Kin Dza Dza (1986) (Kin Dza Dza - CD2.srt) Свали субтитрите
КЦ - кибритена клечка ЦАК - звънче за носа
Ецих - сандък за затворници Ецилоп - представител на властта
ПЕПЕЛАЦ - междузвезден кораб ГРАВИЦАПА - част от мотора на пепелаца
КЮ - допустима ругатня в обществото КУ - всички останали думи
Ку! Ку! Ку! Ку!
Ку! Ку! Ку! Ку!
Кю!
Кю! Кю! Кю!
Привет!
- Здрасти.
Отдавна не сме се срещали.
- Довиждане.
Момент, имам предложение.
Какво?
Какво мислим за вас ли? Ами, прониквай в мозъка.
Какво си се залепил в нас? Какво искаш? Съвест имаш ли?
А ти имаш ли?
Ние сме бедни, нещастни, гладни артисти.
Какво лошо сме ви направили? За какво ни преследвате?
Дай си бандурата тук.
Настрой я!
Да вървим.
Едно, две, три. "Мамо, мамо, какво ще правя, ку"!
"Мамо, мамо, как ще живея?"
"Нямам топло палтенце..."
"Нямам топло бельо..."
Млъкни бе, нямаш слух.
"Мамо, мамо, какво ще правя, ку!"
"Мамо, мамо, как ще живея?"
Чичо Вова, давай още. Харесва им.
- Разбират.
Ецилоп!
Ку!
- Ку!
Артистите, къде е нашата гадорийка?
Пепелацът ли?
- Да.
Ей там.
Свърши луца.
- Заради теб, заразо.
Цигулар, какво правиш, хулиган?
Оставете ме на мира, а?
Мили, това е последно издихание. Гроб.
Гробище.
Мат! А казваше втори разряд.
- Той е самохвалко.
Нечестна игра. Печелите за сметка на моя мозък.
Ако имаше мозък, щеше да учиш МИО,
а не разваляш на всички настроението.
- Хайде още да поиграем.
Ти залагаш цигулката, калъфа и четката за зъби.
Става ли?
Добре! А вие - бандура, визьор и основата на живота на г-н Уеф.
Може.
- Хайде.
Чичо Вова, трябва да въртите цапа!
- Сам се оправяй!
Аз не мога. Аз съм чатланин.
Махни се оттук!
Когато да се съветва, всички са чатлани, когато да се работи...
Детски мат.
- Нечестно играеш.
Ти специално лошо обмисли моите ходове.
Със своя акъл трябва да играеш!
- Тоя за първи път вижда тия кукли.
Не е моя работа. Дайте ми печалбата.
- Ето ти.
Ти някога виждал ли си такъв малък пацак
да е бил такова меркантилно кю!
Никога. Казах ти, е цигуларят не е нужен.
Ето го резултатът.
Началник!
А ти разправяш цапата!
При вас никой ли не пее в клетка?
Господин Би...
На Земята в клетка седят само зверовете.
Зверовете са чатлани?
- Не знам. Приличат във всеки случай.
А славея е пацак ли?
- Защо пацак?
Сами казахте, че той пее без клетка.
Ами значи е пацак.
Виждаш ли! И при вас е същият див расизъм, както тук на Плюка.
Само че властта я държат не чатланите, а пацаките,
такива като теб и твоя приятел, славея.
Дайте аз.
Ето. Четири глътки.
- Водата за младия.
Дължите 6042 кибрита. Цигулар, запиши.
Вече записах.
Искаш ли?
- Не.
Безплатно.
Какво правиш? А за мен? А за мен?
Давам още 10 кутии. Вземи си вода.
Кин-дза-дза.
Катер ли е?
- Не е катер, а луцколонка.
Дайте да заредим!
- Не бива! Тук има автомат,
а на следващата има жена. А направим представление, ще има отстъпка. Ясно?
Стига си дрънкал, чичо Вова.
- Да излитаме.
Ако тук е имало море, защо няма раковинки?
А на Земята има ли още море?
- И море има, и реки,
... и порядъчни хора има, г-н Уеф.
- Диваци, да ти се доплаче.
"Мамо, мамо, какво ще правя?"
"Мамо, мамо, как ще живея?"
"Нямам си топло палтенце..."
"Нямам си топло бельо..."
Жалко е, че началство сега не ме вижда.
Щеше да ми увеличи заплатата.
- Тихо, чичо Вова, тя ни гледа.
Изхвърлили са жената, турили са автомат.
Тогава вземи за колкото има. Все нещо ще прелетим.
Луц на части не се продава.
Зарядката е за 10 чатла, а ние имаме само 7.
Колко е оттук до центъра?
- 160 километра.
Чичо Вова, Уеф има още чатли. В десния чепик.
Чатланино!
- Какво?
Я свали десния чепик!
- Защо?
Е, ку! Ку!
Кю!
Ку?
- Кю, заразо!
Приклекнете!
- Защо? Те не са ецилопи.
Това е ПЖ със своя пацак.
Разберат ли, че не си приклекнал - доживотен ецих с пирони.
А какъв е той?
О! Видео ли?
- Холография.
Цигулката!
Спокойно! Стой! Тихо!
А ти викаш ку!
Това не е дирижабъл, тъпчо. Това е последното издихание на г-н ПЖ.
Как е възможно човек да надиша толкова въздух преди смъртта си?! Абсурд!
Трепери небе! ПЖ е жив! Щастлив съм.
- Аз съм още повече щастлив.
Ку.
Ку.
Какво е това? Пластмаса ли?
- Не.
Няма ли нормален вход в тоя универсален магазин?
За нормалния трябва да се плаща.
Ку!
Ку.
Да вървим.
Кю!
Цигулар, пацаките тук.
Какво правят?
- Това е четвъртата помпа на г-н ПЖ.
Много обичам ПЖ.
- А аз още повече, ку.
Ку!
- Ку!
А тук правят вода от луц.
Ку! Ку!
Ку!
Ку!
Какво викат?
- Продават.
А какво продават?
- Всичко.
Ами дай да вземем гравицапа.
- Гравицапата е в другото отделение.
Първо трябва да разберем тентурата на Земята.
Жълти гащи. Два пъти ку.
- Ку! Ку!
Мисли. Диаметърът на орбитата на твоята планета.
Не я помня. Цигулар, кажи ти.
- Не, цигуларят не ни трябва. Ти.
Относително тегло на ядрото на твоята планета, мисли.
Относителното тегло ли? Не, не го помня.
Ясно. Името на планетите в твоята галактика.
Кои знаеш. Мисли.
Юпитер, Марс, Венера.
Имаше кристал за представяне! Къде е кристалът, а?
Цигулар, сложи го на място!
- Мислех, че така си лежи.
Стъкълце...
Глупачка нещастна.
Стига си си драпал мозъка, тъпако.
Ето я вашата планета, 013 в тентурата, вляво от Голямата мечка.
Ако искаш да поговориш, дай чатли.
- Не разбрах.
Мисли номера на телефона си, ку.
И за кибрита кажи тук.
Ало? Слушам.
Говори тука.
Ало! Слушам ви, говорете!
Говори, време тече!
Ало! Люся! Чуваш ли ме?
- Вовка, къде си?
Тук съм. Ти как си? Как е Кирил?
- Къде си, Вовка?
Тук, на едно място. После ще ти обясня. Мама как се чувства?
Беше ли при нея?
- Бях, ти къде си те питам?
Слушай, пацакша, стига си дрънкала.
Бягай купи 2 сандъка КЦ,
а ние тук другото ще му...
- Махни се! Люсенка!
Люсенка! Миличка моя!
Люсенка, вземи телефона, позвъни на Витка Манохин, кажи му, че ключовете
от санитарната техника са при мен във фургона, на пода под шкафчето са.
Разбра ли ме?
- Разбрах.
Свържете ме с Батуми, номер 3-47-57. Кажи им да изтичат да вземат Алик.
Не може. Върви се разхождай, крадецо.
Ку!
Ку.
Ку.
Нещо не е наред ли?
Всичко е наред, само че Земята е далече.
Трябва да загреем седем минути вместо пет.
Тъй че да отиваме да приготвяме цапата за гравицапа.
Космонавти! Къде ви е тук цапата?
Там, ръждивата гайка, миличък.
При вас всичко тук е ръждиво.
- А тази е най-ръждивата.
Какво? Съвсем ли изкукахте?
Мамо, мамо, Люска и Манохин се преместиха.
Чичо Вова! Клечката е в пилотката.
Странно, какво се разлетяха?
Какво странно! Кибрит има, ще купят гравицап, знаят тентурата на Земята.
Другарю ецилоп!
Другарю ецилоп! Откраднаха ни вещите!
Хванете ги!
Хванете ги!
- 40 чатла!
Нямаме чатли. Всичко е при екскурзовода, и цигулката не е тяхна.
Те не са кукали през видеото на ПЖ. Какво си се разпуснал?
Какво си се разпуснал?
Сега като съобщя на началството ти, че си знаел и бездействаш,
ще те транклюкират съвсем! Ясно?
Не съм бездействал, веднага натиснах капата. Цигуларят е свидетел.
До всички постове! Гадорията с колелцата тук. Ку!
Няма нищо там.
- Отвори!
Това е оцет.
- Не е твоя работа.
Пацака ще го транклюкирам, а на чатланина доживотен ецих с пирони.
Братя, пацаки родни, кажете истината...
как съм прикляквал,
щом като този чатланин натиска капата.
- Млъкни!
Паразит!
- Ти млъкни!
Вовка, приятелю, Гедеван Александрович,
кажете, че той не е приклякъл, а аз ще ви подаря пепелаца.
Чичо Вова, пепелацът е мой!
Спокойно. Секунда...
Никой никого не е ругал. Всички приклекнаха, като макаци. Аз сбърках.
И това КЦ аз го донесох.
Какво КЦ?
- Клечката, която измъкна от шапката.
Нямаше клечка! Чичо Вова, ти какво!
- Извинявай, забравих.
Нямаше клечка.
- Нямаше.
И на двамата доживотен ецих без пирони. До издължаване.
Изплащане на 500 чатли, по 250 на всеки.
Благодаря. Пацак, залепи цигулката и пей песни.
За кибрита се пошегувахме, искахме да ви доставим радост.
На рекичката, на този бряг...
Землянино, здравей! Сигурен съм, че някога ще долетиш на тая планета.
Приветства те Владимир Николаевич Машков, строител от Москва,
и Гедеван Алексидзе от Батуми, които първи стъпиха
на тия гадни пясъци на края на вселената.
Брате пацак, подхвърли още от своя рубероид, водата ти е еднаква.
Нека да даде още нещичко.
Може да се окаже, че някой от тези, които познавах, е жив,
кажете им, че не съм откраднал цигулката...
Гледай! Като новичка е!
Остана още парченце!
- Случва се. И това го има.
Калорично ли е?
Земляни, нима може така да се натиска? Едва ви намерих. Добре е да имаш памет.
Вашите чорапи. Благодаря.
Ако искате, мога да ви преместя на Земята. Научих номера ви.
Само бързо, че то една секунда тук е равна на половин година там.
Имам предложение. Хвърчим до Земята, намираме кибрит, връщаме се,
продаваме го, откупуваме нашите хора. Ние сме в Москва, а ти вкъщи.
Не мога. Имам само три зарядки.
- Добре де.
Ще стигне. Натам, насам и обратно.
Ами аз?
Слушай, друже...
- Ку!
Вие решавате, да или не! Броя до три.
Почакай, влез ми в положението. Заради мен седят там.
А на малкия ми син вече е пораснала брада.
Две и половина!
Така не мога!
Три!
На кого е нужно всичко това! Цаки-цараки, всичко е глупост!
Откъде взе това?
От планетариума, на пода се търкаляше.
Цигуларю, клептомане мой, ти си гепил гравицапа.
Пацаки! Защо изнасяте представление тук прави? Може да сте прави само там.
Ами там не ни пусна ецилопа.
- А тук може само на колене.
Нищо, ние така. Ти парички плати.
Хайде давай, недей да безобразничиш.
Ку!
Стрейнджърс ин дъ ку...
Чичо Вова, палтото ви отива на моята шапка.
Привет!
- Как е животът?
Какво ново на Плюка?
Пей!
Нещо не ми е наред гласа днес.
Пей!
Ку.
- Ку!
Владимир Николаевич, не мога повече.
Спокойно, цигуларю.
Това колко струва?
- Сто.
А това?
- 50.
Ецилоп! Ку!
Пацаки, защо не сте с намордници?
Обърни се!
Заповед на г-н ПЖ - всички пацаки да сложат намордници и да се радват.
Това е за мен, а това за теб.
А това е за теб. Защо не се радваш? Кого питам, а?
Хайде, вдигни си транклюкатора, чатланино.
Слагай.
- Слушам.
И се радвай!
- Радвам се! Виж, ПЖ дойде!
Къде?
Стани!
Отвори устата! По-широко!
Тапа! Бързо!
Обърни се!
Давай парите!
Подръж така.
И това свали!
Ако мислиш, че това не е транклюкатор, то това ще бъде
последната мисъл в твоята чатланска тиква.
По най-краткия път до ециха! Марш!
Всички да лежат половин час.
Напред! Напред!
По-бързо!
Извинете, бабке.
Майката на ПЖ.
Ку!
Запис ли е?
- Самият той!
Бързо всички в коритото!
Отваряй вратата.
И стойте така едно денонощие!
Ку или не ку?
- Ку.
Тука е! Ку!
Кой номер?
- Последният.
Ку!
Здрасти!
Ей, чатланин, пей!
- Стига, цигуларю.
Изкарай предпоследния.
Кю!
- Изчезни!
Здравейте, Гедеван Александрович.
Гамарджоба.
Излизайте.
- Не бива.
Ще ни хванат.
Имаме гравицапа.
Ку, чичо Вова.
Режи тука.
Натискай!
Чичо Вова, помогнете да избутам ециха.
- Зарежи!
Заради едно камъче от Луната човечеството пропиля едно хилядолетие,
а тук имаме жив другоземец и ецих от неизвестен метал!
Зарежи ти казвам!
Ку.
Ку.
Ку. Цапата.
- Има цапа.
Натисни цапата!
- Натиснах я.
Какво, летим ли?
- Тръгваме.
По-бързо, сега ще се освестят.
- Не ми пречи.
Кацнахме.
Къде кацнахме?
На Хануд.
Какъв ти Хануд?
- Планетата, на която съм се родил.
И мен.
Нощ е.
А сега тук винаги е нощ.
Сложи това за сега.
- Защо?
Тук няма и грам въздух.
А как живеете тук?
- Тук отдавна никой не живее.
Плюканите ни транклюкираха, докато бяхме на концерти.
Защо?
- Защото не ги изпреварихме.
А вие тях защо?
- За да не ни висят над главите!
И всички са загинали?
- Разбира се.
Имам предложение. Сега Хануд струва жълти стотинки, 63 чатла.
Ще попеем месец из галактика "Маму" и планетата ни е в джоба,
а още месец и въздух ще купим.
- 93 чатла.
Който си няма въздух, тук ще се изтресе.
Въздухът ще е наш.
Те ще пълзят превити, а ние ще плюем по тях.
Защо?
- Да получават удоволствие.
Че какво му е удоволствието?
- Млад е още.
Половината планета е ваша, половината е наша, става ли?
Разбира се, че е съблазнително, но трябва да вървим на Земята.
Хайде по-бързо, че след половин час затварят гастронома.
Вовка, не се пени!
Виж. Това сме ние, това е Земята.
- А това е Алфа.
На Алфа от нас правят кактуси.
Земята е в антитентурата, мили, и ние до нея
изобщо не може да долетим, разбираш ли?
Как така?
Ами така...
На мен цял живот не ми е вървяло.
Пепелацът не може да попадне на Земята, стига си се тръшкал, ясно?
Да вървим да делим планетата.
Това в планетариума ли го разбрахте?
- Да.
Затова ли откраднахте кибрита?
- Разбира се.
Лъжат, не им вярвайте.
Хайде, карайте ни на Земята! И край!
Не, Гедеван, не лъжат.
Заради тия клечки цялата вселена биха пропълзели на колене.
Не се шегувай така. Тук кислородът е 2% от нормата.
Гедеван, не е нужно, ти си млад, поживей още.
Може би нещо ще се промени.
Цигуларят е ненужен, чичо Вова.
Ей, пацак!
Все едно сега ще ритнеш камбаната,
кажи поне веднъж истината.
Защо не се премести с тоя козел, когато можеше?
Какво искаш?
Малинови гащи? Басейн на ПЖ? Кажи, какво?
Гедеванчо, синко, кажи, аз мога.
Свой съм, майка ми беше грузинка.
Садаури.
- Акхаури.
Казва, че майка му е била местна грузинка.
Уеф, ти както искаш, а аз тях на Алфа ку.
Кю!
А ти, скапан чатланин, сложи си цака и сит-даун,
когато говориш с пацак. Хануд е пацакска планета.
Още веднъж повтори!
Като ни катапултирате на Алфа,
а сами се опитайте да спрете на орбита.
Ще спреш на куково лято!
- Не пречи!
По-нататък, миличък.
На Алфа, когато ни преместват на Земята, ние трябва да натиснем
машината за преместване със средния пръст, за да остане тя у нас.
На Земята трябва да купим 4 сандъка с кибрит за вас...
Колко пъти ще се разправяме за едно и също. Да излитаме.
Заради вас вечно ще седя в гърнето.
А теб те мързи да си отвориш устата.
Братлета, добре, или ще излитаме, или поне затворете вратата.
Не мога вече да ви гледам. И така ми се повдига.
Довиждане, миличък.
Излитаме!
- Спирай!
Спирай!
Как мога да спра, след като ти изпи всичката спирачка течност?!
Ще се отрови.
Изключи си рогата.
- Не се изключват.
Тогава ги свали.
- Ще се счупят.
Май кацнахме, миналият път беше така.
Слагай противогаза.
А цак?
- Може и без него.
Земя!
На рекичка, на рекичка, на този бряг...
Не, не е Земята.
Ние сме пацаки от планета Земя, а вие какви сте?
Това е планета Алфа. Съобщете вашите координати Деконт,
тя ще ви премести в отправната точка.
Всичко хубаво.
Моля, номерът на вашата планета?
013 в тентурата.
Ето тук е някъде.
- Вляво от Голямата мечка.
Не е нужно.
Моля, хванете се за ръце.
- А къде вие ще ги...
В малкия филиал на оранжерията. Хванете се за ръце.
Наистина ли правите кактуси от хората?
Само от плюкани.
Нашите не с плюкани, а хануидяни.
- Не е важно.
Моля, сложете дихателните апарати.
Защо? Имате хубав въздух.
- Именно за това.
Ха, виж я ти!
- Спокойно, сложи го.
От името на планетата ви моля...
пуснете ги, ако обичате.
А кой може да реши тоя въпрос?
- Абрадокс, но...
Води ни при него!
- Или ще сваля маската и ще ви надишам!
Напразно се безпокоите. В нашите оранжерии има прекрасни условия.
Цъфнете, микроклимат, спокойствие...
Можете само да завиждате.
- Тогава защо тичаш по тревата,
а не седиш там в саксията?
- Гледайте си в краката.
Вече трети прорастък настъпихте.
Приятелю, имаме голяма молба...
- Можете и да не продължавате.
Не.
Съседството с галактика Кин-дза-дза е нашата беда.
Проядени са от страсти.
- Порочни...
А продължението на живота във вид на растение е благо за тях.
И за всички...
Да ги попитаме ли? Нека сами си кажат, което е добро за тях и кое не е.
Ако им предоставим възможност нещо да решат, то...
Девойче, вие ли сте тук най-умните?
Някой ли ви каза това или сами решихте?
Няма да си губим времето напразно. Вие сте от антитентурата,
поради това съм задължен да ви преместя в отправната точка...
Или да ви върна във времето,
в момент, когато ще можете сами да решите съдбата си. Избирайте.
Не разбрах, в какво време?
- В минало... На Плюк.
Хайде така. Единият на Земята, а другият в миналото.
Самичък на Плюк няма да ви пусна.
Слушай, чичка, натискай на времето.
Цигулката съм я лепил 50 минути ли?
- 50...
Братле! Сега ще дойде този, с чорапите. Нека се премести с нас в ециха.
Нали знаеш къде е?
- Че как?!
Ще му покажеш.
- Дано даде още нещо.
Половин час почивка за всички!
Благодаря, милички.
Ку.
- Ку.
Играйте си, момчета.
Цигулар, време е!
Пак ли не сте се преместили бе, зарази?
- Пак. Излизай.
Как ли пък не. Тук ни е по-добре, отколкото на Алфа.
Избутвай ги.
Скоро ще ни донесат машинка за преместване.
А вие сте ни длъжни 11 хиляди кутии кибрит, при цигуларя е записано.
11 020!
Вовка, ние с теб сега се преместваме в гастронома,
после, когато купим всичко...
- После няма да има.
Летим само до Земята.
Завинаги ли?
- Завинаги.
Да ходя на планета, където не знаят кой пред кого да прикляква? Дрън-дрън!
Давай гравицапа! И прави каквото искаш.
Чичо Уеф, чичо Би, там така ще ви посрещнат!
Не, Генадцвали...
Когато едно общество няма цветово разделяне на гащите, то няма цели.
А когато няма цели...
- Стига си философствал.
Хайде да решаваме! С нас ли сте и не?
- Давай гравицапа, ясно?
Дай му го!
Напразно.
Хайде да се сбогуваме.
Свикнах с вас ли, какво ли?
И аз...
Е, бъди здрав!
Приятели, пацаки. Това са ваши чорапи.
Благодаря ви. Ако искате...
Каква е вашата система, ще разрешите ли да погледна?
Системата е обикновена. Натискаш копчето и си вкъщи.
Ку.
Здрасти.
- Здрасти, какво ново?
На обекта при Манохин гръмнаха тръбите.
Как е "отличникът"?
- Разхожда се.
Вовка, изтичай за хляб, че забравих.
Да, вземи и макарони.
Другарю, как да стигна до стария Арбат?
Ето оттук, надясно.
- Благодаря.
Ку!
- Ку!
Цигулар?!
Чичо Вова...
Цигулар...
Чичо Вова...
"Мамо, мамо, какво ще правя?"
превод и субтитри: BEST RIPPER
редакция: BEST RIPPER