Kimi ni todoke a.k.a. From Me to You - 03x01 (2024) Свали субтитрите

Kimi ni todoke a.k.a. From Me to You - 03x01 (2024)
Добре ли изглеждам?
Наистина ли изглеждам добре?
Това е първата ми среща с Казехая-кун.
Тази рокля е по-къса, отколкото си мислех.
Добре ли изглеждам??
Надявам се, че не правя много грешки.
Съжалявам! Отново те накарах да чакаш.
Не, просто дойдох тук по-рано.
Не си закъсняла.
Бях притеснен и се събудих рано.
Аз също!
Наистина ли?
Наистина!
Ние сме еднакви.
Да.
Еха.
Мога ли да започна да ям?
Да.
Толкова е вкусно!
Рћ РЅРµ.
Насълзиха ми се очите от щастие.
Никога няма да забравя този момент.
Ъм, всъщност…
Честит Рожден ден!
А? Честит...
Рожденият ти ден е.
РўРђРљРђ Р•
Срам ме е да го кажа, но едва сега разбрах датата на рождения ти ден.
Съжалявам, че не ти помогнах да празнуваш.
Какво? Не съжалявай, всичко е наред.
Знам, че закъснях, но ти взех подарък.
Надявам се, че ще го приемеш.
Какво? Наистина ли?
Ето.
Помислих, че ти и Мару-чан можете да си играете с това.
Еха! Благодаря!
И това. Мислех си, че ти и Мару-чан също ще се забавлявате и с това.
Страхотно!
Два подаръка!
Този също. Надявам се с Мару-чан да ви хареса.
Благодаря!
И тъй като започва да се усеща, че подаръците са само за Мару-чан...
Ето.
Какво е това?
Много се зарадвах, когато ми даде онази каишка за телефон.
Благодаря. Наистина съм щастлив.
Купих тази каишка за телефон, когато чух,
че не можеш да дойдеш на коледното парти.
Знаех, че се чувстваш самотна, но не можах да направя нищо за теб.
Исках поне да ти взема подарък.
Не беше за размяната на подаръци. Беше подарък само за теб.
Когато видях каишката, това ми напомни за теб, така че я купих.
Благодаря. Ще я пазя.
Какво ще правя?
Надявах се, че ще го направи щастлив,
но аз съм тази, която е най-щастлива.
Нека седнем тук.
Добре!
Доста е празно.
- Можеш да си оставиш чантата до теб.
-Добре.
Еха, столовете се накланят.
Не е като в театър.
Много съм щастлива.
Първата звезда.
Мисля, че е Вега в съзвездието Лира.
Известна също като Орихиме.
Вега е звезда с величина 0, нали?
Ще се спънеш, ако продължиш да гледаш небето.
Р’СЏСЂРЅРѕ.
Благодаря.
Почакай.
Имаш ли време?
Не бях сигурна дали да ти дам това.
Не е подходящият сезон и щеше да трябва да го носиш цял ден.
Надявам се, че нямаш нищо против.
Това е същата плетена шапка, която щях да ти го подаря за Коледа.
Баща ми я взе по погрешка,
но беше предназначено за теб.
Знам, че изглежда точно като шапката на баща ми.
Не е нужно да го носиш, ако не искаш.
И…
Това са шоколадовите бонбони за Свети Валентин, които не можах да ти дам.
Тези, които направих за теб, имат повече украса.
Но бях твърде уплашена, за да ти ги дам.
Това са подаръците, които исках да му дам, но не можах.
Наистина е вкусно!
Толкова съм щастлив!
Не знам какви са задълженията на една приятелка, но...
РљСѓСЂРѕРЅСѓРјР°.
Те не са задължения.
РќРµ СЃР°.
Бъди себе си.
Това изобщо има ли смисъл?
Щастлива съм.
Толкова съм щастлива, че това ме плаши и ми се иска времето да отлети.
Искам да свикна възможно най-скоро с факта, че съм с теб.
Не, това би било такава загуба.
Съжалявам.
Мислех, че влюбването ми е едностранно, но сега...
Аз съм този, който е толкова щастлив.
Казехая-кун се чувства точно като мен.
ОТ МЕН ЗА ТЕБ: KIMI NI TODOKE
ЕПИЗОД 1 НЯМА КАК ДА ТЕ НАМРАЗЯ
Лятото е пълно с изкушения.
Нормално е да се чувствате развълнувани.
Въпреки това учението ви, трябва да остане ваш основен приоритет.
Не се увличайте само защото е лятна ваканция.
Дръжте се прилично.
Лятна ваканция!
РЈСЂР°!
Лятна ваканция!
Защо се радвате толкова?
Ако смятате, че има време за забавления и игри, помислете отново!
Като ученици, нашият основен приоритет
е нашето обучение.
Тя е права. Трябва да учим!
ГРУПА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИ УРОЦИ
ГРУПА ЗА СПОРТНА ПРАКТИКА
Това трябва да е гадно.
Нямам нужда от твоето съжаление! Ти самият едвам издържа изпитите!
Знаеш ли какво, Чизу?
Останалите трябва да плащаме за лятното училище.
ЛЯТНО УЧИЛИЩЕ
Ти получаваш безплатни уроци, така че се смятайте за късметлийка.
Ще ходиш на лятно училище, защото нямаш гадже.
И ти нямаш!
ИМА ГАДЖЕ, НО ЩЕ ПОСЕЩАВА ЛЯТНО УЧИЛИЩЕ
А ти, Казехая?
Ще идвам тук за лятното училище.
-Гот! Точно като мен.
-Той не е като теб.
Кога искате да излезем?
Само за това ли мислиш?
Лятна ваканция е.
Ще се видим на лятното училище.
Ще ти пиша.
Аз също.
Но за какво да говоря с него?
Може да е всичко!
Като "Спи ми се" или "Навън е горещо" или "Току-що се събудих", или "Уморена съм".
Каквото и да било?
Ами ако го намери за досадно?
Прекаляваш с това.
Какво означава да си двойка с някой? Дори не знам откъде да започна.
РўРѕРІР° Рµ РґРѕР±СЉСЂ РІСЉРїСЂРѕСЃ.
Двойките прекарват времето си заедно. Това е всичко.
Да отидете някъде заедно, да прекарате време заедно...
Не е нужно да правите нищо специално.
Разбирам.
Наистина ли?
Човече, не мога да повярвам, че имаш гадже сега.
Толкова съм самотна.
Самотна?
Да, самотна съм.
Проклетия Казехая! Радвам се за теб, но все пак...
Много съм щастлива.
Това са нещата, които винаги съм мечтала да правя.
Дори само да излизаме през ваканцията. Много съм щастлива!
Чизу-чан, Аяне-чан, обичам ви!
И аз те обичам!
Като се замисля,
не е вярно, че двойките не правят нищо специално.
Искам да кажа, че се срещате.
За какво говориш?
Когато сте сами заедно, съвсем естествено е да...
Се държите за ръце,
прегръщате...
и целувате.
Да се държим за ръце?
Прегръдки?
Целувки?!
Не! Това е твърде трудно!
Съжалявам!
Не е толкова трудно.
Янче…
Мисълта ми е, че не е необичайно да искаш да правиш тези неща.
Наистина ли?
Разбирам.
Между другото, как мина срещата ти онзи ден?
Да, кажи ни!
Срещата беше...
Посетихме планетариума! Дадох му подаръци! Обядваме бенто!
-Рђ?
-Какво?
Какво става? Случило ли се е нещо?
Кой да знае?
Съжалявам.
Става късно. да се прибираме.
След това поддържахме обичайната си дистанция, докато вървяхме към вкъщи.
Разбирам.
Отново се записа за лятно училище. Какъв добър ученик си.
Но е лятната ваканция. Защо не се позабавляваш?
Можеш да поканиш приятелките си, като Чизу-чан и Аяне-чан.
Това е добра идея.
Чудя се дали да кажа на мама и татко.
Всъщност…
Това е толкова неудобно!
Как го правят всички останали?
Трябваше да попитам Аяне-чан.
Ще му пиша.
Но за какво?
Колко често?
Добре ли е, ако му изпратя съобщение?
Или ще го притесня?
Какво ще правим през лятната ваканция?
Последният път той ме покани.
Мой ред ли е да го поканя на среща?
Така ли стават срещите? Толкова много неща, за които да мислиш.
Това е от Казехая-кун!
РўРћР’Рђ Р• РњРђР РЈ
МАРУ-ЧАН Е ТОЛКОВА СЛАДЪК
ИЗПРАЩАНЕ
Лятна ваканция.
Измина една година
откакто забелязах Казехая-кун.
Сега мисля за него още повече.
Мисля толкова много, че чак ме боли.
ЛЯТНО УЧИЛИЩЕ 1. МОДЕРНА ЛИТ. 2. АНГЛИЙСКИ 3. МАТЕМАТИКА
-Толкова съм уморен!
- Следва английски.
Джо носеше огромна купчина разпечатки.
Наистина ли?
Аяне-чан?
-Имам нужда от съвета ти.
-Какво има?
Ще бъде ли странно, ако поканя Казехая-кун да излезем след училище?
Само ние двамата…
РћС…Рѕ.
За какво говориш? Всичко е наред. Направи го!
РљСѓСЂРѕРЅСѓРјР°.
Ъм…
Ще си пишем ли домашните заедно в библиотеката след училище?
Хайде.
Това трябва ли да е среща?
Отново, това е точно като Савако.
РђСЏРЅРµ!
Не сме толкова близки.
Приятелите трябва да наричат ​​момичетата по име.
Но ти казваш на Савако "Садако-чан".
Радвам се, че всичко това се случи преди да се влюбя в нея.
Нарочно ли я наричаш Садако?
Може да се каже така.
Не се притеснявай, казвам го с обич.
Да, мога да кажа.
Следващият час започва.
Чао.
Не се тревожи за това!
Най-накрая свърши, Янче!
-Къде е Савако?
- Тя отиде до тоалетните.
Тогава и аз ще отида.
Днес Савако ще...
Опитах се да нося униформата си като другите момичета.
Нещо не е както трябва.
Ясно. Копчето.
Ще опитам да откопчая едно копче като другите момичета.
Как изглежда?
Добре ли изглежда?
Лятна ваканция е, и това е само едно копче.
Не се увличайте само защото е лятна ваканция.
Дръжте се прилично.
БУМ-БУМ!
Всичко е наред. Това е само едно копче!
Вероятно прекалявам с това.
РљСѓСЂРѕРЅСѓРјР°.
Йошида и Яно си тръгнаха. Казаха ми да ти предам.
РђС…?
Не успях да видя Чизу-чан.
И се обзалагам, че си е тръгнала по-рано нарочно.
Копчето ти е разкопчано.
Прав си! Стана ми топло, така че...
Толкова ме е срам.
Предполагам, че не ми стоеше добре.
Не мога да му кажа, че съм го откопчала нарочно.
Надявам се да не забележи.
Просто бъди себе си.
Съжалявам, Казехая-кун.
Не знам как да бъда себе си около теб.
Искам да прекарвам повече време с теб.
Искам да се сближим с теб.
Искам повече.
Левият филдер! Напред!
Виж, бейзболният отбор тренира.
Той изобщо не се смущава.
Съжалявам, трябва да вървя по-бързо.
РќРµ.
Твърде ли бързам? Извинявай.
Не, не си ти.
Винаги накрая вървя зад теб, когато те гледам.
Ако вървя до теб, не мога да те гледам.
Изпуснах се.
Погледнах те, защото изглеждаш различно.
Униформата ти.
Изглежда странно ли?
Какво? Разбира се, че не.
Ако това е, за което се тревожеше, трябваше да ти кажа по-рано.
Съжалявам. Срам ме беше.
Искам да съм с теб.
Искам да съм до теб.
Искам да съм по-близо до теб.
Това странно ли е?
Мисълта ми е, че не е необичайно да искаш да правиш тези неща.
Добре ли ще е
ако докосна ръката ти?
Извинявай.
Всичко обърках.
Сигурно е забелязал.
Не беше нарочно.
Съжалявам.
Не трябваше да се опитвам да те докосвам, без да те питам.
Съжалявам.
Изобщо не изглеждаш смутен, а аз съм толкова...
От нас двамата, аз съм...
Толкова ме е срам.
Моля те не ме мрази.
Не изглеждам смутен?
Така ли ти изглежда?
Савако?
Мамо?
Пуснах ръката му.
Вкъщи ли се прибираш?
Да.
Не съм й казала за Казехая-кун.
Защо не й казах? Няма от какво да се срамуваме.
Държа се грубо с Казехая-кун и майка ми.
Приятно ми е да се запознаем.
Казвам се Казехая Шота. Аз съм в същия клас като Куронума-сан.
С нея излизаме. Надявам се, че нямате нищо против.
О, божке.
Казехая-кун.
Мамо.
Искам да ви запозная!
Казехая-кун и аз сме съученици.
И ние се срещаме!
Да, той ми каза.
Ние сме съученици от първата година.
Заради Казехая-кун,
започнах да ходя с удоволствие на училище.
Той ми помогна да стана приятелка с Чизу-чан и Аяне-чан.
РўРѕРІР° РЅРµ Рµ РІСЏСЂРЅРѕ.
Куронума работи усилено за това.
Това е толкова мило от твоя страна. Радвам се да се запознаем, Казехая-кун.
Ще вечеряме сукияки.
РЎСѓРєРёСЏРєРё!
Защо не се присъединиш към нас, Казехая-кун?
Ако искаш, естествено.
Да, благодаря. Ще уведомя родителите си.
Савако.
Трябва да се обадиш на баща си.
Кажи му.
Добре.
Мама трябва да е забелязала.
КОНТАКТИ ТАТЕ
Тя знае, че съжалявам, че не й казах за Казехая-кун.
Да, отивам при приятелката ми.
Ще вечерям със семейството й.
Ще кажа и на баща си.
Здрасти, Савако. Какво има?
Татко?
Слушай, аз…
Какво има? Ще се прибера скоро, миличка.
Виждам се с някого.
Ще го доведа днес.
Пълна тишина.
Ще се оправи.
Ще бъде дълъг ден за баща ти.
О, божке, той е такъв сладур.
Той гадже ли ти е?
Точно така.
Здравейте.
Какво хубаво момче!
Баща ти ще припадне, когато го види.
Толкова съм притеснена.
На мен ли ми се струва така?
Приятеля ти ли е това, Сава-чан?
Здравейте!
Кой е това, Савако-чан?
Здравейте!
Водиш гаджето вкъщи ли?
Здравейте!
Толкова е очарователен.
Нали?
Благодаря, че го правиш.
Надявам се, че не е прекалено.
Какво? О.
Знам, че изглеждам притеснен, но се забавлявам.
Виждам, че си близка със съседите си.
И съм щастлив, че ще се запозная с майка ти и баща ти.
Признавам си, че съм наистина притеснен, обаче.
Никога не съм бил толкова притеснен.
Мамо, татко,
това е човекът, в когото съм влюбена.
Ето какъв е той.
Да вървим, Казехая-кун, Савако.
Добре.
Преди да се усетя, се бях влюбила в него.
Преди да се усетя,
исках да държа ръката му.
Има неща, които трябва да кажа и неща, които искам да споделя.
Но това не е всичко.
Започвам да изпитвам чувства,
за които не искам да говоря.
Татко…
Казехая-кун, това е баща ми.
Приятно ми е да се запознаем.
Казвам се Казехая Шота. Аз съм в същия клас като Куронума-сан.
Татко, това е Казехая Шота-кун. Казах ти за него по телефона.
Ние се срещаме.
Казах ти да доведеш приятелките си!
Никога не си казвал това, скъпа.
Ти каза, че може да покани всеки, който иска.
Имах предвид приятелки!
Това е недопустимо!
Очевидно е, че той ти е гадже!
Очевидно е,
че той ми е гадже!
Благодаря, татко.
За какво?
Не го чувам често за нас.
Вярно ли е, че се срещат?
Няма начин.
Трябва да е някаква грешка.
Никога не съм предполагала, че ще кажеш това, татко.
Хем се срамувам, хем се радвам да го чуя.
Ще го запомня!
Скъпа, къде е точилото?
Татко?
Това е подарък от Икеда-сан, нашия съсед.
РЇР¶.
Или уловената от Икеда-сан риба не е ли достатъчно добра за теб?
Не, благодарен съм.
Еха, рибата на Икеда-сан наистина е добра.
Разбира се. Това е все пак е Икеда-сан!
Той се опитва да бъде добър домакин.
Той просто приготви сашимито. Икеда хвана рибата.
Той държи клечките по правилния начин.
И каза, благодаря.
Скъпи, сигурна съм, че сашимито е вкусно, но трябва да се преоблечете.
И ти, Савако.
Но…
Отивай.
Веднага се връщам.
Ти също скъпи.
Права си.
Заповядай.
Благодаря ви.
Надявам се, че не те е изплашил.
Въобще не.
Той много обича Савако.
И аз така мисля.
Вижда се, че е отгледана с любов и грижа.
С теб ли говорих по телефона миналата Коледа?
Да, това бях аз.
Знаех си. Благодаря, че й даде тласъка, от който се нуждаеше.
Тя винаги се опитва да бъде разумна,
а това често означава да остави чувствата си настрана.
Така че, когато ни каза, че иска да отиде на партито,
знаехме, че го наистина го иска.
Бях толкова щастлива, че тя самата ни каза.
Тя се усмихва много тези дни.
Обзалагам се, че се забавлява много.
Тя може да бъде доста своенравна. Имахте ли първия си спор?
Все още не.
Ако го направим, надявам се да се помирим.
Между другото, от колко време се срещате двамата?
От училищния празник.
Как се случи това?
Скъпа, стига толкова!
Задаваш твърде много въпроси!
Исках да разбера подробностите, преди Савако да се върне.
Какво е станало, скъпи?
Защо ти е плетената шапка?
Твоят коледен подарък отиде при баща ми по погрешка.
Точно така. Виждаш ли тази шапка?
Савако ми я направи.
Обзалагам се, че нямаш такава.
Съжалявам. И аз имам.
Няма начин!
Татко, защо носиш тази шапка?
О, без причина…
Вие двамата трябва да изчакате в стаята на Савако, докато приготвя сукиякито.
Скъпа, не можем просто да го оставим да отиде в нейната стая!
Вечерята закъсня, защото трябваше да наостриш онзи нож за сашимито.
Ще отидем ли?
Да, разбира се.
Оставете вратата отворена!
Да!
Съжалявам, че те поставих в неудобно положение.
Защо? Нямам нищо против.
Ако някога трябва се почувствам неловко, сега е моментът.
Чувствам се в безопасност, като знам, че има някой, който ме харесва.
Преди получавах това чувство от родителите си.
"Всичко ще бъде наред. Обичаме те."
Заповядай.
Благодаря.
Чизу-чан, Аяне-чан и Казехая-кун…
Сега изпитвам същото чувство с тях.
Седни.
Какво има?
Чувствам се притеснен.
Това е толкова изнервящо, колкото срещата с родителите ти.
Училищният празник.
Да, Чизу-чан ми я даде.
Разбирам.
Радвам се, че е тук.
Тя винаги се опитва да бъде разумна.
Съжалявам.
Моля те не ме мрази.
Няма начин да те мразя.
Никога не знам, как да се държа около теб.
Правя ли нещо погрешно? Правя ли всичко правилно?
Страхувах се, че всичко ще свърши изведнъж.
Затова ми се иска времето да минава по-бързо,
за да достигне точка, в която всичко се чувства наред.
Дори да сгрешиш, няма страшно.
Всичко е наред.
Добре.
"Всичко ще бъде наред."
"Обичам те."
Сукиякито е готово!
Ей! Защо седиш до нея?
- Беше съвпадение!
-Съвпадение?!
- Аз седнах до него!
- Лъжеш!
Казехая-кун, вземи малко месо.
Да, госпожо.
Казехая-кун, ядеш твърде много месо.
- Яж и зеленчуците.
-Да!
Те са полезни.
Той се опитва да бъде добър домакин.
Месо, зеленчуци, месо, зеленчуци.
-Зеленчуци, месо, зеленчуци.
-Да!
-Всичко е толкова вкусно!
-Казехая-кун се старае толкова много.
Той винаги прави всичко възможно, за да се чувствам комфортно.
Не трябва да позволявам на несигурността си да ме разколебава.
Трябва да вярвам в чувствата му към мен.
Наистина искам.
Това е от мама.
Тя не ти е тъща!
Съжалявам!
Прекалено е да го ям сам. Седни.
Добре.
Защо Савако?
Трябва да има много момичета, от които да избираш.
Няма никой друг. Тя е единствената за мен.
Ако изглеждаше така или така, щях да съм категорично против!
Съжалявам.
Как се справя Савако в училище?
Тя е добра ученичка.
Тя върши много работа в различни комисии.
Винаги изглежда така, сякаш се забавлява.
Не е задължително да е отличничка.
Просто искам да е здрава и да се забавлява.
Тя никога не е била човек, който изразява себе си, още от дете.
Но тези дни, виждам, че много се забавлява.
Трябва да е заради Чизу-чан, Аяне-чан и теб.
Благодаря ти.
Благодаря, че дойде днес.
Удоволствието е изцяло мое. Благодаря за вечерята.
Надявам се следващия път да дойдеш ти у нас.
-Сигурен ли си?
-Разбира се!
Аз също…
Няма нищо. До скоро.
Пази се.
Съжалявам.
Изобщо не изглеждаш смутен, а аз съм толкова...
Тя няма представа...
че се чувствам по същия начин.
Не знам как да се държа, когато съм с теб, Куронума.
ОТ МЕН ЗА ТЕБ: KIMI NI TODOKE
РђРІРіСѓСЃС‚ Рµ.
Лятното училище приключи и скоро са празниците Обон.
Престани, Мару!
Съжалявам, Куронума! Толкова съжалявам!
Отдавна не сме се виждали!
Вече си толкова голям. И още ме помниш!
Празниците Обон отбелязват края на лятото.
Лятната ваканция почти приключи.
Поканих те да си напишем домашното заедно,
но сега като се замисля, обзалагам се, че вече си приключили с твоите.
Направих го, но имам други неща за учене.
Знаех си.
Всъщност просто искам да ти дойда на гости.
Наистина съм притеснена днес.
За първи път отивам в къщата му.
Чудя се какво е семейството му.
И дали мога да ги поздравя правилно.
Надявам се да бъда приятна, усмихната, весела и енергична.
Надявам се, че няма да ги накарам да се чувстват неудобно.
МАРТИНЕС
БЪРЗИ КАТО ВЯТЪРА
Прибрах се.
Не знаех, че семейството ви има магазин.
А? Не ти казах?
Стъклото зад теб е мръсно. Ще го избършеш ли?
Тук ли?
Съжалявам, Куронума. Майка ми е груба.
Кого наричаш груба? О!
Ти Савако-чан ли си?
Куронума Савако-чан?
Благодаря ти, че дойде. Чувала съм много за теб.
Аз съм майката на Шота.
Те си приличат. Тя има същата аура като Казехая-кун.
Нищо чудно, че чистеше стаята си.
Спри! Тя не трябва да знае това.
Значи това е майка му.
Аз съм Куронума Савако. Приятно ми е да се запознаем!
О, не! Не се усмихнах!
Защо се кланяш така? Изглеждаш вдървена!
Вдървена!
Савако-чан, косата ти...
Трябваше ли да я вържа?
Красива е! Толкова черна и лъскава.
Семействата с дъщери са големи късметлии.
Иска ми се да имах дъщеря.
Е, съжалявам.
Тя наистина е негова майка.
О, това е за вас.
Ние ядем от този йокан много у дома. Вкусен е.
Йокан? Благодаря!
Савако-чан, наистина не трябваше. Не трябваше да носиш нищо.
Така казва, но всъщност е развълнувана, че си донесла йокан. Тя го обожава.
Хей, не издавай тайните ми.
Съжалявам за сина ми.
Съжалявам за майка ми.
Е, не стой така.
Влизай.
Тя винаги е такава.
Като какво точно?
Тези там ли отиват?
Точно така. Благодаря за помощта.
И така е отгледан Казехая-кун. Ето защо той е това, което е днес.
Съжалявам, че трябваше да стоиш в магазина толкова дълго.
Изобщо нямах нищо против. Благодаря, че ме запозна с майка си.
Толкова ми олекна.
Притесняваше ли се?
Разбира се, че се.
Искам да ни харесаш.
Благодаря, че ме покани.
Къде са баща ти и брат ти?
На тренировка по бейзбол.
Разбирам. Детската лига, нали?
Влез.
Това е стаята на Казехая-кун!
Седни където искаш. Ще донеса чай.
Ще ти помогна.
Не се тревожи за това.
Можете да разгледаш моите книги.
Еха, толкова много книги!
Толкова много компактдискове!
Бюро! Легло вместо футон!
Така изглежда стаята му.
Обзалагам се, че всеки предмет в тази стая е нещо, което той харесва.
Искам да разгледам всичко.
Но това е грубо, нали?
Върнах се… Чакай, не седна ли?
Разглеждах твоите книги и дискове.
Твоите лични неща.
Нямаше да те поканя, ако не исках да ги видиш.
Наистина ли?
Нещо привлече ли интереса ти?
Не са организирани.
Всичко е наред. Сигурен ли си, че мога да ги разгледам?
Е, малко ми е неудобно.
Тогава само бърз поглед.
Това от теста за смелост ли е?
Да. Връща спомени!
Ето какво било в човешкото царство.
"Човешкото царство"?
Оттогава станах много по-добра в плашенето на хората.
Ако направим това отново...
Следващия път ще вървиш с мен.
По маршрута?
Точно така.
С теб?
Не искаш ли?
Искам. Бих се радвала, да.
Съжалявам, просто…
Още тогава,
вече се бях влюбил в теб.
Какво? Защо? Какво видя в мен? Не че сега съм по-добре.
Съжалявам, не исках да питам. Не е нужно да ми казваш.
Харесвам хора, които се радват на живота.
Аз се радвам на живота?
Така е, Куронума.
Винаги.
Това е твърде близо за мен.
Да учим.
Казехая-кун е толкова близо.
Когато започнах гимназията, никога не съм предполагала, че това ще се случи.
МАТЕМАТИКА II
За мен беше, когато каза името ми.
Когато ме нарече "Савако".
Савако.
Пълното ти име е Куронума Савако, нали?
Савако.
Не "Куронума" или "Садако."
Искам да бъда достойна за името "Савако."
Но дори и да се проваля, всичко е наред.
Ще ценя казаното от него завинаги.
Това е всичко, което ми трябва.
Не го гледам отзад или отстрани.
Когато се гледаме, очевидно е, че се чувстваме по същия начин.
Много съм щастлива.
Не знаех, че си ме чула.
Какво?
Когато извиках името ти
на празненството след Спортния празник.
Чакай, какво имаш предвид?
Първият ни истински разговор беше край цветната леха.
Ти каза пълното ми име.
Какво? О, да, но…
Празненството след Спортния празник?
Казехая-кун?
Казах името ти на стълбите, когато празнувахме!
Казах "Савако".
Предполагам, че тайната ми е разкрита.
Не знаех, че е започнало толкова отдавна.
Нито пък аз.
Савако.
Шота…
-РєСѓРЅ.
Просто не мога!
Как да уча така?
И аз не мога.
О, това е мама.
Какво има?
Да.
Какво?
Съжалявам, че те карам да вършиш поръчки с мен.
Можете ли да вземете сладолед за Тота и приятелите му?
Добре е, нямам нищо против.
Трябваше да учим.
Да, но…
Така или иначе не успяхме да се съсредоточим.
Права си.
Бащата и братът на Казехая-кун...
Чудя се какви са.
Как се казва брат ти?
Тота.
"То" като "прозрачен" и същото "та" като в името ми.
Тота прилича ли на теб?
Мда, точно като мен е.
Точно като теб?
Ами баща ти?
Баща ми?
Ние не…
Или пък да?
Е, аз не мисля, че си приличаме,
но Пин и майка ми винаги казват, че приличам на баща си.
Така ли?
Не си приличаме толкова много.
Разбирам.
Казехая-кун от миналото и Казехая-кун от бъдещето.
Упражнения за разтягане!
Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем!
Две, две, три, четири!
Казвам ти, снощното предаване за призраците беше супер страшно.
Какво? Няма такива неща като призраци.
Има!
Слабо, дългокосо момиче в бяла рокля, вървеше през тревата.
Слабо? Предпочитам момичета с големи цици.
Може и да е имала големи.
Имаше найлонов плик, който шумолеше.
Виж? Точно като нея!
Тя беше точно такава.
Сладолед!
Шота е тук!
Ей! Практиката още не е приключила!
Тота.
Това е брат ми Тота.
Той е като мини Казехая-кун!
Приятно ми е да се запознаем.
-РђР· СЃСЉРј РљСѓСЂРѕРЅСѓРјР°...
-Ти ли си момичето на Шота?
Неговото "момиче"!
Какво става?
-Тя е момичето на Шота.
-Наистина ли?
РўРѕР№ СЃРµ СЏРґРѕСЃР°.
Тя не е ли твоето момиче?
- Тя не била неговото момиче?
-Наистина ли?
Да, ние се срещаме, но не я наричай моето "момиче".
Те се срещат!
-Бинго!
-Тота беше прав!
Браво, Шота.
Тихо, момчета.
Аз съм Куронума Савако.
Приятно ми е да се запознаем.
Савако.
Нарече я по име?
Приличаш на призрак.
- Тя няма големи цици.
-Да, бе.
-Не са големи.
-РќРµ.
Вярно е. Нямам големи гърди.
Престани, Тота!
Куронума, това е баща ми.
Това е Казехая-кун от бъдещето!
Бъдещето...
Къде е Мартинес? Не го ли взе със себе си?
Не. Той спеше, когато тръгнахме.
Какво?!
Той обича животните!
Купи ли сладолед с червен боб и ванилия за мен?
Да. Винаги вдигаш врява, ако аз не го направя.
Дай ми го.
Коя си ти?
Куронума Савако-сан, моя съученичка.
Ние излизаме.
Излизате?
Зададох въпроса на нея. Защо отговаряш ти?
Той има право!
-РќРµ Р±СЉРґРё РіСЂСѓР±!
-Ъм…
Извинявам се за закъснението.
Може ли да се представя?
Давай и опитай!
Приятно ми е да се запознаем. Аз съм съученичка на Шота-кун.
Казвам се Куронума Савако.
Живея в Китамачи в Китахоро.
Баща ми е държавен служител. Майка ми е домакиня.
В училище се грижа за цветята.
В почивните си дни обичам да майсторя, да пека и да рисувам,
но не бих ги нарекла, чак мои хобита.
Наскоро започнах да слушам CD-та с ракуго
докато проучвах истории за призраци.
В момента не участвам в училищни клубове,
но ако моето училище имаше ракуго клуб,
Мисля, че бих искала да бъда част от него...
Това е достатъчно.
Храниш ли се правилно?
Защо ръцете ти са толкова кльощави?
Опитвам се да ям, докато съм сита на 80%, три хранения на ден.
-Яж повече.
-Добре!
Спортуваш ли нещо?
Тичам веднъж седмично.
И правя упражнения всеки ден.
Добре.
Савако, какъв сладолед ще ядеш?
- Взех си с вкус на газирана...
Не бъди глупава. Пробвай с червен боб и ванилия.
-Р’РєСѓСЃРЅРѕ Рµ.
-Да!
Е? Какво мислиш?
Р’РєСѓСЃРЅРѕ Рµ!
Добре.
Започваме!
Едно, две!
Баща ти е типичен баща.
Той е различен от баща ми.
- Толкова е внушителен.
-Така ли?
Е, предполагам, че това е един от начините да го кажеш.
-За мен си е просто моят досаден старец.
-Досаден?
Спрете да дрънкате там!
Тичайте по-бързо!
О, той говори на децата.
Може би го направи нарочно.
Мисля, че те харесва, Куронума.
Той те харесва, Савако.
Мама, Тота, татко и Мару…
цялото семейство Казехая.
Прибираш ли се сега?
Да.
Перфектно. Ето малко инари суши от майка ми.
Благодаря.
Тук ли ще ги ядеш?
Гладен съм.
Не съм изненадана. Тренира до късно.
Как мина поправителният?
Главата ми е на път да експлодира.
Учи повече за приемните изпити.
Това беше, защото исках да вляза независимо от всичко.
Въпреки че брат ми вече е завършил?
Какво? Защо мислиш, че исках да вляза в Китахоро?
Това е училището, което брат ми завърши.
Беше заради теб, Рию.
Ако аз бях отишла в друго училище и ти влезеш в Китахоро,
щяхме да сме в различни училища.
И ще трябваше да аплодирам за бейзболния отбор на моето училище,
ако играят срещу вас?
Рђ РЅРµ РјРѕРіР°.
Ти си…
Ти си този, за когото искам да се радвам.
РќРёРєРѕР№ РґСЂСѓРі.
Чизуру.
Проблем ли е? Не ме гледай, идиот такъв.
Тръгвам си.
Р РёСЋ?
Благодаря.
Идиот!
Идиот.
Превод: BenKenogy ~АнимаИнк~