Snowpiercer - 04x02 (2024) (Snowpiercer.S04E02.AMZN.NTb.srt) Свали субтитрите
Досега...
Трябваш ми Бен.
- Нови Едем може да чака.
Адмирал Антон Милиус, Международни мирни сили.
Ще ме заведете при Мелани Кавил.
Одри?
- Те идват.
Върни дъщеря ми.
- Не се бори.
Взеха Лиана.
Ще намеря кой е отвел Лиана и ще го убия.
Опитах се да предупредя Нови Едем.
Одри? Одри?
Вместо това, те бяха заблудени, точно както ние бяхме в началото.
Лейтън?
- Хей, Одри, тук съм.
Отвлякоха влака.
Девет месеца по-рано
След като се разделихме с Голямата Алис ние обикаляхме,
без да знаем дали нашите приятели и близки са все още живи.
И в един момент бяхме толкова близко, за да ги чуем.
Всички ние чакахме знак.
Преди Студа радиостанциите ползвали
между 25 и 100 хил. вата мощност за излъчване.
С Нови Едем излъчваме с около 400 вата, в най-добрия случай.
Хълмове, планини и метали напълно блокират радиовълните.
Силата на сигнала намалява с всеки обект, през който преминава.
Така че с 400 вата не е най-обещаващото.
Минаха три месеца.
- Късите вълни са трагедия.
Трябва да знам, че тя е добре.
Утре.
Утре, когато доближим отбивката за Нови Едем.
Тогава е най-добрият ни шанс да осъществим контакт.
И ако не получим сигнал?
Ако не получим сигнал...
Ще се чуем с тях при следващата ни обиколка.
За четец на мисли понякога нямам представа какво става в ума ти.
Добре.
Скала.
Скала.
Пухкави облаци.
Малък храст до скала.
Сега се чувствам много по-близо до теб.
Хайде.
Хайде да си лягаме.
Чакайки месец след месец, вината ни натежаваше.
И когато най-накрая получихме признак на живот,
не беше от Нови Едем.
Нива на радиация, проби, радиус на отломките.
Не питай мен. Аз ще пазя, в случай че пак паднеш в дупка.
Наближаваме, навън ще видите гъст, черен облак над мястото на разбиване.
Ще го последваме.
- Пълно спиране.
"Снежен снаряд", тук Бен. Чуваш ли?
Мел, приемаш ли? Обади се.
- Плячкосващите, връщате ли се вече?
Бен, Тил, чувате ли?
Тук "Снежен снаряд". Обадете се.
Ще проверя резервните канали.
Нищо.
- Мамка му.
Двигателят не може да работи на празен ход дълго време.
Освободи предпазителите на всички врати, моля.
Радиото им сигурно е спряло.
Качват се.
Добре. Вече са с нас.
Адмирал Антон Милиус, международни мирни сили.
Всички да запазят спокойствие, освен вие двамата.
Вие ще ме заведете при Мелани Кавил.
Остави това или ще те застрелят.
Тил!
Тил!
Вечерта преди Мелани да види ракетата за последно видяхме мира.
И с един-единствен изстрел мирът свърши на "Снежен снаряд".
С дължина 879 вагона.
СНЕЖЕН СНАРЯД Сезон 4, Епизод 2
Добре. Добре.
Ще трябва да натисна силно, ясно?
- Трябва да предупредиш Мелани.
Не, няма да те оставя тук сама.
- Всичко е наред. Едва ме одраска.
Какво правиш? Седни долу.
- Върви, преди да е твърде късно.
Трябва да спра кървенето.
- Не. Ще превземат Двигателя. Върви.
Просто върви!
Ало?
- Ало?
Ало? По дяволите.
Нека рестартираме комуникациите.
Евакуираме първа класа. Моля и благодаря.
Като ръководител Гостоприемство, мое задължение е да ви информирам...
Къде е паник-бутонът към машинното?
- Моля?
Под бюрото.
Върви в стаята си. Бързо.
Всички пътници да напуснат първа класа. Движение, моля.
Аз съм адмирал Антон Милиус. Незабавно отворете вратата.
Влакът трябва да направи завой.
Искам повече информация, адмирале.
- Не, няма нужда.
Имам график, г-це Кавил. А сега и вие. Имате 30 секунди.
Вие сте на моя влак. Моят двигател.
Ние сме международна мирна мисия. Имаме право да използваме сила.
Това е врата за трезор. Не можете да я пробиете.
Не е нужно. Имаме пистолет, опрян в челото на пътник.
Добре съм, Мел.
Уверявам ви, че няма да е добре. Имате 15 секунди.
Не го слушай.
- Вече застреляхме един от хората ви.
Не искаме да застреляме друг.
- Бен?
Бен, кого?
- Никой. Не отваряй вратата.
Четири, три, две...
Супер, радвам се, че не стигнахме до там.
Добре.
НОВИ СИСТЕМНИ ПРОТОКОЛИ ПРИЕТИ
Адмирале.
- Ескортирайте ги навън.
Трябва ви инженер, който да кара.
- Погрижили сме се. Благодаря.
Всеки може да ускори. Някой трябва да балансира мощностите.
Не ме докосвайте!
Кървиш.
- Добре съм.
Било е капан.
- Да.
Взривиха ракета, за да ни примамят.
Кои са тези хора, по дяволите? Как изобщо са оцелели?
За какъв завой говорят? Следващият разклон е за Нови Едем,
а той е на над 1000 километра.
- Простреляха Тил.
Нея я простреляха.
Тя добре ли е?
- Беше в рамото.
Не знам как е. Бях завлечен напред.
Някакви си миротворци.
Как да се измъкнем от тук?
Не знам.
Но мисля.
Какво прави?
- Може би не го шпионирай,
в случай че види...
- Трябва да ида надолу по влака.
Тръгва си. Да.
Идваш ли?
- Мисля да си остана тук. Да.
Може да свърша някои неща.
Внимание, всички пътници от първа и втора класа
да се евакуират в Трета.
Това е само временно положение.
Новите пътници искат да знаете, че...
О, Боже.
Докато правите каквото ви се казва, всичко ще е наред. Благодаря.
Пелтън, трябва да идем нагоре.
- Боже, рамото ти.
Направиха ни засада.
- Простреляха те?
Само шепа хора са.
- Ела тук.
Вътрешен изход, заден вход. Без главни артерии.
Има ли виене на свят или гадене?
- Опитахме да ги отдалечим,
но те ни заловиха.
- Пулсът ти е неравномерен.
Можем да ги надвием.
- Загубила си кръв. Да те закърпим.
Нямаме време.
- Ще припаднеш след малко.
Отнеха ми клиниката, не е вариант.
- Да, нито този коридор.
Насам. Облегни се на мен.
Военни мерки. Домът ти сега е клиника.
Наистина ли има оцелели?
- Да, но на тях не им пука за нас.
Уинстън, трябва да съберем всеки, който може да се бие.
Превъзхождаме ги числено.
- Не се интересувам. Съжалявам, Тил.
Започна да пиеш отново, нали?
- Да, нещо против?
Не. Имаш ли нещо силно под ръка?
- Да, ще ми помогне. Имаш ли уиски?
Не. Ако пиеш, ще разреди кръвта ти. За дезинфекция е.
Само ми кажи кога ще сложиш.
Дай ми това растение. Щом сложа превръзката, дръж я мокра.
Накисвам я в алкохол.
- Побързай.
Какво, по дяволите?
Стерилизирам пръстта. Мога да запечатам раната.
Това са някакви средновековни глупости.
Страхотна гледка има тук.
Мога да свикна отново да виждам слънчева светлина или луната.
Червено небе през нощта, наслада за моряка. Пълна свобода.
Задай превключване към новото трасе.
Цел за пристигане - 13:15ч. Добра работа, Бизон.
Завиваме. Това изток ли е?
Не може да бъде. Там няма релси.
Вече не сме по трасето на Уилфорд.
Който го е построил е бил бърз, защото го нямаше преди три месеца.
Проклятие. Ако имат хора да построят ново трасе, колко ли още хора имат?
Добре, отиваме на изток, какво има на изток от тук?
Завиваме преди Етиопските планини.
Значи Еритрея.
Или Джибути.
- Джибути.
Международен търговски център за континента.
Международен военен център.
Отиват за подкрепление.
Имаме максимум час преди да стигнем Джибути.
Ако това сработи, познаваме влака си.
Разсейваме ги и не им позволяваме да спрат.
Сега.
Да тръгваме.
Мел, хайде.
Благодаря. Трябва да си спечелим време.
Да забавим влака. Насам.
Всичко е наред.
Намерете ги.
Тил.
- Майлс, виждал ли си Одри?
Не. Какво ти се е случило?
- Нищо.
Пратих я напред да предупреди Мелани.
- Предупреди ни.
Сигнал от Гостоприемство.
- Точно до двигателя.
Чух, че хората се събират на пазара.
- Може би тя е там.
Цяла библиотека за г-н Джоузеф Уилфорд.
Обикаля седемте чудеса на света, четейки английска литература,
докато хората ми работят в мините. Явно обича класиката.
Аз предпочитам мистериите с убийства.
Но в това убийство няма много мистерия, нали?
Знам кой го е направил. Само не знам ролята ти в това.
Какво можете да ми кажете за Мелани Кавил?
Тя е по-умна от теб.
- Г-ца Кавил почтена жена ли е?
Държи ли на думата си?
- Какво искаш от Мелани?
Да й взема мозъка.
От тук.
Какво е всичко това?
- Тук Рут водеше бунта срещу Уилфорд.
Прекара шест месеца тук.
- Шест месеца?
И се обзалагам, че веднъж не се е оплакала.
Дали е знаела, че хралупата й има достъп до спирачната линия?
Не бих я подценил.
Но Голямата Алис се движеше твърде бавно, за да направи нещо.
Но в настоящето е доста удачно.
Приятелката ви, г-ца Кавил?
Да им дадем урок.
Не е тук.
Одри.
- Тил!
Боже, погледни се. Изглеждаш ужасно.
Залегнете!
Заключено е.
- Отворете вратата!
100 пътници са в плен в частично отворен вагон.
След 20 минути те ще замръзнат.
Освен, ако Мелани Кавил не се предаде.
Те са на пазара. Има двама пазачи.
Не бъди герой. Те рядко оцеляват.
По дяволите. Двама пазачи. По един на всеки вход.
Имаме оръжие, ще се справим.
- Чакай.
Ако има двама на Пазара, един кара, а друг е на вратата,
това означава, че само един пази адмирала.
Нашият шанс да си върнем влака.
- 100 пътници може да замръзнат.
Трябва да ги освободим първо.
- И ще го направим от двигателя.
Ще пусна системата за безопасност. Ако температурата падне до нула,
вратите ще се отворят да изкарат студения въздух.
Ще пренасоча въздуха към машинното.
- Ще замразиш двигателя?
Вратите ще се отворят преди това.
- Не сме тествали този предпазител.
Но ще проработи.
- Как ще влезеш във въздушната шахта?
Единственият достъп е през двигателя.
- Може през всмукателните отвори.
Това е пълна лудост, Мел. Ще пропълзиш през външните отвори?
Казах ти да не отваряш вратата.
- Да.
Но го направих.
Направих го.
Сега трябва да си върнем двигателя.
По-добре да се погрижим да не те видят, че идваш.
Да вървим.
Температурата пада бързо.
Пуснете ни!
- Трябва да запечатаме дупката.
Устните ти са сини.
- Скоро на всички ще посинеят.
Помагайте си. Вървете.
Добре, всички, застанете в центъра, точно тук.
Много близо. Вземете всички одеяла.
Хората, които са отвън...
Хей, дръж това.
- Защо?
Ще ми помогнеш да запуша дупката.
Внимателно.
Добре.
Не се запушва.
Замръзва, преди да стигне дупката.
Чакай, алкохолът има по-ниска температура на замръзване.
Пъхни го в дупката.
Добра работа. Сега се върни на по-топло.
Всички, моля, съберете се.
Скупчете се заедно.
Скупчете се колкото можете по-здраво, моля.
Щом стигнеш двигателя, ще отворя всмукателните отвори.
Ще пристигнем със закъснение. Тя направи нещо на спирачките.
Наистина ли 100 души ще умрат?
- Това зависи от нея.
Ще се справя с последствията. Вие изпълнете сделката ни.
Ало?
- Кога ще пристигнете?
След по-малко от 20 минути. Бъдете в готовност.
Да се раздвижим.
Мелани? Мелани? Чуваш ли ме?
- Бен?
Там ли си?
- Мислех си.
Обхватът тук е доста скапан за луксозен превоз.
Напомни ми като се приберем. Ще подам оплакване.
Добре, успях.
Всмукателните отвори са активирани.
Отворени са.
- Добре. Как изглежда?
Ако вляза, ще ме смели на кайма.
Много визуално. Благодаря ти.
Бен. Минаваме под земята.
Почти успях.
- Когато си готов.
Активирам протокола за почистване.
Готово е. Давай, давай.
Стана минус 40. Майко Божия, студено е.
Сигурно ти се иска да бе отишла в Нови Едем?
Умееш да общуваш с хората на този влак.
Възхищавам ти се за това.
- Не, само недей. Ще се оправим.
Спечели ни време, като запуши тази дупка.
Когато влакът се разделяше
и стояхме от двете страни на вратата...
Мина ли ти през ума...
Да се присъединиш към мен в Нови Едем?
Да, разбира се.
При контролния панел съм.
- Справяш се с времето.
Въздушният поток е пренасочен.
Мел, забавят.
- Знам.
Пристигнахме. За жалост.
Не можеш да ме убиеш. Вече щеше да си го направил.
Наредиха ли ти да не го правиш?
Да се ??махаме оттук. Майлс.
Махни се от двигателя ми.
Това е последно предупреждение, ще стрелям.
Не прави това, Мел.
Нима?
- Може ли...
Свързани ли сме към мрежата?
- Да, сър. При пристигането.
Ще ви дам време да наваксате.
Радвам се да те видя.
- Как...
Как оцеля? Къде беше? Тук?
Международната мирна мисия назначи екипа ми,
когато времето се промени.
- Сътрудниците ти от техническия?
Изборът не беше мой. Американските въздушни сили
ме докараха в този бункер, заедно с още 80 учени и инженери,
натоварени да коригираме грешките на правителството.
Или да започнем следващата епоха за човечеството.
Не съм виждал небето след този полет.
Адмиралът отвлече влака ми.
- Мога да обясня.
Защо той не обясни?
- Ти го заплашваше.
Беше засада от началото. Простреля пътник.
Насочи пистолет към главата на Бен. Заплаши да замрази вагон с цивилни.
Адмирал Милиус е темпераментен. Но е безкомпромисен,
а "Снежен снаряд" трябваше да акостира тук.
Е, тук сме. Защо?
Моят изследователски екип разработи съединение,
което неутрализира СВ-7 в горните слоеве на атмосферата.
Изстреляхме ракети от едно място,
но съединението следваше времеви модели по екватора,
създавайки шест топли петна. Сулавеси, Гуджарат...
Манагуа, Атакама...
- Корея и Хорн.
Бил си ти.
- Моят екип.
Но се натъкнахме на спънка. Топлите петна трябва да се обединяват
и хранят едно от друго, образувайки мрежа по земното кълбо.
Но половината екватор е все още дълбоко замръзнал.
Като свещ във виелица.
Затова със "Снежен снаряд" ще изстреляме съединението
от другата страна на планетата.
- В случай, че проработи.
Проработи. Ще ти покажа.
Все още имаме един работещ сателит.
Те живеят навън.
Това е всяко изпитание, всеки тест, който сме провели. Провери го.
На прага сме на пробив.
Ами ако навсякъде може да живеем навън, както тази колония?
Два етажа суперкомпютри, разработващи проект от такъв мащаб,
не бихме се сетили да го обмислим, но...
Възможно е.
- Да.
Имам изчислителната мощност за моделиране и симулации,
лаборатории за химически тестове.
- Ще съкратим обиколките на влака.
И ще минаваме тук веднъж месечно за твоите данни.
Ами влакът?
Да речем, че проектирам и преработя влака за мисията.
Той ще се справи ли?
- Какво мислиш?
Промените вероятно ще причинят необратими щети.
Но нали в това е смисълът? Ако успеем, няма да ни трябва,
за да оцелеем.
- Ще искаме много от пътниците.
Те ще вършат тежката работа.
Ще дадем приоритет на основния труд и системите.
И въпреки това ще е трудно. Ще увеличим работните часове.
Но ако им кажем, че хората в Нови Едем живеят навън,
може да искат да бъдат част от това. И ще получим нова работна сила.
Но без военно присъствие и без оръжия.
Имам думата на адмирала.
На този човек не можем да вярваме.
- Знам.
Не му вярвам. Но вярвам на данните.
А доказателството е в проучването.
Съвпада с всички наши изследвания.
Д-р Нима Русо.
Не е ли изненада, че в такива времена те разполагат с такъв учен.
Той е сериозен мислител.
Винаги е бил.
Рисковано е.
Ами ако това е?
Те са живи.
Преди Алекс да си тръгне,
тя ми каза, че дори не помни Земята.
Вие поемате влака, г-н Нокс.
Ще го пазя за теб.
Премести го.
Девет месеца по-късно
Ще ми липсваш.
Релсовата кола е програмирана за Нови Едем.
Не пипай настройките. На 2 км сме от мястото на пускане.
Тил, благодаря ти.
Ами ако Майлс не е разбрал адмирала?
Думите "засада" и "Нови Едем" са красноречиви.
Значи вече са на път?
- Не знам.
Но ако има и шанс да планират атака срещу приятелите ни,
трябва да ги предупредя. Дължа го на Лейтън.
Ти си луда, знаеш ли? Не бих издържала и секунда в това.
Ако умреш в това нещо...
- Ще се върна като дух да те следя.
Приближаваме паралелните релси.
Тил, готова ли си? Да задействам ли?
- Още не. Одри тъкмо излиза.
По дяволите. Върви, върви!
Задръж, имаме посетител.
- Хайде, хайде, хайде.
Тил, чуваш ли? Сега или никога.
Бен, аз съм. Ще изпратиш мен.
Добре. Дръж се.
Добре, добре.
И тогава се озовах там, сама в студа.
Надявайки се да ви достигна и предупредя.
Но е твърде късно.
Съжалявам.
А за какво им е Лиана?
Имам нужда от въздух.
През цялото това време си мислех, че Майлс е в безопасност,
че ние сме в безопасност.
- Мелани предава влака на войниците.
Хедууд взима Лиана.
Лейтън. Лейтън, къде отиваш?
Да ги намеря.
Трябва да се боря за момиченцето си.
Гласовете, които чуваш, са хора, които ни наблздават.
Мисията ни е важна за света.
- Трябва да го спрем.
Дните на отвличания на влакове приключиха.
Няма да оцелеем без двигателя.
Превод: Н. Велев
© 2024 Translator's Heaven