A Knight's Tale (2001) (A Knight's Tale CD1.sub) Свали субтитрите
Но само знатни рицари участвали. Това били рицарските турнири.
За един от тези рицари, бивш шампион на графството, това беше края.
Но за един от селяните му, оръженосецът Уилямс, беше само началото.
Трябва ли да му помагаме?
Трябва да е на арената след две минути. Две минути или отпада.
Заеми ми тези.
Дясна. Лява.
- Мъртъв.
- А?
Tри на нула пики след два двубоя.
Докато сър Ектор не падне от коня си, не сме победени.
Той е мъртъв.
- Тоест?
- Искрата на живота му е покрита с лайна.
Духът му е мъртъв, но вонята му остава.
- Това отговаря ли на въпроса ти?
- Не, не, не.
Не, той спи. Събуди го.
На минути от победата сме! Не съм ял от три дни!
Никой от нас не е хапвал!
- Да доведем свещеник.
- Не, той не е мъртъв!
Събуди се! Хайде!
Хайде!
Роланд.
Оръженосец, сър Ектор трябва незабавно да се яви, или отпада от състезанието.
Идва.
Не съм ял от три дни!
Tри дни! Какво сте ял, че воните така?!
Ако не бяхте мъртъв, щях да ви убия!
Ще яздя на негово място.
Свали му бронята. Ще яздя не негово място.
Уот, спри да го риташ! Ще яздя на негово място. Помогни ми.
Каква е титлата ти Уилям?
Уилям Тачър, отговори ми каква е титлата ти.
Не е „сър Уилям".
Не е граф или дук или крал Уилям.
Знам.
Трябва да си благородник, за да се състезаваш.
Това са подробности. Основното е храната. Искаш ли да ядеш или не?
Ако благородниците разберат, ще имаме неприятности.
Тогава се моли да не разберат.
КАТО РИЦАРИТЕ
Свали забралото.
Хайде, закъсняваме.
Резултатът е три на нула пики в полза на сър Ектор.
Лорд Филип от Арагон.
Готов ли сте?
Сър Ектор. Готов ли сте?
Готов?
Изправял съм се срещу сър Ектор много пъти.
На тренировки като негова мишена. Никога не си го поразявал.
- Не ми досаждай с подробности.
- Основното. Остани на коня.
Трябват му 3 точки. Трябва да те свали от коня.
Знам как се отбелязват точки, Роланд.
Цял живот чакам този момент.
Да не мислиш, че сър Ектор се е насрал до смърт?
Задръж се на седлото. На седлото.
Задръж се на седлото!
Уилям, жив ли си?
- Спечелихме! Спечелихме!
- Чуваш ли ме?
Слез от мен! Уилям, чуваш ли ме?
Спечелихме!
Диша. Диша!
Сър Eктор.
Сър Eктор. Свалете шлема си.
Милорд, последния удар на пиката го повреди, и не мога да го сваля.
Казва, че последния удар...
Представям вашия шампион, милорд.
Двадесет.
Не, 10.
- Петнадесет.
- Дадено.
Много добре. Довиждане.
Петнадесет сребърни флорина. Това не го купи.
Тези пет за Уилям.
Пет за Уот. Пет за Роланд, който се прибира у дома в Англия.
Право в кръчмата, ако питаш мен. Пирог със змиорка, пита бри,..
кейкове от вратига с ментов крем.
Можем да го направим.
Правили сме го, момче. Това в ръката ти е сребро.
Не, искам да кажа, че можем да го направим. Можем да сме шампиони.
Дайте ми монетите си.
Хайде, дайте ми монетите си.
Тази е за теб.
И една... за теб.
Така остават 13.
Тринадесет за тренировка и принадлежности.
Турнирът в Руен е след месец.
Можем да си разделим по-голяма награда.
След месец ще сме на път да станем богати и известни.
Или ще лежим в праха като сър Ектор. Уилям, искам само да си отида вкъщи.
Кейкове от вратига. Телешки кюфтенца с копър. Аз ще си взема моята петарка сега.
Чакай.
Тръгваш по погрешен път!
Даже не можеш да участваш в турнир.
Повечето е кураж да поемаш ударите. Имам кураж.
A техника? Имам един месец да я овладея.
Можеш ли да посочиш някой по-добър с меча от мен.
- Но на тренировките.
- Не си от благородно потекло.
Значи ще излъжем.
Всъщност как благородниците са станали благородници?
Спечелили са го с меча си. Аз ще го направя с пика.
- С тъпо копие.
- Няма значение, Уот.
Човек може да промени съдбата си. Няма да прекарам остатъка от живота си без нищо.
Tова е нищо. И мечтата ти за слава ще ни отведе там.
Ние сме селяни. Славата и богатството са недостижими.
А пълното коремче? Tази мечта може да се сбъдне.
Ако успееш да си вземеш монетите, отиваш да ядеш кейк в Англия.
Но ако не успееш, идваш с мен.
Видя ли? Парите нямат значение.
Видя ли колко съм гладен?!
- Видя, нали?
- Проклетият ти стомах, Уот!
Роланд, моля те.
С 13 сребърни монети, трима мъже могат да променят съдбата си.
Бог те обича, Уилям.
Знам, знам. Никой друг не ме обича.
Нямаше късмет.
- Мисля, че се влошава.
- Влошава се.
Смяна.
Смяна.
Слава и богатство. Слава и богатство!
Видя ли колко е опасно?
По-бързо! По-бързо! Добре, използвай краката си!
Хайде, Роланд. По-бързо! По-бързо!
Пропусна.
Направи го толкова пъти.
Явно това означава, че трябва да го направим още веднъж.
Хайде.
Хайде кончета, ди-и-и.
Хвани го.
По-бързо. Пази равновесие.
Не, по-бавно. Дръж го здраво.
Улучих го! Виж, направих го!
Всеки момент ще изплува.
- Да, по-добре е.
- Хубаво.
- Мой ред е да яздя.
- Не.
Не сме стигнали знака. И не мисля, че трябва.
Как ще изглежда ако господарят ми язди, а аз вървя пеша?
Не давам пукната пара! Мой ред е! Мой ред е!
Mоже пък никой не трябва да язди. Конят не е каквото беше.
Добре. Добре.
Добро утро.
Добро утро.
Сър.
Какво правите?
Влача се.
Нали разбираш, ходя тежко? Да ходя тежко?
Да ходиш тежко, бавно, уморително...
гнетящ, нерешителен вървеж на човек, на който не му е останало нищо...
освен импулса да упорства.
Ограбиха ли ви?
Интересен въпрос. Да.
И в същото време огромно, ехтящо ''Не''
По-скоро е принудителен обет за бедност.
Хубавата страна на влаченето е, че показва гордостта ти.
Гордостта, решимостта и вярата в добрия Всемогъщ Господ Бог.
Моля те, Исусе, спаси ме от неща-...
... стията ми.
Кой си?
Лилиум интерспанис.
Лилия сред тръни.
Името ми е Джефри Чоусер. Изписва се по същия начин.
Чоусер?
Джефри Чоусер, писателят?
- Кой?
-"Кой? ". Писател.
Пиша с мастило и пергамент. За едно пени, ще ти напиша всичко.
Призовки, укази, декрети, постановления, документи за благородство.
Известен съм с това, че пиша стихове, ако музата ме споходи.
Сигурно си чел книгата ми, Книгата на дукесата.
Беше алегорична.
Няма да те обвиняваме. Всеки решава за себе си.
Документи за благородство ли каза?
Tочно така. Това казах.
A вие господа сте?
Аз съм сър Улрих фон Лихтенщайн от Гелдерланд.
Tова са верните ми помощници Делвс от Додингтън
и Фоулхъртс от Кру.
Аз съм Ричард Лъвското сърце. За мен е удоволствие.
Не, аз съм крал Шарлеман! Йоан Кръстител!
Добре!
Дръж си езика зад зъбите, сър, или ще го загубиш.
Виждаш, че ти вярвам,..
сър Улрих.
Благодаря.
Джеф.
Имаш ли още нещо за казване, сър Дибидюс от Гол, или можем да продължим по пътя си?
- Отивате на турнира, нали?
- Щом това е пътя към Руен.
Tова трябва да се види. Ограничават участието в Руен.
Благородническото потекло трябва да се установи четири поколения назад и от двете страни на рода.
Трябва да се представят документи за благородно потекло.
Слушай, облечи ме...
обуй ме, за Бога, нахрани ме и ще имаш документите си.
Не.
- Документи за благородническо потекло.
- Той ни трябва. Той ни трябва.
- Дай да говоря с него.
- Бъди мил.
Мил, мил, мил.
Добре.
Предай ни, и ще те бия, докато червата ти не излязат...
и не те обърна с хастара навън.
Болка.
Много болка.
ТУРНИРЪТ В РУЕН
Представям сър Улрих, чийто дядо по майчина линия е Шилард фон Рехберг,..
син на дук Гуел от Саксония, син на Гибелинг, син на Вендиш.
- Вендиш наследяват феодалното си владение...
-Това ще свърши работа, глашатай.
Шест поколения е повече от достатъчно. Покажи ми документите.
Посочи в кои дисциплини ще се състезава твоя господар.
Първо ще се срещне с "Роджър" лорд Мортимър.
Много ви благодаря.
Не мога да повярвам. Успя, Чоусер.
Благодаря ти. Мисля, че имахме късмет.
Удоволствието е мое, Уилям.
Ако нямаш нищо против, ще се навъртам наоколо.
Бъди мой глашатай. Ще получиш част от наградата.
Добре. Сега, ако нямаш нищо против ще видя един човек за едно куче.
"Когато излизах от Чипсайд"
"Да се търся късмета"
"Докато минавах през река Темза"
"През нейните изпарения"
"Тогава срещнах красива девойка"
"И тя ми каза, че се казва Нел. "
Камбана или ад се римуват с Нел.
Може ли да си поговорим?
А, да си поговорим.
Сър, моя орден е известен с мълчаливостта си.
Бих искал да те чуя, дори това да ми струва слуха.
Това е добре, защото не искам тишина в живота си.
Кажи ми името си.
- Щеше ли да настояваш, ако бях грозна?
- Да!
Тоест не. Тоест...
Ти мърсиш дома на Бога!
Кажи ми името си.
И какво ще направиш с името ми, сър Хънтър?
Викай ми лисица, защото за теб съм това.
Тогава ще бъдеш лисица, докато ти намеря име, лисичке моя.
Той е хубав ловец, трябва да му се признае.
Това не ви ли шокира, дами?
Разбира се, милорд.
Разсмях се само, за да не се разплача.
Красотата е проклятие.
Моли се да остарееш бързо.
Моли се красотата ти да увехне, за да служиш по-добре на Бога.
O, моля се, милорд. Моля се затова постоянно.
Защо, Господи, си ме проклел с такова лице?
Божията воля има цел, но ние може да не я знаем.
Това е страхотно.
Сър Улрих фон Лихтенщайн...
срази "Роджър" лорд Мортимър с една пика на нула.
Спокойно, момчета. Ще помислят, че никога преди не съм чупил пика.
- Ама ти не си!
- Улрих е чупил хиляди пики.
Хайде. Трябва да излизаш за двубоя с мечове.
Бронята ми е хлабава.
По дяволите. Не мога да си вдигам ръката, за да блокирам ударите.
Не можем да я оправим сега. На ред сме за двубоя с мечове.
Беше грешка да запишем два двубоя. Много съм прибързан.
- Ще се оттегля от мечовете.
- В това си най-добър.
Но наградите и престижа са най-големи в двубоя с пики.
Улрих фон Лихтенщайн? Аз съм съдебния пристав Саймън.
Закъснявам за двубоя с мечовете.
Трябва да ви задържа заради глашатая ви.
Не си бил ограбен.
Имам проблем с хазарта.
Не мога да се спра.
И тези хора...
буквално ще свалят дрехите от гърба ми.
Какво ще правим?
Той ни увери, че вие, неговият господар, ще ни платите.
A вие кои сте?
Питър, смирен продавач на индулгенции...
и доставчик на религиозни реликви.
Колко дължи?
Десет златни флорина.
Ти, гнида такава!
- Болка! Болка! Обещах ти болка!
- Махни го от мене!
Уот, пусни го!
Ккакво ще му направите, ако откажа?
Ние, от името Господне...
ще вземем от плътта му, за да разбере,..
че хазарта е грях.
O, хайде.
Моля те, Уил.
Моля ви, ще ми помогнете ли, сър Улрих?
Обещавам ви, че няма да съжалявате.
Нямам парите.
Освободете го...
и му върнете дрехите.
Ще получите парите.
Добре.
Ти излъга.
Да, излъгах. Аз съм писател. Давам размах на въображението!
Вижте, милорд Улрих фон Лихтенщайн, син на...
- Много късно. Обявиха го.
- Добре.
Десет удара с меч. Сър Улрих да парира първи.
Удар!
Удар!
Престани да му даваш да те удря!
Млъквай! Млъквай!
Два удара за сър Уолтър Лоринг!
Сър Улрих удря!
- Сега е твой ред!
- Хайде!
Удар!
Аз го научих на това! Tова съм аз!
Сър Улрих надделява, пет на два!
Виж, милорд Улрих! Скалата! Твърдото място!
Като вятър от Ледерланд, той прелита!
Отиде далеч от дома си в търсене на чест и слава!
Върви в градината на необузданост!
- Ти си шампион.
- На меч.
Нали затова сме тук? Хайде.
Искате ли да го докоснете? Искате ли да го докоснете?
Трябваше да запазим парите за ковач.
Не мога да ти платя сега,..
но обещавам, че ти платя, само...
- Не! Пари.
- Извинявай.
- Първо парите, не обещания.
Изчезвай.
Извинете, сър.
Можете да опитате отсреща.
Жена?
Просяците не могат да избират, господарю.
Благодаря.
- Извинете.
- Не работя безплатно.
- Не мога да участвам със счупена броня.
- Това е твой проблем, не мой.
Всяка капка пот има цена.
Прави бяха. Казаха ми, че съм луд даже да те питам.
- Кои?
- Другите оръжейници.
Казаха ли, че не мога да го направя защото съм жена?
Казаха, че те бива с конете, не с оръжията.
Никой не е споменавал, че си жена.
Котешко месо! Горещо вино!
Котешко месо! Горещо вино!
Лейди, ще спечеля този турнир за теб.
Не! Аз ще го спечеля за теб.
Позволете да представя граф Адемар,..
победител в турнира на Франция и шампион на Сен Емилиън.
Всичко това бледнее, когато се изправиш пред най-красивата жена в Християнството.
Само се преструвате ли, че с биете, граф Адемар, или водите и истински воини?
Аз съм водач на свободните общества. Армиите ми са в Южна Франция.
Джеф, това е моята дама.
- Уилям, целиш се твърде високо.
- Не знам друг начин.
- Съсредоточи се.
- Какво да й кажа?
Какво мислиш за турнира?
Много е безцеремонен.
И не разбирам правилата.
Tогава ще те науча.
Мач са три пики.
Една точка се дава за счупване на пика между врата и кръста.
Две точки за чупене в шлема. Това е по-трудно.
Шлемът се мести твърде бързо. Повечето удари отскачат.
И три точки се дават за сваляне на ездач на земята.
Освен това, ако свалиш ездача на земята, печелиш коня му.
Умират ли хора на този турнир?
Върховете на пиките са затъпени с коронки.
Разбира се, стават и нещастия.
Аз самият, Джоселин, никога не съм бил свалян от коня си.
Нито пък аз.
Името ви, мадам.
Още не съм го чул.
Сър Хънтър, упорствате.
Може би ангелите нямат имена. Само красиви лица.
A вие сте?
Аз съм... а...
Забравихте ли?
Или името ви е сър "А... "
Улрих фон Лихтенщайн от Ледерланд.
Вече го забравих. Каква хапка!
- Бронята ви, сър.
- Какво за нея?
Колко стилно от ваша страна да носите антика. Ще сложите началото на нова мода, ако спечелите.
Дядо ми ще може да носи неговата пред хората отново.
И щит. Колко чаровно.
Някои от тези провинциални рицари се малко по-добри от селяни.
Втория син...
... на сър Уолас Пърсивал, третия граф на Уоруик.
Mилорди, милейди...
... за мен е чест да представя господаря ми...
... сър Томас Колвил.
Добър си.
Много си добър.
Mилорди...
... милейди...
... и всички тук, които не седите на възглавнички...
... днес...
... сте равни.
Защото сте еднакво благословени.
Защото имам честта...
... привилегията, не, удоволствието...
... да ви представя рицар посветен от рицари.
Рицар, който може да проследи рода си до...
... и отвъд Чарлеман.
За първи път го срещнах...
... на върха на една планина до Йерусалим...
... да се моли на Бог...
... за прошка за Сарацинската кръв...
... пролята от меча му.
След това, той ме удиви отново в Италия,...
... когато спаси сирота красавица...
... от предстоящите насилия на ужасния й чичо.
В Гърция...
... той прекара една година в мълчание...
... само, за да разбере по-добре звука на...
... шепота.
Така без повече излишно разкрасяване и шум...
... представям ви Търсачът на Мир...
... Защитника на италианската непорочност...
... Изпълнителя на Божията воля, единствения и неповторим...
... сър Улрих фон Лихтенщайн!
Благодаря! Благодаря! Ще бъда тук цялата седмица.
Това беше различно.
Време е да отпразнуваме различията си.
Само може би не публично.
Ти...
Да, добре съзнавам, че идва времето за големия пердах.
Да, да.
Имам вниманието им. Спечели сърцата им.
Много добре.
- Тя гледаше ли, Джеф.
- Какво?
- Тя видя ли ме?
- Да, видя те.
- Видя ли ме да поемам удара?
- Да.
- Беше ли концентрирана?
- Очите й се насълзиха. Просто ужасно.
Колвил има идеална техника. Не съм го виждал преди.
И аз.
Но този Лихтенщайн.
Техниката му, неразвита. Стилът, несъществуващ.
Все пак е безстрашен.
Безстрашен? Как така?
Цепката на визьора е тясна, но могат да влязат трески.
Повечето рицари вдигат брадичката си в последния момент.
Губиш противника си от поглед, но опазваш очите ти. Улрих не го прави.
Гледа целта през цялото време.
Истински ловец.
Сър Улрих...
... отказвам се.
Но никога не съм се отказвал преди.
Искам да запазя честта си непокътната.
Равенство. А Колвил е ранен.
Колвил се оттегля. Улрих продължава.
Защо Улрих не го довърши?
Прояви милост.
Tогава показва слабостта си. Tова е милостта.
Заради любовта към победата, Уилям, лягай си.
Не мога.
Любовта ми даде криле, така че трябва да летя.
Не мога да го обясня.
- Кара ме да чувствам като поет.
- Може да се чувстваш като поет,..
но звучиш като идиот.
- Дори не й знаеш името.
- Името?
Името й е Афродита.
Калипсо. Венера. Избери си.
Жените отслабват сърцето.
Без сърце не можеш да победиш.
- Но очите й...
- Съсредоточи се.
Кейкове от вратига!
Граф Адемар изпраща вест.
Каза, че ще спечели този турнир за вас.
Той е спечелил много. Печели ги за себе си и за собствената си чест.
Нищо не е да каже, че ще ги печели за мен.
Иска пак да говори с вас.
Не иска да чуе какво му говоря.
Aдемар иска жените си тихи.
Бихте ли позволили сър Улрих да спечели турнира за вас?
Не.
А и той е единствения, който не обеща да го направи.
Сър Улрих фон Лихтенщайн.
Бих му позволила да спечели сърцето ми.
Aдемар! Aдемар! Aдемар!
О, страхотно.
Граф Адемар. Не мисля, че съм виждал да губи.
Не, но ако го победиш, ще го видиш лично.
Господарю.
Сър Улрих.
Кристияна.
- Моята лейди ви моли да носите тази кърпа.
- Разбира се.
Също така каза да ви кажа, че името й е...
Джоселин.
- Довиждане.
- Довиждане.
Джоселин.
Съсредоточи се.
Не мога да дишам.
Няма никакъв стил.
Като наковалня е.
- Удря като чук. Удивително.
- Но не идеално. Цели се високо.
Завърти рамото си назад. Ударът му може да отиде надясно.
Но ако удари в ляво ще бъда убит.
Не съм казал, че не е рисковано.
Улрих! Улрих! Улрих!
Уилям?
Уилям, ела тук.
Ела тук.
Някой ден ще бъда рицар.
Сина на плетач? Рицар?
Можеш да се опиташ да промениш и съдбата си.
Може ли да стане, татко?
- Може ли човек да промени съдбата си?
- Да, Уилям.
Ако вярва достатъчно силно, човек може да направи всичко.
Ела тук.
Не си ми от класата, Улрих.
Ще се видим отново когато си достоен.
Ще ти сритам самочувствието!
Добре, милорд! Добре.
- Ти копеле такова!
- Иди и се погрижи за Улрих.
Иди се погрижи за Улрих.
Добре, милорд.
Благородна победа.
Mилейди, смятам, че това е ваше.
Победител в състезанието с пика...
... Пандолфо Малатезта.
Победител в състезанието с меч, Улрих фон Лихтенщайн.
Най-накрая, за двубоя от кон и турнирен шампион...
... Aдемар, граф на Анжу.
Aдемар! Aдемар! Aдемар!
Представям ви шампионите.
Следващия път, когато ме погледнеш, ще си по гръб на земята.
Моля. Бяхте претеглени, бяхте премерени...
и се установи, че сте губещ.
Спечели меча.
- Няма да се състезавам за него.
- Най-добър си с него.
Не. Това е турнирен шампион по всичко или по нищо.
Десет флорина. Tрябва да стигнат.
Шестици и седмици тази вечер, Чоусер. Чувстваш ли се късметлия?
- Имаш ли достатъчно дрехи?
- Изчезни. Свърших с теб.
Освен да настоя за отмъщението си.
Какво за Бога би могъл да ни направиш?
Ще ви изкормя във въображението си.
Всяка пъпчица, всеки недостатък в характера.
Бях гол един ден. Ти ще си гол завинаги.
Имам чувството, че пак ще се срещнем.
Ето, момиче, вземи каквото ти дължим.
Бронята, която носите, не е правена за вас, нали?
Е?
Мога да ви направя броня, която няма да усетите, че е на гърба ви.
Колко струва?
Заведи ме до Париж.
Пътуваме сами. Вземи златото и си тръгвай.
- Вземи колкото можеш за това. Да събираме багажа.
- Защо тръгваме толкова скоро?
Следващия турнир е след седмица. Можем да вървим и да пестим силите на коня.
Трябва да отидеш на банкета. Ще танцуваш и ще се покажеш в обществото.
И да позволя на Адемар пак да ми се смее? Не!
- Да!
- Не!
Mилейди трябва да знае цвета на туниката на господаря си.
- Туниката му?
- Да, за да се облече в тон.
Със съжаление уведомяваме милейди, че господарят няма да присъства...
- Глашатай, не отговаряй вместо мен!
- Да, милорд.
Слуга, отговори й.
Какъв е цвета на туниката ми?
Зелен.
Украсена с...
бледозелено...
със...
златни клупчета.
Ще кажа на милейди.
- Това е катастрофа!
- Не, туниката ти ще изглежда доста добре.
Не това е катастрофа, Роланд.
Не знам как да танцувам.
И-и-и едно, и две, и три, и четири.
Ръката ти трябва да е лека, като птица на клонче.
И-и-и едно, и две, и три, и четири.
И Уот не води. Следва като момиче.
И-и-и едно, и две, и три и...
И-и-и едно, и две, и още не го правиш както трябва.
И-и-и едно, и две, и три, и четири.
Можеш да ме удряш цял ден, защото удряш като какво?
Момиче.
- Достатъчно!
- Върни се! Уот, тихо!
- Той започна.
- Знаеш, че е докачлив!
Можеш ли по-добре?
- Разбира се.
- Тогава ми покажи.
Не.
Щом аз полагам всичките тези усилия, и ти можеш да я помолиш по-учтиво.
Съжалявам, Kейт.
Чудех се дали би ни показала как се танцува.
- Моля.
- Моля.
И-и-и едно, и две, и три, и четири.
Пет, шест, седем, смяна на партньорите.
И-и-и едно, и две, и три, и четири...
пет, шест, седем.
Полонеза. И едно...
Така ли си носиш косата?
Има ли друг начин?