Whale Rider (2002) Свали субтитрите
Тя чакаше...
чакаше да бъде изпълнена...
чакаше за някой който да я обича...
чакаше водач.
И той дойде на гърба на кит...
човек който да поведе новите хора.
Нашият прародител, Paikea.
Сега ние чакахме за първородния от новото поколение...
за потомъка на ездача на китове...
- За момче, което ще бъде вожд.
Paikea.
Paikea.
Нямаше радост когато бях родена.
Моят брат близнак умря и взе майка ни със себе си.
Rawiri.
Всички чакаха за първородния син, който да ни поведе...
но той умря...
а аз не.
Къде е момчето?
Син.
- Каквото е станало, е станало. Върни се в къщи.
Върни се в къщи. Започни наново.
Ти ще се преструваш че нищо не се е случило.
- Не казвам това.
- Ти дори не я погледна, татко!
Тя умря.
- Сине...
- Не, не, не!
Не. Не, всичко което искаш е твоето момче.
- Точно така.
- Това е всичко което искаш, нали?
- Можеш да започнеш отново.
- Хей, аз имам дете.
Името й е Paikea.
- Какво?
- Чу ме.
Не. Не това име.
- То е Paikea.
- Не!
Porourangi...
porourangi.
Porourangi!
Отведи я.
- Казах ти да я отведеш.
Не. Ти признаваш твоята внучка.
Харесва те.
Той ще има друго дете.
Той току що изгуби дете и съпруга. Това не е ли достатъчно?
Трябва да дадеш време на това момче. Чу ли ме?
Ще се върне, когато е готов.
Глупав стар ..paka..
Само кажи думата, и ще получиш развод, ..bub...
Само кажи думата.
- Какво й каза той?
- Пак същата история.
Не е достатъчно добра за него, нали?
Той започна това по-рано с мен?
Ти си мъж. Можеш да се справиш.
Ето. По-добре свиквай.
Ето някой, който се нуждае от някои да се грижи за нея.
Да. Добре.
Моят koro искаше в сърцето си, аз никога да не се бях раждала...
но промени мнението си.
- Хей! Ти стар ..paka..!
Бързо!
Подраниха. Сигурно са ги пуснали по-рано.
- Пушила си.
- Така казваш ти.
Жените маори трябва да спрат да пушат.
Трябва да пазим своите детеродни способности.
Ще дойдеш ли на концерта?
- Може.
- На бас че е приготвила най-добрите си дрехи върху леглото.
- Моят татко ще дойде.
- Nay? Тогава по-добре да облека моята лъскава рокля.
Колко дълго ще остане този път? Пет минути?
По-дълго.
Това е добре, защото последния път мигнах и го пропуснах.
От колко часа е концерта, bub?
7:30, и не закъснявай.
Виж ти как командва.
И ще трябва да пушиш на едно по-особено място за да увредиш детеродните си способности.
Ако ме попитате за името на тази къща, ще ви го кажа.
Това е whitireia.
А издяланата глава на върха?
Това е Paikea. Това е Paikea.
- Мислиш че не е добре?
- С какво те хранят?
- Изглеждаш различно.
- Хмм. Ти също. Сигурно си пораснала.
- Не съм.
- Извинявай, че закъснях.
- Няма значение. И без това не стана добре.
Трябва да изглеждам добре за брат ти.
- Хей, братко
- Rawiri?
- Радвам се да те видя, човече.
- Напълнял си откакто те видях за последно.
- Да.
Това е моята нова жена.
- Kia ora.
- Kia ora.
От колко от моите синове се нуждаеш, момиче?
Помогни си с храната. Бъди полезна.
Ти също, Pai.
Ела. Нека оставим тези важни хора да си поговорят.
Полека.
Очакваха те.
Този път беше за кратко сине.
Бях далече. Не получи ли някоя от моите картички?
Майка ти сложи една върху хладилника. Не си спомням какво беше - мост или нещо такова.
Франция, вероятно.
Прекарах известно време и в Германия.
-Като теб там, нали?
- Някои от тях го правят.
- Бил си зает?
- Да. Да, беше добре.
Една галерия се заинтересува. Имах някои добри изложби.
Ами ти?
Ние сме добре.
Радвам се да те видя, татко.
Това беше бащиния waka...
но след като се родих, той не искаше да я извайва повече.
Замина далеч.
Всички го направиха.
- Съжалявам, мамо.
- Идваш отдалеч, така че можеш да се успиш.
- Не е ли закусил?
- Септичната яма е блокирана долу при marae.
Не може ли някой друг да го направи?
Изяж си закуската. Много си слаб. Едва си личи задника ти в тези панталони.
Благодаря, мамо.
Благодаря, мамо.
Точността ти ме плаши, момче.
Умник!
- За какво беше това?
- За концерта предната вечер. Трябва да покажеш повече уважение следвашия път.
- Твоята учителка не си ли намери вече съпруг?
- Не мисля.
Още ли носи онези неща на зъбите си?
Paka, в училище имахме беседа за това от къде произхождаме.
Както и да е, знаеш ли че ние всички сме дошли на кит?
Точно така.
Но откъде е дошъл китът?
- От hawaiiki.
- Къде е това?
Това е където сме живели преди да дойдем тук, където са нашите предшественици.
- Значи, Paikea идва от там.
- Да.
- Преди колко време?
- Много отдавна.
Но колко отдавна?
Виждаш ли това? Погледни го по-внимателно.
Какво виждаш?
- Много малки въженца усукани заедно.
- Точно така.
Изплитат заедно нишките на Paikea така че нашата линия остава здрава.
Всяка една от тези нишки е някои от нашите предшественици...
всички свързани заедно и силни...
през целия път назад към този твой кит.
Безполезно проклето въже. Ще взема друго.
Paka! Paka!
Работи!
Работи.
- Не искам да правиш това отново.
Опасно е.
Това е добро.
Ела.
- Там има място за теб.
- Kia ora.
- Здравей.
- Здрасти. Kia ora.
Срещала ли си бащата на Pai? Porourangi...
Това е госпожица Parata от училището.
- Kia ora.
- Kia ora.
- Помислих че иска да види твоите неща.
- Няма проблем.
Това са част от моята работа от последната ми изложба в Германия.
Започни отново, от начало. Тя иска да види всичко.
Добре.
Да, както казвах, ъъ... о, извинете.
Коя е тази, братко?
Анна. Тя е жена с която се виждам.
Всъщност, тя е бременна.
Очакваме дете.
Защо не си ми казал?
Поздравления, братко. Ти винаги намираш само хубави.
Къде е тя? Защо не я доведеш?
Тя живее в Германия, мамо. Тя иска да роди у дома.
- Но ти ще я доведеш тук.
- Да, разбира се.
Ще дойдем когато бебето порасне.
Rawiri, върни госпожица Parata обратно в града.
Ела с мен, Pai.
Кога мислеше да ми кажеш? В деня когато си тръгваш?
Опитвах се да ти кажа откакто дойдох тук.
Виж, татко. Това не е за винаги. Това е просто първото дете на Анна, нали разбираш?
Нейната работа е там, нейното семейство.
Семейство?
Да, не мога да очаквам от нея да се премести на другия край на света.
Не използвай това момиче като извинение. Нямаш търпение да си тръгнеш. Усещам те.
Ти никога не оставаш, защото те боли да виждаш какво се случва с нас.
Да, така е.
Ти все още се отдалечаваш. Остави тази твоя waka там навън за да изгние.
Не съм тук за да се караме, но, татко, аз давам и моята собствена част.
Виждал ли си някога моите работи? Поглеждал ли си ги някога?
Ти наричаш това работа. Това не е работа. Това са сувенири.
Тези млади мъже на които обърна гръб... те има какво да научат от теб.
Имаш нещо което да предложиш. Не се обръщай!
Да, ти имаше превилегиите...
но си забравил, че имаш също и задължения!
Погледни ме още веднъж, татко. Продължавай.
Ти дори не знаеш кой съм.
Знам кой беше предопределен да бъдеш, кой беше роден да бъдеш.
O, да, правилно. Но аз се провалих, татко?
И защо? Имах дъщеря?
Добре, аз навярно ще имам друга дъщеря. И знаеш ли какво?
Няма да те оставя да се отнасяш към друго мое дете по този начин.
Тогава вземи я със себе си! Щом не харесваш това, което правя, вземи я! Хайде! Вземи я!
- Спри я!
- Тя не ми е нужна.
Pai?
Не, остави я. Аз ще я взема. Pai!
Добре ли си?
Трябва да внимаваш с Koro понякога. Много е устат нали?
Той не мислеше това... за мен.
Ами...
ти знаеш, може би трябва да помислим за това.
Да помисля за какво?
Да дойдеш да живееш с мен за малко.
Какво мислиш?
Той защо не ме иска?
Pai, не си виновна. То дори не е заради теб, изобщо.
Koro е просто... той просто търси нещо което вече не съществува.
Нов водач? Те съществуват.
Да, съществуват, освен ако...
не станат повече от това.
Твоя koro, се нуждае от пророк.
Какво е това?
Някой който ще поведе нашите хора вън от тъмнината...
и който ще направи всичко отново да е добре.
Единствения проблем е, че не можеш просто да решиш кои са тези хора само защото искаш да са те, нали?
Kато брат ми?
Да.
Твоят koro вярваше много силно че той ще бъде единственият.
Но какво ако е бил?
И какво ако не е бил?
Koro направи същото и с мен.
Затова ли е толкова твърд с теб?
Да. Почти същото.
Защото аз не мога да бъда това което той иска?
Нито пък аз.
Нали ще помислиш за това?
Ще ме направиш наистина щастлив ако дойдеш и останеш с мен.
Просто помисли за това.
- Готова ли си, Pai?
- Още веднъж.
Бъди добър с момичето.
Точно така. Ти гледаш.
Ще ми трябват всички първородни момчета.
- Време е да научат.
- Да научат какво?
Когато тя се роди, нещата почнаха да се влошават за нас.
Ето къде ще намерим отговора.
Добре ли си?
Спри колата.
Pai?
Какво има, Pai?
Може ли да си отидем у дома?
Но защо? Какво има? Какво не е наред?
- Искам да си отида у дома.
- Защо?
Просто трябва.
Разбирам. Всичко е наред.
Има някои деабти за...
Paka!
Върнах се.
Не сега, Pai.
Но аз се върнах. Върнах се.
Както и да е...
от къде идва тази информация?
От книгите.
- Не трябва да пушиш.
- Опитвам се да ги откажа.
- Защо не отиде с баща си?
- Отидох.
За един ден. Зз щях да замина.
Когато баща ми излезе, ще отида с него.
- Къде?
- Където и да е. Да избягам от тази дупка.
Koro ще се ядоса когато те види да пушиш.
Не, няма, щото няма да дойде.
- Ще дойде.
- Не, той приготвя училището.
Какво училище?
За нас момчетата, за да ни учи постарому.
Вероятно ще бъде неприятно.
- Можеш да дойдеш с автобуса ако искаш.
- Чакам koro.
- Но той няма да дойде.
- Казах, ще чакам.
- Когато ще си готова?
- Когато всички са тук, аз ще бъда готова.
Те са тук. Тези момчета чакат от час и половина.
Каза ли й че няма да отидеш да я вземеш?
Тя можеше да дойде с автобуса.
Ти я вземаш всеки ден от години и очакваш тя да се сети?
Добре. Да вървим.
Направи приветствието , bub.
Хайде, тръгвай.
Какво мислиш че правиш?
Pai.
Ти си момиче. Върви отзад.
Какво казах?
Какво казах?
Тогава напусни.
Тръгвай!
За вас момчета, това ще бъде свято училище за познания.
Ще бъдете обучавани в традициите...
и всички качества на ръководител.
Ще бъде изпробвана вашата сила...
вашата смелост, вашата интелигентност...
и вашите качества на водачи.
Кануто на Paikea потъна...
и той призова боговете за сила.
Вие трябва да научите тази песен. Всички. Да го научите точно.
Ако объркате псалма, вие ще изстрадате utu...
последствията.
Например? Някой ще умре или нещо подобно?
Като да ти окапе пишката.
Така, хванете си пишките.
Достатъчно. Хванете си пишките.
Сега, повтаряйте след мен.
The taiaha е инструмент за война...
средство за сражение.
Ако искате да я овладеете, трябва да покажете своето уважение.
Hemi. Ела тук.
Вдигни я.
Добре. Бъди гневен.
Гнева е част от битката. Трябва да се научиш да го контролираш.
Сега, нека да си починем. Пийнете вода.
Останалите от вас по двойки.
- Koro знае ли че правиш това?
- Нищо не правя.
Защо тогава идваш и се криеш наоколо?
Koro е готин, нали? Той ни учи да бъдем войни.
Ще станем вождове.
Ще размажем всички останали.
Не трябваше да удряш koro така.
Той е добре. Беше наистина търпелив, нали?
- Как така няма да ти позволи да го направиш?
- Не се разрешава на момичета.
Може да стоиш отзад. Нямам нищо против ако стош тихо.
Дори не я държиш правилно.
Ръцете ти трябва да бъдат така.
А краката ти...
така.
Връщай се в училището, hemi.
Казах, върви.
Ще се занимавам с теб по-късно.
Съжалявам, paka.
Оглуша ли?
Някой току що ти се извини.
Не трябва де се забъркваш в свещените дела!
Тя просто е гледала!
Използваше taiaha.
Остави момичето да го направи.
Ти можеш да бъдеш шефа навън...
но аз командвам в тази кухня.
Аз ще го направя.
Ти забрави нещо.
Хей, не е чак толкова зле тук горе.
Той има много правила по които да живее.
- Не е честно.
- Знам...
но понякога просто трябва да го оставиш да си мисли че той е шефа.
- Той е шефа.
- Хмм. Не и за мен.
Аз обаче му позволявам да мисли, че е.
- Какво не е наред с мен, бабо?
- Нищо ти няма. Чуваш ли ме?
В твоите вени ти имаш кръвта на muriwai, момиче.
Мисля че тя щеше да се гордее с теб, с нещата които казваш.
Както и да е, този стар paka не е единствения който знае някои номера.
Ти не знаеш това, но преди да стане грозен и дебел...
твоя чичо Rawiri беше отличен състезател с taiaha.
- Наистина ли?
- Спечели дори награда.
Трябваше да го видиш.
Беше страхотен.
Какво се случи?
Не знам.
Той беше втория син.
Но той знае някои неща, твоя чичо rawiri.
Не се притеснявай за това.
- Тук ли е чичо?
- Отзад е.
Здрасти.
По дяволите момиче. Казвал ли съм ти да не се промъкваш така?
Намерих това.
Не знаех че си играл голф.
Не голф. Taiaha.
Да, добре, играл си голф.
Отрязали са края на стика...
звъртяли са го, и са го бутнали тук.
Хей, млъкни! Бях добър.
Тогава защо стоиш тук...
докато твоя баща казва на група от сополиви хлапета как да станат ръководители.
малки копеленца, а?
Можеш ли да ме научиш?
- Задръж. Това беше преди много време.
- И?
Моля?
- Кoro знае ли за това?
- Не.
- Добре, нека го направим.
- Да!
Това ли имаш в предвид?
Това е метла, нали?
Добро утро, татко.
- Хей! Къде отива това момиче, Pai!
- Давай, момиче! Давай!
Давай, Pai!
Давай, Pai!
Давай!
Когато си изплезваш езика...
ти казваш на враговете си...
Ще те изям.
Очите ти ще се търкулнат назад".
Главата ти ще бъде забучена на края на моята пръчка.
Почуствай ihi...
силата.
Накарай ги да почустват wehi, страхът.
Искам космите по гърба и врата им да се изправят.
Свалете си ризите.
Когато удряш гърдите си...
искам да ги удряш силно.
Одраскай ги. Накарай ги да кървят.
Timata.
Добре, hemi. Добре.
Всичките ни прадеди също гледат.
Това е моят татко.
Идвате да видите вашето момче?
- Да.
- Добре.
Hemi, първо ти.
- Момиче! Къде е това училище?
- На там.
Мислех че ще останеш до края.
Видях твоята част, нали? Ела да се срещнеш с моите приятели.
Това е моето момче.
- Кажи здрасти.
- Здрасти.
По-добре внимавай с това. Всичко направи добре, нали?
Ще се видим по-късно.
Довечера?
В следващите няколко дни, може би.
Тръгваме.
Махай се.
Това баща ти ли беше?
Махай се.
Какво направи?
Отговори ми.
Вината не е нейна.
Върви да си измиеш лицето.
Отговори ми, Pai.
- Знаеш ли какво направи?
- Не.
Ти разруши tapu на това училище...
на това marae, едиственото място където нашите обичаи се поддържат.
Знанието което беше предадено от нашите предци...
от моя дядо ми на мен, на тези момчета...
Разрушено е!
Съжалявам, paka.
Ти не съжаляваш.
Още от началото, ти знаеше, че това не е за теб...
но продължи да идваш.
- Искаш ли да се проваля?
- Не.
Искаш ли тези момчета да се провалят?
Какво трябва да им кажеш?
Съжалявам.
- Кажи го отново.
- Съжалявам.
Кажи го докато го осъзнаеш!
Кажи го!
Съжалявам.
Искаш ли да пусна още малко топла вода?
- Не.
Не.
Можеш да се разболееш като стоиш в студената баня.
- Какво ако се провали, бабо?
- Тогава ще се провали.
- Какво ще се случи с него?
- Нищо няма да се случи...
с изключение на това, че ще ме накара да помисля за развод.
Това не е грешка на koro, бабо.
Защо да не е негова грешка? На мен ми звучи като негова грешка.
Не е това, че аз съм момиче.
Ти не, hemi.
Rawiri.
Вие всички се справихте добре.
Показахте ми, че имате смелост, че сте силни...
и, че може да научите.
Но само един може да бъде...
така, че има едно финално изпитание...
изпитание на вашия дух.
Ако имате зъб от кит...
вие трябва да имате челюст на кит, за да го владеете.
Един от вас ще ми го донесе обратно.
Bubba има настинка, а аз не мога да плувам.
Всичко е наред.
- Дай ми го.
- Почти го хванах.
Бабо?
Ела тук.
Това не е за дълго.
Можеш да сложиш дрехите си тук.
Тук има лампа ако искаш да четеш.
Rawiri смята че си доста умна.
Както и да е, това е за малко.
Той се обръщаше към древните, искайки помоща им...
но те не го чуваха.
- Така че опитах и аз...
и те ме чуха.
Чичо, paka тук ли е изгубил неговата reiputa?
Неговата какво?
Това нещо което носеше около врата си. Хвърли го зад борда.
Луд стар paka.
- Къде?
-Точно там.
Аз ще го взема.
Там долу е тихо.
Koro се нуждае от тишина. Това каза баба.
Той не искаще да говори повече.
Той просто искаше да отиде надолу, надолу.
Не се ли забави достатъчно, а?
Nah, тя е сладка.
За бульона на Paka. Намерих и това.
- Вземи това за татко.
- Чудесно. сложи го в мивката.
Pai го хвана.
Тя намери и това.
Ще му кажеш ли?
Не. Още не е готов.
Отивай.
Това е за училищния ми концерт.
Ти си моят почетен гост.
Така, че ще се видим там, paka.
Сложи моят там.
Хайде. Искам да сте отпред.
-Запази това за paka.
- Той може да се забави, bub.
Не, ще дойде.
Благодаря, дами и господа.
За финал, имаме нещо много специално.
Един от нашите ученици спечели, не само конкурса за реч на нашето училище...
но и на училищата от района на източния бряг.
Дами и господа, моля посрещнете мис Paikea Apirana.
Знаеше ли за това?
Тя каза, че има изненада... за него.
Тази реч е знак за моята дълбока любов и уважение...
към Koro Apirana, моят дядо.
Моето име е Paikea Apirana...
Продължавай, bub.
И произхождам от дълга линия вождове, простираща се назад чак до hawaiiki...
където са нашите предци...
тези които първи чули земята да плаче и изпратили човек.
Неговото име също било Paikea...
и аз съм неговия най... най-последен потомък.
Но това не беше водачът, който моят дядо очакваше...
и като се родих... прекъснах линията назад към древните.
Не беше ничия грешка. Просто се случи.
Кой е виновен?
Но ние можем да се научим. И ако знанието е дадено на всички, ние можем да имаме много водачи.
И скоро, всички да бъдат силни...
не само тези които са били избрани.
Защото понякога, дори и да си водач и е нужно да бъдеш силен...
ти можеш да се измориш.
Като нашия предшественик, Paikea, когато се изгубил в морето...
и не могъл да открие земя, и вероятно е искал да умре.
Но той знаел че древните били с него...
така че той се обърнал към тях за да повдигнат духа му и да му дадат сила.
Това е неговата песен. Аз я посвещавам на моя дядо.
- Тя добре ли е?
- Спи.
Той знае ли че тя ще остане за през нощта?
Ако не му харесва това, може да спи на улицата.
Може би е време да си тръгваме, а, скъпа?
Какво е това?
По-добре ела да видиш.
Кой е виновен?
Повиках ги и те дойдоха...
но не беше правилно.
Те умират.
Пази го от ноздрите. Това е. Точно около ръбовете.
Добре ли си?
Той умря.
Koro знаеше какво значи това.
Това беше кита на Paikea, изпратен за нас, защото бяхме в беда.
Татко?
- Трябва да го завъртим.
- Как?
Докарай трактор и въжета.
Ще чакаме прилива.
Ако... ако успеем да го преместим, другите ще го последват.
- Доведи хора.
- Те са капнали.
Половината от тях са будни цяла нощ.
Те ще го направят за теб.
Това беше изпитание...
но този път за Кoro.
Остави го.
Направи достатъчно.
Сега!
E pana e!
E pana e!
Той е искал да умре.
Няма причина да живее повече.
Безполезно е. Твърде изморени са.
Ще опитаме по-късно. Нека хората си починат.
- Хайде скъпа. Ще се върнем.
Ела.
Няма го!
Къде е тя?
Къде е моята moko?
Къде е тя?
Pai!
Всичко е наред, paka.
Не ме беше страх да умра.
Побързай!
Побързай! Да тръгваме!
Кой?
Какво искаш да кажеш с това кой?
Да?
Благодаря, скъпа.
Молех са на бог за нея.
Ако малката се събуди, ще откажа цигарите.
Това ще й хареса.
Мъдри водачо,
прости ми. Аз съм като новооперена птица за да летя.
Името ми е Paikea Apirana, и произхождам от дълга линия на вождове...
простираща се назад чак до ездача на китове.
Аз не съм пророк,...
но знам че нашите хора ще продължът напред...
всички заедно, с цялата ни сила.
превод: neochrom
редакция: chilko