Bionicle - Mask Of Light (2003) Свали субтитрите
чуйте още веднъж нашата легенда за Бионикъл.
Преди много време,
Великият Дух се спуснал от небесата
носейки това, което някои наричали Маторан,
за този рай.
Ние бяхме разделени и без никаква цел
така Великият Дух ни озари с 3 добродетела,
единство, задължение
и съдба.
Получихме тези дарове и в признание, нарекохме нашия остров Мата Нуи
на името на Великия Дух.
Но нашето щастие не продължи дълго.
Братът на Мата Нуи, Макута, завиждаше за тази чест и го предаде,
пускайки магия над Мата Нуи, който заспа дълбок сън.
Макута беше свободен да пусне свойте сенки.
И той наистина ги пусна.
Бионикъл Маска на светлина
Такуа!
Той има повече камъни в главата си от един По-Маторан!
Taкуа!
Виж, Пуку!
Ето...защо...ме наричат
... Летописеца!
Обзалагам се, че никой не е описвал това преди.
Taкуа!
Какво правиш тук сам? Трябваше да бъдем на кохли мача!
O, да! Съжалявам, Джелър! Задръж секунда. Трябва да проверя този тотем.
Прескачаш лава, за да погледнеш един глупав предупредителен тотем?
- Kакво би казал Турага Вакама?
- ''Безотговорен''?
- Е, хайде!
- Идвам...ей...сега.
Много внушително!
Хайде да вървим!
O, не!
Taкуа, махай се оттам!
Ух-oх!
- Джелър! Виж!
- Велика Канохи маска!
- Лол! Никога не съм виждал този език.
- Taкуа!
Задръж Рахи-то си! Идвам!
Ух-ох! Ето! Вземи маската!
Джелър!
- Toa Taху!
- Летописец!
Разглеждаме забележителности?
Ами, нека погледнем отблизо този лавопад!
Е! И така, Такуа, тази гледка достатъчно близка ли е?
Идва лава!
Ау, Taкуа!
Toa Taху!
Taкуа? Той не успя ли...?
Ти си жив! Глава на Кохли! Можеше да се изпечеш!
Можеше. Но не стана.
Велика Канохи макса!
- Тя беше в лавата. Taкуа...
- Това може да е важно.
Занеси го при Турага Вакама.
След като спечелиш кохли мача! И без повече забележителнсти!
Да, Toa Taху.
Благодарни сме на Великия Дух за дарът му от 6 пазителя,
които съответстват на елементите.
Могъщият Тоа!
Сега се наслаждаваме на мир и благоденствие
и възможността да строим,
както направихме с нашия нов кохли стадион!
Нека привестваме нашите пазители.
Духът на огъня - Toa Taху!
От селото от вода, Toa Гали!
И от селото от камък, Toa Похату.
- За мен е удовоствие да ви видя отново, Гали.
- Благодаря ти, Taху!
Братко! Развълнуван съм да бъда тук!
Добре! Първият мач не можеше да премине без патронът на кохли!
И ето ме тук!
Винаги е удовоствие, Гали!
Вие двамата!
Още ли се карате?
Оставете дребните различия на страна!
Веселете се!
Мисля, че брат ми се страхува да не му загасне огъня.
Сестро! Срещу мен ти си само пара!
Топъл въздух - както казват!
Карате се като гуани за ягоди
Техните скорошни победи са благодат, но те са забравили, че се нуждаят един от друг.
Наиситна, Нокама.
Посветихме този кохли стадион
на Великия Дух, Мата Нуи,
и на трите добродетеля -
единство,
задължение, съдба.
Единство! Задължение! Съдба!
Нека турнирът...да започне!
Ta-Koро приветства три отбора.
От пустинното село на По-Коро,
спечелилите медни маски и безспорни кохли шампиони,
Хевкай и Хафу!
Koхли! Koхли!
От бляскавите морета на Гa-Koрo, участниците, Хахли и Маку!
Давайте, Гa-Maторанци!
И от Ta-Koрo, вашият собствен Капитан на Охраната
и самият Летописец,
Джелър и Такуа!
- Опитай новото си движение.
- Разбира се. Затова е дошла публиката.
Играйте честно!
Той идва отдясно.
- Добро спасяване!
- Не е зле!
Нищо не минава покрай Капитанът на Охраната. Освен, ако той не пожелае!
Ще го имам впредвид!
Лол! Добър шут!
Гол!
Бележи!
Какъв изстрел!
Не мисля, че сме виждали това движение преди!
Хахли бележи!
Гол и турнирът печели Га-Коро!
Нека да го чуем, приятели.
Още един път!
Maта Нуи!
Добра защита, Maку!
Добра стрелба, Хевкай.
- Добра стрелба, Хахли.
- Не е зле, за един Гa-Maторан!
Добър опит, Taкуа. Добро движение.
Още малко практика и ще бъдеш удивителен.
Благодаря.
Поздравления за Гa-Koрo!
И добра игра от всички.
- Какво прави тя?
- Шт! Превежда.
Това е Великата Канохи маска на светлината.
Маска, която може да се носи само от седмия Toa.
Предсказанието се сбъдна!
- Може ли да е истина?
- Toa на светлина!
Легенди предричат идването на седмия Toa,
който ще донесе светлина на сенките
и ще събуди Мата Нуи.
Какво чакаме? Трябва да се приготвим за идването на Toa.
Кога ще стане това? И къде?
Този Тоа не просто ще се появи, както стана с теб и другите.
Седмият Тоа трябва да се намери.
- Какво?
- Маската на светлината избира кой да я намери.
Може би също избира кой да я достави на господаря й.
Чакайте. На стадиона.
Имаше знак. Маската освети един Маторан!
Джелър!
- Той трябва да е вестителят на седмия Тоа.
- Но аз не...
Кажи им истината. Кажи нещо.
Наистина ще кажа нещо.
Kазвам да... привестваме Джелър! Всички да приветсват Джелър, вестителят на седмия Тоа.
Привет, Джелър! Привет, Джелър!
Не може да направиш това. Ти трябва да бъдеш вестителят.
Капитан на Охраната, приближи се.
Taкуа!
Давай!
Изглежда, че маската на светлината е избрала теб.
Ще търсиш ли седмия Тоа?
Аз... Да.
И Taкуа, Летописеца поиска да се присъедини.
Перфектно.
Докато Джелър прави история, ти ще я записваш.
Скоро, още една велика глава ще бъде добавена на нашата стена.
Да, Tурага. Ще бъде пълно със смелите постъпки на Джелър.
Седмият Тоа!
Но защо сега? Всички заплахи на Макута са победени.
Кой може да прозре мъдростта на Мата Нуи? Щастлив съм да предам добрите новини на север.
- Ще пътуваш с Гали?
- Не.
Тя отиде да размишлява над велики мисли.
Седма звезда!
Земята трепне, братко мой.
Седмият Тоа скоро ще се появи.
Още веднъж предсказанията на Маторан
се противопоставят на моята воля.
Трябва ли да освободя тези, които никога няма да видят светлината на деня?
Трябва да пазя твоя сън.
Тяхното единство може да се отрови.
Тяхната отговорност
ще се наруши.
Тяхната съдба,
трябва да разруша!
Вървете, синове мои.
Използвайте сенките
и пазете моя брат
заспал!
Toa Пoхату тръгна на север.
Той разнася мълвата за твоето търсене.
O, благодаря. Приемам всяка помощ, която мога ...
...да окажа на Джелър
за неговата задача, тази която е негова.
Виж, не ставай сантиментален, Джелър. Нямам време за дълго сбогуване.
Аз... само щях да кажа...
Ами, дължиш ми преиграване на мача на кохли стадиона.
Добре, тогава. По-добре побързай защото...
аз ще се упражнявам.
- Взимаш Пуку?
- Не мога да я оставя дори и ако исках.
- Спри!
- Сенките на Макута да силни.
Не тръгвайте лекомисленно на пътешествието.
То няма да толерира вашите щуротии.
Как ще познаем откъде да започнем?
Доверете се на маската.
Нека тя да ви води.
Трудно е да се спори с това.
Помнете задълженията си
и вървете в светлината.
Премести се!
Безопасно, в светлината.
Maта Нуи!
Те се отправят към Ta-Koрo!
Toa на Водата приближава. Toa на Водата...
Е тук. Задействайте алармата.
- Рахкши!
- Сенки, които се снишават в дълбините.
Точно както е пресказано!
Никой не е достигал вратите на Ta-Koрo досега.
И никой няма да направи това днес.
Maтa Нуи защити ни!
Идвам, Taху.
Маторанът.
Тук!
Ето ти!
Добра работа.
- Трябва да отведеме Маторан на сигурно място сега.
- Предаваш ли се?
Загубено е, Taху. Трябва да се прегрупираме.
Нека бъде така.
- Отведи другите на безопасно място.
- Да, Toa Гали.
Назад! Глупави създания! Още една стъпка и аз ще...
Аз ще поема оттук, мъдрецо.
Побързайте. По-бързо.
Братко, внимавай!
Рахкши!
Taху, твоята маска. Съжалявам.
Нищо.
Отрова!
Оттук!
Гали! Скачай!
Накъде ще тръгнем оттук? Градът е разрушен.
Домът ми! Може да са го разрушили.
- Защо не го направиха?
- Те са търсачи.
За каквото и да са дошли, не го намериха.
- Какво гонеха?
- Maкута се страхува за заклинанието си за сенки.
Маската на светлината?
Тогава те са търсели седмият Toa. Джелър и Такуа!
- Ще призовем Toa, за да ги намери.
- Не тревожи останалите, сестро.
- Ще бдя за сигурността им лично.
- Не, Taху. Не! Трябва да останем единни.
Щом настояваш.
Мразя джунглата. Всичко е лепкаво и пълно с...
буболечки!
Как може да кажеш това?
Невероятно е! Има ли място на Мата Нуи, където да се чустваш у дома?
- Не се оплаквам за Ta-Koрo.
- Но ти само бродиш, търсейки истории.
- Ами твоята история?
- Аз нямам история.
Щото не стоиш на едно място достатъчно дълго , за да направиш такава.
- Ние всички имаме съдба, както знаеш.
- Познаваш ме, винаги различен!
Занимавай го. Аз...
- Ще побегнеш и ще ме оставиш!
- Просто гледай.
Toa Taху прави това...
Toa Лeвa, Дух на Въздуха.
Maтa Нуи! Къде се научихте да се биете така, малчовци?
Тук. Точно сега.
Добре, Бих казал, че сте естествени, смели огне-плюващи!
По-добре да завърша това, което започнах.
Сега, сега. Това за какво е? Вие и мечката се карате напразно.
Тя просто си изпълнява задълженията.
Ако това беше вашето царство, щяхте да направите същото.
Върви си сега, сестро мечко.
Tрудно ще намерите седмия Toa.
Той търси. Аз следвам.
Той е вестителя. Аз съм само неговия биограф.
Ако Toa Лева ви помогне във вашето търсене,
Може ли той да получи...духовно извисяване?
Ти...? С нас?
Ще бъде чест да вървите с нас.
Вървя? Никога. Ако яздите с мен, няма да има ходене.
А само летене.
Някога летял ли си на гуко птица?
Седял съм!
Но...никога не съм управлявал сам.
Тогава днес ще се научите бързо.
Бъдете нащрек и ме следвайте.
Съжалявам, Пуку, няма място.
Отивай си вкъщи.
- Какво?
- Пристигнахме.
Хей, не е зле! Дори уцели точната пътека.
Барабаните на Коро донасят тъжна новина.
Вашето селище е превзето от...
Рахкши? Синовете на Макута.
Моето село? В беда.
Трябваше да съм там.
- Трябва да се върна!
- Съжалявам, огне-плюващ. Вече е късно да се помогне.
Маската се нуждае от теб.
- Taкуа ще ме замести.
- Няма начин. Ти прие това задължение.
- Твоето задължение!
- Спрете! Каква е тази караница за задължение?
Ние всички имаме задължение към Мата Нуи. Няма време да спорим.
Трябва да вървя, да бъда с Toa.
Но тогава аз ще отида до твоето село, Джелър. Oбещавам ти.
Аз...
Не мога да ти изкажа моята благодарност, Toa.
Тук не ти ли изглежда нещо познато?
Aми, може би нашият път би бил по-къс ако истинският вестител държеше маската.
Истинският вестител държи маската.
- Не може да намериш вода, дори и ако паднеш от лодката.
- Какво мислиш, че мога да намера?
Бохрок!
Замръзнали? Какво би могло да стори това на тях?
Копака!
Toa от Лед. Как ни намери?
- Вие сте тези, които ме следвате.
- Ние?
Не искахме. Загубихме се.
- Ние сме на мисия. Чу ли за това?
- Не.
Бяхме изпратени, за да намерим седмия Toa.
Taкуа беше в тунел с лава,
където не би трябвало да бъде, между другото.
Ta-Koрo си отиде, Лева.
Погребан от същата лава, която го заобикаляше.
Taху...
Притесняваш се за няколко драскотини?
Моето село го няма!
Твоята сила беше нищожна.
Моята сила
беше нищожна.
Ние имаме еднакви сърца, братко.
Сърца, които ще ни помогнат да спрем злото да се разпростре.
Първо, трябва да сме обединени.
Заедно, ние сме силни.
Ko-Koрo!
Не!
Спрете!
- Давай!
- Капитанът на Охраната никога не...
бяга....
Няма изход!
Джелър...
Джелър!
Какво?
Маската!
Рахкши - измит и охладен!
- То се движи!
- Дори и аз имам късмет понякога.
Не късмет.
Това, което вършиш, прави един герой.
- Не! Спри, Пуку!
- Пуку!
Лол! Тя трябва да е дошла направо през джунглата.
Не е зле! Може би Пуку трябва да бъде вестителя, Toa Koпaкa?
- Той ни остави тук.
- Той трябва да се погрижи за селото си.
''Oну-Koрo магистрала'' Не е използвана от известно време. Нямаме светещи камъни.
Кой се нуждае от светещи камъни?
Тунели!
Хей!
Хей, Джелър!
Джелър?
Taкуа.
Момчета? Къде отидохте?
Taкуа!
Джелър? Джелър!
Сенките са навсякъде!
И където са те,
там съм и аз.
Знам кой си ти. Аз... Аз не се страхувам.
Дори моите сенки не могат да скрият вашия страх.
- Или истината.
- Каква истина?
Че ти няма да намериш седмия Toa.
И, дълбоко в себе си, го знаеш.
И така да е. Може би Джелър ще го направи.
Ако и той не успее,
той ще умре заради теб.
Дай ми маската, Taкуа.
Дай ми я
и няма да загубиш своя приятел.
Не. Няма да проваля всички.
Ще ги провалиш повече, ако откажеш.
Срещу маската,
твоите села и Джелър
ще бъдат пощадени.
Не бъди глупак.
Не! Не мога!
Taкуа!
Маската сочи насам.
Накъде се запъти?
Джелър...за маската.
Какво за нея?
Готов ли си да я вземеш накрая?
Не мога. Не мога да дойда с теб.
Какво?
Защо?
- Не мога да ти обясня.
- Това е просто прекрасно!
Първо ми прехвърляш твоето задължение и после ме зарязваш?
Нямам задължение. Напускам!
Просто...вземи маската и тръгвай!
Чудесно! Но аз няма да се откажа.
Аз ще намеря седмия Toa независимо дали ти си истинския вестоносец или не.
Моето благоволение е отказано!
Мойте благородни синове
сковани в лед.
Заклинания трябва да изрека!
Сега трябва да разгадая какво е най-скъпо за Тоа.
Яростта в тях
ще заплаши тяхното скъпо единство!
Гладът
ще изхаби задълженията им.
И страхът
ще ги пази от тяхната съдба.
Те няма да те безпокоят.
Oнуа, приятелю.
Изглежда, че гранитът ти се отразява добре.
Похату!
Огледай се! Миньорството никога не е вървяло по-добре!
Трябва да се присъединиш по някое време.
Да опиташ инстинска работа! Кажи, как върви резбарството?
Тяхната работа е великолепна
но не толкова добра като вестите, които нося.
Приближи се!
Maтoрaн на Oну-Koрo!
Маската на светлината е намерена.
Джелър, Капитанът на Охраната на Ta-Koрo, и Taкуа Летописеца,
дори и сега търсят седмия Toa!
Летописец, къде е вестителят?
Ние се...
..разделихме след като срещнахме Рахкши.
Рахкши?
Какво е Рахкши?
Онези.
Само че, по-други.
Тези са предостатъчни засега.
Добре Дошли в Oну-Koрo!
Бягай! Бягай! Махай се оттам.
Хайде, Пуку. Да се махаме оттук!
Бягай!
Моята...
Моята сила!
Моята мощ.
Oнуа!
Какво направих?
Пуку!
Пуку!
Рахкши!
Не, Taху!
- Назад!
- Лети!
Братко!
Огънят няма братя.
Огънят унищожава всичко!
Намери бързо Джелър. Предупреди го.
Ще го направя.
Пуку! Къде отиваш? Хайде, момиче.
Пуку.
Добре. Нагоре! ОК.
Продължавай.
Продължавай.
Хайде.
- Сега е твой ред!
- Ще бъде удоволствие!
Браво! Но как задържа тавана...
да не се срути и върху нас?
Уха!
Taху, спомни си кой си. Спомни си твоята съдба!
Аз нямам съдба!
Съжалявам, братко.
Братя, нека го отведем на безопасно място.
Трябва да намерим Джелър. Хайде!
Хайде, Пуку. Да се махаме оттук.
Отровата го разрушава. Трябва да намерим противоотрова. Животът му зависи от това.
- Знаеш ли лечение?
- Вероятно, но трябва да действаме.
Нека призовем всички лекуващи сили, които притежаваме. Лева, приготви му меча.
Koпaкa.
Достатъчно.
Братко!
Направи всичко, което можа.
Koпaкa. Беше ли прав Турага за нас?
Загубихме ли нашата единност?
Koпaкa?
Koпaкa?
Maтa Нуи!
Каква ми е съдбата?
Ами, попитах!
Сега какво?
Хващай се!
Добре, добре, добре! Какво стана с ''Аз напускам''?
Можех. Но...не го направих.
Лоши новини. Още Ракхши. Те нахлуха в Ону-Коро.
- Маската на светлината никога не е била в Ону-Коро.
- Те търсят вестоносеца.
- Сигурен ли си, че търсеха него?
- O, да. Напълно.
Тогава по-добре да намерим седмия Toa.
Сестро, той отвори очи.
- Братко, добре ли си?
- Не. Не, не съм.
Но аз...съм жив
благодарение на теб, сестро.
Kини Нуи, великият храм.
Няма начин! Прекосихме целия остров само, за да стигнем тук?
Защо не? Това е специално място.
Сигурен ли си, че това нещо работи?
Лол!
- Oпа.
- Какво направи?
Tова е. Седмият Toa трябва да е тук.
- Рахкши!
- Дайте ми максата!
Не. Маската избра мен. Аз съм истинският вестоносец.
Сигурен ли си? Дори сега?
Да, Аз съм вестоносецът.
И аз казвам да бягаме!
Сега какво?
В капан сме,
но има надежда.
Toa! Супер! Може да ни измъкнете оттук.
Няма да бягаме вече.
- Какв...?
- Какво е това?
Братя, мислихме, че сме ви загубили.
И може би щяхте, ако не беше нашият леден приятел.
Сега, като един!
Няма да се пречупим.
Вятър. Вихрушка от пясък!
Гира!
Пясък!
И огън!
Правят стъкло!
Назад!
Изненада.
Рахкши!
Оставете вдигането на тежести на мен!
Лава!
Вода!
И лед.
Taкуа!
Почуствай ме.
Почуствай страха!
Не!
Аз трябваше да направя саможертвата.
Не. Задължението беше мое.
Ти знаеш кой си.
Ти винаги си бил различен.
Ти знаеш кой си.
Аз съм Таканува, Toa на Светлина.
Така се започна, братко мой,
но скоро ще
свърши.
Всичко това, само да разкрия кой съм?
Накрая откри твоя собствена история,
и все още търсиш отговори.
Maтa Нуи е по-мъдър от всички.
Пътеката, която извървя не е водела до тук, а до тук!
Ти разбираш. Твоята съдба е изпълнена.
Моето задължение е изпълнено.
Саможертвата на Джелър няма да остане напразна.
Как по този начин ще намерим Макута?
Каквото принадлежи на Макута, то ще се върне при него.
Джелър беше твоя вестоносец. Позволи му да те отведе към победа.
- Добре казано, Хахли.
- Няма много място в този транспорт.
- Къде ще седнем всичките, братко?
- Вие няма да дойдете с мен.
Но, обединени, нашата сила ще победи Рахкши.
Ще е необходима всичката ни сила, за да победим Макута.
Има само една съдба.
Твоята съдба е с Maтoрaн и Tурага.
Съберете ги и чакайте моето завръщане.
- Хахли!
- Време е някой да бъде твой летописец.
Повече не може да се криеш в сянка.
Аз съм сянка,
сянката, която пази вратата.
Сега, се махай
или приеми съдбата си.
Приключих с бягането. Maтa Нуи ще бъде събуден този ден.
- Хахли! Призови Maтoрaн.
- Готово.
Toa на Светлина.
Толкова смел.
Но в сърцето си все още си
само Такуа.
Не можа да спасиш своя приятел.
Дори не го предупреди.
Вероятно, за да се провалиш ти трябва една проста игра на кохли?
Победи и може да се опиташ да отвориш вратата.
Когато загубиш,
Аз ще взема маската.
Няма да загубя.
Хайде!
Нося послание от Taканува. Той иска да го последваме.
Ще събудим Maтa Нуи днес.
Разумно ли е да правим това?
Светлина между сенките.
Пророчеството е изпълнено. Трябва да отидем.
Ако се спуснем в тези тунели може да не се завърнем.
Все още ли бягаш, Toa?
Приятели!
- Тишина.
- Този остров е велико, удивително място.
Никой не е благословен, като нас да живеем в такъв рай.
Вярно е.
Обичам своя дом и Джелър го обичаше също.
Повече от всичко, Джелър уважаваше задълженията си.
Нека му се отплатим като вършим нашите задължения, да го запомним като изпълним нашата съдба.
Нека да вървим напред заедно.
Нека събудим Великият Дух.
Моят брат...
..няма...
..да бъде събуден.
Хайде!
Събира се публика за твоето последно поражение, Toa на Светлината.
Може да не ме видят да печеля днес,
но Maтoрaн ще продължи
и, някой ден, ще триумфира.
Наистина ли вярваш, че ще им позволя да се върнат?
Те няма да си тръгнат.
Добре изиграно, Toa.
Сега ще пазя Maтa Нуи от теб.
- Да го пазиш?
- Сънят го пази от болката.
Събуди ли се, той ще страда.
- Ти не го пазиш.
- Моето задължение е към маската на сенките.
Тогава да погледнем отблизо зад тази маска.
Не!
Maтa Нуи!
Светлина и сянка
станаха едно.
Светлината разкри желанието на Maтa Нуи.
Нашият брат трябва да бъде събуден.
Давайте! Тичайте!
Задръж, малката.
Тази маска се нуждае от живот.
Джелър.
Изпълних задължението си.
Махай се оттам!
Нека събудим Великият Дух.
Единство.
Задължение.
Съдба!
Ти си жив!
Глава на Кохли! Можеше да станеш на кости за Макута!
Можех. Но не станах.
Обединени, ние приемаме нашите задължения.
Намери се светлина, която озари нашата съдба.
Градът на Великият Дух,
моят роден остров, е преоткрит.
Появяват се нови легенди, но старите
уроци трябва да бъдат запомнени.
Това е пътят
на Бионикъл.
Превод: HaN - stoyan_n1@hotmail.com Бионикъл - Маска на светлина.
[ Skipped item nr. 617 ]