The Prophecy 3 - The Ascent (2000) Свали субтитрите
В началото бе словото...
И с него, той създаде царството небесно и ангелите.
И чрез словото създаде, слънцето, луната и звездите.
А после Земята, океана и неговите създания.
И най-накрая той създаде шедьовъра си:
нас.
Ние бяхме негови чеда, за да ни обича пази и защитава.
Поставени над другите, ние бяхме Неговите най-ценени създания,
най-обичани на Земята и в Рая.
Такова беше словото, както бе предадено на пророците,
и после то ни бе поверено.
Думата на Господ, нашия отец на небето.
Хиляди поколения намираха убежище в Словото.
И така, тук сме тази нощ,
Словото, превърнало се в плът и кръв.
Нашата плът и кръв. Но аз имам новини.
Господ, не спази думата си. Не. Отрече се от нея.
Той отдавна изостави децата си и не го е грижа за тях.
Прав ли съм, Маги?
- Точно така, проповеднико.
Братя и сестри, нашия отец е лош баща!
Амин.
Точно така. И всички можем да забравим за "божествения план",
защото няма такъв.
Навън е сляпа вселена, приятели.
Нашите животи са само верига от несвързани събития.
Свиквайте с това!
- Свиквайте с това!
Лоши неща се случват на добри хора, без причина. Свиквайте с това.
Свиквайте с това!
- Добри неща се случват на лошите, без причина.
Свиквайте с това!
- Свиквайте с това!
- Кажете го отново!
Свиквайте с това!
- Не ви чувам!
- Свиквайте с това!
Искате ли спасение?
- Искаме спасение!
Искате ли го сега?
- Искаме го сега!
Бог е мъртъв!
Бог не е мъртъв. Просто не го е грижа.
Моля ви помогнете. О, боже.
Не.
Хвала тебе, Боже.
Направено е.
Не, не, направих каквото ми каза.
Богохулника е мъртъв.
...сърцето...
O, но аз не можех.
изблъскаха ме преди да...
Съжалявам.
Мога да го открия отново.
Мога.
Мога
- Не.
Да, да.
Моля те.
Не, не си отивай.
Не ме оставяй сам.
Моля те.
Моля те.
Хей, Джоузеф.
Майката на номер 282, си иска обратно роговицата.
Каза ли и за дарбата на зрението?
- Да.
Каза, че са я взели без нейно съгласие.
Иска сина и да замине за оня свят непокътнат.
"Внимавайте, вие ненужни...
Нима този, който е създал очите, не вижда?"
А?
- Псалм 94.
Оправяй се, Карл.
Добре. Да видим какво имаме тук.
Натравяне на кръвта.
Добре, Разпутин. Чия армия си вбесил?
Добре. Да измерим температурата на черния дроб. Термометър.
Ок.
Честа е твоя.
Добре.
Черния дроб е в тази посока, Магелане.
Точно така. Час на смъртта, около 20:00 часа, а?
Добре. Да видим какво друго имаме за нашия Джон Доу.
Ами...
"Данийл Розалес."
Данийл. Странeн словоред, нали?
"Баща неизвестен. Майка, Валъри Розалес, починала."
Валъри Розалес. О, Боже.
Отново започва.
Всичко се завръща, отново и отново.
Никога не спира, никога не свършва.
- Какво имаш предвид?
Виж, виж начина на изгаряне. Виж.
Сякаш...
- Продължи.
Сякаш е залята с напалм и не е помръднала.
Добре. Тези са от местопрестъплението.
Добре.
Ако те поразят така, няма ли да се свиеш на кълбо?
За да изложиш по-малко кожа на изгарянето?
Мен ли питаш?
- Питал съм се хиляди пъти.
Не знам.
- Виж позицията на тялото.
Гледам.
По-близо.
По-близо.
Сякаш е предпазвала нещо.
Да.
Да.
Това нещо...
било детето и.
Предпазвала е детето си.
Дала си му живота си.
Но не е било достатъчно.
И така, вие познавахте жертвата лично?
Пак се връщаме обратно.
Познавам го отпреди Големия взрив.
Големия взрив?
Кога по-точно е било това?
- Началото.
Лека нощ, Джоузеф.
Да. Лека, Кайл.
Добре, сега те пускам, но може да те извикаме отново
по-късно да свидетелстваш.
Гейбриел, нямаш ли фамилия? Имам предвид,
или е като Артиста Известен Преди Като Яни или нещо подобно?
Стинг.
- Мислех, че е Яни.
Показва колко не съм в час. Това... ли ви е настоящия адрес, Гейбриел?
Мога да ви кажа с 2 думи: за-нещастие.
Това с тире ли е?
Наклонена черта.
- Рожденна дата?
Не пише, каква е?
Зададох на жената в учреждението за шофьорски книжки същия въпрос,
тя каза да не я притеснявам, когато е в почивка за кафе.
Типично.
Добре, защо не ми кажеш? На колко години си?
39.
На колко изглеждам? Не ме щади.
Просто ще напиша 39, ок?
Знаеш ли? Всъщност достатъчно съм възрастен, да знам по-добре, Спарки.
Как ме нарече?
- Така ти викаха когато беше дете, нали?
Да, добре се справяше.
Ще ме въведеш ли, Кларк?
- Не, не и преди това.
Къде се намира моргата ви?
- Там няма обществен достъп.
А.З. Джоунс. ФБР.
Два етажа на долу. Тунелен достъп до подземието.
Ще трябва да ви помоля да идентифицирате трупа, госпожо.
Също ще ви помоля да изчакате още малко тук
Ще има някой, който да ви помага.
- Благодаря.
Винаги съм знаел, че ще се видим отново,
но никога не съм си представял, че ще изглеждаш толкова...
различен.
Превръщаме се в това, от което се страхуваме. Отпуснал съм се.
Очевидно. Иначе нямаше да съм тук.
Нуждая се от сърцето.
Повече от всеки знаеш, какво е той. Той е последната им надежда.
Никога не съм знаел на чия страна си, Зафаел.
Ами, вече трябва да ти е ясно. Върни се при нас.
Можем да си възвърнем, това, което ни принадлежи.
Можем да го направим както беше преди маймуните, помниш ли?
Или това място изцяло ти е осквернило сетивата.
Харесва ми тук. Дори се научих да шофирам.
Знаеш ли каква ти e грешката, Гейбриел?
Виждаш само това, което искаш. Оглеждал ли си се наоколо?
Създателя ни е дал цялата си благодат на този свят, но виждаш ли я?
Виждаш ли я някъде?
- Все още не.
Унищожаването на Рая не беше моя цел, Зафаел.
Дори и Луцифер не е толкова арогантен.
Какво.
Не ми се пречкай... маймуно.
Трябваше да знам.
Благодаря ти, че не го счупи.
Къде отиде, Джоузеф?
Какво?
- Къде е той?
Не. Не можеш да кажеш, че просто така си е излязъл оттук.
Не можеш да направиш това.
- Съжалявам.
Съжаляваш, как да го приема това, а?
Вероятно по начина, по който и аз го приех преди време. Лошо.
Току-що загубих единственото нещо, на което държах...
в тази шибана вселена.
Не знаеш какво значи "лошо", сър. Все още не.
Какво е да се събудиш мъртъв...
с кръженето на ястребите?
Познавам ли те?
Аз познавам теб, още отпреди да се родиш.
И двата пъти.
А?
"Зафаел, шпионина на Бог.
Мост между бунтовниците и лоялните фракции в Рая."
Неговата преданост е несигурна, според религиозните писания."
какво ли не бих дал за сигурен отговор.
Пириел, Пириел.
Кой по дяволите е Пириел?
Той умря в обятията ми.
Време на смъртта 20:00 часа. Направена е 6 часа по-късно.
Виж. Все още не вярвам на това, което се опитваш да ми кажеш.
Опасявах се от това. Добре, да вървим.
Къде?
Има неща, които духовете и обикновените хора не трябва да знаят.
Не, ти шофирай.
Ембриони и идиоти.
Мразя го това място.
"В последния час ще пристигне един, роден със сърце на ангел и душа на човек."
Чувала ли си за Нефилима?
На какво?
- Вземи витамините си, Винсент, добро момче.
Нефилим, полу-ангел, полу-човек.
Стария завет е пълен с тях. Те са много кофти момчета. И много, много трудни за убиване.
Прав ли съм или да, Борис?
Нима намекваш, че Данийл е Нефилим?
Дали?
Май, да.
- Наистина ли го вярваш?
Виж.
Имах 4 изкормени хермафродити... Изгорени като въглени, точно пред мен.
Имаше едно ченге, най-добрия ми приятел,
подлудяван от ангелски писъци в главата си...
преди някой спонтанно да го запали...
в лудница, която смяташе за манастир.
Красива млада жена, сега мъртва, убита от непознат...
който я направи бременна, в третия месец, само за 48 часа.
А вчера, млад мъж, предполагаем нейн син.
прострелян 6 пъти, излезе от камерата в моргата...
И се възкреси като Лазар.
Така, че да. Доста съм открит за възможностите.
Някакви предложения?
Не.
За какво е буквата "П"?
Ами, "поничка."
Ще взема една от тези с цветните фрагменти.
Виждал ли си млад мъж, толкова висок, тъмна коса, тъмно кафяво яке,
да идва тук малко по-рано.
Вижте. Дължите ми 63 цента за поничката,
а за това, ами, 50 долара за припомнянето.
Що за отговор е това?
- Отговор на минимална работна заплата.
Отговори ми на въпроса, или лично ще се погрижа да прекараш следващото хилядолетие...
закован за влажна стена,
чудейки се защо духа през вътрешностите ти зa последните 750 години.
Яко.
Виж. Пича, дойде тук преди около половин час...
и изяде около 2 дузини за по-малко от 5 минути.
Сякаш имаше много голяма нужда от захар, нали разбираш?
Спонтанната тъканна регенерация обикновено прави това.
Какво?
- Къде е той сега?
Криейки се в лайната...
също като маймуна.
Без значение колко пъти им казваш, никога не се учат.
Трябва винаги, винаги да отделяш сърцето.
Какво си ти?
- Правосъдие.
Не насилвай късмета си.
Побъркал съм се.
Хубаво сако.
Да те убия ще е толкова лесно.
Така ли? Пържената храна може да ме убие. Престъпник може да ме убие.
Не си толкова специален тук, "Джоунс."
Как търпиш това, в което си се превърнал, Гейбриел?
Ти, който беше най-издигнат над другите.
Бил ли си с жена, Зафаел? То е като умирането.
Стенеш и крещиш, Стигаш до момент...
че както молиш за избавление...
Преди, бях ангел на смъртта.
Сега, всеки ден умирам, когато имам пари.
Стига за мен. Трябва да си уплашен.
Ами ако загубим?
Страх те е, че ще се превърнеш като мен, нали?
Да.
Спомням си, когато умирах бях в твоите обятия.
Помня как си мислех...
Господи, колко щастлив бях да те прегръщам за последно.
Но, продължавах да потъвам...
докато всичко около мен не беше само тела.
Не разбирам.
Не.
Меги, излез от тук.
Махай се!
- Не, Данийл, не!
Меги, излизай от тук.
- Не, не, Данийл, моля те!
Моля те, не заминавай.
- Меги, казах ти върви!
Полиция.
Как се почувства, Данийл,
да осъзнаеш, че си почти съвършен?
Ако не за маймуната в теб...
Какво съм аз за теб?
Какво е това?
Попитах, какво е това? И защо съм въвлечен?
Пириел.
Кой?
Белия гробар.
Следващият Бог.
Помогни ми, моля те.
Приближи се.
Опитах се да го вразумя.
Опитах всичко, което можах.
Идва помощ.
- Добре. Това е добре.
Така е по-добре.
Моля те. Нека обясня.
Тези ли търсиш?
Вземи колата, може да я имаш.
- Опасявам се, че няма да е достатъчно.
След теб.
Да, да, знам.
Държиш оръжие под седалката на колата,
откакто си била ограбена в мрачната задънена улица на това бедняшко гето.
Но идеята действително да го използваш е малко, какво?
Отблъскваща?
И така, поставяш куршумите скрити на сигурно...
в жабката.
Не съм тук да те нараня. Обещавам.
Това ли е най-доброто, което можеш да направиш?
Проблем ли имаме?
- За какво съм ти нужна?
Не мога да шофирам.
Вярвам, че това може да върви по-бързо.
Добре. Както кажеш.
Наистина нямаме време за това!
Маймуна.
Номера с колата беше добър. Ще го запомня.
Завъртя кормилото надясно и, страхотно...
Кълна се в Бог, ще го използвам.
Сигурен съм, че ще го направиш.
Защо не поговорим вместо това?
- Недей!
Казах недей!
Факт е, че съм ангел.
Също така съм твой приятел.
И двамата може да си помогнем, но трябва да ме изслушаш.
Готова ли си да слушаш?
Обикновенно меря времето в аеони, но в този конкретен случай,
всяка секунда е от значение.
Моля те, казах ти, не съм тук да те нараня.
И двамата виждаме нещата еднакво, ти и аз...
Свят, изоставен от Създателя.
Вселена в хаос.
Данийл Розалес го е видял също. По-ясно от всеки от нас.
Но е на погрешен път.
Подлъган е от мои братя, които все още се придържат към старите навици и истини.
които все още носят някаква студена празна вяра...
че нащия обичан Баща ще се завърне някога...
и ще ни освободи от тази пустош.
Това убийствено поле.
Но това никога няма да се случи, Магдалена.
Ти го знаеш, аз го знам.
И най-важно, Данийл Розалес го знаеше.
Досега
- Защо?
Защото е воден от сили...
които не може да контролира.
Къде отива?
- Отива да спре нашия спасител,
единствения, който може да оправи нещата между Рая и Земята.
Спасител?
Името му е Пириел.
Значи "Небесна Светлина".
Дойде тук по време на 1-та война.
Водеше армията на Бог срещу Луцифер, на много по далечен бряг.
И тук той остана.
Зъл ли е?
- Не, не.
Зло е царството на Мрака.
Пириел е светлината.
Той е сияещия огън, който ще ни води...
От вечността на гниещото отчаяние...
освен ако не го спре Данийл.
Защо би направил нещо такова?
Магдалена.
Винаги сме общували с вашия вид чрез гласове.
Гласове, гласове, които карат светците да плачат...
и фанатиците да убиват.
Гласове, които карат гневната тълпа да изпепели една майка...
отчаяно предпазвайки малкото си дете.
това са същите гласове, които говорят сега на Данийл.
Данийл никога не би ги послушал.
Това, което е било човешко в Данийл Розалес...
Умря преди да се надигне в моргата.
Той не е повече твоя Данийл...
Знаеш го.
Почувствала си го.
Нали?
Защо да ти вярвам?
Защото трябва.
Където и да отида, те намирам.
Затварям очите си и те виждам.
Ти не си мъж, а момче,
Бягащо от мъртвата си майка.
Мислеше ли си момчето... Мислеше ли си за съдбата?
Мислеше ли, че ще доживее да види нов ден?
Толкова много хора го искаха мъртво.
И като избяга. Спира ли да се чуди защо?
Мисли ли, че е тук с някаква определена цел?
Чуди ли се каква е целта?
Аз се чудя всеки момент от съществуването си.
Преди да се родиш, се опитах да те изтръгна от утробата на майката ти.
Провалих се. Небесния меч...
не можа да открадне това малко сърце на смъртен.
Как така?
Не присъствието ми тук ме смущава.
А незнанието.
Как така, ти? Какво може да означаваш?
Знаеш ли какво?
Не знам.
- Но фактите казват обратното.
Ти си словото.
Каквото и да си предопределен да направиш на Земята,
е неговата воля, това, което Той иска.
Никой ангел, колкото и могъщ да е,
не може да бъде друго освен вестоносец.
Данийл, ти си посланието, и сега...
И сега за първи път от много години, аз разбирам какво е то.
Аз разбирам посланието.
Добре, научих някои неща от неделното училище.
Ако този Пириел е нещо като Второто Пришествие,
Как така не съм чувала нищо за него?
Може би си избрала погрешната религия.
Аз те сънувах.
Аз съм Мери.
Познавам духа на Врага.
Вчера сънувах края на една история...
и началото на друга.
Мрака посреща пристигането на велик войн.
Сънувах теб.
Изглеждаш по-малък на живо.
Кажи ми нещо.
Все още ли обичаш своя Бог?
Истината.
Толкова колкото ме обича и той.
Кажете госпожо, чудя се дали може да ми кажете как да стигна до Хила Флатс.
Да, то е на... То е над резервата Хулалапай.
Бихте ли била малко по-подробна?
Мадж.
Къде ви е приятелката?
О, имате добра памет.
Рейчъл е... заради времето, болна е на легло.
Но ще и кажа, че сте питала за нея.
Какво искаш?
- Всичко.
Но като за начало, нуждая се от малко кафе, попарено,
сладко и късо, със обезмаслена сметана,
сок от грейпфрут 3 яйца, твърди жълтъци,
хрупкав бекон, яхния, пшеничен тост, малко масло...
и порция от известния ви боровинков конфитюр.
Ще бъде дълъг ден.
Помни, тук сме да го спрем, това е всичко. Никой да не пострада.
Върви нагоре по хълма и завий.
Предполагам, че си го подушил?
- Нещо такова.
Там.
Добре се справи. Гордея се с теб.
Не го изпускай.
- Няма!
Добре, сега какво?
- Давай по-бързо.
Какво е това?
Не обръщай внимание.
Не го оставяй.
- Няма!
Завий наляво.
Рязко наляво.
Не го виждам.
Там е.
Исусе!
По-бързо.
- Ще го прегазим!
Точно така.
- Не мога да направя това!
Казах ти какъв е залога тук.
Не се бяхме уговорили така. Никой не трябваше да пострада.
Как мислиш, че ще го спрем, Магдалена? С молитва?
Не знам, но не така!
Почти е стигнал мястото. Трябва да го убием.
Нямаме избор.
- Аз имам.
Предупреждавам те.
- Който и каквото и да си, не ме е страх от теб
А би трябвало.
Все още е вътре, Данийл.
Подозирам, че умира.
Не, че има значение.
Е, такова било чувството...
да бъдеш човек.
Не съвсем.
Маги.
Данийл.
Данийл.
- Тук съм.
Погледни зад теб.
- Какво?
Така се чувстваш като човек.
Върни я.
- Не мога.
Трябва да можеш.
- От какво се страхуваш?
От нищо.
- Защо толкова отчаяно искаш да я върнеш?
Защото знаеш какъв ще бъде Рая за нея...
Ако не завършиш, това което си започнал.
Ти ангел ли си?
Бях преди време.
Не искам да умирам.
Кой си ти?
Гейбриел.
Дръж ръката ми, Гейбриел.
Моля те.
О, боже.
Толкова ме е страх.
Не се страхувай.
Къде е Данийл?
- Той се бори...
Дете на божествено кръвосмешение.
Какво искаш от мен.
Дойдох да помогна на маймуните да загинат,
от общо клане...
и да посея Земята с по-добро семе.
Геноцид.
Случва се от време на време.
Върви си, Нефилиме.
Не се отчайвай...
и стой на топло.
Майната ти.
Няма такова нещо като съдба.
Ти над всички би трябвало да знаеш това.
Какво правя тук?
Нещото, с което твоя вид ни превъзхожда...
умираш.
Не е безсъзнателна безразлична,
сляпа вселена, Данийл.
Никога не е била.
Свиквай с това.
На края, все още Словото е навсякъде...
в Рая и неговите ангели, на Земята и звездите,
дори и в най-тъмната част на човешката душа.
То беше там, Словото, горящо най-ярко.
И за момент, бях заслепен.
Превод Tancred.