Butch Cassidy And The Sundance Kid (1969) Свали субтитрите
Времето на Бъч Касиди и Сънданс Кид отдавна отмина...
...но тогава те бяха крале на дивия запад
БЪЧ КАСИДИ И СЪНДАНС КИД
Много от това, което ще видите е истина
Затворено.
- Лека нощ, Пат.
- Лека нощ.
- Какво се е случило? Старата банка беше прекрасна.
- Много често я ограбваха.
Красотата иска жертви.
Карта.
Още една.
Пас!
Ще ми дадеш ли назаем, мистър Макон?
Знаеш правилата, Том.
Добре, изглежда прибра парите на всички приятел.
Не загуби нито една ръка откакто почна да раздаваш.
Каква е тайната на твоя успех?
Молитва.
Хайде да играем само ти и аз.
Карта.
Пас!
Приятелю, ти си дяволски добър.
Казвам го, защото и аз съм доста добър.
Само не мога да разбера как мамиш.
Парите остават, а ти си тръгваш.
Момчета, май стана тесничко от братска обич тук.
- Ако си с него, тръгвай докато си цял.
- Тръгваме си.
- Хайде.
- Не съм мамил.
- Хайде!
- Не съм мамил бе човек!
Можеш да умреш. Всъщност и двамата може да умрете.
- Чули това?
- Ако ни помоли да останем, ще си тръгнем.
- Хайде и без това си тръгваме.
- Не, нека ни помоли да останем.
Той ще се бие. Готов е. Не знаеш колко е бърз.
- Аз съм вече на години, но и ти не си млад.
- Това исках да чуя.
С всеки изминал ден остаряваш. Природен закон
Какво мислиш, дали ще можеш да ни помолиш да останем?
- Какво?
- Направи се, че го искаш.
Просто ни помоли да останем. Аз ти обещавам...
Не мога да ти помогна, Сънданс.
Не знаех, че си Сънданс Кид когато казах, че мамиш.
Ако се бия с теб, ще ме убиеш ли.
Възможно е.
Не. Щеше да убиеш себе си. И така, защо не ни помолиш да останем?
Можеш да го направиш.
Лесно е. Хайде.
Хайде.
Защо не поостанете?
Благодаря, но вече трябва да вървим.
Хей, Кид.
Хей Кид! Колко си добър?
Както ти казах - остаряваш.
Всеки път като се връщам в долината, ми се струва че я виждам за първи път.
И всеки път се питам един и същи въпрос.
Как мога да бъда толкова глупав, че да се връщам пак?
- Какво си намислил този път?
- Боливия.
- Какво е Болевия?
- Боливия. Това е една страна, глупако.
В Централна или Южна Америка. В едната или другата.
А защо не идем в Мексико?
Защото там има само жега. Има само пот и жега.
Ако живеехме по време на златната треска щяхме да отидем в Калифорниа нали?
- Да, Калифорния.
- Точно.
Като ти кажа Боливия, все едно чуваш Калифорния.
Не можеш да си представиш, колко полезни изкопаеми има там.
Сребърни, златни, оловни мини.
Торбите със заплатите са толкова тежки, че няма да можем да ги носим.
Продължавай да мислиш Бъч. Ти си умника!
Аз имам визия, а никой не ме разбира.
Здрасти. Какво правиш?
Здрасти Бъч. Нищо.
Нищо?
Здрасти Сънданс.
Струва ми се нещо сте замислили. Какво?
Решихме да ограбим експреса на "Юнион Пасифик" Както ти мислеше.
Нещо не сте ме разбрали момчета.
Разбира се , можем да ограбим експреса,
но не и този път. Може би някой друг път-на връщане.
- Сънданс и аз разгледахме няколко банки.
- Никакви банки.
Какво каза?
Експреса, Бъч.
Момчета да ограбваш банки е много по-лесно от влакове.
Те стоят на едно място и ни чакат. И знаеш, че парите са си вътре.
- Нали Ви казах преди да тръгна.
- Премислихме.
Шефа тук съм аз.
Беше.
Сега съм аз.
Ти не се меси!
- Кажи му.
- Все едно-няма да ме послуша.
Момчета, какво ви става?
Преди да дойда-Вие бяхте нищо. Аз ви създадох!
- Кой ти каза?
- Прочети им статията.
- Коя?
- Която и да е!
Тази е от "Солт Лейк Джералд".
- ''Бандата на Бъч Касиди-Дупка в стената...''
- Бандата на Бъч -това съм аз!
Вие искате Харви ли да комадва? Да мисли? Да ни води?
- ''..бандитите с него...''
- Млъкни и слушай!
Сега е любимата ми част.
''В обира са взели участие Чипоносия Хари и Харви Новините''.
Обожавам да виждам името си във вестника Бъч.
И така да забравим за Логан, съгласен Чип нос?
Ти винаги си казвал, че всеки от нас може да те замести.
- Защото знам че никой не може.
- Грешиш Бъч.
Момчета Вие не искате Логан!
Той е винаги с нас Бъч, а теб все те няма.
- Защото всичко вече е различно.
- Пистолети или ножове?
- Все по трудно става. Повече планиране.
- Пистолети или ножове?!
- Нито едното.
- Избирай!
Не искам да се стрелям с теб.
Както кажеш Бъч.
Можеш да заработиш нещо от това.
Заложи на Логан.
- Това лесно, а на теб кой ще заложи?
- Сънданс,
когато всичко свърши и той е мъртъв, можеш да останеш с нас.
Слушай, това може да не е спортментско, но когато свършим и ако аз съм мъртъв-Убий го.
С удоволствие.
Не, не още. Не, докато с Харви не определим правилата.
Правила? В боя с ножове? Тук няма правила!
Щом няма правила да започваме. Някой да преброи до три.
Раз, два, три!
Стисках палци за теб Бъч.
Благодаря Чип Нос.
Ти си мойта опора в тежки моменти.
Та какво бяхте замислили за експреса?
Ще ограбим експреса и на отиване и на връщане.
Никой не е правил досега такова нещо. Като го оберем на отиване,
на връщане те ще си мислят, че ще са в безопасност и ще го напълнят пак.
- И това Харви ли го измисли.Да.
Знаете ли какво? Точно това ще направим.
- Спри!
- Къде?
Ей там.
Но това е самият Бъч Касиди!
Стой там.
- Исках само да гледам.
- Що не доведеш и децата?
Приберете главите вътре.
Ако не отвориш вратата, ще я взривя.
Не мога. Мистър Хариман и неговата компания "Юнион Пасифик" са ме назначили ...
Забрави за Хариман и отваряй вратата!
- Какво става?
- Имаме си патриот.
- Давай динамита.
- Това е Уудкок. Голям инат.
- Уудкок!
- Да, сър.
Знаеш ли кои сме ние?
Вие сте бандата "Дупка в стената", мистър Касиди, разбирам...
Но и Вие разберете - м-р Хариман и неговата компания ми дадоха тази работа.
- Трябва да дам най-доброто от себе си!
- Това включва ли да бъдеш убит?
- Динамита е готов.
- Мистър Хариман ми е гласувал доверие...
За последен път ти казвам-отваряй вратата. Хариман ще си рискува ли живота за теб?
Уудкок?
Аз работя за м-р Хариман от"Юнион Пасифик" и той ми е гласувал доверие...
Хей Уудкок. Уудкок, добре ли си?
Хей.
Колкото и да ти плаща Хариман, не е достатъчно.
Малко ми се виждат Бъч. Очаквах повече.
Пак нещо взехме. Това е важното
На всички известната банда "Дупка в стената" ограби експреса в нашия район,
и поради тази причина, наше задължение е да тръгнем след тях.
Ще трябва всеки от Вас да доведе коня си.
Колко от Вас могат да донесат свое оръжие?
Добре, а колко от Вас искат да им бъде дадено оръжие?
Е, хайде бе хора трябва да направим нещо?
А защо? Те сигурно вече са преполовили пътя до долината.
Точно затова трябва да побързаме.
Ако тръгнем веднага, все още имаме шанс да ги настигнем.
Настигнем? Ти луд ли си? Те ще ни изтрепят.
Е добре да легнем по гръб и да ги оставим да си отидат...
Отдавна не съм се смял така!
Добре двамата. Искам Ви на партито
- Какво парти?
- Губя си пианиста.
Отива на война.
- Каква война?
- С испанците.
"Спомни си главното."
- Кой би могъл да забрави?
- Правя му изпращане, така че хайде.
"Сбогом Доли, ще ми липсваш..."
Като дете винаги мечтаех, като порасна да стана герой.
- Малко е късничко.
- Защо го казваш? Не го мислиш.
Вие искате сам да тръгна...
...да се бия с тях. Хубаво.
Но ще се наложи да разкажете на своите деца, че сте ме оставили да се бия сам!
Не мисля, че това искате.
Нали?
Защо не се запишем?
Заедно ще се бием с испанците.
Само за тази работа сме- опитни, зрели и можем да ръководим.
Ще ни направят офицери.
Аз ще бъда майор Паркър.
Паркър?
Да, това е истинското ми име.
- Робърт Лерой Паркър.
- Без майтап?
Да.
- А моето е Лонгбах.
- Вярно?
- Лонг кой?
- Хари Лонгбах.
Тогава ти ще си майор Лонгбах. Какво ще кажеш?
Продължавай да мислиш Бъч. В това те бива!
Ви не сте страхливци! Не сме! Вие не ме уважавате, но вие и себе си не уважавате!
Затова като Ваш шериф заповядвам ти, ти и ти тръгвате с мен!
Не съм ли прав?
Какво ще кажете?
Аз ще кажа ето това:
Дами и господа,
момчета и момичета, приятели и врагове,
- Посрещнете бъдещето!
- Какво бъдеще?
Бъдещето на транспортните средства на западния свят.
Сега ще Ви направя едно малко представяне на тази машина.
Този механизъм ще промени живота Ви към по добро. Но това не е всичко!
Какво си мислиш, че правиш?
Ми гледам, че сте се събрали и реших да направя една демонстрация.
- Опитвам се да намеря доброволци!
- Няма да отнеме много време.
Коня е мъртъв! Сега ще се убедите сами.
Него ли ще слушате или тръгвате с мен?
Бъч, Фани каза да отиваш на партито веднага.
Много по-евтино от коня. Няма вече овес, къчове, хапане...
Е ми,
мисля да тръгвам. Ще си потърся жена.
Приятен лов.
Няма да отнеме много време.
Аз не съм придирчив.
Тя трябва да е умна, красива...
и мила.
и възпитана и... любяща и...
изтънчена и
очарователна и... грижовна.
Продължавай учителко.
Всичко е наред. Все едно, че ме няма. Продължавай.
Пусни си косата.
Разтърси глава.
- Знаеш ли какво искам?
- Какво?
Поне веднъж да се прибереш навреме!
Ти си моя Ета Плейс.
Моя!
Чу ли?
Моя! Само моя!
Твоята мека, бяла кожа е моя.
Мека.
Бяла.
Посрещнете бъдещето!
- Сигурен ли си, че знаеш какво правиш?
- Теоретично-Да.
"Никога не удряй майка си с лопата!
Това ще остави тъпа следа в мислите и!"
Raindrops keep fallin' on my head
And just like the guy whose feet are too big for his bed
Nothin' seems to fit, those
Raindrops are fallin' on my head, they keep fallin'
So l just did me so me talkin' to the sun
And l said l didn't like the way he got things done
Sleepin' on the job, those
Raindrops are fallin' on my head, they keep fallin'
But there's one thing l know
The blues they send to meet me
Won't defeat me
lt won't be long till happiness steps up to greetme
Raindrops keep fallin' on my head
But that doesn't mean my eyes will soon be turnin' red
Crying's not for me, cos
l'm never gonna stop the rain by complainin'
Because l'm free
Nothing's worryin' me
Raindrops are fallin' on my head
But that doesn't mean my eyes will soon be turnin' red
Crying's not for me, cos
l'm never gonna stop the rain by complainin'
Because l'm free
Nothing's worryin'
Me
Дойде да го викаш заради експреса ли?
Можеш ли да повярваш, че съм вече разорен?
- Защо все така Бъч?
- По дяволите. Откъде да знам.
Цял живот работя като вол, а нищо не съм спестил.
Сънданс казва, че си отстъпчив, обичаш лукса,
черпиш всеки и си ужасен картоиграч.
Може би е прав. Трябва нещо да направя.
Бъч?
Ако ме беше срещнал първи, дали щях да съм твоя?
Ти и така си моя. Него ли знаеш?
Возиш се на моето колело. А в някои арабски страни това е равносилно на брак.
Хей.
- Какво правиш?
- Крада ти жената.
Взимай я. Взимай я.
Ти си едно много романтично копеле. Признавам ти го.
- Така - Отваряй.
- Аз работя за мистър Хариман от "Юнион...
- Хей Уудкок!
- Бъч?
- Как си?
- Горе-долу добре.
Това е прекрасно. Покажи се.
Не Бъч, нима вярваш, че ще се вържа на толкова евтин номер.
- Искаш отново ли да излетиш във въздуха?
- Бъч, ако това бяха моите пари,
веднага бих ти ги дал.
Но аз все още работя за г-н Хариман и компанията "Юнион Пасифик".
- Пускайте влака!
- Върнете се във вагона лейди.
Не ме е страх от Вас. От нищо не ме е страх.
Аз съм стара жена и си знам правата.
- Нямаме време за това.
- Мен не може да ме уплашите!
Аз отказах уискито и покера, та с Вас ли няма да се справя.
Губим време!
- Свали пистолета Сънданс.
- Пуснете ме!
- Какво и правите?
- Няма нужда от кръв.
Оставете я. Ви е искате парите, а те са тук при мен.
Аз само исках влака да продължи. Помощ! Моля Ви!
- Отваряй или и кажи сбогом!
- Отче наш, Ти който си на небето,
Да се слави твоето име.
Да пребъде твоето царство,
както на земята, така и на небето.
Какво ще кажа на бедния г-н Хариман?
Уудкок, защо си направил това?
Ами Бъч последния път Ви се дадох много лесно и трябваше да направя нещо.
Давай динамита и донеси още.
Още доста!
Добре, мисля, че е достатъчно.
Мислиш ли, че беше достатъчно Бъч?
Какво по дяволите е това?
Каквото и да продават-не го искам.
Оставете ги!
Хайде!
- Хей Бъч.
- Какво?
Тия са много добри.
Разделя ме се!
- Колко тръгнаха след нас?
- Всичките.
Всичките? Какво им става?!
Мисля, че им се измъкнахме. Мислиш ли?
- Не.
- Вярно.
Скрий и нахрани конете.
- Къде е Красавеца?
- Вътре. Проблеми?
Слушай старче ние знаем, че си измамник, но кой би го повярвал като те погледне.
Ще излезеш на улицата и ще им кажеш, че сме минали преди 5 минути.
Ако го направиш добре, няма да съжаляваш. Ясно?
От тук, стая номер 9. Нагоре по стълбите.
"Моята възлюбена гордост...
Хей подлудяваш ме, като се взираш така.
Кълна се, Красавеца няма да ни подведе.
Няма да посмее да оплеска нещата, защото го е страх от мен.
Как мога да се съсредоточа върху Агнес, докато гледаш през прозореца?
Бъч ти си просто чудо, знаеш го нали
Можеш ли да бъдеш по-точна Агнес?
Бъч!
Хайде Красавец дай им една усмивка.
Хайде.
О, хитро го измислих.
Знаеш ли, самият аз бих му повярвал.
Довиждане.
Не, не. Не ме молете да остана.
Бъч ти си истински мъж. Знаеш го нали?
И не заради това, че черпиш всички.
Заради теб. Всеки път се интересуваш дали съм щастлива или не.
А виж другите момичета, те искат само
заради парите.
Не и аз...
Не ме интересуват нито дрехи, пари, бижута, кожи
и други такива. Другите момичета това харесват, но не и аз.
Винаги съм казвала ''Агнес...''
Стой!
Стани. Ръцете горе.
По-високо!
Сега се обърни и...
Върви за конете и се връщай веднага.
Хайде изчезвайте. На вас говоря.
Изчезвайте!
Давай! Махай се дебелогъз звяр!
- Хайде!
- Ти си дебелогъз. Престани да крещиш.
Сигурно са ги тренирали.
Накъде?
Няма значение. Така или иначе не помня къде бяхме.
Няма ги. Спасени сме.
Мислиш ли?
А ти?
От колко време гледаме?
Доста.
Колко време мислиш, че ще вървят след нас?
Дълго.
Кога стана толкова разговорчив?
Така съм се родил, предполагам.
Не съм яздил толкова откакто крадяхме добитък.
Мръсна работа. От сутрин до вечер не спиш, не ядеш.
Хей?
Виждам ги.
Факли?
Може би. Или фенери.
Вървят по следата.
Право към Нас.
Аз не бих могъл така! А ти?! А те как могат?
Кои са тези?
- Да ли ще стане?
- Ще стане.
- Така каза и при Красавеца!
- Ще стане. Ще видиш.
Веднъж да се разделят и са наши. Без проблеми. Нали?
Може би.
За стрелец си голям песимист.
Трябва вече да са стигнали до мястото.
Близко са.
Колко от тях, ще тръгнат след Нас?
Ако имахме пушки. Те имат пушки.
Ни е пък имаме ефекта на изненада, нали?
Така всичко върви по план.
Мислиш ли, че можем да ги простреляме от тук?
Кид виж, ти повече разбираш от мен тия работи.
Как е по-добре от тук или да се спуснем по-надолу?
По дяволите!
Не се хванаха.
Кой са тези?
Незнам.
- Незнам!
- Трябва да измислиш нещо и то бързо.
Каквото и да е. Все, ще е по-добре от сега!
- Рей...
- Хей какво искате?
- Тихо, Рей, тихо.
- Какво означава това "Тихо Рей"?!
- Обещахте да не идвате по тези места.
- И спазихме обещанието!
Това, че сме приятели не означава, че може да връхлитате така.
Какво ще стане, ако Ви видят с мен?
Твърде стар съм да си търся друга работа!
Можехте поне оръжието да приберете!
Послушай Бъч. Иска да те пита нещо.
Добре. Какво искате?
Няколко неща. Искаме да се запишем Рей.
Ти знаеш - в армията. Точно сега! Да воюваме с испанците.
Вие сте луди. Ама мого луди.
И двамата!
Те ще Ви вкарат в затвора за по 1000 години всеки!
Хайде Сънданс. Вържи ми краката.
Хайде връзвай, бързо. Не искам да ме заварят с Вас.
Рей, ние говорим сериозно.
- Но вие сте бандити.
- Напуснахме.
-Напуснахте!
-Точно така. Стегнато ли ти е?
Не, добре е. В горното шкафче има кърпа да ми запушите устата.
Ще стане. Ще видиш Рей.
Ти ни вярвяш,а правителството вярва в теб, така, че каквото и да кажеш, ще ти повярват.
През целия си живот ти нито веднъж не си излъгал. Готов си.
Те ще ни освободят и ние ще се бием за родината.
- Не е нужно да ни правят и офицери.
- Това е предложението.
И Вие мислите, че правителството ще си затвори очите за вашето минало?
Ще си седите спокойно в армията, все едно, че нищо не е било.
Нещо отвън Ви плаши много, нали?
Но вече е късно. Трябваше отдавна да Ви убият, докато още имахте шанс.
Ви сте най-известната банда в околноста, но си оставате бандити.
Никога не съм срещал по-свестен тип от теб или по-бърз стрелец от теб Кид,
но все пак сте обикновени бандити. Всичко свърши! Не разбирате ли?
Вашето време мина и трябва да умрете. А вие само може да изберете къде.
Извинявам се. Аз съм само един старец.
Хайде! Запуши ми устата.
Губиш си времето.
- По скалите няма да могат да ни проследят.
- Кажи го на тях.
Почват да ми лазят по нервите.
Кои са тези?
Помниш ли лятото, когато ходихме с Ета в Денвър на почивка?
Благодаря, че ми го напомни. Важна тема в предвид ситуацията.
- Вечерта играхме карти. Помниш ли?
- Вечеряхме в хотела.
Ета яде пържола, а аз пиле. Ако си спомня и какво ти яде, ще умра щастлив!
- Виж.
- Какво?
В същата вечер един комарджия ми разказа за един индианец.
Истински индианец, който имаше английско име. Сър...еди кой си.
- Лорд Балтимор?
- Точно така. Той можел да проследи всеки.
И през деня и нощта.
Е, и?
Мъжът на земята, мисля, че е той.
Не, Балтимор не излиза от Оклахома. Той работи само там.
Незнам къде се намираме, но със сигурност не сме в Оклахома.
Това не е той.
Не може да бъде той.
Предполагам.
Който и да е със сигурност е добър.
По дяволите! Не се ли изморяват? Не огладняват ли?
- Би трябвало.
- Не можем ли да ги забавим?
Те могат и по-бързо. Поне да имаше някаква промяна. Никога не се разделят.
Направи нещо!
- Кид?
- Какво?
Кой е най-добрия шериф?
Най добрия? В смисъл? Безмилостен или продажен?
Безмилостен.
Джо Лефорс.
Това е той.
Лефорс никога не е напускал Уайоминг. Никога и ти го знаеш.
Той винаги носи бяла шапка.
Бяла сламена шапка..
Погледни тоя отпред.
Исусе, кои са тези?
Давай!
Върви, глупаво животно.
Хайде, изчезвай, хайде!
А ако не последват коня?
Ти си мозъка Бъч. Ще измислиш нещо.
По дяволите!
Разкриха ни. Остава да се бием или предадем
- Ако се предадем, ще идем в затвора.
- Аз вече съм бил там.
А ако решим да се бием те или ще ни изморят от глад.
Или ще ни изпозастрелят. Може дори и с камъни да ни затрупат.
Какво друго?
Може и да се предадат, но не бих се обзаложил.
Заемат позиция.
Приготви се.
Кид, следващия път, като ти кажа да отидем в Боливия, нека идем в Боливия.
Следващия път...
Готов ли си?
Не, ще скочим.
- По дяволите. Да скочим
- Може и да стане,
ако е достатъчно дълбоко. Те няма да ни последват.
- Откъде знаеш?
- Ти би ли скочил, ако нямаше нужда?
- И да имаше не бих скочил.
- Трябва, иначе сме мъртви.
Те ще трябва да се върнат откъдето дойдоха.
- Само един изстрел.
- Хайде.
- Да тръгваме!
- Остави ме.
- Защо?
- Искам да се бия с тях!
- Ще ни избият!
- Може би.
- Искаш да умреш?
- А ти?
Добре. Аз ще скоча пръв.
- Не.
- Тогава ти скачай пръв.
- Казах - не.
- Какво ти става?
Не мога да плувам!
Няма и нужда. След скока сигурно ще сме мъртви!
- Давиш ме!
- Какво да правя. Не мога да плувам!
- Ще те убия! Пусни ме!
- Не мога да плувам!
Ако се удавя, кълна се ще те убия!
Никога не съм казвал, че съм голям плувец.
Давиш ме! Давиш ме!
Няма нужда да ме давиш!
Кид, пусни ми врата!
Вестниците писаха, че сте мъртви.
- Лефорс ли беше?
- Джо Лефорс? Така мисля.
- А следотърсача?
- Следотърсач?
- Лорд Балтимор ли беше?
- Така мисля. Вестника е вътре.
Ще ни нахраниш ли?
Разбира се.
- Казаха, че сте мъртви.
- Не го прави на въпрос.
Не, прави го.
Хей!
Били са Балтимор и Лефорс.
Какво?
- Знаеш ли още кои?
- Кои?
- Джеф Кар, Джордж Хайет.
- Хайет?
И Келихър.
Исусе, провървяло ни е. Нали?
Но откъде се взеха и защо тръгнаха след нас?
Забрави. Такива заедно дълго не стоят.
- Да ама не, ако г-н Хариман ги е наел.
- Кой?
ЕН Хариман от "Юнион Пасифик". Писнало му е да го обирате.
Наел е хора и е оборудвал специален влак.
Вие удържахте два дни.
Това си е направо рекорд,.
- Преследване, като това струва повече, отколкото можем да му вземем-Той може до си го позволи.
Този Хариман е смахнат.
Този гаден бизнес!
Той си мисли, че при мен всичко е даром.
Ако ми плащаше да не го закачам- нямаше да го закачам!
Ти сам нищо не си заработил!
- Дяволски изчадия. Какво знаят те?
- На постоянна служба ли са?
Не. Само докато Ви убият.
Това означава, че продължават да са след нас.
И всичко започва отначало.
Те ще се появят рано или късно.
Хей Ета.
Ще донеса още.
С Бъч всичко сме обсъдили.
Където и да се намира Боливия, ние отиваме там.
Да, отиваме и се покриваме. Малка почивка.
- Бъч знае малко испански.
- А аз ще се преборя с менюто.
А и ти знаеш.
Като сме с жена няма да ни познаят.
Това никой него очаква.
Ще пътуваме безопасно.
Ако искаш да дойдеш, аз нямам нищо напротив.
но в мига, в който започнеш да ни се мотаeш в краката,
няма значение къде сме, оставяме те на мига.
Без сладки приказки Кид. Кажи и го направо.
На 26 години съм, учителка, неомъжена, по-лошо от това не може да бъде.
И ми е хубаво само, когато съм с Вас.
Ще дойда с Вас и няма да хленча, ще ви кърпя чорапите и превързвам раните,
ще правя каквото искате, с изключение на едно нещо.
Не искам да гледам как умирате.
Ще пропусна гледката, ако нямате нищо против.
Цялото бъдеще е твое, гаден велосипед!
Можеше да бъде и по-зле.
Тук можете да получите повече за парите си. Вече го проверих.
А какво ли пък има тук, за да поискаш да си го купиш?
Исусе, не цялата Боливия е такава.
Откъде знаеш? Това може да е най-хубавото място в цялата страна.
Може хората да пропътуват хиляди километри, за да видят това място.
Може това да е местния Атлантик Сити, щата Ню Джърси на Боливия.
Знам много повече за Боливия, отколкото ти за твоя Атлантик Сити.
Така ли мислиш?
Роден съм там.
Роден съм В Ню Джърси.
- Израснах там. Така, че...
- Ти си от изтока. Незнаех.
А това което незнаеш е достатъчно да запълни...
- Със спорове не помагаш.
- Слушай!
Ти винаги трябва да си с мен, иначе ще умреш от глад.
И твоята работа е да мълчиш!
Ще се оправи, като ограбим няколко банки.
Боливия!
По дяволите. Това е банка, като всички други Ще влезеш, ще се ослушаш и огледаш.
- И запомни...
- Не ме учи как се ограбват банки!
Няколко тъмни облака се появиха на твоя хоризонт и ти побесня, нали?
Добър ден господа. С какво мога да бъда полезен? Кажете, моля Ви!
Колко искате да внесете?
Ако искате да ги преброим, отидете при ковчежника.
Господине?
Довиждане.
Това е обир.
Това е обир.
Това е обир.
Повтаряйте заедно.
Няма. Нали той каза, че знае проклетия език!
Нали говорихме вече. Хората с вашата професия, трябва да владеят определена лексика.
- Нервен съм. Забравих думите. Застреляй ме!
- Други идеи!
Горе ръцете.
Горе ръцете.
Вдигнете ги.
Вдигнете ги.
Обърнете се към стената.
Обърнете се,
и после...към стената.
Дайте парите.
Дайте парите.
Дайте парите.
Това не ти помага и няма да лягаме докато не го кажеш.
А сега - дайте парите.
На езика ми беше Ета, кълна се.
Бъч все още ли мислиш?
Какво по дяволите друго да правя?
Кажи това.
Къде е сейфа? Отворете го.
Къде е...?
Това е трудно.
Къде е сейфа? Отворете го.
Браво Бъч.
Ти си добър учител Ета.
- Това е обир!
- Обир?
Ръцете...
Ръцете...
- Ръцете горе!
- Вече ги вдигнаха. Давай нататък
- Горе
- Нататък!
- Обърнете се към стената
- Те вече са срещу стената!
- Къде е.....
- Като си толкова умен - чети ти!
- Нали си добър.
- Не ми помагаш.
Без бележката и дума неможа да кажеш.
Бандити!
- За бога, ще изтърсиш парите!
- Няма!
- Да извикаме комисаря.
- Да вървим!
- Име?
- Еваристо.
Еваристо чий?
- Господин комендант, току що ограбиха банката.
- Кой?
- Двама янки и една девойка.
Въоръжени са и взеха парите.
Да вървим. По конете!
Това не е ли добър знак?
Отново сме в бизнеса, момичета и момчета. Като в добрите стари времена.
- Хосе!
- Да господине.
Трябва да останем. Убиваме го и всичко свършва.
Ами ако изгубим? Видяхме го с още двама, ами ако са 20?
- Може и да не е Лефорс.
- Така предполагам.
Тук неможе да ни арестува или върне. Това е чужда страна.
Той и няма да ни връща. Ще ни убие тук.
Ще чака следващия ни обир, и ще ни преследва както преди.
Ако ни изпусне, ще чака следващия обир. Трябва да приключим с него и то сега.
Ще чака следващия обир? А ако няма такъв?
Ако намерим някаква работа,
той няма да може да ни арестува, защото ще е с вързани ръце.
Ще се побърка. Ще надживеем копелето. Ставаме почтени!
Така - работа значи?
Идвате от Америка и търсите работа.
По лощо място от това в цяла Боливия не може да намерите
Благодаря Исусе.
Обикновено се чакаше за работа при мен. Но това беше преди.
Бинго.
- Значи работа няма?
- Има работа и то много.
И знаете ли защо?
Защо?
По дяволите.
Защото няма с какво да ви платя.
А знаете ли защо немога да ви платя?
Защо?
Заради бандитите, които върлуват наоколо.
Парите за мините идват от Ла Пас.
И всеки обоз попада в засада.
Повечето считат, че са местни бандити...
А други казват, че са "Бандитите Янки"
Може ли да погледна?
Хубав пистолет. Можеш ли да уцелиш нещо?
Понякога.
Пробвай.
Не, не синко. Просто покажи как стреляш.
Взимаш пистолета в ръцете...
и стреляш.
По дяволите.
А може ли да се движа?
Да се движиш? Какво имаш предвид под движиш?
- Много по добре е когато се движа.
- Мда.
Така като се позамисля, май имам нужда от работници,
а вие идвате от Америка и търсите работа. Започвате утре сутринта.
- Имате впредвид, че сме наети?
- Пазачи на заплатите.
По дяволите.
"О спомняш ли си сладката Бетси от Пайк.
Която премина планината с нейния любим Айк.
Два впрегнати вола и голям жълт пес.
Тънък шанхайски петел и пъпчива свиня.
ToodIe-dang hoodie aye-doh, toodIe-dang hoodie ay
ToodIe-dang hoodie aye-doh, toodIe-dang hoodie ay
Петела избяга и всичката стока умря.
Остана последно парченце бекон за сутринта..."
Мисля, че се крият в дърветата отпред.
- В храстите отляво.
- Не в дърветата отпред!
Гледай тогава дърветата, а аз храстите.
Хей вие новобранците. Престанете вече!
Разглеждаме всички възможности, за нападение г-н Харис.
Малоумници.
Водя малоумници с мен.
На отиване никой няма да ни нападне!
Сега нямаме пари в нас.
Като вземем парите и тръгнем да се връщаме,
тогава му мислете.
Бинго.
Това място го обрахме през юни, нали?
Джоунс!
Ела помогни.
Кой съм аз? Смит или Джоунс?
Живей!
След половин час може да започнете да се тревожите.
Тогава ще стигнем прохода До там няма да имаме проблеми.
- И тук могат да опитат.
- Не. Там мястото е по-добро
Можете да се отпуснете. Дръжте се като боливийци.
По-спокойно. По дяволите!
Като мен.
Разбира се вие си мислите, че аз съм луд, но не съм.
Бинго. Аз съм колоритен.
Ставаш колоритен, като поживееш сам 10 години в Боливия.
Къде са?
Не ги виждам.
Да изчезваме оттук!
Кажи им да оставят парите и да се махат.
Оставете... парите и...
си вървете.
Да оставим парите и да си ходим?
Кажи им, че сме наети да върнем парите Това ни е работата!
И че парите не са наши.
Парите... не са наши.
Не, не са ваши. Сега са наши.
Поравно!
Опитай пак. Това ни е работата. Парите не са наши.
Парите не са наши.
- Трябват Ви.
- И на Нас ни трябват.
- Какво мислиш?
- Лоша работа.
Ще поемеш ли двамата вдясно?
Кид искам да ти призная нещо. Досега не съм убивал.
Намери време да ми го кажеш.
Разпръснете се, защото така могат лесно да ни убият.
Опитай с двамата отдясно. Цели се между тях. Все някой ще уцелиш.
- Изчезвайте!
- Какво?
- Моля Ви!
- Какво?
- Моля Ви.
- Молиш ни!
Свършихме си работата почтено.
Какво ще правим сега.
Има много начини да бъдете почтени, нали?
Има много начини да бъдете почтенни.
Фермерство.
Можем да си купим ферма.
Неразбирам нищо от фермерство.
А какво ще кажеш за ранчо?
Виждал съм ранчо по времето, когато крадяхме добитък.
Но и тогава не бяхме добри. Работата е много и тежка.
Не, трябва още от дете да се захванеш с ранчо.
Хей.
Мога да се върна преди Вас.
Имаш впредвид в къщи?
Мислила съм затова.
Както искаш Ета.
Може би ще тръгна.
Хей.
Ета мисли да си отиде в къщи преди нас.
Както иска.
Тогава ще тръгна.
- Колко имаш?
- Почти нищо. Мина Алпока.
- Казвам ти - стига с тия пущинаци.
- Изнежил си се, като стара мома.
Запази си любезностите за теб, ако нямаш нищо против.
В града или планината-където кажеш, но не и в джунглата!
Бандитите Янки?
Кажи му-по тихо.
- Как беше думата?
- Тихо
Тихо!
Казвам ти, в джунглата по-лесно ще се скрием.
Кид, аз ти казвам, че в джунглата има много змии.
А аз не обичам змиите.
Къде сме?
Незнам. Сан Висенте, мисля.
- Храна?
- Да господине. Заповядайте
Хуан! Ела и отведи конете.
Не харесвам джунглите и блатата. Не харесвам змиите. И нощните смени.
Мамка му.
Капитане! Капитане!
Капитане, на площада има две мулета от мината Алпока.
- От мината Алпока?
- Да, Да.
Двама мъже дойдоха с тях и отидоха да обядват при баща ми.
Гулаша е великолепен. Пръстите да си оближеш.
Специалитета на заведението.
Ако искате мога да го подгрея. Вече може да хапвате.
Благодаря за посещението господа.
Много благодаря. Хапвайте.
- Много благодаря.
- Да.
Специалитета на заведението още мърда!
Успокоиха се. Това място започва да не ми хапесва.
- Хей.
- Какво?
Какво мислиш?
Залагам, че е само един.
Ти както винаги си прав
Презареди.
Това ми остана.
Налага се да отидем до мулето за патрони.
Аз ще отида.
Не е време за геройство. Пускам те.
Готово.
По дяволите! Трябва да отида аз.
Защо пък ти?
Защото аз немога да те прикрия, а ти мен можеш.
Прав ли съм?
- Върви.
- Защо винаги съм толкова умен?
Дай ми пистолета си.
Добре. Давай!
Готово!
Давай!
На това ли му казваш прикриване?
А ти на това ли казваш бягане?
Ако знаех, че така ще се влачиш...
Ти никога не си можел да стреляш, още от самото начало.
А ти си само една голяма уста!
Шефе, войниците са тук.
Капитане!
- Къде са?
- На площада.
- Колко са?
- Двама.
- Двама?
- Капитане...
- И ме викна само за двама?
- Бандитите Янки.
- Бандитите Янки?
- Да капитане.
Сержант Рико! Вземете 20 човека и се качете на покрива.
Сержант! Стреляйте на месо и чакайте да Ви дам сигнал.
Останалите след мен! Напред!
- Имам идея къде ще отидем после.
- Не искам да слушам.
- Ще си промениш мнението, като ти кажа.
- Млъквай!
- Добре де.
- Твоите идеи ни докараха до тук...
- Забрави!
- Не искам и да чувам твоята идея.
- Добре.
- Отлично.
Австралия.
Измислил съм го, ако искаш ще ти кажа.
Австралия.
- Това ли е великата идея?
- Това е най-новата от всички.
- В Австралия не е по-хубаво от тук.
- Само това знаеш.
- Кажи ми само едно нещо...
- Говорят английски!
- Вярно?
- Да умнико. Там няма да сме чужденци.
Там има коне. Хиляди мили земя, където можем да се скрием.
Хубав климат, плажове. Може да се научиш да плуваш.
Не. Плуването не е важно.
Какви са там банките?
Достъпни. Достъпни и съблазнителни.
Банките или жените?
Като имаш едното, имаш и другото!
- Далече е, немислиш ли.
- Ти искаш всичко да е перфектно!
Не искам, като отида там всичко да смърди. Това е.
Помисли си.
Добре.
Ще си помисля.
Хей.
Като излезем навън и стигнем до конете,
помни едно нещо.
- Почакай.
- Какво?
Не виждаш Лефорс отвън, нали?
Лефорс?
Не.
Благодаря ти Боже.
За момент си помислих, че сме в беда.
Огън!
Огън!
Огън!
Субтитри от Judas
vassiljp@abv.bg