Kin Dza Dza (1986) (Kin Dza Dza - CD1.srt) Свали субтитрите
- Здрасти! Какво ново?
На обекта при Манохин гръмнаха тръбите.
Как е "отличникът"?
- Разхожда се.
Вовка, изтичай за хляб, че забравих.
Да, вземи и макарони.
Другарю, там един човек казва, че е от друга планета,
трябва да се направи нещо.
Обади се на пожарната.
Абе аз ще се обадя, ама той е почти бос. Ще настине.
Здравейте!
- Здравейте.
Извинете, мириша лошо. Студено е. Това го взех от железния сандък.
Приятелю, кажете номера на вашата планета в тентурата
или поне номера на галактиката в спиралата.
Че нещо обърках контактите и сега не мога да се върна вкъщи.
Не го знаем, забравихме го, мили. Сега момчето ще се обади на "Справки",
а ние с теб ще го почакаме в хлебарницата. Става ли?
Обуйте това.
- Благодаря.
Слушайте, приятели, няма нужда от хлебарница и "Справки".
Ето е моята планета.
УЗМ 247 в тентурата. Галактика Бета в спиралата.
Ето машинката за преместване в пространството.
Кой бутон да натисна,
за да стигна вкъщи? Нали времето е относително, разбирате ли?
Имам следното предложение. Сега ние натискаме контактите
и се преместваме при вас, а ако машинарийката не сработи,
то тогава вие се прехвърляте
с нас, където ние ви преместим. Става ли?
Не, не става. Трябва да знам.
- Може, бе.
А ти какво виждаш, а?
- Пясък.
Значи сработи гадорийката.
А тоя козел с дупчиците, там ли остана?
Спокойно, само спокойно.
Има слънце. Има пясък, има притегляне.
Къде сме? На Земята. Или...
Дай да считаме, че сме на Земята в някоя пустиня.
Каракум! Какви други пустини имаме у нас?
Гоби, Сахара...
Казах у нас.
- Имаме още Казъл-Кум.
Дай да приемем, че това е Каракум.
Значи така. Слънцето е на запад, значи Ашхабад е натам. Ясно? Да вървим.
Тръгвай, тръгвай.
Другарю, как се казвате?
- Владимир Николаевич.
А аз съм Гедеван.
- Много ми е приятно.
В чантата имаш бутилка. Вино ли е?
- Не, винен оцет.
И зарзават има.
Добре си живеем.
Не помните ли какъв номер каза този,
у когото останаха моите чорапи?
Не.
А може би сме на тази планета, откъдето и той се е прехвърлил?
Слушай, цигулар. Каквото и да гадаем, нищо няма да изясним.
Избрали сме посока и вървим. Главното е да се доберем до вода, ясно?
Искам да си сложа пантофите.
Ами слагай!
- Тогава спрете!
Колко е часът?
Четири.
- През нощта ли?
През нощта...
Закъсняваш ли?
Неудобно се получи.
Обадих се от летището, казах, че след час ще се прибера, а ето на...
В консерваторията ли учиш?
- Не, чужда е. На професор Рагозин.
Даде концерт за шефовете, а след това забравиха цигулката.
Банкет ли?
- Не, обяд.
Ти от Тбилиси ли си?
- От Батуми.
Мислех да дам цигулката и да успея за влака.
Уча в Иваново, в текстилния.
Но първо в института по международни отношения кандидатствах,
но там ми казаха, че още...
Тихо.
Ку!
Човек.
Ку!
Ку!
- Здравейте!
Ку!
Капиталистическа страна.
Ку! Ку! Ку!
Чужди езици владееш ли?
- Английски... и малко френски.
Кажи им, че нямаме пари.
Кажи им, трябва да се плаща.
Джентълмен, сори. Уи хевънт мъни.
Ку.
Здравейте, ние сме нашенци туристи, изостанахме от групата.
Хвърлете ни до града, а там ние ще се оправим. Преведи.
Ду ю спийк инглиш?
- Ку!
Парле франсе?
- Ку.
Здрасти!
Знаеш ли английски? Или френски?
Шпрехен зи дойч?
Ку.
Чатъл.
Няма пари. И парите, и документите, и валутата -
всичко остана при екскурзовода.
Заплеснахме се за секунда и се загубихме из пясъците.
На, топла е.
- Ку?
Извинете, какво?
Искате шапката ли? Моля.
Тази е чужда, не мога да ви я дам.
Там няма нещо.
- Отвори.
Това не е вино, а оцет.
Ку!
Кю!
- Кисело е, нали?
Друже, спазарихме ли се? Ще ти хвърлите ли?
Цигуларю, хайде по-бързо.
Викам да ни хвърлите до най-близкия град,
а там вече някак си ще се доберем.
- Ку!
Блузата ли, какво?
Ама че паразити!
Добре, че не дадох цигулката.
Засрамиха се.
КЦ! КЦ!
Какво КЦ?
- КЦ!
КЦ.
Май иска кибритена клечка?
- Клечка ли искаш?
КЦ!
Ку?
Цялата кутия ли?
- Ку!
Хайде изведи ни оттук, а ние на теб - ку.
Нито една буквичка, нито едно "мейд ин".
Ку.
Извинете, не разбирам.
Шпрехен зи туркиш?
- Кю!
Ку.
Какво искат тия?
- Искат "Ку".
Цак.
- Благодаря.
Цак.
Той иска да сложа звънчето.
Ще се размине.
Цак.
Аз ще го сложа, Владимир Николаевич, че е неудобно.
Давай.
Цак! Цак!
Добре, прилага ме.
Дзън, дзън.
Ку.
Ку!
Ку!
- Ку!
Ку.
Ще запаля, може ли...
КЦ!
- Тихо, тихо.
КЦ!
- Тихо.
КЦ!
А може би все пак сме на...
Да, типични марсианци.
Кю!
Люсенка, миличка, заразо, предадоха ти се тия макарони.
Значи руски език знаем. Защо трябваше да криете?
Ами не крием. Много трудно се прониква в езика,
когато се мисли едновременно на два езика.
А тоя пацак през цялото време говори на езици,
на които не знае продължението. К'во се опна? Маймуноподобно!
Ха, те и грузински знаят!
Какво каза?
- Маймуна, син на магаре.
Ние дойдохме от Съветския Съюз чрез културния обмен.
Нашите знаят къде сме, търсят ни. Ако не ни осигурите възможност
да се свържем с посолството, ще си имате големи неприятности. Ясно?
Цак!
- Ку!
Посолството не го разбираме, ти бързо слагай цака!
Макарони разбирате, маймуна - също, а посолство, бедничките, не знаете?
Стига си мътил мозъци. Ясно?
За макарони си мислел, а аз само го казах.
Това не е Земята, нито Африка, миличък.
Това е планета Плюк 215 в тентурата.
Галактика Кин-дза-дза в спиралата. Ясно?
Здрасти, пристигнахме!
Сложи звънчето, миличък.
Браво!
Ку!
Извинете, а къде стигнахме?
- Шшт! Има много силен слух.
Знаеш ли тентурата на своята планета?
- Тентура ли?
Кажи номера на галактиката си в спиралата.
В спиралата ли?
Знаете ли къде е Земята? Където се въртят планетите...
Венера, Сатурн, Марс, Юпитер.
Още кои, Владимир Николаевич?
- Голямата мечка.
Владимир Николаевич, ела тука.
Имаш ли още кибрит на планетата си?
- Ще се намерят.
Колко ще ни дадеш, ако те изпратим там?
А колко трябва?
- Две такива пълни кутии.
Седем!
Я давай сега каквото имаш у себе си, с тях ще купя гравицапа.
Какво е това гравицапа?
Това е онова, без което пепелацът може само така да лети,
а с гравицапата достига всяка точка на вселената за 5 секунди.
Че как вие пепелаца без гравицапа измъквате от гаража?
Имахме гравицап, но когато долетяхме тук, я опукахме.
А машинки за преместване нямате ли?
- Нямаме.
Дай кибрита.
- Дай вода.
Кю! Кю! Кю!
Ето така, така трябва!
Това е твое. Пуши ето така.
Той казва, че има гравицапа, слагай клечките тука.
Ще направим така.
Като ни оставите на Земята, ще получите това и това.
Да вървим, цигуларю, в открития космос.
Стой!
Дай ми го!
На майката Земя ще го получиш.
Ти каза, че ако ви докараме, то ще дадеш всичко,
а самият ти открадна кибрита.
Пацак пацака не лъже. Това не е красиво, миличък.
Казах до града.
А това какво е?
- Плевня.
А това какво е?
А това какво е?
А това какво е, не е ли град?
Не пищи! Показвай си гравицапа!
Ако е марково производство, ще го вземем.
Пацак! Някакви тъпаци ми взимат контрабандното КЦ пред свидетели.
Когато за него дават доживотен ецих с пирони.
Ти в главата си мозък ли имаш или кю?!
Сами ще купим. Да вървим.
Стой! Стой ти казвам.
Кой си ти? Питам, кой си ти?
Пришелец - технически ръководител.
- Не, ти си пацак. А ти кой си?
Аз съм грузинец.
- Не, и ти си пацак.
Ти си пацак, ти си пацак и той е пацак.
А аз съм чатланин и те са чатлани.
Така че слагай цака и сядай в пепелаца. Ясно?
Погледни във визьора, миличък.
Каква точка показва? Зелена.
Гледай сега за него. Също е зелена. И при теб е зелена.
Погледни на Уеф, каква е точката? Оранжева?
Това е защото той е чатланин, чат ли си?
Какво?
Плюк е чатланската планета,
затова ние, пацаките, трябва да носим цаки.
И пред нас трябва да правите така!
Това е див расизъм!
- Покажи пак.
Моля те, по-бавно.
- Ето така.
Вкъщи имаш жена и син двойкаджия.
За наетия апартамент не е платено.
А ти тук мозъци мътиш. Лошо ще свърши, миличък.
На!
- Добре, ще поиграем на тая игра.
А така, браво. А сега дай клечката на Уеф, той ще купи гравицапа.
А тоя каза, че трябват всичките.
- Пошегувах се.
Ама че сте веселяци!
Почакайте. Ку! Ще отидем заедно.
Ти не им показвай своите КЦ и не мисли за тях.
Покажи моя КЦ и повече от половин кибрит не давай. Гравицапата струва толкова.
Твоят пацак каза, че струва цял кибрит.
- И той се пошегува.
Цимент марка "300".
Пацак, запомни, половината или по-малко.
Добре.
Извинете, а чатланите и пацаките националности ли са?
Не.
Биологически фактор ли?
- Не.
Хора от друга планета ли?
- Не.
А в какво се различават един от друг?
Ти да не си далтонист? Не можеш ли да различиш оранжево от зелено?
Небостъргач.
Да вървим.
Ку!
Ку! Прави както си учил.
Здравейте, гражданко! Не зъзнеш ли в палтенцето?
Мен не ме пускат, теб ще те пуснат самичък.
КЦ не им давай, гравипацата донеси тук, аз ще го видя.
Върви!
Не може.
- Ние сме заедно!
Не може.
Владимир Николаевич, кажете му.
Добре де, чакай тук.
Само не ходи никъде.
Привет.
Как е животът?
Казваш да седна?
Е, от уважение към присъстващите дами.
Е, какво ново на Плюка?
Даваш КЦ - получаваш гравицап.
Половината.
- Половината.
Може ли да погледна?
- Гледай.
Впрочем аз не съм специалист по тая гравицапа.
Да вървим да го покажем на моя чатлан, той ще провери.
Сега, да поставим цапата...
Гърлото ли те боли?
Вода.
Имам предложение, да ти дам остатъка от това КЦ, а ти ми даваш 2 бутилки вода.
Става.
Ядене има ли?
- Каша.
Каква?
Пластмасова.
Значи така. Давам ти цялото КЦ,
а ти ми даваш 5 бутилки вода.
И килограм каша.
К'во е това?
- КЦ.
Трябва пак да проверя.
- Ами проверявай.
Ку!
Момент!
- Сега.
Цигуларят, а ти на Земята можеш ли да намериш кибрит?
Мога.
Ако плюнеш по-далеч, ще ти дам половин чатла. Ето това.
Ако аз печеля, ти ми дадеш две клечки.
Разбра ли?
- Не.
Абе проста игра.
Аз на теб половин чатла, а ти на мен три клечки на Земята.
Плюй, синко.
- Благодаря, не искам.
Добре. Ти ми даваш една клечка,
а аз на тебе 3 чатла, жълти гащи и ето такава фора.
Не.
- Сините гащи!
Господин Уеф, няма да го правя при никакви условия.
Последна дума? Че тогава защо ми мътиш мозъка?
Маймуна скапана!
Г-н Уеф, аз съм представител на цивилизована планета и настоявам,
да внимавате с речника си!
Къде са те?
- Кои?
Тоя, с белега. А аз, глупакът, целия кибрит му оставих.
Кю! Кю! Кю!
Момчета, стига.
Стига? Какво му стига?
Хиляда пъти му казвах, че трябва да лети до центъра,
а той алчен като всички чатлани: "С 2 чатла по-евтино". Кю!
Има още една кутия.
Доколкото разбирам, ще стигне за гравицапа.
Дай ми я на мене.
- Защо?
Да купя гравицапа.
А къде?
- Там, в центъра.
Ами как ще ти изпратите на майката Земя,
когато не знаете в коя галактика тя се върти.
Номерът на твоята планета ще дадат във всеки планетариум за 2 чатла.
Дай клечката, а?
- За да ни засипете с пясък.
Значи няма да я дадеш?
- Не.
Значи това ти е последната дума?
- Най-последната.
Тогава сбогом, миличък.
Ще си заминат, Владимир Николаевич.
- Няма къде да се дянат.
Те за кибрит ще се издавят.
Или ще ни дадеш сега тая клечка,
или за по-малко от 7 кутии няма да те върнем на Земята.
Две хиляди.
- Три...
Две хиляди и триста.
- Три хиляди.
Две хиляди и петстотин, повече не мога.
- Можеш, миличък.
Господин Би...
Имам 50 рубли.
Кибритът струва 2 копейки кутията,
значи мога да купя 2500 клечки.
Цигуларят свири, значи има още чатли у него.
Г-н Уеф, не съм ви цигулар, казвам се Гедеван Александрович.
Какво има там, мотор ли?
- Не си завирай носа с всяка дупка.
Гедеван, дай да ги вържем и да вземем курс на север.
Защо?
Току виж Средиземно море там се плиска...
Ти какво, изперка ли? Че откъде морета на Плюка?
Отдавна ги направиха на луц.
Извинете, на какво ги направиха?
- На гориво, цигуларю, на гориво.
Дължите 6140 кутии кибрит.
- От къде насъбраха толкова?
Каша плюскате, вода пиете и бандура.
Бандурата я махни. Не взимаме бандура. Слагай.
Хайде да вземем да докараме някаква техника, тук той ще проверява?!
Ами дай им цигулката, щом толкова ти харесва.
Цигулката е италианска, от 18-и век. Хиляда рубли струва, ако не и повече.
Как ще се разплатя?
Ку?
- Ку!
Вместо да мислиш през цялото време, че си първият грузински космонавт
и че ще ти дадат Нобелова награда,
върни лъжицата, която открадна от артистите.
Нищо такова не съм мислил.
Исках да я дам в института по цветна металургия.
Да не излезе нещо ново...
Небето не е виждало такъв позорен пацак като теб, цигуларю.
Дълбоко скърбя.
Къде отиваш?
- В тоалетната.
В тоалетна с пари не може.
Остави ги тук, Гедеван Александрович.
КЦ е много скъпо, миличък.
- Защо?
Примерно, на Земята как определяте кой пред кого трябва да приклекне?
Ами, на око.
Диваци. Слушай...
Обикнахте и ще те науча.
Ако имам малко КЦ, то аз имам право да нося жълти гащи.
И пред мен пацакът трябва да приклекне не един, а два пъти.
Ако имам много КЦ, имам право да нося малинови гащи.
И пред мен и пацакът трябва да приклекне 2 пъти,
и чатланинът да направи "ку",
и ецилопът няма право да ме бие през нощта. Никога!
Имам предложение.
Ти сега ще ни дадеш кибрита,
а ние на теб ще ти донесем жълти гащи. Става ли?
Благодаря, вече си имам.
Може би на цигуларя му трябват? Цигулар, чуждоземците търгуват с гащи.
Трябват ли ти жълти?
Цигуларят го няма.
- Как така?
Катапултирах го.
Не се притеснявай, имаме друг катапулт, нов.
Този вече се развали.
Не разбрах.
- Натиснах капата и той излетя.
Цигуларят не ни трябва. Само хаби излишно гориво.
Завивай.
Не може.
Луцът свърши, трябва да летим до луцколонката.
Завивай! Сега ще изгоря това КЦ!
Гедеван!
Цигуларю!
Къде може да е изчезнал?
- Казах ти, че ецилопите са го хванали.
Отлетяха...
- Малко е да ви убие човек!
Свържи се с ецилопите по радиото!
Нямаме радио. Изхвърлихме го.
Сега ще ида да проверя!
- Ецилоп!
Сложи си цака! Бързо!
И без него може!
Ку!
- Ку!
Облечи! Ще транклюкира и теб, и кибрита.
Ку.
Ку.
Здравейте.
Слушай, приятел, изгубихме едно момче, не сте ли го срещали?
Ку!
Какво?
Ох! Извинете, забравих. Казват, че сте го прибрали.
Ку!
Нали ти казвах, че цигуларят е ненужен?
С какво сега ще купим луц? С какво?
Ама че си зараза.
- Той е по-зле, той е просто кю!
Имам предложение. Намираме цигуларя,
летим до местното правителство...
Донеси пясък, миличък.
... казваме кои сме, от къде сме.
Те ще ни дадат гравицапа,
а ние ще организираме взаимно изгодна търговия.
Вие на нас жълти гащи, а ние на вас КЦ колкото искате.
За да летим до правителството, трябва да имаме гравицапа.
Правителството се намира на друга планета.
Чичо Вова, аз съм тук!
Тук.
Цигулар! Къде е моят, как беше?
- Цак ли?
У мене е.
- Дай го, де.
А защо ти е?
- Дай ти казвам!
Няма никой. Това е моето.
- Дръж го така в готовност.
Спиш ли?
- Не.
Не унивай. Ако има гравицапа на Плюка, ще я намерим.
Само такова не сме намирали.
Спокойно.
Стой!
Слушай, хвърли ни до центъра.
- Пацак, спри!
Какво?
Не се приближавай. Какво искаш?
Докарай до центъра.
- Три чатла.
Нямам пари. Но ще си ги отработим.
- А какво умееш?
Мога всичко.
- А по-накратко?
Владимир Николаевич е строител. Ще ви построим къща.
А ти какво умееш?
Аз ли?
- Може да свири на цигулка.
Изсвири нещо!
Не мога.
Чао, пацаки.
- Почакай, гражданко, аз мога.
Свири!
Тук ли?
- Там!
Почакай, ще изкарам звук.
Свири!
И пей!
Сега!
"Мамо, мамо, какво ще правя?"
- Страхотно!
Какво?
- Страхотно, казвам!
На хората им харесва.
Какво?
- На хората им харесва.
Дайте да бия барабани.
- Как?
Техническият! Цигуларят е ненужен!
Нищо. Няма да пречи. Дай да пийнем водица, а?
Казах ви - след представлението.
Ама ние можем и със сила.
Тогава ти ще ни молиш.
Само да ме пипнеш, ецилопът ще долети и ще ти откъсне краката.
Плюл съм на вашия ецилоп!
- Спокойно, не дразни дамата.
Техническият!
Разбрах, разбрах.
Слушай, нямаш ли някого с гравицапа и пепелац?
Защо?
Да ни прехвърли на Земята и ще дадем сандък КЦ на теб и него.
Разбирам. При вас не вярват на думите. А сега какво мисля?
Че твоята жена се обажда по моргите.
- Не. Какво конкретно мисля сега.
Че ще дадеш.
- Значи е истина.
Кой глупак на Плюка мисли истината!
Абсурд!
Защото вие говорите това, което не мислите...
и мислите това, което не мислите,
затова и седите в клетки.
И изобщо, целият този жалък катаклизъм,
който наблюдавам тук заедно с Владимир Николаевич.
Като ти е казано пацаките в клетката, значи в клетката. Какво се туткате?
Нищо, мила, ние тук ще си попеем.
Влизайте. Засече ни. Ще ни транклюкира.
Не сме зверове.
- Какво?
Не, ти ще влезеш!
- Пусни ме!
Влизайте, ще ни разтопи!
Добре, да влезем, щом като молят.
Влизай.
Едно, две, три.
Танцувайте!
Танцувайте!
- Търси си друг ансамбъл, чичка.
Какво?
Ей сега.
Трябва да се смотаем. Бутнете количката, че има нанагорнище.
Така е винаги.
Дай газ!
- Чао, гадинки.
Ще кажа на всички до какво докара планетата тоя палячо ПЖ!
Пацаките се качиха на главата на чатланите!
Кю!
Е какво, всичко ли е наред?
- Открадна одеколона.
Жена...
Да не носиш олово?
- Дайте аз, чичо Вова.
Даже не знам накъде да гледам, къде е Земята?
Галина Борисовна, ние с Машков, като пацаки...
можехме да получим 2 чатла на представление. Това е максимумът.
Вода, луц и глоби за ецилопите - това е минимум чатъл на ден,
а гравицапът струва половин КЦ, това е 2200 чатла.
Делим на 365, отчитаме съботите и неделите - получаваме шест.
Значи по-рано от 6 години не можех да се върна.
Това добре, но това са думи!
Къде са доказателствата, че вие сте дошли от космоса,
а не сте продали цигулката, както твърди професор Рагозин,
и не сте куфели през цялото време на дискотека в Гагри?
Ето минерал... ето чатъл,
Ето цак, а баластрата и пясъка...
приложих към обяснителната записка в деканата, за да я изпратят в ЮНЕСКО.
Къде?
- В ЮНЕСКО.
Вие сте възрастен човек, изучихте се един семестър и изчезнахте години.
Появихте се с някакво камъче...
С някакви парчета от кавказка керамика...
И звънче от отпадък...
А претендирате за... И освен това...
Ако сте способни да композирате,
тогава защо не вземахте участие в нашата курсова самодейност?
Извини ме, цигуларю, но това е елементарно ку!