Daddio (2023) Свали субтитрите
44-та, между 9-а и 10-а.
Ето, приятел.
Почувствайте магията на града, който никога не спи.
От светлините на "Бродуей" до пътеките на Сентръл Парк.
Намери забавлението си в Ню Йорк...
По дяволите!
Шибаняк.
ДНЕС ЛИ ЛЕТИШ? КАЧВАМ СЕ НА САМОЛЕТА
МОЖЕ ЛИ ДА ТЕ ВИДЯ, КОГАТО СЕ ПРИБЕРЕШ?
КАЦНАХ.
44-та и 9-а?
Да.
Централната част.
Добрият стар център.
Ти си последният ми клиент за вечерта.
Така ли?
- Да.
Значи печеля?
Абсолютно! Ти печелиш, миличка.
Какво получавам?
Всичко, което поискаш.
Да.
Имах тежък ден.
Къси курсове, почти нищо допълнително.
Шибаните кредитни карти.
Когато използваха пари в брой, хората пускаха по 10, 20, 50.
Пари като от "Монополи"?
Сега плъзгаш пластмасата и имаш време да помислиш.
Взираш се във всички тези малки числа
и преди да се усетиш,
аз съм прецаканият.
Тези шибани приложения, всичките.
Купуваш кафе, бургери, сапун, чорапи,
вино, вода, марихуана, тъпата китайска храна.
Получаваш всичко това, без да отвориш портмонето си.
Не, дори и за бакшиш.
Солта е била вместо пари.
Шибаната сол,
същата тъпотия, с която поръсваме яйцата.
Всяка сутрин сипеш тази евтина глупост
върху яйцата и не се замисляш, че хората са умирали заради нея.
Чаят и кафето - същата работа.
Всичките лъскави тъпотии в супермаркета,
в един момент в историята
са били причина за войни.
Да обобщим ли всичко това?
Първо сме плащали със сол, после със злато, накрая с хартия.
А сега парите не са нищо друго освен идея,
само малки цифри на екрана.
Не ги пипаш, нито заравяш,
не можеш да ги скриеш на самотен остров.
Не, просто ги връзваш на шибана пеперуда
и ги изпращаш в облака горе.
Но един ден, казвам ти,
облакът ще се отвори и ще излее киселинен дъжд
по всичките ни тъпи лица.
Подкрепям те.
Наистина ли?
Чантата ми ще оправи нещата.
- Как?
Пълна е със сол.
Това е добре.
За това може да използваш кредитна карта.
Така е на този етап.
Такситата, жълтите таксита са като видеокасетите.
Разбираш ли?
След десет години може би няма да има жълти таксита.
Останалите момчета, тези с приложенията,
тези, които завладяват пазара,
ще са само проблясък на екрана.
Всичко ще се урежда за секунда.
Ще си повикваш такси по телефона точно както преди.
Но когато влизаш, няма да има човек зад волана,
сигурен съм.
Ще повикаш такси,
а шибаната кола ще кара сама,
където и да поискаш да отидеш.
Няма да кара бързо, няма да мирише, няма да ти се гади.
Никога няма да се изгубва.
Може и да попита как е минал денят ти.
Шибани приложения.
- Шибаните приложения.
Да пусна ли радио?
Всъщност не.
Добре.
Добре че не ползваш телефона.
Не е нужно да продължаваш да говориш с мен, но...
Но все пак е хубаво.
Да видиш човек, който не е онлайн.
Как се казваш?
Защо питаш?
Просто ми харесва да знам имената на хората.
Мамка му, наистина си човек.
Това е мило.
Кларк.
Кларк.
Мислеше, че ще кажа Вини или нещо такова.
Не знам какво съм си мислела.
- Добре.
Кларк. Кларк...
има къща в Хамптънс,
играе тенис, ходи на опера и подобни.
Никога, никога няма да бъда този човек.
Какво име би избрал, ако можеше?
Вини.
Вини.
- Вини. Класика.
Разбира се.
Живееш тук, нали?
Да.
- Ясно.
Облеклото те издаде.
Облеклото ми ли?
Казва много за теб.
Какво казва?
Можеш да се справяш сама.
Откъде знаеш?
Не е толкова трудно да разбираш хората.
Влезе в таксито сякаш по работа,
изключи онова проклето устройство там,
защото вече знаеше
какви шибани шоута се играят на "Бродуей".
Дори не помисли за предпазния колан. Защо ли?
Пътувала ли с такси много пъти, нали?
Какво друго?
Каза ми кръстовището
вместо намерен от смартфона адрес.
Не те интересува измервателният уред,
знаеш, че цената е фиксирана.
Впечатляващо.
- Да.
Не се правя на Шерлок Холмс,
просто обръщам внимание на детайлите.
Имала си тежък ден, уморена си.
Искаш да се прибереш вкъщи,
да вземеш душ, да спиш в леглото си
и се нареди на опашка за шибано такси.
Нюйоркчанин, който гледа внимателно.
Някой, който следи какво се случва.
Не се страхуваш да ме погледнеш в очите.
Както казах,
можеш да се оправяш сама.
Вярвам, че е така.
ПРИБРА ЛИ СЕ? ДА НАМИНА ЛИ?
В ТАКСИТО СЪМ.
ЕТО ТЕ. ЗДРАВЕЙ.
ОЛЯ
КАК ДА КАЖА "КРАСИВА"?
БОНИТА
ТИ СИ МНОГО БОНИТА
БЛАГОДАРЯ
ТРЯБВАШ МИ
КАК ДА КАЖА ТОВА?
Откъде пристигаш?
Оклахома.
Защо от Оклахома?
НЕ СИ СПОМНЯМ. УЧА ОТСКОРО.
Израснах там.
КОГА СЕ ПРИБИРАШ?
ЩЕ БЪДЕ КЪСНО МОЖЕ БИ ДРУГ ПЪТ
НО АЗ ИМАМ НУЖДА ОТ ТЕБ
ТРЯБВА МИ РОЗОВЕЛКАТА ТИ
ЩЕ МИ Я ПОКАЖЕШ ЛИ?
СЛОЖИ ТЕЛЕФОНА СИ МЕЖДУ КРАКАТА
ИСКАМ ДА СВЪРША, ПОМОГНИ МИ ДА СВЪРША
Ами акцентът ти?
Моля?
- Твоят акцент.
Моят акцент ли?
- Да.
Хората от Оклахома не говорят ли така?
Очевидно не всички.
Откъде си? От коя част на щата?
От едно малко градче.
Как се нарича?
Не си го чувал.
- Кой е градът?
На картата Оклахома напомня тиган, нали така?
Ако ръката ми е дръжката...
Да?
Значи аз израснах тук.
Подмишницата.
- На Оклахома.
Как се нарича?
Гейдж.
- Гейдж, Оклахома.
Точно така.
Не бих предположил, че си от Оклахома.
Какво би предположил?
- Не и подмишницата.
От колко време си в Ню Йорк?
През юни стават девет години.
- Леле!
Точно така.
Още една година и стават десет.
Какво работиш?
- Програмист съм.
Компютри?
- Компютри.
Леле!
- Леле.
Единици, нули и тем подобни?
Единици, нули и тем подобни.
Помисли, че ще кажа нещо по-момичешко, нали?
Да.
- Да.
Мислех, че организираш сватби.
Или си в модния бранш.
- Мода.
Малко жени програмират, разбирам те.
Преминала си граници
и правиш нещо историческо.
Превземам територии.
Как стоят нещата с единиците и нулите?
Какво по-точно?
Те са градивни елементи, нали?
Когато погледна компютъра си,
виждам много единици и нули.
Да, нещо подобно.
Кажи ми. Наистина искам да знам.
Не може да съм всезнайко, незнаейки нищо.
Добре.
Значи,
компютрите използват ток за създаване на състояния на включване и изключване,
които представляват единици и нули.
Единиците са включен режим, а нулите - изключен.
Но те по-често представляват
идеята, че нещо е вярно или невярно.
Единици и нули - вярно или невярно?
Невинаги.
Те също могат да представляват числа и други неща.
Но най-често тествам
дали нещо е вярно, или невярно,
и използвам единицата за вярно и...
Нулата за невярно.
Разбра го.
Всичко в компютъра,
цветовете, изображенията, музиката,
парите, триизмерните светове,
всичко това е представено с единици и нули.
Вярно и невярно.
- Правилно.
По този начин
функционира всичко, което виждаш.
Логично е.
Всички го правим.
Поставяме тухли от единици и нули
и си строим крепост.
И това започва още от ранните години?
"Ти си глупав - вярно или невярно?"
"Грозен си - вярно или невярно?"
"Майка ти те обича - вярно или невярно?"
Пораснеш ли, глупостите не спират.
"Променя ли се климатът?"
"Исус Христос - има ли го, или не?"
"Трябва да нося панталони днес - вярно или невярно?"
И така продължава, нататък и нататък.
Всички избираме единиците и нулите,
каквото и да решим, нали?
Това се превръща в основата, от която живеем.
Или може би просто говоря глупости.
Нула.
Ти ме изненадваш,
трябва да призная.
- Изчервявам се.
Много малко ме изненадва в наши дни.
А ти?
- Какво за мен?
Откъде си?
- От "Кухнята на ада".
Или онова, което беше преди, близо до там, където отиваме.
Как беше в детството ти?
По мое време
адът наистина имаше кухня.
Това ще кажа.
Имаше наркомани под всяка стряха,
проститутки на всеки ъгъл.
"Искаш ли компания?"
Беше невероятно.
Още ли живееш в Манхатън?
Имам жилище в Джаксън Хайтс.
Малка къща.
- Все пак си е къща.
Да не повярваш!
Кларк живее в Куинс, а?
Не.
Вини живее в Куинс.
Кларк има таванско помещение в Трайбека.
Ясно.
Мамка му. Не е добре.
По дяволите.
Някой си е одраскал калника.
Съжалявам, миличка, мразя това.
Вината не е твоя.
Познавам тези пътища като петте си пръста,
а все не мога да предскажа времето.
Шибаните приложения ме надминават в това.
Само в това.
Всичко е наред.
- Не, не е.
Не е професионално, да бях внимавал.
Можех да свия там.
- Е,
цената е фиксирана.
Така че...
Не, ще ти измеря задника.
Не. Не, човече.
Аз спечелих. Пак спечелих.
Направи ме на пух и прах.
Два на нула.
ТАМ ЛИ СИ? ИЗГУБИ СЕ.
СЪЖАЛЯВАМ, ЗАСЕДНАХ В ТРАФИКА
КАК БЕШЕ ПЪТУВАНЕТО?
БЕШЕ ТРУДНО.
МИНА ДОБРЕ, НО ТРУДНО.
НАДЪРВИХ СЕ
ЛИПСВАШ МИ
НУЖДАЯ СЕ ОТ ТЕБ
НУЖДАЯ СЕ ОТ РОЗОВЕЛКАТА ТИ
СЛАДКИТЕ ТИ ЦИЦИ
АКО НЕ СЕ ВИДИМ,
ПОКАЖИ МИ,
МОЛЯ ТЕ, ЗАХАРЧЕ,
ПОМОГНИ МИ ДА СВЪРША
ТАМ ЛИ
СИ?
ТУК СЪМ
ЩЕ ГО НАПРАВИШ ЛИ?
КАКВО ДА НАПРАВЯ?
ПОКАЖИ МИ
ТОЛКОВА МИ Е ТВЪРД
ПУЛСИРА
ТРЯБВА ДА ВИДИШ
КАК МИ ДЕЙСТВАШ.
БЕБЧЕ,
ХАРЕСВА ЛИ ТИ?
Колко време беше в Оклахома?
Две седмици.
При семейството си ли беше?
Имам полусестра.
ИСКАМ ДА СВЪРША ЗАРАДИ ТЕБ
ТРЯБВА ДА ГЛЕДАШ
ВКЛЮЧВАНЕ НА ВИДЕО РАЗГОВОР
Какво представлява сестра ти?
Тя е...
Честно казано, тя е една кучка.
Защо? Какво е направила?
Дребни неща като...
...да се подиграва на глезените ми.
На глезените ти ли?
- Имам дебели глезени.
Не, не вярвам в това.
Вярно е.
- Ти си дребничка.
Дребничка съм, но имам дебели глезени.
Възможно ли е?
- Да.
Звучи сладко.
- Благодаря ти.
Сладко е.
Разбирам, че ти и кучката не се виждате много често.
Не я бях виждала от години.
Защо?
Спряхме да общуваме.
Не сме се карали или нещо такова, само...
...спряхме да общуваме.
Защо сега?
Тя ме намери и ме помоли да я посетя.
А аз
нямах причина да кажа "не".
Прекарахме си добре.
Тя е абсолютна шибана кучка, но...
...се смяхме много и...
Просто пихме много и се смяхме много.
Омъжена ли е?
Има си приятелка.
- Чудесно.
Името й е Орел.
Мамка му, да не е индианка?
Точно така.
Да не повярваш!
Да. Изглеждат щастливи.
Живеят в каравана и наскоро си взеха папагал.
Спестяват, за да пътуват другата година.
Тя се промени към добро.
По-голяма ли е, или по-малка?
Била е на 11, когато съм се родила.
Беше ми като майка, докато растях.
Но скапана майка. Истински скапана.
Връзваше ме глезен за глезен, китка за китка,
и ме слагаше във ваната,
после заключваше банята.
Какво?
С пълна вана ли?
Празна.
Защо да го прави, по дяволите?
Така ми помагаше да тренирам.
Какво да тренираш?
Ако някога ме отвлекат, ще мога да избягам.
Така разсъждаваше.
Харесваше ли ти да те връзват?
Харесаше ми предизвикателството да се освободя.
Ти се освобождаваше, нали?
Седеше там в онази студена вана,
тази студена, празна вана,
и се измъкваше
всеки шибан път.
Майната им на похитителите.
Както казах, можеш да се оправяш сама.
Получаваше ли награда за освобождаването?
Всъщност не.
Докато се освободя, тя беше на работа или някъде другаде.
Къде беше майка ти?
- Тръгна си.
Къде отиде?
Мама излезе за кутия цигари и никога не се върна.
Това е забавно.
Ти си забавна.
На колко години си? 25, 26?
Не. Не отговарям на този въпрос.
Защо не?
- Защото това са глупости.
Да не се притесняваш от възрастта си?
Целият свят се притеснява за възрастта ми.
Ако ти кажа, че съм на 24 или 34,
мнението ти за мен ще се промени драстично.
Това не е вярно.
За жените е вярно.
Вярно е, по дяволите.
След 30 стойността ни намалява наполовина.
Добре. Мамка му, истина е.
Истина е.
- Да, така е.
Наистина изглеждаш на 20,
но по начина, по който говориш, умна си
и ако не те гледах, щях да реша, че си на 50.
Има ли значение колко пъти съм обиколила Слънцето?
Знам ли и аз?
Предполагам, че това е моят начин да се опитам да разбера.
Какво да разбереш?
Объркан съм, срещам маце, изглеждащо на 22,
но е като шибана ракета.
Ракета ли?
Това си ти.
Да, това съм аз.
- Да. Почувствай го.
Чувствам го.
Ще превземеш целия свят, не се съмнявам.
Ще построя малка империя
и ще изоставя всичко останало.
Планираш ли да споделиш тази империя с някого?
Приятел, приятелка или нещо подобно?
Искаш ли да сритам нечий задник?
Не, добре съм.
Как се казва?
Името му няма значение.
Толкова ли те е прецакал?
Хайде. Казах ти името си, кажи ми неговото.
Предпочитам да не го казвам.
Виждам. Разбирам.
Какво разбираш?
- Разбирам, той е женен.
Защо мислиш така?
Можеше да кажеш името, нямаше да разбера.
Няма само един Боб, Сам или Джеф
в шибания Ню Йорк, не.
Страхуваш се да кажеш името, защото е женен,
или ти си омъжена, или някой друг, по дяволите.
Не трябва да се казва на глас.
Дъвка?
Да, моля.
Благодаря ти.
- Моля.
Той е женен.
- Знам, че е женен! Разбирам хората.
Карам такси 20 години и преценявам добре хората.
Съвет, и то от мъж, женил се два пъти,
с голям опит. Готова ли си?
Никога не казвай думата "любов". Просто не я казвай.
Миличка,
ти си я казала, нали? По дяволите?
Ти си казала шибаната дума, започваща с "л".
Господи, скъпа!
Това е самоубийство в този свят. Не знаеше ли?
Той не иска да я чува от теб.
Иска да я чуе от майка си, жена си, децата,
но не иска тези глупости от теб.
В когнитивното колело, което е неговият живот,
това не е твоята функция.
Каква е функцията ми?
- Секс.
Секс. Докосни ме, оближи ме, духай ми,
но не ме обичай. Не, по дяволите.
Не. Това не е...
Не съм такава...
Не съм това момиче. Ясно? Аз...
...просто не можех да не го кажа.
Какво да направи той? Също да те обича?
Трябва да дойде на голям бял кон
и да те заведе до скала в Гърция?
Да доживее дните си, сплитайки косата ти с диви цветя
и незабравки? Няма начин.
Няма да е там, когато зехтинът ти изсъхне, скъпа.
Не си толкова важна.
Той го знае и аз го знам.
Просто и ти трябва да го разбереш. Всичко е наред.
Трябва да смениш единиците с нули, скъпа.
Разбирам, че отнема време.
Първата ми съпруга беше всичко, което някога бих могъл да искам.
Един и седемдесет, 50 кг, циците чак дотук,
изрусена и абсолютно празноглава.
Мъжете обичат жени, които са глупави.
Те са мръсници в леглото.
Мръсници са в леглото и на нас ни харесва.
Мислиш, че умните жени...
Не могат да са мръсници в леглото?
Не може и двете, няма такива.
Това не е вярно.
Ти си умно момиче.
Учила си в колеж, четеш много, говориш за политика,
и т.н., нали?
- Да.
Мръсница ли си в леглото?
Какво е определението за "мръсница"?
На тъпите мацки не им обясняваш,
те просто го правят.
Като първата ми жена.
Всичко, което мъж може да поиска.
Но започна да наддава на тегло,
това намали самочувствието й
и тя спря да го иска.
Моля?
Да върши съпружеския си дълг.
- А, да, съпружеския дълг.
И тогава, за нула време, кълна се,
намерих 19-годишна, предоставих й апартамент,
плащах за всичко.
Шегуваш ли се с мен?
Не. Сладко малко нещо.
Полякиня, дълги крака, чуках я до скъсване.
Най-хубавата година.
Щях да я държа наоколо по-дълго, но...
Думата с "л".
Не е твоята функция.
Има ви, защото съпругите са родили и са напълнели,
или гонят кариера, болни са от рак, или нещо друго.
Но мъжете не искат да чуят това.
Не искат да те чуват много.
Защо да се жениш? Защо мъжете не са сами,
за да могат да чукат когото и да е, където и да е?
Който и да е.
Съжалявам. Сериозно?
Мъжете
искаме да изглеждаме добре заради другите мъже.
Искаме да имаме елегантен костюм, голяма къща, бърза кола.
Този, който умре с най-много играчки, печели.
Говорех за костюма, колата, къщата,
но също така включва съпругата и децата.
Играчки.
Много момчета може би са се влюбили,
искали са да се оженят, да имат деца
и така нататък.
Но дълбоко в себе си, за да бъда честен,
да приличаш на семеен мъж е по-важно от това да си такъв.
Има и добри мъже.
Да, но те са много малко
и не искаш да знаеш.
Жените също изневеряват.
- По други причини.
Жените искат да са секси.
Искат да се чувстват секси, защото искат да са желани,
и искат да са желани,
защото искат любов. И ето я. Отново думата, започваща с "л".
Това са скапани глупости.
Сигурна съм, че има много жени,
които могат да изневеряват като мъжете.
Разбира се, има жени, които просто искат да се изчукат, няма съмнение.
Но тези жени не се чукат с когото и да е от улицата.
Не, те запазват уменията си за мъже, които имат пари.
Мъже, които имат власт, а това кара всички мъже
да искат пари и власт още повече.
Костюмът, къщата, колата - искаме тези неща.
Искаме тези неща, защото искаме тези опитни жени
да ни чукат до несвяст като мъж, без обвързване.
Ето защо, вие дами,
се борите толкова здраво, за да сте равни с нас,
но всъщност, по същество,
за нас не сте нищо повече от играчки.
И така, цикълът продължава.
Наистина те мразя в момента.
Това е, което не е наред със света.
Виж, в крайна сметка съм съгласен с теб.
Мъж или жена, хората са си хора.
Благодаря ти.
- И хората са самотни понякога.
Причината не е важна.
Хората просто искат място да положат глава дори за един час,
само за един шибан час да забравят за всичко.
Но в твоя случай, в твоя конкретен случай...
Какво в моя случай?
- Вярваш го.
Използваш думата с "л", защото вярваш.
Знам, че не си това момиче.
Сигурен съм.
Не става дума за бебета при теб. Не за такива глупости.
Става въпрос за разсейване
достатъчно дълго,
че да можеш да забравиш каквото и да се е случило
в Гейдж, Оклахома, преди много години.
Един ден, по някаква причина,
този мъж привлича вниманието ти.
И искаш неща, които никога не си искала преди.
Прав ли съм?
- Не.
Добрата новина е, че ти
ще знаеш, ако се случи следващия път,
защото ще разбереш какво става.
Няма да те хванат със свалени гащи следващия път, миличка.
Освен ако не искаш.
Моля, само не използвайте думата "гащи".
Използвай всяка друга.
Кюлоти, бельо!
- Страхотно.
Нищо, това ще се случи отново.
Да, ще срещнеш някого. Ще срещнеш някого.
Няма значение къде.
И разговорът
ще върви по определен начин,
мъжете знаят накъде да го насочат, за да видят има ли интерес.
Когато си срещнала него, е правел това.
Опипвал е наоколо, за да види имаш ли бонбонки.
А ти си мислела колко велик е този човек,
колко внимателно слуша, и каква топла, перфектна усмивка има
и още каква топлина в очите. Глупости!
Мамка му, миличка. Не е било случайно.
Правил го е и ще го направи пак.
Няма нищо специално в това.
А сега...
трябва да пикая като шибан състезателен кон.
Не прави това тук.
- Какво трябва да направя?
Извади го навън.
- И да ме арестуват?
Кой ще те арестува? Хайде, "Кухнята на ада".
Сякаш не си пикал навън.
Мамка му.
Къде, по дяволите, мислиш, че отиваш?
Даде ми визитката си.
Какво?
Той ми даде визитката си.
Не поиска номера ми.
Да. Ето.
Не, ето какво искам да кажа.
Даде ми визитката си и аз му изпратих имейл,
не обратното.
- Да, той е добър.
Сигурно дава един тон визитки, където и да отиде.
Това е игра на числа.
Понякога той взема бонбонките,
понякога - не, но по-добре повярвай,
че раздава визитките, сякаш са сладолед.
И когато си се свързала с него, миличка,
си подарила първото бонбонче.
Не можеш да го обвиняваш, че иска още.
Помисли си за това.
Визитката му
е имала служебен имейл, нали?
Колко време му отне да те насочи към нещо малко по-лично?
За един миг, прав ли съм?
Не е търсел любов, скъпа.
Не искал да замениш жена му.
Кой иска да мине през тези проблеми?
Не.
Станало е точно по начина, по който той е искал.
Търсел е друга играчка, с която да играе,
и очевидно е намерил такава.
За интелекта ти и цялото време и усилия,
всичко, което си направила, за да се превърнеш в крепост,
някак си си се намерила отново в онази вана.
Ръцете и краката ти са вързани,
бориш се усилено, за да се освободиш.
Един на два. Наваксвам.
Свърши ли вече?
- Какво?
Каза много малко за много дълго време,
което да не знам.
- И?
Да си го начукаш.
Трудно си затварям устата. Това е моят проблем.
Обичам да дразня хората.
Неща като тези,
хората не искат да говорят за тях.
Кой иска да говори за тези глупости?
Никой. Виж...
Ти си прекрасен човек.
Човешко същество.
Попита ме за името ми и така нататък,
имаш добро сърце. Виждам това
и просто трябва да ти кажа,
че е по-добре да се отдръпнеш.
Не защото се смятам за по-умен.
Казвам го, защото...
бях мъжът, който правеше това, което прави той.
Гледам лицето ти, тъжна си.
Ето защо не търся бонбонки повече.
Правят ми по някоя свирка от време на време, но...
Някои от вас момичетата ставате съвестни на сутринта
и не мога да го понеса. Твърде стар съм.
Млад или стар е той?
Стар.
- На колко години?
Стар.
Като какво? Като от типа "татенцето"?
Може да ми е баща.
Така че предполагам, че нямаш татко.
Имам, но...
- Не, ти нямаш татко
и искаш той да бъда татенцето ти, нали?
Наричаш ли го "татенце"?
Два на два.
- Равни сме.
Равни сме.
Наричаш го татенце.
- Знам.
Това е секси.
- Идиотско е.
Няма нищо идиотско в това.
Не съм психолог,
но не ми е много трудно да разбера,
че вътре в теб има едно малко момиченце.
Това, което си била преди, то не си отишло.
Това момиче не е имало татко,
но все още се нуждае от шибано татенце, нали?
Запознала си се с този мъж с плешивата си глава, старчески петна
и каквото и да е имал, по дяволите.
Повечето ти връстнички биха повърнали, но не и ти.
Защото той е всичко, което си пропуснала в миналото.
Той е всичко, което приятелите ти са имали, но не и ти.
И малкото момиченце вътре в теб просто иска баща й да я прегърне.
Да й говори мило и да й чете приказки преди лягане.
Но зрялата жена отвън?
Тя иска различен вид приказки преди лягане,
ако ме разбираш?
Събери двете
и този човек има шанс да притежава нещо,
което никога не би могъл да докосне.
Мен.
Теб.
Той е шибан късметлия да е взел бонбонките ти,
ако ми позволиш?
Той има ли деца?
- Има.
Колко?
- Три.
Мамка му. На колко години са?
Малки са.
- Жена му млада ли е?
Не, мисля, че са изчаквали.
Срещала ли си я?
- Не.
Виждала си я?
- Не.
Но си виждала снимки.
Хайде. В днешно време,
ако искаш да намериш снимка, можеш.
Защо ти пука?
Честно казано,
карам наоколо с тази бричка по цял ден
и не ми остава друго, освен да мисля.
Мислиш ли прекалено много, задаваш твърде много въпроси.
В това няма нищо особено.
Но не е напразно.
С кой друг ще говориш за това?
Не че ще ме видиш отново.
Аз...
намерих нейна снимка.
Доста са дискретни.
И двамата ли са на нея?
Те са на някакво...
корпоративно събитие, раздават се награди.
И какво правят те на снимката?
Просто се усмихват.
Седят един до друг и просто се...
...усмихват на фотоапарата.
- И?
И изглеждат като нормално семейство.
Изглеждат нормално.
Той ли е спечелил наградата?
- Да.
Кой е той? Голяма клечка?
Знам ли го?
- Да.
На колко години е тя? Съпругата?
Над четиридесет.
Красива ли е?
Изглежда сладка.
Значи не е хубава.
Прекрасна е.
Има огромна усмивка.
Една наистина щастлива усмивка.
Гледах тази снимка много дълго време
и имах наистина странното чувство, че може би...
Че бихме могли да бъдем приятелки.
Може би.
Друг път, на друго място, може би.
Срещала ли си се с децата?
- Не!
Виждала ли си снимки?
Той ми показва снимки.
На телефона му ли?
Да. Видеоклипове също.
Мамка му. Това е доверие. Между вас има шибано доверие.
Какво?
Постигнала си го.
Какво?
Не знам. Но си постигнала нещо.
Той те допуска в живота си.
Това е възможно най-високата ти позиция.
Какво трябва да правя с това?
Това не променя нищо, но е комплимент.
Децата сладки ли са?
Очарователни са.
Полът им?
Момчета близнаци и момиче.
Той ми показа видеоклип с дъщеря му, която танцува.
Само на три годинки е,
носи червена пелерина като принцеса
и просто се върти и върти.
Танцува за татко си.
Това е сладко.
Танцувала ли си за баща си?
За истинския ти татко като малка.
Не.
Все пак имах пелерина.
Имах дълга лилава пелерина,
която ме караше да мисля, че мога да летя.
Пелерината не е лъгала.
Можеш да летиш и още как.
Ами близнаците? Какво правят те?
Изглеждат като добри деца.
Чувстваш, че можеше да се сприятелиш
с децата, в друг живот, на друго място.
Той може да се преструва, че е татенцето ти,
но трябва да е техният истински баща,
ето защо няма да отидеш в Гърция.
Ето, тръгваме.
Това не е просто одраскан калник.
ПРИБИРАМ СЕ ВКЪЩИ. ЩЕ СЕ ВИДИМ ЛИ СЛЕДВАЩИЯ ПЪТ?
ОЩЕ СЪМ В ЗАДРЪСТВАНЕ
СЪЖАЛЯВАМ, ЧЕ СЕ ДЪРЖАХ ТАКА
ИЗТРЕЗНЯХ
ПИХ МНОГО ВОДА :)
СТАРОМОДНА КЛАСИЧЕСКА УСМИВКА :)
ГОРДЕЯ СЕ С ТЕБ
ПРОСТО МИ ЛИПСВАШЕ
ЛИПСВАШЕ МИ АРОМАТЪТ ТИ
ТЕЗИ УСТНИ
КОЖАТА ТИ
И ТИ МИ ЛИПСВАШЕ
ПОДМОКРЯМ СЕ,
МИСЛЕЙКИ ЗА ТЕБ
НАПРАВО КАПЕ
ТАТЕНЦЕ
МАМКА МУ
ИЗПРАТИ СНИМКА, МОЛЯ ТЕ, ЗАХАРЧЕ
ТАТЕНЦЕТО ИМА НУЖДА ОТ ТЕБ
О, КОТЕ
ОСТАВИ ЛИ ШОФЬОРЪТ ДА ТЕ ГЛЕДА?
ТОЛКОВА СИ ПАЛАВА
БЛАГОДАРЯ ТИ, ПРИНЦЕСО
Единадесет години.
Голяма разлика.
Сестра ти е много по-възрастна.
Да.
Беше само на 17, когато и двете си тръгнахме от дома.
Аз бях на шест.
Избягали сте?
Отидох да живея с нея.
Не мога да си представя
съдия от Оклахома да реши, че е правилно.
Не.
Никой не каза, че е правилно, но просто се случи.
Живееше в подмишницата със сестра си?
Всъщност се преместихме в Удуърд.
На 20 минути път
в къщата на приятеля й.
Приятелят ли?
Тогава излизаше с момчета.
Защо отиде да живееш при нея?
Баща ти ли направи нещо?
Нещо, което не е трябвало да прави?
Не, не е имало нищо такова.
Какъв беше той?
Той...
Всъщност той никога не ме е докосвал.
Нито една прегръдка? Нито една?
Можеше да не е прегръдка.
Едно потупване по гърба щеше да е добре
или едно шибано "дай пет".
Помня, че като си тръгвахме,
сестра ми скочи в колата,
а баща ми седеше на предната веранда.
И преди да си тръгна, се обърнах и го погледнах,
той също ме погледна,
стана, дойде при мен,
протегна ръка и...
И стисна моята.
Никога не бях стискала ръката на никого.
Бях на шест.
Бях малка, но знаех какво означава това.
Как изглеждаше той? Баща ти?
Беше каубой.
Не съм срещал каубой.
Трябва да го сложа в списъка ми.
С важното преди смъртта.
Номер 22, запознай се с шибан каубой.
Какво друго има в списъка?
Вече съм изпълнил по-голямата част.
Например?
Например...
Научих се да се гмуркам.
Пътувах до Насау, седях на ръба на лодка.
Карат те да падаш наобратно.
Падаш във водата
и започваш да издишаш.
Слизаш надолу и надолу.
Не стигнах до големи дълбочини,
не съм тренирал за това, не се готвех за корабокрушение.
Дори видях един син кит.
Огромният кит мина точно до нас.
Просто плуваше все едно нищо не се случва.
Направо звучи поетично.
Еха.
- Да. Голямо шибано "еха".
Но не знам дали ще го направя отново.
Защо не?
Иска се голяма смелост да дишаш под вода.
Това е най-голямото предизвикателство,
да оставиш тялото си
да прави нещо, което не би трябвало да прави.
Не се страхувах от акули,
нито да бъда сам. Предимно просто...
...се страхувах да дишам.
Доста страшно е, когато се страхуваш да дишаш.
Винаги съм харесвала акулите.
Видя ли акула?
Не.
Но казвам на всички, че съм видял.
Голяма бяла акула, дълга четири метра,
два, три тона, просто плува около мен, търсейки обяд.
Погледнах я в очите и й показах среден пръст,
акулата се пръждоса, защото знаеше какво става.
Това ли е твоята история?
Да, обичам тази история.
Какво не си направил все още?
Искам един ден да отида в Япония.
Чувал съм много за нея.
Чувал съм за тези...
Тези автомати
с използвани пликчета в тях.
Пликчета?
- Гащички!
Хайде, човече! Разбрахме се.
Нарекох ги по друг начин, но ти не разбра.
Използвани гащички!
- Боже, не.
Гащички - продават ги в автомати.
Боже мой.
- Точно това чух.
Трябва да видя това.
Не може да са използвани.
Така или иначе не ме интересува, ще се сдържам.
Ами ти?
Какво искаш да направиш?
Не знам.
Хайде, кажи ми.
Винаги съм искала да се науча да танцувам суинг.
Така ли?
- Да.
Да ме подхвърлят насам-натам.
Изглежда забавно. Мисля, че ще ми върви.
Не се и съмнявам.
Искам и да съм от онези
изперкали наблюдатели на птици в Сентръл Парк,
които знаят всичко за пернатите.
И които да разпознават песните им.
Искам да съм жената птица.
Какво друго?
Аз...
мислех си за това да имам малка...
градина за билки на прозореца ми.
Малко босилек и други неща.
Напомням си да го използвам, като готвя,
което не е много често.
Но ми харесва идеята да е там.
Какво друго?
Искам да говоря испански перфектно.
Искам и да отида в Оаксака по време на "Нощта на репичките"
и искам да ям всякакви неща.
Като мравки и щурци.
И, да,
искам да стоя на ръба на скала в Гърция
и да се хвърля от нея, по дяволите.
Какво друго?
Какво друго ли? Казах ти толкова много.
Какво? Искаш надцакване?
- Да, абсолютно.
Колко чипа има на масата?
- Два. На равно сме, помниш ли?
Два на два.
- И ме предизвикваш.
И по-добре да е добро.
- Ти ще ми отвърнеш ли?
Няма да те оставя да спечелиш. Това е.
Добре. Ще играя.
Трябва да е нещо лично.
Не един от твоите вицове.
По дяволите, не знам.
Например...
Как срещна жена си?
Коя от двете?
Първата.
Тя повърна в таксито ми.
Класа.
- Да, тя се връщаше от клуб.
Беше с приятелките си,
събиране по женски.
Всички бяха в тесни рокли и с високи токчета,
миришеха на алкохол, пот
и цветя.
Бях като в рая. Мацките, натъпкани в таксито ми,
седят в скута една на друга, говорят силно,
смеят се, крещят през прозореца.
И трябва да ти кажа честно,
че така се надървих,
просто ми туптеше в гащите,
защото...
- Боже мой.
Имах големи шансове да ми вържат.
Ако не, поне бих имал достатъчно добър материал
да си ударя една в края на нощта. Разбираш ме?
И от нищото,
блондинката се превива
и изпразва стомаха си.
Който не съдържаше толкова много, радвам се да отбележа.
И какво стана?
- Не можеш да направиш много.
Оставих ги и се върнах в гаража,
измих таксито.
И там беше тя,
нейната чанта.
На другия ден се обади на компанията,
а аз като истински джентълмен,
предложих сам да й я донеса.
И не трябваше да лъскам, след като я посетих,
повярвай ми.
Да.
Защо се ожени за нея?
Беше кукличка.
Адски глупава, но все пак тя беше...
Беше захарче.
Правех си шеги с нея.
Скривах се зад дивана и изскачах.
Или слагах захар в солницата,
просто глупости.
И тя винаги се смееше.
Тя избираше да се смее.
Когато нещо се случи,
имаш избор,
този избор е да се ядосаш или да се засмееш,
тя се смееше.
Тя избираше да се смее всеки път.
Отмъщаваше ли ти?
Какво? С шега ли?
Да, веднъж.
Изля студена вода по мен, когато бях под душа.
Цяла кофа с ледена вода като Ниагарския водопад.
И аз имах същия избор.
Или да се ядосам, или да се засмея.
И какво избра?
Смях се като луд.
Гоних я из вкъщи, както майка ме е родила,
тя крещеше като малко момиченце,
сякаш играехме на гоненица.
Най-накрая я хванах в кухнята.
Беше хубав ден.
Обзалагам се, че е по-умна, отколкото я представяш.
Липсва ли ти?
Да, понякога.
Тя беше като летен ден.
Не твърде сложно, просто
бира и пакет с чипс, и бяхме готови.
Три на два. Ще ме надцакаш ли?
Последното се надминава трудно.
Изненада ме.
- Изненадах себе си,
не говоря за лични неща.
- Мислиш ли, че аз говоря?
Ето. Това е залогът.
Нека да поговорим за тъпотиите, за всичките.
Добре.
- Добре.
Добре.
- Добре.
Ще измисля нещо интересно.
Леко.
Разкажи за татенцето.
Кой от двамата?
Ти избираш.
- Мамка му.
Хайде.
Трябва да е нещо, което не си ми казала.
Нещо, което умираш да кажеш на глас.
Не бързай.
Не че ще отида някъде.
СЪЖАЛЯВАМ, БЛИЗНАЦИТЕ СЕ СЪБУДИХА
СПРАВИХ СЕ С ЕДИНИЯ, ОСТАНА ДРУГИЯТ
КОЙ Е ОЩЕ БУДЕН?
МАРЛОН. СЪНУВА КОШМАР
ГОРКИЯТ
ТЪРСИХ ЧУДОВИЩА ПОД ЛЕГЛОТО,
ЗА ДА ГИ ПРОМУШИМ С МЕЧ.
СВЕТЕЩ МЕЧ ЛИ?
ДА
КАКЪВ ЦВЯТ Е?
ЗЕЛЕН
ПЕРФЕКТЕН ЦВЯТ ЗА УБИВАНЕ НА ЧУДОВИЩА
ТОЧНО ТАКА
СЪЖАЛЯВАМ, ТРЯБВА ДА ТРЪГВАМ.
ЧАКАЙ.
ПРИТЕСНИ ЛИ ТЕ, ЧЕ ТИ КАЗАХ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ?
НЕ.
СЯКАШ ТЕ ПРИТЕСНИ.
ИЗНЕНАДА МЕ, НО МЕ ПРИТЕСНИ.
*НЕ МЕ
ДОБРЕ
ГРИЖА МЕ Е ЗА ТЕБ ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО МИСЛИШ
ТИ СИ ВАЖНА
НО КАКВО ЗНАЧИ ТОВА? НЕ РАЗБИРАМ.
ТАКА ЛИ?
ДА, ВИНАГИ СИ БИЛА
СЪЖАЛЯВАМ, МАРЛОН ИМА НУЖДА ОТ МЕН
ОТИВАЙ ДА УБИВАШ ЧУДОВИЩА.
ОТИВАМ.
ЛЕКА НОЩ.
И АЗ ТЕ ОБИЧАМ
Имаме още няколко минути, ако искаш да ме победиш.
Какво остана?
Какво не си ми казала?
Снощи сестра ми и аз, ние...
се напихме.
Бяхме истински пияни и седяхме пред караваната й.
И тя имаше от онези малки...
лампи, подобни на люти чушки...
навярно коледна декорация.
Просто висяха там,
седяхме на стари плажни столове
и пиехме ли пиехме.
А Орел?
Орел беше наоколо, правеше бургери на скара.
Говорихте ли за ваната?
Да.
Да. Споменах го и тя просто се засмя.
Смя се толкова, че й потекоха сълзи.
Не се извини или нещо подобно, просто невероятно.
За какво друго говорихте?
Говорихме за всякакви неща.
Например за това, че майка ни ни къдреше,
седяхме на табуретки в кухнята
с тези стари розови кърпи, драпирани над раменете ни,
и онази миризма, онази ужасна миризма на препарата,
която оставаше с дни.
Говорихме и за онзи ден,
когато ме отведе.
Разказах моята версия и тогава...
После тя нейната.
Какво ти каза?
Каза, че баща ни е бил на верандата в онзи ден.
И...
че сме минали покрай него напът за колата.
Тя каза, че се е качила в колата,
после аз
и просто сме отпътували.
Тя каза: "Той не се ръкува с теб в онзи ден".
Но когато си помисля, просто не е логично.
Защото го помня толкова ясно.
Дори си спомням усещането от ръката му.
Спомням си, че си мислех, че е като шкурка.
И коя от вас е права?
Ти или сестра ти?
Не знам.
Но...
Ако споменът не е истински,
за момента, в който баща ми най-накрая ме докосна,
тогава не знам какво е.
Единици и нули.
Да, единици и нули.
Имам подобна история.
За моя баща.
Този момент, в който всичко е на фокус.
И после...
изчезва отново.
Но това е история за друго пътуване с такси.
Отново сме равни.
Три на три.
- Три на три.
Добре.
Снощи танцувахме за дъжд.
Трите, доста подпийнали.
Но Орел, Орел ни показаха как.
Заваля ли?
Там е работата.
Преди две седмици, когато отлетях за Оклахома...
бях бременна.
Какво каза татенцето ти за това?
Не съм му казвала.
Аз не...
казах на никого.
Отърва ли се от бебето?
То се отърва от мен.
В първия ден в Оклахома започнах да кървя,
а сестра ми не знаеше.
Казах й, че имам тежка менструация,
наистина тежка.
Остави ме да спя дълго
и ми даде нагревателна подложка и сладолед.
Но след седем дни,
когато продължаваше,
трябваше да крия тампоните
и да се преструвам, че е била нормална менструация,
която е свършила.
Трябваше да стана, да излизам и да общувам с приятелите й,
чувствайки се като...
Като боклук.
Нямаше да го задържа.
Бях решила, нямах намерение да го задържа
и нямаше да кажа на никого.
Но тогава...
Но когато се случи...
Когато просто...
се случи от само себе си, аз...
се почувствах толкова...
облекчена.
Не съм се чувствала толкова облекчена през целия си живот.
И снощи,
когато танцувахме,
в съзнанието ми,
наистина го правех, просто се молех небето да завали върху мен.
И да ме пречисти.
Да измие всичко.
Всичко, по дяволите.
Помолих небето просто да го вземе от мен.
Тази сутрин се събудих
и вече не кървях.
Спря след две седмици.
Танцът за дъжд работи.
Четири на три.
Мамка му. Предавам се.
Аз ли печеля?
Абсолютно, не мога да победя това.
Мамка му.
По дяволите.
Нямам пари в брой.
Съжалявам.
- Никой няма.
Съжалявам. Ще ти оставя голям бакшиш обаче.
Да, съветите ми не идват безплатно.
Касова бележка?
Не.
Сума на бакшиш: $ 500.00
И така...
И така...
Ще се оправиш ли?
Не знам.
Мозъкът ти е малко объркан в момента.
В паника е, защото...
не си свикнала да дишаш под вода,
и той ти казва, че си отхапала голям залък.
"Това е всичко, няма изход. Готово, край на историята."
Просто продължавай да дишаш.
Колкото и надолу да отидеш,
продължавай да дишаш.
Всичко ще бъде наред.
Някой като теб...
Ти не си корабокрушенец.
Пак ще изплуваш нагоре.
Обратно към светлината, живота и цветовете.
Да.
Може да видиш и син кит.
Надявам се.
Благодаря ти.
Пак заповядай.
Лека нощ.
И на теб.
Майки.
Какво?
Чувствам се повече като Майки,
не като Вини или като Кларк.
Ако зависеше от мен,
бих избрал Майки.
Лека нощ, Майки.
Баща
Превод на субтитрите: Даниела Цанева
subs by sub.Trader at