First Knight (1995) (First Knight CD2.sub) Свали субтитрите
Лодка, сир. Взе я от северната порта и избягаха в гората.
Вече изпратих разузнавачи и кучета. Дай ми един батальон.
Дай ми хора.
- Не, точно това желае.
Вземи един отряд, веднага!
- Сир.
Няма да я нарани, сир. Твърде ценна е.
Ще опита да търгува с нея.
- От това се боя.
Бих дал живота си за нея. Но ако поиска повече, отколкото мога да му дам?
Добре дошли в моя дом... млейди.
Мисля, че можем да освободим лейди.
Ако го иска.
Какво е това? Роклята ви е скъсана. Ралф...
Заповедите ми бяха дамата да не пострада.
Роклята ви е съсипана.
Ти...
си почти...
кралица.
Ралф. Ти ли направи това?
Да, принце.
- Виждаш ли?
Артур не може да разбере това.
Хората не искат братство, а да ги ръководят.
Да разведа?
Някога това е бил най-великия дворец.
Сега в залите, където някога са пирували крале, расте трева,
а селяните превозват с каруци зидовете, за да си строят кочини.
Така е със славата.
- Какво ще правиш с мен?
Ще те задържа, докато Артур стане сговорчив.
Той няма да размени Лионес за живота ми. По-скоро ще умра. Артур знае това.
Саможертвата е лесна.
Но жертването на някой любим поставя убежденията ти на изпитание.
Убеден съм, че Артур ще направи компромис.
Това се нарича oubliette(катакомба).
Френско наименование за място на забравата.
Вашето жилище, милейди. Няма врати, няма решетки, нито ключалки.
Само стени от въздух.
Можете да се покажете!
Сам съм и невъоръжен!
Кой си ти?
- Вестоносец на краля.
Сам ли дойде?
- Да, принце.
Какво е съобщението ти?
- Лейди Гуинивер невредима ли е?
Невредима е. Давам ти думата си.
Трябва да се уверя с очите си.
- Думата ми не ти ли стига?
Аз съм простичък човек. От думи не разбирам.
Той ми носи вест. Покажи му дупката и после го върни.
Видя я. Да вървим.
- Не.
Трябва да предам съобщението.
- Добре.Тогава ще те завлека обратно.
Скочи отгоре! Скачай!
Хайде! Скачай!
Ако водата може да излезе, и ние ще можем. Да вървим.
Не! Дръж се!
Стреляй!
Защо спираме?
Уморен съм.
- Никога.
Ти се биеш дори насън.
Какво правиш?
- Ще видиш.
Сега, пий.
Пак.
Къде научи това?
- Прекарах живота си на открито.
Нямаш ли дом?
Не, нямам дом. Отдавна.
Трябва да е тежко.
- Защо?
Сам съм си господар. Вървя на където пожелая. Нямам какво да губя.
Защо да строя дом, та войниците да я изгорят?
Това ли се е случило с теб?
Господ да те пази от това.
На колко беше?
Майко!
Татко!
Беше отдавна.
Господ да пази всички от това.
- Мен не ме спаси.
Спасил те е.
- За какво?
Превърнало те е в човека, който си.
Мъж, който не се бои от нищо и никой.
Използвай този дар. Или по добре да си загинал.
Не знаеш колко пъти съм го пожелавал.
Но не си умрял. Оцелял си.
Кажи ми какво да правя.
- Живота си е твой.
Давам го на теб.
Забравяш, че ще се омъжвам.
Ако беше свободна да избираш, щеше ли да се омъжиш за Артур?
Аз съм свободна. Като теб.
- Докажи го.
Как?
- Забрави коя си.
Забрави за околния свят... и всички хора там, само ти и аз.
Направи каквото желаеш.
Тук. Сега.
Тя е там!
Благодаря ти, Господи.
Благодаря ти.
Благодаря ти. Можеш да си вървиш. Трябва да имаш по-важни задачи.
Ти възвърна живота ми. Най-малкото мога да ти подам ризата.
Разкажи ми какво желаеш. Твое е.
- Повечето мъже щяха да сторят същото.
Рискува живота си за чужд човек. Няма по-голяма любов от това.
Заблуди ме. Но сега... знам истината.
Не те е грижа за себе си. Нямаш богатство, дом, или цел в живота.
Само страстен дух, който те води.
Господ използва хората като теб.
Сърцето ти е открито и се раздаваш изцяло.
Ако ме познавахте по-добре, нямаше да кажете подобни неща.
Аз приемам доброто заедно с лошото.
Не мога да обичам хората на части. Сега, без повече възражения.
Нека ти се отблагодаря, както искам.
Приветстват твоето завръщане.
Дължим живота на лейди Гуинивер на един мъж.
Ланселот.
Вярвам, че е пристигането му в Камелот е имало цел,
дори той сам да не знае.
Каквото ще предложа на този мъж, вече е негово.
Едно място стои свободно.
Ще го направите рицар, сир?
- Предлагам му не жовот с привилегии.
А да служи. Ако го желаеш, твое е.
Не знаем нищо за него. - Биел се за пари.
- Може би трябва да обсъдим...
Достатъчно! Какво ще кажеш? Ще се присъединиш ли към нас?
Милорд, мога ли да говоря?
Дължа на този мъж повече от всички други..
Той заслужава всички почести, които можем да му окажем.
Но той не принадлежи на Камелот. Той е човек, който върви сам по свой път.
И в тази свобода и уединение е неговата сила.
Ако желаете да го почетете, както и аз, с цялото си сърце,
Да го уважаваме такъв, какъвто е.
Нека да върви по пътя си, сам и свободен... съпроводен с цялата ни любов.
Е... Ланселот?
Лейди Гуинивер ме разбира отлично.
Но тук, сред вас,
открих нещо, което желая повече от свободата.
Не бих могъл да ви напусна.
Браво! Значи ще се присъединиш към нас?
Да.
- Добре дошъл.
Това е само началото. Прекарай тази нощ в молитва.
При изгрев слънце ще се преродиш отново за нов живот.
Защо?
- Знаеш защо.
Моля те, напусни Камелот.
- Искам да съм близо до теб.
Не бива да казваш това.
- Какво трябва да кажа?
Нищо.
Ще напусна Камелот, ако дойдеш с мен.
Не.
- Тогава ми кажи, че не ме обичаш.
Не те обичам.
Изправи се, сър Ланселот.
Брат за брата в живота и в смъртта.
Брат за брата в живота и в смъртта.
Брат за брата в живота и в смъртта...
Кълна се да обичам и служа на Гуинивер, моя законна кралица, и да защитавам честта и.
Кълна се да обичам и служа на Гуинивер, и да защитавам честта и както своята.
Джейкъб...
Простете ми, милейди. Злият Малагант завзе Лионес.
Лионес...
Вратите са отворени.
Вдигнете лагер за през нощта.
- Къде, сър?
Там.
Твърде открито е. Не можем да го защитаваме.
Сир.
Не са тук.
Тук изобщо няма никой!
Обтегнете!
Пускайте!
Напред!
В атака!
Стрелците са на позиция, сир.
- Задръжте я.
Лявото им крило се огъва.
- Втори батальон наляво! Атака!
Центърът ни фържи ли се? Напред!
Отстъпват, сър.
- Не ги преследвайте.
Първи батальон се прегрупира.
- Свири напред.
Те бягат. Да ги преследваме ли?
- Не. Нека си отидат.
Към Лионес!
Добра работа.
Мечът ви... сър Ланселот.
Не!
Не!
Излезте.
- Живи са.
В безопасност сте. Не се страхувайте.
Какво щастие, че сте живи.
Има стъпало. Внимателно.
Бог да ви благослови, сър.
Стар съм вече...
Мога ли да се прибера в къщи?
Мога ли да се прибера в къщи?
Да. Да, можеш да вървиш у дома.
Благословена да сте, милейди.
Елиз...
Дойдох да се сбогувам, желая ти всичко хубаво.
Дълга нощ беше. Не си почивал.
Къде ще отидеш?
- Накъдето ме отведе пътя.
Кога ще те видим отново?
Не смятам да се връщам.
Никога?
Никога.
Вече знам какво трябва да направя.
Досега не бях повярвал в нищо. Но сега вярвам в Камелот.
И ще му служа най-добре като си отида.
Кажи на краля, че винаги ще помня, че той видя най-доброто в мен.
Какво да предам на себе си?
Че някога имаше един мъж, който те обичаше твърде много, за да те промени.
Няма да го забравя.
Веднъж се подслоних с него под едно дърво... в дъжда.
Ланселот...
Кралице моя.
- Дължа ти целувка.
Аз те моля.
Защо?
Защо?
Кралят ви вика, милейди.
Моля те да не криеш нищо от мен, дори да смяташ, че ще ме нараниш.
Ти... отдаде ли му се?
- Не, милорд.
Обичаш ли го?
Да.
Не оправдах ли очакванията ти?
- Никога, милорд.
Видях лицето ти, когато го целуваше.
Любовта има много лица. На теб гледам различно, но с не по-малко любов.
Когато жена обича двама мъже, трябва да избира между тях.
Аз избрах теб.
- Волята ти избра мен.
А сърцето ти него.
- Волята ми е по-силна от сърцето.
Мислиш ли, че чувствата значат толкова много за мен? Те ще отминат.
А волята ще ме води цял живот.
Както и мен моята, но само да те видя
и всичко, в което вярвам, губи значение.
Искам единствено любовта ти.
- Имаш я.
Имам ли я? Тогава ме погледни, както гледаше него.
Дадох един миг на Ланселот.
Да, ти си невинна. Но го обичаш!
Невинноста ти ще ме подлуди.
Ще направя каквото ми кажеш.
- Не знам какво да мисля.
Вече не виждам пътя пред себе си.
Само глупците мечтаят за единственото нещо, което не могат да имат.
Прости ми.
Какво да ти прощавам?
Мечтаех за теб.
Беше сладка мечта...
докато я имаше.
Отключи.
- Сир.
Милорд?
- Аз ще задавам въпросите.
Дойде в Камелот, за да ме предадеш?
Не, милорд.
- Ти я желаеше. Преследваше я.
Кралицата е невинна.
- Невинна?
Видях я в прегръдките ти. Доверих ти се, обичах те, а ти ме предаде.
Не исках да ви нараня.
- Не ми оставяш избор! Никакъв!
Ще бъдеш обвинен в измяна. Ще се защитаваш в съда.
Законът ще те съди!
Нека Бог ни дари с мъдростта да открием истината, с волята да я следваме
и със силата да я утвърдим.
Амин.
Сгреших за Ланселот. Като човек, мога да простя...
Като крал, трябва да въздам справедливост.
Утре на главния пощад ще има публичен съд.
На главния площад?
- Нека го уредим дискретно.
Мислиш, че честта на Камелот е личен въпрос?
Трябва ли да се сгуша в ъгъла, като че ме е срам?
Отворете вратите. Искам всички да присъстват.
Искам всеки да види, че в Камелот управлява законът.
Гуинивер, господарка на Лионес, кралица на Камелот,
Гуинивер, фосподарка на Лионес, кралица на Камелот,
и Ланселот, рицар от Върховния съвет,
са обвинени поотделно и заедно
в оскърбяване на кралството и нарушаване правата на краля.
Тези престъпления представляват акт на измяна срещу Камелот,
а наказанието, предвидено от закона, е смърт.
Сър Ланселот има думата.
- Думите ми са само за краля.
Милорд. Кралицата е невинна.
Но ако живота ми или смъртта ми
ще послужат на Камелот. Вземете ги.
Правете с мен каквото искате.
Брат за брата в живота и в смъртта.
Кралят желае ли кралицата да бъде разпитана?
Бог да ми прости.
Кралят желае ли кралицата да бъде разпитана?
Кой идва там?
- Кой идва?
Стража!
Затворете вратите!
Никой да не мърда или Артур ще умре!
Хората ми контролират градските врати.
На всеки покрив имам човек с горящ факел!
Само да вдигна ръка и златния ви град ще стане на пепел.
Сега аз съм закона! Подчинявахте се на Артур. Сега ще се подчинявате на мен.
Хората ми не са въоръжени, Малагант.
Ако искаш мен, тук съм.
Погледнете го! Вижте великия Артур от Камелот.
Той е човек, събуждащ се от сън.
Силните управляват слабите! Така твоя Бог е устроил света.
Бог ни прави силни, за да си помагаме.
Моят бог ме прави силен, за да живея живота си!
Артур казва, "Служете един на друг". Кога ще живеете своя живот?
Това е свободата, която ви нося! Свобода от тираничната му мечта!
Свобода от тираничния му закон! Свобода от тираничния му Бог!
Искам народът ти да те види коленичил пред мен.
Коленичи пред мен или ще умреш.
Твърде горд? Мислиш ли, че ще служиш по-добре на народа си мъртъв?
Не ми е останала гордост.
Това, което правя сега, го правя за народа си и за Камелот.
Нека ми простят.
Това е последното, което правя като ваш крал.
Не се страхувайте.
Всичко се променя.
Аз съм Артур от Камелот.
Сега ви заповядвам на всички...
да се биете! Бийте се! Както никога досега!
Не!
Камелот ще живее!
- Изгорете всичко!
Не! Внимавай!
Напред!
Меч!
Камелот никога няма да се предаде на тиранията на Малагант!
Нищо ли не може да се направи?
- Съжалявам.
Ланселот...
- Да, милорд?
Къде е мечът ми?
- Тук.
Моят истински... моят Първи рицар.
Сега Камелот е твоят дом.
Ти си бъдещето... Бъдещето на Камелот.
Грижи се за нея заради мен. Грижи се за нея.
Сега го почувствах, любима.
Слънчевият лъч.
Той е в очите ти.