Shef - 06x22 (2024) Свали субтитрите
Наближаваме. Посрещай ни.
Прието. Чакам ви.
Привет!
- Здраве желая.
Проверих периметъра. Има два входа - един централен и един служебен.
Споко, няма къде да се дянат.
- Надявам се.
Не ми трябват проблеми.
- А ние с тях ли отиваме?
В никакъв случай! Поемните лица заедно с мен след залавянето.
Ясно.
- Добре. Започвайте.
Правят се на много умни.
Аз тия бандитски сборища колко пъти съм ги залавял!
Мисля, че той също.
Няма къде да се дянат, така ли? Помогни си сам и Господ ще ти помогне.
Слушаме те, Бушлат. Какъв въпрос искаш да повдигнеш?
За бъдещия търговски клъстер край Лапинск.
Скоро започва строителството. Работата е дебела, съдейки по проекта.
Да, тлъсто парче.
Когато завършат летището,
мястото ще стане златно.
- Прав си, Тайпей.
Изборът на изпълнители вече започна.
- Не бива да изпускаме тази работа.
Да... Имам аз един човек, чрез него ще изясня въпроса.
Има още един въпрос, който искам да обсъдя с общността ни.
"Спецтранс" за извозване на боклука. Бих искал да поема фирмата.
Обоснови се.
- Процент в общата каса, както винаги.
Вече пресметнах колко излиза накрая.
- Колко?
Документите ли да ти покажа?
Естествено.
- Добре, сега ще ги донеса.
Хайде, хайде.
Работи СОБР! Легни по очи! Бързо!
Да ти виждам ръцете! Не мърдай!
Горе ръцете!
Падай на пода!
Лежи! Ръцете!
Не се дърпай!
- Боли.
Влезте. Поемните лица, вие присъствате при залавянето на лица,
заемащи високо положение в престъпната йерархия.
Втори, прием. Огледа ли беседките? Навсякъде ли е чисто?
Прието.
Стой! Полиция!
Освежи ли се? Излизай!
Какво има на диска?
- По-добре да не знаеш.
Сам ще реша кое е по-добре за мен.
Ш Е Ф Ъ Т РАБОТА ЗА МЪЖЕ
Думата има адвокатът.
ЕДИН ИЗСТРЕЛ
- Уважаеми съд,
Федерация Сейнт Китс и Невис настоява за екстрадиция на моя клиент.
За да отбива наказание за убийството на полицейски комисар
в изправително учреждение на Федерацията.
Това се знае, говорете по същество.
- Добре.
Считам за недопустимо екстрадирането на гражданина Тихомиров,
тъй като противоречи на интересите на Руската Федерация,
както и на интересите на националната безопасност на страната.
Има ли основания, потвърждаващи думите ви?
Доказателства? Документи?
- Да, ето. Заповядайте.
Господи...
Съдът отказа да екстрадира...
- Г-н Тихомиров, кажете, моля...
Господа журналисти, всички въпроси към моя подзащитен
задавайте на мен. Аз представлявам интересите на гражданина Тихомиров.
Ще отговоря на всички въпроси.
- Какви са основанията на съда?
Без коментар. Следващия въпрос.
- С какво ще се заеме г-н Тихомиров?
Без коментар.
Е, честито освобождаване.
- Аха. Благодаря.
От какво си недоволен? Удържах си обещанието, свободен си.
Така е, ама...
сега няма да видя чужбина, докато съм жив.
Не се ли нагледа вече?
- Не е там работата.
Как да си изтегля парите оттам?
Никога няма да повярвам, че не си скътал нещо за черни дни.
Карай... Обади се, ако има нещо.
- Хайде. Благодаря.
Да, другарю генерал-полковник. Слушам.
- Можете ли да дойдете при мен?
Колкото по-бързо, толкова по-добре.
- Исках да видя Васков, изписват го.
Нищо няма да му стане на Васков. Офицер е, не е от захар.
А ние трябва да обсъдим Митрофанов. Време е да приключваме с него.
Изпекох любимото ти пиле с подправки, както го обичаш.
Сварих и любимия ти бульон.
- Катя, държиш се с мен като с болен.
Добре съм.
- Бульонът няма да ти навреди.
Каква си ми грижовна. Опа!
Ти как така?
- Заснемам историческия момент.
Вече си истински воин. Имаш рана за цял живот.
Много смешно. Посещаваш ли някого?
Тебе посрещам.
- Неочаквано, но приятно.
Жена ми Катя.
- Бившата жена.
Не беше нужно да го казваш.
- Просто уточних.
Много ми е приятно.
- Полковник Коливанов.
Може просто Вадим. Разторгуев не те ли посрещна?
Ясно. Генералите имат свой живот.
За тях сме разходен материал. Хайде да ви закарам.
Почакай, може да дойде.
- Недей да звъниш. Винаги дава заето.
Много ви благодарим, Вадим. Приятно е, когато приятелите помагат.
Нали затова са приятелите.
- Юра, помисли все пак за уволнение.
Твоят Разторгуев дори не се обади. Ти едва се възстанови,
а на него не му пука.
- Защо да не му пука?
Значи е зает, има работа. Това е служба, Катя.
Юра! Колко пъти си рискувал живота си за него, спасявал си го, прикривал.
А той има работа? За какво да рискуваш тогава?
За кого?
- За хората.
Рискуваме живота си, за да могат хората да ходят спокойно по улиците.
Моля.
Да тръгваме, Юра!
- Да тръгваме.
Хайде, ще ти помогна.
Ей сега ще стигнем.
- Ето какво предлагам.
Митрофанов трябва да ви предаде голяма сума пари, Евгений Виталиевич.
Предполагам, че за времето и мястото ще ви уведоми допълнително.
Абсолютно точно.
- Вие ще съобщите на нас,
а ние заедно с УСБ ще го задържим при предаването на парите.
Просто и ясно. Харесва ми.
Сумата ще бъде голяма, няма да може да се измъкне.
Смущава ли ви нещо, Виктор Сергеевич?
Митрофанов е силен и опасен противник. Не бива да го подценяваме.
Операцията е лесна. Какво има да умуваме?
Ще го вкараме в ареста и приключваме.
В Москва едновременно ще бъдат задържани Арефиев и Пифанов.
Московските колеги бързо ще измъкнат от тях
показания срещу Митрофанов.
- Не съм сигурен.
Ако ви интересува моето мнение,
не бих бързал. В ръкава на Митрофанов винаги има коз.
Бих поровил още, да закрепя резултата.
- Чух ви.
Иля, действаме по разработения план.
- Слушам, другарю генерал-полковник.
Вие сте ръководител. Ще бъде така, както кажете.
Привет, Гоша.
- Привет.
Имам твърд диск.
- Гоша, имам хард.
Гоша, имам флашка. Гоша, имам карта.
Дори лазерни дискове ми носят. Представяш ли си? Лазерни дискове!
Само дискета не са ми носили. Динозаври!
Интересно, доплащат ли ти за дудненето или ти просто така, доброволно?
Не пипай нищо! Върни го на мястото му!
Дай да видя!
SSD ли е?
- Не знам и не ми пука как се казва.
Важното е какво има вътре.
Един момент.
Дискът има парола.
- Можеш ли да го декодираш или не?
Гоша може всичко. Но на Гоша му трябва време.
Два дена.
Да.
- Ало, Михаил Михайлович?
Адвокат Павлов на телефона.
Бих искал да се срещна с вас.
- С каква цел?
Страхувам се, че не е за телефон. Не бих ви безпокоил за дреболии.
Във ваш интерес е.
- Е, щом е в мой... Къде и кога?
Ще ви изпратя адреса.
- Добре. Когато се освободя, ще дойда.
И тъй, Гоша, не се бави. Утре сутрин ще намина.
Нали ти казах, два дена.
Господи, Вадим, благодарим. Направо до вкъщи.
Толкова се притеснявах как Юра ще понесе пътуването, още е слаб.
Стига, Катя, добре съм.
- Дай да ти помогна.
Ще пиете ли чай?
- Да.
Влизай.
- Юра, ела за малко.
Още две седмици ще си в болнични. Ще ти потрябват.
Какво е това?
- За разходи, от общия фонд.
На полицейското братство, така да се каже.
Какво братство? Какъв е този фонд? Не съм го чувал, не съм плащал вноски.
Няма нищо, ще успееш. Важното е да оздравееш.
Заведи жена си на кино, на театър. Добра ти е тя.
Да, добра е.
Добра е... Не трябва ли да се подпиша?
- Не, има време.
Когато се върнеш на работа. Хайде, аз ще тръгвам.
Секунда!
Катя, извинете, но ми се обадиха и ме извикаха на служба.
Нали щяхме да пием чай?
- Няма да успея.
Много ми беше приятно да се запознаем.
- И на мен.
Хайде, довиждане.
- Всичко хубаво.
Остани си със здраве.
Не затваряй вратата, аз ще я затворя.
Всичко хубаво.
Защо веднага не ме запозна с Вадим? Много приятен човек, истински приятел.
Не сме приятели, просто... веднъж много ми помогна.
Сега също... помага.
- Юра!
Казваш, че не сте приятели. Огледай се кой ти е приятел и кой е просто така.
Не разбирам какво имаш предвид, Катя, за какво говориш.
За това, че едни ти помагат в труден момент,
а други те пращат срещу куршумите.
Помисли за това, Юра.
Аз... ще помисля.
Сега ще ти донеса чай.
Върви.
Кой те праща?
- Върви на майната си!
Кой? Кой те праща?
- Майната ти.
Кой?
- Върви на...
Вдовицата! Вдовицата. Вдовицата...
Каква вдовица?
- Вдовицата те поръча.
Не съм чувал такова прозвище.
Ти уби Борзий. Жена му реши да си отмъсти.
Счупи ми пръстите.
- Няма нищо.
Нищо, нищо. До сватбата ще ти мине.
Пушенето е вредно.
Влизането е забранено.
- О, Михаил Михайлович!
Добър ден. Заповядайте, седнете.
- Говорете направо. Имам само минута.
Добре тогава.
Вчера сте иззели твърд диск от гражданина Жуковский,
известен в криминалните кръгове като Жук.
Ето точно такъв диск.
И какво?
Нужно е дискът да бъде върнат на законния собственик.
И колкото по-бързо, толкова по-добре.
- Кому е нужно?
За вас, разбира се.
- Заплашвате ли ме?
Моля ви се! Съветвам ви като юрист как е най-добре да постъпите.
Не съм поръчвал такава услуга.
- Добре, ще ви обясня по друг начин.
На диска има счетоводни документи. Схеми, по които се осребряваха парите
на един много влиятелен човек.
Търговските фирми, участвали в това.
В това число и тези, които ръководи жена ви, Дана Голубева.
Първо, официално тя не ми е жена.
Какво значение има това, Михаил Михайлович?
Ако следствието получи достъп до тези документи, вашата
не-жена е заплашена от реална присъда.
Второ, защо да ви вярвам?
- Не е нужно да вярвате.
Ето, запознайте се.
Тук са схеми, дати, суми -
всичко се е превеждало по сметките на салоните на г-жа Голубева.
Надявам се, че след това у вас няма да останат
съмнения в това, че тя е участвала във финансови измами
в особено големи размери. Когато дадат вашата Дана на съд,
мога да представлявам нейните интереси.
Макар че съм доста скъп.
А защо не вървиш по...
- Не, не, Михаил Михайлович.
По-добре вървете вие. Но вземете това и го изучете.
Внимателно.
Ако има нещо, веднага ми се обадете. Имате ми телефона.
Какъв кошмар!
Навсякъде бандити, да те е страх да живееш.
Гражданино Тихомиров,
обяснете как така два трупа се оказаха във вашия вход, до вашия апартамент.
Нямам представа!
Връщам се вкъщи, гледам - два трупа на стълбите.
Обадих ви се, а оттам нататък е ваша работа да изясните какво и как.
Повярвайте, ние ще изясним.
- Добре, изяснявайте.
Не намерихме нищо подозрително.
Експертът каза, че няма отпечатъци, само на Тихомиров.
Добре, свободен си.
- Слушам.
Здраве желая.
Здраве желая, другарю генерал.
- Здраве желая.
Здраве желая, другарю генерал.
Разрешете да поговоря с него.
- Моля.
Насаме, ако е възможно.
- Разбирам.
Човек и за час да не те остави. Веднага ще се забъркаш в нещо.
Въобще в нищо не съм се забърквал. Дойдох си у дома.
Искаш ли чай?
Опитваш се да ме правиш на глупак?
Като при това ти самият се преструваш на глупак?
Килъри ли бяха? За теб ли дойдоха?
Какво казаха? Кой ги е изпратил?
- Ама много си интересен.
Какво си мислиш? Че първо сме пийнали, скарали сме се и сме вдигнали скандал?
Зададох ти конкретен въпрос.
- А аз ти отговорих конкретно.
Нямах време да ги разпитвам.
Защо ли не ти вярвам.
Това е твое право.
Привет.
- Привет.
Как мина денят ти?
Защо мълчиш?
Даже не знам откъде да започна.
- Започни отначало.
Или от края.
- Хайде от средата!
Добре.
- Ето.
Какво е това?
- Виж.
Нищо не разбирам.
- Доказателства, че по сметките ти
са превеждани огромни суми пари от странни търговски организации.
Какво?
Какво какво?
Прала си пари за криминални авторитети! Ето какво!
Миша, кълна ти се, не съм го правила!
Има копия на документите с твоя подпис под всяка сума.
Чакай, чакай... Гледай! Виждаш ли?
Това е подписано в четвъртък,
а това в понеделник. Тогава не бях в салоните, зареждах стока.
Струва ми се, че знам.
Счетоводителката е сключвала сделките, после ми е носила документите накуп.
И ме е баламосвала, докато подписвам: това за електричество, за интернет,
за заплати... Господи!
Не съм подозирала какви ги върши зад гърба ми.
Това няма да мине в съда. Ти си генерален директор,
материално отговорно лице.
Какво да правя сега?
Не ти. Ние.
Ние.
Радвам се да ви видя. Правилно постъпихте, че дойдохте.
Хайде без прелюдии.
- Но аз наистина се радвам.
Нали ви казах, че действам във ваш интерес.
Вземете твърдия диск.
Той е точно като онзи, който сте дали за експертиза.
С едно малко изключение.
Там има други документи.
- Какви други?
Това не е важно. Главното е, че няма да заинтересуват следствието
и са безопасни за жена ви.
Здрасти. Успя ли да хакнеш диска?
Моето почтение за защитата му.
Струва ми се, че даже банките нямат такава.
Ей, какви ги вършиш?
- Извинявай. Извинявай.
Дай да ти помогна.
- Помогна ми вече.
Добре, тогава да не ти преча.
- Да, по-добре си върви.
Въртят се тук... Чупят ми мебелите. Колко народ минава оттук...
Всеки иска нещо.
Съвсем ли я изхвърли?
Направих това, което искахте.
- Направихте правилния избор.
Съобщете кога ви е сватбата. Ще изпратя подарък.
Нищожество.
Да започнем отначало.
Кажете на жената на Борзий да анулира поръчката.
Имаше причина да гръмна мъжа й.
- Постъпи правилно.
Тогава какви претенции има към мен? Как се казва поне?
Карина. Добра жена.
- Да, бе, много добра.
Но тя също е права. Има право да иска смъртта ти, Макс.
Тя може да иска каквото и да е, стига да не ме засяга.
Сложна работа. И ти си прав, и Карина.
Трябва хубавичко да помислим.
- Хайде, мислете.
Гледам, вие тук сте на здравословна диета.
Ще ида да хапна нещо нормално.
Може ли да го разпитам сега?
- Той е в шок. Не може да отговаря.
Кога ще може?
- Кой знае.
Хайде, ела.
Така... Какво се е взривило тук?
- Засега не знаем.
Ясно.
Какви ги вършиш, по дяволите! Дискът, който ми даде, се взриви!
Не разбирам за какво говорите.
- Чуй ме, ще те вкарам в затвора!
Какво говорите!
Главното сега е следствието да не узнае, че вие сте го донесли.
Направих го по твоя молба!
За това са нужни доказателства. Нали разбирате, че при всички случаи
ви чакат сериозни неприятности.
Много по-сериозни от тези на жена ви.
- Война ли искаш, куче?
Всяка война завършва с преговори. Затова нека минем направо към тях.
Моите условия: продължавате да ми помагате
и никой няма да узнае за връзката ви с взрива.
Какво още искаш от мен?
- Интересува ме всяка информация,
свързана с главния ми клиент. Знаете кого имам предвид.
Всичко пресметнахте правилно, Александър Борисович.
Аз винаги всичко пресмятам правилно.
Затова дълго живея.
Какво решихте, братва?
Разбира се, ти беше прав, когато гръмна Борзий.
Борзий наистина те оскърби. И благодарение на теб
полицията не устрои произвол в града. Ти помогна на общността.
Но и вдовицата е права по своему. Ти уби мъжа й.
Има право да иска компенсация.
- Да каже колко, ще платя.
Тя няма нужда от пари. Иска да вземе живота ти.
Как така?
- Даваме й право също на един изстрел.
Там вече какъвто ти е късметът.
- Ясно.
Да бяхте казали веднага, че сте решили да ме убиете.
Ей, защо говориш така?
А ти да не реши, че си безсмъртен?
Даваме ти шанс.
Сам каза, че ти е омръзнало да бягаш.
- Казах.
Къде? Кога?
- Тук, при мен. Утре по обед.
Ресторантът ще бъде празен, ще освободя персонала.
Добре.
Нека бъде така, както сте решили.
Така го каза, сякаш ни отправи обвинение.
Спокойно, Сила. Той всичко правилно прие.
Как тъй насам, генерале?
- Трябва сериозно да поговорим.
Ще ме поканиш ли?
Влизай, седни.
Не, благодаря, ще постоя.
За какво си дошъл?
Как мина разговорът с браточките относно вдовицата на Борзий?
Откъде знаеш?
Агентурата ми съобщи.
Как иначе. На теб за какво ти е?
Искам да помогна.
Мога да прикрия
своя човек.
- Генерале,
нещо си се объркал. Не съм твой човек
и няма да разговорям с теб за това, какво става в общността.
Имам информация,
че тя е получила право да те убие.
Не да ме убие, а да стреля един път. Това е различно.
Можем да я задържим за организация на убийство.
Не бива. Аз нямам избор.
Ще бъде така, както е решила общността.
Но тя ще те убие.
Защо мислиш така?
Гледай.
Значи, така ми било писано.
Какво пък, поне те предупредих.
Да пийнем по едно чайче?
- Да пийнем.
Миша! Вкъщи ли си?
Да.
- Толкова рано?
Така се случи. Искаш ли чай?
- Да, и нещо към чая. Гладна съм.
Какво стана? Нещо ново по моя въпрос?
Новини няма, но има решение.
Трябва да се отървеш от бизнеса си.
Шегуваш ли се?
Тоест, гилотината - най-добро лечение на хрема. Да приемем, че съм се смяла.
Говоря сериозно. Трябва да закриеш всичките си салони.
И то, в най-скоро време.
- Миша, това е абсурд!
Там работят толкова хора! Платила съм оборудването.
Предстои откриването на фитнесзала.
- Добре, добре! Не ги закривай.
Но в затвора няма да ти потрябват.
- За да ги продам, е нужно време.
Дана, просто ги закрий, и край!
Какво ще правя? Как ще живея?
Как ще се издържам?
- Не ти, а ние. Аз също печеля.
Няма да умреш от глад.
- Аха, ще гризем сухари.
Миша, ти си идеалист, разбираш ли?
- Да.
Винаги съм бил такъв и не виждам повод да се променям.
И въобще,
аз не работя само за сухари. Ето.
Ето.
Ето.
- Миша...
Какво искаш още?
Няма да те уговарям.
Имаш юридическо образование и прекрасно знаеш какво ще стане,
ако не се избавиш от салоните.
- Миша,
ти не разбираш, това е животът ми.
- Това е част от твоята история,
а ти си тук, с мен.
Миша, няма да ме изоставиш, нали?
Ела при мен.
Ситуацията може да изглежда смешна, но в действителност е тъжна.
Юра, привет.
- Здрасти.
Нали си още в болнични?
- Липсва ми работата, затъжих се.
Здравей. Как си?
- Да му се не види дано.
Иначе съм свеж като краставичка.
- Никаква самодейност!
Ще дойда и ще реша на място.
Казах, никаква самодейност.
Какво, на генералите не им е до простосмъртните?
Здрасти, Вадим.
- Здрасти.
Както се казва, аз на Малдивите, а на теб билетче за зоопарка?
Така излиза, на генералите не им е до нас.
Такава ни е службата.
- Ела, ще ти разкажа нещо интересно.
Обектът е на място.
- Хората ми са готови.
Моите също, но не в такова количество.
- Операцията е наша.
Решихме, че ще го задържат моите хора. Защо вашите хора са въобще тук?
За профилактика.
Благодаря.
- Моля.
Ало.
- Миша, пристигна ли?
На място съм.
- Добре.
Доложете каква е готовността.
Включихме се към градската система за видеонаблюдение.
Наблюдаваме генерал Калиниченко. Картината е стабилна.
Имаме връзка. Добре го чувам.
- А той чува ли ни?
Сега не. Ако потрябва - да.
- Ще потрябва.
Другарю генерал, как ме чувате?
- Прекрасно.
Какво става с Митрофанов?
- Пътува. Следим го.
Ясно.
Не карай бързо като на пожар.
Ще закъснеем, Александър Борисович.
- Няма страшно.
Калиниченко нека да чака и да се притеснява.
Здраве желая.
- Здраве желая.
Как е, готови ли сте за задържането?
- Ще бъдат моите хора.
С Виктор Сергеевич се договорихме, че е по-уместно да се задейства УСБ.
Здравейте.
Да.
- Имам информация за вашия клиент.
Той сега отива на среща. Това е засада. Ще го задържат.
Разбирам. Благодаря.
Отивам на среща. Ще звънна по-късно.
- Александър Борисович,
обади се вашият нов приятел. Незабавно се махнете оттам!
Добре.
Отиде си!
- Говореше по телефона. С кого?
Съдържание на разговора?
- Обаждане по месинджър. Защитен.
Не успяхме да го определим.
- Какво беше това?
Това беше провал!
Вървеше към мен, после му се обадиха и той замина!
Да, видяхме всичко.
- Предупредиха го!
От нас изтича информация.
Е, хайде, здравей, Карина.
Няма да ти желая здраве. И без това няма да ти потрябва.
От вратата за краката?
- Защо да протакаме.
Няма за какво да говоря с теб.
С Борзий имате ли деца?
- Имаме.
Син на три месеца.
Не можеш да си представиш колко го обичаше.
Представям си.
- Не.
Ти не знаеш какво е любов, какво е десет години да опитваш да заченеш.
През колко процедури минахме, защото след затвора всичко ми е измръзнало.
А Борзий ме стопли.
Излекува ме. Вози ме по санаториуми.
После, когато се роди синчето, каза, че едва сега разбрал какво е щастие.
И аз разбрах.
Мислиш, че ако ме убиеш, ще ти олекне?
- Мисля, че да.
Искам да те разочаровам.
Това не действа.
Колкото и да отмъщавах за жена си и дъщеря си...
не ми ставаше по-леко.
Ще ти реша проблема.
Убивала ли си някога?
- Не.
Да стреляш по мишени в тира е едно,
а да убиеш жив човек е съвсем друго.
Хайде, стреляй.
Какво се бавиш? Стреляй!
Млъкни.
Съжалявам.
Мразя те!
Все едно ще те убия.
Изглежда, всичко се получи. Само какво да правим с Митрофанов?
Ще мислим. Важното е, че ти го предупреди за задържането.
Павлов го предупреди.
Браво.
Браво, че всичко ми каза. Сега и Павлов ще ти вярва,
и Митрофанов. А това значи, че ще го хванем за нещо по-сериозно
от даването на подкуп.
- На Калиниченко няма да му хареса.
А ние няма да му кажем. Това ще бъде наша разработка.
Благодаря, Виктор Сергеевич.
Аз ти благодаря, Миша,
че ми имаш доверие.
Напред! Стой! Седни.
Двайсет минути.
Ще ни стигнат.
Здравейте, Юрий Фьодорович. Как се чувствате?
Имаме само двайсет минути, за черния ми дроб ли ще говорим?
Кога ще ме измъкнеш оттук?
- Работя по въпроса.
Подадох апелация във Върховния съд, остава само да чакаме.
Колко още? Забрави ли колко пари вложих в теб?
Бутни им нещо. Нека по-бързо решават.
- Не е толкова лесно, Юрий Фьодорович.
Не забравяйте, че ви заплашваше доживотна присъда.
И само благодарение на мен, ви дадоха двайсет години.
А Разторгуев? Защо е жив досега?
- Върви му.
Освен това, е професионалист.
- Зареди тогава някой
друг професионалист, такъв като него.
И въобще, това е последният ти шанс.
Ако не се справиш, ще наема друг.
Но ще ми върнеш всичко, което съм вложил в теб, до копейка.
Юрий Фьодорович, всичко ще бъде наред.
Още нещо,
предай на когото трябва в Москва,
че лежа не само за себе си, лежа и за тях.
Така че, ако не ме измъкнат оттук,
има с какво да изненадам следователя.
Какво да ви кажа, Вадим Андреевич, клиентът е недоволен.
Московската схема не сработи. Налага се да ви безпокоя.
Ясно. Ножът е опрял до кокала.
- Какво казахте?
Казах, че работя в това направление. Ако веднага ме бяхте послушали,
всичко вече щеше да е решено.
- Кой знае.
Времето е малко, клиентът не може да чака. Ваш ред е.
Имам един човек. Мисля, че...
ще свърши работа за вашия клиент.
Запишете на Коливанов.
- Добре.
Добър апетит.
- Благодаря.
превод и субтитри: Василиса Translator's Heaven