Underground (1995) (Underground - CD3.sub) Свали субтитрите

Underground (1995) (Underground - CD3.sub)
Стоим на историческо място
където през 19...
1944...
подли престъпници
убиха нашият национален герой,
Петър Попара Блеки.
Не се плаши, момче.
Какво беше това, тате?
Фазан.
Опасен ли е?
Фазанът? Опасен?
Това е дива кокошка.
Ето го слънцето.
Това е луната, синко.
Луната.
Къде е слънцето?
Слънцето спи.
Почива си.
Ела!
Увери се, че не те виждат.
Само казвам,
че приличаш на Франци.
А Франци е прякора
на Франц.
"и"-то е умалително.
Франц!
Виждаш ли този рус мъж?
Това е Франц.
Виж го.
Не се е променил за 15 години.
Типичен германец.
Тормози ли те?
Той изпрати Наталия в лагер.
Съвпада перфектно.
Той мисли ли,
че бих го познал?
А кой е другият?
Сподвижник.
За какво е целият този дим?
Саботаж?
Блеки...
увери се, че екзекуцията
изглежда реалистично.
Какво имаш впредвид?
Виж колко си приличате.
С кой. - Онзи.
С мършавия?
Лазиш ми по нервите.
Мога да ти шибна един.
Точно като майка ти.
Трябва ли да играя толкова реалистично?
Не съм казал това.
Мислиш ли, че съм глупак?
Ти го казваш.
Хайде...
Не бъди толкова чувствителен.
Ако трябва да съм честен, не знам
какво да правя!
Чакай...
Това достатъчно естествено ли е?
Хей...
Ела тук и ме пресъздай.
ОК!
Ето пушката и камерата.
Хайде, убий ме.
Изглежда много смел.
Логично, той ми подражава.
Вие войници ли сте или балерини?
Виж се!
Камера!
Къде е пушекът?
Никога навреме!
Разкарай се!
Честно, той би
извървял целият този път. Ех, момче.
Да, но тогава пак е
страхотен директор.
Видял съм много, но това...
Разкарй се!
Не мога да се концентрирам така!
Кажи й!
Всички, моля по местата!
"Пролетта идва", сцена 32, 1 дубъл.
Снимай!
Разкарай това!
Разкарай го!
Искам да погледна смъртта в очите!
Последно дръпване?
Да живее Комунистическата партия
на Югославия!
Цел!
Какво става?
На това му викам естествено!
Това е естествено!
Продължавайте!
Какво искаш да кажеш с това "продължавайте"?
Това не е в сценария.
Продължавайте!
Не спирайте! Играйте!
На това ли му викаш режисура? Исусе!
Да живее Комунистическата партия
на Югославия!
Под ръководството на другаря Тито!
Мръсни фашистки свине!
Не режи сцената!
Идиоти!
Хвърли го, момче!
Атака!
Точно на мен прилича.
Пазачи!
Идваш ли с мен в Западна Германия?
Търся...
моята маймунка...
Сони...
Ще го видиш ли
някога?
Маймунката си ли търсиш?
Да, името й е Сони.
Кон!
Елен, синко. Това е елен.
Елен?
Но така ти рисуваш конете.
Това е елен.
Хелена!
Това не може да е Хелена.
Спокойно, синко.
Какво е това?
Нищо. Просто риба.
Хващах огромни парчета с хиляди
паунда тук преди войната.
Боже, бях ужасен.
Страхувах се, че нещо е станало с Хелена.
Не трябва да се страхуваш, синко.
Искам да се върна в избата.
Кога ще защитят артистите?
На кой му пука за нас?
Ние работим ден и нощ
за нашите другари!
Животът ни е истински ад!
Успокой се.
Какво искаш да кажеш с това "успокой се"?
Всички можеха да са мъртви!
Върши си работата,
аз ще върша моята.
Не мога да си върша работата!
Искам да съм сигурен, че мога да снимам и да живея!
Жена ми беше на кладата!
Трябва да ти кажа нещо.
Не можех да го кажа, докато той е тук.
Той е виновен.
Той е виновен. -Кой?
Директорът.
Той винаги крещеше: "Бъдете естествени.
Колкото по-реалистично, толкова по-страшно."
И, както виждаш получи неговото
реалистично и страшно.
Отвратителен ад.
Светът е красив, нали?
Браво.
Внимавай, ще се удавиш!
Плевай!
Хайде, синко!
Давай!
Чуваш ли ме?
Йован, синът ми!
Ела тук!
Не мога да плувам!
Не се страхувай, сине.
Татко е с теб.
Хайде, плувай!
Първо кракът.
После ръката.
Първо наряво.
После надясно.
Мога да плувам!
Разбира се, държа те.
Затвори си устата.
Къде е това момче?
Наистина знае как да ме ядоса.
Синко!
Не можеш вече да живееш в тази страна.
Не, скъпи мой.
Не можеш да живееш вече тук...
с тези лунатици,
луди,
психопати,
маниаци
лъжци,
крадци,
престъпници,
убийци...
Нали? -Не.
Не, любов моя.
Там.
Там не е останало нищо
за един честен мъж в тази страна.
Нищо.
Зад поддържащата стена.
Сигурен ли си?
Абсолютно.
Изчезването на Марко Дрен
съвпадна със секретната операция на
Титовска Югославия.
Тито загуби приятелите си,
разболя се,
и умря 20 години по-късно.
Трета част - Войната
1992 г. - Берлин
Иван се надяваше да намери Сони.
Миркович,
откъде идва този странен пациент?
Официално той е мъртъв. - Мъртъв?
Струва ми се познат.
Какво искаш да кажеш, все пак?
Според Югославското посолство
мъж със същото име
е умрял през 1941
по време на бомбандировките в Белград.
Той бил пазач в зоопарка.
Знаеш ли...
Виж какво ми нарисува.
Ако беше индианец,
щяха да го нарекат
Мъжът-койтосе-предаде.
Той ми каза невероятни неща.
Че е бил заключен в една изба
през цялото време.
Комунизмът беше една голяма изба.
Цялата планета е една изба.
Искам да отида в Португалия през лятото.
Може би той знае някой
подземен тунел.
Честита нова година!
Честита нова година, Иван.
Не е честита.
Защо непрекъснато се оплакваш?
Искам да си ида у дома,
в Югославия.
Там има война.
Ужасна война.
Знам.
Не Втората световна война.
Там е само
нашата война.
Втората световна война
свърши преди 50 години.
И германците победиха.
Не, те загубиха.
Какво искаш да кажеш?
Защо тогава празнуват?
Лъжеш, докторе.
Ти работиш за германците.
Нали?
Да, но това не са същите германци.
Ти си предател!
Как ме нарече?
Предател?
Ще видиш кой е предател.
Не исках да ти казвам,
но се грижи за себе си.
Кой е в заповедите за арести
на Интерпол? Виж! Кой?
Брат ми Марко...
и Наталия.
Полицията от цял свят
ги търси вече 30 години.
Те са убивали хора в мазето,
занимавали са се с трафик на оръжие...
Кутиите са били със знак на маймунка.
Може би твоята Сони.
Къде отиваш? Иван!
Какво има?
Той ме излъга!
Кой?
Собственият ми брат!
Не се дръж като идиот.
Не сме деца. Връщаме се.
Върни се!
По дяволите!
Не бъди глупав.
Върни се!
Чакай, Иван!
Никъде не мога да отида.
Никъде не мога да отида.
Умирам.
Чакай...
Спри, моля те.
Как ще стигнем до Италия?
Загубени сме.
Откъде си? - От Босна.
Къде отиваш?
В Югославия.
Тя вече не съществува.
Какво ще рече това "вече"?
Край. Няма вече Югославия.
Можем ли да дойдем с теб?
Да, за 1000 марки.
Те платиха.
Иван, чакай...
Да отиваме в Италия.
Ще ядем спагети
и ще пием вино.
Да отидем с тях.
Какво иска да каже тоя,
че няма вече Югославия?
Не мога да продължа, Иван.
Аз отива в Италия или в ада.
Не мога да продължа.
Чакай!
Чакай ме!
Грижи се за себе си, Иван!
Къде...
беше?
Мръс...
Някой виждал ли е моя Йован?
Не.
Зареди!
Стреляй!
Не го намирам...
Мръсни фашистки свине.
Няма време да се пазаря
за някакви си проценти.
Дойдох да ти помогна,
загърбвайки всички религиозни,
национални и политически несъгласия между нас.
Искам само едно:
не ми крещи. Бъди тактичен.
Ще подпишем споразумението
като цивилизовани хора.
Ти имаш нужда от мен, а не аз от теб.
Не се тревожи.
Сърбите избиват хървати,
хърватите избиват сърби.
-Няма нужда да ми благодариш.
Ти си млад, не разбираш.
Много добре разбирам.
Ти беше дълго в чужбина,
забравил си езика ни.
Прекалено скъпо. Разбираш ли?
Искаш твърде много.
Искам само минимума.
3 марки на куршум?
Минимумът.
100$ на граната?
Купи ги от унгарците, идиот такъв!
Иван...
Брат ми...
Какво правиш, Иван?
Полудя ли?
Братоубийството е грях.
Не, Иван!
Прости ми, Иван.
Спасих ти живота 3 пъти.
Спасих ти живота 3 пъти.
Боли ме! Спри!
Прости ми, Иван.
Бог вижда всичко, Иван.
Бог ще те накаже.
Ще те накаже!
Господи, прости ми.
Какво правиш?
Скъпа...
Войната
не е война,
докато брат
не убие брат си.
Скъпа.
Хайде, кучко!
Господине, това е съпругът ми.
Мърдай, ти казах!
Какво чакаш?
Лягай долу!
Другарю командир,
нашите затворници са 16 четника плюс
30 и
3 сини каски.
Плюс двама изкарващи приходи от войната
с Мерцедеси.
Какво правим?
Изкарваме приходи...
Избийте ги незабавно!
Заповедите са изпълнени, другарю Блеки!
Претърсете им джобовете, обезоръжете войниците.
Паспортите на продавачите на оръжие.
Какво да правя с всички тези хора?
Заведи ги в изкопа.
Никаква следа от Йован? -Не.
Никаква...
Протестирам, сър.
Аз също, другарю.
Аз не съм "другар", сър.
И аз не съм "сър", другарю.
Какъв си?
Устажи, Четник, Партизанин?
Аз съм Петър Попара Блеки.
От коя армия, другарю?
Моята собствена.
Имаш ли началник?
Да, родната земя.
Мръсна фашистка свиня.
Марко, братко!
Наталия...
скъпа!
Не мога да намеря Йован никъде.
Душата ми кърви.
Душата ми кърви.
Виждаш ли това, момче?
Кой може да дойде с нас?
Никой.
Представи си, че също
имаше син,
маймунка-бебе.
И някой ти го вземе.
И ти го търсиш с години,
но не можеш...
да го намериш никъде.
Тогава кажи ми...
не е ли тъжно това?
А какъв син имам аз!
Е, помниш ли моя Йован?
Как изглежда?
Красиво момче.
На мен прилича.
Няма вече слънче
Няма вече луна
Татко! Татко!
Чу ли това?
Чу ли това?
Йован!
Синът ми!
На татко малкото момче!
Йован, синът ми!
Знаех си, че ще те намеря.
Кой организира всичко това?
Мама.
Наздраве!
Друже!
Тя наистина ли трябва да е тук?
Жената на моя приятел? Луд ли си?
Мислиш, че не виждам ли?
Какво?
Не съм глупак.
Те са женени.
Стари приятелю!
Наталия беше малко пренебпегната.
Помисли за това.
Жената на моя приятел.
Здравейте.
По-високо, тази музика!
Браво, Вера!
Ще заровим миналото.
Какво отглежда той? Виж.
Хубаво, а?
15, Вера.
Как така, 15? 20.
Не, 15. -20.
15! -20!
Знам на колко години е сина ми.
Знае как да ме ядоса.
Скъпа!
Сестро! - Бато!
Скъпото ми братче!
Ти танцуваш!
Виж, Марко, тя танцува.
Виж, Марко!
Ние танцуваме заедно!
Прощаваш ли ми?
Мога да ти простя,
но да забравя - не.
Построихме нови къщи
с червени покриви,
където щъркелите могат да гнездят,
и с широко отворени врати за нашите гости.
Благодарим на земята, която ни храни,
слънцето, което ни топли,
и полетата, които ни напомнят
за зелената трева у дома.
С мъка, тъга и радост
ще си спомняме за нашата страна,
когато разказваме истории за нея на децата си,
които ще започват така:
"Имало едно време една страна..."
Тази стория никога не свършва...
Превод NRG