Bugsy Malone (1976) Свали субтитрите
Все правеше от две и две пет – подушваше ядовете като газове.
Но не биваше да свива към пекарната "Порито".
Искаме да спим! Прибирай се!
Ти Робинсън ли си?
- Рокси Робинсън?
При Сам Демби ли работиш?
Кой каквото и да бъркаше, Рокси Хитрягата се пареше.
БЪГСИ МАЛОУН (1976)
Това е героят на нашия разказ.
Казва се Бъгси Малоун. Симпатяга, но прекалено голям женкар.
Майка – италианка, баща – ирландец, ясно, че расте объркан.
Аз се казвам Сам Демби – по телесни причини.
Но не съм глупак и това не е книжарница,
а "Оазисът" на Сам през сухия режим.
Здравей, Джели.
- Здравей, Бъгси.
Последни новини!
Гангстерски сблъсък! Жертвата – така нареченият Рокси Хитрягата.
Смята се, че е от бандата на мафиозкия крал Сам Демби Стачето.
Как можахте да допуснете това?
Рокси беше от най-добрите ми хора!
Какво ще кажете за свое оправдание, кретени?
Позорите занаята си!
И най-вече позорите мен! Сам Демби!
Всички знаем кой е виновен.
- Знаем, шефе!
Не е трудно да отгатнем.
- Не е, шефе!
И кой е де?
- Дан Баровеца, шефе.
Не споменавайте тук това име!
- Спокойно, шефе!
Влез!
- Аз съм Блаузи Браун – певица...
Певица! Не ми трябва певица. Ела утре.
Шефе, а мен кога ще ме чуеш?
- Ще полудея!
Разкарай се!
Танцувачки, певачки, пианисти, китаристи, свиркаджии!
Сега, когато ми трябват мозъци!
Мозъци и мускули!
- Ние сме насреща!
Мускулите ти са на мястото на мозъка!
И кое му е смешното?
- Нищо, шефе!
И аз от месеци чакам да ме приеме.
- С какво се занимаваш?
Аз съм най-страхотният танцьор на степ! Честен кръст!
Но докога ще чувам все това: "Ела утре"?
Всеки, който и да е, но който не е кой да е,
ще влезе през вратата там, в "Оазисът" на Сам,
през сухия режим и маса той ще ти даде.
Е, още някой... все някак ще се побере...
Щом веднъж ти влезеш там, те обхваща много плам!
И това е твоят дом уютен!
Планове кроят се тук. Номера въртят се тук.
Всяка вечер изумява! Слухове отвред и разказва се наред.
Поослушай се, приятел, братовчед!
Политик един край кухнята седи самин.
Казва, че е спипал вече този, що е гонил отдалече.
Едно от хубавото с лед!
Май си станал с гъза нагоре.
Устата ти е голяма!
- Ще кажа на зъболекаря.
Гледате ли къде вървите?
- Съжалявам.
Стик ли мъкнете?
- Не, бухалка за бейзбол.
Бейзболистка, а?
- Не, танцьорка съм.
Падате си по спорта?
- Не, за защита е.
Навсякъде ли я носите?
- Дойдох да си търся работа.
И намерихте ли?
- Казаха ми: "Елате утре".
Как се казвате?
- Браун.
Сякаш тухла пада.
- Блаузи Браун.
Сякаш яка тухла пада.
- Колко смешно!
Аз съм Бъгси Малоун.
- Не ни търсете, ще ви се обадим.
Спокойно! Всичко е наред!
Музика! Искам на всички да ни е гот!
Барчето на Сам Демби е най-оживеното в града!
Кокал, ядове ни чакат!
Ясно ли ви е какво да правите?
- Да, шефе!
Настъпи, Джаксън!
Какво е това?
Ървинг?
- Хайде, да изчезваме от тук!
Какъв е произходът на кремомета?
- Не мога да отговоря.
А откъде го доставят?
- Не мога да отговоря.
Питайте капитан Смолски.
Разкрихте ли кремомета?
- Без коментар.
Кой го доставя?
- Без коментар.
Само една банда ли го има?
- Без коментар.
Да ви закарам?
- Имате кола?
Нямам.
- И как ще ме закараш?
Ще вземем едно такси.
- Не поделям таксита! Аз съм дама!
Че кой говори да делим?
- Няма ли?
Няма. Ти ще го платиш.
- Нямаш грешка!
Е, да се поразходим.
- Опасно е.
Нали си имаме бухалка?
Аз си имам бухалка!
Накъде си?
- А ти?
Насам.
- Значи аз съм натам.
Дай на мен.
- Я чупка!
Какво си набутала вътре?
- Книжки.
Трябва да отвориш библиотека!
- А ти да си затвориш устата!
Яла ли си?
- Много пъти.
А що си кльощава?
- Пазя линия.
И аз – като закъсам.
Да похапнем?
- Не ми се яде.
Не ти се яде?
- Не, умирам от глад.
Този път добре го каза.
Лека нощ.
И умната!
Престани, Кокал!
- Затова така ми викат.
Престани и си смени прякора!
Талула, докога?
Идвам! Не искам да приличам на Баба Яга...
Киприш се повече часове, отколкото има в денонощието!
Ако не изглеждах добре, ти и един не би ми отделил.
Ще се видим в колата.
А моето прослушване?
- Утре. Много съм уморен.
Чакат ме важни дела. А за утре обещавам! Лека нощ.
Идваш ли, Велма?
- Ей сега!
Чантичката ми!
Утре...
То така и не настъпва...
Но защо ме вземат за глупак?
Утрето – утеха за идиоти
и капан за всякакви пройдохи.
"Не" не искам аз да чувам! Роден съм да танцувам!
Утре...
И за тях, пък и за мен – нов работен ден...
Но и ново бреме...
Утре...
Ужасно е, като помислиш, че като вчера ще увиснеш!
А те все искат още!
И всеки, да, ще те сравни с Фред Астер... Виж!
Той се провали!
Който ритъма усети целия да го пронизва,
знае, че ще му олекне само ако песента си изяви!
Завладее ли те, недей кри! С нея хората дари!
И смехът ти гърлен... ех, дано! Като зов любовен се яви!
Утре...
Утрето е тъй далеч!
То е, както казват, веч за мечтите отредено...
Утре...
Утрето е сякаш запретено!
А в заключени стадиони не тренират шампиони!
"Не" не искам аз да чувам! Роден съм да танцувам!
Утре пак ли ще ходиш в "Оазисът"?
- Ще опитам и в театър "Бижу".
В спектакъла с Лина Марели?
- Отказала се е и сменят всички.
Откога искаш да си певица?
- От дете.
Искам да стана филмова звезда в Холивуд!
Какво смешно има?
- Не знам.
Преди хората се радваха, ако можеха да станат машинисти, болногледачки...
Не искаш ли да си "някой"?
- Стига ми, че съм си аз.
Какво работиш?
- Това-онова...
Мошеник, а?
- Някъде по средата.
А от какво печелиш?
- Откривам шампиони.
Така ли?
- И аз се боксирах.
И беше ли добър?
- Можех да стана и претендент,
ако не бяха няколко неща...
- Какви?
Чуплива челюст, слабосилие...
А ме хвана и шубето!
- Ама че претендент!
Да пийнем по още едно?
- Не.
Нали нямаше пари?
- Нямам, но ще измисля нещо.
Още две.
- Затвориха кухнята, бара, всичко.
И без това не ми се пиеше.
Централа! Проверете номера, имаме повреда.
Кълъмбъс 197-85.
- Ей сега!
Благодаря.
Колко?
Осем двойни сладоледа, две кремки, наденички...
4 долара и 80 цента.
Извинете.
Ало?
Пуснете ме! Чувате ли? Върнете се!
НОВО ОРЪЖИЕ ЗА ГАНГСТЕРИТЕ
Разкрито е ново оръжие!
Последни разкрития от гангстерската война!
Полицията заяви, че гангстерите използват новото оръжие кремомет...
Този път гангстерите стигнаха далеч! Това не са ала-бала!
Мистър Бронкс Чарли ви търси, сър.
- Покани го в оранжерията.
Няма ли да играеш повече?
- По-късно.
Ясно. Следващият!
Много добре! Слизайте от сцената!
Толкова много хора!
- Ти нямаш конкуренция!
Добър вечер, дами и господа! За мен е чест и радост, че съм тук...
Как изглеждам?
- Чудесно.
Изглеждам ужасно!
- Напротив.
Честно?
- Ти си красива!
Следващият!
Пак изтърканите номера!
- Следващият!
Добър вечер, дами и господа.
Чудите се защо съм тук?
- Да!
Не едно, не две, а три зайчета!
Следващият!
Следващият!
Чудесно! Следващият!
Блаузи Браун – певица.
Хубаво личице.
- С него далеч ще стигне.
Оскар! Върнах се!
Ще ти дам още една възможност!
- Лина, ти се върна!
Ще ти дам още една възможност, но няма да допусна да ме унижават!
Аз съм звезда!
Свири, Джо.
Има и други професии.
- Да тръгна на просия?
Всичко е въпрос на време.
- Шест месеца обикалям Ню Йорк!
Трябва време, за да станеш звезда. Утре пак ще дойдеш.
Всички ми повтарят това "утре"!
- Успокой се!
Няма!
- Не ставай глупачка!
По-тихо там! Репетирам!
Извинявай.
- Може да опиташ при Сам Демби.
Той не иска да ме види.
- Ще говоря с него.
Познаваш ли го?
- Ние сме ей така.
Приятели ли сте?
- Когато не е ядосан.
Да си вървим, този спектакъл не те заслужава.
Да опитаме все пак при Сам Демби.
Здравейте, момчета.
- Здравей, шефе.
Свободно!
Искам да ви благодаря. Всичко върви чудесно!
Направо чудесно!
- Благодарим, шефе.
Сам Демби се е шашнал!
- Благодаря, шефе.
Шегаджия! Младок! Плешка! Бронкс Чарли! Бени Лий!
Всеки момент Сам Демби ще лази пред мен!
А за мен цвете, шефе?
Скоро ще му остане само ризата на гърба!
Нямам цвете, шефе!
Какво съм направил?
- Изпусна пушката.
Ние не допускаме грешки! Не си падам по "Синг Синг".
Не, шефе! Тя ми се изплъзна!
- Свършено е с теб!
Шефе, дайте почивка на момчетата!
- Вие сте!
А сега, приятели, слушайте добре!
В този град ще има само един шеф – Дан Баровеца!
Дойде времето за следващия коз.
Сам Демби вече няма да ни бъде пречка!
Ние владеем, а и се гордеем,
че сме най-добри в правенето на злини!
Можехме да сме каквито си поискаме
с таланта, що от нас струи.
Не се съмнявай, а муси се и се вайкай!
Мръсни сме, та и в червата, мразят ни и в Небесата!
Няма никъде по-зли! Всичките сме низки, долни!
Хей, вижте ме, танцувам!
Критикуват ни отвред и проклинат ни, нали?
И сме най-добри в правенето на злини!
Какви ги вършите? Влизайте вътре, глупаци!
Работа ни чака! Влизайте!
Влизайте! Не бива да губим време!
Да говорим по същество. Време е за размисъл!
Престани, Кокал!
- Слушам, шефе!
Оставихме се тая гад да ни надхитри, но ще си върнем първенството!
И ще подредим този кръчмарски каубой!
Големи марди бяхте, но не сме глупаци!
Не, не сме.
- Дай един пай.
Луи, марш в ъгъла!
- Защо аз, шефе?
Луи, отивай в ъгъла!
- Какво съм направил, шефе?
Нищо.
Видяхте ли? Пропуснах. Луи, може да си седнеш.
Дори тъпак като Луи е бърз за нас!
Изостанахме!
- Не разбирам, шефе.
Няма да си върнем първенството с тия такъми. Стари са.
Трябва да се снабдим с онази пушка.
Кремометът се намира в пералнята "Хунг Фу Шин".
Добре. Благодаря.
Отвори ни се мъничка възможност.
Кой знае къде е пералнята "Хунг Фу Шин"?
Един приятел каза, че там трупат оръжието!
Добре, тръгвайте!
Кокал, ти оставаш с мен!
- Добре, шефе.
ПЕРАЛНЯ "ХУНГ ФУ ШИН"
Какво?
Не ти вярвам! Цялата банда? Всички?
Оставаме само двамата.
- И кво ще правим, шефе?
Престани! Колко пъти трябва да ти казвам?
Няма да правим нищо! Туте козе соно буоне!
Кво значи това, шефе?
- Не знаеш италиански?
Не, аз съм евреин.
- Прочети превода!
Всичко е тип-топ.
Здрасти. Още ли се упражняваш?
- Още, Бъгси.
Всички се натискат за шоубизнеса!
Талула, Сам Демби тук ли е?
- Зает е, Бъгси.
Здравей, Бъгси.
- Здравей.
Искаш ли да пийнеш нещо, докато чакаш?
Ами да. Защо не?
Хайде, момичета, бягайте!
- Но, Талула...
Казах – чупка!
Отдавна не сме се виждали, Бъгси.
- Нали знаеш как е?
Да.
А идваше всяка вечер.
- Много работа...
И каква?
- Това-онова...
Физи, престани и се омитай!
- Да, мадам.
Ти си един път момче, Бъгси. Специално!
Внимавай, кръвното ми!
- Не се дръж така де!
Май си объркала човека.
- Не си като мухльовците.
Така ли?
- Да.
Имаш чудни кафяви очи!
Ще станат тъмносини, ако Сам ни спипа.
Ще ми опиташ ли червилото?
- По-внимателно, Талула!
Приближиш ли се, ще повикам адвокат.
Повикай.
Блаузи!
За прослушване, шефе. Елате утре.
Не, не, не, не! Целият съм слух.
Все едно, че нищо няма, нали? Спокойни и съсредоточени.
Да не разберат, че сме уплашени... тоест загрижени!
Толкова ми е добре!
Чувствата напират в мен по-силни и от каберне!
И е ясно като бял ден, че странното и ново чувство
при теб също не е лустро.
За да не си кривя душата, ще трябва да призная:
Да, така стоят нещата – ти просто ме омая!
Добре, достатъчно!
Модернистично, но хубаво. Наемам те!
Беше страхотно, Блаузи!
Блаузи, върни се де!
Няма смисъл. Трябва да вървя, Талула.
Блаузи! Къде ли е?
Блаузи!
Върви чудесно, шефе.
- Така искам!
Не бива да научат, че сме се подплашили!
Ела да ти покажа нещо.
Повиках човек, който да ни помогне.
Не евтин мошеник, а специалист!
- Лекар?
Не лекар бе, кретен, а гангстер!
- Нали ние сме гангстери, шефе?
Истински факир!
- Да не е Луни Бергонци?
Да, откачалката Бергонци! Най-печеният в Чикаго!
Уреждаме среща с Дан Баровеца. Луни е отзад, ти караш...
Но аз не карам, шефе!
- Какво?
Е, ще си наемем шофьор.
Блаузи тук ли е?
- Не иска да те види.
Кажи й, че съм болен. Поболях се да я чакам!
Чупка!
- Недей така де!
Нося ти цветя.
- Ще ги дам на Талула.
Те са за теб!
Пет минути, момичета!
- Трябва да вървя.
Ще си намеря работа.
- На безработните не плащат.
Ще спестим за билет до Холивуд!
Чак като го видя, ще повярвам!
Бъгси, ти караш ли?
- Защо?
Да припечелиш зелено, а?
- Стига да не говориш за зелки.
Влез вътре. Имам предложение за теб.
Цветя? За мен? Благодаря ти!
Кокал, сложи ги във вода.
Ало? Да.
За кого да предам? Един момент, моля.
Баровец, ти ли си?
- Аз съм.
Искам да се срещнем.
- Ще дойда. Но къде?
Извън града. Става ли?
- Става. Само ти и шофьорът, ясно?
Кога?
- В понеделник, в 11:00 ч.
Добре, ще бъда там.
- Падна ми тоя кестен!
Падна ми тая маруля! Да отидем да погледаме, Кокал.
Казвам се Талула.
Не казвам накъде отивам, нито откъде пристигам.
Опитвам се да не оставям име зад гърба си.
Така че искаш ли да ме намериш, май знаеш как да ме потърсиш.
Казвам се Талула. Ще си живея, докато умра!
Ще взема всичко, що ми даваш, и няма да те питам за това.
Приятели къде ли нямам!
Имена не помня, но лица не забравям!
Самотнико, не бива да си сам!
Ела веднага при Талула и ядовете ще прокудя!
Ако си самотен...
Самотен да си, не, не бива!
Когато стане дума, казват:
"Най-мила с теб извън Едемската градина
ще е Талула от Северната Каролина!"
Идват!
- Луни, наведи се!
Какво искаш, Сам?
- Без увъртания, Дан!
Много си позволяваш!
- Прибирам своето.
То принадлежи на мен.
- Жалко.
Да го обсъдим, аз съм делови човек.
- Ти си обикновен гангстер, Сам.
Езикът ти не ми харесва! Мен ме зачитат!
За десетаче и собственото си гърло ще прережеш!
Хитрей, но трай!
- А ти говори.
Положението ми...
- Не струва пет пари!
Ти си мръсен плъх, Дан!
- Много филми гледаш, Сам.
Луни, дай му да се разбере!
- Това е капан!
Не мърдай!
Луни!
Луни, какво ти става?
Момчета! Насам!
Връщайте се, кретени! Те бягат!
Хайде, да изчезваме!
Хайде, дай газ!
Давай, Бъгси, ще ги изгубим!
Дан, ти си плъх!
Дан, ти си мръсен плъх! Давай, тия ще ни стигнат!
Дръжте се, г-н Стачето!
Разкарай се!
Давай, Малоун! Ти си мръсен измамник, Дан!
Внимавай, Бъгси!
Там има мост! Спирачки!
Изгубиха ни!
По дяволите! Мръсни плъхове!
Марш да кудкудякате другаде!
Ето, Бъгси! Купи си нов костюм.
Отърви се от този парцал на гърба ти.
- Благодаря ви, г-н Стачето!
Ето и адреса на моя шивач. Отиди при него.
Благодаря ви много!
- За нищо. Да вървим.
НЕ ТЪРПИМ ГРУБОСТИ В ТАЗИ СЪБЛЕКАЛНЯ
Готина съм, нали, Тили?
- Не знам.
А ти какво ще кажеш, Доти?
- Май си объркала цвета.
Какви ги дрънкаш? Винаги се обличам в лилаво!
Да, отива на носа ти! А може би дължината...
Такава е модата!
- Къдрите ти отиват на ушите!
Носят се! Виж Лина Марели.
- Но ти си Бенгълс Добел.
Завиждаш, защото изглеждам напредничаво!
Как?
- Одухотворено! Земно!
Като кофа кал!
- Изродка!
Блаузи, ужасно ли изглеждам?
Блаузи, готина ли съм, или съм грозна?
Честно ли?
- Бенгълс Добел, ти изглеждаш ужасно!
Какво си зяпнала?
- Нищо.
Блаузи!
Блаузи!
Блаузи, Бъгси те търси!
Поздрави го.
- Благодаря.
Ало?
- Бъгси се обажда.
Къде си?
- Наблизо.
Току-що изкарах 200 долара.
Напечата ли ги?
- Не, спечелих ги.
И какво направи?
- Това-онова.
Не те чувам!
- Минава влак.
Кой ти даде парите?
- Сам Демби.
Сам Демби ти е дал 200 долара?!
- И ми зае колата си.
Сам Демби ти е дал колата си?! Не ти вярвам, пързаляш ме!
Вярвам ти!
Той е грешник, но лустросан.
За всички винаги самотен, без подслон,
но те обожават Бъгси Малоун!
Мошеник уличен, той може да те очарова
с усмивка или пък с игричка по негов си закон...
Но всички обичат Бъгси Малоун!
Непреклонен Бъгси сам решава.
Недей се дърли с него, лошо ти се пада!
И най-добре го остави на мира, сам.
Той мъж е планина, направо великан!
Напусне ли те и си натъжен
недей да плачеш, трябва да си убеден, тъй като вече е закон
всички да търсят Бъгси Малоун...
Горчица или кетчуп?
- Горчица.
О, и това е за теб.
Какво е?
- Подарък. Отвори го.
Ти ме будалкаш...
- Нима?
Бъгси, прекрасно е!
- Хубаво е, нали?
А какво е?
- Екранче. Погледни от тук.
Всички филмови звезди!
- О, Бъгси! Фантастично е!
Ех, да можех да отида в Холивуд!
- Можеш.
Да, от първия ред в кино "Рокси"!
Не, в Холивуд!
- Как?
Екранчето плюс хотдозите са долар и 90.
Остават 198, 10 долара...
- За?
Два билета.
- За мач?
За Холивуд!
- Наистина ли?
Будалкаш ли ме?
- Истина е!
Утре ще ги купя. А сега да върнем колата.
Има ли някой?
Ехо! Ранен ли си?
Помощ! Някой да ми помогне!
Помогнете ми!
Обраха ли те, господине?
Близо 200 долара! Е, благодаря все пак.
За нищо.
Боксьор си, нали?
- Не.
Какъв удар! Тренирал ли си?
- Не.
Защо? Може да станеш шампион!
- Не съм имал възможност.
Чувал ли си за Предпазливия Джо?
- Не.
А за "Лентяйския салон"?
- Не.
Не знаеш много.
- Не.
Как се казваш?
- Лирой Смит.
Аз съм Бъгси Малоун, твоят менажер!
А знаеш ли сега...
- Не.
Ще те нахраня!
- Нали ти взеха парите?
На кого му трябват пари?
БАНДИТЕ СИ ОСПОРВАТ ИЗТОЧНАТА ЧАСТ
ПОЛИЦИЯТА ПО СЛЕДИТЕ НА ГАНГСТЕРИТЕ
Ела да видиш това, О'Дриъри!
Голям удар, капитане.
- Дай гипс. Ще вземем отпечатък.
Внимателно! По-нагоре!
Така... Наляво!
Сега внимавайте! Добре.
Хайде, побързайте!
- Дръжте право! Внимавайте!
Идиоти!
Пометоха и дестилационната, шефе!
- Идвай веднага!
Не мога. Вързан съм тук!
Не ме интересува каква работа имаш!
Внимателно бе, идиоти!
О'Дриъри!
- Спокойно, капитан Смолски.
Ще ви измъкнем веднага, щом стигнем в участъка!
Как си, Бъгси?
- Чудесно, Джо!
Да ти представя следващия шампион в тежка категория – Лирой Смит!
Качвал ли си се на ринга?
- Не.
Ще ставаш боксьор, а?
- Не.
Той е роден боксьор! Виждал ли си такива юмруци?
Удари тук, Лирой!
Роден шампион!
Как се казваше?
- Лирой Смит.
С твоя помощ, Джо, ще стане шампион за нула време!
Значи ти боксьор ще ставаш, в златен ринг?
Можеш ли тогава да налагаш като ускорил товарен влак?
Да мърдаш можеш ли и да отскачаш?
Да се преструваш и добре да зяпаш, потрябва ли да се спасяваш?
Хей, по-добре се откажи, не умееш ли го ти!
Значи ти боксьор ще ставаш? А проверката дали ще издържиш?
Зная аз дали за нещо ставаш – обучавал съм и най-добри!
Е, ще му покажем хитрините и ще му унищожим мечтите!
Пускай го на ринга, Джо! Да усети на какво налита!
Чакаме го с танцова сюита!
Пускай го на ринга, Джо! Ще го смелим на парчета,
и ще се откаже без да се зарича!
Върни се, Лирой!
Значи ти боксьор ще ставаш? Искаш да си шампион?
Златните трофеи ще получаваш, няма да си скитник без подслон!
Ала по-добре се откажи, не умееш ли го ти!
Пускай го на ринга, Джо! Ще го оправим за нула време!
После ще го пуснем да си дреме!
Дай ми да го цапна, Джо, и да го направя на кюфте!
Дай ми го на мене, Джо!
Утрепа го!
Значи ще успеем, шефе?
- Да! Това е кремомет, нали?
Да речем...
Може ли нещо Дан Баровеца, аз го мога по-добре!
Е, Кокал, готов ли си?
- Да.
Престани!
- Извинявай, шефе.
Добре, прицели се!
Готови...
огън!
Не уцели! Пак ще проектираме.
Кокал, кажи нещо!
Ти си виновен!
Ало?
И бакалският бизнес?!
Цялата ми империйка си отиде!
Скоро ще дойдат и тук. Накарай го да ми помогне.
Самотният рейнджър ли?
- Бъгси Малоун. Обади му се.
Яко съм загазил, а при мен – само една комедиантка!
Трябва ми помощ. Наистина съм загазил.
Там ли е?
- Не отговаря.
Доведи ми го в пъп и кръв!
- В пъп и кръв?
В пъп и кръв!
- В пъп и кръв...
До скоро, любовнико!
Обичам гаджетата ми да са в краката ми.
Какво правиш тук, Талула?
- Донесох ти съобщение.
Пощите не работят ли?
- Мислех, че харесваш компанията ми.
Хайде, ще те почерпя.
Къде?
- У Сам Демби.
Той няма ли да е там?
- Ще е.
Ще си остана вкъщи.
- Той те вика, а не аз.
Да вървим, преди тирантите да са те задушили.
Заминавам за Холивуд...
Не подсвирквай, изнервяш ме.
- Да, шефе.
Налей ми едно двойно с лед.
- Веднага, шефе.
Аз ли съм ти смешен бе?
- Не, шефе, честна дума!
Костюмът ли е смешен?
- Цветенцето.
Поувехнало е, а?
- Малко...
Наистина е поувиснало!
- Поувиснало е, шефе!
Ще го подържиш ли? Нужна му е водичка.
Присмееш ли ми се отново, ще ти излезе през носа!
Аз съм Сам Демби! Голямата клечка!
Винаги съм бил и винаги ще бъда! Разкарай се!
Внимавай, шефе, мокро е!
- Физи...
Ще ти откъсна главата!
Здравей, скъпи. Ето ти го.
- Хей, Бъгси!
Как я караш, Сам?
- Вземи си столче.
Налей му, скъпа!
- Благодаря. От хубавото, с лед.
Какво има, Сам?
- Яко я загазих.
Дан Баровеца ще ми заграби всичко!
Това още е твое.
- Успее ли той – край!
Талула, остави ни.
- Не се стряскам.
Оправи си грима.
- Оправих го.
Направи се по-красива.
- Закъде повече?
Всичко е възможно.
Добре, отивам да си правя маникюр на ръкавиците.
И бандата, и бизнесът ми са на пух и прах!
Приятелите ми не ме познават! Нужна ми е твоята помощ.
Защо аз?
- Защото имаш мозък.
Не е по моята част.
400 долара?
- Споразумяхме ли се?
Ало?
Бъгси, за теб е! Блаузи те търси!
Споразумяхме се.
Задръж. След малко идва, скъпа.
Ще се видим, Бъгси.
Ало? Блаузи?
- Защо си там?
Работя.
- С Талула ли?
Не, със Сам.
- Купи ли билетите?
Ами... Не! Виждаш ли...
Ти ми обеща!
- Знам, но Холивуд ще почака.
Не искаш да ме заведеш!
- Напротив!
Ти обеща!
- Довери ми се. Ще ти звънна.
Глупачка съм...
и като всички преди мен
аз също мисля със сърцето...
Глупачка съм...
да, същото е ден след ден,
сякаш това си ми е отредено...
А уж съм си научила урока!
И уж съм си оправила живота!
Не бива, знам, а плача,
като поредната глупачка,
осуети ли се поредната мечта...
Тъй често бъркала съм аз...
Какво виждаш?
- Тихо!
...смехът и красотата с тегобата!
Тъй често бъркала съм аз
копнеж любовен, ласката с тъгата!
Сега, когато пътят сам, по който бях поела,
самотно свършва там – пред моята врата,
не бива, знам, а плача
като поредната глупачка,
осуети ли се поредната мечта...
Кремомети!
- Къде?
В сандъците! Виж какво пише на камиона.
Не можеш ли да четеш?
- Късоглед съм. Какво пише?
Пише: "Внос на кремомети. Док 17, Ийст ривър."
Там ги държат!
- Добре.
Пази се!
Влака ли изпусна, Блаузи?
- Бъгси ли те изостави?
Шашнала се е!
- Да.
Да?
- Ще ме вземете ли пак на работа?
Всички са добре дошли. Колкото повече, толкова по-добре.
Здравей, Блаузи.
Друга да си вири носа така?
- Статуята на Свободата.
Сигурно е тук.
По двама пазачи на вратата, на покрива и на кея. Какво ще правим?
Да се прибираме.
- Трябва да има начин!
Няма да успеем.
- Прав си. Да се махаме!
И какво да правим, Лирой?
- Трябват още хора.
Цяла армия.
- Тук няма такава, Бъгси.
Да, знам.
Почакай, Лирой!
Не е нужно да се вайкаш, че си се опропастил.
Помисли за времето, което губиш. То е ценно, за да го хабиш.
Паднал си тъй ниско духом, но отдолу ти ще тръгнеш към върха.
Всеки ден е стъпка нова и тя те приближава към небето.
Затуй опитай си късмета!
Не е нужно да се вайкаш, че късметът ти те е подвел.
Имането отплувало е надалеч, а ти си изостанал.
Какво ви става?
Бори се още, още!
Щастието е колебливо, но какво? Простено му е да ни разиграва.
Кой е с мен? Какво ви става на всички?
Аз!
- И аз също!
Ами ти и ти, и ти? Защо не?
Мъж бъди! И откъде да знаеш, че ще изгубиш, ако не опиташ ти?
Всички ли са с мен?
- Да!
Идвайте тогава!
Ето ги. Извикайте Бебкото!
Извикайте Бебкото!
Извикайте Бебкото! Та нали аз съм Бебкото? Смелост!
Дай го на Бебкото.
- Много смелост!
Дай го на Бебкото!
Благодаря. Точно това ми трябваше.
- Знаеш какво да правиш.
Страх ме е!
- Хайде, отивай!
Добре, отивам.
Сега съм филмова звезда!
Джеронимо!
Хванете го! След него!
Тъпаци!
- Върни се!
Хайде, отваряйте сандъците!
Дай торбата!
Казвам се Талула...
- Не се прави на глупак, Лирой!
Извинявай, Бъгси.
Не е нужно да ви казвам колко важно е за мен.
Това ще ме отведе до кметството!
Това е големият удар! Отплатата!
Трябва да се действа точно, да се пипа изтънко и бързо!
Престанете да повтаряте!
Едва ли ще има трудности. Там са Сам Демби и няколко танцьорки.
Е, успех и да тръгваме!
Три пъти "ура" за Дан Баровеца!
Много мило, момчета!
Джели, отвори!
Те са тук!
Хайде, все едно че нищо няма! На работа!
Момичета, вие сте. Музика!
Сега е нашият час.
Действайте и не забравяйте – вие пишете историята!
Никой да не мърда!
- Момчета, дайте им да разберат!
Странни събития в източната част...
Тук, в Америка, се разиграва страховит спектакъл!
Значи това е шоубизнесът?
Това е нелепо!
Можехме да сме каквото си поискаме!
Не е късно да се променим.
И вие ще се съгласите, добре сме го измислили, нали?
Можехме да сме каквито си поискаме!
И сами ще си решим, и дори сме го решили:
разделени сме доста по-слаби.
Приятелството силите ще удвои!
Можем да сме каквито си поискаме.
Не казваме, че ще се променим, но опитаме ли, ще спечелим!
Най-добри ще бъдем в добрини!
Може ли дори да предположи някой колко струва истински приятел?
И може би ще си се доверим, разберем ли се сега.
Никой да не се съмнява! Може би си заслужава!
Приятелите – те развеселяват!
Мъничко любов отдай. Ще ти се върне, то се знай!
Всички ще те помнят, щом казал си го и си го сторил!
Мъничко любов отдай. Ще ти се върне, то се знай!
Да, всички ще те помнят, щом казал си го и си го сторил!
превод ВЕНИАМИН МЛАДЕНОВ
субтитри НИКЧО