Runaway Train (1985) Свали субтитрите
ЕРИК РОБЪРТС
РЕБЕКА ДЕ МОРНИ
ВЛАКЪТ БЕГЛЕЦ
КАЙЛ ХЕФНЪР
ДЖОН РАЙЪН
Т. К. КАРТЪР
КЕНЕТ МАКМИЛЪН
Музика ТРЕВЪР ДЖОУНС
Оператор АЛАН ХЮМ
По сценарий на АКИРА КУРОСАВА
Сценаристи: Джордже Миличевич, Пол Зиндъл и Едуард Бънкър
Режисьор АНДРЕЙ КОНЧАЛОВСКИ
Затвор със строг режим "Стоунхейвън", Аляска, САЩ
Включваме репортера ни пред Федералния съд
за новини от делото Манхайм - затвора "Стоунхейвън".
Току-що узнахме, че съдията се е произнесъл по делото.
Нашумелият Оскар Манхайм, излежаващ доживотна присъда,
който бе прикован в килията си 3 години,
е спечелил иска си срещу затвора за граждански права.
След малко ще потърсим коментар от коменданта Ранкин.
Ура!
Роджърс, чуй ме, моля те.
- Какво има?
Мани е спечелил делото. Нареждат да бъде пуснат от карцера.
Браво, много хубаво.
Ранкин ще говори по радиото. Нека му чуят глупостите в блока.
Пусни високоговорителя.
Хайде, помия ли ти тече във вените?
Аз съм бранил територия тук, още като си бил в пелените.
Добре, всички ще го чуят.
Браво на теб, Роджърс! Благодаря!
Никой не иска затворът да е курорт. Но не смятате ли,
че шокирахте обществеността, като държахте човека окован 3 години?
Ако беше човек - да, но Манхайм е животно.
Два пъти бяга, ограбвал е банки. Той е убиец.
Не държи на човешкия живот, било вашия, моя или собствения му.
Мамка ти мръсна!
Няма ли кой да го гръмне?!
Той не вярва в нищо и е способен на всичко.
26 години работя по затворите.
И масови убийци треперят от Манхайм.
Господи боже мой!
Джона!
Мани успя, мой човек! Победи!
Това е добре. Ще се видим в двора.
Ако е животно, защо другите затворници го обичат толкова?
Защото и те са животни като него.
Отворете вратата!
- Върви на майната си!
"Стоунхейвън" не е кънтри клуб. Средната присъда там е 22 години.
Спри това шибано чудо!
Мани, идват ти гости!
Изправи се, затворник.
Изправи се.
Имам федерална заповед да те пусна от карцера.
Разбира се, мога да искам отлагане, докато обжалвам.
Ще издържа 9 месеца обжалване.
На глава мога да стоя 9 месеца.
Заслужаваш да вляза и да те смажа.
- Направи го, но сам.
Не си цапам ръцете с отрепки като теб.
Ще те пусна в двора.
Дано опиташ някой номер и тогава край с теб, обещавам ти.
Ти ми обеща и да ме държиш в карцер до живот.
Държах те 3 години. Стига ми.
Това, което не ме убива, ме прави по-силен.
Ще видим. Само шавни и ще те изпратя оттук в чувал.
Действай по твоему, а аз - по своему. Каквото стане, това.
Да дойдат от работилницата. После го изведете на двора.
Майка ти пърди, Ранкин. Леле, че е шумна дъртата!
Нещастници, криете се и викате от тъмното.
Нека ви кажа къде ви е мястото.
Първо е Бог.
После комендантът, после пазачите, после кучетата.
И чак накрая сте вие. Човешки отрепки!
Нито за себе си сте от полза, нито за някой друг!
Ето го моя човек! Номер едно!
Мани, земляк! Аз съм бе!
- Ослепял съм. Нищо не виждам.
Вземи ги, Мани.
Да се прибираме за проверка.
- Дай да ти нося това.
Какво стана тия 3 години?
Излязох и пак влязох за 30 години.
Без мен си за никъде.
- Без пари съм за никъде.
Не те бива с банките.
Не бой се, ще те измъкна.
В тая зима, едва ли.
Кой е този?
- Свястно момче е.
А и кара количката с прането.
Добре дошъл, братко.
Не сваляй гарда!
Притисни го до въжетата! Хвани го в клинч!
Ставай!
Малкият умее да се бие.
- Колкото две умрели мухи.
Не съди хората тъй строго. Ще ида да пикая.
Пазач, този човек ме хвана за задника!
Чуй ме, можеш да го биеш тоя.
Кроше!
Младежо, дръпни се!
Шампион в полусредна категория си остава Бък Макийхи!
Разбери, Мани. Ранкин ме накара!
- Ела ми, тъпчо.
Стига!
- Покажи какво можеш.
Ела ми, подъл слагач!
- Не!
Искаш ми кръвта? Ето я кръвта ми! Хайде, боклук!
Искаш да ме застреляш? Стреляй на месо! Ето ме!
Стреляй, Ранкин, не оставяй мухльовци да ти вършат работата!
Ето ме. Стреляй, няма да избягам!
Хайде, Ранкин, пробвай се.
За нищо не те бива, мърляч!
Не, Джо, той е мой!
Пуснете ме!
Ще те убия! Очите ти ще извадя с ръце!
Господи, направете нещо!
Килиите се заключват. Всички затворници да се прибират.
Всички затворници да се прибират.
Ужасно изглеждаш.
Нали не съм умрял.
Той нарочно ме пусна в двора.
Наумил си е да те убие.
Не, предизвиква ме да избягам. Натам ме бута.
Навън е 30 градуса под нулата.
- Тръгвам. Ти идваш ли?
Идваш ли? Ще те чакам.
Не, братко. Тук съм си у дома, оправям се.
Не съм издръжлив като някога.
Мога да успея.
- Върви тогава, направи го.
Ще го направя.
За нищо на света не им се оставяй да те върнат.
Ще си намеря топло местенце под слънцето.
Мани! Пазачите са на стълбите. Да изчезваме.
Всичко най-весело.
- И на теб.
Ти си пример за много затворници. Не се давай, ще ги отчаеш.
Имаш последователи, обичат те.
Количката за бельото минава! Давайте всичко мръсно.
Гледайте да хвърляте в коша.
Закъсня.
- Извинявай, забавиха ме.
Количката за бельото, шефе.
- Мен ли наричаш шеф?
Как е, гледаш си кефа, а?
- Какво става?
Малко дрехи за пране.
Имам изненада за теб, Джаксън.
- Каква?
Каза, че синът ти ще е на "Златните ръкавици" тая година.
Я виж това, Джаксън.
Благодаря ти, Бък.
- Има за какво.
И тъй като винаги си добър с мен,
давам ти ги за 80, нищо че вървят по 200.
Нямам 80 долара, Бък.
- Нищо, ще са на изплащане.
Ще платиш, когато можеш.
Всичко е наред, разбрахме се.
Чудесни са.
- Да, бива си ги.
Майко мила! Януари 85-а!
Не е ли върхът тая мацка, а?
Хю Хефнър си разбира от работата.
Да, така си е.
Макар и бяла, добре се е наляла.
- Да, Бък. Дай да ти помогна.
Пожелавам късмет на сина ти.
- Благодаря, Бък.
Благодаря ти за всичко.
- Няма проблем.
Карам дрехите за пране, шефе.
Видя ли, бялото момче винаги ще го прекара тоя.
Млъквай!
Хайде, излизай вече. Давай бързо.
Благодаря, младеж. Длъжник съм ти.
- Мани, вземи ме с теб.
Мамка му, тръгвам и толкоз.
Тръгвам.
Махам се оттук.
Млък, глупако. Какво правиш тук?
Ще съм ти нужен.
- Каква полза от теб?
Имам две ръце срещу твоята една. Издържам на товар
и имам цивилни дрехи.
Дявол го взел. Добре, глупчо, събличай се и се намажи с грес.
Ама че гадост.
Дявол да го вземе.
Мани, какво ще правим сега?
- Замълчи, много говориш.
Слизам.
- Да се пъхаме тук?
Аз - да.
Подай чантата.
И затвори капака.
Господи, не ми харесва това.
Хайде, живо.
Добре, идвам.
Не изоставай.
Леле, как вони тук!
- Не си ли бил в шахта досега?
Мани, чакай ме!
Бръкнах в купчина лайна!
- Не бой се, това ще падне.
Малкият, ако ще драйфаш, тук му е мястото.
Ама че гнусно! По дяволите!
Почакай.
Боже, каква гадост. Какво ще правим сега?
Дръж.
Гушни я като бебе.
Ама че воня.
- Не ти харесва миризмата?
Това е мирис на свобода, братле.
Аз тръгвам.
Добре, полека, Мани.
Дай фенера.
- Да, фенера.
И чантата.
Чакай, чакай.
Ранкин ще напълни гащите. Направо ще умре от яд.
Къде е фенерът?
- Падна.
Къде падна?
- На 100 м в реката.
Не ми каза за 100 м. Страх ме е от високо.
Не ти казах, защото не съм те канил. Връщай се, ако искаш.
Умирам!
Мани, не мога да дишам!
Оттук са минали, няма съмнение.
Успя. Кучият му син избяга.
Спрете претърсването на затвора. Обадете се на щатската полиция
и разпратете снимките им.
Господи, не ги убивай. Остави това на мен.
Мани, поспри за минутка!
- Извади си подвитата опашка.
Мани, не искам да умра.
- И мен ме боли.
Ти поне обувки имаш. Колко още?
Към километър. Кой знае?
Един километър ще издържа.
Обувки! Трябват ми обувки!
Подпри вратата с тая пейка.
- Какво?
Трябват ми обувки.
Невероятно. Само двама са избягали веднъж. Ти го прецака три пъти.
Представяш ли си колко е побеснял Ранкин?
А момчетата, Мани! Умират си от кеф.
Стой, кретен.
- Никой няма да чуе.
Не го прави.
Не се дръж, сякаш съм идиот.
Не ти харесва, а?
- Не.
Добре, ти си елитен боксьор.
Що не ме сбиеш? Хайде де.
Няма да ти дам повод да ме убиеш.
Моля те, недей.
- Добре.
Но ми трябват обувки.
Какво има тук?
Боже, нека има обувки.
Много ми трябват.
Искам обувки.
Мани, я виж това!
- Една глътка за стомаха и го дай.
Бива си го и още как!
Да тръгваме.
- Чакай.
Обувки. Добре, ето ги.
Намерих обувки, сега чорапи. Имам си и чорапи.
Само минутка ме изчакай.
Да се метнем на тоя влак.
- Знаеш ли къде отива?
Където ще, устройва ме.
- Не искам да се озова на депо.
Виж там.
- Какво?
Това е моята лимузина за Бродуей.
- Защо?
Защо този?
- Него искам.
Движим се! Тръгнахме! Благодаря ти, Боже!
Видя ли, страхотен екип сме.
Видя ли, а?
Хей, това е влакът на Ал.
- Защо е навън?
Изглежда му е зле! По дяволите!
Нещо не е наред.
Спокойно, Мани. Те си знаят работата.
Пуласки! Тук е Касиди. Ал падна от локомотива. Мъртъв е.
Към вас върви влак без машинист на коловоз 2.
Какво каза?
- 4 вагона! Спрете ги, за бога!
Кажи нещо, Пуласки!
- Прехвърли ги на 11-ти.
Не мога, късно е!
Централа? По дяволите, Централа!
Спешно е! Вдигнете проклетия телефон!
Как бих я хруснал тази за десерт.
Руби, защо не вдигнеш телефона?
Хайде, достатъчно се разкраси.
Мързи те, та те боли. Защо ли се хвана на работа тук?
Централа. Дейв Принс слуша.
- Тук Пуласки. Дай Барстоу.
Почакай, Пуласки.
- Как не?! Дай го, спешно е!
4 вагона се движат сами.
- Какво?
Към нас се движат 4 вагона без контрол!
Руби, бързо повикай Франк. Тичай!
Мърдай бе, имаме спешен случай!
Пуласки, ей сега идва.
На телефона, Франки.
Франк, излизай бързо! Влак без машинист на 11-и!
Централа, къде сте?!
- Тук съм. Какъв е проблемът?
Неуправляем влак се движи по 11-и. Машинистът падна.
И вътре няма никой друг?
- Откъде да знам?
Измина 15 км и набира скорост.
- 15 км вече?
Да. Къде сте, по дяволите...
- Замълчи! Успокой се.
Чуй сега, искам да го прехвърлиш на главния коловоз.
Разбра ли? Нататък аз поемам нещата.
Тоя влак направо лети.
Трябваше да са прикачили вагоните.
- Усмихни се, свободни сме.
Така ли мислиш?
- Да.
Мани, много съм горд, че движим заедно, партньор.
Малкият, благодарен съм ти, но никакъв партньор не си ми ти.
Виж си татуировките. Добре ще стоят край басейн в Акапулко.
С какво заслужих такива обиди?
- Глупак си да тръгнеш с мен.
Аз съм във война със света.
Ще си изпатиш.
Не те разбирам.
- Изнасилвачите са си тъпи.
Не съм изнасилвач! Откъде го измисли?
Четох ти досието. Арестуван си за изнасилване преди 2 години.
Всичко си беше законно. Тя беше на 15, аз - по-възрастен.
Това е добре.
Умираш си за компания ли?
Очакваш някой да ни наблюдава?
Нищо не очаквам.
Бързо ускорява. За нула време ще е на ваша територия.
Спирачките му горят.
- Луд ли си?
Спирачките на беглеца са изгорели.
- Как тъй? Не са ли ги проверили?
Дроселната клапа е широко отворена.
Ето го.
- Боже, какво ще правим?!
Имам жена и две деца! Нужна ми е тази служба!
Спокойно, системата е надеждна.
- Защото е твое дело?
Да, и знам как да я използвам. Ще ти покажа.
Да прелетим над магистралата.
- Тия не биха стигнали дотук.
Напразно мръзнем.
Затваряй си устата и наблюдавай глетчера.
Казвам ти, той би постъпил също като мен.
Сетих се за банката, която ограби в Рино.
Тогава бях в поправителния дом. Страхотно, 2 милиона!
Малко преувеличено. Нормално за застрахователната компания.
Все пак беше страхотно.
Мани, знам една фирма край Сан Франциско.
Плащат заплатите на "Ес енд Ей Шугър".
Ето, за това си мечтая.
После ще падне голям купон.
Ще ида на Марди Гра, във Вегас,
ще имам достатъчно пари за жени.
Непрекъснато си мечтая за това.
Мечтаеш си?
- Да.
Мечти.
Това са глупости.
Нищо такова няма да стане, ето как ще е.
Ще си намериш мизерна служба като за затворник.
Да изхвърляш пепелниците в кафе или да чистиш тоалетни.
Ще се вкопчиш в нея, сякаш е съкровище.
И то си е така. Чат ли си?
В края на деня шефът ще дойде да те провери
и ти няма да го гледаш в очите, а ще гледаш пода.
Не искаш да видиш страха в очите му от това, как би го нападнал.
Затова гледаш в пода. Внимавай какво ти говоря.
Той оглежда помещението и казва:
"Тук си изпуснал едно местенце."
"И тук си изпуснал едно местенце."
Ще потиснеш болката у себе си
и ще почистиш това местенце.
Ще го лъскаш, докато светне.
А в петък ще си вземеш заплатата.
Ако си способен на това,
можеш да си и президент на "Чейз Манхатан Корпорейшънс".
Не е по моята част. Предпочитам да гния в затвора.
Жалко, младок, много жалко.
Ти можеш ли да търпиш тая отврат?
Бих искал да мога.
Бих искал да мога.
Централа, тук влак 12 за изток.
Барстоу слуша.
- Защо ни спряхте?
Към вас по коловоз 1 идва влак без машинист. Чувате ли?
Не виждам влак.
- Иначе да си мъртъв вече.
На 6-7 км е. Веднага мини на коловоз 2.
Повтарям, веднага!
- Боже мой!
Сериозно ли говореха?
- Руби, какво става?
Не може да влизаш там.
- Я стига, Руби!
Влак 12 пълзи. Кой некадърник го кара? Трябва да се дръпне бързо!
Видя ли? Казах ти, че нещо не е наред!
Може да сме на експрес.
- Ела на себе си.
Блъснахме се в товарен влак, без да намалим дори.
Тук има нещо гнило. Може би машинистът се е гътнал.
Машинистите не се гътват ей тъй.
- А защо не надуе свирката?
Ти да не откачи?
Само исках да видя дали действа. Каза, че машинистът се е гътнал.
Пусни ме.
Не играем на стражари и апаши.
- Ти избра влака.
Така е.
- Ами да.
Щатска полиция вика хеликоптер 1.
Имаме информация за избягалите затворници.
Ранкин, това е твоето радио.
Ж.п. охраната открила затворнически дрехи в един склад.
Как са стигнали тъй далеч?
- Какво ви казах?
Кажи им, че сме там до 10 минути. Да ни приготвят кабинет.
На път сме.
- Да се позабавляваме.
Я да си обираме крушите.
Да скочим, какво ще кажеш?
Винаги можем да си счупим главите.
Да, има логика.
- Да разберем какво става.
И как да стане?
- Ще идем отпред да видим.
Добре, да идем, че да сме наясно какво става.
И аз това искам.
Какво?
- Пъхни го някъде у себе си.
Чакай знак от мен, преди да нападнеш.
Здравейте, г-н Макдоналд.
Не казвайте за неуправляемия влак. Да не всяваме паника.
Да мислим за името на компанията. Какви са последните вести?
Помел е товарен влак 12.
Пострадали?
- Няма.
Какво е станало с машиниста?
- Получил инфаркт.
Изкуфял дъртак. Подлуди всички да опази тоя влак от претопяване.
Каква е скоростта?
- Към 110.
Защо не го спреш, Барстоу?
Ти инсталира система за 4,5 млн.
Това е диспечерска система, ефективна за управлявани влакове.
Челюстните спирачки са изгорели
и скоростният регулатор е повреден от удара.
Но не бой се, правим каквото можем да избегнем жертви.
Дано не си забравил моста "Сенека".
Дейв, би ли ни донесъл кафе?
Какъв мост?
- Имам грижата.
Какъв мост?
- "Сенека" е стар мост.
Ще донесеш ли кафе, Дейв?
При моста влакът вече ще се движи със 150 км. Ограничението е 80.
Тогава го дерайлирайте при "Джордан".
Най-разумно ще е.
- Не ти ща одобрението.
Дерайлирайте го. Майната му на локомотива, важен е мостът.
Системата е проектирана така, че всеки влак да може да се отклони.
Дотогава ще измислим нещо.
Говорим за 4 вагона без хора. Ако те оставя да бърникаш системата,
рано или късно някой ще умре. И къде отива компанията?
Дерайлирай го. Нареждам ти.
Както кажеш.
Има свидетели, че решението е твое.
Да, решението е мое.
Централа вика "Джордан".
Пост на семафор 40, спешен случай.
Пост на семафор 40, обади се.
Къде си, по дяволите?
Централа вика "Джордан".
- Тук "Джордан", пост 40.
Тук Централа. Неуправляем влак се движи на запад по линия 1.
Прати го в отклонението с ръчния лост и бягай.
Началник Макдоналд иска дерайлиране.
Чу ли добре името? Еди Макдоналд.
Дявол да го вземе пък сега!
Чу ли това?
Видя ли? Казах ти, че има машинист във влака!
Прав си, малкият!
- Надувай свирката!
Голямо приключение ще е.
Тук пост при семафор 40.
Правилно ли чух, че нямало машинист във влака?
Точно така.
- Чуй сега, господине.
Според мен си в грешка.
Той е надул свирката!
Дерайлирането отпада! Тичай, старче, пропусни го!
Някой е пуснал свирката, Макдоналд, а ти щеше да го убиеш!
Господи!
Сега следващото препятствие. Дръж се, дизелово чудовище!
Обичаш ли аншоа?
Не помня да съм ял.
Ако беше ял, би запомнил, гарантирам ти.
Дръпни се.
- Какво?
Той едва ли ни е видял.
- Какво да правим сега?
Щом мине на две трети през вратата, събаряме го.
Няма да го убиваме, нали?
- Не.
Освен ако не се наложи. Да видим каква е работата.
Добре, логично.
Той е в беда. Да идем да му помогнем.
Лягай на пода!
Боже мой!
Какво правиш тук?
- Аз?! Работя във влака!
Вие какво правите тук?
Отиваме в Лас Вегас на гости на личния ни приятел Уейн Нютън.
Защо, да не би да проверяваш билети, миличка?
Какво ще кажеш за едно чукане?
Само посмей.
- Стига глупости.
Какво стана с теб?
- Бях уморена и заспах.
Не биваше, но заспах, това е.
Ударих си главата, като се блъснахме в товарния влак.
Не знам как тъй, но отпред няма машинист. Само ние сме във влака.
Тя лъже, Мани. Чухме свирката.
- Аз я включих.
Баламосваш ни, че да ни пипнат.
- Всеки миг ще се блъснем в нещо!
Дойдох до последния локомотив, най-безопасно е.
Не й вярвам на щуротиите.
- Не вярваш?!
Погледни през прозореца с каква скорост се движим!
Боже, ще умрем!
Тогава да направим нещо.
Кой е обслужващ влака? Жена?
Разбира ли нещо от управление?
На влака има само една жена. Голям късмет.
Сега пък какво?
- Комендантът на "Стоунхейвън".
Казва се Ранкин, иска да те види.
- Нямам време за него.
Било много важно.
- Знае ли нещо за влака?
Едва ли.
- Тогава да чака.
Колко време остава до моста?
- 25 минути.
Гара "Сенека"! Тук Макдоналд от Централа.
Към вас идва неуправляем влак. Скоростта му е 130 км/ч.
Много е висока за моста.
Това го знам. Имайте готовност.
- Не можете ли да го спрете?
Ще го спрем, но бъдете готови за спешни мерки.
Кретен.
Това нищо не прави.
Опитах го на втория локомотив.
Но защо?
- Не съм специалист.
Но когато има свързани локомотиви, управлението е само от първия.
Спреш ли него, всички спират.
Да избягаме от затвор със строг режим
и да се озовем на неуправляем влак с тая кучка и без надежда!
Избягали сте от "Стоунхейвън"?
- Да. И какво?
Мани, защо й каза?
- Ти й го каза, смешнико.
Какво значение има? Да не изтича да ни издаде?
Е, момчета, не сте уцелили влака.
Защо не отиде в първия локомотив, а дойде тук?
Това е стар модел, няма преход от втория към първия.
А вратата е блокирала от сблъсъка.
Какво ще правим сега?
- Дали знаят за нас?
Знаят, особено след удара в товарния влак.
Значи където и да спре влакът, ще гъмжи от ченгета.
Ранкин е обходил територията.
Може и да ни намери.
Няма да се предам.
За нищо на света няма да му доставя това удоволствие.
Не искам да умирам, Мани.
- Няма да се дам жив.
И за теб важи.
Не знам.
В момента изобщо не мога да мисля.
Прави каквото ти казвам. Не те взех да се излагаш.
Това, дето го правиш, не помага. Нямаме шанс, да вземем да скочим.
Не може да скочите. Това е самоубийство.
Скочите ли, ще си потрошите всички кокали.
Трошени са и преди.
- С теб съм, Мани.
С теб съм докрай.
Не го правете. Не може да ме оставите сама!
Не ми пука кой ще скочи с мен.
Знам как да спра влака.
Защо не започна с това?
Няма да го спрем напълно, но поне ще го забавим.
Казвай как.
Ако прекъснем електрическите кабели между локомотивите,
те ще блокират един след друг. Няма да е лесно обаче.
Ще замръзнем, а и нямаме нужните инструменти,
но е по-добър шанс от скачането.
Дано не дрънкаш на вятъра.
Я не ме заплашвай. Какво ти става?
Да действаме.
Ето го.
Този, до горната връзка?
- Да.
Вдигнете ме!
Ти го направи. Повече умееш.
- Добре, дръжте ме.
Ето ти инструмента.
Успях, прекъснах го. Вдигнете ме!
Франк, ела да видиш!
Влакът намали скоростта. Вече е 128 км/ч.
Преди 2 минути беше 147.
- Не си го обяснявам.
Момичето го е забавило някак.
- Все едно.
Мостът пак няма да издържи.
На какво разстояние е?
- 5 минути.
Да вървим.
Да използваме пожарогасителя.
Изпуснах го!
Ще е тук до 3 минути!
Вдигнете ме!
Мани, дръж я!
- Помощ!
Хвани ми ръката!
Погледни!
Мани, виж!
Свържи ме с Централата! Бързо!
Откачена работа. Във влака има трима души.
Откъде се взеха?
- Откъде да знам.
Спасихме три живота.
- Не задълго.
Дейв, стига ме изнервя.
Имаме само 5 минути да разкараме влака от главната линия,
иначе ще се блъсне със Североизточния експрес.
Просто ще го насочим към 14-а.
Защо просто не го пратиш към Елкис?
Там е химическият завод.
- Няма да вземе завоя.
Ще помете завода и ще плъзнат отрови чак до Канзас.
Ще ги предупредя.
Момиче, май е редно да ти благодаря.
Ако при скока се забиеш в дърво или стълб, пак добре,
но да лежиш с пукната глава и да те спипат ония,
ще е жалко.
Да, без майтап.
Вижте, почти стигнахме. Да го откачим, Мани.
Това ли е вратата?
- Блокирала е, не се отваря.
Не бой се, миличка, цял живот врати сме разбивали.
Мани, виж си ръката само, остави на мен.
Почти успях.
- Остави на мен.
Не можеш с тази ръка.
Вдигнете по тревога спешния екип и евакуирайте завода.
Отдалечете се колкото можете. Имате най-много 10 минути.
Не ми виси над главата бе, жена!
Г-н Барстоу, на свобода са двама опасни затворника.
Не ми пука, ако ще и всички от затвора ви да са навън.
Имам влак-убиец с 3 души вътре, а нямам свободни релси за маневра.
Изчезвайте бързо, да не ви изритам.
Дръж го под око. Отивам да пусна една вода.
Дано не ти харесва и решиш да се съпротивляваш.
Знаех си, че няма да продължиш да се ежиш.
Избърши пикнята от лицето си и да не чувам повече глупости.
Ако не върна затворниците, изпускам затвора от контрол.
Знаеш ли какво е бунт в затвор със строг режим?
Плиткият ти ум не може да го побере.
Казвай, къде е влакът?
- На линия 1.
Ще ти разбия зъбите, не ми се прави на важен.
Обясни как да намеря влака с хеликоптер.
Да пукна, ако съм стигнал дотук, за да ме спре шибана врата!
Не се предавай, ще се справим.
- Как?
Не знам.
Но знам, че разчистват релсите и няма да ни изоставят.
Откъде знаеш?
- Чувствам го със сърцето си.
Стават чудеса.
- Знаеш ли колко си глупава, а?
Чудеса! Човек трябва да разчита на себе си и на никого друг!
Няма да ти чакам чудеса!
Отивам там и толкова.
Не можеш. Няма за какво да се задържиш, няма пътечка.
Ще успея, ако ще да се наложи да полетя като птичка.
Ще литна и ще го направя.
Мани, няма да се справиш с тая ръка.
Но аз мога да го откача.
Дай да пийна. Отивам.
По-кротко, нещастнико.
Толкова си смел.
- Такъв съм си.
Очилата.
Тръгвам, това е.
Мани, партньори ли сме?
Да.
Само така! Браво!
Можеш да го направиш, Бък! Ти имаш кураж, момчето ми.
Повече кураж, отколкото мозък.
Какво каза?
- Мозък няма.
Това е много гадно.
- Ама е вярно.
Хайде, Бък! Давай, нещастнико!
Хайде! Сега! Скачай!
- Трябва да се прибере!
Скачай, загубеняко!
- Не мога да гледам.
Сядай тогава.
Не се отказвай, синко. Няма да позволя да се предадеш!
Хайде! Давай!
Не се отказвай! Прескочи!
Не може!
- Хайде, некадърен бъзльо!
Животът му нищо ли не значи?
- Я се разкарай!
Назад, мухльо! Нали искаше свобода? Върни се!
Пусни го да влезе!
Какво правиш, Мани?!
- Качи се горе, мърляч!
Покажи колко струваш.
- Я стига.
Не ми отговаряй!
Нали искаш да си печен? Излез там навън!
Изчезвай там!
- Да ме убиеш ли искаш?
Ако съм искал, отдавна да те няма. Можеш го, казвам ти.
Не мога, Мани.
- Сам не знаеш какво можеш.
Ти си страхливец. Как тръгнах с такъв като теб?
Остави го!
- Покажи ми какво можеш! Излез!
Качи се там, тъпако!
- Не! Не!
Отивай вън!
- Добре.
Добре.
Добре, отивам.
- Не! Той те използва! Не ходи!
Ще идеш! Ще правиш каквото ти кажа, нали?
Направи го ти, като си тъй смел.
- Щях, ако имах две ръце.
Лъжеш! Искаш да жертваш чужд живот, не своя! Ти си животно!
По-лош съм.
Аз съм човек!
Излизай навън!
Хайде! Само се дръж здраво.
Няма да те пусна! Не!
Да не си я докоснал!
Ще те убия, Мани!
- Мъртъв си, нещастнико!
Ще те убия! Не ме принуждавай!
Не ме карай да го правя! Приближиш ли, ще те убия!
Стига с това! Не ме предизвиквай, Мани!
Убий го! Убий го!
Убий го!
Мислех те за приятел.
Вярвах, че сме партньори.
А ти се оказа не по-добър от Ранкин.
Той поне е откровен в лошотията си.
Ти беше герой.
Беше герой за всички нас в оная гадна дупка.
Ти я забърка тая каша, Франк. Да беше го дерайлирал, като казах.
Е, какво остава? Да ги отклоним и след 15 минути
да им свършат релсите, а ние да вземем застраховката.
Гара Елкън.
- Слушаме ви.
Тук Макдоналд...
- Казвай, Макдоналд.
Говори Барстоу.
Слушай внимателно и действай бързо.
До минута изпуснатият влак трябва да влезе в изоставения коловоз.
Ясно.
- Действай.
Браво. Така спасяваме химическия завод.
Но обричаме трима на смърт.
В щаба на НАСА е пълно със сияещи лица,
след успешното изстрелване на два комуникационни сателита.
Броят на сложните експерименти ще се удвои
при англо-френския метеорологичен сателит, който ще бъде пуснат...
Още не разбирам. Как стана това?
Къде можехме да го спрем с всичките тия боклуци?
Говоря за цялата тая висока технология.
Някои неща нямат обяснение.
Вижте!
Дявол да го вземе!
Видя ли това, Ранкин? Видя ли?!
Искаш да ме върнеш обратно, Ранкин? Опитай де! Никога!
Какво, на теб не ти стигна кураж, нали? Страхливец нещастен!
Ела да спреш влака де! Чу ли, Ранкин?! Няма да го направиш!
Казах ти, че ще избягам и го направих!
Аз победих!
Хайде, слез долу, ако смееш.
Тук съм и те чакам. Жив съм!
Ранкин, чуваш ли ме? Никога няма да ме пипнеш!
Никога няма да спреш влака! Аз победих! Победих!
Какво беше това?
Какво стана?
Пожертваха ни. Отклониха ни от главната линия в задънен участък.
Какво значи това?
- Ще се разбием всеки миг.
Прегърни ме...
Не искам да умра сама.
Всичко ще е наред. Няма страшно.
Всички умираме сами. Хайде, Ранкин!
Ела, гадино! Ето ме. Вече съм навън от клетката!
Навън съм и никога няма да се върна! Няма да ме затвориш!
Никога няма да ме спреш!
Не можеш да прекосиш, Мани.
- Извън клетката съм!
Никога няма да ме спреш!
Ще се научиш, малкият!
Всичко е тук, горе!
Ще прекося до шибания локомотив. Ще го направя.
Само гледай.
Чакам те.
Падна ми, гадино!
Джона жив ли е? Жив ли е?
Да. Да!
Това е добре. Ще се радва.
Не го прави, Мани. Знаеш какво те чака за това.
Натисни копчето. В задънено отклонение сме.
След 5 минути ще се разбием.
Значи ще се повозим добре заедно няколко минути.
Мислиш се за герой ли? Ти си отрепка.
И двамата сме отрепки, братко.
Натисни копчето и спри влака. Имаме няколко минути!
Имаме всичкото време на света.
Ще умреш, мръснико.
- И ти с мен.
Върви по дяволите! И теб те е страх да умреш като всички.
А аз никога няма да те оставя свободен, чуваш ли ме?
Аз съм свободен, Франк. Свободен съм.
Мислиш, че си победил?
И аз знам как се умира!
Печелиш или губиш, каква е разликата?
А онзи нещастник и момичето?
О, не. Само аз и ти сме!
Мани, спри го!
Само трябва да го спреш!
Той знае какво иска да направи.
Спри го, толкова е лесно!
Той го направи! Успя!
"Във всеки звяр се крие капка милост.
Във мен я няма - значи звяр не съм."
"Ричард III", Уилям Шекспир