I Know What You Did Last Summer (1997) Свали субтитрите
ДЖЕНИФЪР ЛАВ ХЮИТ
САРА МИШЕЛ ДЖЕЛЪР
РАЙЪН ФИЛИП
ФРЕДИ ПРИНЗ МЛАДШИ и др.
Музика ДЖОН ДЕБНИ
Оператор ДЕНИЗ КРОСАН
Сценарист КЕВИН УИЛЯМСЪН
Режисьор ДЖИМ ДЖИЛЕСПИ
47-И РИБАРСКИ ФЕСТИВАЛ ПО СЛУЧАЙ 4 ЮЛИ
Да аплодираме шестте финалистки на сцената. Излезте пак, момичета.
Ето ги. По-красиви от всякога.
Горди сме с вас. Потрудили сте се. И родителите ви са се потрудили.
Боже, погледни я. Тя е създадена за това.
Не знаех, че гърдите й са толкова... пищни.
Прави упражнения да ги помпа.
Ало, момчета! Сексизмът на сцената е достатъчен. Без коментари.
В духа на майка Тереза
какъв ще бъде вашият принос към обществото и света?
В края на лятото смятам да замина за Ню Йорк
и да стана сериозна актриса.
Искам да забавлявам света чрез изкуството.
И така ще служа на страната си.
Ти ли й наговори тия простотии?
Изработи ги, сладурче!
Клъвнаха. Тя е невероятна.
И сега, тазгодишната кралица е...
... г-ца Хелън Шивърс!
Това е гаджето ми!
Как ми е косата?
- Ураганоустойчива.
Най-важна е косата, не забравяй. Особено за важните адвокатки.
Бизнес-дамите смятат, че е важен умът и пренебрегват прическата.
Прическата е жизнено важна. Ясно.
Тръгваш ли с мен?
- Не, ще закъснея.
Малката русалка май ще плува в собствен сос?
Много остроумно!
- Изчезни бе!
Джули, нося ти едно от заведението.
Благодаря, Макс, но имам задръжки към поглъщането на слуз.
Искаш ли да излезеш с мен, преди да заминеш? За изпроводяк?
Едва ли ще стане, Макс.
Приятели сме открай време.
Няма да тръгнеш, без да се сбогуваш.
Вдигам тост... за нас.
За последното ни лято на незрялото юношество.
Някой се е натаралянкал.
Изчезни, дъждовен червей.
- Кротко, момчета.
Спокойно!
Те са приятели!
- Хайде, че ми писна.
Само се грижа за момичето ми, както обещах.
Да духваме.
Телепортираме се на плажа Доусън. Малка разходка с кола.
Момчето и момичето се натискали,
когато чули по радиото, че убиец е избягал от лудницата.
На едната си ръка имал дълга и остра кука.
Не е така.
- Млъкни!
Тя се уплашила. Искала да се прибере.
А той се ядосал и отпрашил.
- Не е така.
Той отишъл да търси помощ, а момичето чакало в колата.
Чула драскане по покрива на...
- Не драскане, а капки - кап-кап...
Момчето било обесено на дървото и краката му драскали по покрива.
Не, бил обезглавен и кръвта му капела по колата.
Затова се чувало "кап-кап-кап".
Не е бил обезглавен, а намушкан с кука в корема.
Аз го знам така.
- Всичко бъркате.
Стигнали къщата на момичето
и видели, че кървавата му кука виси от вратата на колата.
Ето това е станало.
Нищо такова не е станало. Това е глупава страшна легенда.
Не е, истина е.
- Не ми се вярва.
Честна дума.
- Моля ти се!
Това е измислица с цел ужасяване на момичетата от предбрачен секс.
Всъщност, миличка, аз също съм ужасен от интелигентността ти,
но това си е градски фолклор.
А той винаги се поражда от действителен случай.
Точно тогава...
аз ще приключвам своя 2-годишен договор в телевизията,
а ти ще си нападател на "Стилърс".
"Каубоите".
- Все едно.
После може да възнем в Европа
или на Кайманите... все едно...
където ще ме "обремениш" с първото от трите ми деца,
преди да се лекуваш от наркомания...
и после ще заживеем щастливо и т.н, и т.н.
Къде изчезна?
Ще те набуча на куката!
Ти нали не вярваш в това?
- Истина е.
Куката е фалически символ. Момчето го кастрират.
Господи, ще ми липсваш.
- Не е нужно.
Още можеш да зарежеш Бостън и да дойдеш с мен в Ню Йорк.
За да седнем в някое кафене и да тракаме по компютрите.
Просто няма да има място.
Никой друг не ме разбира.
- Аз разбирам твоята болка.
Това е отвратително. Ти ще заминеш и ще се влюбиш
в някоя бръсната, татуирана студентка по философия.
Звучи страхотно.
Никога вече няма да те видя.
Не знаеш ли, че ученическата любов е най-дълготрайната?
Тъй ли? Цитирай източника си.
Сигурна ли си?
Дай ключовете.
- Колата си е моя.
Знам, миличък. Но кралицата трябва вече да се прибира.
Ей, вие двамата.
Дай си ми ключовете.
- Ти си фиркан.
Ела отзад с мен.
- Само аз си карам колата.
Разбра ли, гадняр такъв?
- Напълно.
Хич те няма като шофьор.
Я кажи "алкохолик".
Каква е тая помия бе?
Какво ти става? Какво правиш?
Внимавай!
Какво беше това?
- Не знам.
Всички ли са добре?
Май че беше животно.
Кървиш!
Не е от мен.
- Трябва да е било куче.
Майка му стара, колата ми!
Не гледаш ли къде караш?
- Изскочи от изневиделица.
Не може да е куче.
- А елен?
Баща ми ще ме побърка!
- Остави го на мира.
Къде е? Ако е бил елен къде е?
Може да е избягал.
Дано не сме го убили.
- Майната му.
О, Господи!
Не е възможно!
Аз мислех...
- Не го видях.
Я стига!
- Не може да бъде!
Проверете натам. Хайде.
Моля те, Господи...
Не се виждаше! Кълна се!
Мъртъв ли е?
- Виж му пулса.
Как ли пък не!
- Ти го прегази!
Мисля, че е мъртъв.
Кой е той?
- Не знам.
Лицето му е смазано.
- Какво е търсел тук?!
Да повикаме полиция и линейка.
Закъде бързаш? Мъртъв е.
Не си лекар и не решаваш ти.
Помисли, Джули. Ако викнем полиция, край с нас.
Беше злополука.
- Нека премислим.
Какво да премисляме?!
Пресякъл е пътя посред нощ. Нещастен случай.
Нито си пил, нито си карал бързо.
- Колата вони на алкохол.
Не си карал ти.
- Кой ще ми повярва?!
Колата е моя. Ще ме разкатаят.
- Не е вярно.
Майтапиш ли се?! Виж ме - пиян съм като гъз.
Ще викнем полиция и ще им кажем истината.
Непредумишлено убийство.
При всички положения сме вътре.
Тогава да с вървим.
- Ти луд ли си?
Решетката е оплескана с кръв.
Ще я почистим.
Не! Отиваме в полицията.
Стига глупости! Да се махаме веднага!
Нека се успокоим. Съсредоточете се.
Не схващате ли? По него има следи от колата.
Ще те открият.
Да скрием тялото.
- Съвсем откачи.
Да се правим, че не сме били тук.
Можем да го хвърлим във водата.
Ще го намерят след седмици и уликите ще бъдат отмити.
Ако въобще го намерят.
Теченията са силни. Мъртвото вълнение може да го отнесе.
Няма да участвам
Страх ме е, Джули.
За разлика от вас, нямам семейство и пари, които да ме отърват.
Моля те...
Става въпрос за бъдещето ти. Помисли си.
Колежа. Стипендията.
Той е мъртъв. Ако отидем в полицията, и с нас е свършено.
Какво ще правим?
- Помогни ми.
Мамка му, спират!
Кой е?
- Макс.
Разкарай го!
Джули, проблеми с колата ли?
- Всъщност...
Бари малко препи. Пазим новата кола.
Не изглежда толкова нова вече.
"Не шофирай в нетрезво състояние".
Татенцето ще побеснее.
Какво искаш, Макс?
- Да си скриеш мазната физиономия.
Добре, Макс, щом казваш.
Приятна вечер.
Почти си усвоил богаташкото поведение.
До скоро.
Пази се, Джули.
Дори тялото му да изплува през следващите седмици,
ще бъде наядено от раци и риби.
Може да извадим късмет с някоя акула.
Давайте към края.
Пуснете го.
- Леко. Така.
Хайде.
- Чакай.
Нека да проверим кой е.
Защо?
- Не знам.
Просто да знаем.
- Аз не искам.
Да си представим, че е избягал луд с кука, вместо ръка.
Рей, помогни ми.
Май няма да мога, Бари.
Нали се съгласихме!
- Бари, още не е късно.
Ти, просто млъкни!
Господи! Сама ще го направя!
Махнете го от мен!
Короната ми! Той я взе!
Насам!
Да се махаме. Сега вече се прибираме.
И при никакви обстоятелства няма вече да говорим за това.
Ясно ли е?
Това за нас е само бъдещ спомен при психолога.
Ясно ли е?!
Няма да го споменавам повече.
Договаряме се тук, сега, че ще отнесем това в гроба си.
Съгласен.
Джули?
Не кимай с глава! Кажи го!
Да, добре...
Ще го отнесем в гроба! Да го чуя!
Остави я, Бари!
- Кажи го.
Добре, Бари. Ще го отнесем в гроба.
Няма страшно.
ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО
Време е да тръгваме.
Размърдай си мързеливия задник. Закъсняваме.
Размислих. Никъде няма да ходя.
Закарай си мъртвешко бялото туловище в колата. Веднага.
Чуваш ли? Да тръгваме.
Отиваш си за ваканцията, за да хване тен опашлето ти.
Да тръгваме.
Помни - слънце и купони.
Добре дошла у дома, скъпа.
Липсваше ми.
Как е рибата?
Исках да приготвя попчета, но сезонът е лош.
Наркотици ли взимаш?
- Какво?
Исках да те изненадам. Да видя една естествена реакция.
Не, мамо, не взимам.
Какво ти е тогава?
Бледа си като смъртта.
Изкарах тежка година.
ДИПЛОМА ЗА ОТЛИЧИЕ ДЖУЛИ ДЖЕЙМС
Имаш поща. Днес дойде писмо.
Получих и книжката с оценките ти.
Знам, че изглежда зле, но лятната сесия мина добре.
Дано, защото деканът пише, че имаш само още един шанс.
Няма нищо сериозно.
Какво е станало с дъщеря ми?
Замина, нито си идваше, нито пишеше.
Баща ти сигурно се обръща в гроба.
ЗНАМ КАКВО НАПРАВИ МИНАЛОТО ЛЯТО
Кой е изпратил това?
Няма марка и подател.
Защо? Какво пише?
- Нищо.
Леко, момчета.
Нарича се стъкло и се чупи.
Добро утро.
Я виж ти какво домъкна котката.
Трябва да говоря с Хелън. Ще ми дадеш ли номера й в Ню Йорк?
В Ню Йорк ли?
- Да, трябва да говоря с нея.
Справка - Хелън няма телефон в Ню Йорк.
Ще я откриеш на щанд "Дамска козметика", 3 метра вдясно.
Направо ужасяващо.
Кога се прибра?
- Вчера.
Радвам се да те видя.
- Какво стана в Ню Йорк?
Бях там известно време и...
... всъщност не се получи.
Някой ми е пратил това.
Някой знае, Хелън.
- Откъде?
Не знам.
- Толкова внимавахме.
А ако някой ни е видял? Ако е имало и друг човек там?
Кой? Мина вече година.
- Не знам.
Бари видя ли това?
Виждате ли се с Бари в училище?
- Университетът е голям.
Сигурна ли си, че се е прибрал?
- Видях му колата оня ден.
Вие двамата скъсахте ли?
Какво търсите тук?
Здравей, Бари.
Това не значи нищо. "Знам какво направи миналото лято".
Глупости на търкалета.
- Имаме нужда от помощ.
Така си е. Имате вид на сдъвкани и изплюти.
Чвор сплескан.
Не можем да го подминем.
- Стига бе, Джули!
Откъде знаем, че дори има връзка? Много неща направи миналото лято.
Само за едно убийство се сещам.
- Млъкни!
Никого не сме убили.
- Беше жив, като го хвърлихме.
Трябва ли пак да повтаряме? Беше злополука.
Казвал се е Дейвид Иген.
Как?
- Дейвид Иген.
Бил намерен 3 седмици след като...
Тялото му се оплело в рибарски мрежи до дока на Милър.
Пишеше го във вестника. Полицията го обяви като удавяне.
Може да му казвате злополука, но той загина заради нас.
Ами Рей?
Показа ли му писмото?
Не съм го виждала от миналото лято.
Скъсахме. Последно чух, че работел на север.
Да предположим, че някой ни вижда.
Защо праща писмо чак след година? Сигурно е някой извратен майтапчия.
Макс.
Макс? Мислиш ли?
- Че кой друг? Той беше там.
Чакайте тук.
Какво ще правиш?
- Знам си работата.
Кой би предположил?
Тъкмо се чудех какво ли е станало с Бари Кокс.
Може ли да поговорим някъде насаме?
Тук не ти ли харесва?
Е, какво?
Получихме писмото ти.
- За какво говориш?
Не си играй с мен! Ти ни видя!
- Какво си пил бе?
Ще ти го кажа само веднъж. Не ми пука да те убия.
Разкарай се от мен.
- Разбра ли?!
Копелдак.
Недей да ме предизвикваш!
Ще викна ченгетата да се сгащят!
Призна ли за писмото?
- Няма вече да ви притеснява.
Какво направи?
- Оправих се с него.
Как?
- Изкарах му ангелите.
А стига бе!
Здрасти.
Рей дораснал да стане рибар.
Да, почти година вече. Работя ей там.
Много хубаво. Всичко най-хубаво. Аз изчезвам.
Имаш ли една минутка?
Трябва да се връщам на работа. Обади се да се видим.
Да, добре...
Трябва да поговорим.
И мислиш, че Макс го е пратил?
- Бари мисли. Аз не знам.
Знаеш как се отнася Макс към вас.
Закача се с вас. Няма си друга работа.
Е, как върви ученето?
Е, ти стана рибар.
- Да. Изпълних предсказанието.
Станах като баща си.
- Мислех, че не го познаваш.
Работил е на лодките. Само толкова знам.
Много мислих за миналото лято.
Знам, че ме виниш за това, което се случи.
Не те виня. Аз отговарям само за себе си.
Но и не искам да те познавам.
ЗНАМ
Якето ми!
Ханк, някой друг тренира ли?
Сами сме си, приятелю.
Върни се!
Макс, направо си мъртъв.
Помогнете ми!
Има ли някой?!
Какво искаш?!
Съжалявам. Кълна се, не беше нарочно. Моля те.
Един момент, г-н полицай.
Какво е станало?
Не, за 40-ти път ви казвам. Не му видях лицето.
Някой се опита да те убие. Да вървим в полицията.
Той не искаше да ме убие снощи.
Имаше възможност. Той ни разиграва.
Кой е той?
- Не знам, някакъв с мушама.
Много точно описание в рибарско селище.
Като подхвана темата, ти имаш мушама.
Няма да ме обвиняваш!
- Не така, момчета.
Нищо няма да решим така!
Може би просто трябва да си признаем.
Не, разбрахме се да мълчим.
Това е вече лудост. Тази тайна ни довършва.
Няма да ходим в полицията.
Можем да сложим край на това и да уредим съсипания си живот.
И как точно ще го направим?
Не беше злополука, а убийство. Ти го каза, помниш ли?
"Убийство".
Да се срещнем с копелето насаме.
- Като снощи ли?
Майната ти, Рей.
- Не. Бари е прав.
Той няма да ходи в полицията. Да го намерим и да поговорим с него.
Как да го намерим?
Трябва да е приятел или роднина на блъснатия.
Как се казваше той?
Дейвид Иген.
Не трябва да отписваме Макс.
Ами намери го. Обори Бари. Нали това искаше?
Не. Искам ти и аз просто...
- Слушай, Рей, разбери.
"Ти и аз" - такова нещо няма!
Мога да се включа в библиотеката. Да засечем данните, които имаме.
Иген, Дейвид.
Всичките ли са за Дейвид Иген?
Да, споменат е в тях. Вади всичко с неговото име.
Чакай, 5-ти юли преди 2 години. Какво е това?
"Сузи Уилис се удавя с кола,"
след като излиза от пътя, близо до плажа Доусън.
Шофьорът Дейвид Иген е жив.
- Помня тази катастрофа.
"Сузи бе сгодена за Дейвид. Щяха да се женят."
Помня, че бе татуирал името й на ръката си. Видях го.
"Опечалени: майка Клер и сестра Мелиса от Марибел".
Живеят в околията. Какво мислиш?
Има ли какво да губим?
Завий надясно.
- Къде?
Там отзад.
Какъв точно е планът?
Да кажем "Убихме сина ви и минавахме наоколо, та..."
Ще импровизираме.
Не трябва ли да съставим план? Анджела Лансбъри винаги си има.
ИГЪН
А ако ни познаят? Може да ни застрелят.
Мина година. Вече да са го сторили.
Джоди Фостър направи така и й отвори сериен убиец.
Е, добре, опитахме се.
Добавяш влизане с взлом към досието си ли?
Какво обичате?
Колата ни изгасна. Може ли да ползваме телефона?
Телефонът е ей там.
- Благодаря.
Джоди...
Ще викнеш ли "Пътна помощ"?
Разбира се... Анджела.
Казвам се Миси Иген.
Вие от Марибел ли сте?
- Не, от Саутпорт.
Учих в гимназията там.
- Видя ми се позната.
Кой випуск си?
- 1988-а.
Името ти "Иген" ми звучи познато. Имаш ли брат?
Имах, по-малък брат. Дейвид.
Кой випуск беше?
- 92-ра, но почина миналия юни.
Съжалявам.
Сама ли живееш?
Да, сама.
Баща ми почина отдавна, а мама е в един дом.
Не понесе добре случката с Дейвид.
Нещата са различни, откакто той умря.
Идват насам.
Мога да ви направя чай, докато чакате.
Благодаря.
- Да, много мило.
Аз мисля, че помня Дейвид. Той имаше приятел... как беше?
Не бяха ли приятели с един... Как му беше името?
Не знам. Не познавах много от приятелите на Дейвид.
Но имаше един.
Отби се малко след смъртта му.
Да изкаже съболезнования.
- Така ли?
Да, много мило момче. Беше сладък и умен и...
Много се харесахме за около 2 минути.
Но нищо не излезе.
Той не го каза, но мисля, че му бе тежко да стои край мен.
Къде е този стар приятел сега?
- Не знам.
Помниш ли името му?
- Били.
Има ли фамилия?
- Блу. Били Блу.
Знаеш ли...
По-добре да чакаме в колата.
- Стига, моля ви, останете.
Не искам да изпусна "Пътна помощ".
- Благодарим за телефона.
Пак заповядайте. Напоследък рядко се чука на вратата ми.
Добре ли си?
- Заплеснах се. Извинявай.
Но това посещение и срещата със сестра му...
Видя ли какво сме направили?
Беше злополука.
Убихме човек и съсипахме живота на всичките му близки.
Едва ли сме толкова могъщи. Много заслуги си приписваме.
Забравихте си цигарите.
- Благодаря.
Виждам, че сте запалили.
Да, проклетията веднага запали.
- Странно как винаги става така.
И какво сега?
- Ще търсим тоя Били Блу.
Може би е искал да умре.
Какво?
Дейвид Иген.
Приятелката му загива на същото шосе.
Може да е изпитвал вина и да е чакал някой да го блъсне.
Ако това ще ти помогне да заспиш...
Какво стана с нас? Бяхме най-добри приятелки.
Бяхме много неща.
Липсваш ми.
Здрасти, татко.
Бившата, състарена кралица дали не се замечта?
Какво искаш?
Правим ревизия на магазина утре. Трябваш ми в 10 ч.
Не мога. Утре съм на парада.
Татко ми повери магазина и те искам там до 10.
Миналогодишната кралица трябва да води парада.
Такава е традицията. Не мога да ти помогна.
Ти и твоята коса... Толкова сте жалки.
Напусни стаята.
СКОРО
Какво?! О, Господи!
Сигурна ли си, че е умрял?
- Не ме питай пак. Умрял е.
Видях го целия в раци.
Ти отвори.
Не ме гледай така. Той беше там! И беше облечен в твоето яке.
Е, да не са го отнесли раците?
Кълна се.
- Вярвам ти, Джули.
Той е бил тук и е взел тялото.
- Защо?
Защо се опита да те прегази?
Защо отряза косата на Хелън? Дразни ни!
Да се прибираме.
- Къде ти е якето, Бари?
Той ни държи в шах. Не можем да идем в полицията.
Вече не. Той се погрижи за това. Той ни гледа отстрани и чака.
Какво чакаш?!
Какво чакаш?!
Какво правиш тук?
- Търсех ви.
Ти ще умреш.
Престанете!
- Какво бе?! Нищо не съм направил.
Лъжеш, мамка ти! Той лъже!
Остави го! Стегни се!
- Той стои зад това!
Колко изперкали рибари има?
- Той преследва и мен!
Получих писмо.
О, писмо си получил. Мен ме прегазиха. На Хелън й накълцаха косата.
Джули получава труп в багажника, а ти - писмо. Страшен баланс.
Какъв труп?
- Стига преиграва!
Ти уби Макс. И ми взе якето.
- Макс е мъртъв?
Все ни дебнеш и искаш да си ни приятел.
Но завистта не ти понесе.
- Майната ти!
Престанете!
Трябва да сме заедно и да си помагаме.
Ако не е рибарчето, кой е и как да го открием?
Според нас е Били Блу.
Откъде знаеш това?
- Миси ни каза за приятеля му.
Вероятно съученик на Дейвид. Според сестричката, випуск 92-ра.
Елза беше 92-ра. Може да има нещо в албума на випуска й.
Това ли е той? Трудно ще повярвам.
Лицето му не е размазано по пътя.
Може "Блу" да е само псевдоним.
Правилно, лесно е можел да излъже Миси. Както ние.
А ако занесем албума на Миси?
- Тя ще ни го посочи.
Никъде няма да ходя...
С тоя албум "Търси се".
Аз ще ида. Ти си на парад.
Трябва да си там, ако се покаже.
- Не искам да се показва.
Това може да е единственият ни шанс да го заловим.
Отивам при Миси. Върви на парада. Ако се покаже...
Ще му набия канчето...
- Чуйте се.
Звучите като народни будители.
- Днес е 4 юли, Рей.
Каквото е планирал, ще се случи днес, ако не го спрем.
Джули, не разбираш ли?
Този е от онези моменти, в които взимаш решение.
Нека вземем правилното този път.
- Искам този път да постъпя умно.
Тогава да тръгваме. Да изчезнем.
Аз вече изчезвах. Искам си живота.
Трябва да се изправим срещу това. Какво да бъде, Рей?
Ето там!
Пази се!
Махни се!
Къде е тоя, по дяволите?
Миси!
Моля те.
Помниш ли ме от онзи ден? Повредената кола?
Какво търсиш тук?
Моля те, трябва да поговорим.
Искам да открия приятеля на брат ти, Били Блу.
Ще погледнеш ли този албум?
- Какво значи всичко това?
Свързано е с брат ти и с миналия 4 юли.
Какво точно?
С брат ти не се случи злополука.
Знам.
- Знаеш?!
Той се самоуби.
- Какво?
Отиде там, за да умре. Там загина Сузи.
Целият град го обвиняваше за смъртта й.
И той започна да изпитва вина.
- Откъде знаеш, че се е самоубил?
Остави писмо.
Трябваше да го скрия от застрахователите.
Те не плащат при самоубийство.
Това вече няма значение, защото парите са похарчени.
НЯМА ДА ЗАБРАВЯ МИНАЛОТО ЛЯТО
Това не е предсмъртно писмо.
Това е смъртна заплаха.
За какво говориш?
- Брат ти не се е самоубил.
Аз го видях. Бях там. Както и подателят на това писмо.
Какво си видяла?
- Пресичаше пътя. Ние го блъснахме.
Не, той се удави.
Имаше татуировка "Сузи" на ръката.
- Той няма татуировка.
Нищо не си видяла! Махай се!
Напусни къщата ми!
О, Господи!
Не е бил брат й.
Спокойно. Аз ще бъда на балкона.
- Той имаше кука, Бари.
Видях я. Голяма... огромна кука.
Всичко ще е наред.
Нищо няма да ти се случи.
Много добре, дами.
А сега, аплодирайте победителката от миналата година Хелън Шивърс.
Конкурсът ни продължава с актьорските етюди.
Бари!
Някой да му помогне!
Помогнете му! На балкона!
Помогнете му!
- Извинете...
Какво има?
- Той ще го убие!
Кой кого ще убие?
- Там, на балкона!
Спокойствие, моля.
- Пуснете ме!
Г-це, минете зад мен.
Тук няма никой. Въобще не е смешно, ако ме питате.
Той беше тук... Рибарят. Той уби Бари.
За кого говорите? Тук няма никой.
Да се връщаме долу.
Внимавайте.
Дами и господа, заемете местата си.
Конкурсът ни продължава.
Г-це, ще ви закарам вкъщи. Родителите ви се притесняват.
Трябва да ми повярвате.
Позволете да ви откарам.
Извинете. Това ще ни трябва.
Хайде де, бързо...
И той го уби с рибарската кука ли?
- Да.
И със същата кука ли ти накълца косата?
Не, с ножици, тъпанар.
Звучи откачено, но е истина.
Чувал съм тая история, само че не беше рибар,
а избягал луд с кука, вместо ръка.
Ще трябва да свием по уличката.
Слушай, безмозъчна фуражка, имаше убийство
и ще пържиш в ада, ако го подминеш.
- Добре, ето какво ще направя.
Ще обявим Бари за издирване.
Най-вероятно се занася с теб.
Само минутка. Да помогна на тоя приятел.
Това е той.
- Какъв е проблемът?
Това е той! Зад теб!
"Сузи Уилис загива в кола.
Опечален - баща Бенджамин... ... местен рибар."
Отвори вратата!
Отвори! Бързо! Моля те!
Моля те! Елза! Какво правиш?
Елза, отвори! Бързо!
Отвори веднага! Моля те!
Идвам де.
Главният вход е отключен.
- Нападнаха ме!
Какво?
Заключи другата. Ще викна полиция.
- Какво става?
Прави каквото ти казвам, по дяволите!
Хайде...
Елза?
Елза, къде си?
Какво правиш тук?
Не сме убили Дейвид Иген. Някой друг е бил.
Бил е бащата на Сузи, Бен Уилис, той е рибар.
Но са намерили тялото на Дейвид.
- Мисля, че той го е убил.
Тоест, тоя Уилис е убил Дейвид, а после ние сме убили него?
Да, ами ако не е умрял, ако е още жив?
Това е лудост.
Ела, качи се при мен.
- Трябва да намерим Хелън и Бари.
Ще ги намерим.
БИЛИ БЛУ
Ти.
Господи, това си ти.
Какво?
- Били Блу. Ти си бил при Миси.
Ти си приятелят. Ти си рибарят.
Ще ти обясня! Чакай! Джули, чакай!
Остави ме!
Моля ви, помогнете ми.
- Спокойно, дете.
Трябва да позвъня в полицията.
Вътре в лодката! Бързо!
Проблеми ли имаш, дете?
Да, големи проблеми...
Жалко... Като помислиш, че е 4 юли.
Младите като теб трябва да се забавляват, да пият и купонясват...
да газят хора и да си измиват ръцете... такива неща.
Ти.
Бен Уилис.
- Много добре.
Подготвила си си домашното.
Добре дошъл на борда, Рей.
Отвори вратата! Няма къде да се скриеш!
Ела, Джули!
- Рей!
Честит 4 юли, Джули.
- Моля те. Беше злополука.
Не ме интересува. Ще ти дам един съвет.
Когато убиваш някого, увери се, че наистина е мъртъв.
Никого не сме убивали. А годината беше...
Знам. Вината ме съсипваше.
Трябваше да разбера кой е бил. Затова отидох при Миси.
Съжалявам, че не ти казах, но...
... исках да се върнеш.
Не можех пак да те загубя.
Обичам те, Джули.
Никой друг не ме разбира.
- Аз разбирам твоята болка.
Имате ли някаква представа защо е искал да ви убие?
Никаква.
Няма страшно, и тялото ще цъфне.
Обикновено изскачат.
ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО
Класирах се сред първите.
Благодаря ти. И ти ми липсваш. Но ще се видим след няколко седмици.
Нямам търпение. Обичам Ню Йорк.
Разбира се, че теб обичам повече.
Да. Обичам те и ти го знаеш. Трябва да се изкъпя. Закъснявам.
Джули, имаш поща!
Благодаря, Стеф.
Само с кърпа.
Рей, не започвай. "Ще ми скокнеш" след 2 седмици.
Да, и аз те обичам.
КУПОН НА БАСЕЙНА СЪБОТА НА ОБЯД
ВСЕ ОЩЕ ЗНАМ