Zona Zamfirova (2002) Свали субтитрите
По романа на Стефан Сремац
Добро утро, г-н Сремац. -Утро. Какво? Нима вече е сутрин?
- Така е!
Ще видим още едно хубаво утро в Ниш. - Може, може.
Сега ще се оживи пазара и улицата.
Първи ще излязат пазачите и зидарите. По чин и положение.
А след тях сладкарите и хлебарите, слугите и прислужниците. Така е!
Един по един занаятчиите отварят магазините си.
Дори и този има магазин. Манасий, казват му Мане.
Тъкмо е навършил 20, а вече има малка златарница.
И врата няма! Как ли се влиза?
Ето как.
Това е даскала, с киселото лице
мислeйки за положението си на даскал.
Ето го учителя. Добро утро, колега.
Добро утро колега. Подранили сте тази сутрин. Е ,да!
Седнете колега! Сотире! Още едно кафе!
Вие новия ли сте?
-Да, да. Гледам го тоя Ниш.
Само 10 години, откак турците си заминаха,
и тук вече се роди един нов свят.
Вече колко учители има и какви предмети се учат вече!
Това са историка и биолога! Добро утро биолози и авиолози!
Това е философът и математикът. Време е да започне работа в училище.
Сотире, запиши го на моя сметка.
Закъде сте се забързали девойки?
Минавайки през улицата, тая девойка кара хората да се чувстват
все едно са измежду Сцила и Харибда. Новинар? Ей новинаре!
Не ни съобщавай в новините и ще те черпя едно питие. Две? Може!
Хляб и халва за грош. Първа си днес. Щастие ми носиш.
Това е онзи малкия дето има три много хубави сестри. -Зоне,
какво прави сестра ти Костадинка? А Рушка?
Нищо. Що да работи, като баща и е хаджи Замфир?
А какво прави онази третата? Дона? Какъв си и, че да питаш за нея?
На нея никакъв, ама тя на мен... Ахмете!
Дай й халва за 2 гроша, да занесе на сестра си Костадинка!
Да ще и отнеса бате Мане! Зоне! Зоне!
Зоне! Зоне! Върви! Носи го на Манулач!
Носи го вкъщи.- Мамо, тате!
Персо, това е моя син!
-Йордане, Манулач е мой син.
Не, мой е! А тя е моята щерка! Моя щерка!
Моя наследник!
-Мълчи! Тихо!
Какво, за мамината щерка?
-Толкова халва, помисли.
Мамо, два гроша не са много.
- Това е сина на татко!
Тате! Мамо! Днес парите са кът. Оскъдица е!
Откъде ти такава дума, магаре Йорданово?
Как го рече това, синко?
-Оскъдица, мамо!
Ела. Аз съм за три магарета сол излизал
и не знам тая дума, а виж го него какъв е ,а колко знае.
-Знае, знае!
Хайде, хубавото на тати. Кажи пак онази дума
-Хайде.
-Оскъдица!
Вижте хора, това куче ще става банкер в Белград.
Хаджи Замфир, известен търговец! По време на турците,
ходил при пашата когато си поискал. Бил е силен и в Истанбул.
Откъде му е тая сила?
-От голямото богатство идва.
Пробудил се!
Добър ден учителю!
-Това му е четвъртата щерка, най-малката.
Малката Зона Замфирова!
Сестро моя мила!
Ще ти се скъса това малко елече!
Ще се ожениш и ще бъдеш домакиня.
Ще се ожениш и пак ще си запазиш лицето! То е голямо богатство!
А ти Зоне, как е в училището?
Добре татко.
-А щерката на богатия Йован!
Вече не идва на училище.
-Не, не идва.
Баща и е намерил любовно писмо за един чиновник.
Ти повече в училище няма да ходиш.
-Леле! Недей тате! Лошо е!
Защо я не изпратим в училище в Белград?
-Какво?
Да учи немски и да праща писма на офицери и инженери?
Докато съм жив, това няма да стане!
Добре.
-Е мили сестрици!
Е свърши се с мен.
-Ех ти луда моя!
И твоето време ще дойде. Нас трите бързо ще ни омъжат. В Лесковац,
Пирот, Враня, а ти ще си една на майка и татко!
От теб няма леко да се отреча. Ти си моята любимка.
А къде ти е малката, Ташано?
- Коя малка?
-Па момичето, Зона.
Какво момиче?
-Тя вече е голяма.
Промнила се е някакси. Аз я пратя за чибук,
а тя ми носи тефтера.
Цял ден стои пред огледалото.
Говорила е с един момък.
-Кой? -Зона. Видели са я!
Леле, какво стана с нашите момичета?
-Зоне! Ела! Чуваш ли ме?
Идвам мамо, преобличам се.
Зоне, веднага ела да те види и леля ти.
Всичките Замфирови деца са хубави, но тази..
Тази е най-хубавата.
-Черно бяла! Да се обеси дано!
Зоне, дъще, вече не си дете. Ти трябва да си облечена хубаво!
Момиче! Затова сме ние твоите лели, да те пазим. -Да изведем на чаршията.
Нека я видят на улицата.
- Да ме изведете. Аз ли?
Леле!
Докога ще идваш такъв рошав и без шапка?
-Майсторе, не мога да си спомня, къде съм я изгуби.
Шест месеца вече минаха. Сети се вече!
Браво, Мане, истински дюкян.
-Виж го това!
Това сме го направили за църквата "Свети Панталей"! Поте занеси го!
Това го е донесла майка му, да ядем!
Добър ден, г-жо Йевдо. Вашия син напредва добре.
-Напредва, напредва!
Ама сега готвя за трима!
-Трябва да доведе снаха, да помага.
Виж, виж, вестник Старина.
Г-жо, вашият син е номизмат.
Какво е това?
-Не бойте се, не е нищо опасно.
Тате! Виж! На наш Гиган му се харесва Пирга.
-Нека, нека сине.
Виж го, държи се като петел!
-А Търша и Прига са навели глави... е така
Добре де сине.
-Тате, е така!
-Добре, престани.
Тате, погледни я! Кое е това девойче?
Тя не е от Ниш. Не я ли позна? Сляп ли си? Това е Зона!
Зона Замфирова.
Зоне, ти ли си?
Това е нещо ново в Ниш.
-Моята тактика се знае.
Два пъти я подминавам и не я поглеждам,
а третия път така я поглеждам, че и се разтреперват колената. Гледай сега!
Извинете.
Мане, Мане, ела.
Виж.
-Какво има?
Коя е тази?
-Зона Замфирова!
Не се заглеждай в нея!
Тактически е много погрешно!
Търси подходящ за теб.
-Помни чия щерка си! Един е Замфир.
Ако не в Ниш, ще си намериш някой в Лесковац, Пирот или Враня...
Ти си прекалено хубава за занаядчиите и другите фукари!
Това е наш приятел чех, г-н Франтичек, брат чех.
Тук само аз завършил консерватория, господине.
Тези господа не са завършили консерватория?
-Така е!
Свирил съм Паганиновите "Фантазии", на Г-струна.
От къде сте? При нас се пие бира, а тук Жупско вино.
Едва ли е по-скъпо от вода. Да започваме господа!
Въпреки това, къде ти е красотата?
-Мина нашото време.
Че си млада и хубава, като лястовица през есента.
Тя се връща през пролетта, но твоята младост
и моята красота никога вече няма да се върнат.
Тате, мога ли да гледам хорото?
-Да, но да не се захващаш!
Бедните свирят, а богатите гледат.
-Добре тате!
Преоблича се за хорото.
Намерила е нещо. Наистина е удобен.
Като обуе тези ниски обуща...
-И този памучен елек...
Да вървим
Здравей лели и стринки, как сте?
-Здравей.
-Гледай, гледай
Какво правите?
-Ето, поседнали сме малко.
Какъв ти е тоя синджир на часовника? Да не е сребърен?
-Сребърен е.
Сам ли си го направил?
-Жени хайде да оженим това, нашето магаре.
Всичко с времето си.
-Време ти е. Пуснал си мустаци.
В Ниш се знае. А мустаци, а женитба!
О,не съм знаел за това.
Тате! Мамо!
Яйца, тате!
Тинка и Пирга са снесли яйца при съседа. Донесох ги.
Още са топли. -Защо да ги хвърляме? Тате, пари са това.
Така е! Ето ти! Иди на хорото да поиграеш.
Парите сега са скъпи. Оскъдица е.
-Добре.
-Оскъдица тате!
Добре татиното, иди на хорото, забавлявай се.
Здравей Мане!
-Здравей. -Как си?
-Добре.
Виж как го гледа само?
-Какво ли му говори?
Как го само гали.
-Недей си мисли нищо!
Галя те като мой син.
Е, черна Йевдо, родила си син развратник.
Брате, пусни ме да умра.
Аз на това положение не мога да разчитам, докато не получа офицерски чин.
Вижте Манулач!
Това са много пари.
-Свири оная моята.
-Моля г-не!
Този е истински майстор.
-С какво е бродирано?
Закачил е дрънкалки на обувките.
Каква си тия девойки? Всичките играят, заради онзи, златара.
Като гъски и овце.
Това е моя Гмитац. Да вървим на хорото.
-Идвам.
-Идвам и аз.
Заповядай Зоне! Кокичета!
-Вземи Зоне!
-Благодаря Манулач.
Бегай малко натам, помести се. Моля те.
Сега в атака. Поведи хорото направо към нея!
Не гледай в нея! У мене гледай! У мене!
Обърни се и на другата страна! Хайде!
А сега се обърни нахално и я погледни право в очите.
Гено недей така! Не съм гъска!
-Отлично проведена атака!
Гледай го само тоя авантаджия!
Леко му е. Няма си разходи като обикновените хора, семейните.
Простак е!
Какво правите тук?
-Зона се преоблича.
Майстор Мане!
-Какво има?
Видяхме я докато се преобличаше!
-Кога?
Зона се преобличаше, а ние малко я гледахме.
Мане, прекрасна е!
Срамота за нашата професия.
-Ако искаш, ще напиша това във вестника.
Само дай.
-Така ще му залюти.. Само кажи!
Нека му залюти братко, нека. Имаш питие.
Две питиета и се договаряме. Ето ти ръката.
Стани! Ела!
тази нощ те гледах, докато се преобличаше Зоне..
Какво ти е?
-От кого си чул това?
От теб братко Коте.
-От мен?
Майсторе, това е!
Къде гори брате?
Дръж това!
Застани мирно и гордо. Изправи се!
Важен е тактическият момент. Интересуващата те особа въобще да не те занимава.
Минаваш студен и недостъпен.
Здравей лельо Донке. Искаш ли моя сапун?
-Вземи моя лельо Донке.
От Будапеща е!
-Рибки знам, че това не е заради мен.
Питам се коя от вас рибки на есен ще бъде моя снаха, а?
Видяла ли си Доке, колко е хубава тая Зона?
Виж я!
-Наистина Персо. Сега я видях по-добре.
Ще я взема за моя Манулач. А, какво?
Боже! Бела като крем.
Очи като сапфири, а шията и дълга!
А устата...!
Всяка вечер ще разбива кръчмата..
Тоя коцкар и женкар не е никакъв майстор...
-Ама кой?
Тук пише Мане.
-Да бе, ти си ми майстор.
Тоя пустиняк всяка вечер глупее.
Нима е нашия Мане?
-Харчи пари по танцьорки.
Аха! Кучка недна! Без мен!
Събрали сме се заради моя срам...
-Без мен? Зашо?
-Специално е!
Аз не съм ли специална?
-Ти пиеш и пушиш!
-Ще ви дам аз на вас!
Хайде жени, сядайте. Седнете! Така!
Обслужете се, пък да помислим какво ще правим с това наше магаре.
-Да го оженим!
Да. Това трябва.
-Лесно е. Има момичета. - Калина... Йона..
Всички са хубави, но като съм видяла тая Зона Замфировата...
Като видях нейната кръшна снага...
Бели и твърди гърди, като две чаши...
-Леле как горовиш?
Засрами се!
-Какво говориш?
-Засрами се! -Да. Ходи си дома!
Аз да си отида вкъщи? А като е гадно, кой се бори за Мануч? Аз или вие?
Марш вкъщи..
-Проклетнице..
-Марш...
Кажи ми за оная девойка. За Дона...
-И за Тимча..
Само за една му кажи. За Зона Замфирова.
Добре Доке. Иди легни. Поспи си малко.
Ела със мен на баня. Да видиш тая Зона.
-Добре, добре.
Легни малко. Поспи.
-Зоне Замфирска.
Какво има днес? Каква е тая тълпа?
-Иване.
Тук е най-оживено в Ниш. Всички са тук.
-А най-много са момите и момците.
Богатите и бедните. А тук са и търговските агенти.
Агенти по осугиряване. Търговци, които търгуват с Будапеща и Цариград.
Дребни търговци, които купуват от по-едрите. Практикуващи
и крупни доставчици.
Е, деца, деца.
От кое село си, дете?
-От Градините.
-Стар козел.
Може да му е дъщеря.
-А коя ти е майка?
-Бела. -Бела
Бела
Бела. С побеляла коса, а още се сеща за своите любовници по чифлиците.
Много си подхождат Мане и Калина.
Като син зюмбюл и зелен нарцис.
Коя е тази?
-Съседката. Калина.
-Много ме интересува.
Бедна е.
-Казах ти, че не ме интересува.
Да идем на хорото.
-Зоне!
-До къщи да не си ми говорила за това.
Стига!
-Моля господине.
Ела тук.
Тактически всичко правиш погрешно. Гледай.
Смее ти се.
А сега иди и разговаряй с Калина. Хайде.
Вземи си, Зоне!
Зоне!
-Тук съм.
-Вземи си кокиче. Току що са набрани.
Васке, отиди си до оная... Как се казваше?
-Калина.
Кажи и, че я вика Зона Замфирова.
-Зоне, вземи си кокиче.
Махни се Манулач. Не искам.
Какво искаш Зоне?
-Бедна си. Като обядваш, не вечераш.
Васка се ожени. Ще ми бъдеш ли прислужница.
-На кучка като теб няма да прислугвам.
А при мъжа?
-Ако Бог даде при него.
-При Мане?
Фукла
Какво каза?
-Значи, не искаш да ми бъдеш слугиня. Не съм за вашата къща.
А за хорото си.
-Зоне! Не я слушаи Калина, върви си.
Майсторе Мане, поздравява те Зона.
-Васка ли беше?
Какво каза?
-Че Зона те поздравява.
Мане! Татко!
-Идиот такъв!
Един път в годината пуши цигари...
-Само когато направим добра сделка.
-Дай!
Струва ми се, че любовта го е замотала.
-Зоне, ето го!
Ето го. Цял ден се разхожда с пушката, а вечер цигани му свирят.
На всяка улица има по една, на която има мерак. Зоне! Зоне!
Ах тези днешни момичета. Играла си с него хоро.
-Нищо не е станало.
Стоеше до мен. Какво търсеше на хорото богаташке?
Добре си ми казала да се обеся.
-Поне да е търговец
Развратник.
-Нека е беден, само скромен да е. Като Манулач
Какъвто бащата, такъв и сина...
-Глупак! Лентяй!
Васке, ще умра.
Здравей майстор Мане.
Здравей Васке.
Седни.
Добре ли си?
-Да.
Вземи, твое е. -Не мога.
-Хайде, знам, че ще се омъжваш.
Благодаря ти, майстор Мане.
А Зона? Зона?
-Много е тъжна.
Защо?
-Ами как да ти кажа?
Плаче.
-Да не ме лъжеш Васке?
-Очите не ме лъжат.
Плаче.
А за мен пита ли?
-Нима не разбираш? Много те харесва.
А, така значи. А каква съм ти аз за теб, магаре недно?
На леля си нищо не казваш.
-За кого да ти кажа. За Зона Замфировата.
Моля те, не трябва да се разчува.
-Защо да се крие?
Не е за мен тя. Не бих могъл...
-Защо?
-Кои са те, а кои сме ние!
Само стой тук. Аз ще свърша тая работа. Лесно е това.
Доке!
-Ти си имаш свой занаят, аз мой. Само гледай какво ще ти направя.
Проклета да си ако ми донесеш нещастие.
-Не съм селянка.
Знам го реда какъв е. Всичко ще стане точно. С политика.
Йевдо!
-Доке! Доке!
Нашия Мане знае как вървят нещата. Златарът си разбира от златото.
Какво злато?
-Замфирово.
Мане и Зона се обичат.
-Ах черна Доке, защо си не мълчиш, престани с тези глупости.
Колко са хубави само. А какви ще са им хубави децата, като се вземат.
А ти бабо ще ги поставиш под крилото си.
-Доке бре, събери си акъла.
Ние нямаме връзка с това.
-Сама ще свърша всичко.
Недей лельо.
-Не се грижи за нищо ти. Аз ще пообиколя малко.
А всичко ще се получи като по инженерен план.
Мамо, ще ни посрами.
-Луда е. Със сигурност е луда.
Чудо. Няма лек за това.
Нито Аглаица, нито Христина.
Нито Зойчето, да ни гледа на карти.
-Аха. Чудно.
Хаджийката вкъщи ли е? Да, но Хаджията спи.
Нека спи. Не ми трябва той, само Хаджийката.
Видяхте ли как затвори вратата?
-Видяхме!
Това значи, че е дошла с молба.
-Ти пък много знаеш.
-Такъв е обичаят.
Това значи, даде Бог да се затворят устата на душманите.
Хаджийке, вкъщи ли си? Живи ли сте, здрави ли сте?
Какво правите?
-Ами седим си.
-Дремете като котки изпод запалена печка.
Още си толкова дебела.
-Не бих дошла,
но си имам една мъка.
-Каква?
Защо стоиш тук? Излизай оттук. И без теб мога да си пия кафето.
Е?
Защо Ташано, не я давате оная мома?
-Кое момиче?
Е как кое? Вашата Зона. Като стигне до тия години, ще се намери златар да купи златото.
Глупачки такава, па това и аз ги говоря. За златара.
За нашия Мануч.
-Какво каза?
-За Мануч!
Защо му я не давате, като децата се обичат?
-Кой казва, че се обичат?
Целия град го знае това. Затова съм и дошла тук.
Да питам дали я давате девойката за женитба.
-Не е за женене.
Кой пък ви пита вас? С Ташана говоря. Нея питам.
Ако търсите подходящ...
-Закъсня. Вече имаме подходящ.
Чиновник за чиновничка, офицер за офицерска. Еснаф за еснафска щерка.
За Мане не бива.
-Защо?
-Гащи няма,
а свирка иска.
-Е па дайте я на Манулач,
на ония зевзек, на чорбаджи Йордан, а после да не ви е криво, като почне да праща любовни писма
на други момчета.
-Засрами се!
-Проклетнице!
Ей жени! С кавги нищо не става.
Защо Хаджии, не си ли подхождаме като сме от една вяра?
-Хайде...
Не трябва да се караме, а да сме живи и здрави.
Богата къща, чорбаджийска щерка... Но и богатството не е вечно.
Е стига. Дошла си да уговориш женитбата. Не си успяла. Върви си вкъщи.
Със сила не става.
-И вашето се знае. Какъв беше дядо ти? Коритар.
А баща ти как му викаха по чаршията? А сега изведнъж сме чорбаджии.
Стига.
-Ти слизаш от планината, а моя Мануч сега се качва.
Бре, бре, бре. Обуло се куче у потури, па заиграло хоро.
Кое е кучето, проклетник такъв?
Кой? Ако започна от нулата, ще ти хвръкне главата.
Ще те бият като сърбите Митхат паша на Винкик.
В къщата си ми. Какво да те правя?
-И на сред чаршията ще се сбия с теб.
За тея приказки, куче в потури.
О Боже мили.
-Ще стане голям бой. Обещавам ти.
Зоне, щерко!
-Ето ме тате.
Ти ми я доведе вкъщи. Срамота! С лудата Дока род да бъдеш ли искаш?
Мане ли искаш? Онзи който във всяка махала има по едно момиче?
-Добре де!
- За него това е развлечение, но ти трябва да се ожениш за богатаж.
-Ташке мълчи!
Трябва да запомниш. Ако чуя още веднъж нещо лошо за теб, сам ще те закопам.
Бял ден няма да видиш. И никой няма да знае, че Замфир има у дома си девойка.
Ясно?
-Ясно!
Стани Мане. Недей се ядосва.
Не се ядосвай. Не са ти я дали? Ще си намериш друга.
Лельо!
-Нима моя Мане е куче в потури? Ама и аз хобаво ги наредих.
Няма повече да те погледнат повече, заради тези мои думи...
-Стига толкова, лельо!
Вашият Мане е куче в потури и казал Замфир.
А ти, кучко, сега ще изядеш голям бой!
Васке, Василе, пазете се. Стражата!
Зоне... -Какво?
-Онази Дока никой не я е изпращал.
Забрави какво в казала.
-Значи е лъгала?
-Не е лъгала.
Но не е трябвало да ходи.
-Защо ми казваш това? Какво ме интересува?
Зоне, сън нямам.
-Леле...
Въртя се в кръг, като говедо, когато се напасе. Полудял съм.
Пусни ме.
-Имам занаят. Майстор съм.
Мога да издържам жена.
-Града е пълен с такива като тебе. Обърни се и си вземи цяла дузина.
Само една искам.
-Пусни ме да си ходя.
Пусни ме.
-Ще те нагиздя със злато и сребо.
Ще блестиш, като Богородица. За теб ще работя от сутрин до вечер.
Какво ще ядеш, ако нищо не продадеш?
-Всички ще те слушат.
Ако кажеш да си ходя, ще си отидя.
-Еми ходи си. Пусни ме
-Зоне...
Всичко знам. Твоите не те дават, да се омъжиш за мен.
Не.
-На сила ще те отведа, ако искаш.
Не.
-От кого те е страх.
-Не! -Защо?
Не сме подходящи един за друг.
-А ти си имаш подходящ? Манулач?
Кой знае? Има ги много.
-Зоне слушай...
-Остави ме на мира!
Това ли искаш?
-Това искам.
Е, кучко чорбаджийска. Добре ще ме запомните, за оная реплика, за кучето в потурите..
Куче в потури? Как пък така?
Ще остане сам и нещастен, като Адам, прогонен от Рая,
като прокълнат, останал сам пред вратата.
Нищо не разбирам, ама добре думаш.
Поискал е Зона.
-Замфир му рекъл, че е псе в потури.
Псе в потури!
Съжаляваш ли, че се омъжваш? Тъгуваш ли за майка си Ташана?
Вече нямаш майка, да спи с теб.
Свирете нещо. Защо сте се умълчали? Сватба е. Да играем!
Псето в потури.
Да му вържем ланец на опашката и нека да тича по улиците в панталони.
Станете! Слепи ли сте? Това не е кучето, а златарът Мане.
Като че ли не му стига позорът. Сега пък и гердан му вързали.
Лъже кучката! Не е това Мане! Аз съм Мане, а това е кучето!
Да бъдем искрени, мислиш за нея.
-Мисля, че трябва да се съвземеш.
Как да се съвзема от тази кучка чорбаджийска.
-Ако нещо трябва, ние сме тук.
Мане... В огън, огън, във вода, вода.
Нещастниче мое!
-Лельо, ти ме довърши с това сватосване.
-Аз ли?
Сега трябва да ми помогнеш.
-Ако трябва да се бием, ще се бием. Готова съм.
Ма нема да се бием. Това ще бъде лудо, както ти си луда. Седни.
Малък, една мастика!
Имам един план.
Браво! Сега те признавам!
Ще ги посрамиш пред целия Ниш.
-Е така ми е кеф, свиня чорбаджийска.
Конспирация. Малък, още една мастика.
За тоя там му трябва девойка. Слаба и висока.
Ето ме.
-Не баш толкова слаба, лельо.
Някога си била слаба, ама вече не си. Така ли?
Хайде да видим кой ще презкочи по-добре онази ограда. Хайде!
Конспирация!
-Какво значи това?
Майсторе, купувача те чака.
-Нека. Ето го девойчето.
Седни малко с нас.
-Аз не съм момиче.
-Тихо!
Още ни трябва и кочияш.
-Ще питаме Ставре Ярето.
-Какво.. -Замълчи!
Ела леля да те намачка Дока и ще станеш мома и половина.
Мане, ще откраднем и леля ти, и стринка ти, че и тебе, ако трябва.
-Дискретно!
Малък, къде е мастиката?
Тихо, будала такава...
Какво е станало?
Хора, какво може да е това?
-Откраднали са Замфировото момиче.
Приказки. Само приказки. Може ли някой нещо по-конкретно да ми каже.
Да. Аз всичко видях. Откраднаха Зона. Избягала е от татко си.
Кой я е откраднал? Кой? Моля?
О младежи, къде е майстора?
-Не знаем.
-От сутринта го няма.
Интересно.
-Здравей. Как сте?
Чака някого с пушка в ръка.
-Пази се, опасен е!
Опасността е моята професия, господа.
Остави писането, защото през нощта може да ядеш бой.
Мислих го за светски човек.
Застреляна чавка.
-Ако е избягала Зона, търсете я при Манулач.
Черна Ташке, как те посрами Зона?
-Какво?
Зона е избягала. Защо не сте я дали? Нямаше да ви посрами поне.
Да не сте го видяли това, че така говорите?
-Много сме видяли.
Кой я е откраднал?
-Мане. През нощта чукнал на портата и тя скочила в каруцата.
Добре де, но е взела и юргани, душеци ... И люлката.
Здравей Таске.
-Мълчи кучко.
-А как е при вас, кой се ожени?
Нима някой се жени?
-А защо да се карам с будали.
Поздрави богаташите.
-Господине, мога ли да видя вашия син?
Може, всичко може. Манулач, сине, излез!
Честито! А мога ли да видя младоженката?
-Каква младоженка?
-Каква младоженка?
Зона. Бих искал да поговоря с нея.
-Каква Зона?
-Каква Зона?
Махай се! Това е почтена къща.
-Почтена къща.
Много вода ще изтече в Нишава, докато всички узнаят това.
Зоне! Зоне.. Къде е?
-Тук е. Защо?
Истина ли е?
-Тук е. Защо ме гледаш така?
Тук е било. Обърнете внимание. Ние сме били при шадравана.
Изведнъж нещо изтропа. Обърнахме се и видяхме Зона и някакъв човек
като тя се качи вътре,каруцата замина в някаква неизвестна посока.
И Зона побягна.
-Побягна.
Зона, къде е Зона?
-Зоне!
Дали е свободно за пресата?
-Бягай!
-Марш!
Много хубаво.
-Зоне! Зоне!
Ето я Зона.
-Глупачки такива, нима не сте чули новината?
Каква новина?
-Че Зона е избягала. Голям срам.
Че Зона е избягала с онзи Мануч.
-Как, като е тука?
Не знам Ташано.
-Нека Бог ги съди. Моминското щастие е развалено.
Оная, лудата Дока е разгласила това. Чумата да я тръшне.
Треска да я тресне от Димитровден до Гергьовден.
Сержанте, чухме че се гърми.
-Силно.
-И че Замфир е ранен.
Това не е истина. Не той е на село.
-При любовницата.
-Срамота.
Дядо е. С побеляла глава.
-Нима той е вашия неизвестен човек, сержанте?
Не, не е.
-Пази Боже.
Какво прави тази тълпа, пред моята порта?
-Има ли новини? Кой се жени, кой се омъжва?
Имам чудно заглавие. Родители, пазете щерките си.
Зоне, виждаш ли нашата порта? Ето до там можеш да ходиш без придружител.
Хайде, обслужете се.
-Ама какво ядене...
Побегнала е, а е вкъщи. Как така?
-Някой ни го направи това.
Но кой?
-Таска мисли, да не е онази лудата, Дока, да го е разгласила.
Но защо?
-Защото не дадохме Зона.
И заради онзи, кучето в потури.
Не се знае кой е. Срамота е. Какво ще правим?
Таске, ти най-бързо мислиш.
-Сутринта ще изведем Зона из града.
Нека я видят с леля си и стринка си.
-И на баня.
Навсякъде.
-Да видим какво ще кажат, като я видят.
Нека Бог да даде всичко да премине добре.
-Дал Бог.
Зоне, хайде седни при нас.
Васке, сама съм си виновна.
-Хайде, недей така Зоне.
Много съм се възгордяла Васке. Ще те нагиздя със сребро и злато, като Богородица.
Така каза, а аз го прогоних.
Хайде, недей така. Недей.
Вижте, това е Зона.
-Гледайте, слепци!
Зона е избягала. Лъжливци недни.
-Полицаите ли са я довели?
Таске, къде я намерихте?
-Мълчи си, кучко.
-Ето я избягалата?
Мане, Мане!
-Зоне! Както преди я доведохте вкъщи.
Таске, Зона е като намачкана пощенска марка.
Не! Бягай! Пипка да те пипне!
Здравей Манулач! Вкъщи ли са вашите?
-Да, лельо Таске.
Нашата Зона я искат трима офицери.
-Трима академични и двама от фронта.
Хубаво! Хубаво!
-Но защо, когато и тук има наши почтенни търговци.
Замфирови са дошли да те искат?
-Аха.
-И?
Браво. Таске, драга, нашето дете още не е за женене.
А защо?
-Може да го изпратим в Грац. Във университет.
Стар е той, магарето, за училище.
-А Мане?
Скромен момък. А и съм чула, че той и Зона...
Но Защо бе маме?
-От нашата къща
Хвала Богу, никой никога не се е женил за бегълка.
Онзи случай остава нерешен и пълен с противоречия, г-н сержанте.
Какво да се прави.
-Може ли вашият приятел да каже нещо?
-Недейте, недейте!
Вчера някой го е питал и е получил тояги!
Стани! -Моля?
-Г-н Франтичек, може ли една песен за Зона?
-Да.
Хич не те разбирам. Аз ще чета, а ти свири.
-Добре.
Пред портата седи Замфировата Зона.
Там се е разхождал банкер Манулач.
-Ама не съм аз. Не...
Здравей Зоне, как си? Как са вашите? Добре са.
Леля ми често се вре в стаята ми. Вкъщи ли си Зоне, постоянно питат.
На сутринта ще я изпратим в Лесковац. Докато не утихнe тази случка.
Нима и в Лесковац е стигнала вестта?
-Отдавна преди теб.
Тук при нас, в Пирот, песента се пее в дует,
трио, квартет и в група.
-А да отидем при Дона във Врана?
Писал съм им, че си ти, а те ми отговарят, да те не пращам там,
докато не престанеш с тази проклета песен.
Горкото ми дете. Какво и се случи през тази година.
Откакто казаха, че е избягала.
-Само тя си знае колко.
Ще остане мома.
-Вече е на 17
-А ние на 15 се омъжихме.
Разрешете ми... Само няколко думи...
Много хубаво.
Хубавото ми...
Седни, продължавай да работиш.
Заповядайте.
-Виж, Мануч. Изпадна ми пръстена от цигарето.
Веднага ще бъде готово.
-Ще те изчакам малко.
Имам много от тях вкъщи, но този ми е най-скъп. Ако го изгубя,
ще се откажа от пушенето. Защо е така? И при децата е същото.
Можеш да ги имаш много. Хубави, здрави деца, но най-малкото,
най-слабото, татко най-много го обича. Защо е така?
А ти? Какво работиш? Пропиляваш си младостта. Манчо, трябва да се жениш.
Еми ще се оженя.
Поиска ли вече някоя?
-Не съм.
При който си търсил, отказал ли ти е някога? Има ли такъв в Ниш?
Казват, че съм женкар. Защо да търся, като знам, че ще ми откажат.
А идвал ли си при мен да ти предложа някоя девойка на търговец? Не си!
Колко? Нищо.
Благодаря Манчо. И ако искаш да се жениш, мене питай.
Бре, бре, бре, колко си платил за този сейф?
600, за този големия и по 50 за двата малки.
-Три имаш?
Не си ти копчетар. Ти си златар. Филигран. И наше дете.
Дойде котката на вратата. Работата е готова.
-Как готова?
Хаджията хвърля кокъл, а кучето в потури скача. Не може така.
Хайде, хайде...
-Или тази есен ще бъдеш майка,
или на пролет ще лежиш в гроба.
-Какви са тия приказки от теб дете?
Какво има майко?
-Ти нямаш душа и не те е страх от Бога.
-Аз? Защо.
Съсипал си моминското щастие.
-Не съм
-Си, си Мане.
Добре те познавам. Какво искаш? Да се ожениш,а тя да те кълне.
Няма да се жена, майко.
Пази се сине. Оклеветена е девойката. Ела на себе си.
Мане? Не ме ли познаваш? Не съм хайдутин!
Нима си ти, Васке, девойко?
-Не съм вече девойка.
Омъжих се за грънчара Гмитрач.
Здравей
-Здравей.
-Имам една заръка за теб.
Стани. Поздравлява те Зона.
Чуваш ли? Каза, че без тебе не може да живее.
-Това вече съм го чул.
Един път ме превари, втори път няма.
-Пратила ти е цвете.
Не са майски рози, но каквото е, такова.
-Добре е кучето в потури
да има пояс, където да го закачи.
Дай! Ти си псето у потури, а Зона е бегълката. Като е така,
ела през нощта и я вземи.
-Фукара се не жени в богата къща.
Защо се толкова инатиш?
Занеси му това, рече Зона.
-Какво е това?
Любовен шал.
-Да? За мене ли ти даде това Зона?
Отнеси му това, рече Зона и го питай
дали друга девойка му е пращала такова преди мене?
-Лъжеш ли?
Кълна се! Ако вярваш в Бога, ще разбереш колко я боли душата.
Аз му пращам това, рече Зона, а той да прави каквото иска.
Какво да и кажа?
Дайте... Ще стане това, ако някой малко се поразходи.
Доке!
-Ама недей.
-Излез малко.
Ташке. Защо аз?
-Хайде излизай, сега ще падне добър тупаник.
Хаджийо.
-От сега нататък ми викай татко.
Тате, искам Зона за жена. Не трябва да даваш зестра.
Не може. Къща ви давам и 500 дуката.
-Браво!
И аз давам толко.
-Браво.
Ще я нагиздя, като света Богородица.
Майстор Мане! -Ето го Манулач.
-Това е девер ти.
-Не искам.
Защо?
-Няма вид на девер.
-А за младоженец имаше вид.
Това беше един мой страшен сън. Манулач беше твой младоженец.
Хайде, достатъчно сме поплакали.
-Мане!
-О, побратиме! О, девер!
Не мога да ти бъда девер.
-Защо?
Тате ме праща на село, да събера парите от длъжниците.
Ще ти купя златен пръстен.
-Не може да бъде...
И лачени обувки.
-Ама не може.
-А защо?
Затова, че днес парите са много ценни. Оскъдица е.
-Така е.
Значи това е?
-Да. Сбогом.
Този ли младоженец си сънувал?
-И себе си като куче в потури.
На твоята сватба хорото водех. Докато ти не ме викна:
Нима сте слепи? Това не е псето, това е Мане, златарът Мане.
Ти си моето куче в потури.
-А ти моята бегълка.
Защо сте толкова тихи? Сега може да се играе!
Манулач, искаш ли да бъдеш кум на моя мъж, а на мен девър.
Кум и девер не, младоженец да!
Таске, дай още, защото си още сърдита? Виж колко са красиви!
Като син зюмбюл и зелен нарцис.
Тишина. Моля за малко внимание. Гледайте насам. Усмивка.
Да те питам нещо, зете.
-Може, тате.
-Но трябва да кажеш истината.
Добре тате.
Ти ли забърка всичко това?
-Моля за още малко внимание.
Не съм татко. Нито аз, Хаджийо.
-Знам, че не си ти, Манулач.
Никой друг не може да е, освен Джорджевият син.
Не съм татко, мога да се закълна.
-Закълни се веднага.
-Поглед към мен.
Усмивка. Това е.
1, 2, 3! Готово!
Ще чуем сега Мане.
-Хайде!
Не съм татко. Евстати е, защитника на ловците.
Не съм, това е ловното ми щастие.
Ако ми не вярваш, питай леля ми Дока.
Не сме ние. Боже, опази!
Чапкънин неден. Нека ти е простено.
Нека обявим нещо.
-Какво?
Всичко да завърши щастливо.
-Гледай си работата, бегай си вкъщи.
Г-н Франтичек.
-Честитя ви за хубавата невеста.
Свири оная мойта, па да водим невестата вкъщи.
Да се хващаме на хорото, нишки девойки.
Много хора са дошли.
-Всеки иска да бъде свидетел на Маневата победа.
Свидетел на случката, която дълго ще се помни в Ниш.
И най-големия свидетел е писателя.