Innerspace (1987) Свали субтитрите
с участието на:
Денис Куейд
Мартин Шорт
Мег Райън
Но всички те са част от братството на смелите мъже,
които рискуваха живота и крайниците си в изследването на звездите
и запазиха мира и свободата в целия свят.
Ние сме народ с героични традиции. Тези мъже...
Някой знае ли къде е клозетът?
- ...които са тук тази вечер,
усещат тази необходимост.
Чрез силата на духа и тялото
те доказаха, че са достойни да бъдат наричани
герои.
Тази вечер ние отдаваме почит
на една порода мъже...
Абе, къде тук може да се изпикае човек?
Да пукна, ако не сме нагазили до колене в американски герои.
Тук виждам разходили се из Космоса, по Луната, обиколили земното кълбо.
А тук се е събрал каймакът.
Най-големите умници на Америка. Голям майтап, а, момчета?
Най-многото, което аз съм направил, бе да приземя един разбит F-14
на мятащ се по вълните самолетоносач, при нулева видимост.
Докато вие, момчета...На вас се пада честта да изпробвате
ей тези бебчета.
Завиждам ви.
Господа, пия за ваше здраве.
Мамка му, разлях си пиенето.
- Дръжте го.
Спокойно, спокойно.
Бойни условия, а, момчета?
Защо не измислиш нещо друго? Ти си позор за всички ни.
И зарежи ръждясалата история за твоята мъжественост. Всички сме я чували.
О, Боже, Ръсти, съжалявам. Прав си.
Но поне когато мислех, че умирам, не се насрах в бойния гащеризон.
Ти, кучи...!
Хайде, момчета! Винаги сте искали да размажете Тък Пендълтън, нали?
Не трябва ли проектът да не бъде повече засекретен?
Знаете, че не мога да ви отговоря.
Ще ме извините ли? Съжалявам.
Е, момчета, стига толкова! Стига!
Здрасти, Пийт. Къде ти е униформата?
Където отдавна трябваше да оставиш и твоята - в гардероба.
Не се тревожи, Пийт. На чакането му се вижда края.
Лидия, откарай го у дома.
Ще улучиш ли канапето?
Не, чакай, чакай. Оттук.
Трябваше само да ме помолиш, скъпа.
Чудничко.
Искаш ли да пийнеш нещо?
Какво е всичко това?
- Нещо ново, с което се захванах.
Зайци?
- Да, жайчи.
Уволни се, за да изучаваш зайци?
- Мамка му.
Не се впрягай.
- Добър съвет.
Сложи малко лед на лицето си.
- Хей, къде отиваш?
Тръгвам си, Тък.
Не си в състояние да караш, Лидия.
- Аз ли не съм в състояние!
Не ми оставяш друг избор.
Не е честно.
- Че има ли нещо честно?
Недей, моля те.
- Хайде де.
Казах по телефона на диспечера - никакви клаксони!
Получих само адреса, не книга с инструкции. Да бяхте слезли долу.
Какво става тук?
- Имате ли някакъв багаж?
Не! Знаеш какво става. Прочете ли бележката?
Добре, окончателна раздяла. Зарежи всичко.
Аз не живея тук.
- Значи еднократна нощувка?
Я млъквай! Връщай се в таксито!
Прочетох бележката ти. Знам я наизуст.
Извини ме.
- Лидия. Не си тръгвай.
Знаеш, че ме обичаш.
Виж, знам, че си луда по мен.
След седмица пак ще сме заедно.
- Не, няма.
Не разбирам.
Пийнах малко повече, поизложих се...
Голяма работа!
- Нещата вече са различни, Тък.
Прекалено ми е мъчно да бъда с теб.
- Лидия.
Ударих си пръста, когато ритнах вратата. Мисля, че е счупен.
За предпочитане е пред разбитото сърце. Може ли да тръгваме?
Лидия!
Надявам се, че не сте забравили портмонето си там.
СИЛИКОНОВАТА ДОЛИНА два месеца по-късно
И така, Джак, нека обобщим.
Имаме гадене, задъхване, виене на свят и главоболие.
Направо ми се пръска главата.
- Пръска ти се...
Какво става тук? От къде е този обрив?
Лак за коса.
- Лак за коса?
Освен това от него кихам. Какво мислите за това?
Мисля, че си алергичен към лака за коса.
Не е ли страхотно, Джак? Мисля, че днес напреднахме много.
Добре.
Още ли те мъчат кошмарите?
- Да, сега се появи и нов.
Главата назад. Разкажи ми за него.
Аз съм в супермаркета. Работя на един от касовите апарати.
Внезапно забелязвам, че следващия клиент
е изключително противна лелка с ярко оранжева коса.
Аз прекарвам стоките през скенера за бар кодовете.
Компютърът започва да отчита грешни цени, но аз не забелязвам това.
След като приключвам, поглеждам крайната сума, а тя е огромна.
Много над 100,000 долара.
- Толкова много!
Да. И тогава жената с...
- Оранжевата коса.
Тя ми казва невероятно спокойно...
Казва ми, "Не нося толкова пари в себе си, сладурче."
Отвори широко уста, Джак.
- Добре.
Аз казвам, "O, така ли?" А тя казва, "Би ли приел това в замяна?"
Бърка в чантата си и вади един малък пистолет със седефена дръжка.
Натиска спусъка и в този момент аз се събуждам с писък.
Спокойно, Джак. Сестрата ще го събере. Просто седни тук.
Съжалявам, Джак. Не исках да те бутна.
Ето тук. Седни и се успокой. Поеми си въздух. Хайде.
Джак. Знаеш, че съм нещо повече от твой лекар. Аз съм ти приятел.
Ти си един от любимите ми пациенти.
Признавам, че твоите посещения са основата на цялата ми практика.
Медицината няма да ти помогне, Джак. Нуждаеш се от почивка и спокойствие.
Нуждаеш се от пълна смяна на обстановката.
От една хубава ваканция. Как ти звучи това?
Звучи добре.
- Добре, вземи си отпуска.
Намери си едно тихо и спокойно местенце.
Най-важното в момента е: никакви вълнения. Разбра ли?
Знам, че е трудно да повярваш.
- Трудно ли? Опитай с "невъзможно".
Ето защо искам да дойдеш там. За да се убедиш сам.
Ако те заинтригува, проектът е твой.
- Първо ме убеди.
После ще говорим за пари.
- Проклет трафик. Ще закъснеем.
Просто от любопитство искам да знам, кой е твоят човек? Пилотът ти.
Сигурно го познаваш. Тък Пендълтън.
Защо избра Пендълтън?
- Имаше необходимата квалификация.
И каква е тя?
Беше единственият ненормалник, който се нави да го направи.
Нека ти разкажа за Тък Пендълтън. Можеше да бъде един от най-добрите.
Но той мрази да му се налагат, мрази заповедите и сам си измисля правила.
Не падай духом.
Експериментът е обречен на провал още преди Пендълтън да го прецака.
Как се чувстваш? Страхотно. Направи го пак тогава.
Машината Тък Пендълтън. Нулеви дефекти.
Вече се притесняваш, нали?
- Още не.
Нека отново преговорим невромускулния експеримент на лицевата реакция.
Хайде да не го, а?
- Какво имаш предвид?
Хайде, Ози, кой нервничи сега?
Знам какви са целите ни. Мога да свърша работата и със завързани очи.
Така, че нека всички се успокоят.
Техниците от ниво "Алфа" да се явят при контролните пунктове.
В ход е проверката на оптичния сензор.
Започнете проверка на хидропонния говорител.
Задръжте нивата между 8 и 11, иначе ще стане твърде горещо.
Успех, лейтенант.
- Благодаря, Уендъл.
Нула минус 5. Моля, всички да заемат местата си.
Ето, готово.
Само още нещо, лейтенант.
Просто искам да се убедя, че всичко ще е наред. Че няма да има изненади.
Успех, лейтенант.
До всички екипи, вече сме в състояние на готовност" ниво 2".
Внимавайте с прибор 3808. Без да искам разлях кафе върху него.
Вече не е толкова благонадежден. Продължаваш ли да снимаш? Добре.
Използваме експериментален модел на подводен модул "Кракен 2",
модифициран с проектиран от нас неоново-хелиев лазерен скалпел.
Това е 50 миливатов агрегат, чийто капацитет е увеличен на 600.
Моля ви, гледайте си работата.
600 миливата, чийто пространствен еквивалент е 60 киловата.
Това стана възможно благодарение на подсилените спектрални покрития,
които са нанесени върху всички повърхности в лазерната сглобка.
Това бе постигнато в камера на Палмър-Пъркин,
конструирана от генератор на Ван дер Граф
и най-обикновена домашна прахосмукачка.
Дай ми сводка за биомедицинските данни на обекта.
Кислородно съдържание, проверено. Въздушните резервоари заредени.
Доплеровият фазов транслокатор активиран.
Всичко е последна дума на техниката.
До всички екипи, състояние на готовност първо ниво.
Обезопасете всички постове.
Системи за контрол на околната среда, проверени.
Стабилизатор на жироскопа, координати X- Y- Z, проверен.
Анализ на вторичните лазерни системи, проведен.
Контейнер закрепен, ротацията завършена.
Започни приравняване втора фаза.
Подгответе щита за затваряне.
Лейтенант, чувате ли ме?
- Рок енд рол.
Очаквам потвърждение от Биомед.
- Биомед готов.
Електрически пост три?
- Три, готов.
Пост две?
- Две, готов.
Уред за молекулярно възвръщане?
- Готово.
T. C, можем ли да почваме?
- Потвърждавам.
Доктор Найлс още не е дошъл.
- Ами проблема си е негов.
Добре, подгответе системата ФЕП 1.
Активирайте система Фотонна Ехо Памет.
Включете ФЕП 1.
- Начало на включване.
Отворете връзката към хидроперколаторната камера.
Покажете на екрана фотонния дизинтометър.
Лейтенант, бъдете готов.
Включете ФЕП 2.
Това трябваше да бъде на бюрото ми още преди седмица.
Има ли друга документация, която не сте ми предали?
Модулът активиран.
Микрочипът е включен.
Гледайте да не повърнете, лейтенант. Готови сме. Активирай центрофугата.
Минус 40 секунди.
Начало на молекулярно отделяне и изместване.
Минус 30.
Минус 20.
Минус 10, 9, 8...
7, 6, 5...
4, 3...
2, 1. Старт.
Експериментът завършен.
Електрически единици, омове, омове, ватове. Ватове.
Мога ли да ви помогна?
- Поправка на телефони.
Поправка на телефони.
Да сте викали телефонни техници днес? Не?
Съжалявам. Не знам...
Всички техници да се явят при мониторите.
Прехвърлете всички нови данни в Биомед.
Подгответе се за прехвърляне в организма домакин.
Хей, какви сте вие?
Синхронизирайте животоподдържането.
- След миг ще те метнем в Зайо Байо.
Помогнете ми с този гризач.
Виж го това!
Примитивна работа. Направо примитивна.
Маргарет?
- Ози.
Както виждам, пак си се заврял в кьошето.
Г-н Айго. Спрете го. Нуждаем се от тази спринцовка.
Ози? Ози, какво, по дяволите, става там?
Ози, да не би да съм наказан?
Г-н Пътър? Г-н Пътър?
Наистина ви завиждам. Забавления, вълнения, отдих.
Никакви вълнения! Лекарят не ми дава.
А какво ще кажете за кратка любовна история на борда на някой кораб?
Стига да не е твърде вълнуваща.
Хей!
- Внимавай.
Повикайте помощ.
- Някой да извика охраната.
Не го местете.
Видяхте ли това?
Автопилотът е включен. Въведете кода за нагласа към околната среда.
Джак, закъсня. Това не е хубаво. Знаеш, че днес е денят за намаления.
Съжалявам, г-н Уормууд. Няма да повярвате какво ми се случи.
Ще ми разкажеш по-късно. Обличай мантата и започвай на каса 5.
Помиришете това. Хайде, помиришете го!
Какво, по дяволите, е това? Мастни клетки?
Какво, по дяволите, става навън?
Команден пункт, чувате ли ме?
Май бях изпаднал в безсъзнание. В Зайо Байо ли съм вече?
Благодаря, Грег.
- Закъсня.
Знам. Как изглеждам?
Отвратително.
- Виж, още треперя.
Какво се е случило?
Най-страшното нещо в живота ми.
- Като говорим за най-страшно
опитвал ли си да танцуваш пънк-рок? Няма значение.
А, ето къде си била, значи.
Не ми се иска да те шокирам, но снощи имахме среща.
О, да, забравих.
- Забравила си? Как може да забравиш?
Джак, ако искаш да бъдеш част от живота ми, не ме притеснявай.
Уенди, аз не съм част от живота ти.
И така...
Много бързам.
- Да, да, разбира се.
Хайде, просто ги добавете.
Ози, ако ме чуваш... Ще се опитам да възстановя контакта
като активирам електромагнитните усилватели.
Хей, този шампоан не е ли малко скъпичък?
O, не.
128,000 долара!
- Това със или без намалението е?
Какво си направил, Джак? Какво си направил?
Това е сън. Това е сън!
Господи, Джак! Като грешиш, не си поплюваш!
Виж, сладурче, не нося толкова пари в себе си.
Не. O, не.
Джак, вземи се в ръце.
Искам един аспирин.
- Какво?
Моля ви за малко аспирин!
- Ето!
Хей, този аспирин няма да го купя!
- Че кой ще го купи за 800 долара?
Джак, разстроен си. Разпадаш се.
Господи, съвсем е откачил.
- Аз ще се оправя с него.
Какво, по дяволите, беше това? Ози?
Ози, не те чувам. Надявам се, че ти ме чуваш.
Продължавам с мисията по план. Минавам на автопилот.
Фаза едно.
Връзка с оптичния нерв. Хайде, бебче, покажи ми пътя.
Моля, изчакайте. Необходима адаптация към околната среда.
Има ли нещо тук, което да работи както трябва?
Маршрут до оптичния нерв: през горната бедрена вена
към слабинната вена, през предсърдието
към долната вена...
- Добре.
Към оптичната хиазма.
- Да тръгваме.
Навлизаме в кръвния поток.
Джак, винаги си бил за мен като син.
Е, най-малкото като племенник.
Очаква те велико бъдеще в търговията с храни на дребно.
Не искам да те гледам как откачаш и пропиляваш всичките си шансове.
Кафе, супер. Благодаря.
Взех си го от машината в коридора.
- Тук не се пуши.
Задействай оптичното дистанционно управление.
Оптичният сензор готов. Преминете на ръчно управление.
Изстрелване на оптичния сензор.
Какво има, Джак? Какво има?
Я да видя.
Защо няма картина? Хайде.
Добре, Оз!
Това не е Оз. Кой, по дяволите, е това?
Къде са лабораторните техници? Къде е лабораторията?
Усещането беше много страшно.
Сякаш някой заби нажежена игла в зеницата ми.
O, Боже!
Изправи се, Джак.
Какво е това?
Да не би Зайо Байо току-що да се изправи? Какво става?
Не може да бъде.
Аз съм в човек! В непознат мъж. Проклет да съм.
Аз съм в непознат мъж, заобиколен от непознати, в непозната стая.
Върви си в къщи и започни отпуската си още днес, още сега.
Благодаря.
- И те искам обратно нов човек.
Може ли да се обадя на лекаря си?
Може, Джак. Много добра идея.
Ози, как така си ме вкарал в човек? Аз тренирах за зайци!
Трябва да се свържа с този човек.
- Пътят до средното ухо е следният...
Миниатюризацията се постига посредством два
ФЕП чипа: единият-контролер, а другият-дистанционно.
За миниатюризацията е необходим само контролерът,
но за уголемяването се нуждаем и от двата.
Освен ако...
"Дж. Пътър, заместник-управител." Намерете го.
Приближаваме средното ухо.
Ало! Ало, чувате ли ме?
Повтарям. Повтарям. Ако ме чувате, моля, отговорете.
Кой, аз ли?
- Работи! Чувам ви!
Бихте ли казали нещо, моля!
Кой сте? Как се казвате?
Какво?
- На мен ли говорите?
Не.
Аз не съм там. Аз съм тук, вътре.
Чухте ли това?
- Кое?
Значи не го чухте?
Не, съжалявам. Нищо не чух. Добре ли сте?
Ако бях добре щях ли да съм пред лекарския кабинет?
Трябва да поговорим.
- Не, не трябва.
Трябва.
- Трябва ли?
Какво да трябва?
- Да си говорим.
Само ако вие искате.
- Аз съм вътре, в тялото ви!
O, Боже!
Някой да ми помогне! Аз съм обсебен!
Имам добри новини, Джак.
Струва ми се, че можем да отпишем демоничното обсебване.
Но аз чувам гласове!
Това доказва тезата ми. Демоните говорят чрез теб, а не на теб.
Какво правиш?
- Хипервентилирам.
Обикновено помага. Да видим.
Добре ли си? Трепериш ли?
- Не.
Слава Богу, лекар. Той ще разбере.
Кажете на лекаря, че се намирам в тъпанчето ви.
Сега го чувам.
- Добре, спокойно.
Седни тук, аз ще те прегледам.
Какво чакате? Кажете му! Да не сте глух? Кажете му!
Успокой се, Джак. Да видим какво имаме тук.
Ослепях! О, Господи!
Сега ми говори за Господ.
Джак, като че ли страдаш от някаква теистична хистерия.
Как се лекува тя?
В средновековието са смъквали кожата
от тялото и са я изгаряли.
Не съм в течение на сегашната методика.
Само някаква си теистична хистерия, нищо работа.
Аз виждам! Слава Богу! Мога да виждам!
Джак!
- То знае името ми.
Джак, трябва да поговорим.
- Не!
Джак, имаме проблем.
- Какво ли дават по телевизията?
Телевизията е толкова забавна.
- Джак, внимавай!
O, добре. Това ми харесва.
Джак, зарежи телевизията. Трябва да поговорим.
О, не! Попаднал съм в мъж, който харесва телевизионни игри.
Опитай гласна.
- Джак, не ми остава нищо друго.
Ще те цапардосам с електронен заряд.
Добре, приятелче. Почвам.
Пожар! Пожар!
Е, Джак, искаш да гледаш телевизия? Виж това.
Пренатоварване на главната бобина.
- Пожар! Пожар!
O, Джак. Убеди ли се, че съществувам?
Вече ми вярваш, нали? А?
Не знам вече на какво да вярвам.
Повярвай, Джак. Повярвай, защото е истина.
Искам да ме изслушаш, Джак. Слушай внимателно. Ясно?
И двамата сме замесени в това и ще трябва да си помагаме един на друг.
Ти не работиш в лабораторията, нали?
- О, не, работя в "Сейфуей".
Знаеш ли нещо за експеримента?
Какъв експеримент?
- O, Господи.
Експериментът с миниатюризацията.
- Не.
Добре. Джак, името ми е лейтенант Тък Пендълтън.
Бях миниатюризиран. Трябваше да ме инжектират
в един лабораторен заек. Но по някакъв начин съм попаднал в теб.
По някакъв начин ли? Как?
Знам само, че бях в една спринцовка, а сега съм в теб.
Спринцовка?
Вие ли сте Джак Потър?
- Пътър.
Пътър. Това за вас ли е?
- Да.
Аз съм от пътническа агенция "Кук". Ще се подпишете ли тук?
Това билет за океанско плаване ли е?
- Да.
Благодаря.
- Моля.
Мога ли да използвам телефона ви?
- Разбира се.
Благодаря.
Да не сте си гръмнал телевизора, а? Точно като Елвис.
Късметлия сте, щом отивате на пътешествие.
Съквартирантът ви с вас ли идва?
- Нямам съквартирант.
Чух ви да говорите с някой.
- Не му вярвай. Той не е куриер.
Как разбра?
- Шесто чувство. Изчезвай оттам!
Лесна работа. Къде отиваш, малкия?
Хвани го! Хвани го!
Джак, пулсът ти се ускори! Движа се твърде бързо!
Джак, вдигни коляно! Сритай го в топките!
Халосай го! Бягай!
Тък, какво става? Тък!
Добре се справи, Джак.
Сега се успокой. Имам малък проблем.
Ще се изключа за минута. Мамка му!
Приближаваме сърдечната клапа.
Дай назад, скъпа!
- Не навлизайте в сърцето.
Турбоускорителите на максимум.
Предупреждение. Сърдечносъдовият праг е превишен.
Предстои засмукване. Предприемете обратна маневра. Опасност от инфаркт.
Точно така. Само още малко.
Изобщо няма да боли, Джак.
Нагоре! Нагоре! Нагоре!
Точно така! Давай!
Ама и помпичка си имаш, Джак.
- Къде се изгуби?
Няма значение. Да вървим в лабораторията.
Искаш да кажеш, че той може да говори с теб?
Да и аз мога да говоря с него. И той вижда всичко, което виждам аз.
Свързан е с оптичния нерв и тъпанчето. Това бе част от експеримента.
Да разберем дали миниатюризиран човек може да осъществи контакт
с организма домакин.
- Той не е заек.
Компютърът не прави разлика. Той просто отчита околната среда
и прави подходящите настройки. Виждате ли ме, лейтенант?
Да, виждам ви.
- Да, той ви вижда.
Добра работа! Справихте се отлично!
Добра работа? Не мога да повярвам! Просто открийте какво се е объркало!
Лейтенант Пендълтън пита какво се е объркало.
Какво се е объркало ли? Захванал си се с хора,
които нищо не разбират от сигурност.
- Мерси за информацията.
Ще направим всичко възможно да те извадим от този цивилен.
По-добре го направи, ти, двуличен кучи син.
Тък ви благодари.
- Да.
Извинете ни за минутка. Да поговорим отвън.
Почакайте тук. И двамата.
- O, добре.
Вече си у дома.
Никога не съм вярвал на Бланчард. Можеш ли да видиш къде отидоха?
Да. Чакай малко. Да.
- Гледай право в тях. Не се обръщай.
Мисля, че мога да усиля малко приемането.
Опитвам се да ви обясня какво става.
- Обясни ми тогава.
Ние не бяхме единствените, които работеха по миниатюризацията.
Мислите, че не съм наясно с това?
Чувам ги!
- Млъкни и слушай.
Ние първи усъвършенствахме уголемяването посредством двата чипа.
Единия е в модула.
- Другият бе откраднат.
Какво ще правим?
- Трябва да открием откраднатия чип.
Нямате ли копия?
- Не.
На това му викам предвидливост.
- Можем да направим дубликати.
Няма да успеем преди 9:00 сутринта.
- Какво ще се случи в 9:00?
В 9:00 ще му свърши въздуха.
- Няма проблеми.
Трябва само да отиде до дробовете, да отвори люка и да диша.
Промяната на налягането в кабината може да причини експлозия в модула.
Ще гръмне като балон.
- Браво, Айнщайн.
Значи нямаме алтернатива, така ли?
Откраднатия чип е безполезен без другия, който е в модула.
Направете дубликатите. Те ще ни върнат обратно в бизнеса.
А какво ще правим с Пендълтън?
- Не можем да го спасим.
Благодаря ти, Пийт.
- Но можем да го използваме.
Чрез него ще открием кои са нападателите.
Намери ли го? Облечи го. Ключовете са в джоба.
Колата е паркирана отзад. Виждаш ли тази врата? Давай през нея.
Какво чакаш още?
- Не ме припирай!
Нека го обмисля.
- Джак, нека ти припомня:
Въздухът ми е на свършване. Ако не ми помогнеш, ще се окажеш
с една миниатюрна капсула, която се носи из твоите вътрешности
с миниатюрно човешко скелетче на борда.
Картинката не е особено приятна.
- Добре,
но трябва да направиш нещо за мен.
- Всичко! Само да се махнем от тук!
Червен "Мустанг Кабрио". Видя ли го? Ето там!
Внимателно! Това да не ти е Хонда!
Под капака на това бебче се крият 500 коня.
Използвай съединителя! Това е петстепенен скоростен лост!
Г-н Пътър, ние...
О, страхотно, док.
Никаква болка.
- Какво?
Това искам от теб. Да не боли.
Не прави нищо фатално там вътре, чу ли?
Да не ми причиниш емболия или аневризъм
или без да искаш да ми прекъснеш гръбнака
и после да кажеш " Опа, съжалявам".
Добре, без болка.
- Благодаря ти.
Милия роден дом.
- Тук ли живееш?
Да, супер е, нали? Наричам го "лесен за употреба".
Какво е това?
Още една джаджа от "Вектроскоп", която не работи.
Ще ми се да пийна нещо. Ами ти?
- Да пийна ли? Не, аз не пия.
Е, вече пиеш. Защото ако не пиеш и аз няма да мога. Схващаш ли?
Виждаш ли двигателя от мотоциклет на онази маса?
Да.
- Провери в цилиндъра.
Добре.
- Чудничко.
Празна е.
- А да, добре.
Я виж в мивката с голямата риба...
Една бутилка уиски "Садърн Камфърт"?
- Да, тук е.
Сега искам от теб да отпиеш една здрава глътка от това бебче
а аз ще свърша останалото, става ли?
Ще пием за Ози. Един добър човек,
който си опита да ми спаси задника, като ме инжектира в твоя.
За Ози.
Хайде, миличко шишенце.
Oх, мари майко!
Страхотно, Джак.
Когато нещата се закучат, само най-храбрите си гледат кефа.
Джак, да си припомним добрите стари времена.
Не знаех, че танцуването е толкова забавно.
Някой ден трябва да пробваш с момиче.
Като това?
Да, като това.
Знаеш ли кое е странното? Ти виждаш части от тялото ми,
които аз никога няма да видя.
Повярвай, не изпускаш кой знае какво.
Стомашната лигавица.
Чревните устица.
Белодробните алвеоли.
Далечни места с екзотични имена.
Хей, Джак! Ще отидеш ли до огледалото в спалнята?
Защо?
- Току-що осъзнах, че нямам представа
как изглеждаш отвън.
- Добре.
Пиян ли си?
- Не.
Просто се изправих много рязко. Малко съм замаян.
Да бе, да.
Това ти ли си?
- Да, аз съм.
Виж ти.
- Да, виж ти.
Върви до огледалото. Хайде.
Така добре ли е?
- Много е близко.
Близко? А така? Добре ли е така?
Знаеш ли какво? Май ще ни трябва повече помощ.
Можеш ли да караш? Главата ти в ред ли е?
Да. Да!
- Удари си един шамар.
Какво?
- По лицето. Шамаросай се.
По-силно!
Хайде пак!
Изтрезня ли?
- Още веднъж.
Е, как е сега?
- Добре е.
Машината Джак Пътър- нулеви дефекти.
Бог да ни помага.
"Шпионаж в Силиконовата долина."
"Покупко-продажба на технология."
Преди звучеше като евтина притурка
и сега ми звучи така.
Лидия, погледни ме!
Когато убият някого, тогава ще го отпечатаме.
Хари, те са убили някого.
- А?
Един учен, на име Ози Уекслър, бе застрелян тази сутрин в един магазин.
Никой не е видял извършителя.
- Какво знаеш за това?
Работил е в лабораторията "Вектроскоп", близо до магазина.
Да не би да са откраднали нещо?
- Не знам. Защо питаш?
Каубоят.
- Кой е Каубоя?
Тук ли е?
- На път за насам.
С полет 607 на "ТВА", пристигащ в Сан Франциско в 4 часа.
Хей, аз да не съм някаква мебел? Ще ми обясниш ли, кой е Каубоя?
Извинете, господине. Ще трябва да загасите тази пура.
Няма нищо по-хубаво от добрата пура. Нали така, мой човек?
Хей, ето я там!
- Къде?
Зърнах я с крайчеца на окото ти.
Натисни клаксона! Не позволявай да изчезне!
Отбий!
- Отбивам.
Видя ли я?
- Да.
Какви ги вършите? Това е колата на Тък Пендълтън.
Той знае ли, че сте я взел? Не! По-скоро би ви поверил живота си.
Ето, почна се.
Защо сте облякъл якето на Тък?
Лидия, млъкни и слушай!
- Лидия, млъкни и слушай!
Хей, добре го каза.
Слушай, Тък е в беда. Нуждае се от помощта ти.
Отвлекли са го и искат откуп?
В един или друг смисъл, да.
Нуждаем се от един микрочип, за да го върнем.
Той бе откраднат от лабораторията "Вектроскоп".
Значи наистина е имало обир. Боже, как Тък...
Как ти си се забъркал в това?
- Аз ли? Дълга история.
Добре. Аз съм репортер. Обичам дългите истории.
Не и позволявай да поеме контрола над разговора.
Бъди агресивен, покори я. Не бъди мека Мария. Бъди мен!
Виж, Лидия, ще трябва да ми се довериш. Нямаме време.
Трябва да приключим преди 9 сутринта.
Така е добре.
- Девет часа сутринта?
Не може ли да преговаряме за повече?
- Не, не.
Къде е той? Къде го държат?
Къде ли?
- Да.
Наблизо. В района. В непосредствена близост.
Трудно е да се каже точно...
- Кой го държи?
Ще ме извиниш ли за секунда? Ей сега се връщам.
Издъних се. Не мога да се справя.
- Не беше толкова зле.
Тя е костелив орех.
- Красив костелив орех.
Ти си късметлия.
- Какво би трябвало да значи това?
Мразя го това. Защо просто не и кажем истината?
Може би ще ни повярва.
- Не!
Толкова е унизително да си малък.
- Какво му е лошото да си малък?
Няма вечно да си малък.
- Можеш да си играеш с него, приятел,
но не му говори.
- Кой беше това?
Няма значение.
Тък?
Да?
- Просто проверявам.
Стой! Това е електрошоков пистолет
с мощност 20,000 волта.
Ще те обездвижи за 15 минути
и може би ще изпаднеш в безсъзнание.
Така че, на твое място бих пуснала този мъж!
Не!
Претоварване в системата.
Някой да повика полиция!
Джак? Джак, добре ли си? Получих масиран токов удар.
Джак, какво става? Сърдечните ти показатели спадат.
Аз...
Разтревожи ме. За момент помислих, че съм те изгубил, хлапе.
Къде сме? В някоя хладилна камера ли?
Умирам от студ!
- Умираш от студ?
Джак, какъв е този силен тракащ звук?
Господин Скримшоу!
Джак, какви са тези хора? Къде се намираме?
Д-р Кенкър, елате тук.
Това е доктор?
И така?
Лека хипотермия.
- Нужен ли ни е жив?
О, да. Трябва ни жив.
Донесете одеяло.
- Нека се погрижа за него.
Знам как да го стопля.
Престани, Маргарет. Ти ще се возиш в лимузината.
Много добре.
Няма ли да пътувате в лимузината?
- Не, не, тръгвайте.
Ще поостана тук с моя приятел Джак.
Ядрените оръжия, Джак.
Те са нищо. Всеки може да се сдобие с тях,
но никой не смее да ги използва, нали така?
Космоса, ще кажеш ти. Космосът е абсолютно фиаско, не знаеше ли?
Безкраен склад за отпадъци, с орбитиращи отломки.
Но миниатюризацията, Джак.
Тя е върхът, за който всички плачат.
И кой ще притежава този връх, Джак? Коя държава
ще контролира миниатюризацията?
Честно казано, не ми пука. Интересуват ме само парите.
Ето защо трябва да извадим от теб онова контейнерче!
Този определено не е с всичкия си.
Джак, докато седим тук и мръзнем
си спомних годините, докато работех в златните находища на Аляска.
Джак, огледай се бавно, за да получа представа за пейзажа.
Тогава бях по-млад от теб
- Хайде.
но два пъти по-едър.
- Чакай. Върни се на вратите.
Да.
- Бяха незабравими времена.
Точно така.
Вратите не са заключени.
Сега е моментът, Джак.
- Научих се да живея като ескимосите
Вече не си същия, който бе тази сутрин, нали, Джак!
Ти си по-добър, по-силен. Ти си човек, който контролира съдбата си.
Внуши си го, Джак! Виж се как отваряш вратите
как скачаш от камиона. Няма цял живот да продаваш бакалски стоки!
Нали? Бъди смел! Настрой се, Джак!
Можеш ли да го направиш, Джак?! Виждаш ли го?!
Да! Мога да си представя!
Върни се тук, глупако!
Оха, Джак! Нагоре!
Хей, Джак, виждаш ли този камион?
Връщай се вътре, глупав продавачо!
Изкара ми акъла, Джак!
Пътър! Не бъди такъв глупак! Влизай вътре!
Това е моята кола! Лидия е в нея!
Ще скочим в колата, Джак.
Хайде, братче! Хайде! Давай!
Чакай! Олеле!
Айго, спри камиона!
Дай по-близо!
- Не, чакай!
Какво?
- Какви ги вършиш?
Ти как мислиш?
- Влизай в колата!
Опитвам се да пусна камиона!
Веднага скачай в колата!
Джак, скачай в колата! Трябва да скочиш в тази кола!
Можеш да го направиш, Джак! Хайде, скачай!
О, Боже!
Джак, обичам те!
Браво, Джак!
Какво точно търсим тук?
- Чакаме един човек.
Кого чакаме?
- Каубоя.
От месеци го държа под око. Пристигна преди около час.
Винаги отсяда в този хотел.
Вярвам, че той ще ни отведе до чипа.
- Хей, я стига.
Защо мислиш така?
Защото той е прекупвач на крадено. Занимава се с крадена технология
която продава отвъд океана на онзи, който предложи най-голяма сума.
Кой мислиш даде лепенките Велкро на Персийския залив?
Наистина ли?
Ето го. Точно на време. Да се регистрираме в хотела.
Само да взема куфара.
Ако сме с куфар, няма да изглеждаме подозрително.
От къде знаеш, че тук има куфар?
О, Тък винаги го държи в багажника, в случай, че се събуди
на непознато място.
- О, не, тя знае за куфара!
Маргарет, Каубоят е в града, а ние нямаме втория чип!
Точно сега съм много заета, Виктор.
Ще ти се обадя по-късно.
Просто ми намери чипа!
Бутнах 100 долара на онзи от рецепцията за тази стая.
Така ще чуваме всяко негово движение. Ако той излезе, тръгваме и ние.
Ами ако просто си остане в стаята?
- Няма. Има един клуб "Пъкъл",
който той обожава. Мъжът в камиона беше Скримшоу, нали?
Казах ти да спреш с това. Мислех те за джентълмен.
Хайде де, какво очакваше?
Я каква сладка захапка има.
Придава и един сладурест, нацупен вид.
Знам как изглежда.
- Какви са ви по-точно отношенията?
Не е твоят работа.
Няма да е лошо да се преоблека. Мога ли да бръкна в куфара ти?
Да, рови колкото си искаш. Нищо няма да ти стане.
Скримшоу е юридически съветник на известни мафиоти.
Управлява пенсионните фондове на три шофьорски профсъюза.
Продава оръжие на черния пазар, но все успява да се измъкне чист.
Боже. Има ли друго, Дуейн?
Да. Държи часовника на Джими Хофа в бюрото си, като сувенир.
Кислородни резерви - 60 %.
Ще се оправим.
Джак, Скримшоу е...
Как изглеждам?
Какво има?
Нищо.
Просто ми напомни за времето
когато Тък носеше това сако.
Да.
Беше в нощта, когато се запознахме.
Ти пишеше статия за мен.
Вечеряхме заедно, а после разговаряхме до 3 часа сутринта.
После аз се напих, повърнах и паднах в една дупка, докато те изпращах.
Май доста си падаш по него, а?
Колко добре познаваш Тък?
Всъщност сме много близки.
Той...
Говорил ли ти е за мен?
Тък не говори много
за жени.
- О, я стига!
Но на негово място само за теб бих говорил.
Да бе, точно така.
Каубоят излиза!
Не трябва ли Мисля, че трябва
Джак! Аз съм, Уенди! Господи, Джак!
Я се виж!
- Ти се виж!
Аз влизам.
- Добре.
Аз съм с него!
- Да, тя е с мен.
Хей, Каубой!
Джак, не мога да повярвам!
Толкова е вълнуващо!
От колко време водиш този двойствен живот?
Ами, от скоро.
Жените ме обичат.
Но ти знаеш.
Но трябва да знаеш две неща за мен:
Първо: Когато правя любов, не си свалям ботушите.
И второ
Знам, че се държах ужасно с теб. Понякога съм голяма гаднярка.
Няма значение.
Може би защото животът ми наистина е отвратителен.
Аз съм ужасна, нали знаеш?
Нали знаеш?
- Да.
Ти може би си единствения мъж в супермаркета, с когото не съм спала.
Но пък си единствения, който ме привлича донякъде.
Благодаря.
Онази дама те вика.
Дойдох с нея. Трябва да разбера какво иска.
Каубоят има среща със Скримшоу рано сутринта.
Ще го вземат от хотела.
Ще му дадат микрочипа.
Каубой... Това е Джак.
Здрасти, Каубой.
- Мараба, Голям Джак.
Да вървим, каубойке. Да зарежем това
загубено място.
- Отиваме в хотела. Следвай ни.
Съжалявам, трябва да вървя.
Ще ми звъннеш ли по-късно?
- Да, добре.
Побързай!
- Бързам.
И аз, като теб, не мога да я гледам с този Каубой.
Така ли? Че защо?
- Просто не мога, затова.
Не мога да повярвам колко те ненавиждам в момента.
Защото стимулирам адреналиновата ти жлеза.
Може би затова, а може би не.
Ако имаш нещо да ми казваш, кажи го сега.
Тя заслужава нещо по-добро.
- По-добро от кое?
По-добро от теб!
- О, знаех си!
Мислиш, че си пада по теб? Знаеш ли кого вижда в теб?
Вижда мен.
- Добре, Пендълтън, това беше!
Къде си, малка невестулко?
Спести си силите за Каубоя.
Грешна врата!
Това е изход. Хайде, овладей се.
Ти си опасен човек, Джак. Можеш да го направиш!
Големи Джак! Влизай, без да чукаш.
Фрасни този кучи син!
Къде беше?
- В съседната стая, чаках те.
Добър удар беше, Джак.
Вържи гадняра здраво, Джак. Искам да се гърчи, като се събуди.
Готово. Сега погледни към Каубоя.
Задръж! Задръж така.
Емулационните системи задействани.
Анализ на профила, първи етап.
Пикасо ряпа да яде! Я виж това!
Скицирам ектодермалните контури.
- Иди до огледалото.
Какво мислиш да правиш?
Ще стимулирам нервите и мускулите ти.
Какво?
- Ще променя лицето ти.
Ще промениш лицето ми ли? Как ще го направиш?
Сложно е за обяснение. Дори аз не го разбирам.
Просто ми се довери.
- Ще боли ли?
Да.
- Дай да не го правим тогава.
Какво правиш там, Джак?
Добре ли си?
- Почти свърших, Джак.
Сега потрай. Може малко да пощипе.
Добре, на 5 ли беше или на 6? Не, прав съм. Добре.
Какво?
- Какво си му направил?
На кого?
- На Джак.
Аз съм Джак.
- Не! Махни се от мен!
Не се приближавай!
- Чуй гласа ми. Аз съм.
Тогава кой е в банята?
- Той.
Кой?
- Каубоят. Извинявай. Виж...
Знам, че е трудно да се разбере.
Просто трябва да ми се довериш. Ще ти обясня по-късно.
Как си се сдобил с косата на Джак?
- Не съм сигурен.
Убеди се сама.
- Точно така, сама ще проверя.
Не съм чак толкова глупава.
О, Господи.
Ама... Как?
Не питай.
Просто ми вярвай. Ще ти обясня по-късно. Обещавам.
Но не точно сега.
Идвам с теб.
- Не, няма да е безопасно.
По-добре недей, Лидия.
- Знаеш ли..
Тък обичаше да казва, че той върши нещата, за които пиша.
Сега и аз искам да направя това, за което ще пиша.
А сега отвори уста.
Мъже?
- Г-н Скримшоу чака.
Добре, добре, какво ще направиш?
Никога не се моли. Никога не се моли.
Здравей, Каубой.
- Мараба!
Добре дошъл. Заповядай, седни при нас. Очаквахме те.
Да не сме близки приятели?
- Надявам се, че не.
Колко време мина, Каубой?
- Ти ми кажи.
Почти 6 години.
Не помниш ли? Барбекюто при ди Амин.
О, да, как мога да забравя. Сосът.
Сигурно не си забравил последния път когато се видяхме, нали, Каубой?
Тази сутрин обаче си имаме много приятна компания.
Да. Това е сестра ми.
Снаха му, всъщност.
- Добро утро, снахо.
Мърнау, донеси още един прибор, моля.
Не мога точно да разбера, но в теб има нещо.
Заповядай. Променил си се. Различен си.
Да. Боледувах.
Добър отговор.
- Пийни си шампанско.
Моля, заповядай.
Мисля, че тези са от любимите ти. Кубински?
Кубински ли? Хей, Джак, излезе ти късмета. Кубинските са най-добрите.
Ще си я запазя за по-късно.
Каубой, какво е станало с косата ти?
Промених си прическата в стил Клинт Истууд.
"Бунтарят Джоузи Уелс". Гледали ли сте го? Страшен филм.
Добре, да се върнем към бизнеса. Доктор Кенкър?
Да.
Процесът се извършва чрез 2 чипа.
- Не си играй с храната.
В момента имаме единия, а другия ще получим
много скоро.
Вземи каквото имат.
- Добре. Вземам каквото имате.
Нали разбираш, че първият чип само смалява.
А за уголемяването ще са необходими и двата.
Ще им раздразним апетита с този.
- Добре го каза, Каубой.
Благодаря.
- Добро мислене.
Благодаря.
Докторе, чипа, ако обичате.
Спокойно, спокойно. Ето го.
Имай търпение, Джак. Добре, сега искам да се протегнеш
и да го пуснеш в джоба си.
Боже, колко е мъничък. Кой би си помислил...
Джак, какво правиш? Вземи чипа, не се гипсирай.
Каубоят разказвал ли ви е за невероятната си устойчивост на болка?
Неговата какво?
- Неговата какво?
Способността му да издържа на болка.
Стоицизмът му е легендарен. Да не скромничиш, Каубой?
Това не е типично за теб. Ако наистина си ти.
Би ли задоволили любопитството ми? Вместо шампанско
какво ще кажеш за малко истинска болка? Пропанова горелка?
Внимание! Свръхприток на адреналин.
- Джак!
Добре ли си, Джак?
Не се тревожи, Каубой. Д-р Кенкър е майстор в подмяната на крайници.
Джак, генерираш твърде много енергия. Не мога да поддържам баланса.
Опитай се да се успокоиш, Джак!
Каубой, престани. Не прави това. Само се пошегувах.
Моля те, Каубой. Това беше само шега.
Каубой, умолявам те. Престани.
Какво правиш, Джак?
O, Боже, спаси ни от Сатаната.
Това е той. Това е Пътър!
Хванете го!
Извади го от там.
Глътна ли го, глупаво животно?
Дай ми го! Дай ми го!
Намери го.
Хей, не го убивайте. Затворете го. Момичето също.
O, Господи!
- Лоша работа.
Супер. Сега ще пипна и тетанус.
Трябва да се измъкнем от тук. Трябва да намерим изход.
Не стой така. Ще ми помогнеш ли?
- Не.
Какво?
- Не, докато не ми кажеш какво става.
Искам да знам всичко, Джак.
Е, добре, можеш да и кажеш.
- Наистина ли?
Наистина.
- Наистина.
Точно така. Подготвят лабораторията.
Добре.
Не мисля, че ми повярва.
- Така, както го разказа
и аз нямаше да ти повярвам.
- Ами, аз мисля...
В момента говориш с него, така ли?
- Да, точно така.
Не, тези не ми минават, Джак.
Твърде много ми се събра, разбираш ли?
Май ще ми се наложи да и го докажа.
Джак, повтаряй дума по дума.
Лидия...
- Лидия...
Не те виня, че си тръгна.
- Не те виня, че си тръгна.
Но не пръстът на крака ми бе счупен, а сърцето ми бе разбито.
Какво?
Тък?
Това си ти.
Почакай. Почакай малко. Тък?
Искам да остана малко сам. Изключи си сензорите. Нито картина, ни звук.
Лоша идея. Не мога да го направя. Ами ако после не мога да се включа?
Виж, искам да остана за малко сам.
Насаме с Лидия, искаш да кажеш.
Мисля, че ми дължиш това.
Добре, Джак. Изключвам се.
Не съм сигурен какво точно да ти кажа.
Знам, че се познаваме
отскоро. Всъщност по-малко от ден, но...
Те идват.
Дотук с думите.
Добре, да вървим.
Джак, обади се.
Джак, чуваш ли ме? Обади се.
По дяволите, знаех си, че не трябва да се изключвам.
Джак! Къде съм, дявол да го вземе?
Г-н Пътър, ако обичате.
Хей, хей!
Заведете момичето в кабинета ми.
Не се тревожи, Пътър. Знаем какво правим.
Ще миниатюризираме г-н Айго.
- И ще го инжектираме в Пътър.
Той ще открие капсулата, ще елиминира пилота
и ще измъкне втория чип.
Кислородни запаси - 40%.
Вадех дъвка.
- Нека първо да проверим чантичката.
Лидия.
Аз съм в Лидия.
О, Лидия. Ще ставам татко!
Дуейн, тук е Лидия. Загазих и се нуждая от помощ.
Обади се в полицията и кажи, че се намирам в преустроената фабрика
срещу 18-ти кей.
- Какво става?
Не мога да говоря сега. Обади се във "Вектроскоп" и им кажи
че им водя Пендълтън. Обади се и на Бланчард. Номерът е в указателя.
Разбра ли?
- Да.
Готови сме за инжектиране на обекта.
Когато Айго се окаже вътре и поеме контрола над тяхната капсула
как ще изкараме чипа?
Г-н Айго ще излезе през слъзен канал или през отвор в потните жлези.
Защо да рискуваме? Щом завземе капсулата и прибере чипа
нека веднага го уголемим.
Докато е все още в г-н Пътър?
- Защо не?
Представяте ли си колко ще оплеска наоколо?
Тък, помогни ми! Направи ме силен!
Обездвижете го!
Вътре е! Айго е вътре!
Пуснете го.
Млада госпожице, тези работи не са по вашите сили.
Пуснете го.
Опа.
Добре, а сега какво да правим?
- Сега ще ти покажа.
Всички да влизат в миниатюризатора.
- Всички да влизат в миниатюризатора!
Давай, давай! Вземи го.
- Чипът!
Хайде, ти също.
- Това не е краят, скъпа.
Да вървим, Джак. Взе ли чипа?
- Не мога да го стигна.
Не можеш да го стигнеш ли?
- Не мога да стигна до чипа.
Опитай с едно от тези тук.
Виж. Нищо не става.
- Опитай зеления бутон.
Няма да успеят да го затворят.
- Да, сигурно.
Маргарет, ще си платиш за това.
- Дано не страдат от клаустрофобия.
Хайде, Джак. Какво е това?
- Не знам.
Трябваше да внимаваш!
- Бях вързан за масата!
Продължавай да натискаш.
- Продължавам, ама нищо не става.
Ето това, ето това!
O, Господи! Покрийте си очите!
Хайде, дай проклетия чип!
Пускай!
Приближаваме средното ухо.
- Лидия,
моля те, чуй това, моля те, разбери.
Външният усилвател - активиран.
Чуй това!
- Кое?
Чуваш ли?
- Кое?
Музика. Чуваш ли я?
- Не! Хайде.
Тук сме!
- Кой е там?
Зеления бутон.
- Д-р Кенкър?
Натисни зеления бутон, глупако!
- Няма да го намери.
Нали е завършил гимназия! Зеленият бутон, глупако!
Полицията.
- По дяволите, кой ги е повикал?
Да излизаме.
Маргарет, виж какво направи. Полицай, подайте ми ръка.
Подайте ми ръка, аз познавам кмета!
Стой!
- Ти стой!
Сто на сто не е зареден.
- Така ли?
Не се безпокой. Тък ще ме направи силен за десетима.
Чу ли, Тък?
Ключове за кола! Хайде.
- Това е нашата песен.
Какво?
- Тък е в мен.
И е пуснал нашата песен.
Какви ги приказваш? Искаш да кажеш, че Тък е в теб?
Да.
- Но това означава, че аз само...
Здрасти, г-н Убиец.
Наистина съжалявам
Хайде.
Къде ми е лимузината?
- O, я влизай в колата.
Скрий се отзад.
- Помогни ми.
Всеки за себе си. Влизай.
Как се е оказал в мен?
- Не ми е говорил откакто...
От кога?
- Откакто бяхме в мазето на Скримшоу!
От както се целунахме. Целуни ме пак.
- А?
Джак, чуваш ли ме? Върнах се.
- Върна се!
Лидия!
Как се справяме?
- Имаме чипа.
Пътуваме към "Вектроскоп".
Мисля, че там при теб има още някой.
- Какво?
Вкараха още някой, да ти види сметката.
Какво? Гледай къде караш!
- Извинявай.
В лабораторията вкараха още някой в мен. Внимавай.
O, мамка му.
Дали ще стигнем навреме?
- Можеш ли да караш по-бързо?
Искаш ли ти да караш? Аз правя каквото мога.
Спри колата!
Не чу ли заповедта? Казах ти да спреш!
Внимавай как караш! Какво става там?
Кенкър! Извади ме оттук, Кенкър!
Махни се оттук! Гадни малки крачета!
Засечен чужд обект. Приближава се през хранопровода.
Установено присъствието на външно злокачествено образувание.
Престани! Престани!
Кислородни запаси - 20%.
Внимание, нарушено налягането.
Турбоусилвател 1 извън строя.
Кислороден баланс фактор 6.
Махни си малките ръце от мен!
- Аз ще карам!
Ти, смотан мухльо! Аз съм шефът тук!
Изритай го от скута си!
Ще те убия!
Искаш да си играем ли?
Кислородни резерви - 15 %.
Лидия! Насам! Влизайте в колата!
Я опитай да дръпнеш това, приятел!
Добре ли си?
Предупреждение от системата за поддържане на живота.
Въздушният резервоар.
Няма тяга.
Реакторите извън строя.
Наличие на стомашна киселина.
Кислородни резерви - 10%.
Джак, нервен ли си?
Всъщност съм доста спокоен, благодаря.
Трябва ми малко стомашна киселина, всъщност трябва ми много.
O, моля те, не. Остави ме малко на мира.
Не искам да те тревожа, но тук виждам нещо.
Може да е доброкачествено, но...
- Видял си тумор? Колко е голям?
От моя гледна точка е с размерите на Сентръл Парк.
Ох, заболя ме язвата.
Увеличаване на киселинността.
- Точно така, Джак.
Нека се лее киселината, Джак!
Добре, приятел. Ето ти малко киселинен дъжд.
Джак, получи се.
Ти току-що смля лошия чичко.
Ето телефон. Благодаря ти, Боже.
- Да, ама монетите ми са се смалили.
Използвай кредитната си карта. Имаш нали?
Всички важни клечки имат.
- А как ще стигнем до там?
Сетих се.
Каубой, на телефона е Скримшоу. Какво, по дяволите, се...
Не ми пука какво си преживял. Не може да се сравни с моите преживелици.
Аз пък какво преживявам!
- Каубой, слушай.
Нуждаем се от тези чипове повече от всякога.
Нивото на кислорода е критично. Животоподдържането извън строя.
Премини на ръчно управление.
Спокойно.
Джак, свършва ми въздуха.
Дано сме стигнали лабораторията. Поемам курс към устата.
Включете системите!
- Джак! Хей, Джак!
Какво?
- Искам да кихнеш. Ще можеш ли?
Защо?
Няма да ми стигне въздуха да изляза.
Човешката кихавица има скорост от 100 мили в час.
Сега съм в белия ти дроб и единствения ми шанс е ако кихнеш!
Добре, но как?
- Къде е той?
В дробовете ми.
- Той е в дробовете!
Кой от двата?
Мисли си за цветен прашец, за сенна хрема, мисли за...
Животински пърхот, вълма от косми, за каквото и да е!
Лак за коса! Дайте лак за коса! Веднага!
Ето.
- Дай го насам.
Не пяна, лак! Дай го тук! Дай ми го!
Наздраве, Джак...
- Г-н Пътър...
Някой да ми подаде увеличителните очила. Бързо!
Виждам го. Виждам модула. Някой има ли пинсети?
Пинсети!
- Пинсети! Бързо.
Хайде, по-бързо.
Давай.
Започнете процеса по уголемяването.
- Чипът. В кого е чипа?
В мен е.
- Чипът в теб ли е?
Къде е?
Чип!
Ето го чипа!
- Давай!
Ето и чипа. Ето го. Давай, давай!
Добре.
Няма време за това.
Добре, че ми каза.
- Чипове едно и две включени.
Какво е това?
- "Изяж ме"? "Изпий ме"?
Това е от "Заклинателят".
- От "Алиса в страната на чудесата"!
Тя изпи нещо, докато беше голяма и се смали.
Не беше ли обратното?
- Не знам.
Избери едното.
- Ти избери.
Да!
Супер. Фенерчета. Донесете фенерчета. Бързо!
Всичко наред ли е?
- Ако това е правилната програма.
Давай.
- Активирай центрофугата.
Дясната центрофуга активирана.
- Трябват ни предпазни очила.
Задействай лазерните пред-светлини.
- Лазерни пред-светлини задействани.
Започнете процеса по молекулярното възвръщане.
Процесът започнат.
- Давай.
5, 4, 3
2, 1, 0.
И какво?
- Може би е било "Изпий ме".
Свалете щита.
- Да го извадим оттам!
Започва свалянето на щита.
Пригответе се за достъп до модула.
Как си, приятел?
Назад! Оставете го да си поеме въздух!
Обичам те, Лидия.
Защо не ми каза?
Добре дошъл, лейтенант.
Искаш ли пура?
- Кубинска ли е?
Да.
- Благодаря.
Поздравления.
- Мерси, човече. Мерси много.
Благодаря за билетите за презокеанското пътуване.
Дребна работа. Спестяванията ми за две години.
O, само толкова ли?
Е...
Страхотен екип бяхме, нали?
Грижи се за себе си, Големи Джак.
Никой не обърна внимание на бутонелите ми.
Чиповете са у него.
Добре. Затвори капака. Затвори капака.
Не мога да дишам тук.
- Млъквай, Маргарет.
Точно така, Джак. Цялата доставка беше пълна с червеи.
O, и не минавай на червено, чу ли? Благодаря.
Много мило от твоя страна.
- Мисля, че е важно да...
Хубава сватба. Защо не наминеш през кабинета ми другата седмица.
Получих едни нови тестове.
Джак, доста мислих и реших, че трябва да започнем да се срещаме.
Отначало не само един с друг, поне що се отнася до мен.
Тъй като се отказа от пътешествието,
защо не дойдеш в понеделник в магазина?
Това беше Каубоя.
- А?
Кой е този Каубой?
- Това е поверителна информация.
Докторе, аз съм излекуван.
Уенди, и дума да не става.
Г-н Уормууд, благодаря ви,
но напускам.
Джак Пътър идва на помощ!
Превод michelle@gyuvetch.bg
Translator's Heaven©