Mary Shelley's Frankenstein (1994) (Mary Shelley's Frankenstein CD1.sub) Свали субтитрите
за тайнствените страхове на човешката природа,
която да събуди тръпка на ужас
и да накара читателя да се озърта уплашено,
да смрази кръвта му
и да учести биенето на сърцето му.
Ф Р А Н К Е Н Щ А Й Н по Мери Шели
Зората на 19 век. Светът е на ръба на революционни промени.
Заедно с политическия и социален подем
науката бележи напредък в посока, която ще промени живота.
Жаждата за знания е по-голяма от всякога.
Сред пионерите е изследователят капитан Робърт Уолтън,
завладян от мисълта да достигне Северния полюс.
С приближаването на целта експедицията му узнава история,
която ужасява всички, дръзнали да поемат към непознатото.
Арктическо море, 1794 г.
Кажи на капитана, че трябва да приберем платната.
Ще се скъсат.
Моля ви, капитане, да свием платната!
Поеми руля! Бързо!
Капитане, стигнахме до ледовете!
Отпред има айсберг!
Завий надясно!
Давайте с всички сили! Хайде сега!
Капитане, няма смисъл. Ледовете се простират надалеч.
А да легнем и да мрем ли?
Хората са уморени. Не могат повече.
Не съм дошъл дотук, за да се откажа.
Те знаеха какви са рисковете.
Ако трябва ще проправяме пътя си с брадви.
Тогава не се чудете, ако избухне бунт.
Бунт ли каза?
- Точно така.
Продължаваме на север според плана.
С цената на колко човешки жертви?
Колкото се наложи!
Там има нещо.
Какво ли е, по дяволите?
Кой е капитанът?
- Аз.
А вие кой сте?
- Нямам време за приказки.
Поведете хората си с оръжия след мен. Веднага!
Стойте по местата си! Тук аз давам заповедите.
Настигнете кучетата!
Оставете ги. Те са мъртви вече.
Върнете се на кораба! Всички обратно на кораба!
Мечките не убиват така! Може би гони нашия гост!
Или капитана! Дяволът е дошъл за капитана!
Вървях от Санкт Петербург до Архангелск пеша.
Оттам с китоловен кораб поех на север.
Като стигнахме ледовете, се прехвърлих на кучешки впряг.
Какво е това нещо там?
Тази експедиция ми отне 6 години и цялото състояние.
Няма да ме спрете нито вие, нито някакъв фантом!
Нима и вие страдате от моята лудост?
Не, не е лудост.
- А какво тогава?
Има проход към Северния полюс и аз ще го открия.
С цената на живота ви и този на екипажа?
Животът идва и си отива.
Ако успеем, имената ни вечно ще са живи.
Ще бъда славен като благодетел на човешкия род.
Грешите.
Аз го знам по-добре от всички.
Кой сте вие?
Името ми е...
Виктор...
Франкенщайн.
Женева, 1773 г.
Моят прекрасен син Виктор!
Ти си най-красивото, най-умното и възхитително дете на света!
Госпожо, съвсем ще разглезите момчето.
Вие двете, оставете ни, ако обичате.
Ела, Джъстин.
Това е Елизабет. Тя ще живее с нас.
Майка й и баща й починаха от скарлатина, Виктор.
Сега тя е сираче.
- Приеми я като своя сестра.
Бъди добър с нея и я пази.
Винаги.
Майко! Как е очакваното пътниче?
Доста палува днес.
Като малък гонеше светулките в полето.
А щом ги затворех в буркан, умираха.
Помниш ли как плачеше?
Искаше да ти светят нощем, докато четеш.
Толкова жадуваше за знания. Беше много сериозно момченце.
И се превърна в сериозен младеж. Всички тия странни древни книги...
Ще станеш по-прочут лекар от баща си.
Но знай Виктор, животът не е само учение.
Трябва и да се веселиш.
Върни ми го! Дай го тук!
Смяна на партньорите!
Моля те, Каролайн! Не се пресилвай.
Не се тревожи. Бебето ще е роден танцьор. Отлично.
Ще ви завиждат всички млади хора.
Джъстин, може ли този танц?
Трябва да вземете решение!
- Бебето е застанало зле.
Срежи ме.
Срежи ме. Спаси детето.
Баща ти ще я спаси. Той е най-добрият лекар в Женева.
Как е тя?
- Направих всичко, което можах.
Съживи я.
Моля те, Боже, съживи я. Моля те, върни ми я.
Три години по-късно
На обичната съпруга и майка Каролайн Франкенщайн
Мамо, ти не биваше да умираш! Никой не бива да умира.
Аз ще сложа край на това. Ще му сложа край.
Обещавам.
Виктор, ти си се вманиачил. Обясни ми какво е това.
Енергия. Не изчезва, само сменя формата си.
Могат да се получат конвулсии при това механично куче.
Но приложенията са безгранични.
Ела навън. Денят е толкова хубав.
- Върви си, зает съм.
Какво е това?
Пръскачка за електрически змиорки.
Остави я, не е за игра. Казах ти, не е играчка, остави я!
Недей! Върни ми я!
Да благодарим на Виктор, че прекъсна опитите си.
Кой каза, че съм ги прекъснал?
- Какво искаш да кажеш?
Виж! Всички ще умрем!
Очаквал си го!
- Не бях сигурен,
но се надявах условията да са подходящи.
Не съм виждал толкова голяма светкавица.
Чудесно, нали!
- Не биваше да го правиш!
Няма страшно.
- Да се скрием под дърво!
В никой случай. Дървото е голям проводник.
Ами Уили?
- Какво ще правим?
Разтворете ги. Побързайте!
- Какво е това?
Забийте ги здраво в земята!
- А сега какво?
Лягайте бързо!
- Защо?
Хванете се за ръце! Всичко ще е наред.
Наясно ли си какво правиш?
- Не поглеждай нагоре!
Сега!
Как се чувстваш, Елизабет?
Жива.
Дами и господа, скъпи гости. Елате насам и слушайте.
Както знаете, утре скъпият ми син Виктор
ще ме напусне, за да се учи на професия,
която не ми е съвсем чужда.
Съжалявам единствено за това, че майка му,
моята покойна съпруга, не е тук,
за да сподели гордостта,
с която синът ми ме изпълва тази вечер.
Тя искаше да ти даде това при завършването ти.
Вътре е написала:
"Това е дневникът на Виктор Франкенщайн.
Останалите листове са празни,
за да бъдат запълнени с делата на един благороден живот."
Да влезем, преди да са ни потърсили.
Още малко, моля те.
Не знам кога отново ще останем насаме.
О, скъпи Виктор!
- Ще ми липсва твоя присмех.
Няма да си тук, за да ме караш да се смея.
Как се сбогува брат със сестра?
Може би никога не го правят.
Няма да се сбогувам, ако и ти не го направиш.
Моя сестра ли си?
Сестра...
приятелка...
любима.
Съпруга?
Да.
Ела с мен. Да се оженим още сега.
Не.
- Тогава аз ще остана.
Искам да съм твоя съпруга повече от всичко.
Но докато отсъстваш, моето място е тук.
Искам отново да съживя тази къща.
Искам да я направя прекрасен дом за децата ни.
А ти върви и твори своите велики дела.
Толкова много те искам!
Ще бъда тук, когато се завръщаш
при всяка ваканция, при всяко гостуване.
А после, през брачната ни нощ...
До брачната ни нощ.
Инголщат, 1793 г.
Стълбите са много. Как пътувахте?
Добре. Справих се успешно в планината.
Радвам се. Както казах, само мансардата е свободна.
Точно това ми трябва.
През следващата седмица ще ми докарат оборудване.
Надявам се, няма да възразите.
Нужна ми е прилична лаборатория за изследванията.
Пуци ви хареса.
Тук ще се подредя чудесно.
Глупавите и суетните натрапват идеите си със сила.
Но знанието е сила само чрез Бога.
Вие, забързаните млади, често забравяте това наше мото.
Най-голямата грешка, която допускат тукашните студенти,
е заблудата, че са способни
на оригинални творчески мисли.
Всички сме си го въобразявали някога.
Господа, не сте дошли тук да мислите за себе си.
Трябва да се научите да мислите за пациентите си.
Ето защо на първо място ще свикнете да се подчинявате
на установените закони на материалната реалност.
Но, моля ви, професоре!
Едва ли ще отречете по-философския подход.
Философски ли?
Той стимулира въображението и интелекта като при Парацелз.
Самонадеян и глупав швейцарец.
Албертус Магнус.
Глупостта му се е изявила преди 500 години.
Корнелиус Агрипа.
Магьосник и окултист. Кой сте вие?
Виктор Франкенщайн.
От Женева.
Пак швейцарец!
Г-н Франкенщайн! Тук, в университета в Инголщат
преподаваме медицина и се надяваме да я развием.
Учат се химия, биология, физика. Все точни науки.
Напредъкът се постига при съчетаването им.
Не изучаваме бълнуванията на алхимици,
умрели преди стотици години,
защото аматьорските им, фанатични теории
не церят телата и не спасяват живота. Прави го само науката.
Ще разрешите ли сега да продължим?
Хубаво палто.
- Благодаря.
Не го приемай навътре. Кремп не търпи публично унижение.
Не съм луд.
- Не си, естествено.
Точно това би казал разумният човек на един непознат.
Аз съм Хенри Клервал и съм съвършено луд.
Виктор Франкенщайн.
- От Женева.
Защо не гледате къде вървя?
Шилер, нашата гордост в атлетиката.
И той е нов. Личи си по зяпналата му уста.
Защо си тук?
За научни изследвания.
- Доста амбициозно.
А аз - за да стана обикновен лекар.
За съжаление ще общувам с болни. А болните са доста отблъскващи.
Все пак смятам да се забавлявам.
Ще взема диплома, ако се преборя с анатомията,
ще лекувам богати дами от въображаеми болести
и ще обикалям хубавите им дъщери.
- Кой е този? Беше на лекцията.
Това е Уолдман.
- Това ли е той?
Казват, че на младини можел да учи Господ на наука.
Имал неприятности във връзка с незаконни опити.
Какви ли са били тези опити?
Та какво говореше за богатите дами и дъщерите им?
Все някой трябва да се жертва.
Централната нервна система и мозъкът
са най-сложната и загадъчна система от органи.
Г-н Франкенщайн, направете разреза.
Отлично. Г-н Клервал, отворете черепа.
"Хенри се оправи и отново се бори с анатомията."
Бях слаб по анатомия.
"Уолдман щедро споделя знанията си с нас.
Той е забележителен."
- Също и Хенри.
"Бог да ви благослови. Виктор."
- Мило писмо.
"Послепис: Влюбих се.
Тя е тъмна, грациозна красавица и щом ме види, върти опашка.
Казва се Пуци и е най-дружелюбното куче на света.
Послепис: Елизабет, копнея за блестящите ти коси,
за вкуса на устните ти, за ръцете и гърдите ти
и за брачната ни нощ, когато ще бъдем сами заедно."
Какво друго пише?
"Работя усилено и имам много нови приятели." Искате ли кафе?
Разбери веднъж завинаги, Франкенщайн!
Животът си е живот, а смъртта - смърт.
Това са реални и абсолютни категории.
Глупости! Дори сътрудниците ви го оспорват.
Да, вие!
Къде свършва животът и започва смъртта?
Косата и ноктите растат и след смъртта.
Понякога мозъкът умира,
а сърцето продължава да работи.
Г-н Франкенщайн от Женева!
Намеквате за нещо, което е незаконно и неморално.
Глупости!
"Скъпи мой дневник, защо никой не ме разбира?
Та аз не съм луд."
Ти!
Изясни се!
Простете, професоре. Дойдох да усвоя новата наука.
Съчетаването на съвременни и древни знания за създаване на...
Създаване на какво?
Можем да усъвършенстваме живота. На прага сме на нови открития,
ако зададем верните въпроси. Помогнете ми, моля ви!
Елате.
- Да вървим.
Заключи вратата.
От хиляди години китайската медицина почива на схващането,
че тялото е химически мотор, движен от енергийни потоци.
Как обясняват...
- Не пипай!
Там лекуват чрез забиване на игли в плътта на пациента
в ключови точки и така активират електрическите потоци.
Значи електричеството е ключът.
- Виж това.
Можете да го пипнете.
Топло е.
- Да, наистина.
Да се запознаем.
Изключете го!
- Не действа!
Спокойно. Намалете полярността. Ръката е като човешка.
Много по-силна е!
- Това ще подейства.
Нека ви помагам, професоре.
Естествено, трябва да пазиш пълна тайна.
И без това никой няма да повярва.
Скъпи Виктор, Тук всичко си е същото.
Г-жа Мориц все тъй обича и тормози Джъстин.
Уили става все по-умничък,
а татко се пръска от гордост при твоя напредък.
Колкото до мен... Аз много тъгувам за теб.
Много... Моля те, пиши скоро, Виктор.
Вземи ваксината например. Преди 30 г. беше нещо нечувано,
а сега спасява толкова хора.
Но тя не изчерпва отговора.
- За какво говориш?
За да измамим смъртта, трябва да създаваме живот.
Отиваш твърде далеч. Има един Бог.
Не намесвай Бог. Ако обичан човек е с болно сърце,
не би ли му дал ново?
- Невъзможно.
Напротив. На няколко крачки сме от целта.
А щом подменяме органи, ще създадем и цял организъм,
същество, което няма да остарява и боледува,
по-добро от нас, по-интелигентно и цивилизовано.
По наше време?
- Не.
Колко близо стигнахте, професоре?
- Прекалено близо.
Моля ви, покажете ми записките си.
- Не. Сегашната ми
работа и приложението й целят запазването на живота.
Отдавна изоставих изследванията си.
Защо?
Резултатите бяха отблъскващи.
Не давам да ме бодете! Вътре има зараза!
Заразяват ни с шарка!
Ваксината ще предотврати епидемията.
Какво е това?
-Безопасно количество серум.
Ама е шарка!
- Няма да ви навреди.
Без тази предпазна мярка градът ще бъде поставен под карантина.
Лекарите са убийци. Не давам да ме бодете!
Ще ви инжектирам. Такъв е законът. Сложете го да седне.
Не искам да ме бодете! Няма да дам!
Няма смисъл. Мъртъв е. Остави го.
Това не бива да се случи!
- Нека издъхне спокойно.
Не биваше да става това!
Бъдете проклети!
Каквото и да говорите, вие, лекарите, сте убийци!
Затривате хората! Вие сте въплъщение на злото!
Вас трябва да избесят! Господ ще ви накаже!
Боже мой, тъй близо си бил. Мощността, разбира се.
Не си имал на разположение подходящи материали.
Ето го експериментът. Провал ли?
"Полученото съживено тяло
е деформирано и ужасно наглед.
Този фактор зависи от наличните суровини."
Суровини.
Хайде.
- Не мога да ти помагам.
От какво се боиш?
- От всичко. Ако властите...
Ще го правим тайно. Имам дневниците. Знам повече от Кремп.
Откраднал си дневниците?
- Дължим му да завършим опита.
Той не го искаше.
- Не му стигна куражът.
Дори да бе възможно, дори да имаше право на такова решение,
а ти го нямаш, представи си каква цена трябва да платиш!
Заради шанса да победим смъртта и болестите,
да дадем на всеки човек пълноценен живот,
да позволим на хората да се обичат и да са заедно завинаги,
заради всичко това рискът си струва.
Остави ме, Джъстин. Не искам да говоря за това!
Но ти ни четеше писмата му всяка седмица!
Аз ги измислях. Не ми е писал от месеци!
Нещо ужасно става с него. Чувствам го.
Реших, че трябва да скрия от татко.
А сега се носят и слухове за холера.
Ще се оправя тук, ти върви в Инголщат.
Няма да ме иска. Може да си е намерил друга.
Ако беше мой, вече да съм заминала!
Само че не е мой, а твой...
Трябва ти да отидеш при него.
Това са суровини, нищо повече.
Тъкан, която ще бъде използвана отново.
Най-съвършеният мозък.
Но те са умрели от холера.
- Няма значение.
На органите им трябва подходяща температура и храна.
А най-важното - директна мощност.
Повече директна мощност.
В субекта се инжектира биогенен елемент и
с акупунктурни игли се пробождат ключовите енергийни точки.
След спиране на тока мъртвата жаба запазва реакциите си
независимо от външните енергийни източници.
Да, това е.
Точно това е комбинацията.
Отвори вратата, Виктор!
Какво искаш?
Има холерна епидемия! В града е въведено военно положение.
Слушаш ли ме?
- Да. И какво?
Ще обявят карантина. Да се махаме, докато може.
Кремп знае, че си тук. Може да каже на властите.
Довиждане, Хенри.
Виктор, аз съм, Елизабет!
Чуваш ли ме?!
Трябва да те видя.
Върви си!
- Моля те, Виктор!
Няма да си тръгна, докато не те видя!
Влез през страничната врата.
Само ти!
Какво се е случило с теб?
Как може да живееш така?
И тази воня!
- Не влизай там!
Да се махаме. Тук е опасно.
- Не, аз трябва да остана.
Дори ако те заплашва смърт?
- Да.
Нека ти помагам.
Това е невъзможно.
Обещахме си нещо.
Виктор, умолявам те...
Знам, че ти е трудно да разбереш...
Но сега не мога да изоставя работата си.
Твърде важна е. Не само за мен, а...
За всички, повярвай ми.
Тя е на първо място.
Преди нас двамата?
Много те обичам, но...
Довиждане.
Живей!
То оживя!
Живо е!
Стой прав!
Какво направих?
Какво направих?
Тежки вродени увреждания,
свръхнормална физическа сила.
Ала полученият реанимант
функционира зле и е жалка гледка.
На практика е мъртъв.
Утре този дневник и тайните му ще бъдат унищожени...
Завинаги.
Ти си глупак, Виктор Франкенщайн от Женева.
Знаеш ли какво изчадие си създал? От какво е сглобено?
От органите на крадци и убийци. Зло, съшито с друго зло.
Мислиш ли, че ще ти благодари за чудовищното си раждане?
Злото ще потърси отмъщение.
Бог да пази близките ти.
Пипнала го е холерата!
- Този разнася зараза!
Натам отиде!
Хайде, само малко бульон. Ето това е. Браво.
Почивай си.
- Хенри, ти си тук.
Разбира се. Ти беше с единия крак в отвъдното.
Хайде още мъничко.
Боях се, че е холера, но се оказа пневмония.
Вече почти станах лекар. Дори Кремп е доволен от мен.
Току-виж съм изкарал и анатомията.
- А епидемията?
Ужасна е. Нищо не можем да направим.
Най-уязвими са бедняците без подслон и храна.
Сред новородените смъртността е висока.
Сигурен ли си?
- Напълно.
Слава Богу.
Какво искаш да кажеш?
Нищо.
Смяната ми свърши.
Довиждане засега.
Ще ми простиш ли?
- То се знае.
Не знам над какво работиш.
Не искам и да знам. Но то едва не те уби.
Свършено е вече. Не биваше изобщо да започвам.
Но край вече. Експериментът е мъртъв.
Не забравяй обелките от лука.
- Взех ги.
Как са прасетата?
- Доволни, че са нахранени.
А ръцете ти как са?
- Пак кървят.
Я да погледна.
Така е по-добре.
Супата е готова.
- Сядай, дядо.
Няма да изкараме зимата с тая храна.
Земята е здраво замръзнала.
- Ще продадем прасе.
Не става. Градът е под карантина.
А той скоро ще дойде за наема.
Не се отчайвай. Заедно ще се справим.
Права си. Трябва.
Преди да е паднал снегът.
Да вървим тогава.