A Little Princess (1995) Свали субтитрите
в приказна страна, наречена Индия.
МАЛКАТА ПРИНЦЕСА
Тя била съпруга на принц Рама,
пропъден в една омагьосана гора
от злата си мащеха царица Кайкей.
Един ден принцеса Сита видяла в гората ранен елен
и помолила Рама да му помогне.
Рама начертал на земята един кръг и казал:
''Този кръг е вълшебен.
Докато стоиш в него, нищо лошо няма да ти се случи.''
Същата нощ принцесата дочула ужасен писък.
Помогнете!
Решила, че любимият й е в беда, тя хукнала по посока на вика.
Не след дълго срещнала един стар просяк.
Макар че нямала пари, не могла да го подмине.
Но щом взел гривната й,
се превърнал в десетоглавия змей Равана.
Той отвлякъл принцесата, за да я направи своя жена.
- Ти виждала ли си истински принц?
- Да. Бащата на Лаки.
- Нали е бил офицер?
- Но беше и моят принц.
А аз - неговата принцеса.
Ами истински принцове и принцеси?
Всички жени са принцеси. Това е наше исконно право.
Индия ще ми липсва.
Това е единственото място, което те кара да мечтаеш.
Иска ми се да останем тук завинаги.
Знам, миличка.
Но Англия влезе във войната и се налага да замина на фронта.
- Но защо трябва да ходя в Америка?
- Защото там е по-безопасно.
Ще посещаваш училището на майка ти.
- В един град, наречен...
- ... Ню Йорк.
Мая каза, че всички момичета са принцеси.
- Мая е много мъдра жена.
- Значи е вярно?
Можеш да бъдеш каквото поискаш, ако вярваш в него.
- А ти в какво вярваш?
- Вярвам, че ти си...
... и винаги ще бъдеш моята малка принцеса!
Подарих това на майка ти в деня на нашата сватба.
Сега е твое.
Била е толкова красива...
Какво обичаше най-много в нея?
Труден въпрос.
Обичах блясъка в очите й, когато се смееше,
точно както греят и твоите.
Обичах да слушам гласа й, когато ми пееше индийски песни.
Но най-много от всичко
обичах да танцувам с нея.
Девически пансион на г-ца Минчин Основан 1856 г.
Здравейте! Вие сигурно сте капитан Кру.
Сестра ми сега ще слезе. Точно приготбяхме стаята.
Красивите ти вещи пристигнаха.
- Благодаря ви...
- Божке! Амелия Минчин.
Капитан Кру!
Очарована съм,
а това трябва да е малката Сара. Какво красиво дете!
- Тъкмо казвах...
- Благодаря, свободна си!
Моля, последвайте ме! Часовете ни започват точно в осем.
Изучаваме литература, математика, естествени науки,
- и разбира се, френски и латински.
- Сара владее отлично...
Обядваме в един и половина,
след което излизаме на разходка, ако времето е подходящо.
В четири е урокът по етикеция,
където обучаваме девойките на изискани обноски.
От четири и половина се пишат домашните. Следва лека вечеря.
Преди лягане четем класика. Нещо, което децата обожават.
Неделята е почивен ден, пишат се писма.
И, разбира се, ходим на църква. Някакви въпроси?
Ела, скъпа.
Момичета! Поздравете новата си съученичка. Г-ца Сара Кру.
Здравей, Сара.
Трябва да им разкажеш за интересния си живот в Индия.
Несъмнено тя ще стане най-популярната ни ученичка.
Тук имаме строг правилник.
Първото правило е за изряден ред.
Изискваме стаите да са в безупречен вид.
Държим строго на спазването на правилника,
но резултатите си заслужават.
Нашето училище подготвя за живот в обществото
най-изисканите и чаровни млади дами.
Не се съмнявам.
Носенето на бижута обаче е забранено.
А може ли да го нося в свободното си време?
Ако много държиш.
Държа.
Тая ще загази.
Великолепно е!
- Това е най-големият ни апартамент.
- Благодаря ви за всичко.
Искам Сара да се чувства като у дома си, докато ме няма.
- Разходите са без значение.
- Разбира се.
Оставям ви да се сбогувате.
Ще си пишем всеки ден.
Стаята харесва ли ти? Исках да е най-хубавата.
А като си заобиколена от играчките и вещите си,
ще се чувстваш като у дома.
Май видях нещо...
... на онзи стол там.
Дошла е чак от Франция, за да бъде с теб.
Казва се Емили.
Емили!
Куклите могат да бъдат най-добрите ни приятели.
Това, че не говорят, не означава, че не ни чуват.
Знаеш ли, че когато са сами, те оживяват?
- Наистина ли?
- Да....
Но преди да влезем, се връщат по местата си.
А защо не оживяват пред нас?
Защото това е вълшебство. А в чудесата трябва да се вярва.
Само така се сбъдват.
Когато си уплашена или ти е мъчно, само кажи на Емили.
Тя ще ми го съобщи и веднага ще й отговоря.
Така че когато прегръщаш нея, все едно прегръщаш мен.
Всичко е наред, татко.
Ще се оправя.
Какво правиш?
Искаш да запечаташ образа ми?
Вече съм го запечатала.
Сбогом, принцесо!
Какъв беше този шум снощи? Някой се скъса да плаче.
Това е нищо, да знаете Джоузефин как хърка!
Не хъркам!
Кой плачеше? Новото момиче ли?
Видяхте ли колко играчки има?
Баща й имал фабрика за бисквити, много е богат.
Естествено! Всички ядат бисквити.
Баща й е англичанин, бил приятел с краля и кралицата.
Аз пък чух, че е изгонен от Индия, защото бисквитите му били отровни.
Отровни бисквити?!
- Леля ми се отрови от зелен фасул.
- На кой му пука за леля ти!
Но преди да влезем, те бързо се връщат по местата си.
Наистина е бърза!
Мама!
Не можем да бавим закуската заради една ученичка.
- Съжалявам, но аз...
- Помни, че не си единствената тук!
Бонжур, мосю Дюфарж!
Да, да, добро утро.
Нали помните новата ни ученичка?
Сара, това е мосю Дюфарж. От днес започваш да учиш френски.
- Трябва ли?
- Естествено че трябва!
Извини се за грубостта си!
- Съжалявам, не исках да бъда груба.
- Веднага!
Извинете ме, господине, но аз говоря френски.
Учила съм го в Индия от баща си, който като малък е живял в Париж.
Това дете няма нужда от уроци по френски.
Тя на практика е французойка, учила го е от баща си.
- Отлично я разбрах какво каза.
- Опитахме се да ви го кажем.
Би могла да обучава малките,
а на вас да помогне за произношението.
На наденички ли ми мирише?
Благодаря.
Сара! На масата не се говори!
Това е неестествено.
Няма да повтарям.
- Седем по пет е 35.
- Седем по шест е 42.
Седем по седем е 49.
Седем по осем е 58.
Не, чакайте! 54?
- 55?
- Или 72? Или пък 93? Или 12?
Съжалявам, госпожице Минчин. Снощи учих с часове.
Трудно ми е да го повярвам, предполагам и за баща ти също.
Моля ви, не му казвайте! Обещах да си повиша успеха.
Лавиния, можеш да продължиш!
Седем по осем е 56.
Седем по девет е 63...
''Скъпи татко, вече ужасно ми липсваш.
Тук всичко е нормално, но защо има толкова правила?
Сигурно са измислени за наше добро и се мъча да ги спазвам,
но все имам чувството, че греша...''
- Сбогом, татко.
- Джон! Сине мой!
''Надявам се писмото ми да стопли сърцето ти.
Толкова се гордея с теб.
Мисля за теб всеки миг и много те обичам!
Твоята Сара.''
Лоти, недей така! Миличка!
Моля те, престани да пищиш!
Искаш ли бисквитка? Ей сега ще ти донеса.
Не може да се учи, като пищиш така.
- Искам мама!
- Скоро ще я видиш.
Тя умря и никога вече няма да я видя!
И аз нямам майка.
Нямаш ли? Къде е тя?
На небето, с малката ми сестричка,
но това не значи, че не си говоря с нея.
Разказвам й всичко и тя ме чува.
- Как така?
- Така правят ангелите.
- Майка ти ангел ли е?
- Разбира се. И твоята също.
Те имат прекрасни копринени криле и венци от розови пъпки.
И живеят в дворец.
И знаеш ли от какво е направен? От стотици слънчогледи.
Ярки като злато.
Щом ангелите пожелаят да идат някъде,
те просто подсвиркват, ето така.
Пред портите се спуска един облак и те се качват на него.
Ангелите литват по небето, яхнали облака като вълшебно килимче,
гмуркат се под луната, реят се сред звездите,
докато се озоват над нас.
Тогава те поглеждат надолу, за да видят дали сме добре.
Понякога дори ни пращат послания.
Но ти няма да ги чуеш, ако пищиш и риташ така.
Но те пак опитват, в случай че не сме ги чули.
Чакай!
Беки няма право да говори с нас.
- Защо?
- Тя е прислужница и тъмнокожа.
- Какво от това?
- Ами не те ли смущава това?
- Извинявай, не исках...
- Желаете ли нещо, госпожице?
- Дойдох само да се преобуя.
- Не, нямам нужда от нищо.
Простете, но ако останете тук, и двете ще загазим.
Хайде, момичета, подредете се ''две по две.''
''Две по две''.
''Мила Беки, надявам се все пак да станем приятелки. Сара.''
''Сър Едуард видя тъгата в очите й. Но семейната чест бе над всичко.
С благородството не се правят компромиси.
''Умолявам те, Шарлът, омъжи се за сър Джон през пролетта.''
Благодаря ти, Лавиния. Сара, твой ред е.
''Шарлът се обърна към баща си и каза:
''Трябва да забравя детинските си фантазии и мечти.
Но няма да го направя. Ще се омъжа по любов.''
След тези думи Шарлът побягна навън.
Там я чакаше хубавият коняр Пиер, когото Шарлът тайно обичаше.
Двамата побягнаха към брега и отплаваха към Таити.
Но в открито море корабът им бе нападнат от пирати.
За да не попаднат в ръцете им, те се хвърлиха в бурното море.
Прегърнаха се и се заклеха в безсмъртна любов.
Вече бяха на косъм от смъртта, когато се появиха морски сирени...''
Спри!
Какво правиш?
Не можех да понеса тя да се омъжи за този човек
- и съчиних друг край.
- Съчини го?
Вие никога ли не го правите?
Да вярвате в нещо толкова, че да се сбъдне?
Много е лесно за дете, което има всичко.
Отсега нататък забранявам всякакви измишльотини при четене!
- Ясно ли е?
- Да, госпожице Минчин.
А сега, всички в леглата!
Никога не бях чувала такава история.
Сигурно знаеш много такива, нали?
Тишина там!
Не бива да търпим тази забрана за разговори.
Когато Минчин си легне, ще дойдем при теб да ни разказваш истории.
- Какво ще кажеш?
- Добре, но само вие трите!
Хайде, идвайте!
Злият Равана заключил принцесата в кулата.
Там тя била затворена месеци наред.
Гледала през прозореца и тъгувала за своя принц Рама.
Бонжур, папа. Много се радвам да ви видя.
Чудесно!
Изглеждаш също като Емили.
Баща ми мрази куклите. Мрази и да идва тук.
- Защо тогава е пратил теб?
- Защото иска да стана дама.
Момичето ми! Тя говори френски!
Аз и майка ти много се гордеем с теб.
Хванах те!
Татко!
Рандолф! Джон!
Рама се приближил към обраслия в тръни замък,
без да знае, че Равана го дебне.
Край! Не мога повече!
Не ми пука какво мислиш за приказките на Сара,
но са по-интересни от косата ти.
Ако още някой мисли така, да си върви!
Но злият Равана не оставил принца на мира.
Насочил лък не с една, а с десет отровни стрели.
Стрелите изсвистели във въздуха и полетели право към Рама.
Те се забили в земята и изляли отровата си -
огромни кълба от гъст жълт дим.
- Искам едно голямо парче!
- Не викай, Лоти!
Принцеса Сара ще я раздели по равно. Нали, принцесо?
Аз й казах, че си принцеса.
Всички момичета са принцеси. Дори фукли като теб, Лавиния.
Ето ти едно голямо парче, Лавиния.
- Г-ца Минчин?
- Да. Какво обичате?
Казвам се Бароу и съм адвокат на капитан Кру.
Заповядайте, моля.
- Празнуваме рождения ден на Сара.
- Може ли да поговорим насаме?
Разбира се. Оттук, моля.
Позволете да отбележа, че Сара е нашата любимка тук.
Постарахме се да й организираме истински празник.
Боя се, че този месец ще трябва да пратите по-тлъстичък чек.
- Няма да има никакъв чек!
- Моля?
Празненството свърши. Разотивайте се по стаите!
- Но, госпожице Минчин...
- Сара, ти остани.
Трябва да ти кажа нещо.
Амелия, иди в стаята на Сара и потърси някаква черна рокля!
Ако няма, вземи от някое момиче.
- Но, сестро...
- Прави каквото ти казвам!
Защо ми е черна рокля?
Боя се, че имам лоши новини, Сара.
Твоят баща...
Баща ти...
Баща ти е загинал.
Преди няколко седмици е бил убит на фронта.
Съжалявам, но това е положението. Нищо не може да се направи.
На всичкото отгоре са му взели предприятието.
И ти си без пукнат грош!
И понеже нямаш никакви близки, аз изпадам в ужасно положение!
Какво зяпаш? Не разбираш ли какво ти говоря?
Ти си сам-сама в света!
Освен ако не те оставя тук по милост.
Заради направените разходи, сега всичко твое е мое:
дрехите ти, играчките, всичко.
Макар че едва ли биха ми покрили финансовите загуби!
Отсега нататък ще си заработваш подслона и храната!
Ще се преместиш на тавана и ще работиш като слугиня.
Ако не спазваш изискванията ни, ще бъдеш изхвърлена!
Повярвай, улицата не е гостоприемна към бездомниците.
Утре в 5 сутринта отиваш при Мейбъл в кухнята!
Могат да те арестуват, че притежаваш това.
Имаш късмет, че ти оставям куклата. Задръж и книгата.
Но при следващия подобен случай ще се обадя в полицията.
Запомни, Сара Кру, вече не си принцеса!
Татко! Татко!
Татко, моля те!
Сара, какво е станало?
Сара, обслужи момичетата без приказки.
От днес Сара ще работи като прислужница.
Никакви разговори с нея! Ясно ли е?
Да, г-це Минчин.
Дай си ми го!
Господи! Не може да бъде!
Синът ми Джон!
Мили боже! Не! Само това не!
Джон е загинал!
Влезте вътре.
Мислех, че спиш.
Не можах да ти поднеса подаръка за рождения ти ден.
Това е картина от страната, в която си живяла.
Това синьото е реката.
Това са планините, за които все разказваш.
Благодаря ти, Беки. Много е красива.
Защо вече не разказваш приказки?
Защото това са измислици. Те не означават нищо.
За мен означаваха много.
Преди да чуя за онези чудеса, си мислех, че е по-добре да умра.
Няма никакви чудеса, Беки.
Татко!
Чуваш ли ме?
Толкова ме е страх!
Сара? Ти още ли си принцеса?
По-добре отивай при другите, за да не загазим и двете.
Момичета, стройте се!
Не пипай! Това е за г-н Рандолф, съседа.
Горкичкият... Синът му изчезнал на фронта.
Джон? Беше толкова мило момче!
Хубава прясна стока!
Вземи, момиченце.
Не си пилей парите така!
Извинете!
Видя ли? Сега няма да се отървем от нея.
Какво желаете?
Ще си купите ли цвете?
Ще купите ли цвете?
Искате ли да си купите цветя?
Искате ли едно цвете, господине?
Дай й розата!
За принцесата!
Какво има, малко мишле? И ти ли си затворник?
Там, откъдето идваш, студено ли е?
Не.
Разкажи ми, Сара, разкажи ми пак за Индия.
- Индия...
- Разказвай!
Въздухът там е толкова горещ, че направо усещаш вкуса му.
- Сигурно ухае на кокосов орех.
- Не, по-скоро на подправки.
- На къри и шафран.
- И друго?
Под дърветата спят тигри, а в езерата се къпят слонове.
Топлият вятър повява над полята,
а духовете го яздят и пеят.
Гласовете им ехтят над планините...
Небето сияе с цялата палитра на цветовете като опашка на паун.
Цялата къща е пълна със сажди, глупак такъв!
Махай се! Вън оттук!
Тази седмица няма да ти платя!
Неблагодарно изчадие! Вън! Казах ти, че не понасям мръсотия.
Виж ми обувките! Мръсни са!
Вън! И си вземи този боклук!
Къде е г-ца Амелия тази сутрин?
Добро утро, Франсис, подранил си.
Човек трябва да става рано, ако иска да е полезен на хората.
Ти си изключително полезен.
Къде се мотаеш?
От половин час мръзна! Бързо запали огъня!
И не пипай нищо с мръсните си ръце!
Сега стаята е моя и не искам да я цапаш!
Каква ужасна воня! Откога не си се къпала?
Какво правиш? Не вярвам в тези неща!
Престани! Престани, казах!
Какво беше това?
Едно проклятие, което научих в Индия.
Какво проклятие?
Ще видиш, но на твое място не бих си ресала косата толкова.
Запазих го специално за теб.
Ето, вземи!
- Тук ли живееш?
- Не биваше да идваш, опасно е.
Сара, защо не ме обичаш вече? Нещо лошо ли сторих?
Разбира се, че не.
Мислех, че не искаш вече да сме приятелки.
Сигурно ти нямаш нужда от моето приятелство,
но на мен не ми е добре без теб.
Извинявай, трябваше да се досетя, че си различна.
- Какво е това?
- Едно почукване значи ''тук съм''.
Две - ''всичко е наред''.
Три - ''теренът е чист, вещицата Минчин заспа''.
Колко вълнуващо!
- Беки, имаме си гостенка.
- Здравей, Беки.
Разказите ти толкова ми липсват.
Какво стана с Рама и принцесата?
Пушекът от стрелите на Равана започнал да се разсейва.
Рама лежал мъртъв на земята.
И тогава станало чудо,
газелата легнала до него и му дарила собствения си живот.
Той страда от амнезия, страничен ефект от бойния газ.
След време очите му ще оздравеят. Но паметта... знае ли човек?
Това не е моят син.
Съжалявам, г-н Рандолф.
Откриха го в тежък шок, без дрехи и документи.
Само за Джон не се знаеше нищо и решихме, че е той.
Съжалявам.
Толкова се надявах... сигурно ме мислиш за глупак.
Ще проявите ли мъдрост, сахиб?
Не знам. Един мъдър човек не би дошъл тук.
Но щом е дошъл, той би се вгледал в лицето на този войник.
- И какво би видял?
- Болка, сахиб.
- Той има нужда от грижи.
- Не е моя работа.
Един мъдър човек би си спомнил, че войникът е от полка на Джон.
Той би могъл да знае какво е станало със сина на сахиб.
Може би сахиб ще научи, че Джон е в някоя болница
и копнее някой да го подслони и да облекчи болката му.
Покажи повредата на водопроводчика,
без да си чешете езиците!
Плащам му на час. И прегледай контролните!
Да, сестро.
- Здравейте, г-це Минчин.
- Довиждане, г-це Минчин.
Давай!
О, не! Лоти! Пак ли?
Да намерим медальона!
Само се успокой!
Сара, ела! Лоти е обладана от зъл дух!
Ето го!
- Ще озаптиш ли това дете?
- Не се тревожи.
Аз... аз...
Аз... аз...
Кажи де!
Май видях мишка!
Здрасти.
Това дете е решило да ме съсипе!
Тази работа не е за мен! Липсва ми търпение с децата.
Хич не ми харесва!
Вие харесвате Франсис, нали?
Какво?! Не, разбира се. Как смееш!
Мисля, че и той ви харесва.
Мислиш ли? Наистина ли?
Трябва да избягате и да се омъжите! Ще бъде ужасно романтично!
Какво говориш?
Аз... аз...
Сестра ми ще побеснее.
Е, и какво от това? Вие вече няма да сте тук.
Заедно с храбрия млекар ще сте в някой екзотичен рай.
Аз да отивам на пазар!
Добре се справяте, млади човече. Вече сме си у дома.
Доверете се на очите ми, сахиб.
- Какво става?
- Изненада!
- Какво правите тук?
- Донесохме ти нещо.
Принцеса Сара, спасихме нещо, което ти принадлежи.
Беше изпитание с риск за живота ни!
И за моя!
Аз... не знам какво да кажа.
Вие сте най-добрите приятелки, за които може да се мечтае.
Спокойно. Това е моят приятел Хануман.
Откъде дойде?
- Живее отсреща, вижте.
- Хануман обича да ме посещава.
Наистина ли го разбираш?
Хануман, поздрави приятелките ми!
Като дошъл на себе си,
Рама се втурнал към двореца, за да спаси Сита.
Но не щеш ли, връхлетял Равана.
Май е по-добре да оставим края на приказката за друг път.
- Какво става тук?
- Те не са виновни. Аз ги поканих.
Вие вървете долу. С вас ще се разправям после.
Беки, утре ще стоиш под ключ и без храна!
Върви!
А ти поемаш и нейните задължения, без закуска, обяд и вечеря!
Животът няма нищо общо с твоите фантасмагории.
Светът е жесток и безмилостен. Наш дълг е да се примирим.
Не да се лигавим с измишльотини, а да бъдем полезни на обществото!
Разбираш ли какво ти говоря?
Да, мадам.
Добре.
Но аз не вярвам в това.
Само не ми казвай, че още се изживяваш като принцеса.
Огледай се наоколо!
Или нещо повече: погледни се в огледалото!
Аз съм принцеса! Всички момичета са принцеси!
Дори да живеят в мизерни таванчета, дори да ходят в дрипи.
Дори да не са красиви, умни и млади, пак са принцеси.
Всички ние!
Баща ви не ви ли го е казвал?
Нито веднъж?
Ако те заваря тук с момичетата, ще те изхвърля на улицата.
Какво ще правим? Цял ден без храна...
- Не плачи, Беки!
- Страх ме е.
Ако Минчин ме изгони, нямам къде да ида.
Не е вярно. Аз съм с теб.
- Ти си ми като сестра.
- Наистина ли?
Нека винаги да се грижим една за друга.
Обещавам!
- Така. А какво ще правим с яденето?
- Ще гладуваме.
Не. Друго ще сторим.
Ще си спретнем такова пиршество, че да ни държи сити и утре.
Какво пиршество?
Огледай се!
Виждаш ли онази маса? Постлана е с хубава покривка.
Има свещници и табли, отрупани с деликатеси.
Хайде, кажи ми какви ястия виждаш!
- Но... аз не виждам нищо.
- Помъчи се, направи го наужким.
Спомни си какво ми каза за чудесата.
- Кифлички?
- Добре. Какви кифлички?
Ами всякакви. Всички видове, които бог е създал.
- И все топлички!
- Браво!
Но не сме облечени подходящо за толкова изискано пиршество.
Аз нося дълга пелерина от кадифе, обточена с кожи, а ти?
Аз винаги съм обичала диаманти.
Пръстени и гривни. И рокля, обсипана с диаманти.
- Помириши наденичките.
- Обожавам наденички!
Беки!
Мили боже!
- Май прекали с фантазиите си!
- Не бях аз!
Хайде.
Сякаш ме е докоснал ангел!
- Точно това, което искахме.
- Малко ме е страх от тези ястия.
- Мен също. Дали да ги ядем?
- Не ме е страх чак толкова!
Благодаря ви и ме извинете за грижите, които ви създавам.
Няма нищо, сахиб.
Тази дума ми звучи познато,
макар че не знам какво значи.
Не е английска, използваме я в моята родина.
В Индия.
- Индия...
- Били ли сте там?
Не, в главата ми е пълна мъгла.
- Може би някой ден ще си спомня.
- Непременно, сахиб, непременно.
Ей, Франсис!
Един момент.
О, божке!
Франсис?
Къде е медальонът? Дай ми го!
Какво е всичко това? Откъде се взе?
Не знам. Като се събудих, си беше тук.
Откраднала си го и медальона също! Мръсна крадла!
Мой дълг е да пазя децата от животинки като теб!
Събери си багажа! Сега ще те отведат в полицията!
Не, г-це Минчин!
Моля ви, г-це Минчин, не съм виновна!
Чухте ме добре: искам веднага да я отведете оттук!
Махнали сте си превръзката.
Нямам нужда от нея.
Елате да пийнете едно бренди.
Не се тревожи, сигурна съм, че ще ти повярват.
Не, Беки, трябва да избягам.
Но как? И моята стая е заключена!
Полицията дойде!
Хайде, момчета.
Помогни ми да преместим дъската.
Оттук.
Сара, ще паднеш.
Няма. Ще се върна за теб, обещавам.
Какво прави тя?
Върни се веднага!
Зверчето ще избяга!
Не стойте така! Хванете я!
Отведете и тази тук.
Чух ви да викате насън.
Насън усещам липсващата част от себе си.
Странно е как сърцето помни това, което умът е забравил.
Тя скочи като див звяр.
- Какво има?
- Едно дете се вмъкна в къщата ви.
- Едно дете се скри в дома ви.
- Какво?
Претърсете горе!
Рам Дас, донеси свещи!
Започнете от тавана.
Кой е там?
Какво има? Защо плачеш?
Нищо лошо няма да ти направя.
Как се казваш?
Сара.
Сара... Хубаво име.
Татко!
Татко!
Какво каза?
Аз съм Сара!
- Познаваш ли ме?
- Не ме ли помниш?
Трябва да си спомниш! Аз съм Сара.
Помниш ли Индия и Мая? Помниш ли Рамаяна и Емили?
Медальона с образа на мама?
- Познавате ли този човек?
- Кажи им, татко!
Това дете няма баща. Отведете я!
- Татко!
- Съжалявам!
Не! Татко!
Татко!
Сара!
Татко, не ме оставяй!
Толкова ми липсваше.
Обичам те!
Принцесо моя!
Девически пансион ''Рандолф''
Я виж ти... едва ви познах.
- Радвам се, че всичко се уреди.
- Получих си имуществото.
Дойдох да се сбогувам и да ви благодаря за всичко.
Не е повече от това, което сте направили за сина ми.
- Всичко хубаво, г-н Рандолф.
- И на вас.
Сигурно сте щастлив, че се връщате у дома.
И на теб благодаря.
Имам изненада за вас.
Емили!
Когато се сетите за мен, само кажете на Емили
и тя ще ми го предаде.
А когато я прегърнете, всъщност ще прегръщате мен.
Значи ще я прегръщаме всеки ден.
За пръв път някой да прегърне и нея.
Довиждане, Беки.
Идвам де.
Хайде! Откога те чакам.
- Вземи кофата.
- Кога да си отдъхна?
Тръгвай с мен!
Какво си сложил вътре? Камъни ли?
Вulgаriаn Subtitlеs bу PAN