House of the Dragon - 02x06 (2024) Свали субтитрите
За Златния зъб е чест да ви приеме, господарю Ланистър.
Имам 500 бойци, въоръжени и изпълнени с храброст.
Водя хиляда мои рицари
и седем пъти повече стрелци и тежковъоръжени мъже.
Когато избием сганта от Речните земи,
Червената вилка ще си е заслужила името.
Готови сме да тръгнем, щом наредите, милорд.
Предполагам, че тозчас ще поемете към Харънхъл.
Искам да изпратиш гарван до Кралски чертог.
Кажи на брат ми, че поемаме,
веднага щом принц Емонд дойде при нас…
… на Вагар.
А докато принцът отговори, милорд?
Хората ми направиха дълъг преход.
Ще се радват на гостоприемството на крепостта ти.
Дръзва да ми нарежда.
На бърза ръка!
Толкова ли са слаби Ланистър,
че не могат да преминат от Зъба до Харънхъл без охрана?
В Речните земи има голям дракон, Ваша милост.
Армията на брат ми е силна, но…
Аз съм принц регент, а не овчарско куче.
Кажи на брат ти, че ако не побърза да стигне с войската си до Харънхъл,
драконът на Демън ще е най-малката му грижа.
С право се ядосваш, Емонд, но явно…
Имам задача и за теб, сър Тиланд.
Ще сключим съюз с Триархията.
Омръзна ми проклетата блокада.
Принце мой, не можете да се договаряте със Свободните градове.
Капитаните на корабите им са опасни наемници, повече от пирати…
На един хвърлей са през Тясното море.
Корабите на Ланистър и Хайтауър ще пристигнат след месеци.
Триархията с радост ще тероризира отново Морската змия.
Нека отслабят блокадата му
до идването на истинските ни съюзници.
Може уж да приемат условията, но на Триархията не бива да се вярва.
Баща ти го знаеше.
Какво става с писмата ни до Грейджой?
- Бяха напразни.
Червения Кракен изчаква, търси къде ще има по-голяма изгода.
Макар че можем да го привлечем с мед, ако се наложи.
Предложение за брак с овдовялата кралица?
Дума да не става.
Уви!
Кралицата говори мъдро, Ваша милост.
Дори да пробият блокадата, трябва ли да каним разбойниците
във водите ни до Кралски чертог?
Време е да тръгнеш към Харънхъл.
Ако Демън надделее в Речните земи, нямам войска да му се опълча.
Дадохме много жертви при Врански приют, както сам знаете.
Докато чакаме, шансовете му се увеличават.
Ланистър ще настъпят от запад. Събери колкото войници имаме
и принуди Демън и речните лордове да се бият на два фронта.
Негова милост говори мъдро.
- Да изчакаме войските на Хайтауър
и да настъпим в подходящо време.
- Няма време.
Две седмици път е до Харънхъл. Ще ударим, преди да събере войска.
А вие?
Ще долетя при теб, щом удари часът.
Готов съм да се опълча на чичо ми.
Ако смее да излезе насреща ми.
Виждам, че всички сме съгласни.
Ваша милост.
Майко.
Две думи.
Предупреждавам те, Емонд. Смелост е едно, а самонадеяност…
Припомни ми къде ти е мястото в малкия съвет.
Знаеш, че представлявах баща ти през последните години
и бях съветник на Егон…
- Вещ при това.
Татко е мъртъв.
А Егон е…
Служи добре на владението,
когато имаше нужда.
Но вече няма и не си длъжна.
Не е дълг. Съветът се нуждае от благоразумен глас…
Имаме ги повече от достатъчно.
Присъщи са ти необуздаността и арогантността на младостта.
Нежелани качества у един крал.
- Освобождавам те от мястото ти.
Сигурен съм, че с радост ще се върнеш
към дворцовите си задължения.
Не отмъсти ли достатъчно за обидите в детството ти?
Имаш признателността на короната.
Ваша милост.
Доведете го!
Сър Стефон Дарклин, Ваша милост.
Случило ли се е нещо, Ваша милост? Милорди.
Положението ми е отчайващо, сър Стефон.
Изгубих принцеса Ренис и дракона й.
Седалището ми е на остров без армия.
И не мога сама да се сражавам, защото непрестанно ми повтарят,
че ако ме убият или пленят, си отиват и надеждите ни за победа.
Имаме Демън и Караксес.
Също и речните мъже.
- Не се знае още.
Във всеки случай, трябва да действам, все едно съм сама.
И за целта ми трябват още ездачи на дракони.
За Вермитор, Среброкрил и Морски дим,
който май е подивял.
Не останаха в рода ви, Ваша милост.
Малките ви синове са невръстни.
Само принцеса Рена.
Опита, но уви,
драконите тук не й дават да ги язди.
Тогава кой би могъл?
- Вие.
С благородно потекло сте.
И от край време чувам, че Дарклин и Таргариен имали обща кръв.
Потърсих в историята и наистина е вярно.
Бабата на вашата баба Ариана е била таргариенска принцеса.
И си мислех… възможно ли е?
Дори не би ми хрумнало…
Трябва да възразя, Ваша милост. Подобно начинание е опасно.
Аз съм обикновен човек.
Драконите са богове.
Ваша милост ми оказва незаслужена чест.
Разбирате ли опасността, сър Стефон?
Не ви заставям да го правите.
Досега никой не е опитвал.
За правото да яздите дракон бъдете готов да платите с живота си.
Разбирам риска и го приемам на драго сърце.
Кълна се да браня с всички сили моята кралица
и да пролея кръвта си за нея.
Това е моята клетва, Ваша милост.
Дано боговете се смилят над нас.
Братко.
Каза ли го?
"Наследник за един ден." Каза ли го?
Не може още да се сърдиш за това.
Семейството ми беше съсипано.
Трябваше да ме подкрепиш.
Вместо това избра да се издигнеш сам, надсмивайки ми се
заедно с курвите и блюдолизците.
- Не.
В двора нямаш други съюзници, освен мен.
Винаги съм те защитавал.
И ти отхвърли всичко, което ти дадох!
Реших…
Недей.
- … да обявя нов наследник.
Ще се върнеш незабавно в Рунически камък при жена ти.
И ще го сториш без разправии.
По заповед на твоя крал.
Не!
Отвори вратата!
Отвори вратата!
Отвори вратата. Моля те.
Моля те.
Моля те!
Мога ли да ви помогна, Ваша милост?
На какво си играеш?
- Чудя се дали се наспивате.
Тази стара крепост…
- Подиграваш ли ми се?
Не.
- Седни!
Или може би ти си този, който нарушава покоя ми?
Приятел денем и враг нощем?
И защо ще го правя?
- За да ме довършиш може би.
Може би негодуваш, че съм тук.
Може би…
… си шпионин на презрените Хайтауър.
Или си се наговорил със сакатия ти племенник?
Или със самата Ренира?
- Уверявам ви…
Уверявам ви, Ваша милост.
Каквато и игра да играеш, Стронг,
уверявам те…
… кралят ти е нащрек.
- Да, Ваша милост.
И стига си ме наблюдавал.
Нямаше ли да се сбогуваш?
- Нещо не е наред с мен.
Някой ме е отровил.
Храната, виното, пропитият с влага въздух или…
Призракът на Харън Черния сипе проклятията си от Кралска клада.
Това са врели-некипели!
Призракът, клетвите, проклетото легло!
Стига ми толкова!
- Да. Ти така правиш, нали?
Щом не ти отърва, бягаш.
Драконов камък, Каменните стъпала, Пентос, Харънхъл…
Събуждам се и не знам къде съм.
Има по-стари неща на този свят от теб и мен, от нашите спомени.
Ти не си играчът, а пионка на дъската.
Също като мен.
Не съм като теб.
В някои отношения не си.
Мъчиш се да прогледнеш, но гневът те заслепява.
Тя никога не е искала короната. Изобщо не мислеше за нея.
Може би затова брат ти й я е дал.
Може би тези, които се стремят към нея, не са годни да я носят.
Не ме поучавай!
Самият Визерис не я искаше, ако помниш.
Тя дойде при него и той направи каквото можеше.
Не е награда, която да спечелиш, а бреме, което да носиш.
Ако имаш съвет как да се справя с речните лордове, с радост ще го чуя.
Демън Таргариен моли за помощ?
Съвет.
Тъли не е най-големият дом в Речните земи,
нито най-богатият, но е най-здравият.
Мъдростта им от векове сплотява речните домове.
Щяха да се избият поголовно, ако не беше върховният им господар.
Този изкуфял старец не ни върши работа.
Но Гроувър Тъли е техният върховен господар.
Без него няма да вдигнат дружно знамената си.
Речните мъже са направени от кал.
Готови са да умрат в калта, но не отстъпват и педя от нея.
Значи нищо не мога да сторя.
- Ти?
Не.
Нуждая се от помощ, Алис.
Не предприемай нищо.
След три дни ще задухат други ветрове.
Велик воин, закриляй ни.
Велик воин, закриляй ни. Велик воин, закриляй ме.
Полека, полека! Кротко.
Богове…
Легни!
Морски дим…
Кротко, Морски дим! Кротко!
Подчини се!
Не показвай страх.
Легни, Морски дим!
Успях.
Легни, Морски дим!
Майко!
Вдигай! Вдигай!
Алин.
Милорд.
Доволен съм от напредъка ни. Корабът ще отплава след няколко дни.
Лъвовете или Кракените ще опитат да разкъсат блокадата.
Хората ви ще се радват да сте сред тях.
Искам да отплаваш с мен.
Като пръв помощник-капитан.
Благодаря, милорд, но…
- Ще отплаваш към Остър нос.
Лорд Бар Емон иска да прати племенника си на борда като боцман.
Имате по-опитни мъже на разположение.
Бях по-млад от теб, когато поех първия си кораб.
Отличи се при Каменните стъпала и имаш уважението на екипажа.
От теб става чудесен капитан.
Заповед или молба е?
Очаквам утре сутрин да се явиш на борда.
На вашите заповеди.
Малко е рядка, а?
- Или това, или риба.
В този проклет град има само риба.
И бира.
Нещо към бирата?
- Стомахът ми няма да го понесе.
Правилен избор, казвам ти го.
Гади ти се, а?
Като знаеш, че пируват всяка вечер в замъка, а ние нямаме нищо.
Не може да е истина.
- Отведоха момичетата ми
в Червената цитадела преди няколко вечери.
Пиршество за новия принц регент.
Не! Винаги е бил толкова благовъзпитан.
Едно ще ти кажа, никак не е стиснат.
Добре им платиха и добре ги нагостиха.
С какво? Риба и риба за гарнитура?
Агнешки ребърца, съкровище.
Баница с месо, медени питки, сочно говеждо.
А утре ще има нова веселба с танци.
Не е справедливо.
Извинявай, добри ми човече.
Не биваше да говоря на всеослушание.
Кралските особи ще се сърдят, ако хваля трапезите им,
макар да е истина.
Крал Визерис обичаше пиршествата и виното,
но не и когато ние, простосмъртните, изнемогваме.
Да. Но него вече го няма.
И законният му наследник я е отстранил от съвета.
Няма полза да се чудим какво е можело да бъде.
… злополучен край, Ваша милост.
Морски дим избяга от Драконов камък, а сър Стефон беше храбър рицар.
Много жалко, но можеше да се предвиди.
Лично аз, ако помните,
исках да се договорим с лорд Мутън да настъпи към Врански приют.
Вярно, по-традиционен подход. Не толкова смайващ.
Войската му беше малобройна. Но можехме…
Аз съм виновна, че си забравил да се боиш от мен.
Струваше си риска, нищо, че не се получи.
Още загинали добри мъже?
Аз съм виновна.
- Сър Стефон отиде по своя воля.
Беше безразсъдна мисъл,
че древен валириански звяр ще даде на един Дарклин да го язди.
Едва ли е бил единствената възможност.
Няма ли и други сред благородниците на Седемте кралства?
Кой би сглупил да опита, щом чуе за участта на сър Стефон?
Ще проверя пак.
Но Дарклин бяха най-вероятните претенденти.
Има и добра новина.
Простолюдието в Кралски чертог най-сетне слуша.
Узурпаторите са ги изоставили. Гладни са и имат нужда от виновник.
Ще стигне ли?
- Сложихме само подпалките.
Днес ще ги запалим и ще гледаме пожара.
И Емонд ще го потуши със сила.
Само ще разгори бунта. Не може да разруши собствения си град.
Нито могат да го свалят от трона.
- Може би.
Но е трудно да воюваш навън и да поддържаш мира у дома.
Тогава ще следваме плана ни.
Ако позволите, Ваша милост?
Отива ви.
Последната е.
Какво? Свършили ли са?
- Няма нищо. Нищо не остана.
Цял ден чакам. Ще взема всичко. Остатъци…
Имате овце за драконите, а? А за нас - няма.
Къде е нашето месо? Искаме месо.
Изглежда, Ваша милост, че простолюдието се бунтува.
Е, и?
- Храната в града не достига.
Заможните са купили повече, отколкото им се полага.
Още една причина сър Тиланд да разкъса блокадата.
Междувременно хората са гладни и гневът им се надига.
Срещу външен враг вадиш меч. Вътрешният е по-коварен.
Защо се гневят на нас?
Самозванката Ренира нареди да затворят Канала и ги остави да гладуват.
Разчитат на вас да им осигурите поминъка.
Това е бремето на властта.
Не бива да го носите сам.
Ваша милост трябва да избере Ръка.
Сър Кристън служеше на брат ви.
Нуждаете се от човек, който да движи делата ви тънко и изкусно.
За глупак ли ме вземаш?
Напротив, принце мой.
- Не търпя надути хора, лорд Ларис.
Още по-малко ласкатели и блюдолизци.
Но в случая си прав.
Всеки крал се нуждае от Ръка.
Възлагам това на теб.
Принце, това е чест, която никога не съм…
Не да служиш като Ръка, глупако. Ще го доведеш.
Изпрати вест до Ото Хайтауър.
Моят дядо може да е предпазлив, но няма съмнение във верността му.
Погрижи се.
- Ваша милост.
Закъсняваш.
Радвам се да съобщя, че Негова Милост, кралят,
отново дойде в съзнание сутринта, макар и само за миг.
Каза, че има малка надежда.
- По-силен е, отколкото мислех.
Тази сутрин по-лесно си поема дъх.
Може да оживее, слава на боговете!
Каква радостна вест.
Ще видя брат ми.
Сам.
Какво си спомняш?
Нищо.
Излезе да се биеш срещу Мелейс.
Беше глупаво.
Нищо не помня.
Принце мой.
- В способни ръце сте, Ваша милост.
Явно брат ми дълго ще се възстановява, архимайстер.
Осигурете му пълен покой.
И реших, че няма никаква полза от капризи.
Не всички сме призвани за велики дела.
Някои трябва да служим по-скромно,
макар и да не сме го избрали сами.
Не искам да те обидя. Не си виновен ти.
Искам мама.
Да.
Знам, че е трудно, но…
Нося добра вест, Рена.
Принц Реджио отговори на писмото ти.
С радост ще приюти най-малкия син на Ренира в Пентос.
И тяхната полусестра.
Мислех, че ще се зарадваш.
Или поне няма да си толкова мрачна.
Не ти харесва тук.
Подведохте ме, милейди.
Какво съм сторила?
Има голям дракон в Долината.
Мълвата тръгна малко след войната.
Кръжи наоколо за храна, така предполагат майстерите ми.
Голям и страшен е.
Но, уви, див.
Уви!
Търговски кораб "Веселие" ще те отведе до Пентос.
Ще изпратя шестима мъже да те пазят.
Не можеш никого да заблудиш.
Лорд Корлис те е избрал да служиш редом с него,
а ти продължаваш да увърташ.
Не искам хората ми да останат с погрешно впечатление.
За какво?
Ти си същият като него.
Знаеш как да ме ядосаш.
- Спаси му живота, братко.
Не се ли замисляш какво може да е наше?
Или поне твое.
Богатство, слуги…
Тронът от плавей.
- Прекарахме половината си живот
в сянката на замъка на Морската змия.
Не искам да живея повече в нея.
Омаловажаваш златна възможност.
Докато аз бивам пренебрегнат.
Както винаги.
Морската Змия по-скоро ще остави приливът да отнесе кораба му,
отколкото да ни признае за свои синове.
Спри да чакаш нещо, което никога няма да се случи.
Беше смел опит. Възхищавам ти се.
Казват, че си ударила лорд Бартимос пред очите на слугите и пазачите.
Всички за това говорят.
Има късмет, че не му откъснах езика.
Какво каза, че да го заслужи?
Омръзна ми да ме закрилят, Джейс.
Напомням им на майките и дъщерите им.
Трябва да ме видят като владетелка.
И символите на властта не са накити и рокли, а щит и меч.
Моята владетелка е моята майка. Не искам да е другояче.
Начело на войската ли ще застанеш?
Не мога да стоя тук и да чакам поражението и отчаянието.
Не ставай глупачка.
- Правя каквото мога.
Наредих на лорд Мутън да тръгне към Врански приют
и изпратих друг гарван в Долината…
И да поведем войските на Долината, Девиче езеро и всичките ни съюзници,
пак не можем да се мерим с армиите на зелените.
Трябва ни Демън и дракона му.
Може ли да не ми натякват поне час за Демън?
Ваша милост.
Лейди Мизария.
Кралице моя, дарът ни е изпратен.
Какъв дар?
Дано довечера има облаци над Черна вода.
Каза, че се подобрявал.
Негова милост спи девет от всеки десет часа,
но отвори очи и проговори, макар и за кратко.
Възстановяването му може да е дълго и мъчително,
но най-искрено се надявам, че Негова милост ще оживее.
И какъв ще бъде, ако оживее?
Писмата ми до баща ми.
Изпратих отново гарвани до Райска градина, Староград
и до всички големи домове в Предела.
Още няма вест от сър Ото.
В Предела се води война, Ваша милост.
Домът Бийсбъри е вдигнал оръжие срещу войската на Хайтауър.
Отмъщават за смъртта на господаря си.
Съжалявам.
Съжалявам.
Сестро.
- Гвейн.
Добре, че те открих.
Искам да ти дам благословията си.
Моите благодарности на вдовстващата кралица.
Чудех се дали имаш вест от баща ни.
Изпратих гарвани до Райска градина и Староград, но нямам отговор.
Нищо не съм чул. Но не съм пращал и вест.
Ако пише писма, ще е до теб. Винаги си му била любимка.
Странно е, че няма вест.
- Ото Хайтауър винаги намира начин.
Ще изпрати вест, когато има за какво.
Чудя се какъв щеше да бъде животът, ако беше довел теб в двора.
Аз съм най-големият син. Редно беше да израсна в Староград.
Беше на 8 години, без майка. Сигурно ти е било трудно.
Справяш се някак.
Невинаги имаш избор.
Синът ми Дерон.
Какъв стана?
Не ти ли пише?
- Все по-рядко напоследък.
На шестнайсет е.
Писмата са му последна грижа.
Той е силен… умен.
Еднакво изкусен и с лютнята, и с меча.
Пленил е мислите на не една млада дама.
Благороден е.
Това е добре.
Благородството е качество, което липсва у братята му.
Добре направи, че го изпрати под опека.
Явно Червената цитадела с всичките й привилегии
едва ли е чак толкова здравословно място
за възпитание на млади мъже.
Дали е дворът или майка им?
Сигурен съм, че си се постарала.
Трябва да вървя със сър Кристън.
Пожелай ни късмет, сестро.
Ще се моля да се върнете невредими.
Сбогом!
Ваша милост.
Този спря да пее.
Не е ли странно?
Мислех да запалим свещ.
За Егон
и всичките ни изгубени души.
Откъде взе храната?
- Корабите на Ренира.
Пристигнаха посред нощ с дарове от кралицата.
Дори сега мисли за нас!
Дай ми го!
Мое е!
- Дай ми го!
Пази се!
Ваша милост, трябва да вървим. Незабавно.
Заведете кралиците в каретата!
Пазете по фланга!
Движете се. Насам, Ваша милост.
Това е кралицата на рибите!
Движете се!
Да живее кралица Ренира!
Към каретата!
- Да живее кралица Ренира!
Хелена!
- Ваша милост!
Насам, Ваша милост!
- Кралице!
Махай се!
- Не!
Приберете мечовете!
Приберете мечовете!
Назад! Пазете кралицата!
Приберете мечовете!
Не!
- Назад! Направете път!
Назад!
- Бягай, Хелена!
Направете път!
Хайде!
Кралици, насам! Вътре!
Кралица Ренира!
- Кралица Ренира!
Да живее кралица Ренира!
Карай!
Стига толкова.
- Милорд, само…
Архимайстерът ми нареди.
- Кралят ще го изпие след час.
Питието премахва болката, но замъглява ума.
Кураж, Ваша милост! Вече сте легенда.
Оцеляхте от драконов огън.
Но се боя, че няма да се възстановите.
Орвил изчерпа възможностите си.
Превърза крака ви.
Но никога повече няма да тичате.
Умът ви - само това ви остана.
Не се радвам да го кажа.
Дойдох с вик на света в недрата на една от кулите на Харън.
Дробовете ми са силни, но стъпалото ми е криво…
Баща ми каза, че било магия
и обвини една слугиня, че е направила зла магия.
Хората ще ви съжаляват.
Както зад гърба, така и в лицето ви.
Ще ви зяпат…
… втренчено.
Или ще извръщат очи.
И ще ви подценяват.
И това ще е предимството ви.
Не.
Брат ви царува сега, което значи, че животът ви е в опасност.
Но мисля, че вие го знаете.
Помогни ми.
Братко.
Демън, тя си отиде.
Съжалявам.
Ти се нуждаеше от мен.
Вече съм тук.
Вече съм тук.
Ваша милост.
Тъжна вест от Речен пад, кралю.
Лорд Гроувър е мъртъв.
Старецът.
- Тъкмо той.
Сега младият Оскар Тъли е върховен господар на Речните земи.
От какво почина лорд Гроувър?
Беше болен, разбира се.
Майстерите на Речен пад опитаха всичко.
Нашата лечителка Алис Ривърс предложи уменията си.
Приложи вещината си, но…
Нямаше какво повече да се направи.
Гледай!
Видя ни!
Знамената ви бяха отнесени от кораба в града.
Стигнаха чак до портите на Червената цитадела.
Беше предупреждение към узурпаторите,
че сте по-силна, отколкото предполагат.
Мислех, че ще се зарадвате.
Не мисля, че мога да спечеля войната.
Мисля, че сте уморена.
Собственият ми син се съмнява в силите ми.
Мисли, че се нуждая от подкрепата на Демън.
А самият Демън…
- Прави това, което е добре за него.
Той беше всичко, което аз исках да бъда.
Безгрижен… и опасен.
Мъж.
А аз бях това, което той искаше.
Любимка на баща ми и негова наследница.
Бяхме двете половини на едно цяло.
Така и не намери покой.
Искаше да ме притежава, но не иска да бъде притежаван.
И да ме види да владея това, което винаги е смятал за свое…
Боя се какво може да стори.
Боя се, че се е обърнал срещу мен.
- По-скоро би изчезнал.
И в двата случая го изгубих.
И Караксес заедно с него.
Ренис и драконът й са мъртви. Имам Сиракс и два малки звяра.
Не можем да победим сами Вагар. И нямам армия.
Имате веларионския флот и мъжете, които се бият в него.
Не стигат.
И дори някак си да надделеем,
как ще царувам, ако дори синът ми се съмнява в мен?
Имате мен.
А ти - признателността ми.
От сърце.
Беше баща ми.
Бях още дете.
Доставяше си удоволствие с мен.
След време си пролича, че семето му е покълнало.
Имам и белег.
Не мога да раждам деца.
Помисли, че съм мъртва.
Но оживях.
- Много съжалявам.
Заклех се да не се доверявам на никого.
И добре направих.
Светът е студен и жесток,
и малцина устояват.
Мисля, че вие сте от тях.
Оценихте ме, отнесохте се с мен като с равна.
Затова ще ви служа.
Вярвам, че сте предопределена за кралица.
Моля за извинение, Ваша милост.
Видели са Морски дим да лети над Града на подправките.
Да, прави го.
Дочух, че имал ездач.
Кой?
- Не се вижда от земята.
Зелените?
- Не знам кой друг може да е.
Да свикам ли съвета ви?
Майко!
Превод АННА ХРИСТОВА