Attila (2001) (Attila - CD2.sub) Свали субтитрите
Атила атакува северна Панония.
Не ми ли беше казал, че там живеят хуни?
Значи напада народа си.
Браво, Етий!
Работя за Вашата прослава.
Можеш да заблудиш един неопитен младеж,
но добре знаеш, че Атила не напада хуните,
а ги обединява.
- Поне не се бие с нас.
Но ако го направи, опасността ще е дваж по-голяма.
Той няма да атакува Рим.
Може да нападне герданите или източната империя,
но не и самия Рим.
- Как може да си толкова сигурен?
В Рим видя неща, за които не бе и сънувал.
Дойде тук решен да ни победи, но си тръгна разколебан.
А има и друга причина.
- Каква?
Да нападне Рим ще означава да нападне мен,
а това никога няма да направи.
А ако нещо се случи с теб?
Ще се погрижим това да не стане.
Вино?
Липсваш ни, Гален.
Дали още има своите видения?
Тя бе видяла това място.
Близо до моето село.
- Заради нея го поисках.
Затова я погребах тук.
Ще заминеш ли пак?
- Зависи какво ми съобщят от изток.
Ще нападнеш Константинопол?
Не самия град.
Но провинциите са богати.
Не можеш ли да го отложиш?
Н'Кара, току-що започнах да градя своята империя.
Трябва да мисля за бъдещето.
- И аз мисля за бъдещето.
Един цар трябва да научи принца си да управлява.
Принц?
Акушерките го потвърдиха сутринта.
Надявам се да е момче.
- Ще бъде! Знам го!
Защо не идва?
Ако не излезе скоро, ще умреш.
Бебетата не се раждат с бързане. Дори царските.
Ще излезе, когато дойде моментът.
Гледай да се роди здрав и читав!
О, Боже!
Нека да е момче!
Направи го силен.
Момче е, господарю.
Да.
Царски син.
А Н'Kара?
Н'Кара.
Получи своя принц.
Възпитай го добре.
Не.
Не!
Виденията ти показаха ли това?
Защо не ми каза?
Проклинам те, Гален!
Проклинам те, Боже!
Коленичете пред новия си цар.
Покорете му се.
Пратеникът каза, че походът е бил успешен.
Да. Градът падна бързо.
Стенобойните машини са отлични.
Радвам се.
Добре ли си?
- Да.
Беше ли покорна, докато ме нямаше?
- Да.
А другите ми жени?
- И те са добре, господарю.
Добре.
Къде е синът ми?
Ти имаш много синове... За кого питаш?
За най-големият.
Имаш дузина жени
и два пъти повече деца….
Но всички взети заедно
не те радваме колкото него.
Той ми е първородният.
- И е дете на червенокосата.
Следобед ще заседава съдът.
Дотогава искам да си почина.
Липсваше ми.
Радвам се, че се върнах.
Атила...
Вожд на хуните,
владетел на всички земи от ледовития океан до Черно море,
от реката Рейн до планините на Изтока.
Нашият владетел милостиво ви разрешава да станете.
Аз съм финският вожд Кнут.
Приветстваме те като приятел и верен поданик.
Нося дарове. Кожи, злато и сребро, подправки и благоухания.
В името на моя народ, приемам даровете.
Аз съм Мелох, цар на партите.
Моля те да решиш спора между мен и царя на скитите Омар.
Относно?
- Границата помежду ни.
Къде е цар Омар?
- Ще дойде утре, но...
Правосъдието изисква да изслушам и двете страни.
Да, но ако само...
Да, велики царю... Утре.
Само за него слушам. Мислех, че отдавна приключихме с него.
За жалост, не, августейши. Той е жив и по-силен от всякога.
Важното е, че не ни закача.
Но сее смут в целия свят и отвсякъде ни молят за помощ -
от Скития, Илирия, Мизия,
а и от самия Теодосий.
От Теодосий, император на Изтока,
до племенника му Валентиниан.
Умолявам те, прати ни помощ хуните ни прегазват.
Прегазват ги.
Преувеличава. Стените на Константинопол са дебели.
Десетки градове паднаха,
провинциите са опустошени.
Атила иска 1 500 килограма злато, за да изтегли войските си.
Римският император - подложен на изнудване
като прост търгаш!
Ако Константинопол падне, няма да му остане друг освен нас.
Етий, ти каза, че ако Атила заплаши Запада ще поемеш отговорността.
Вече усещаш ли бремето й?
Е, Етий?
Ще замина пак.
- За източната империя?
Да. Ще преценя ситуацията и лично ще се заема с нея.
Да.
Чудесна идея! Тръгни незабавно.
Само една дума за сестра ти.
- Какво за нея?
Вървят слухове, че заговорничи.
Какво? С кого?
Евгений.
- Евгений?
Нали не дворцовия управител?
- Същия, августейши.
Хонория крои заговор срещу мен
с един слуга?
Ти си богиня.
Ако е възможно, да не го убиваме.
Той е глупак, но ми е брат.
Никога не съм изпитвал такава страст.
Есенните празненства са най-доброто време за удар.
Не. Литорий не смята така. Казва, че е твърде рано.
Споделил си плановете ни?
Трябва ни подкрепата на преториански офицер.
Мой прекрасни, глупави Евгений!
Трябва да пазим всичко в тайна, докато бъдем готови да...
Трябва ли да тръгваш, татко? На залез започва прилив.
Новини? Да. Хонория идва с мен.
Пращат я в изгнание.
Можеха да я екзекутират.
Ще съжалява, че не са го сторили. Заточват я при Пулхерия.
Почти ми е мъчно за нея.
- И на мен. Почти.
Ако видиш Атила, поздрави го от мен.
Трябваше да го убия, докато беше тук.
Той беше гост на дома ни.
Да. Сега ще видя колко опасен е станал.
Пази се докато ме няма.
- Ще се пазя.
Прие ли посланика?
- За кратко.
Колкото повече го въртя, толкова повече злато дава.
Но дали тази игра е достойна за велик владетел?
Имам дълги уши, господарю, и дочух приказки,
между твоите генерали.
Те са ти верни, но си задават въпроси.
Завладяхме стотици народи,
стигнахме до стените на Константинопол,
а още се колебаем за Запада.
- Не е дошъл моментът.
Кога ще дойде?
- Когато кажа.
За какво шушукат, Орест?
Някой казват, че се боиш от Етий.
Прости ми, господарю. Глупави злословия.
Кой разпространява този слух?
Ти, вожде.
- Аз?
Да, с отказа си да тръгнеш на Запад.
Куражлия си, Орест.
Не бих ти служил, ако не смеех да кажа истината.
Аз съм владетел, не само на хуните, но и на стотици народи.
Чиито царе ще ти се подчинят.
- Не ми е нужно подчинение.
А тяхната вяра.
- В какво?
Именно това чакам.
Нещото, което ще ги накара не само да ми служат, но и да вярват.
Знак. Като меча на бога на войната?
- Знак или повод.
Етий го нарича "претекст".
И когато се появи, ще го позная.
И тогава ще тръгна срещу римската империя.
Да, господарю.
КОНСТАНТИНОПОЛ. СТОЛИЦАТА НА ИЗТОЧНАТА ИМПЕРИЯ.
Етий, добре дошъл на изток.
Благодаря, августейши.
Запазих идването ти в тайна, както поиска.
Нужно е за мисията ми, благодаря.
Хонория! Не съм те виждал, откакто бе шестгодишна.
Жалко, че си станала предателка.
За щастие, сестра ми се съгласи да те приобщи.
Към какво?
Към живот, посветен на безбрачие и служба на Бога.
Сигурно се шегуваш.
- Ще видим това.
Дяволът се е вселил в теб, момиче.
- Няма да влизам в...
Но ние скоро ще го прогоним.
Виждам, че ни чака много работа.
Надявах се да доведеш войски.
Откакто Атила ни разби,
се крием като плъхове, зад градските стени.
Не разполагаме с излишни войски.
А с пари?
- За жалост, и те не ни достигат.
Тогава защо си дошъл?
За да изработим план.
Но това ще отнеме време...
Не разполагаме с време.
Благородниците разпродават имуществото си, заради Атила
Отвсякъде прииждат бегълци.
Даваме им работа, за да избегнем бунтове.
Както виждаш, и аз страдам.
Спомена за някакъв план. Какъв по-точно?
Империя, създадена толкова набързо, има слаби места.
И как ще ги откриеш?
Ще посетя Атила и ще се огледам.
Аз имам наум нещо по-конкретно.
Убийство.
Прощавай, исках сам да се увериш в неговата ловкост.
Това е Лигус,
умее да вижда, без да бъде видян.
И ловко борави с оръжия, както виждаш.
А най-хубавото му е, че няма език.
Ако го заловят, не може да ме издаде.
Атила има шпиони навсякъде.
Ще научи за плана ти и ще го осуети.
Може би да. А може би не.
Момичето ти хареса.
- Бежанка ли е?
Семейството й бе избито от хуните. Да ти я пратя ли?
Да, ще те помоля за това.
Наслаждавай се. Твоя е.
Как се казваш?
- Илдико.
Разбрах, че имаш причина да мразиш хуните.
Баща ми беше вожд на селото.
Видях го как умря. Майка ми също.
Костите им оставиха на лешоядите.
Но си успяла да избягаш.
- За жалост.
А ако ти помогна да си отмъстиш?
Как?
- Като убиеш царя им.
Самият Атила? Невъзможно.
А ако беше възможно, щеше ли да го направиш?
Да, щях.
- Дори да ти струва живота?
С радост ще сляза в ада, ако Атила иде там преди мен.
Днес ще се съберем в двора след час.
Ще се погрижим за бедните от енорията "Света Екатерина"
Мразиш това място не по-малко от мен, виждам го.
И какво? Пленница съм, като теб.
Грешиш. Имаш ли приятел навън?
Написала съм писмо. Предай го заедно с този пръстен.
Той ще докаже, че писмото е от мен.
Нека приятелят ти го предаде на когото трябва
и двете ще бъдем свободни.
На кого?
- На Атила... царят на хуните.
Завземаме градове, владеем света,
а не можем да построим една баня.
Има по-належащ въпрос.
Шпионите ни донасят, че императорът ти готви убийство.
Искам баня, като онези в Рим.
- Господарю...
Слушам за това всяка седмица.
- Слухът е реален.
Сред нас има много чужденци.
- Като теб.
Или си забравил?
Аз съм доказал лоялността си.
Така е, многократно.
Орест, ако ми е отредено да умра, ще умра.
Ако ли не, никой нищо няма да ми стори.
- Все пак, бъди бдителен.
Питам, защо банята не е готова?
Мраморът се кара от хиляда левги с каруци.
Тръбите и пещта трябва да се...
Достатъчно.
Имаш три дни.
- Но, господарю...
Да, велики господарю.
Това ли е Атила?
- Да.
Но изличи омразата от очите си, когато се срещнеш с него.
Името ти е Лигус.
Праща те Теодосий, император на Изтока.
Не е ли така?
Орест!
Трябваше да извикаш за помощ.
Не беше необходимо.
- Ще го разпъна.
Той е храбрец и е предан на господаря си.
Отпрати го.
Колко е трябвало да му платят?
- 25 кг злато.
Сложи парите в торба, увеси му я на шията
и да се върне така при императора.
Той ще бъде унизен.
Виновен е той, че е издал заповедта, а не този мъж, че я е изпълнил.
Може да има други опити. Градът гъмжи от римски шпиони.
Не ми е отредено да умра от ръката на убиец.
Има роби, търговци, дори наемници, продаващи сведения на Рим.
Сутринта един търговец разпитвал мой слуга за претекста ти да завладееш Запада.
Ще си намеря работа в банята. Ако трябва, ще се продам като робиня.
Все ще ме забележи.
Няма да е това, което очакваш.
Селото на жена му също беше изгорено.
Тя също го мразеше в началото, но после го обикна.
Значи е била слаба.
За този ли ми говореше?
Да.
- Отведете го.
Коленичи пред царя на хуните.
Оставете ни.
Преди час се опитаха да ме убият. Имаш ли нещо общо?
Ако имах, щеше да си мъртъв.
Но идваш предрешен. Защо не открито, като приятел?
За да видя каквото искам, а не каквото ти желаеш.
И какво?
Добре си се справил.
Земите, които управлявам, са колкото двете ви империи.
Империята е нещо повече от земя. Къде са форумите?
Колизеумите? Хиподрумите?
Театрите? Акведуктите?
Дай ни време, Етий.
За да стане това, което е на Рим са му трябвали векове.
И какво ще стане с нас, докато вие се учите?
Ще потънем в хаос и разруха?
- Само ако се съпротивлявате.
Цивилизованите народи са лесна плячка,
но цивилизацията принадлежи на тях...
а не на варварите.
Принадлежи на този, който я вземе.
Етий, ела при мен.
Някога ти ме покани в Рим.
Каза, че можем да постигнем много.
Още можем. Но сега аз те каня тук.
За да ти служа?
По-добър съм от тези, на които служиш сега.
Аз служа на Рим.
Кажи ми честно, каниш ли се да нападнеш западната империя?
В момента нямам такива планове.
А в бъдеще?
- Никой не може да го предскаже.
Нека сключим сделка тук и сега.
Мирен договор между твоя народ и моя.
Това е първата проява на слабост, която съм виждал у теб.
Ще сключиш ли договора?
Империите се разрастват, докато някой по-силен от тях не ги спре.
Така стана с Рим. Така е и с нас.
Така ще бъде, докато свят светува.
Значи нямам повече работа тук.
Така излиза.
Браво, Орест.
Ще я пробвам тази нощ. Доведи жените ми.
Кои, господарю?
Всичките. Само така ще избегнем сръдни.
Да, господарю.
Господарю?
Това момиче... кое е?
- Робиня.
Откога е тук? Откъде е?
Новодошла е. Не знам откъде е.
Мога да разбера.
- Да.
Проучи всичко за нея. Довечера ми я доведи.
А жените ти, банята...?
Кажи им, че още не е готова.
Пощади чувствата им и кажи каквото искаш.
Приближи се.
Не се страхувай.
Нищо няма да ти сторя.
От какво се боиш?
Сред моя народ, жена, която е опетнена преди сватбата,
е опозорена завинаги.
- Няма да те опозоря.
А за какво ме повика?
Няма да бъдеш опозорена. Кълна се.
Казваш се Илдико
и си от едно село на север?
Селото ми беше разрушено.
- А близките ти?
Избити.
- Съжалявам.
На война стават такива неща.
Но за теб ще бъде сторено всичко, за да се чувстваш добре.
Защо?
Харесваш ми.
- Ти дори не ме познаваш.
Ще те опозная.
И ти мен.
Както желаеш, царю.
Когато запалиха селото ми, дни наред се крихме в гората.
Накрая излязох на пътя и едни странници ме взеха.
Ще ги възнаградя.
Убиха ги разбойници, но, за късмет, аз се спасих.
Не късметът те е довел тук.
Боговете си знаят работата.
Те отнемат с едната ръка и връщат с другата.
Не те разбирам.
Още ли се боиш от мен?
- Царю, аз...
Наричай ме по име.
Разрешено ли е?
- Заповядвам.
Тогава вече не се боя от теб...
Атила.
Вести?
- Да.
Атила пак ще се жени, за една робиня.
Сега, освен всичко което скубе от мен,
ще трябва да пращам и сватбени дарове.
Това ти е, задето се опита да го убиеш.
Защо не спреш да се държиш така и опиташ да измислиш план?
Нали затова си тук?
- Така и сторих
и имам причини да смятам, че
бракът на Атила няма да е щастлив.
Богове на баща ми, прокълнете този корен,
направете го смъртоносен, за този, който го изпие.
Дайте ми сили да мразя докато смъртта на баща ми не бъде отмъстена.
Велики царю, благородни Орест...
Какво има?
- Вести от Константинопол.
От императора?
- Не, господарю.
От принцеса Хонория.
- Това е нейният пръстен.
Често го носеше.
Чети.
Казва, че е затворничка по заповед на брат си.
И ако я спасиш, ще се омъжи за теб.
Нямам нужда от друга жена.
Обещава като зестра половината от западната империя.
Ето го моя претекст.
Тя няма права върху империята.
Може да се посъветваш с адвокат.
Атила вече събира войските си.
А сватбата с робинята?
- Отлага се.
Всички народи на север от Рейн тръгват с хуните
на битка срещу силите на злото на запад.
Значи и ние трябва да се обединим.
Атила достатъчно ни унижи.
Сега е твой ред, Флавий Етий.
Връщам Хонория в Рим със следващия кораб
и ти желая успех.
Той ще тръгне към Рим до месец.
Напоследък те поизоставих.
Прощавай, много дела ме чакат.
Казват, че тръгваш на война, за да спасиш някаква принцеса.
Вероятно няма да я видя.
Но това, ми дава повод да нападна Рим.
А нашата сватба?
Ще почака до завръщането ми.
Поне няколко месеца.
А ако ме няма, когато се върнеш?
Свободна си да си тръгнеш, когато поискаш.
Почакай.
Огорчила съм те. Иначе щяхме да се оженим преди похода.
На сватбата си трябва да поканя чужди владетели.
Няма време.
Мислех, че само аз бързам.
Може да съм се променила.
Радвам се.
Мога ли да говоря свободно?
Да.
Разказаха ми за една жена на име Н'Кара.
Първата ми съпруга. Почина при раждане.
Казват, че приличам на нея.
Да, много.
И за коя ще се ожениш?
За мен? Или за Н'Кара?
Ако желаех само нейното подобие,
досега да съм те обладал. Но не го сторих, нали?
Не.
Тогава почакай да се върна и ти, а не Н'Кара,
ще станеш царица на света.
Стенобойната машина!
Завзел е 30 града в Галия. Някой са се предали, други са разрушени.
А ние не сторихме нищо.
- Те не са важни за отбраната ни.
И все пак са били римски.
- Разбирам скръбта ви,
но в критични времена можем да се лишим от по-ненужното.
Атила си проправя път, пазейки фланговете си, но само толкова.
Ясно е, че възнамерява да се придвижи на запад.
Ако иска да завземе Рим,
защо не тръгне на юг, към нас?
Ако се отправи веднага на юг, галите ще застрашат тила му.
Значи първо ще завладее Галия?
Както бих сторил аз.
- А ние ще го спрем?
Тук. При Орлеан. Той не може да заобиколи града.
Сигурно вече е близо.
Започнал е обсадата преди два дни.
- Трябва да пратим войски.
Вече съм пратил.
Освен това укрепих стените, така че градът да удържи няколко месеца.
Станът му е на 500 левги
и то при настъпваща зима! Ще се наложи да отстъпи.
Но догодина ще се върне.
Дотогава някои мои планове ще са се задействали.
Флавий Етий, за пореден път ти направи на Рим голямо добро.
А ако Орлеан падне?
- Няма да падне.
Трябва да имаш резервен план.
И знаеш какъв е. Съюз с визиготите.
Теодорик ме мрази.
- Може да приеме, на някаква цена.
Тя е негова дъщеря.
Не можеш да го виниш, че я иска.
Тя е мое дете! - Освен по кръв.
Факт, за който тя тъне в блажено неведение.
Който й го каже, ще умре.
Не желая да се бъркам в семейните ти дела,
но нали все казваш, че трябва да се жертваме за Рим?
Жертвата няма да е необходима, защото не се нуждаем от Теодорик.
Атила ще бъде спрян при Орлеан.
Докарайте тарана!
От тази страна
и от онази.
Докарай всички катапулти и ги насочи вдясно от портата!
Слушам.
Господарю, всички са на позиция.
Дърпай!
Сигурен ли си?
- Да, господарю.
Видях го с очите си.
- Войниците?
Оцелелите ги убиха, господарю.
- А населението?
Поробено. Градът е сринат до основи.
Остави ме сам.
Той ме обича, татко, макар и да не ми го е признал.
Кой?
- Ливий, кой друг?
Разбира се.
Какво има?
Атила е завзел Орлеан.
- Нали каза, че е невъзможно?
Очевидно съм грешил.
Какво ще правиш?
- Тръгвам аз Галия.
Искам да дойдеш с мен.
Сега? Когато Ливий...
Ако съм ти нужна...
Мисля, че да.
- Ще се приготвя.
Какво прави тук? Върнете я в затвора.
Тя ти е сестра.
- Първо заговорничи срещу мен,
а после предлага империята ми на онзи варварин.
Дошла е да ти иска прошка.
Нали така, Хонория?
Като твоя сестра и вярна постничка, те моля смирено за прошка.
Трогнат съм!
Казах ти, майко!
- Хонория, моля те!
Не можеш да я държиш вечно в тъмницата!
Не мога ли?!
Стража! Върнете я в килията!
- Валентиниано...
Майко!
Кажи ми майко...
Как можеш да бъдеш така любяща към едното си дете
и толкова студена към другото!
- За какво говориш?
Стига преструвки! Говоря за опита да ме убиеш в градините на Корона!
Мислеше, че не знам? Но знам от самото начало.
Ти си луд.
- Ако не беше Етий, да съм мъртъв.
Убиецът носеше твоя печат.
- Невъзможно.
С очите си видях.
Откакто си станал император съм давала печата си само на Етий.
Той е на три дни път и напредва бързо.
Ще се изтегля в планините.
А може и да му се предам, оставяйки те сам.
Тогава ще станеш негов слуга.
- Искам да видя разгрома на Рим.
Това ще ме очарова.
С теб сме се били за земя, но сме си я и поделяли.
И за религия сме се карали, но и двамата сме християни.
Не става дума просто за война с Атила.
Това е сблъсък на два свята.
Кажи си условията.
Хората ми да се бият под моите знамена.
Ти и аз да командваме заедно.
И да ми върнеш дъщерята.
Поискай нещо друго.
- Искам си дъщерята.
Тя дори не знае, че е твоя дъщеря. Цял живот е била римлянка.
Без съюз с мен Рим няма да го има.
Здравей, татко.
Кой е това?
Татко? Татко?
Татко! Татко..
Тя ще бъде отведена в Испания. Никога повече няма да я видиш.
Сега вече знаеш какво е да ти откраднат детето.
Събери войската си.
Трябва да тръгнем в зори.
- И да оставя селата си незащитени?
Изгори селата..
Изгори реколтата. Изгори всичко, което не можеш да вземеш.
Атила командва много нации, но най-добрите му войници са хуни...
Ако отстраним конете му...
може да победим.
Гален...
Някога се надсмивах на твоите видения.
Но сега ми се иска да си тук.
Боже на войната,
ти ми даде меча в знак на твоята благосклонност.
В тежки мигове ме ръководеше, като ми пращаше знак.
Ако все още съм твоят избраник,
ако е отредено да управлявам света,
прати ми знак сега.
Прати ми знак!
Господарю! Тревожехме се за теб.
Къде беше?
- Етий е спрял отстъплението си.
Сега е на 10 левги оттук, край Шалон.
Реших, че бога на войната не иска да ми прати знак.
Но съм грешил. Какъв по-добър знак от враг, готов за битка?
Визиготи, земята, върху която се бием, ви принадлежи.
Бийте се храбро, иначе ще бъде на Атила.
Жените и дъщерите ви ще бъдат поробени.
Римляни, вие също се биете за своята родина.
Защото ако паднем Атила ще тръгне към Рим,
а там няма кой да го спре.
Спомнете си за дедите ви.
Нека те ви помагат,
защото иначе пламъкът, озарявал живота на хората хиляда години,
завинаги ще угасне!
Те се оттеглят и палят нивите и имотите си.
Използват хитрини, защото са слаби.
А ние сме силни, за това те се страхуват от нас.
Хуни! Достатъчно е да ви напомня,
че сме водили много битки и никой не ни е побеждавал.
На вас, народности и племена,
които се биете редом с нас,
Вие сте хуни по дух. Непобедими.
Оттук няма път за отстъпление.
Трябва да удържим хълма на всяка цена.
Готови сме, генерале. Никога няма да овладеят хълма.
Изкопали са ями.
- Ще продължим пеш.
Стрелците отпред. В атака!
Прати още хора в сражението.
Втора кохорта! Напред!
Орест!
Орест, изтегляме се!
- Отстъпи! Отстъпи!
Добре са се окопали.
- Остави половината войска в резерв.
Прати другите да атакуват визиготите.
На другия фланг?
- Да.
Етий ще отслаби позициите си, за да им прати подкрепление.
И когато го направи, ще нападнем.
Добре.
Готово.
Атакуват визиготите.
Дръжте се!
Атака по фланга! Изтегли се!
Нека им пратя подкрепление.
Генерале, ще пробият фланга ни.
Може да е хитрост.
- Не е, това е атака.
А защо не я предвожда Атила?
Генерале, умолявам те. Преди да е станало късно.
Вземи ги.
- Трета кохорта! След мен!
Успяхме, господарю. Отслабиха центъра си.
Викай резервата.
Резерва, напред!
Няма да удържим.
- Простете, трябваше да остана
Аз дадох заповедта, вината е моя.
- Все още можем да се спасим.
Не.
За да спася Рим, дадох едничкото, което обичах.
А загубих и Рим. Ще умра тук.
Но чуй последната ми заповед.
Убий Теодорик.
- Слушам, генерале.
Легиони...
Напред!
Кралят е мъртъв!
В атака!
Господарю, трябва да отстъпим!
Не.
Притискат ни отвсякъде.
Отстъпвайте!
Валор, ти беше великолепен.
Визиготите решиха, че стрелата е дошла отзад
и ни спечелиха победата.
Не вярвай, че Бог няма чувство за хумор.
Има, но е твърде странно.
Визиготите вдигат стана.
Баща ти никога не би си тръгнал насред битката.
Той е мъртъв, а трябва да си пазя короната.
Братята ми ще заговорничат.
Един ден от значение ли е?
- Да, ако ще се бия с хуните.
Ще загубя много войни, а те ми трябват.
След битката ще дойда с теб. Братята ти ще капитулират.
Не желая да дължа трона си на римлянин.
Тръгвам на заранта. Решението ми е окончателно.
Римляните са заели отбранителна позиция.
А визиготите?
- Няма ги.
Може би оплакват Теодорик или се карат с римляните,
но срещу нас е само Етий. Той няма сили да ни нападне сам.
Ние него също.
Значи сега ще отстъпим, а напролет ще се върнем.
Така излиза.
В такъв случай, мога ли да ти поднеса един дар?
Какъв дар?
Сутринта пратих хора там, където се счупи мечът ти.
Откриха тези парчета.
В Скития има ковачи, които ще го направят по-здрав от преди
ако позволиш.
Позволявам.
- Животът ти не е свършил.
Той само бележи ново начало.
Етий, твоята мъдрост и доблест
отново спасиха Рим от зла орис.
Приеми този лавров венец от благодарния си народ
и от своя император.
Орест! Ние се оттегляме.
Погрижи се за гостите.
Да, господарю. Ако е възможно бих искал да ви честитя от сърце.
Ти си верен служител, Орест,
и един от малцината ми приятели.
Ела. Н'Кара.
Време е.
В моята страна имаме обичай.
Преди да си легнат, младоженците пият последна чаша вино.
Може ли?
Разбира се.
Н'Kарa...
Господарю?
Господарю?
Царю...
Мъртъв е.
Искали сте да ме видите?
Да. Празнуваме смъртта на Атила.
Искахме да присъстваш.
Поласкан съм.
Има ли начин да бъде открит гробът му?
Едва ли.
Робите, които са го погребали са били убити.
Стар хунски обичай.
Жалко. Надявах се да изложа главата му на Форума.
Явно затова са измислили обичая.
С това приключва твоята задача.
Ти бе освободен, за да се справиш с Атила.
И за си идеш с него.
Нали каза, че можем да се лишим от това, което вече не ни е нужно?
Атила го няма...
...и ти вече не си нужен.
Със смъртта на Атила, нямаше кой да обедини
народите извън Римската империя.
Със смъртта на Етий, Рим остана без закрила.
С годините империята западна,
а западният свят потъна в епоха на хаос и разруха,
известна в историята като "тъмните векове".
Субтитри: D&G