Underground (1995) (Underground - CD2.sub) Свали субтитрите
Годините минаха, Марко стана
сподвижник на Тито.
През 1961 той плащаше
дълговете си на Блеки.
Другарю Марко...
Питам Ви пак
дали другарката Наталия може
да играе в моя филм. -Не.
Но аз филмирам вашите спомени,
а тя е най-добрата ни актриса.
Точно,
филмът е посветен на революцията,
не на нас.
Ще ни удостоиш ли
с посещение по време на снимките?
Разбира се.
Другари,
имам честта
да открия този Културен Център
със статуята на нашия герой
Петър Попара Блеки.
Блеки символизира
нашата битка срещу фашистите.
Той ще живее вечно в сърцата
на своите приятели,
бойни другари,
и идните поколения,
които от малки ще идват в
този Център да черпят
вдъхновение от вярата
за която нашият брат,
другар, приятел,
нашият Блеки
Даде живота и младостта си.
Ще използвам възможността,
и времето Ви,
да представя някои поеми
от последната ми стихосбирка
за Битката за Свобода.
Защо вятърът винаги духа
Ако споменаваме любимите си хора?
Защо вятърът удря в прозорците
и вратите на нашите братя?
Само вятърът ли духа
или вие небето с нас?
Петър Попара Блеки, наши приятелю,
слава тебе!
Слава нему!
Лунна светлина по обяд?
Слънчев блясък посред нощ?
От небесата горе
блести светлина
Никой не знае...
Руските дивизии
са обкръжени.
Войниците на генерал Фон Клист
пробиха...
Продължавай, сестро.
Повече светлина!
Татко!
Донеси малко вода!
Какво е станало?
Всичко е наред.
Гестапо ме хвана.
Мръсни фашистки свине
Мръсни фашистки свине!
Марко, пусни ме
и до 3 дни войната ще свърши.
Рано е още.
Къде чакаш?
Тито каза да чакаш.
Тито?
Той каза:
"Посрещнете Блеки
и му кажете да чака
искам да го освободя от последната битка."
Той каза това? - Буквално.
Той каза да ти дам този часовник.
О, Марко, не мога...
Заради мен?
Заради теб.
Другарю Тито
Ние Ви обещаваме официално
Ние Ви обещаваме официално
Другарю Тито
Ние Ви обещаваме официално
никога да не се отклоним
от пътя, който ни показахте
Другарю Тито
Надежда за хората,
който Ви обичат
стари
и млади
Другарю Тито
Нашето пролетно цвете
Сърбия
никога не ще Ви забрави
синя виолетка
разцъфна
на възглавницата
на другаря Тито...
Прочистваме ли се? - Да.
А бизнесът ни, дядо?
Хм...трудно е
Следиш ли времето?
Върнах часовете назад,
както ми каза.
6 часа на ден.
Не преувеличавай толкова.
На 20 години
аз съм им спестил 5 години.
Можеш ли да си представиш
какво значи това...
5 години помалко в избата.
Въздушен удар!
Бързо, другари!
Побързайте! Оставете оръжията!
Всички в танка!
Врагът атакува пак!
Без паника!
Какво правиш, глупако?
Хаде, бе идиот!
Ще избиеш всички ни.
Бързо!
Другарю Тито
официално Ви обещаваме...
Какво правиш, Марко?
Ще видиш.
Ринги-ринги-рае
Ето идва чичо Паша
И сега?
Наталия!
Наталия, пролетта идва
на красив бял кон!
Стоп! Стоп! Режи!
Стоп? Защо режеш?
Югослав, по дяволите!
На това дъжд ли му викаш?
"Стоп! Стоп!"
Не можеш ли да кажеш "Снимай"?
Благодаря, народе. Починете си.
Водата трябва да тече!
Ето! Музика!
"Пролетта идва",
34 сцена, втори дубъл
Снимай!
Германците!
Наталия, скъпа!
Пролетта идва
на красив бял кон!
Бях изнасилена!
Никой не може да хване
Петър Попара, наричан още Блеки!
Наталия!
Да живее Комунистическата партия
на Югославия!
Бях изнасилена!
Режи!
Другарю Марко!
Ставайте, всички!
Спри дъждът!
Другари артисти
отчайваща работа
Вие пресъздавате...
велики мъже
които вече не са между нас
Нека ги почитаме.
Не ще ги забравим.
Да живеят, другари!
Музика!
Наздраве, другарю Марко!
Другарю Марко,
нека Ви представя
героите на Вашите спомени.
Не сега!
Кой си ти?
Марко!
Да, аз съм ти.
Невероятно...
Точно моят портрет.
Къде намери тези хора?
Кастингът е половината от работата.
Наистина. Невероятно.
Ние сменихме книгите си
за пушки от същото дърво.
Стреляй, пушко моя,
така че и мама да чуе.
Никога няма да предам страната си
на врага.
Хайде, кажи нещо.
Ами? -Тя е хубава.
Със сигурност.
Франц?
Франц Вампирът.
Много хубаво, но останах с впечатлението
че някой липсва.
Това истинският Франц ли е или актьор?
Кой знае?
Актьор.
Да, актьор.
Не е за вярване.
Всичко е така, както беше.
Когато уби 11 германци,
гмуркачи...-Какъв спомен?
...и Блеки и Наталия се спасиха.
Вярно, вярно.
Извинявай.
Блеки!
Приятелю!
Боже, Блеки!
Защо трябваше да те убиват?
Защо?
Другарю Марко,
не можете ли да пазите актьорите?
Изгорих се за трети път.
Три пъти!
Другарю Марко,
това ще е странен филм!
Страх ли те е от Бога?
Имаш предвид, страх ли ни е от Бога?
По-добре
си научи сценария.
Буквално.
Разбра ли?
Лека нощ.
Какво е това?
Какво ще му кажеш
когато си в избата.
Това?
Тая шайка боклуци,
който и да е автора
или директора
пак си е боклук.
Ако ме питаш...
Това е моето мнение!
Ти си поет, Марко!
Пиши поеми!
Какво има?
Истината!
Истината. - Да, драги.
Ти знаеш, истината...
Не текста, скъпи,
съдържа истината.
Тези неща просто ги има в живота.
Ти си истината.
Ти.
Ти трябва да си истината.
Няма никаква истина, освен вярата ти
че това, което вършиш е истина.
Изкуството е лъжа.
Една голяма лъжа.
Ние всички сме лъжци.
Или поне малко.
Кучи син! Копеле!
Те ме изнасилиха, удряха...
Какво друго?
Толкова ли е важно, че тези хора
продължават да живеят в избата?
Много е важно, скъпа.
Ти си даде ролята на герой,
и аз мога да играя курвата!
Всички могат да чукат жена ти!
Облечи се и се оправи.
Обещах им да те спася
за сватбата.
Моля те би ли се облекла и да се оправиш.
Казах не.
Казах не!
Не мога да играя роля,
в която не вярвам.
Виж какво й направиха.
Мръсни фашистки свине.
Обичам те...
Чу ли това?
Тя ми каза, че ме обича.
Какво?
Чу ли това?
А ти?
Тя каза, че ме обича.
Точно моят портрет.
Добре дошли на сватбата на сина ми.
Спрете!
Най-после денят дойде.
Синко, купих ти тези златни пръстени.
Дай единия на булката.
Простете за скромността
на банкета ни.
Какво да се прави? Война е все пак.
Но каквото има,
то е от сърце.
Ако не беше войната,
ако бяха по-добри времена,
и ако майка му беше още жива...
По-весело!
Благодаря, стари приятелю.
Другари...
Сега е моментът
всички да благодарим
на другаря Марко
за миналите години
когато той се грижеше за нас,
даваше ни храна,
и се уверяваше дали сме здрави.
С цялото си сърце ти благодаря, Марко.
Благодаря, другарю Марко!
Седнете. Последният месец
ние направихме 200 леки оръжия.
Не е ли малко това?
Не! -Поздравления!
Благодаря, Марко.
Но най-големия ни успех
е нашия танк.
Който ние сами направихме.
Щастлив и горд съм да знам
че моментът да го използваме
ще дойде
за да освободим страната си.
С танкът...напред!
Поздравления, другари.
Мойте комплименти.
Благодаря, чичо Марко.
Ние го направихме заедно.
Не беше нужно. Благодаря ти, Иван.
Ела, трябва да ти кажа нещо.
Трябва да му кажа нещо.
Слушай...
когато всички се напият,
ще атакуваме отвън.
Нито капка до Свободата.
Марко ще се ядоса.
Чакам от 15 години Марко,
руснаците, Тито и Партията!
Достатъчно! Моментът дойде!
Ние ще сложим край на войната!
Да, синко!
Напред!
Пусни ме!
Скъпа...
Какво има, скъпа?
Ти плачеш...
Защо плачеш?
Не знам.
Щастлива ли си?
Да, щастлива съм.
От щастие ли плачеш?
Лунна светлина по обяд?
Или слънчев блясък посред нощ?
От небесата
блести светлина
Никой не знае
Никой не знае
Откъде идва светлината...
Кучи син!
Какво има, Наталия?
Времето ми дойде!
Спри го, мамка му!
Ти също! Къде беше?
Писна ми и от двама ви!
Писна ми! Писна ми!
Мошеник!
Какво искаш? Какво има?
Загубих младините си на вятъра!
Какво говориш, Наталия?
20 години!
20 години от моя
пълен с кръв, кален живот!
Каква катастрофа!
Отлично бренди.
Но силно.
Маймуната се катели в танка...
Каква катастрофа!
Варелът се мести...
Той обръща варела...Катастрофа.
Вино, Наталия?
Всичко отива по дяволите!
Хванаха ме този път.
Ако нямаше война...
Очи
Чьорные...
Очи страстные...
...можех да бъда звездата
на Московския театър.
Бих играла ролите си
на майчиния ми език.
Говориш много глупости.
Откога
майка ти е рускиня?
Ти си пиян.
Слушай...
Тя не ти е жена,
не й говори така, разбра ли?
Напълно си прав.
Няма купон без руско участие.
Ако нямаше война, досега щях да бъда
Югославският Маяковски.
Можех да приветствам гроба му в Москва
и да кажа:
"Ти ечиш от небесата
като мълния.
Ние вървим след теб."
Наляво!Наляво!
Никои не ме слуша.
Маймунката е в танка.
Той е трениран.
Какъв ужас. -Разкарай се!
Какво искаш да ми признаеш?
Нещо ужасно.
Говори.
По-късно,
не искам да развалям сватбата.
Кажи го.
Какво?
Че обичаш Марко? Знам.
Не е това. -О, да това е!
Не! -Да, това е.
Не, исках да ти кажа,
че всичко е лъжа.
Целият ни живот е лъжа.
И не мога да живея без теб.
Не можеш да живееш без мен?
Музика!
Спрете музиката!
Чу ли ме?
Синко,
чуй внимателно думите ми.
Никога не вярвай на жена, която лъже.
Можеш да си спокоен, тате.
Уплашен ли сте,
полковник?
Спри да пиеш. Говориш глупости.
Уплашен ли сте, полковник?
Ще те убия.
Как?
Аз съм мъртъв от 20 години.
Опитай.
Ти ще си генерал в Тайните служби.
Млъкни!
Можеш да ми дадеш дете,
така че ме убий.
Да, можеш.
Ти си мошеник!
Как ме нарече?
Убиец. Престъпник.
Крадец.
Значи съм мошеник?
Дори по-лошо. - По-лошо?
Знаеш ли защо съм мошеник?
Знаеш ли защо?
Знаеш ли защо?
Защото си прокълнат!
Защото те обичам.
Обичам те.
Когато се влюби в мен,
ти ги заключи тук долу
да живеят, да мрат и да работят за теб!
Защото те обичам, разбираш ли?
Не мога да живея без теб.
Какво им липсва?
Много.
И ме въвлече в твойте престъпления,
защото ме обичаш?
Да, това е причината.
Какво друго имам аз?
Деца? Приятели?
Нямаш нищо.
Няма нищо, освен теб...
ако искаш.
Боже...
лъжеш толкова красиво.
Никога не лъжа.
Какво правиш, стари приятелю?
Нищо. Говорим си.
Говорите си?
И това трябва да става на тъмно?
Глъчката ни притесняваше.
Глъчката ви притесняваше?
Музиката притеснява ли ви?
Сватбата на сина ми притеснява ли ви?
Не разбираш.
Много добре разбирам, повярвай ми.
Боли ме главата.
Каква изненада.
Виж ги.
Дай...
Стар приятел...
Тук свършва традицията
приятел да убива най-добрия си приятел.
Ето пистолета.
Другото ще свършиш сам.
Знаеш ли защо? -Знам.
Мисля, че е подходящо.
Аз съм свободна жена!
Какъв ужас.
Ще видим
чия майка ще плаче.
Татко!
Йован, синът ми!
Взимайте пушките!
Ние тръгваме!
Къде?
Навън, да приключим войната.
Германците ще ни убият.
Но татко...
Спри с това "татко"!
Отиваме на война,
а не в някой бордей!
Но германците ще ме убият.
Вярно е.
Жените и революциите
никога не са се комбинирали успешно.
Не плачи, Наталия.
Скоро ще се видим отново.
Ще те чакам.
Ще те чакам!
Йован, синът ми!
Подушваш ли Дунава? -Не.
Лазиш ми по нервите.
Хайде!
Един въпрос. -Какво?
Цветът.
На това му викаш зелено?
Тъмно зелено.
На това му викаш зелено?
Зелено?
Измамници!
Мошеници!
Не му харесва цвета.
Зелено? Зелено?
В ада с т`ва твое зелено!
Той тормози хората!
Копеле!
Хайде, директорът чака!
Пикай, пикай!
Пикай, пикай!
Докато можеш!
Удари ги!
Не мен, идиот!
Как смееш да пикаеш на моя град?
Градът на татко! - Моят град!
62, 64, 66, 68...
Мамка му!
Мадам, къде е Йован?
Навън.
Някой стреляше.
Те ще ни предадат.
Няма.
Те са убити.
Ринге-ринге-рае
Ето идва чичо Паша...