First Knight (1995) (First Knight CD1.sub) Свали субтитрите
бе посветил живота си в изграждането на мирна и справедлива страна.
Сега искаше да се задоми.
Но мира не продължи дълго. Първият измежду рицарите на Артур, принц Малагант,
отдавна завиждаше на славата на краля.
Той намери предлог за раздор и изпълнен с ненавист, напусна Камелот.
И света отново се раздели на две между тези, които се събраха с Малагант
и тези, които останаха верни на краля.
По тези места живееше Ланселот.
Странник, който не се интересуваше от мира, справедливостта и рицарството.
Времената бяха тежки. Хората живееха както могат.
А Ланселот беше добър с меча...
Добре. Искаш ли да знаеш как да победиш?
Как?
- Бъди единствения с меч.
Лесно е.
Ръкопляскайте му! Би се добре!
Браво, Джон.
Победителя взема всичко, приятели! Още един двубой и си тръгвам.
Веднъж в живота се среща мъж тъй силен, смел, бърз, та никой не може да го победи.
Докато го чакате, може да се упражнявте с мен.
Както е вярно, че слънцето ще изгрее, толкова сигурно е, че има по-добър от мен.
Може да е тук. Днес.
Хайде!
Може да си ти.
Изглежда силен. Добър ли е?
- Изпитай го и ще разбереш!
Върви, Марк. Но не го наранявай.
Значи, ти си Марк? Аз съм Ланселот.
Готов ли си?
- Готов съм.
Не е нужно да ме убиеш, за да победиш.
Държиш ли здраво меча си?
- Не се безпокой за това!
Да ти дам ли съвет? Не изпускай меча си.
Това твоя меч ли е? Ръкопляскайте му!
Добре се справи, Марк!
- Как направи това?
Това трик ли беше?
- Не. Така се бия аз.
Мога ли да се науча? Покажи ми. Мога да се науча.
Проучвай противника и предвиждай действията му.
Това го мога.
- И чакай решаващия миг.
И това мога.
- И не трябва да се страхуваш, че ще умреш.
ШОН КОНЪРИ
РИЧАРД ГИЪР
ДЖУЛИЯ ОРМУНД
П Ъ Р В И Я Р И Ц А Р
Хайде! Бързо!
Затвори вратите!
Къде е татко?
Изгорете това.
Ще изгорим живи!
Трябва ни вода! Донете вода!
Не! Почакай да си отидат!
- До тогава ще сме мъртви!
Малагант.
Снощи хора от това село прекосили границата и убили трима от моите хора.
За наказание, унищожих вашето село.
Достатъчно дълго по границите се ширеше беззаконие.
Сега аз съм законът!
Хайде!
Ето я там.
Пазете кучето!
Насам, милейди.
- Почакайте.
Милейди...
- Няма да се бавя.
Имало още едно нападение. Още едно гранично село е изгорено.
Ана, замести ме.
Малагант ли е пак?
- Да. Малко са успели да се спасят.
Погрижиха ли се за тях?
- Искат първо да ви видят.
Не, моля ви. Бедните хора, след такова ужасно нещастие.
Не знаехме към кой друг да се обърнем, милейди.
Казват, че сме крадци, че сме пресичали границата.
Знам. Всичко е лъжа. Иска да ни покори.
Не се предавайте. Ще се бием.
- Не съм мекушава.
Джейкъб. Дай на тези добри хора нещо за ядене и пиене.
Когато отпочинете, ще се помолим за вашето село и Лионес.
Бог да ви пази, милейди.
- Вас също. Сега вървете.
Това е третото село, което опожарява.
- Иска да ни унищожи всичките ли?
Иска да подпишем договора
- Мисли, че ни е страх след смъртта на татко.
Ако не получи, това, което иска, може да си го вземе сам.
Осуалд... Нищо не казваш.
Знаеш какво мисля, детето ми.
- Да, преполагам.
Трябва да отговорим на принц Малагант.
- Ще му отговорим. Днес ще реша.
Сега ме оставете. Осуалд, остани.
Надявах се да имаме повече време.
- Не познаваш ли сърцето си?
Знам какво желая. Искам да се омъжа.
Да живея и умра в Лионес.
Но не мога да имам всичко, нали?
Прости ми, но предложенито за брак на Артур от Камелот...
Да, знам. Прав си, разбира се.
Няма какво повече да се обсъжда. Така да бъде.
Приемате предложението?
- Ще се омъжа за Артур от Камелот.
Бях толкова горд да те взема на ръце, когато се роди.
Ще бъда още по-горд на сватбата ти.
Бедния Артур. Единствената зестра, която ще му занеса, е една земя в опасност.
Но аз ще го обичам, Осуалд.
- Така трябва да бъде, дете.
Не бих могла да се омъжа без любов.
Артур носи властта си толкова леко.
Толкова нежност има в очите му.
Не познавам друг като него.
Как бих могла да обичам друг повече?
Стой!
Може да е засада. Огледайте зад дърветата!
Защитете каретата!
Стойте в стой.
Задръж! Задръж!
Сега!
След тях! След тях!
Всичко е наред.
Избягаха.
Почакайте!
Задръжте фланга!
Трябва да скочим! Хайде, Елийз!
Претърколи се като паднеш!
Пенелопа, хайде!
Трябва да скочиш!
Побързай!
Спасявай се! Те ще преследват мен!
Потъна в земята.
Не може да е далеко.
Ето я!
Не мърдай.
Кой си ти?
- Кой го интересува?
Убий го!
Какво?
- Бяха трима.
Замръзни. Ти... пусни меча.
Може ли да я имам след теб?
-Ти следваш жената?
Естествено. Виждал ли си някога нещо толкова красиво?
Не знам.
- Не я ли желаеш?
Нежната и кожа, сладките и устни... младото и, стройно тяло.
Имам заповеди.
- Кой ще разбере?
Трябва да я върна.
- Аз ще я държа на теб, ти на мен.
Няма да отнеме много време.
- Не искам неприятности.
Тази няма да създава неприятности. Погледни я. Тя го желае.
Какво прави тя?
- Виж сам. Обърни я към себе си.
Виж в очите и. Виж какво ти е приготвила.
Здравей, красавице.
Е... какво си ми приготвила?
Хайде.
Хайде.
Да вървим.
Защо рискува живота си заради мен?
- Не съм.
Можеха да те убият.
- Не съм лесен за убиване.
Знаеш ли коя съм аз.
- Коя си ти?
Гуинивър. Аз съм господарката на Лионес.
Е? Не се ли радваш да научиш, че си спасил живота на благородна дама?
Щях да се радвам и да беше доячка.
- Не би могла да ти се отплати както аз мога.
Ако беше толкова красива, колото ти, щеше да ми даде всичко, което желая.
Какво направих?
- Оскърби ме.
Сега те оскъбих.
Как смееш да се държиш така с мен?
Ще приема, че не познаваш добрите обноски.
Направи ми добра услуга и ти прощавам.
Къде е пътя?
- Не съм идвал тук преди.
И как се ориентираш?
- Досещам се.
Виждаш ли тези птици?
Търсят малки животни, премазани от минаващите коли.
За наградата...
- Хората ми ще ти платят.
Не искам пари.
- Трябва да знаеш, че скоро се омъжвам.
Значи още не си омъжена. Ти си свободна.
Дала съм дума.
- Не искам думата ти.
Желая теб.
- Няма да се поддам на желанието.
Защо не? Ти ме желаеш и аз те желая.
Може да впечатлиш някоя слугиня...
- Знам, когато една жена ме желае.
Мога да го видя в очите и.
- Не и в моите.
Боиш се, нали?
- Нямам какво да крия.
Тогава ме погледни.
Ако има капка чест у теб, обещай ми никога да не се повтори това.
Не познавам честта.
Но ти обещавам... Нама да те целуна повече, докато не ме помолиш.
Никога няма да те помоля.
Кога се омъжваш?
- На Еньовден.
Преди този ден, ти ще ме помолиш да те целуна пак.
Оскърби ме и после ме изоставяш?
- Пътя е ето там.
А това, преполагам, е храбрата ти охрана.
Дете мое... Благодаря ти, Боже.
- Дамите ми спасиха ли се?
Преследват ли ви, милейди?
- Не.
Не, там няма никой.
Новата ти страна те очаква.
Ако стане нещо...
- Ще ти пратя вест. Не се страхувай.
Изпрати Джейкъб. Искам да знам всичко, и добрите, и лошите вести. Обещай ми.
Обещавам.
Обещавам.
Лейди Гуинивер от Лионес. Добре дошли в Камелот.
Слава Богу, в безопастност сте. Повече нищо няма да ви навреди.
Милорд, удостоявате ме с вашата доброта.
Пристигането ви е такова щастие за мен, за което не съм дори таял надежда.
Милорд, не мислете така за мен, за да не се разочаровате.
Тогава ще ви приема такава, каквато сте, ако и вие направите същото.
Лионес очаква новини за благополучието ви. Джон ще изпрати каквото пожелаете.
Отгатвате желанията ми.
Кажете на народа ми, че пристигнах благополучно в новата си страна.
Кажи, че си видял сълзи на радост в очите ми.
Вече си като кралица.
Агравин, какво се случи?
- Засада, сир.
Малагант?
- Вероятно.
Беше ли в опасност лейди Гуинивер?
- Всички бяхме в опасност.
Бяха два отделни отряда.
Лейди Гуинивер беше в опасностr.
- Не ги очаквахте.
Толкова много загинаха при първата атака.
Кой можеше да предположи, че има втори отряд, който гледа безучасно?
Малагант не го е грижа колко хора ще изгуби, стига да победи.
Няма да се повтори.
- И двамата знаем, че никой не е идеален.
Но трябва да знам всичко.
- Сир.
Хайде.
За пръв път изкачих този хълм като дете и видях къде ще бъде моят град.
Нарекох го Камелот.
Толкова е красив, че ме плаши.
- Защо казваш това?
Научили са ме да не вярвам на външната красота.
"Красотата е кратка", казваше баща ми.
Спомням си начина, по който те гледаше. Той казваше,
"Всички бащи ли мислят дъщерите си за такива красавици?"
На мен никога не го е казвал.
Камелот.
Добро момиче...
Благодаря ти!
Спести ми дълга езда. Бог знае къде щеше да се спре.
Тя е изящно животно.
- Подходящо за кралица.
Аз съм Петър. Кралския коняр.
- Ланселот. На кой крал?
Краля е един. Артур от Камелот. Тази хубавица е подарък за бъдещата му жена.
Всички казваха, че никога няма да се ожени, но аз знаех че не е вярно.
Той просто чакаше жена си. Както всички нас.
Днес ще има празник! Хайде! Започнал е вече!
Преминете изпитанието и се срещнете с краля! Чие сърце е лъвско?
Стани първия, преминал през него,
и ще пиеш с краля като с роден брат!
Качете се тук! Сложете доспехи и преминете през редицата!
А вие, момчета?
Подкрепете този смел млад човек!
Преминете и ще срещнете нашата прекрасна кралица!
Ще дарите ли с целувка победителя, милейди?
Чухте ли? Който успее, ще спечели и целувка от лейди Гуинивер,
която скоро ще стане наша кралица!
Кой ще се реши?
Не така, идиот! Първо облечи доспехите!
Слез! Ти си луд! Ще се самоубиеш!
Давай!
Да!
Целувка! Целувка!!
Удивително. Как се казваш?
- Ланселот.
Ланселот. Това име ще се помни.
Наградата ти...
Помоли ме.
- Не.
Помоли ме.
Никога.
Не смея да целуна тъй красива лейди. Имам само едно сърце и не искам да го изгубя.
Ела.
Добре се справи.
Правил ли си това преди?
- Не, никога.
Как успя да преминеш?
- Трябва да усещаш от къде идва опасността.
За другите е доста трудно. Ти си първият, който успява.
Може би страхът ги е връщал назад, вместо да вървят напред.
Ти не се ли боиш?
- Не. Нямам какво да губя.
Нямаш ли дом... семейство? С какво си изкарваш хляба?
Живея от меча си.
- Биеш се за пари.
Никой не ти плати днес.
Знаех, че мога, и го направих.
Ланселот... ти си необикновен човек.
Не бях виждал до сега такава смелост, сръчност,
хладнокръвие, грация и... глупост.
Ела.
При нас живота на всеки е ценен, дори на чужденците.
Ако трябва да умреш, умри в ползата на нещо, по-велико от теб.
Още по-добре, живей... и служи.
Кръглата маса.
- Да.
Тук се събира Върховният съвет.
Няма челно място. Всички са равни... дори краля.
"Службата един на друг ни прави свободни".
Това е самото сърце на Камелот.
Не тези камъни, греди, кули и дворци.
Дори всичко да изгори... Камелот ще живее.
Защото той е в нас. Вярата, която пазим в сърцата си.
Е, няма значение.
Остани в Камелот. Каня те.
- Скоро тръгвам на път.
По кой път?
- Където ме отведе съдбата.
Вярваш ли в съдбата?
Да.
- От тук излизат две врати. Наляво и надясно.
Коя от тях ще избереш?
- Няма значение. Това е шанс.
Надявам се шанса да те отведе през лявата. Единственият изход.
Ланселот! Просто си мислех...
Човек, който не се страхува от нищо, той не обича нищо.
И ако не обичаш нищо, каква радост ти носи живота?
Може би греша.
Питър! Покажи как ходи.
Тя е твоя.
- Тя е красавица.
Питър смята, че не е подходяща за дама.
Сама бих я избрала.
- Знам.
Откъде си сигурен?
- Помниш ли, когато дойде на лов с нас?
Беше безстрашна.
- Татко използва думата "безразсъдна".
Винаги беше пестелив на думи.
Ела.
Тук винаги може да се усамотиш.
- Някоя тайна?
Не. Няма тайни. Само един въпрос.
Искаш ли да се омъжиш за мен?
Не трябва да се жениш за мен, защото баща ти го искаше.
Камелот ще защитава Лионес, независимо от това.
Благодаря ти.
Не знаеш колко значат думите ти за мен.
Желаеш ли да бъдеш освободена от обещанието си?
Не. Искам да се омъжа за теб.
Не за твоята корона, армията или златния ти град. Само за теб.
Само за мен?
- Да. Ако ме обичаш.
Помниш ли това?
- Получихте го на лова.
Не мислех, че ще остане белег.
- Само драскотина.
Избърса кръста с ръкава на роклята си.
Петното така си остана.
Не бях предполагал до тогава колко хубаво е да бъдеш обичан от жена.
И за първи път в живота си те пожелах...
Какво?
- Мъдреците казват, че е нетрайно.
Че не се обещава или не се задържа повече от слънчев лъч.
Но аз не искам да умра, без да съм почувствал топлината му на лицето си.
Омъжи се за краля, Гуинивер, но обичай мъжа.
Познавам само един начин да обичам.
С тяло... сърце... и душа.
Целувам раната, която ми донесе любовта ти.
Опитай я.
Да сложа ли дамско седло?
- Не е нужно.
Тя е рядка красавица, сир.
- Да, така е.
Както и кобилата.
Нека Бог ни дари с мъдростта да открием истината,
с волята да я следваме и със силата да я утвърдим.
Както всички знаете, скоро ще се оженя.
Да, време беше.
- Слушайте!
Достатъчно воювахме. Сега изглежда се задават мирни дни.
Но първо да посрещнем госта.
Малагант...
- Малагант е тук по моя покана.
Мога ли да поздравя краля за бъдещата сватба.
Виждам, че мястото ми още не е заето.
Бях пръв между рицарите ви.
- Ти напусна по своя воля.
Веки трябва да следва пътя си.
Къде те отведе твоя път? До Лионес?
Лионес е мой съсед. Предложих на господарката приятелски договор.
Приятелско ли е изгарянето на села?
- Да, господарке моя...
По вашите земи се шири беззаконие. Не ви ли нападнаха и вас?
Знаеш кой ме нападна.
- Счетох за свой дълг да разбера.
Справедливостта възтържествува.
- Ти не познаваш съд над себе си!
"Въоръжени отряди да получат достъп из цял Лионес".
"Войските да подпомагат утвърждаването на закона... из цял Лионес".
Искаш ли да подпишеш това?
- Никога.
Много е смела... след като сега ще се жени.
Камелот ще защитава ли Лионес?
- Нуждае ли се Лионес от защита?
Хайде, Артур. Тук съм да уредя тази работа.
Лионес е твърде слаб, за да устои сам. Нека си го поделим.
Слабите отстъпват пред силните. Има ли по-велика страна от Камелот?
Земя на справедливостта.
Хайде... подпиши и всички ще живеем заедно като приятели.
Предлагаш ми нещо, което не е твое.
Всички ме познавате. Знаете, че съм човек на честта.
Не ме превръщайте в свой враг.
Не искам да сме врагове.
- Познаваш закона, който ни води.
Къде пише, че извън границите на Камелот хората са по-незначителни?
Хората са твърде слаби да се защитят, да ги оставим да измрат ли?
Другите народи живеят по свои закони. Или трябва нашия закон за управлява света?
Едни закони превръщат хората в роби, а други ги правят свободни.
Или това, в което вярваме, в доброто и справедливостта,
е добро и справедливо за всички божии създния,
или сме просто разбойническо племе.
Думите ти водят не към мир, а към война.
Има мир, който може да възтържествува след война.
Ако се наложи, аз ще се я водя!
И аз!
- И аз!
Великият Артур... и неговата велика мечта.
Никоя мечта не трае вечно.
Какво е състоянието на армията?
- 4 батальона, 2 в резерва.
Ще удвоя охраната.
- Не смятам, че Малагант иска война.
Събери резервите. Той иска война. Мисли, че ще победи.
Иска Лионес като буфер.
- Той иска Камелот.
Кога може да атакува?
- Няма армия поне на 5 дни път от тук.
Свършиха мирните дни.
Кой идва там?
Нося съобщение на лейди Гуинивер!
Влез.
Господарке, Джейкъб е.
- Къде е?
Пристига от севрната порта.
- Лионес...
Джейкъб...
Внимавай, стъпало.
- Джейкъб, какво има?
Отвлякоха лейди Гуинивер!