Mary Shelley's Frankenstein (1994) (Mary Shelley's Frankenstein CD2.sub) Свали субтитрите

Mary Shelley's Frankenstein (1994) (Mary Shelley's Frankenstein CD2.sub)
Да вървим тогава.
Земята е съвсем замръзнала.
Нямаме толкова сила. Най-малко 20 мъже са нужни тук.
Стига толкова. Късно стана.
- Храната няма да стигне.
Ще се оправим някак. Да вървим.
Погледни!
Трябва да са дарове от Добрия горски дух.
Татко, нищо на тоя свят не идва безплатно. Кой ли е и защо?
Наистина ли е той, дядо?
Горският дух ли е бил?
- Така смятам.
Престани да им пълниш главите с глупости.
Кой е там?
Феликс?
Деца?
Приятел
А тази дума коя е?
Приятел?
Правилно. Браво. Имаш много приятели, нали?
Дядо ти е твой приятел, Томас също.
При-я-тел.
Приятел.
Семейство.
Баща.
Трябва да пътуваш заедно с тях. Не ги оставяй без надзор.
Ще ги предадеш на баща ми. Ясно ли е?
Заминаваш ли някъде?
- Да.
Виж какъв медальон ми подари Виктор.
Прекрасен. Нима това си ти?
Приликата е слаба, но засега й го давам вместо пръстен.
Моите поздравления за очакваното събитие. Кога ще е?
Веднага, щом се приберем. Ще сме там за Нова година.
Виктор поема пациентите на татко.
- Ще разширя практиката му.
Аз мога да тръгна. Там ме чака работа.
Ще ми трябва съдружник. Парите няма да са много,
но пък има храна, квартира и добра компания.
Подходящо място за човек, изкарал наскоро анатомията.
Дали не би ни препоръчал някого?
Не знам какво да кажа.
- Кажи "да".
Запиши това в дневника си.
"Това е дневникът...
на Виктор...
Франкенщайн...
от Женева."
Хайде, прибирайте се! Бързо!
Весела Коледа!
Хайде, време е за лягане.
"За Добрия горски дух."
Ти ли си Добрият горски дух?
Не съвсем. Къде е Феликс?
Попитах къде е баща ти!
- Кой е там? Маги?
Какво стори на Маги?
Нима той се крие зад един сляп старец?
Махни се!
Не обвинявай мен.
Сърди се на сина си, че не си плаща наема!
Благодаря ти, приятелю. От сърце ти благодаря.
Заповядай, седни до огъня.
Моля те, не се страхувай.
Ела, влез.
Отдъхни си. Поседни.
Така е по-добре.
Радвам се, че най-после се показа.
Човек не бива да се крие в сенките.
Така е по-добре за мен.
Защо?
Хората се боят.
Всички освен теб.
Не може да е толкова зле.
От зле по-зле е.
Мога да те видя с ръцете си. Стига да ми се довериш.
Татко! Той удари дядо!
- Кой го удари?
Какъв беше този шум?
- Какво стана?!
Клети човече.
Нямаш ли приятели?
Има едни хора...
Но те не ме познават.
Защо не идеш при тях?
Защото съм ужасно грозен...
А те са ...
...толкова... красиви.
Махай се! Веднага се махай!
Остави го, недей!
Трябва да се махнем оттук.
Тежки вродени увреждания
и свръхнормална физическа сила. Съществото функционира зле.
Аз ще си отмъстя!
Франкенщайн!
Женева.
Татко!
- Бързо, бързо!
Тя пристигна!
Получихме писмото ти. Дадоха ми да го прочета!
Поздравявам те, Елизабет. Радвам се за теб.
Това ли е медальонът?
Виж колко е хубав Виктор!
- Ще ида да го покажа на Питър!
То не е играчка.
- Нека върви. Не се бави, Уилям.
Джъстин, идиотка такава! Гледай си в ръцете. Не се омъжваш ти.
Какво има?
- Нищо.
Остави, всичко развали.
Виждала ли си Уили?
- Не се ли е върнал?
Клод ходи и каза, че не е стигнал там.
Вече е късно да стои навън.
Това не е игра!
Късно е вече!
Всички сме страшно уморени!
Толкова съм уморена.
Татко! Така се радвам да те видя!
Какво се е случило?
Обходихме хълма. Нищо.
Намерихме го! Аз го намерих!
Направихме каквото можахме.
Починете си сега. Нищо повече не можехме да сторим.
Много ме е страх за дъщеря ми. Още търси Уилям.
Разделихме се зле. Бях жестока с нея, но не нарочно.
Тежко й е сега покрай вашата сватба. Тя много ви обича.
Няма да го понеса, ако нещо й се случи. Моля ви, помогнете ми!
Ще организираме ново издирване.
Ще я открием, обещавам.
Как е татко?
- Съкрушен е.
Г-н Франкенщайн,
хванахме убийцата недалеч оттук в един хамбар.
Намерихме това у нея. Изглежда е ваше.
Трябва да дойдете веднага!
Гражданите са побеснели.
Боже мой! Какво правят?
- Проникнаха в затвора!
Не може ли да спрете това? Тълпата иска да я линчува!
Спрете! Това е незаконно!
Помощ! Опитвах се да го намеря!
Отидох на езерото, но беше тъмно! Исках да ви го доведа!
Трябваше да е вкъщи за сватбата! Той е толкова мъничък!
Затворихме вратите.
- А Джъстин?
Свалихме я. Ще я погребем утре.
- Благодаря ти. Иди да си легнеш.
Сред морето от лед.
Там ще се срещнем.
Сред морето от лед.
Джъстин, прости ми.
Виктор, кой е този човек? Откъде знаеш, че той го е направил?
Ще ти кажа, след като го убия.
- Това е работа на полицията!
Те няма да разберат.
Аз също не разбирам.
Тогава просто го приеми.
Изправи се. Стани!
Ти говориш.
Да. Аз говоря...
И чета...
И мисля.
Зная човешкия бит и нрави.
Как ме откри?
По дневника ти.
Значи си решил да ме убиеш.
Не.
Ти уби брат ми, нали?
Хванах го за шията с една ръка
и го повдигнах от земята.
Бавно прекърших врата му...
и докато го убивах, видях твоето лице.
Ти ми даде тези чувства,
но не ме научи как да ги използвам.
Сега двама души са мъртви заради нас двамата.
Защо?
В душата ми работи нещо, което не разбирам.
Ами моята душа? Аз имам ли такава?
Или тази част си я пропуснал?
Кои са хората, от които съм съставен?
Добри? Или лоши?
Материали, нищо повече.
Грешиш.
Знаеше ли, че умея да си служа с това?
В коя част от мен почива това знание?
В ръцете?
В ума?
В сърцето?
А четенето...
говоренето...
Те не са толкова научени, колкото припомнени умения.
Остатъчни спомени в мозъка, вероятно.
Обмисли ли изобщо тези последици от деянието си?
Ти ми даде живот, а после ме остави да умра.
Кой съм аз?
Ти...
Не знам.
За теб аз съм зъл.
Какво мога да направя?
Има нещо, което искам.
Приятел.
Приятел ли?
Искам другар.
Жена да бъде.
Някоя като мен.
За да не се отвращава от мен.
Като теб?
Ти не знаеш какво искаш.
Зная едно.
Ако получа съчувствието
на едно живо същество,
ще се помиря с целия човешки род.
Нося такава обич у себе си, каквато подобните на теб
изобщо не могат да си представят.
Но и омраза,
каквато подобните на теб не могат да си въобразят.
Ако не мога да удовлетворя едното...
...ще отприщя другото.
Ако се съглася... как ще живееш?
Ще заминем на север с моята жена,
ще идем чак на Северния полюс,
където не е стъпвал човешки крак.
Там ще прекараме живота си...
Заедно.
Човешко око няма да ни зърне повече.
Давам обет за това.
Трябва да ми помогнеш.
Моля те.
Ако е възможно да поправя несправедливостта,
тогава ще изпълня молбата ти.
Добре ли си?
Няма страшно. Жив съм.
Какво стана?
- Разкажи ни.
Виктор, трябва да ни кажеш какво се е случило!
Дай ми един месец. После ще се оженим и ще забравим всичко.
Обещавам.
- Обещаваш?!
Та ти обеща и да ми кажеш кой е той,
да изоставиш тая работа. Обещанията ти не значат нищо!
Заминавам.
- Къде ще идеш?
Някъде, където да се възстановя.
- Смешно е. Да не спорим.
Не ти е удобно? Или не съвпада с плановете ти?
Мислиш ли за някой друг, освен за себе си?!
Бог да ми прости.
Откъде...
Само материали, нищо повече. Нали помниш? Това са твои думи.
Ще спазиш обещанието си.
Няма. Хайде, убий ме сега.
Това е милост, в сравнение с онова, което ще направя.
Щом ми отказваш брачна нощ, ще бъда с теб на твоята.
Почакай, моля те!
Трябва да говоря с теб.
Какво искаш да кажеш?
Не заминавай.
Моля те.
Не заминавай.
Страх ме е.
От какво?
Направих нещо ужасно...
Голяма злина.
Сега ме е страх...
че ако ти кажа истината...
ще те изгубя.
Ще ме изгубиш, ако не ми кажеш.
Аз...
не знам...
какво да направя!
Ожени се за мен, Виктор.
Ожени се за мен днес.
А утре ще ми разправиш всичко.
Но трябва да ми кажеш истината.
Заедно ще се справим с всичко.
Каквото и да си сторил...
каквото и да се е случило...
аз те обичам.
Да си казвате истината,
цялата истина за добро или лошо.
Да бъдете един до друг
в болест и в здраве,
в тъга и радост
от този ден нататък, докато смъртта ви раздели.
Кой е този човек? Как ще го познаем?
Ще го познаете, повярвай ми.
- Той уби Уилям.
Джъстин умря заради него. Щом го видите, застреляйте го.
Не се тревожи. Пазете се един друг. Аз ще се грижа за баща ти.
Съжалявам, последният ферибот е заминал.
До утре няма друг.
- По дяволите!
Ще избързам напред да осигуря безопасността ви вкъщи.
Пазете си оръжието сухо.
- Сухо е.
Ако откаже, имаме друго. А наложи ли се, ще го заколим.
Иди си на поста.
- Отивам.
Не се тревожете, господарю. Пазен сте добре.
Идете горе при жена си.
Първа брачна нощ не се случва често.
Целият си мокър.
Брат и сестра, нищо повече.
Сега вече съпруг и съпруга.
Заключи вратата.
- Какво?
Видях го! Беше при езерото!
- Вие стойте тук!
Изгубихме го.
Няма смисъл да пищиш.
Моля ви...
Моля ви, не ми правете нищо.
По-прекрасна си, отколкото можех да си представя.
Аз си държа на обещанията.
Кажи ми какво стана?
- Няма смисъл.
Знам какво да направя.
- Не бива! Няма да ти позволя!
Няма я вече. Обичам я. Какво да сторя?
Остави я в покой.
- Татко би го сторил за мама.
Той е мъртъв.
Значи няма какво да губя.
Нищо, освен душата си.
Живей!
Живей!
Кажи името ми.
Моля те.
Кажи името ми.
Спомни си го.
Трябва да си го спомниш.
Елизабет.
Така.
Така, спомни си сега.
Изправи се.
Ти помниш.
Тя е красива.
Не е за теб.
- Ела.
Кажи името ми.
Ти си красива.
Кажи името ми.
Ела при мен.
Кажи името ми, Елизабет.
Вик...
Да, точно така.
Вик...тор.
Не, ти си моя. Моя си!
Остави я!
Махни се от нас!
- Моя е! Каза името ми!
Не, моя е!
Всички, които обичах, са вече в гроба заради мен.
Следвах дирята, която той остави за мен.
На север.
Вечно на север.
Месеци вече го следвам
с едничката цел -
да го убия.
Уморен съм вече.
Ужасно съм уморен.
Какво каза той?
Мъртъв е.
Умря, докато бълнуваше за някакъв фантом.
Какво има там, капитане?
Той ми разправи една история.
Не може да е била истинска.
Струва ми се, че беше луд.
Топъл бриз.
Ледовете ще се разтопят.
И после какво, капитане?
Продължаваме на север.
Не!
Кой си ти?
Той изобщо не ми даде име.
Защо плачеш?
Той беше мой баща.
"И аз му дадох сърцето си,
за да познае мъдростта, и лудостта, и ексцентричността.
Ала разбрах, че всичко е суета
и прищявка на духа.
Защото многото мъдрост носи много скръб.
А онзи, който увеличава знанията си, увеличава мъката си.
Защото Господ ще съди труда на всекиго и всякоя тайна също.
Били те за зло или за добро."
Той има право да го изпрати.
Ледът се пука!
Върнете се на кораба, капитане!
Оставете проклетата факла!
Ела с нас!
Аз приключих с човешкия род.
А сега накъде, капитане?
Към къщи.
Режисьор КЕНЕТ БРАНА
Сценарий СТЕФ ЛЕЙДИ и ФРАНК ДАРАБОНТ
В главните роли: РОБЪРТ ДЕ НИРО
КЕНЕТ БРАНА
Продуценти: ФРАНСИЗ ФОРД КОПОЛА ДЖЕЙМС ХАРТ ДЖОН ВАЙЧ
С участието на: ТОМ ХЪЛСИ
ХЕЛЕНА БОНЪМ КАРТЪР
ЕЙДЪН КУИН
ЙЪН ХОЛМ
РИЧАРД БРАЙЪРС
ДЖОН КЛИЙЗ и др.
Оператор РОДЖЪР ПРАТ
Музика ПАТРИК ДОЙЛ
Субтитри tosem - bechora@abv.bg