.
Беше несъзнателно.
Видях те.
-Ако си мислил същото нещо...
-Не, Маги!
-Защо не?
-Можеш ли да говориш по-тихо?
Не!
Познавам те по-добре, отколкото мислиш.
Виждала съм този поглед
и знам какво значеше преди.
-Сега значи същото нещо.
-Ти не си същата жена, Маги.
Мислиш, че не го знам?
-Мислиш, че не съзнавам...
-Какво, Маги?
Че съм претърпяла ужасна промяна.
Станала съм жестока и безчувствена.
Мислиш ли да посрещаш самолета на татенцето?
Чувствам се самотна.
С всички е така.
Да живееш с някой, когото обичаш, може да се окаже
по-самотно, отколкото да живееш сама,
когато този някой не те обича.
Дори ти е противно да пиеш от същата чаша, нали?
Искаш ли да живееш сама?
Не!
Не искам.
Защо не изгуби красивите си черти, Брик?
Повечето пияници ги загубват.
Защо ти не?
Мисля, че даже се разхубави, откакто се хвана за бутилката.
Беше такъв невероятен любовник.
Ще закъснееш!
Беше толкова вълнуващо да съм влюбена в теб.
Предполагам, защото беше...
Ако знам,
че никога повече няма да правиш любов с мен,
ще намеря най-острия нож и ще го забия право в сърцето си.
Ще го направя.
Колко време ще продължава това наказание?
Не изтече ли присъдата? Няма ли да получа прошка?
Все едно слушам ученичка, която тича по стълбите и вика: ''Пожар!''
Разбира се.
Знаеш ли как се чувствам?
Като котка върху горещ ламаринен покрив.
Тогава скочи от покрива, Маги.
Котките скачат от покривите и нищо им няма. Направи го.
Къде да скоча?
Върху какво?
Намери си любовник.
Не заслужавам това!
За мен няма друг освен теб.
Дори със затворени очи, виждам само теб.
Защо не погрозняваш, Брик?
Защо не надебелееш, за да не мога да те понасям?
Ще се оправиш. Такива като теб винаги се оправят.
По-упорита съм, отколкото си мислиш.
Ще спечеля.
Какво ще спечелиш?
Какво е победата за една котка върху горещ ламаринен покрив?
Да стои върху него,
колкото се може по-дълго.
Успокойте се. Не още. Чакайте малко.
Къде са цветята?
Не се ли престараваш малко?
Готови, сега!
Мамо, тя не е донесла нищо за дядо.
Много са ти прецъфтели цветята за татенцето, Гупър.
Аз съм ги избирала.
Все едно ги е взела от някой гроб.
Не говори за гробове, още не знаем дали татенцето ще оживее.
Готови.
Здравей, Мей.
Здравейте, деца.
Не е ли чудесно, докторе?
Целунете ме!
Целунете баба си.
Скъпи дядо!
Изглеждаш добре, татенце.
Докторе, ще им кажеш ли резултатите?
Изследванията показаха, че на баща ви му няма нищо.
Абсолютно нищо!
Само спазми на дебелото черво. Това е.
-Чудесни новини!
-Не е ли прекрасно?
Това е най-добрият подарък за рождения ден.
Къде е Брик?
Чичо Брик се напи и си счупи крака.
-Как?
-Какво?
Пиян се опитал да прескача препятствия в 3 часа през нощта.
Бедното момче все още се мисли за атлет.
Не можах да опазя новината от вестника.
Нито от телеграфната агенция.
Да, благодарение
на твоя професионален съвет, това се знае от цялата преса.
Да се прибираме.
Не искаш ли да си с децата?
Не!
Същият си е като преди!
Млъкни, жено!
Тихо!
ПРЕМИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО
Добре дошъл, капитан Полит.
Аз ще живея, Маги. Ще живея.
Те наистина ме наплашиха.
Изгубих толкова време.
В мен са останали милион различни чувства.
И аз ще ги използвам. Всяко едно от тях.
Защо сте дошли с Брик чак от Ню Орлиънс?
За рождения ти ден, за какво друго?
Имах такъв и миналата година. Не ви видях тогава.
Знаеш какъв е Брик понякога.
Може би си е мислил, че идва за погребението ми.
Брик те обича! Наистина!
А теб обича ли?
Какво искаш? Доказателство ли?
Ако бях женен за теб от три години,
щеше да имаш живо доказателство.
Щеше да имаш три деца и четвъртото да е на път.
Измъкнете ме оттук. Искам да говоря с Брик.
Той иска още лед, г-жо Маргарет.
''Обичаме да си с нас,
и те обичаме, когато си далеч.
И баба също.''
Имам новини, скъпи!
Големи новини.
Татенцето ще живее.
Истина е, той е здрав.
Така каза мамчето и доктор Боу беше там да потвърди.
Трябваше да видиш лицата на Мей и Гупър.
Щяха да починат от шока.
Значи е добре.
Чувства се на 40
и говори като 20-годишен.
Значи довечера се връщаме в Ню Орлиънс.
-Няма да рискуваме с крака ти.
-Няма да се счупя.
Не искам да ги оставя да настроят татенцето срещу теб.
Искам да се облечеш и да дойдеш на рождения ден на татенцето.
Ти беше първият човек, за когото попита.
Татенцето! Какво го прави толкова велик?
Голямото му сърце, големият му корем,
или голямото му състояние?
Жегата те изнервя.
Дай ми патерицата.
Защо не облечеш копринената си пижама, скъпи,
и не слезеш на партито?
Излезе чудесен хладен ветрец.
Подай ми патерицата, Маги.
Подпри се на мен, скъпи.
Миришеш чудесно.
-Охлади ли те ваната?
-Не.
Знам нещо, което ще те освежи.
Ще те разтрия със спирт.
С одеколон.
Не, благодаря. Ще миришем еднакво.
Като две нагорещени котки.
В градината е хладно.
Няма да сляза. Нито за теб, нито за татенцето.
Поне му дай подаръка,
който купих от твое име за рождения му ден.
Напиши няколко думи на картичката.
Ти напиши нещо.
Трябва да е твоят почерк. Подаръкът е от теб.
Не съм го купувал аз.
Каква е разликата?
Щом няма разлика, ти напиши картичката!
-И да си помисли, че си забравил?
-Забравих!
Не е нужно да му го доказваш!
Напиши само ''С обич, Брик'',
за Бога!
-Направи го.
-Нищо няма да правя!
Забравяш условията, при които се съгласих да остана с теб!
Аз не живея с теб. Просто заемаме една и съща клетка.
От доста време не беше повишавал глас.
Стената почна да се пропуква, а?
Мисля, че това е добър знак. Много добър.
Защо направи това?
За да останем насаме.
Не ставай глупава.
Нямам нищо против, ако е заради теб.
Аз имам. Става ми неудобно.
Неудобно му било!
Не мога да живея така.
-Ти се съгласи на това условие!
-Знам, но не мога!
Пусни.
Пусни, Маги!
Синко!
Имаме чудесни новини за татенцето!
Защо тази врата е заключена?
От крадци ли ви е страх?
Брик се облича, мамо.
Още не е готов.
Няма да го видя съблечен за първи път.
Отвори вратата.
Брик, скъпи!
Как е кракът ти, миличък?
Излез. Искам да ти съобщя новините за баща ти.
Казах му.
Мразя заключени врати вкъщи.
Знам, но хората имат нужда да останат насаме, нали?
Не и в моя дом.
Защо си съблякла това? Стоеше ти много добре.
Не достатъчно добре за рождения ден на татенцето.
Вън!
Вън, малко чудовище!
Мей и Гупър са така чувствителни по отношение на децата.
Не смееш дори да намекнеш, че малко им куца възпитанието.
Брик, побързай!
Не, Маги, ти просто не обичаш децата.
Това не е вярно. Обожавам ги.
Ако са добре възпитани.
Защо тогава не си родиш и не ги възпиташ добре,
-вместо да критикуваш техните.
-Мамо!
Хю и Бетси трябва да тръгват. Чакат да се сбогувате.
Слизам веднага. Кажи им да почакат.
Къде е Брик?
Това, което каза за децата...
Все още е тайна, но...
Стига, Маги! Не се прави на глупачка.
Той още ли пие много от това?
-Може да си е направил коктейл.
-Не е смешно.
Някои пият, докато се оженят. Други започват след това.
-Той не пиеше, преди да...
-Не е честно!
Честно или не, искам да те питам нещо.
Правиш ли Брик щастлив?
Е?
-А той прави ли ме щастлива?
-Знам...
Двете неща са свързани.
Нещо не е както трябва. Ти нямаш деца и синът ми пие.
-Тръгваме си, мамче.
-Идвам!
Когато един брак не върви,
проблемите са тук!
Довиждане, Айда.
Слизам.
Не е честно.
Добре, идвам.
Брик тук ли е?
Исках да му прегледам глезена.
Боли ли го?
Знаете какъв е, докторе. Никога не се оплаква.
Дори като си контузи гърба, когато играеше футбол.
Това е подаръкът на Брик за татенцето.
Мисля, че вече са готови да седнат на масата.
Забравил си да надпишеш картичката, скъпи.
Благодаря, докторе.
Да ти сипя ли нещо студено?
Не, благодаря.
Как е глезенът?
Сърби ме малко.
Това е същият крак, в който скъса мускул срещу...
Алабама.
Двайсет и един на...
Нула.
Липсва ти футболът, нали?
Боли ли те, когато го натовариш?
Малко.
Бяхте страшен тандем със Скипър.
Какво има, докторе?
Не си напуснал партито, за да обсъждаме моето здраве.
Така е.
-Вече чух добрите новини...
-Лоши са.
Това е, от което се опасявахме.
Злокачествен е.
Няма никакъв шанс.
-Но Маги и мамчето казаха...
-Лъжи.
Аз ги излъгах.
Излъгах и него.
Професионална етика.
Гупър?
Казах му истината на връщане от летището.
Той ще умре.
Ще умре.
''Исус ме иска за слънчев лъч.''
Каква истина е това?
''Исус ме иска за слънчев лъч.
Да му светя всеки ден.
Да му помагам във всичко.
Във къщи, в училище, в игрите
да бъда слънчев лъч.
Исус ме иска за слънчев лъч.
Слънчев лъч, слънчев лъч.
Ще бъда слънчев лъч за него.''
Амин!
-Хареса ли ти песента, татенце?
-Подай ми граха.
Вижте как яде татенцето! Благодари на небето за това.
Упражняваха се само заради теб.
Кажи им да седнат и да ядат.
-Елате, деца.
-Ето там!
Да. Там.
Вижте тук. Телеграми!
Стотици телеграми от всички краища на щата...
Честитят рождения ти ден.
Да ги прочета ли?
Има от губернатора и от сенатора...
Избори ли наближават, дяконе?
Всички сме агнета от една и съща кошара.
Трябва да благодарим на хората на власт, които...
Не са ни дали нищо!
Всичко, което е на масата е отгледано тук, дяконе.
Направих пасища от това място, когато тук имаше само мочурища.
И го направих с Божията помощ, не с тази на губернатора.
Амин.
''Бум, бум, направо ще ме подлуди.''
Гръм и мълнии!
Изненада!
-Какво ще правят пък сега?
-Това е част от програмата.
Няма ли почивка в нея?
Това е смешно!
Много смешно!
Не говори сериозно.
-Той обича децата!
-Разбира се!
Ще сложиш ли малко мед на това?
Всичките са Полит, всяко едно от тях.
Знам, че татенцето се гордее също като нас,
че новото поколение, носещо неговата кръв,
е готово да го наследи.
Не се говори така.
Как?
''Да го наследи.'' Всички знаем,
че татенцето ще живее поне до 100 години.
Ще пия за това!
По всяко време, навсякъде!
За татенцето!
От името на всеки човек от окръга,
от името на църквата и училищното настоятелство,
поздравления по случай 65-ия ти рожден ден.
Брик, скъпи, донесох ти нещо за ядене.
Не съм гладен.
Какво значи това?
Тръгваме си.
-Не можем.
-Аз мога.
-Празненството се мести тук.
-Едно от момчетата ще ме закара.
Не можеш да си отидеш от рождения ден на татенцето!
Не те ли е грижа за него?
Махни се.
Махни се от пътя ми, Маги!
Нямаш причина да не го харесваш.
Не го ли харесвам?
Това е очевидно за всички. Особено за него.
Какво ти е направил?
Какво?
Защо го мразиш толкова много?
Какво ти е направил?
Нищо.
За какво дойде тук д-р Боу?
Какво ти...
Точно така. Татенцето ще умре.
Не мога да повярвам.
Д-р Боу не би излъгал татенцето.
Смяташ ли, Маги?
Бедното татенце.
Аз го обичам.
Искрено обичам този старец.
Така е, знаеш го.
Когато разбере...
Не искам да съм аз човекът, който ще му каже.
Затова искаш да си тръгнеш.
Затова искам да си тръгна сега.
Направи го за мен, Маги.
И да оставя всичко на Гупър и жена му?
Не, господине!
Нека изложим фактите.
Ти си пияница. Това струва пари.
Не искам парите му!
А готов ли си да пиеш 10-центова бира?
По толкова ще ти плаща Гупър, когато ти вземе наследството.
Те имат план, скъпи.
Трябваше да чуеш как се подмазват на татенцето.
Мамчето е вече на тяхна страна.
Ти си пияница, а аз съм бездетна.
Трябва да провалим плана им, налага се!
Била съм толкова
отвратително бедна през целия си живот.
Това е истината, Брик.
Така ли, Маги?
Ти не знаеш какво е да се унижаваш
пред хора, които не понасяш, само защото те имат пари.
Не знаеш какво е
да нямаш никакви дрехи.
Роклята, в която се омъжих за теб,
принадлежеше на една моя омразна братовчедка.
Можеш да си млад и да нямаш пари.
Но не можеш да си стар без тях.
Къде те провалих?
В какво сгреших?
Нека това да е последното ти питие,
моля те, скъпи.
Според мен сгреших, опитвайки се да ти кажа за Скипър.
Това беше фаталната ми грешка.
-Не трябваше никога...
-Не говори за Скипър!
Сериозен съм! Млъкни!
Обетът за мълчание не важи за това!
Не и за Скипър и нас.
Все едно че затваряш вратата, за да забравиш, че къщата гори.
Здравейте!
Но това, че не виждаш пожара, не може да го потуши.
Този път ще довърша. Онази нощ в хотела, Скипър...
Не искам да слушам!
Защо поне веднъж не се изправиш лице в лице
с истината за Скипър, за мен и за теб?
Ще местите ли празненството тук, или не?
Цялата дандания, синко.
Това нищо няма да промени. Ще го кажа
и не ме е грижа дали ще е пред тях.
Искаш ли да те ударя с патерицата?
Все още ли ме обвиняваш за смъртта на Скипър?
Мога да те убия с тази патерица.
Господи! Нима мислиш, че ме е грижа?
Със Скипър бяхме приятели. Защо искаш да говориш за това?
-Трябва да го кажа!
-Не искам да слушам!
Трябва да го кажа, а ти никога не ми позволяваш. Обичам те,
а за това си струва да се боря. Не за Скипър!
Скипър не беше стока!
Може би и аз не съм.
Никой не е.
Но Скипър е мъртъв!
А аз съм жива!
Маги котката е жива!
Жива съм!
Защо се боиш от истината?
Истината?
Момиченце, някой трябва да те научи да чукаш,
преди да отваряш вратите.
Иначе хората ще си помислят, че ти липсва възпитание.
Какво прави чичо Брик на пода?
Опитах се да убия леля ти Маги,
но не успях
и паднах. Ще ми подадеш ли патерицата, момиченце?
Защо си прескачал препятствия?
Хората обичат да правят неща, които са правили някога,
след като вече не са способни на това.
Точно така. Това е твоят отговор.
Сега си върви.
Престани, малко безврато чудовище!
Ти ревнуваш, защото не можеш да имаш деца.
Видя ли?
Мей и Гупър злорадстват, защото сме бездетни,
и то пред своите малки безврати чудовища.
Ходих на лекар в Мемфис.
Гинеколог.
Той каза, че не вижда причина да не можем да имаме деца,
когато си поискаме.
-Слушаш ли ме?
-Да, Маги, чух те.
Но как, по дяволите, си представяш, че ще имаш дете
от човек, който не може да те понася?
Това, момчето ми,
е проблем, който трябва да разреша.
Ето ни, идваме!
Празненството се пренася тук!
Много хубаво.
Отчето щеше да се разплаче, като научи за възпоменателната плоча.
Кой ти я даде, дяконе?
Вдовицата на Клайд Флетчър, много щедра жена.
Някой трябва да подари на църквата климатична система.
Да. Точно това си мислех.
Ваксинирани са против коремен тиф, против тетанус,
против дифтерит, против жълтеница и полиомиелит.
Гупър, срещу какво са ваксинирани децата?
Срещу всичко, освен срещу кражба на кокошки.
Е, Брик?
Поздравления за рождения ти ден, татенце.
-Глупости!
-Познай какво завещаха сем. Гъс?
-Къща и баскетболно игрище...
-Дяконе!
Какви са тези приказки за завещания?
Да не мислиш, че някой от присъстващите тук може да умре?
Защо не започнем празненството с малко хубава музика?
Изключи проклетото нещо!
Къде е моят Брик?
-Къде е скъпото ми чедо?
-Извинявай, пусни го пак.
Как ти е кракът, скъпи?
Ръката ти е създадена да държи нещо по-добро. Остави алкохола.
-Той си го оставя в устата!
-Спри я!
Какво ще кажеш за една целувка, скъпи?
Когато татенцето ме целуна за първи път, аз припаднах.
Истина е. Нали така, скъпи?
Знаете ли как ми предложи? Бях четири месеца бременна с Гупър
и татенцето каза: ''Това дете е мое, нали?''
Беше малко странно. Не бях имала приятел,
преди да срещна баща ви. Той каза: ''Искам това дете.
Имам нужда от него.
Няма да носи друго име, освен моето. Да извикаме свещеника.
Ето за това е бракът. За семейството.''
Дори тогава децата бяха много важни за татенцето.
Айда, ще престанеш ли да дрънкаш?
Той така си говори. Не го мисли сериозно.
Аз съм единствената ти любовница в живота, нали?
Айда, ще замълчиш ли?
Деца, елате!
Рожденият ден започва!
''Дядо е много добър човек.
Дядо е много добър човек.
Баба също.
Дядо е много добър човек.
Баба също.''
-Айда, какво ти става?
-Просто е много щастлива.
Толкова съм щастлива. Трябва да си поплача.
Татенцето е 100 процента
здрав!
Ще дадете ли подаръка на дядо за рождения ден?
-Можеш да го отвориш.
-Ти го отвори. Ще говоря с Брик.
Брик, ела тук.
Татенцето те вика.
Мамче, изведи ги оттук.
-Това е кашмирен халат.
-Изглеждаш изненадана.
-Никога не съм виждала такъв.
-Много странно!
Какво му е странното?
Моето семейство притежаваше само роднини.
Тишина!
-Ти го купи сама миналата събота.
-Казах да млъкнете!
Продавачката, която ти го е продала, ми каза за това.
-Сестричке!
-Млъкнете!
-Конете се движеха шия до шия.
-Дяконе!
Дяконе!
Не се натъквам на разговор за надгробни плочи, нали?
Съвсем не.
Какво получаваш срещу тази благотворителна дейност?
Обичам човечеството. Това е наградата ми.
И ако човечеството ти върне тази любов, могат да те изберат
за член на съвета или за кмет, нали?
Не се заяждай с дякона.
-Всичко е наред, аз...
-Лека нощ, дяконе.
Тъкмо това щях да кажа и аз. Ще тръгна, преди да завали.
Лека нощ на всички. Бог да ви благослови.
Казаха ми, че снощи си правил лекоатлетически упражнения.
-Опитвах се.
-В 3 часа сутринта.
Какво си правил на училищното игрище в 3 часа сутринта?
Прескачах препятствия. Бяха твърде високи за мен.
Защото си бил пиян.
Ако бях трезвен, нямаше да се опитам да ги прескачам.
Време е за духане на свещите!
Да вдигнем тост за татенцето,
за неговия 65-ти рожден ден.
-За големия памучен плантатор...
-Стига с тези дрънканици!
Няма да ти дам да говориш така, дори на рождения си ден.
Ще говоря както си искам и днес, и в който и да е проклет ден.
Ако на някой не му харесва, знае какво може да направи.
-Знам, че не говориш сериозно.
-Никога нищо не си знаела.
-Не говориш сериозно.
-Напротив.
За доста неща си премълчавах, защото мислех, че умирам.
Тогава ти започна да командваш.
Кресливият ти глас се чува навсякъде.
Вдигаш шум наоколо като някой голям шеф.
Аз съм единственият шеф тук.
Построих това място без твоята помощ.
И ще го управлявам до деня, в който ще умра.
Ясно ли ти е това, Айда? Напълно ли ти е ясно?
Аз няма да умра.
Всичко е наред, имам само спазми на червата!
Тези спазми са вследствие от лъжите и лъжците,
които трябваше да търпя около себе си.
И лицемерието, с което трябваше да изживея 40 години с теб.
Сега духни свещите.
Хайде. Духни свещите на тази глупава торта.
През всички тези години никога не повярва, че те обичам.
А аз те обичах.
Толкова много.
Обичах те.
Обичах дори омразата и суровостта ти.
-Татенцето ще прави планове.
-Ако умре, преди...
Извини ме.
Синко!
Извиках Брик.
Аз ти го доставям.
-Защо направи това?
-Кое?
Избърса й целувката?
Така ли?
Жена ти има по-хубаво тяло
от жената на Гупър.
-Само това ли си забелязал?
-Това е много важно.
-Иначе си приличат.
-Как така?
Изглеждат неспокойни. Защо?
Те са две котки,
седнали в центъра на 11 000 хектара земя. Това е много земя.
И двете са се наежили, решени да вземат по-голямо парче.
Да, но аз имам изненада за тях.
Нищо нямам намерение да давам, ако чакат за това.
Ти не мърдай и ги остави да си издерат очите.
Така и ще направя.
Жената на Гупър е много плодовита. Трябва да го признаеш.
Вече пет деца и шестото е на път.
Шест на нула. Следващият път сигурно ще изръси цяла купчина.
-Какво си се залепила тук?
-Само минавах.
Промъкнала си се да шпионираш.
Трябва ли да заключвам вратите, за да провеждам лични разговори?
-Нараняваш тези, които те обичат.
-Дрън-дрън!
Ще ви преместя с Гупър от тази стая.
Това, което става между Брик и Маги не е ваша работа.
Мразя да ме подслушват! Направо ми се повръща от това!
Те подслушват, нали?
Да.
Тичат и казват всичко на мамчето.
Казват, че Маги спи на леглото, а ти на дивана. Вярно ли е?
Ако не харесваш Маги, отърви се от нея!
-Какво правиш сега?
-Освежавам си питието.
-Имаш алкохолен проблем.
-Да.
-Затова ли напусна работата си?
-Предполагам. Да, така е.
Не предполагай!
Твърде важно е!
Значи си напуснал.
-Да не си се разочаровал нещо?
-Не знам. Ти знаеш ли?
Аз питам теб. Откъде да знам аз, щом ти не знаеш?
Мислиш ли, че едно уиски би навредило на спазмите ми?
Не.
Може да ти помогне.
Небесата отново са отворени, момче.
Така се чувствам.
Мога да дишам.
Цял живот съм бил като свит юмрук,
готов да удря и тропа по масата.
Но сега ще я карам по-спокойно.
Знаеш ли за какво си мисля?
За какво?
За удоволствия!
Все още харесвам жените и съм на 65 години.
-Това е забележително.
-Забележително?
Достойно за уважение.
Не само е забележително, ами е и задоволително.
-Ще се отдам на забавления.
-Забавления?
Ще си избера някоя хубава жена,
и ще я засипя с кожени палта и диаманти.
Ще бъда щастлив!
Защо си неспокоен? Мравки ли имаш в панталоните?
-Да.
-Защо?
-Още не се е случило нещо.
-Какво?
-Щракването в главата ми.
-''Щракване'' ли каза?
Да, това щракване в главата ми ме успокоява.
Понякога ме тревожиш, момче.
Все едно там има ключ, който спира топлото и пуска студено.
Тогава настава спокойствие.
Ти си истински алкохолик!
Това е истината.
Да, сър, алкохолик съм. Сега ме извини.
-Няма!
-Чакам щракването,
а то идва само когато съм сам. Когато е тихо!
Тишина ще чуваш в гроба. Сега ще си поговорим.
Този разговор е като другите. Не води доникъде и е болезнен!
-Нека да е болезнен.
-Мога да пълзя, ако се наложи.
Ако не внимаваш, може да изпълзиш от това семейство.
И това ще стане.
Не. Аз разреших проблемите си, сега ще разреша и твоите.
Сядай!
Няма смисъл. Въртим се в кръг. Нямаме какво да си кажем!
-Къде отиваш?
-Да си взема нова бутилка.
Никъде няма да ходиш, пиян нехранимайко!
-Защо викаш?
-Махай се оттук!
Остави ни! Защо пиеш?
По-добре разбери защо пиеш или се откажи!
Дай ми патерицата.
Защо пиеш?
Стъпих си на крака и сега ме боли.
Добре!
Поне не си толкова пиян,
че да не чувстваш болка.
-Защо пиеш?
-Дай ми патерицата.
-Първо ми кажи.
-Първо ми налей да пия.
-Първо трябва да ми кажеш!
-Добре! От отвращение!
-От какво?
-Изпълни си обещанието.
-Толкова ли силно искаш да пиеш?
-Да, толкова силно.
От какво си отвратен?
От лицемерието! Знаеш какво е това! От лъжите и лъжците!
Кой те лъже? Маги ли?
Не, не е една лъжа или един човек. Цялото нещо.
-Главата ли те боли?
-Не, опитвам се...
Да се концентрираш, но не можеш, защото си подгизнал от алкохол.
С напоен мозък!
Лицемерие!
Какво знаеш ти за това? Аз мога да напиша книга за него.
-Сестра ти се обажда от Мемфис.
-Да върви по дяволите!
Махай се оттук!
Хайде. Затвори вратата зад себе си.
Лицемерие!
Виж с какви лъжи съм заобиколен аз. С преструвки и двуличие!
Преструвам се, че обичам жена си. Не мога да я търпя от 40 години.
Църквата ме отегчава, но ходя там.
Всичките мошенически сдружения и благотворителни дружества
ме имат на първо място в списъка на баламите.
Живях, обкръжен от лъжи. Защо да не живееш ти с тях?
Налага се. Няма с какво друго да се живее, освен с лъжи.
Може да се живее с това.
Това не е живот.
-Това е бягство от живота.
-Аз искам да избягам от него.
Защо тогава не се самоубиеш?
Защото обичам да пия.
Не мога да говоря с теб!
Съжалявам.
Очакваш ли да оставя 11 000 хектара от най-плодородната
земя наоколо на един пиян глупак?
Не.
Трябва ли да подпомагам твоето безцелно съществуване?
Дай я на Гупър и Мей.
Не мога да понасям Гупър и Мей и техните пет вресливи маймуни.
Не съм задължен да я давам на никой от вас!
Досега не бях написал завещание. Вече не се и налага.
Мога да чакам и да видя дали ще се стегнеш или не.
Точно така.
-Не се шегувам.
-Знам.
Не те ли е грижа?
Не, сър, не ме е грижа.
Кажи на Лейси да ме закара до гарата.
-Чакай малко!
-Или ще се закарам сам.
Отивам си вкъщи тази вечер. Сега!
-Това е твоят дом.
-Така ли? Откога?
Нека не оставяме нещата така.
Както другите разговори, които сме водили.
Винаги сме заобикаляли важните неща.
Оставяли сме ги недоизказани и недовършени.
-Сега трябва да говорим честно.
-Твърде късно е.
Защо?
От какво си толкова отвратен?
Защото вече не можеш да играеш футбол ли?
Защото си загуби работата? Аз ще ти я върна!
Да седя в стъклена кабина и да гледам мачове, в които не играя?
Да описвам какво не мога да правя, докато другите го правят
и да си доливам бърбън в чашата с кока-кола? Това ли ще върнеш?
Опитваш се да изместиш темата.
Колко пияници познаваш?
Доста.
Някой казвал ли ти е защо пие?
Изместваш ли темата?
Ти я изместваш, към неща като отвращението и лъжите.
Ако ще говориш така, искам да ти кажа,
че това са чисти глупости и аз не им вярвам.
Започна да пиеш след смъртта на приятеля си Скипър, нали?
Какво искаш да кажеш?
Нищо, но...
Но какво?
Кажи си мисълта.
Кажи!
-Защо се вълнуваш толкова?
-Хайде, кажи го!
Защо викаш така?
Скипър и аз бяхме приятели, разбра ли?
Гупър каза, че Скипър е бил...
Скипър е единственото нещо, в което ми остана да вярвам.
А ти искаш да го изкараш виновен!
-Чакай малко!
-Заливаш го с мръсотия.
Дай си ръката.
Не искам ръката ти. По дяволите всички лъжи и лъжци!
Уважавал ли си някого досега?
През целия си живот?
Никога ли не си вярвал в нещо или в някого?
Не, мисля, че не.
В никой и в нищо, само в татенцето.
Ти и Скипър играехте футбол заедно.
Постигнахте няколко победи. Това прави ли го бог?
Можех да разчитам на него.
-На футболното игрище!
-Навсякъде, по всяко време!
-Сигурен ли си?
-Да.
Дрън-дрън!
Защо твоят голям, силен приятел се предаде?
Защо Скипър се пречупи така?
Добре.
Щом искаш, ще проведем този разговор.
Истински, честен разговор.
Вече е твърде късно да спрем.
Може ли да го кажеш без да пиеш?
Още не съм чул онова механично щракване.
Имаш нужда от доста патерици, така ли е? Щраквания, уиски...
Какво друго ти трябва?
Скипър?
-И той ли беше опора за теб?
-Да, сър.
Можех да разчитам на него и в училище, и извън него.
Как прие Маги вашето велико и истинско приятелство?
Питай нея.
Питам теб.
Ако искаш да знаеш защо Скипър се пречупи, питай Маги котката.
Какво е направила?
Бутнала го е от прозореца на онзи чикагски хотел?
Това малко момиче е изблъскало самичко твоя голям герой?
Защо?
Какво е станало между Скипър и Маги?
Попитай нея.
Маги, ела тук.
Мога ли да помогна с нещо, татенце?
Трикси е готова да свири на пианото за теб!
Хайде, свири.
Какво се е случило между теб и Скипър?
Ами, виждаш ли, татенце...
Е?
Хайде, Маги!
Горе искаше да говорим истината.
Давай!
Татенцето иска да знае. Кажи му!
Скипър не ме харесваше.
Защо не те харесваше?
-Беше против нашия брак.
-Защо?
-Това значеше по-малко свобода.
-Свобода за какво?
Да се препуска от град на град.
Със самолети, влакове, винаги в движение!
-Тренировки, мръсни истории...
-Не сме те карали да идваш с нас.
Не очаквах да прекарам медения си месец в съблекалнята.
Откога мъжката миризма започна да наранява чувствата ти?
Футболът, скъпи!
Идеята ти за футбол миришеше.
Особено хрумването ти за създаване на професионален тим.
На него не му трябваше собствен тим.
Можеше да получи място във всеки професионален отбор.
Ти организира свой тим по идея на Скипър.
-Лъжкиня!
-Него не го биваше много сам.
Професионалният футбол е бизнес,
а не социален клуб!
Имаш предвид бизнес, в който се правят пари?
Да, пари! Това, от което са направени мечтите!
''Звездите на Дикси'' не направиха пукната пара!
От първия до последния си ден.
Не парите бяха важни, а ръкоплясканията.
Получаваше ги в изобилие.
Те не значеха нищо за мен. Значеха много за теб!
Изместваха те на заден план, а ти мразеше това.
Не го правеха тълпите, скъпи, а ти.
Човекът, когото обожавах.
Затова мразех Скипър.
Мразела си го толкова, че си го напила и си преспала с него?
Вярно ли е това?
Не мислите, че съм изнасилила един футболен герой, нали?
Скипър беше пиян.
Както си ти през повечето време.
Не изглежда да имам особен успех с теб в леглото.
Искаш да кажеш, че между теб и Скипър не се е случило нищо?
-Ти знаеш какво се е случило.
-Не знам!
Не бях там.
Не можех да играя в онази неделя. Не бях в Чикаго.
-Бях в болницата...
-Скипър игра.
Игра и то как!
Първият му професионален мач без Брик.
Разкажи на татенцето какво се случи.
Хайде, разкажи му.
Ти си спортен коментатор.
Направи подробен репортаж за големия американски провал.
Кажи му колко пъти Скипър изтърва топката,
колко пъти се препъна и падна.
В нападение беше безполезен. В защита беше страхливец.
Имаше го във всички вестници:
Чикаго: 47, Звездите на Дикси: 0.
Нямаше късмет. Лош ден.
Не, скъпи.
Без теб Скипър не струваше нищо.
На външен вид, огромен и самоуверен.
Психически, чисто мекотело.
Гледа мача по телевизията. Видя какво се случи.
Но не видях какво се случи в хотелската стая на Скипър.
Този епизод не го даваха по телевизията.
Кажи на татенцето защо си била в стаята на Скипър.
Чувстваше се зле.
Беше препил.
Не искаше да отвори.
Беше изпочупил част от мебелите
и управителят ме помоли да го спра, преди да е дошла полицията.
Затова отидох до стаята му.
Драсках по вратата и го молех да ме пусне.
Беше се побъркал.
Отначало крещеше,
а после се разплака.
Най-много се боеше от това, какво ще кажеш ти.
Затова му казах, че може би е време да забравим за футбола.
Че трябва да си намери работа, а нас с Брик да остави на мира.
Мислех, че ще ме удари.
Тръгна към мен
с особена усмивка на лицето.
След това направи най-странното нещо.
Целуна ме.
Това беше първият път, в който ме е докосвал.
След това вече знаех какво ще направя.
Щях да се отърва от Скипър.
Да докажа на Брик, че тяхното приятелство е една голяма лъжа.
Щях да му покажа,
че Скипър е готов да преспи с жената на най-добрия си приятел.
Не му трябваха много увещания.
Беше повече от склонен.
Изглежда и той имаше същата идея.
Опитваш се да замажеш истината.
Не!
Опитвах се да върна обратно съпруга си.
Без значение как. Бях готова да направя всичко.
Дори това.
Но в последния момент
ме обзе паника.
Ами ако те изгубех?
Ако ти намразеше мен, вместо Скипър?
Затова избягах.
Нищо не се случи!
Опитвах се да му го кажа много пъти, но той не ми позволи.
Нищо не се случи!
Алелуя, Маги светицата.
Исках да се отърва от Скипър.
Но не ако това значеше да те загубя.
Той ме обвинява за смъртта на Скипър.
Може да съм се отървала от него.
Но Скипър спечели.
В крайна сметка не се отървах от него.
Не е ли това ужасна шега, скъпи?
Аз въпреки всичко те загубих.
-Не си говорила с него преди да...
-Не.
-Но Брик е говорил.
-Откъде знаеш?
-Скипър ми каза.
-Кога?
Когато качваха изпочупеното му тяло в линейката.
Аз го придружих до болницата.
Той все поватяряше: ''Защо Брик ми затвори телефона?''
Защо, Брик?
-Къде отиваш?
-У дома.
-Не можеш да караш. Ти си пиян.
-Не още, татенце.
Дай ми тази бутилка.
От какво бягаш?
Защо си затворил телефона на Скипър, когато ти се е обадил?
Отговори ми!
Какво ти каза той? Нещо за него и Маги ли?
-Каза, че са правили любов.
-И ти му повярва?
Да.
Защо не си я изхвърлил тогава?
Тук нещо не се връзва. Защо се самоуби Скипър?
Защото някой го разочарова.
Аз го разочаровах.
Когато се обади в онази нощ,
не можах да разбера какво точно...
Но за едно нещо бях сигурен.
Скипър беше изплашен.
Изплашен от това,
което се бе случило на футболното игрище.
Че ще го обвиня.
Страхуваше се, че ще го изоставя.
Скипър изплашен! Не можех да повярвам.
Дълбоко в себе си беше наистина изплашен
и се пречупи като изгнила съчка.
Започна да плаче:
''Имам нужда от теб.''
После захленчи: ''Помогни ми.''
Аз да му помогна?
Как може един давещ се човек
да помогне на друг удавник?
Затова си прекъснал разговора.
След това телефонът
започна отново да звъни.
Звънеше непрекъснато.
Лежах в болничното легло и не можех да избягам от този звук.
Продължаваше да звъни все по-високо и по-високо.
Все едно Скипър викаше за помощ.
И аз не можех да вдигна слушалката.
Затова ли се самоуби?
Да.
Защото го изоставих.
Затова съм така отвратен от лъжите и от себе си.
Като чуя щракването в главата си, не чувам звука от онзи телефон.
И мога да престана да мисля.
Срамувам се!
Затова пия. Когато съм пиян, се понасям.
Но на сутринта истината е отново там, нали?
И сега е тук.
Самосъжаляваш се, това е. Самосъжаление!
Не си убил ти Скипър. Той сам се е убил.
Ти, Скипър и такива като вас, живеете в детски свят,
играете мачове, правите точки и нямате други отговорности.
Животът не е футболен мач.
Животът не е поредица от забавления.
Ти си едно 30-годишно дете. Скоро ще станеш 50-годишно дете
и ще чуваш аплодисменти само във въображението си.
Ще пропиеш живота си.
Истинските герои
живеят по 24 часа на ден, а не само през двата часа на мача.
Лицемерие! Ти не искаш...
Не искаш да живееш с лъжи, но си станал експерт в тях.
Истината е болезнена,
трябва да се плащат сметки и да се любиш с жена, която не обичаш.
Истината е, че мечтите не се сбъдват,
а името ти излиза във вестника само в деня на твоята смърт.
Чуй ме.
Истината е, че не си пораснал.
-Затова си зарязал приятеля си.
-Махай се.
Възрастните не зарязват жените си и не обръщат гръб на живота.
Това е истината, която не можеш да понесеш.
-Можеш ли да я понесеш?
-Пробвай ме.
Да, истината на някой друг!
-Отново бягаш.
-Да, така е.
Бягам от лъжите, от пожеланията
за още много рождени дни, каквито няма да има и...
Моля те, нека си вървя.
-Какво каза?
-Не помня.
-Вече няма да имам рождени дни?
-Забрави.
Пусни ме да си вървя. Остави мястото на Гупър и Мей.
Кой каза, че ще оставя това място на някой?
Аз ще те надживея.
Ще те погреба.
-Ще ти купя ковчега.
-Добре.
Още много рождени дни.
Те излъгаха
за доклада от болницата,
нали, синко?
Тази болка,
която ме обзема непрекъснато...
Ще умра,
нали?
Отговори ми!
Истината!
Сам го каза. Живеем в система, изтъкана от лъжи.
Брик, чакай!
Виж ни само, Маги.
Великите Полит,
затънали в...
Аз го нараних, Маги.
Ужасно го нараних.
Какво има? Какво стана?
-Защо татенцето...
-Трябва да поговорим.
-Извикайте д-р Боу!
-Къде е?
Не знам, намерете го.
Докторе!
Не бих слязъл при него сега.
Скъпи!
Татенце, чуваш ли ме?
Какво правиш?
Слизам долу.
Няма нужда, Айда. Качваме се след минута.
Ако болката стане непоносима,
ето морфин
и спринцовка.
Инструкциите са написани.
Вече няма нужда да се лъжем.
Болката ще удари внезапно и ще е силна.
Това ще те облекчи.
Ето.
По-добре съблечи мокрите дрехи.
Защо?
Боиш се, че ще настина и ще умра?
Защо да не мога да сляза?
Ами, той е...
Стомахът му не е добре, Айда.
Има нужда от ментов бонбон.
Време е за този разговор, докторе.
-Ще бъде болезнено.
-Не можем да го избегнем.
Да, но понякога...
Време е да проведем нашия разговор.
За какъв разговор става въпрос?
-За какво се караха?
-Не сме го обсъждали.
Какво прави сам в избата?
Защо мамчето не може да го види?
Чу защо.
Стомахът му не е в ред. Сърдит е.
Когато сте заедно от дълго време, както аз и татенцето,
започвате да се сърдите един на друг от прекалена преданост.
Не е ли така?
Разбира се.
Той обича семейството си.
Обича да са край него, но това го изнервя.
Не беше на себе си. Виждаше се, че е ядосан.
Заради вълненията около празненството.
Сигурно е изморен, това е.
Забелязахте ли как яде?
Натъпка се като прасе.
Дано да не съжалява.
Кой?
Татенцето?
Сипа си два пъти от ориза със свинско.
Много го обича. Имахме истинска местна вечеря.
И сладки картофи.
Натъпка се, все едно цял ден е работил на полето.
Дано не се налага да си плаща за това.
Какво каза?
Гупър се надява...
Глупости! Гупър ще каже!
Нищо му няма на татенцето, това е от нерви.
Нали така?
Здрав е като бик. Сега и той го знае.
Затова се навечеря така. Голям товар му падна от гърба,
като разбра, че не е обречен на това,
на което си мислеше, че е обречен.
Нищо няма да се случи с татенцето.
Няма да позволим нищо да се случи с него.
Докторе, ела насам!
Нямам нужда от лекар.
Той има да казва нещо за татенцето.
Искам Брик.
Ще слезе веднага.
Този лепкав дъжд винаги ме разболява.
Дайте ми нещо, за да изпия това хапче.
Какво има? Защо сте се омърлушили всички?
Мамчето те вика.
Ще й кажат без мен.
Моля те, Брик.
Не мога да понеса начина, по който Мей и Гупър се...
Опитват се да заграбят това място за себе си ли?
Остави им го.
Ако искаш, бий се за част от трупа му,
но ще го правиш без мен.
Заслужавам това отношение, но този път не си прав.
Няма да мога да понеса...
Не става въпрос за това място, а за мамчето.
Знам какво е да загубиш някой, когото обичаш.
Внимавай, ноктите ти се показват.
Затвори вратата.
Не затваряй вратата.
Нека влиза въздух.
Татенцето не бива да чува този разговор.
Разговор за какво?
-Маги, Брик!
-Чакай, мамче...
В дома на татенцето не може да се провежда разговор,
който той да не може да чуе, ако поиска. Брик, къде си?
А ти къде мислиш? Вече се е отнесъл!
Докторе, има ли лек срещу пиянството?
-На него не му трябва.
-Разбира се.
Той просто ще изпие всичкото уиски в щата.
Не говорете така!
Татенцето също си пийва. Не вярвам на мъж, който не пие.
Браво!
Седни и дръж ръката на мамчето, докато разговаряме.
За какво ме обграждате така?
Не искам никой да ми държи ръката.
Полудели ли сте?
-Успокой се, скъпа.
-Не, ти се успокой, сестричке!
Как да се успокоя,
като ме гледате така, сякаш имам кръв по лицето?
За какво е всичко това?
Седни, Мей.
Мамчето иска да знае истината за медицинския доклад.
Истината!
Всички искат да знаят истината.
Истината е мръсна,
като лъжите!
Има ли нещо, което не знам, докторе?
Ами, Айда...
Искам да знам!
-Някой лъже.
-Мамо, седни, моля те.
Искам да знам всичко за съпруга си.
Подробни изследвания му бяха направени в клиниката Опенхайм.
Една от най-добрите клиники в страната.
Най-добрата.
Те бяха 99 процента сигурни, преди още да започнат.
Нали, докторе?
Сигурни за какво?
-Чакайте!
-Тестът е положителен!
Млъкни.
Безнадеждно е. Той също го знае.
Безнадеждно?
-Спокойно, скъпа.
-Ти трябва да знаеш.
Защо не го оперират?
-Късно е за операция.
-Той умира, мамче.
Остави ме, Мей!
Искам Брик.
Къде е Брик? Къде е единственият ми син?
Мамо, моля те.
-И аз съм ти син.
-Гупър е първородният ти син.
-Чуй ме!
-Не!
-Ще го боли.
-Гупър и аз мислим...
Млъкни!
Искаш ли да го видиш как страда?
Тогава трябва да му се даде морфин.
Никой няма да дава морфин на съпруга ми.
Защо не й оставите време да свикне с тази мисъл?
Маги е тази, която я дразни.
Няма ли хапче, което да премахне болката?
Понякога ми се иска да има хапче, което кара хората да изчезват.
Благодаря за всичко, докторе. Оценяваме помощта...
Брик знае ли?
Знаеш ли, скъпа,
никога не сме били едно щастливо семейство.
Никога не е имало много радост в този дом.
Вината не беше на татенцето. Просто...
Знаете какво значи щастлив дом.
На връщане от клиниката, си казвах: ''Сега ще сме щастливи.''
Ти и Брик ще живеете с нас и децата ви ще се родят тук.
Ще си помагаме и ще бъдем щастливи.
Нищо не става така, както го планираш, нали?
Маргарет, скъпа,
помогни на Брик.
Накарай го да се стегне.
-Той ще поеме нещата.
-Кои неща?
Имота.
Мамче, ти си в шок.
Всички сме в шок.
-Нека бъдем разумни.
-Татенцето не е толкова глупав...
Той няма да остави имота в безотговорни ръце!
Не е тръгнал да оставя имота на никой.
Съпругът ми няма да умре!
Искам да си го набиете в главите. И двамата.
-И ние се надяваме.
-Ще се молим за него.
Няма да оставя да убедиш татенцето...
Гупър е първородният ти син!
Той винаги е имал повече отговорности от Брик.
Единственото задължение на Брик е било да носи футболна топка.
Може ли да говоря?
Да, разбира се.
Плантация от 11 000 хектара не се управлява лесно.
И то почти сам.
Ти имаш правна кантора в Мемфис. Кога си управлявал този имот?
Мамо, нека бъдем честни.
Откакто здравето на татко почна да се влошава,
Гупър работи до изнемога, за да поддържа имота.
Гупър не би го признал, защото не го приема като задължение.
Татенцето не знае какво притежава.
Не искам да видя това място съсипано от един пияница.
Не говори за съпруга ми!
Ти млъкни!
Той няма право да злослови...
Мога да критикувам брат си с моето семейство,
ти не се бъркай!
Защо не идеш да пиеш с Брик?
Ако още не е припаднал от пиене.
Тази година ще пропусне Захарната купа.
Или беше Розовата купа, която спечели?
По-скоро купата с пунш, скъпи.
Кристалната купа с пунш.
Винаги бъркам купите на това момче.
Никога не съм виждала подобна злоба към брат.
Ами неговата злоба към Гупър?
Той дори не може да стои в една стая с мен.
Да ви помогна ли, г-н Брик?
Не, благодаря, Лейси.
-Къде е баща ми?
-В избата е.
Сам е.
И е...
Благодаря, Лейси.
-Правите го умишлено срещу Брик.
-Той няма нужда от помощ.
По най-отвратителната и жалка причина.
От алчност.
От алчност и скъперничество!
Не, Маргарет.
Не плачи.
Това минава всички граници!
За кого са тези сълзи?
За Брик?
За татенцето?
Или за теб самата?
Плачеш, защото си бездетна ли?
Знаеш ли защо няма деца?
Питай нейния голям, красив съпруг.
Няма ли да ме оставиш да направя това по добър начин?
Винаги си казвала, че не обичам татенцето.
Откъде знаеш?
А той откъде знае?
Той позволи ли на някой да го обича?
Само на Брик. От деня, в който се роди,
винаги е предпочитал Брик. Защо?
Татенцето искаше да стана адвокат. Станах.
Каза да се оженя. Направих го.
Каза да имам деца. Имам.
Каза да живея в Мемфис. Направих го.
Направих всичко, което поиска.
Не давам пет пари дали татенцето ме харесва,
дали ме е харесвал преди
и дали ще ме харесва в бъдеще.
Искам да ме уважават и да играят честно с мен.
Сега ви казвам!
Възнамерявам да защитя интересите си.
Не случайно защитавам интересите на корпорации.
Донеси куфарчето от спалнята.
Беше...
Беше Памучната купа, сестричке.
Тате?
-Дай си ръката.
-Не искам ръката ти!
Не.
Болката е моя.
Това си е моя работа.
Мислех, че си си тръгнал. Какво искаш?
Дойдох да се извиня.
За какво, че ми каза истината?
-Има поне дузина причини.
-Запази ги за себе си.
Мразя извиненията. Особено, ако си казал истината.
Каквото и да си направил, не се извинявай повече.
Ако не си го направил, направи го.
За начало, дай ми една пура от палтото.
-Мислиш, че трябва да...
-Дай ми пурата, момче!
Мокра е от дъжда.
И ти си се наквасил. Глупава шега, но е вярна в случая.
Модерната наука!
Дай ми
онзи халат.
-В шкафа има бутилка.
-Не искам да пия.
Аз искам.
Искам питие.
Усещам милион щраквания в червата си.
Звук на точещи се ножове.
Ти знаеш всичко за щракванията, нали?
Значи си ми купил подарък, а?
Не, Маги го е купила.
-Това момиче има добър вкус.
-За някои неща, да,
но не и за мъжете.
Хубава, мека материя.
Това е мекият ми рожден ден.
Не е златен или сребърен. Това е мекият ми рожден ден.
Пия за моя
последен рожден ден.
Ти няма ли да пиеш за това?
Щрак-щрак.
Знаеш ли какво ще направя, преди да умра?
Ще отворя всичките тези кутии.
Ще погледнеш ли тези неща?
Купих повечето,
когато заведох майка ти на почивка в Европа.
Никога в живота си не съм имал по-ужасно време.
Европа не е нищо друго, освен един голям пазар.
Купчина стари сгради. Една голяма разпродажба.
Мамчето се побърка.
Купуваше ли, купуваше.
Имаше късмет, че съм богат. Това е цяло щастие.
Имаш ли представа колко съм богат? Питай Гупър.
Той знае точно, до последното пени.
Притежавам 10 милиона в брой и ценни книжа,
освен това 11 000 хектара от най-плодородната земя
на запад от долината на Нил.
Доста си богат.
Има едно нещо, което не можеш да купиш от пазарите на Европа
или от което и да е друго място на света.
Това е животът ти.
Не можеш да купиш живота си отново, след като е свършил.
Никой не може да го направи.
Мен ли съжаляваш или себе си?
Теб, татко.
Това е добре, защото ще ти липсвам.
Защо си позволил на мама да купи всичко това?
Човекът е звяр, който в края на краищата умира.
Ако има пари, непрекъснато купува разни неща.
Купува тези неща, защото таи надеждата,
че едно от тях ще му донесе вечен живот,
но това е невъзможно.
Забелязах, че вече не ме наричаш татенце.
Ако ти трябваше баща, защо не дойде при мен?
Ако си искал опора, защо избра Скипър? Защо не дойде при мен?
Трябваше да дойдеш при нас. При хората, които те обичат.
Ти не знаеш какво е любовта. За теб това е мръсна дума.
Имаш къса памет.
-Каквото си поискал, си го имал.
-Любовта не се купува!
Купил си боклуци за един милион долара! Те обичат ли те?
За кого съм ги купувал? Всичко е твое, имотите, парите!
Не ги искам!
Съставихме това...
-Съставихме го с помощта на...
-Махни се от пътя ми.
-Махни се от пътя ми.
-Първо ще уредим това.
-Не искам да го виждам.
-Това е предварителен план.
Боклук!
Безполезен!
Безполезен!
Недей, синко.
Моля те, не плачи.
Това е странно.
Никога не съм те виждал да плачеш. Плачеше ли като дете?
Не разбираш ли? Никога не съм искал имота или парите ти.
Не искам да притежавам нищо!
Това, което исках да имам, е баща, а не господар!
Исках да ме обичаш.
Аз те обичам.
Нито мен, нито Гупър, дори и мама не обичаш.
Това е лъжа.
Обичах я. Дадох й...
Неща, татко, дал си й неща.
Къща, пътуване до Европа, целия този боклук.
Няколко бижута. Дал си й неща, не любов.
Дадох й империя.
Виждал съм те в твоята империя
с хората, които работят за теб. Ти не знаеш имената им,
дали имат деца, щастливи ли са. Дори не ги гледаш в лицето.
Империя не се строи, помнейки някакви лица.
Следващата седмица почвам да строя текстилна фабрика.
Не само ще отглеждам памук, но ще тъка плат и ще го продавам.
Казвам ти,
след година-две...
Мъжете, които строят империи умират и империите умират с тях.
Не.
Затова имам теб и Гупър.
Погледни Гупър.
Виж на какво се е превърнал. Това ли искаше от него?
Виж мен.
Прав си. Аз съм 30-годишно дете. Скоро ще стана 50-годишно дете.
Не знам в какво да вярвам. За какво си струва да се живее?
В живота трябва да има някаква цел, някакъв смисъл.
Погледни ме, за Бога, преди да е станало късно!
Виж ме такъв, какъвто съм.
Погледни ме!
Аз съм провал. Пияница съм.
Ако ме оставиш сам, няма да мога да си платя погребението.
-Обвинявате ме за всичко, а?
-Не, татко.
Познаваме се цял живот и въпреки това сме като чужди.
Ти притежаваш 11 000 хектара. Притежаваш 10 милиона долара.
Притежаваш жена и две деца. Притежаваш ни, но не ни обичаш.
-По свой начин...
-Не, сър.
Ти дори не харесваш хората.
Искаше Гупър и аз да имаме деца. Защо?
Исках част от мен да продължи да живее. Няма да свърша в гроба.
Виж!
Ето това ми остави моят баща.
Този опърпан стар куфар!
Вътре нямаше нищо,
освен униформата му от Испано-Американската война.
Това наследих от него.
Абсолютно нищо!
И построих това място от нищо.
Само това ли ти е оставил?
Да, той беше скитник.
Най-известният скитник по товарните влакове.
Отвреме навреме работеше полска работа. Аз ходех с него.
Седях по гол задник в прахта и го чаках.
Освен глада,
първото нещо, което запомних, беше срама.
Срамувах се от този мизерен стар скитник.
Живеех в товарни вагони, на теб не ти се е налагало да го правиш.
Няма да ти се наложи да ме погребваш като него.
Погребах го на една поляна край релсите.
Тичахме, за да се качим на влака, и сърцето му не издържа.
И знаеш ли какво?
Старият скитник умря, смеейки се.
На какво се смееше?
На себе си, предполагам.
Бездомен скитник,
без пукната пара в джоба. Без бъдеще, без минало.
Може би се е смеел, защото е бил щастлив.
Щастлив, защото ти си бил с него.
Водил те е навсякъде и ти си бил при него.
Не искам да говоря за това.
Да, аз го обичах.
Може би не съм обичал никого така, както съм обичал
този стар скитник.
И казваш,
че не ти е оставил нищо, освен един куфар
с неговата униформа от Испано-Американската война.
И спомени.
И любов.
Бях ли ти разказвал историите за баща ми?
Около петдесет пъти.
Това е план, който ще предпази имота от безотговорни действия.
Трябва да подпишеш.
Къде е?
Какво?
Това, което докторът е оставил, за да му облекчи болката.
Брик е долу при него. Той ще помогне на татенцето.
Как?
Като пробяга 100 метра на спринт?
Може би ще го ободри, като вкара няколко гола.
Още една дума, краличке,
и не само ще се изплюя в лицето ти, но ще го и насиня.
Чакайте малко!
-Няма да слушам повече...
-Мей само казваше...
Знам какво каза и знам какво имаше предвид.
Единственият свят, който Брик познава...
Не е светът, който той е създал.
Дами!
-Не.
-Защо не го вземеш?
-Ще убие болката, това е всичко.
-Ще убие и осезанието ми.
Когато изпитваш болка, поне знаеш, че си жив.
Сега ми олеква.
Когато страдаш,
по-добре преценяваш себе си, а и много други неща.
Няма да притъпявам мисълта си с това.
Искам да мисля трезво.
Искам да виждам и чувствам всичко.
После мога и да си отида.
Аз имам куража да умра.
Това, което искам да знам, е дали ти имаш кураж да живееш?
Не знам.
Можем да опитаме.
Можем да почнем, като си помогнем да изкачим стълбите.
Добре, сър.
Поне ги прочети.
Махни тези хартии, преди да съм ги скъсала.
Не искам да знам какво пише вътре.
Говоря на езика на татенцето. Аз съм му жена, не вдовица!
-Това, което имам...
-Той каза, че е само план.
Това, което ще кажа за твоя план, е...
Какво казва татенцето, когато е отвратен от нещо?
Казва ''дрън-дрън''.
Точно така. Аз казвам ''дрън-дрън'' като татенцето.
-Такъв език не е необходим.
-Дрън-дрън!
Тези думи ме обиждат.
Тогава престани да говориш така, сякаш баща ти е умрял.
Ами тя? Тя също иска своя дял.
Ако зависи от Брик,
никой няма да вземе нищо.
Не и докато татенцето не умре,
а може би дори и след това!
Не, мамо, дори не и тогава.
Здравей, Бъки!
Изглежда вятърът се е вихрил на воля тук.
-Добър вечер, капитане!
-Добър вечер!
-Бурята мина ли реката?
-Отиде в Арканзас.
За добро ли беше дъждът, капитане?
Мисля, че за добро.
За добро.
Можеш поне да ги прочетеш.
Махни ги, преди да ги скъсам. Не знам какво има вътре.
Не искам да знам.
Може ли да вляза?
Нанесе ли някакви щети бурята?
За коя буря става въпрос? За тази отвън,
или за тази дандания тук?
Извинявай.
Чух да се говори на висок глас. Какво обсъждате?
Нищо, татенце. Абсолютно нищо.
Какво има в тези документи?
Нищо. Нищо важно.
Тогава защо се суетите така с жена ти?
За нищо, ми се струва.
На какво мирише тук?
Не усещаш ли, Брик?
Не усещаш ли силната и противна миризма на лицемерието?
Да, мисля, че я усещам.
Няма нищо по-силно от миризмата на лицемерието.
-Не го ли усещаш, Гупър?
-Какво?
Ами ти, сестричке?
Не усещаш ли неприятната миризма на лицемерие в стаята?
Дори не знам какво значи.
Можеш да го подушиш. Мирише като смъртта.
Какво й става на тази жена? Ей, как ти беше името, какво има?
Получи леко замайване.
Внимавай. Никак не е приятно да умреш от удар.
Вижте, облякъл е подаръка на Брик.
Аз още не съм дала подаръка си, но ще го направя сега.
Искам да ви съобщя нещо.
Какво е известието?
Известие за начало на нов живот.
Ще се роди дете,
заченато от Брик и Маги котката.
Нося детето на Брик в утробата си.
Това е подаръкът ми за теб.
Чувал ли си някога такава лъжа?
Млъкни.
Благодаря.
Благодаря ти много.
Да, така е, това момиче носи живот в утробата си.
Това не е лъжа.
Искам среща с адвоката си утре сутринта. С моя адвокат!
-Брик?
-Да, татенце.
Ще отида да огледам имота, преди да го оставя.
Имота и хората в него.
Искаш ли да дойдеш с мен?
За какво си говорихте двамата долу?
За нас.
И за мен ли?
Да.
Ти ограби собствения си брат.
Вярваш ли на това, Гупър?
-Не.
-Аз вярвам!
Мирувай.
Семейната криза изважда на показ най-доброто и лошото у всеки.
Това е истината.
Амин.
Искаш ли да си кажем истината? Ти не си бременна.
-Мирувай.
-Тя си го измисли.
-Казах да мълчиш.
-Не се опитвай да ни заблудиш.
Тя не те заблуждава.
Как може да има дете от теб, като ти дори не си...
Млъкни!
Ние бяхме в съседната стая, а стените не са звукоизолирани.
Всяка нощ чувахме молбите, а след това и отказите!
Не всички са шумни като теб, когато правят любов.
Никога не съм мислила, че ще паднеш до нейното ниво!
Чу какво каза татенцето: ''Тя носи живот в това тяло.''
-Това е лъжа!
-Не.
Не, истина е, в отчаянието си Маги успя.
Повярвай ми, в нея има живот.
Защо не кажеш нещо, скъпи?
Добре, скъпа.
Млъкни!
Да?
Ела горе.
Слушам, сър!
Това момиче носи живот в себе си, вярно е.
Благодаря ти, че не ме издаде.
Че ме подкрепи в лъжата.
Свършено е с лъжите и с лъжците в този дом.
Заключи вратата.
Вulgаriаn subtitlеs bу SОFТlТLЕR
Край