Under The Tuscan Sun (2003) (Under the Tuscan Sun-BG cd2.srt) Свали субтитрите
Полиелей.
-Стъклария.
-Стъклария
-Стъклария, да.
-Добре.
Вия Ди Ла Касанова.
Ах, Вия Ди Ла Касанова.
-Си.
-Знате ли го?
Не.
Ох.
Но знам къде има друг магазин.
-Братовчед ми има такъв.
-Братовчед ви има стъклария?
Да, антики.
Далече ли е?
На около три часа.
Два, ако карам бързо.
Два часа?
Добре,един ако карам много, много, много бързо.
Това е много мило, но не благодаря.
Сигурно си мислите, че ще се опитам да ви дръпна.
Да ме дръпнете?
А да ме свалите.
Да ви сваля.
Да. Има и такава възможност.
Но вие сте тази, която ме сграбчи и се престори, че съм й съпруг.
Вие вероятно сте от онзи тип луди американки,
като "Ангелите на Чарли," и с помоща на малко кунг-фу
ще ми задигнете колата.
Но аз съм готов да рискувам.
Готов сте?
Как се казвате?
Марчело.
Разбира се.
Светофарите нищо ли не значат тук?
Разбира се, че да.
Зелената светлина. Aванти, аванти.
-Aванти.
-Жълтата светлина. За украшение.
Ами червената светлина?
Просто едно предложение.
Марчело. Ти си луд.
Много благодаря.
Няма.
Защо ли не съм изненадана?
-Чичо, искам сладолед.
-Искаш сладолед?
-Колко си изяла днес?
-Два.
Само два? Тогава си вземи още един. Първо искам целувка.
Мария, дай й сладолед. Голям и вкусен.
Твой ли е бара?
Ние сме семейство. Работя тук.
А спя ето там.
Над магазина на чичо ми.
Опитвала ли си това?
-Какво е?
-Това е Лиминов Ликьор.
Ние го правим.
-Вие сте го правили?
-Да.
Взимаме лимони, обелваме ги,
и ги нареждаме в бутилки
с 3/4 алкохол и 1/4 захар.
После се слага обелката от лимона в бутилката,
и се оставя, докато не й падне цвета.
И забравих останало.
Но, опитай го.
-Харесва ли ти?
-Харесва ми.
Взела си си сладоледа. Браво.
Племеницата ми.
Да.
Здравей.
Здравей.
Здравей.
Чао.
Чао.
Забавляваш ли се? Не.
Моля?
Той казва, "Вземи ме в къщи с теб."
Казва го, нали?
Естествено.
Чао, мъниче, чао. Чао.
Срещнах те по улиците на Рим, а сега сме тук.
Нямаше ли някакви планове за днес?
Нямаше ли някаква работа?
Какво от това?
Ако срещнеш нещо наистина хубаво,
трябва да го държиш силно, докато не дойде време да го пуснеш.
А сега не е това време.
Поне според мен не е.
Не.
Имаш прекрасни очи, Франческа.
Ще ми се да можех да плувам в тях.
Моля?
Не. Просто това е точно това, което всяка американка
мисли, че казват италянците.
Предполагам.
Благодаря ти.
Марчело, извинявай.
Извинявай.
Съжелявам. Много съм нервна, разбери.
Бях омъжена много дълго време.
А от тогава, не е имало друг в живота ми.
Искаш ли да ми помогнеш да променя това?
Молиш ми да спя с теб?
Да.
Хмм.
Това е точно нещото, което
италянците си мислим, че казват американките.
Oх!
Да.
За мен е чест твоята покана.
Франческа.
Да?
Ще те любя цялата.
Добре.
Добре.
Oхх!
Да.
Мама мия!
Че бела спала.
-Какво е спала?
-Рамо.
А това как се нарича?
Ла гола.
Ла гола.
Ммм.
А това?
Ил Капецило.
Ил Капецило.
А това?
Есаусто.
Изтощение?
Изтощен.
Поне за следващите 5 минути.
Добре.
Добре.
И аз също.
Ужасно е това, че си си купила вила в Кортона.
Защо?
Защото не е в Позитано, където съм аз.
Трябва да ми обещаеш, че ще се върнеш.
Обещай ми.
Кога?
Можеш ли да дойдеш този уикенд?
Мисля, че да.
Мислиш, че да?
Хмм.
Мислиш, че да?
Да! Да! Да!
Да!
Да!
Да!
Благодаря ти. Благодаря ти.
Знаех си, знаех си знаех си.
Уоу! Още го имаш.
Още го имаш.
Още го имам!
Благодаря ти Господи!
О, да.
Бонджорно.
Бонджорно!
Все още ли ти изглеждам тъжна?
Не.
Калинки, Катрин.
Много, много калинки.
Прекрасно. Кога ще го видиш пак?
Утре.
Моля?
Какво?
Oх!
Ха!
Щях да ти кажа, че ще идвам,
но ти щеше да ме разубедиш от летенето.
О, виж се само!
По дяволите, Франсис.
-Аз...
-Какво?
Трябва да пишкам!
Сигурно си изтощена.
Ох!
Виждаш ли това?
Кажи ми, че има бебе вътре.
Аха.
Голямо бебе.
Сега.
Аз съм при теб.
О, Боже.
Е, какво е да си имаш къща във Кортона?
Чух, че акушерката на града е добра.
Слага нож под леглото, за да пререже болката.
Флоренция е само на половин час от тук.
Ще родиш бебето
в болнична роба по модел на Армани.
Тя ме изостави.
Каза, че е осъзнала, че все още не иска да бъде майка.
О, истинско бедствие, Франсис.
Как успя да го направиш?
Как е възможно да дишаш отново?
Много скоро.
Боже, липсваше ми.
Марчело, наистина мисля, че е по-добре да остана тук.
О, съжелявам. Да го отложим за следващия уикенд?
Добре, ами тогава за по-следващия?
Не разбира се, съжелявам.
Няма да те забравя.
Аз също мисля за теб.
Добре.
Добре, до тогава.
Чао.
Има нещо странно в тези дървета.
Все едно знаят всичко.
И те знаят, че ние знаем, че те знаят.
Зловещи са. Зловещи италянски дървета.
Бебето ще ги хареса,
защото то ще бъде зловещо италянско бебе,
което ще казава, "Чао, мама, "
и ще прави онова обратно махане с ръката.
Животът е странен.
Накъде беше тръгнала като пристигнах?
За никъде.
Как изгрежда?
Той е зловещ италянец.
-Върви да го видиш.
-Ще отида.
Сега искам да прекарам известно време със зловещата ми американска приятелка.
Отказвам да прецаквам любония ти живот.
Не ставай смешна, Пати.
Ти си любовния ми живот.
Франсис, би ли се качила за малко?
Има гореща вода в тоалетната чиния.
О, Боже.
-Тя е почти вряла.
Някъде са омешали тръбите.
О, това е много лошо, нали?
Е, не е добре, освен ако не искаш да си правиш лицева баня на дупето.
Това е противоречие на термините.
Предполагам ще бъде по-скоро дупева баня.
О, Боже. Давай, давай, давай.
Съжелявам, Франсис!
Той съжелява.
Няма къде другаде да бъдем заедно.
Това каква ме прави мен?
Света Франческа,покровителката на разгонените тинейджъри?
Пауел, вие го правехте в леглото ми.
Дори аз не го правя в леглото ми.
Моля те, Франческа, помогни ни.
Баща ми не ни разрешава да се виждаме.
Може би си мисли, че си млада и не би трябвало...
Това е защото съм поляк.
Ще бъде ужасно, ако не сме заедно.
"Убийство." Нима каза "убийство"?
Да не би да каза, че ще убиваш някого?
Не, тя не ме е разбрала.
Не съм казал...
Мила, не съм казал, "асасино, "
Казах, "Ще помоля от Нино"
за пари, да ни помогне да се оженим.
-О!
-"Помоля Нино."
Не съм разбрала.
Да се ожените?
Та вие дори не можете да се разберете.
Ние сме влюбени.
и аз ще отида с него този уикенд.
На фестивала на знамената. Ще отида да хвърля знамето.
Да хвърлиш знамето. Защо?
Защото мога да го направя не по-зле от който и да е италянец.
Ето защо.
И баща й ще го види.
Франческа?
-Франческа?
-Баща ми.
-Франческа.
-Плачидо, здравей.
Дъщеря ми каза, че ти ще я заведеш
на фестивала в Монтеплучано.
Вярно ли е това?
Само момент.
Казах му, че ти ще ме заведеш, за да си остане той в къщи.
Не искам да лъжа баща ти.
Хайде, Франсис. Кой го интересува?
Франсис?
Ако не съм с нея, ще умра от разбито сърце.
Няма да умреш.
Не е ли страхотен?
О, ето го!
Това са нормални мъже.
Облечени с клинове и и подхвърлящи знамена.
-Фантастично!
-Да.
Ето това е!
Той е невероятен!
Фантастико!
Уоу!
-Браво!
-Браво!
Пауел, обичам те!
Ох!
Пауел! Извинете ме, Пауел!
-Ох, ох.
-Полека.
Леко, леко.
Извинете ме.
Хвърлих знамето.
Да, любими.
Добре са.
Да вървим.
Какво толкова има в любовта, че така оглупяваме от нея?
Да вземем например човека с цветята.
Едно и също всеки ден.
Стига толкова.
Защо не може просто да престане и да го преодолее?
Франческа, виждаш ли дъщеря ми?
Изглежда ми променена.
-Наистина ли?
-Тя не е на себе си.
Ох.
Ти знаеш ли какво я притеснява?
Плачидо, не знам.
Ох.
Хей, Франсис, виж. Брамасоле се вижда от тук.
Виждаш ли?
Мерси.
Това е Марчело!
О, Боже!
-Почакай.
-Моля?
Къде отива? Не си тръгвай!
Къде отиваш?
Пати!
Марчело!
Марчело!
Марчело! Ах!
Марчело!
Ааах!
Чакай!
Марчело!
Опитахме да ти се обадим, но нямаше обхват.
Не мога да повярвам, че го остави да си тръгне.
-Каза, че не може да чака.
-Не може да чака?
-Защо?
-Отивал към Арезо.
Бил наблизо и решил да намине.
Беше много разочарован.
Имаш охлюв в ухото.
Добре.
Нима?
Не! Извади го!
Остави ти бележка.
Не мърдай.
Отива на север за няколко седмици.
О, Боже.
Сънувал ме е в бяла рокля.
Бяла рокля? Боже мой!
По дяволите, Пати, защо не го накара да почака?
Стига де. Та ти си като скала.
Можеше да го заържеш за някой стол!
Поне можеше да се престориш, че ще раждаш!
Нямаше да се наложи да се преструвам.
Десет пръстчета на ръцете. Десет на крачетата.
Поздравявам те за избора ти.
Как ще се казва, мамче?
Александра.
Александра.
На италянски, буквалния превод на "раждам, "
"даре ала луче, " означава да дадеш на светлината,
Александра.
Добре дошла на светло.
Добре.
Здравей!
Да! Да!
Здравей, мила.
Александра.
-Александра.
Добре, мога...
Здравей, бебчо.
О, толкова си сладка. Толкова сладка.
Ох!
Франсис.
Приключихме.
Полша.
Дзиекуже.
Дзиекуже.
Елате скоро. Ще ви сготвя нещо.
Пауел, и ти ли?
Чиара ме чака!
Пати, искаш ли да дойдеш с мен до града?
Ще вземем и бебето.
Трябва да си купя бяла рокля.
Извинете ме.
-Бихте ли ме закарали?
-С удоволствие.
Благодаря.
Благодаря.
Бих могъл да ви почакам.
Благодаря, но приятеля ми ще ме върне.
Марчело!
Марчело!
Франческа.
Чакай ме, слизам.
Франческа.
Колко си красива.
Невероятно е, че те виждам.
Всеки път, като правехме планове, нещо ги проваляше.
Така, че този път реших да те изненадам.
Изненадан съм.
Та какво те води в Позитано?
Какво ме води в Позитано?
Какво ме води в Позитано?
Марчело.
Ще закъснеем.
Един момент, скъпа.
След малко идвам.
Уау.
Май не уцелих подходящ момент.
Франческа, чакай. Чакай. Чакай!
Съжелявам, че те нараних. Но какво очакваше?
Какво съм очаквала?
Ти дойде в Брамасоле. Остави ми бележката.
Мислех, че ти...
Чакай. Само минута.
Преди няколко месеца, имахме прекрасна авантюра.
И ако си мислиш че исках да продължи, си напълно права.
Защото, разбира се исках.
Ти си невероятна жена, Франческа.
Но ние така и не успяхме да се съберем отново,
незевисимо, че опитахме.
А тези неща трябва да стават естествено.
Казах ти.
Дойде приятелката ми. Щеше да ражда.
Имаше още много, много други неща.
Важни неща, които трябваше да направиш.
А ти не можа да почакаш.
Нали?
Не се притеснявай, Франческа.
Не се притеснявай.
Няма за какво да съжеляваш.
Не съжаляваш за това, нали?
Не...
Има човек, който е за теб, Франческа.
Сбогом.
Франческа!
Тя е при фонтана!
-Кой е при фонтана?
-Лудата блондинка!
Какво става тук?
Тя е Силвия от "Долче Вита."
Много е добра, всъщност.
Пияна ли е?
Надявам се.
Знаеш ли, в "Долче вита," той отива и я взема.
Мастрояни. Влиза при нея, и я изважда.
Катрин.
Благодаря ти.
Мислиш ли, че ставам за Силвия?
Беше прекрасна.
Oх.
Ето.
Виждам,че Зевс си е тръгнал.
Върна се на Олимп.
Съжелявам.
Недей. Вече съм добре.
Няма нещо, което един фонтан и бутилка Френско шамапнско
да не могат да оправят.
Наистина ли?
Ти как мислиш?
Oх.
Знаеш ли кой е най-любимия ми филм?
Кабрия.
Помниш ли как на края
когато още един мъж я беше изоставил,
и тя си мислеше че няма повече смисъл за нея?
После вижда едни деца да си играят на улицата,
да свирят.
И преди да се е усетила...
тя отново се усмихва.
Това Фефе винаги го е казвал.
Независимо какво се случва...
винаги пази детската си невиност.
Тя е най-важното нещо.
Върна ли се? Какво стана?
Как беше с Марчело?
Не искам да говоря за това.
Киара е тук. Разстроена е.
В градината е, говори с Пауел.
Не мога да говоря сега.
O, Фран.
Глупачка.
Глупачка.
Глупачка! Глупачка! Глупачка!
Глупачка!
Aaх!
Какво мога да направя?
Всичко е наред.
Не си виновна ти.
Искам да ви помоля за разрешение да се оженя за дъщеря ви.
Мило, но това е немислимо.
Дойдох, за да ви поискам разрешение
да се оженя за дъщеря ви.
Винаги ще я обичам, и знам, че това ще я направи щастлива.
Всички младежи казват това.
Понякога е вярно.
Никога.
Никога? Ами вие двамата?
Не ставай смешна. Мразя го през половината от времето.
Плачидо, не искаш ли Чиара да бъде щастлива влюбена?
Щастлива.
Щастието идва от много неща.
Не е само страст.
Тя не продължава вечно, Чиара, а когато свърши,
ще си останеш с едното нищо.
Той няма какво да ти предложи.
Мога да й предложа всичко.
Всичко.
Пауел, да вървим.
Чиара!
Чакай. Чакай.
Няма ли да им дадете благословията си?
Ами ако това е любовта?
Истинското чувство.
Вечната любов.
Това което описваш го има само в приказките.
Не е така.
А от къде знаеш? От личен опит?
Не, потърсих я и не я открих.
Но това не означава, че не съществува.
Точно това означава.
Никой не я е преживял.
Аз да! Преживях невероятната любов.
Мамо!
С баща ти... велика любов.
и няма да я забравя никога
Мамо! Мамо!
Той е беден полски работник.
Той е никой.
Няма семейство!
Това не е вярно.
Той има мен.
Аз съм неговото семейство.
Аз съм семейството му.
Чиара.
Пауел.
Амин.
-Амин.
Амин.
Амин.
Добре, да. Добре.
Мамо!
За какво си мислиш?
За какво мисля?
Кажи ми.
Мисля, че желанието ти се изпълни.
Желанието ми?
В денят, в който търсихме змията,
ти ми каза, че искаш да има сватба тук.
Да.
и каза още, че искаш да има семейство тук.
Прав си.
Желанието ми се сбъдна.
Получих всичко, което си пожелах.
Извинете ме,
Търсите американската писателка, която живее тук.
И я намерихте.
Ако нямате нищо против, аз ще...
Ето.
Пълзеше по вас.
Калинка.
Познаваме ли се?
Не всъщност.
Вие представихте една от книгите ми веднъж.
Харесах ли я?
Не много.
-О, не.
-Не се притеснявайте.
Това беше, най-доброто лошо представяне, което сам чел.
Шегувате се.
Съвсем не.
Помогна ми да започна следващата си книга.
Както и да е, обикалям Тоскана.
Някой спомена, че живеете тук.
Аз съм Ед.
Здравей.
Здравей.
Здравей.
Аз съм Френсис.
Здравей.
Здравей.
Виждам, че има сватба. Не е твоята нали.
Това щеше да бъде много неприятно.
Казват, че са построили влаковата линия над Алпите
преди да съществува влак, който би могъл да мине по тях.
Но те я постороили въпреки това.
Знаели са, че един ден влакът ще дойде.
Ако някъде произволно се бях обърнала в друга посока,
сега нямаше да съм тук,
щях да бъда различна.
Какво са четирите стени?
Те са това, което има между тях.
Къщата предпазва мечтателя.
Немеслимо хубави неща могат да се случат и дори късно,
пак са невероятна изненада.
Превод: IVY