Snowpiercer - 04x01 (2024) (Snowpiercer.S04E01.TheLittleTrain.srt) Свали субтитрите
В последните дни на Студа, визионерът г-н Уилфорд
Подготвил велик влак - "Снежен снаряд".
Досега...
В основното училище прекарвах цялото лято вътре.
Не излизах. Не исках децата да се подиграват на брекетите ми.
Но това... Без стени.
Без таван. За първи път от осем години...
Няма да лъжа, малко ме плаши.
А теб плаши ли те?
- Нито дори малко.
Но ти с брекети?
Така, нивата на радиация са нормални за сега.
Външната температура е -117.
Може да е бил сателит, паднал от орбита си?
Ракетата напускаше атмосферата, а не навлизаше в нея.
Може да е изстреляна от Бог знае какво.
Плъх, сдъвкал жица.
- Да, всичко е възможно.
Хайде, да вземем тези проби и да вървим.
"Снежен снаряд", тук е Бен. Чувате ли ме?
Мел, приемаш ли?
Има някакво смущение.
Не бягайте
Бен?
Мамка му.
Причаквали са ни.
Край на линията. Девет месеца по-късно
Това си помислих, когато влаковете се разделиха.
Кой би предположил, че ще приключим така.
Готово, взех го.
Не беше нужно да препускаш като луд. Нищо й няма.
Дай ми секунда.
- Искаш ли да поседнеш?
Обаче като иска да спи със своя Гиби, кой ще е нейният герой?
Добре, след като потича сутрешно, нека поработим малко.
Чакай, навън е студено. Якето й.
- Вземи и моето.
Оказа се, че майка ми беше права.
Преди да почине, тя държеше ръката ми и каза: "Спокойно, сине.
Всеки край има своето ново начало.
Това е ново начало. Нови Едем.
С оцелели, търсещи втори шанс.
Без съмнение, откритото небе е подарък.
Но отглеждането на храна, генерирането на ток,
борбата с променливото време не е лесно.
Трудни са и опитите ни да се свържем с приятелите ни.
Чудейки се дали са живи.
На "Снежен снаряд", с дължина 879 вагона.
СНЕЖЕН СНАРЯД Сезон 4, Епизод 1
Събранието на съвета довечера ли е?
- Да. Трябва ли ти помощ за нея?
Да, просто се отбий сутринта. Ще опаковам зайчето й.
Днес Хедууд има ли време за една процедура?
Да, ще те вместим в графика. Чувствителността връща ли се?
Някои зони реагират по-добре от други.
Ръката ми почти се върна към нормалното.
Какъв късмет. Истински боровинки.
Хей, работих над проблема с радиото. Мисля, че далечното реле
е твърде близо до ръба на джоба.
- Добро утро и на теб, Хави.
Отивам към клиниката. Ще се видим после.
Според моите прогнози, имаме около седмица
преди "Снежен снаряд" да достигне радиообхват.
Атмосферните условията не помагат.
Мислех да пуснем диагностика, да проверим захранващата мрежа.
Да преместим едно от релетата?
- Добре, ще помогна
Благодаря ти.
- Ще се видим довечера.
След година все още живеем във влака, а се надявах на повече.
Заемаме се със заслоните веднага след моста.
Отне много работна ръка.
- Ще стане ли до края на седмицата?
Ще приключим.
- Дано, задачите се трупат.
Между заслоните, токът...
- Знам, и проблеми с релетата.
Забавлението не спира.
- Имаме проблеми с релетата?
Къде чу това?
Искам си старата униформа.
- Мисля, че да си кмет
ти отива повече от старата ти длъжност.
Извинявай, Рут, Сайкс те вика в Агрофермата.
За напояването във вагон А-14.
- Нека го добавим към списъка,
който ще обсъдим на събранието.
- Записвам си.
Ако дойдете, съветник Лейтън.
- Ще се видим, председател Уордел.
Не знам какво се оплакват всички.
Имаме открито небе, чист въздух...
- Оплакват се много или малко?
Средно положение. Но е по-добре от дните в Опашката.
Хей! Хей! Престанете!
Боки, спри се!
Пусни го!
Спри, спри! Какво ви има?
Не внимава! Едва не ме уби с гредата!
А ти не гледаше, проклет Франкенщайн.
Той е пиян! Винаги е пиян!
- Спрете! Нямаме време за глупости.
Близо сме до завършване на моста.
Погледни се, човече. Развалина си. Върви да те зашият.
Това не е раят, който ни обеща.
Гледай да не ползваш ръката няколко дни.
Ако стиснеш юмрук, ще скъсаш шевовете.
Ще ми разкажеш ли какво се случи?
- Не съвсем.
Чувам, че мостът е почти готов.
Не разбирам защо опитваме да се съберем с онези хора.
Тоест "Снежен снаряд"?
- Да.
Някои от нашите приятели са все още на онзи влак.
Аз нямам приятели там.
- Ако имаш проблеми,
винаги можеш да говориш за тях пред Съвета.
Там има музика понякога. Преди свиреше на пиано, нали?
Да, понякога. В Нощния вагон.
Може би, ако си го върнем, може да свириш отново.
Благодаря за това.
Добре дошли на тазвечерната среща на Съвета на Нови Едем.
Изглежда всички са тук, освен един.
- Да, какво прави Алекс сега?
По-рано беше на хълма. Не знам дали се е върнала.
Проверява релетата?
- Не ми каза.
Добре, да обявим мястото й за свободно. Съгласни?
Тя губи.
- Съгласна.
Водещият ни проблем е опасността от ограничените ни ресурси,
докато "Снежен снаряд" се върне.
- Мислех си,
че водейки дискусии за оцеляване, ние почти не живеем?
Стига.
- Отдавна не сме играли.
Подчинявам се на председателя на Съвета.
Добре, председателят е съгласен.
Рут, кажи кога.
- Кога. Не ме слушаш!
Добре.
И заради тази ръка, ще ми се отдадеш.
Да подивеем.
- Точно както им харесва.
Не споделяй тайните ми.
Здравей, г-н Спринкълс. Липсвах ли ти?
Изграждането на геотермална топлинна система за града не е лесно.
Но завръщането на "Снежен снаряд" ще усложни това. Още подслони,
още гърла за хранене, още ток.
- Ако до зимата успеем да генерираме
20% от енергията ни от геотермална и слънчева енергия,
а Голямата Алис поеме останалото, ще е студено, но няма да измръзнем.
Виждам твоите пет. Вдигам десет.
Той държи аса. Обаче "Снежен снаряд" си има ресурси.
Повече Агроферма, още оборудване, повече работна сила.
Термалният джоб, който обитаваме, е с ограничено пространство.
Не знам дали забелязвате, но Хави не ни слуша, а ни разбива.
Той винаги го прави. Отказвам се.
- Добър избор.
Добре, г-н Роше.
Отговарям.
Нека видим.
- Вижте това.
Не!
- Чифт тройки.
Няма начин!
- Тройки! Нахвърли му се с тройки.
Как го правиш, г-н Вегас?
- Всичко е магия.
Искаш ли истината?
- Не, излъжи ме. Да, истината.
Като дете работех с братовчедите ми в ресторант.
А след работа в задната стая играехме на карти цяла нощ.
На 16 можех да разчитам всеки един. Техните пистас.
Улики.
- Тоест езикът на тялото.
Да, езикът на тялото.
- Добре, какви са моите пистас?
При теб, Лейтън, при добра ръка се облягаш много бавно на стола.
Супер драматично.
- Да, прави го.
Ами господин Роше?
- Той проверява картите си два пъти.
За да е сигурен. А ти, Джоузи, играеш с косата си.
Точно така. Рут, ти си най-лесната.
Като имаш лоша ръка, повдигаш лявата си вежда.
Ще започна да наблюдавам.
- Казах ви, не мога да играя с вас.
Какво стана?
Ако Агрофермата загуби захранване...
- Заемам се.
Ще ти преброя чиповете.
Сигурно...
Ако това е някаква шега, не е смешно.
Усещаш ли това?
Може би.
Много добре.
Мисля, че лечението на д-р Хедууд дава добри резултати.
Какво ще кажеш да изгасим лампите?
Хави смята, че е инцидент, но кой се разхожда зад кметството
и случайно се спъва в кабел?
- За това ли ще говорим?
Не всеки иска "Снежен снаряд" да се върне.
Ами ако така протестират?
- Няма да обръщаме внимание.
Виж, не става дума за влака, а за хората.
Всеки ден си мисля за Майлс. Колко висок е станал. Къде е.
Бен, Тил...
За Мелани не толкова.
Ела тук.
Откога тези релета ви дават проблеми?
Можеш да говориш с Хави за това или можем да се съблечем голи.
Да, моя грешка. Не знам какво си мислех.
Чувате ли ме?
- Нови Едем до "Снежен снаряд".
"Снежен снаряд", приемате ли?
Хайде, хайде.
Мел, аз съм, Хави.
Бен, там ли си?
Ще направиш ли крачка за татко?
Една стъпка за татко. Не? Ами за Гиби?
Една стъпка за Гиби.
- Спокойно, ще се случи.
Здравей, госпожичке.
- Не знам защо толкова се напрягам.
Един ден прави първата си крачка, на следващия излиза в страшния свят.
Ще спреш ли? Каквото и да предстои, Лиана ще е готова.
Тя е боец.
- Точно като майка си.
Точно като баща си.
Днес закърпих Оз след караницата му с Боки.
Чух, че ти си ги разтървал.
- Да, Оз си има проблеми.
Защо реши да се установи в планината?
- Не ми каза.
Но с всеки изминал ден, става все по-странен.
Да, май си права. Ще опитаме отново. Отново.
Готова?
- Дай ми ръка, хайде.
Това беше стъпка! Това беше стъпка! Ти си гений.
Направи го, скъпа.
- Тя вървеше. Видя го.
Видях го. Признавам.
Кой е там?
Покажи се.
Чу ли обаждането по радиото? Сякаш беше прекъснато.
Джоузи излезе да провери релето...
- Хави, заета съм, не мога да говоря.
Това е "Снежен снаряд".
Мисля, че опитаха да осъществят контакт за първи път от година.
Виж, Алекс, знам, че имаш собствени проблеми...
Но си част от Съвета и имаме голяма отговорности.
Комуникация, ток, вода...
- Поддържах Голямата Алис,
когато бях на девет, така че...
- Ти си гений и всички го знаем.
Успя да накараш Алис да генерира ток на празен ход, а това е...
За Нобелова награда.
- Щях да кажа, "впечатляващо".
Работата е, че "Снежен снаряд" влиза в обхвата ни.
А може и вече да е. И това включва майка ти.
Не би ли искала да се свържеш с нея?
Хави, придържай се към науката. Не те бива в задушевните разговори.
Лейтън. Джоузи.
Хави мисли, че е чул "Снежен снаряд" по радиото, но сигнала прекъснал.
Ако са в обхват, значи са близо до превключващата стрелка.
Доста рано.
- Но мостът не е готов.
Ако са толкова близо...
- Нека първо оправим релетата.
Ще провериш ли дали това реле е проблемът?
Добре, ще се облека и отивам.
Другото реле е на шест, седем часа пеша...
Ще помоля Боки. Тръгвам.
Здравейте, момчета. Хей, Зи!
Виждал ли си Боки?
- Не се появи тази сутрин.
Нито пък Оз.
Хей, какво говорихме за тези шевове?
Трябва да дойдеш в клиниката и да ги оправя.
Да, добре. Ще се опитам.
Извинете ме. Може ли внимание за малко?
Търся Боки. Някой виждал ли го е?
Едър тип.
- Да.
Видях го при двигателя по-рано.
- Бил е при Голямата Алис?
Носеше щайга със себе си. Май отиваше към хълмовете.
Благодаря, Лайтс.
Леле.
- Да.
Може ли камък да е паднал отгоре?
Дори и със силните ветровете ме съмнява.
Но заради това загубихме сигнал.
- Проблеми със захранването, това.
Намери ли Боки?
- Чух, че днес бил при двигателя.
Хави, Алекс да ти е казала нещо?
- Не.
Предпочита да говори с г-н Спринкълс.
- Съжалявам, г-н Спринкълс?
Домашната й птица. С нея събира климатични данни.
Държа ли я в кутия?
- Обикновено. Защо?
Нищо, просто Лайтс каза нещо. Боки не е виновният.
Мисля, че е било саботаж.
- Не може да е толкова зле.
Ти сама каза, че хората недоволстват.
- Да го обсъдим в кметството.
И може би г-н Роше да засили охраната.
Хави, с Джоузи ще оправите ли релето и да го върнете на хълма?
Ще бъде трудно, но...
- Отлично. Андре, може ли?
Благодаря ти, Шон. Зара, извинявай, но ще изляза набързо.
Добре. Ще се върнеш ли следобед?
- Да.
Боки има нужда от още едно кожно лечение.
Ще се върна след това.
- Добре. Оз трябваше да се отбие
да му оправя шевовете, но не дойде и ще го посетя по-късно.
Голяма си душичка.
Това не е обикновената драма. Става нещо друго.
И мислиш, че е свързано с връщането на "Снежен снаряд"?
Може би. Не знам. Гласувахме ремонта на моста отдавна,
защо да недоволстват сега?
- Да бъда ли честна?
Негодуванието е опасно.
Ние рискувахме всичко, за да дойдем тук.
"Снежен снаряд" избра да продължи напред.
Защо биха споделяли с нас, когато ние поехме целия риск?
Нека живеят с избора си.
Говориш честно или уплашено?
И двамата имаме приятели на онзи влак,
които бихме искали да видим отново.
Да.
Добре, според мен не е протест.
Протестиращите искат да бъдат чути и видени.
Сякаш ни изпитват как ще отговорим.
Въпросът е какво следва?
В такива времена сигурно съжаляваш, че се оттегли.
Ни най-малко. Прекарах цялото това време с Лиана.
Не бих го заменил и за света. Аз съм променен човек, Рут.
И ако градът има нужда от своя военен генерал?
Вече го имат.
Хората те избраха, Рут. И няма по-добър водач от теб сега.
Добре, отивам да питам Алекс дали знае къде точно е Боки.
Здравей, Сам.
Съжалявам, патрулирам. Събудих ли Лиана?
Спокойно, и без това щях да я будя.
- Никога не будиш спящо дете.
Да, но ще ходя при Оз в планината и ще я оставя на Андре.
Не, остави я да спи, аз ще я гледам.
Не се тревожи.
- Ще се радвам.
Липсват ми тези моменти с Карли, преди на дневен ред да са татусите.
Сигурен ли си? Няма да се бавя.
- Моля те, остави ме да я гледам.
Благодаря, ще се видим.
- Доскоро.
Привет.
- Здравей.
Липсваше ни на срещата снощи. И на предните три.
Нямам време да играя на карти с вас.
Официално съм обиден.
- Заета съм.
Мелани винаги казваше: "Големи умове - големи проблеми."
Значи птицата ти се класира като голям проблем?
Първо, Г-н Спринкълс е научен сътрудник.
Второ, откъде знаеш за него и виждал ли си Боки?
Не. Можехме да го ползваме за далечното реле.
Но си го изпратила на покупки. Е, кога ще се върне?
Довечера. А и не е за покупки. Отиде до ръба на джоба за данни.
Магнитните полета, сеизмографски показания.
Нямам представа за какво говориш.
Имаме земетресения. Отдавна ги има.
Малки са и спорадични, но са притеснителни.
Искам да разбера дали трусовете причиняват атмосферната корозия.
Има нещо, което просто няма смисъл.
Да, има много от това тук.
Одри!
Одри!
Какво ти се е случило?
- Те идват.
Одри!
Оз, аз съм! Сама съм.
Съжалявам. Трябва да влезеш.
- Какво има?
Съжалявам, помислих те за друг.
- За кого?
Няма да ми повярваш, ако ти кажа.
Ще се инфектират. Трябва да се погрижим за тях.
Дойде чак дотук само за мен?
Какво? Защо би го направила?
Може би, защото знам какво ти е.
Да си аутсайдер.
Да бъдеш постоянно подценяван.
Знам какво е да си погълнат от страх.
И от мисли за оцеляване, и просто забравяш да живееш.
Не мога да живея долу в този проклет влак.
Никой не те и кара.
Просто ми кажи какво се случи.
- Спряхме да се движим.
Това е хубаво нещо, нали?
- Когато спреш, миналото те настига.
Тогава се отърси. Съжалявам.
Когато свършим тук, ела с мен. Ще обсъждаме
завръщането на "Снежен снаряд"...
- Те няма да се върнат, никога.
"Снежен снаряд" го няма вече.
Всички са мъртви.
Благодаря на всички, че дойдохте.
Знам, че всички имате въпроси относно скорошни събития.
Но преди да получите отговор, бих искала да изкажа
благодарността на Съвета за вашите неуморни усилия
по завършване на моста.
Поздравления за добре свършената работа.
От много отдавна не сме виждали нашите приятели, нали?
Денят да се съберем отново бързо наближава.
И да им покажем, че рисковете, които поехме,
за да дойдем тук, си заслужаваха.
Джон, говориш несвързано, какви гласове?
Първо беше като шепот във вятъра, но ако се заслушаш, ще чуеш...
Това е вятърът, а пиенето не помага.
- Не съм пиян, нито луд!
Бях женен за психопат, знам какво е лудостта.
Моля те, успокой се.
- Нещо ужасно се случи на онзи влак.
И знам кой е отговорен за всичко.
- За какво говориш? Кой?
ЕлДжей.
Тя няма да ме остави на мира. Хайде, последвай ме.
Така. Сега просто слушай.
Оз. Знам колко разрушителна беше ЕлДжей...
Моля те, мълчи.
Ако "Снежен снаряд" се върне, не е нужно...
Те няма да се върнат,
- Оз, опитвам се да помогна.
Не всичко е простено. Ние сме виновни, колкото и те.
Те са тук и са като духове, защото ние успяхме, а те не.
Съжалявам, трябва да вървя.
Съжалявам.
- Моля те, почакай. Зара!
Зара!
Носиш хавайската екипировка.
- Опитах да се развеселя Рут.
Липсваше ми хавайският Хави. Беше забавен.
Е, Алекс също.
- Така ли?
Имам нужда от помощ. Направете малко място.
Хванах.
Зара? Д-р Хедууд?
Това...
- Да, Одри. Появи се с релсова кола.
Моля, дайте ни малко пространство.
- Донесете й вода.
Какво е станало с кожата й?
- Беше така и каза, че някой идва.
Одри?
- Д-р Хедууд?
Не отново.
- Мислех, че оправи кабела.
Хави, Алекс, включете захранването.
Чакай малко. Токът, релетата.
Никой не идва. Те вече са тук. Отдавна са тук.
Кой?
- Къде е Зара? Къде е Лиана?
Дръпнете се!
- Одри?
Извинете ме, извинете.
Можеш ли да кажеш Рошe?
Можеш ли да кажеш Рошe? Да.
Д-р Хедууд, как си?
- Добър вечер.
Не се тревожи. Вероятно разхлабен кабел.
Много съжалявам, Г-н Роше.
Лейтън! Лейтън!
- Хей.
Току-що видях...
- Релсова кола, Одри беше вътре.
Какво?
- Беше в лошо състояние.
Трябва й лекар.
- Чакай, едно по едно.
Не видях релсова кола, а снегоход.
- Какво?
От другата страна на планина, беше някакъв транспорт.
Ние нямаме такова.
- Нито "Снежен снаряд".
Зара! Къде си?
Зара!
- Лейтън!
Сам! Хайде, приятел.
Има пулс.
Лиана?
Лиана?
Д-р Хедууд?
- Зара.
Кой е този?
- Спокойно, всичко ще се нареди
Дай ми дъщеря ми.
- Зара! Спри!
Той е приятел, Зара. Той е приятел.
Дай ми дъщеря ми. Веднага!
- Зара, не се бори с него.
Махни се от мен.
- Опитвам се да ти помогна, Зара.
Спри да се бориш с него, моля те...
Спряхме кървенето, но още не се е събудил.
Как се случи това?
- Повикай медицинска сестра.
Отиди в клиниката. Ще събера доброволци да претърсим.
Имам нужда от всички, Рут.
Зара!
Кой е там?
Боян Боскович. Трябва да дойдеш с мен.
Моля те. Побързай!
Гърбът й.
Не исках да я местя.
Зара? Зара, Джоузи е.
Чуваш ли ме?
Лиана... Взеха Лиана...
Кой я взе?
- Лиана?
Хедууд...
И непознат.
Не беше един от нас.
Грижете се за Лиана.
Ще погрижим.
Джоузи.
Не усещам нищо.
Тук съм.
Разпръснете се. Хави, ти върви на изток.
Алекс, ти поеми по северните хълмове.
Лейтън.
Не, не, не.
Зара?
- Беше на дъното на пропаст.
Стигнахме при нея при последния й дъх.
Съжалявам.
Къде е Лиана?
Не знаем.
Къде е тя?
- Била е Хедууд и непознат.
Лейтън.
Лейтън, няма ги вече. Имат превозно средство.
Ще умреш, ако излезеш там. Чуй ме, твърде късно е.
Твърде късно е!
Лейтън, твърде късно е.
Лейтън.
Ще намеря кой е отвел Лиана.
И ще го убия. Каквото и да ми струва.
Девет месеца по-рано
Адмирал Антон Милиус, Международни мирни сили.
Оцелели?
- Всички да запазят спокойствие.
Освен вие двамата. Вие ще ме заведете при Мелани Кавил.
Превод: Н. Велев
© 2024 Translator's Heaven