Arizona Dream (1993) Свали субтитрите
"Добро утро, Колумб."
Така мама ми напомняше, че Америка вече е открита
и фантазиите са далеч от реалността.
Защо да ми казва разликата между ябълка и велосипед?
Ако захапя велосипед, или яхна ябълка, сам ще я разбера.
Да планирам ме уморяваше повече от самото действие.
Татко казваше: ако искаш да надникнеш в нечия душа,
виж мечтите му.
Тогава ще съжалиш тези, които са по-зле и от теб.
Казвам се Аксел Блекмар и работя в отдел "Риба и дивеч".
Хората мислят, че броя рибите, но не е така.
Надничам в душите им, в мечтите им. И после ги допускам в моите.
Напразно смятат рибите за глупави. Те знаят кога да мълчат.
Хората са глупави. Рибите знаят всичко и нямат нужда да мислят.
Рибите тръгват от поточетата, после ги подготвям за океана.
Когато са готови да умрат, се връщат откъдето са дошли.
Също както аз доплувах до града.
Ето каква е работата ми. Замайвам ги с ток,
внимателно ги изваждам и ги преглеждам една по една.
Понякога виждам в очите им целия си живот.
Само рибите могат да ти го покажат, затова ги обичам.
Маркирам ги, претеглям ги, уверявам се, че са добре.
Ако искат да говорят, винаги слушам. Това е работата на Рибния бог.
Рибите не лъжат и не плуват в лайна като хората.
Затова обичам работата си и Ню Йорк.
Не защото мама казваше, че привлича като магнит,
а защото виждаш всички, а никой не вижда теб.
Как си, скъпа? Как беше в Истанбул?
Търся приятелката си Сузане Шупак. Ей сега говорих с нея. Край.
И аз те обичам, скъпа.
Липсваш ми, сладурче. Край. Още две, моля!
Бременна? Слушай, скъпа...
Хайде.
- Направи аборт...
Няма да дойда.
- Хайде! Закъсняваме!
Казах, няма.
Няма да дойдеш?
- Точно така.
Няма ли да отидеш?
Ще дойдеш ли или не?
Ще ме застреляш ли? Ще ме убиеш ли?
Тези неща. Аз дори... Халосни са.
Но те уплаших, нали?
Я да видим. Напълни гащите.
"Да се грижа за теб"... Писна ми от това!
Какво?
Той ти е чичо, за Бога.
Ако иска да ме види, защо праща теб?
Вината не е негова.
За нищо не го обвинявам, Пол.
Жени се и иска да му станеш кум.
Ти му стани.
- Защо се държиш така? Ти го убиваш!
Аксел, чуй ме.
Точка по въпроса! Край!
И аз те обичам!
Ще му кажа, че не съм те намерил.
Така ли?
- Нямам избор.
Е, не заслужавам ли една прегръдка?
Вониш на боклук!
Щастлив боклук. Имам кола, работа.
- Но вониш.
Какво ще поръчате?
- Две бири.
Едната джинджифилова.
Не. 2 бири и две уискита.
- Бланш?
Кой е шефът?
Той. Две бири и две уискита.
- И една джинджифилова.
Две бири, две уискита.
- Не я обърквай.
Една джинджифилова, моля.
Обичам те, Аксел, но...
Какво? И аз те обичам.
- Добре, джинджифилова бира.
Да, две бири и две уискита.
- И една джинджифилова.
"Две бири и две уискита." Какво е това?
Кое?
- Смешният ти акцент.
Какъв смешен акцент?
- С който говориш.
Не знам... Нюйоркски.
Смешен нюйоркски акцент.
- Да.
Смешен ли е Де Ниро? А Пачино? Смешен ли е Роки?
Всички велики актьори са от Ню Йорк.
А Синатра?
- От Хобокън, Ню Джърси. Наздраве.
Минаха цели три години.
- Да, три.
За трите години.
- За трите години.
Бланш, джинджифилова бира.
- И две уискита.
Не сме се виждали 3 години, а ти пиеш джинджифилова бира.
Благодаря за джинджифиловата бира.
- Няма защо.
Прегърни ме. Ще си запуша носа.
Да довърша за съня.
Мъжът дава плавателния мехур на малкото момче.
Избутва го от иглуто.
Докато детето е навън, двамата започват, нали се сещаш...
Стига си крещял. На Бродуей сме. Покажи малко уважение.
Знам, че всички умирате за парче сватбена торта...
Затова ще бъда кратък и мил.
Мили, скъпи приятели,
келнери и келнерки, вдигам сватбен тост...
Лео!
- Не сега, Мили.
Хайде!
Не се бъзикай с мен!
Стига! Не ставай глупак! Престани!
Предстои ми прослушване! Иде ми да те убия!
Престани, Аксел!
Искаш ли да сляза?
- Хайде де!
Спри да клатиш стълбата!
- Слизам!
Момчето ми!
- Аксел!
Не мога да повярвам!
Уважил си ме!
Чу ли за сватбата?
- Да. Поздравления.
Ще се радвам да ми станеш кум.
- Трябва да се върнем в Ню Йорк.
Лари, запиши на Аксел час за проба утре.
Наистина трябва да тръгвам.
Радвам се, че те видях. Изглеждаш страхотно.
Искам да ти покажа нещо. Да го споделя с теб.
Какво мислиш за моя суамо?
- Кактуса?
Нали е хубав? Ще ти кажа една тайна.
Когато е малък, кактусът е много крехък.
Засадих това мескито до него, за да го пази.
Ако до малкия кактус няма дърво, отпиши го.
Няма да оцелее.
Влез вътре. Един човек умира да те види.
Мили! Запознай се с племенника ми Аксел.
Аксел, това е Мили.
Приятно ми е.
Не прекаляваш ли малко?
- Съжалявам.
Седни до мен, Аксел.
Нека първо си обуя панталоните...
Спри да пееш!
- Не пея, а броя!
Броиш шевовете!
От седмица шиеш това сако. Завърши го!
Довиждане на всички.
Извинете, че ви прекъсвам, но трябваше да си обуя панталоните.
Лио много ми е разказвал за теб.
Сигурно знаеш, че ще бъда новата ти леля.
Вие сте годеницата му.
Да.
Но не е нужно да ми викаш "лельо", освен ако не държиш.
На колко години си?
- На двадесет и три.
Почти връстници сме...
Не е ли забавно?
Мили, моля те. Нали говорихме за това?
Съжалявам, Лио. Само секунда.
Лио се опитва да ме отучи да плача.
Скъпа, иди и облечи другата рокля, за да я види Аксел.
Това ще те развлече...
Иди в другата стая и пробвай втората рокля.
Това ще те разсее. Тя е в другата стая!
Отивам.
- Да, моля те.
Моята полска кифличка е много чувствителна...
Като всички източноевропейци.
Но е много хубава, нали?
- Да, Лио.
Знаеш ли на колко години е?
- Млада е.
Това е голям успех.
Затова трябва да продаваш коли.
- Не искам.
Баща ми продаде първия кадилак в Аризона през 1914!
Мечтаеше да продаде колкото може повече коли,
да ги трупа една върху друга, докато стигне до луната.
Не е ли красиво?
- Да, но ще се срутят.
Така му казах и аз, но той искаше да вляза в бизнеса,
а аз се дърпах като теб.
Не се дърпам. Просто не искам да продавам коли.
От какво се боиш?
- От нищо.
В едно бях сигурен, чичо Лио беше героят от детството ми.
Одеколонът му ми навяваше повече спомени от семейните филми.
Точно евтиният сладникав мирис на продавачите на коли
ме караше да се потапям в миналото.
Лио беше последният динозавър, ухаещ на евтин одеколон.
Той вярваше в американската мечта.
Бях луд по него, защото вярваше в чудеса.
Макар че продаваше кадилаци,
вечно приличаше на момченце с прекалено дълги ръкави.
Като бях на десет Лио ми даде тази камера.
Майка ми искаше да стана следващия Милтън Бърл.
Но когато купиш къща и кола, те вече не са мечти.
Разбрах какво имаше предвид мама, казвайки "Добро утро, Колумб."
Макар да не й харесваше как живея, мисля, че ме разбираше.
Когато бях на единадесет, ухото ме заболя и не искаше да мине.
Сто доктори не можаха да ме излекуват.
Затова Лио отиде в Мексико
и доведе една дебела баячка, която ме оправи.
Бях благодарен, но ми беше по-добре като глух.
Общо взето, детството ми беше щастливо.
Баща ми цял живот спираше хората да не пресичат границата.
За 15 години утъпка пътя между Мексико и Аризона
и всяка сутрин ходеше да търси следи в праха.
Казваше, че работата е като шапка на главата ти.
И дори да си без панталони, не бива да те е срам от задника ти.
За едно бях сигурен. Когато родителите ми умряха,
детството ми изчезна завинаги. Лио се чувстваше виновен
за смъртта им преди шест години. Онази нощ бе карал той.
Чувстваше се гузен, дори ако използваше повече крем за бръснене.
Четири дни след погребението хванах влака за Ню Йорк.
Ако питате защо сега не хванах следващия влак за Ню Йорк -
не можеш да откажеш на героя от детството си.
Реших да му стана кум, но бях сигурен в едно.
Колкото и да обичах аромата на евтин одеколон,
никога нямаше да стана като чичо и да продавам кадилаци.
Ако умра утре, какво ще правиш?
Няма да умреш утре.
Кой знае кога ще умра?
Майка ти и баща ти не знаеха.
- Беше злополука.
Не, беше глупост. Не биваше да карам.
Моля те, не се чувствай виновен.
Слушай. Няма да позволя да станеш бездомник в Ню Йорк.
Искам да останеш при мен. Опитай само за една седмица.
Ако не ти хареса, иди си.
Съгласен ли си?
Прави се на много зает.
- Здравейте.
Зает, но готов да отделиш време.
Здравейте.
Сега бъди секси.
Издай устните. "Здравейте."
Още, още. "Здравейте".
Аз съм красива жена и имам големи, хубави гърди.
Хайде, бъди секси.
Не, Аксел. Гърди.
Говорим за изкуство, за гравитация.
Виждаш ли това?
- Да. Банан.
Органите ти произвеждат определено количество протеини.
Когато видиш хубава жена, произвеждаш повече от тях.
Те отиват направо в мозъка ти.
Откъде знаеш всичко това?
- Научни факти.
Намерих начин да ги използвам.
Наричам го "Погледът."
Поглеждаш в очите на жената
и си мислиш какво искаш да направи за теб.
Актьор ли си? Божичко, той е актьор!
След дванадесет дни ще имам голямо шоу. Отивам в Тусон.
Защо не дойдете да ме гледате?
Има прослушване.
- Във филми ли си играл? В сериали?
Гледаш ли чужди филми? Аз съм голяма звезда в Европа.
Чужди филми?
- Да.
Приближи се. По-добре ли си?
А сега?
Харесва ли ти това? Само не пипай лицето ми.
Стига!
- Не се шегувам.
Можем да се любим, но не пипай лицето и косата ми.
Всички актьори ли са такива?
- Само големите.
Мислиш ли, че някой пипа лицето на Брандо? Или на Пачино?
Докосват ли лицето на Де Ниро? Или на Джони Деп?
Никой няма да докосне и лицето на Пол Лежер.
Пропускам любимата си сцена.
Ако чуя нещо, кълна се, ще убия някого...
Хайде, убий всички! Нали си много корав!
Убий Вики, убий Салви, Томи Комо и мен!
Ти се убиваш с ядене, тлъст скапаняко!
Какво значи да те убия?
- Убий мен!
Направи ми услуга, започни от мен!
- Говориш сериозно.
Спомена Томи, Салви и включи себе си.
Можеше да посочиш, когото искаш, но избра себе си и тях.
Остави я да те съсипе.
Добре те е подредила!
Виж какво ти стори!
- Ти чука жена ми.
Чука ли жена ми?
Няма да отговоря. Това е гаден въпрос.
Отивам си.
Ако имаш проблеми в леглото, не си го изкарвай на мен!
Гъци-гъци, прасчо! Ела тук!
Здравей.
- Здрасти.
Ейдриън Делмонико.
- Приятно ми е.
Не го виждам.
- Точно пред теб е!
Да, но вибрациите... Не са както трябва.
Колата ми е от 66-а и е стара! Трябва ми нова!
Няма да ти дам повече петстотин долара.
Чуваш ли ме?
Дори не си го мисли, мамо!
Ако искам, мога да гледам.
- Излез! Нямаш пари за тях.
Имам!
- Нямаш, мамо!
Разбрахме се за 500 долара.
- Не знам...
Как ще платиш за това?
- С твоите пари.
Те са наполовина мои.
- Майната ти!
Здравей, Аксел Блакмар! Красива рокля!
Не съм дошла за евтини комплименти.
Не беше комплимент. Простете, ако съм ви засегнал.
Съжалявам.
- Ако счупиш нещо, ще си платиш.
Нещо не е наред ли?
Да, това е смешно.
- Благодаря. Много мило.
Отдолу ми харесва,
но окачването е нелепо.
Дясното колело е по-ниско от лявото.
Така е.
- Вярно е.
Не исках да ви обидя, а да ви кажа, че сте красива.
Ще ми продадете ли кола?
- Да.
Здравей, Илейн.
- Здрасти!
Не знаех, че работиш тук.
- Временно е.
Ще ме изчакаш ли? Веднага се връщам.
Забавлявай дъщерята.
- Не, това е първата ми клиентка.
Жената ме познава. По-добре е за продажбите.
По-добре аз да ида!
- Не ми пипай костюма.
Направи ми услуга, забавлявай дъщерята.
Илейн, да излезем навън.
Защо ме гледа така?
- Той е още хлапе...
Мислил ли си за самоубийство?
Моля?
- За самоубийство.
Наскоро не.
Аз мисля само за това. Искам да се преродя в костенурка.
Обичам костенурки.
- Прекрасни са.
Тя не ми е истинска майка. Ожени се за баща ми. Той умря.
И двамата ми родители умряха.
- Заприличваш на тях,
дори да не са ти истински родители. По-добре да се самоубия.
Сериозно? Не мислиш ли, че реагираш твърде остро?
Нямам други клечки.
Виж ми ръцете! Това не са моите ръце.
Това са нейните ръце.
Харесваш ли краката ми? Мразя ги!
Понякога седя и забелязвам, че съм ги кръстосала като нея.
Тя има хубави крака.
- Така е.
Какво лошо има в това да приличаш на майка си?
Някой ден ще се събудиш и ще бъдеш баща си.
Чичо е единственият ми роднина.
- С какво се занимава?
Магазинът е негов.
- Сега разбра ли ме?
Баща ми притежаваше третата по големина медна мина в Аризона.
Сега тя е моя.
Глупак си, ако мислиш, че ще го избегнеш.
Не ме наричай глупак.
Слушай... Казах ти, че е елегантна,
възбуждаща, вдъхновяваща, че е секси
и бъра-бъра-бъра! Какво още искаш от една кола?
Икономичен разход. Това е важно.
Г-н Делмонико, погледнете устните ми. Те ще ви кажат:
Вдигнете си - фшт - и се разкарайте, преди да ви прасна един!
Изчезвайте!
Обидихте ли се?
- Вън!
Купи си форд!
Отвратително, нали?
Довиждане, глупчо.
Илейн, чудех се...
- Знам, че сега се запознахме,
но може ли да се срещнем и да идем на излет или соаре?
Едва ли. Довиждане, Пол.
Какво беше това? Чаках тази жена.
Защо вратата беше заключена?
Звъня по телефона.
- Така ли?
Имаме нова стратегия в шоурума.
Небрежно облечените клиенти са ваши.
От този момент нататък. Дайте път.
Знаеш ли, че воините от Папуа, Нова Гвинея
не ядат месо от костенурка преди битка?
Те вярват, че костенурките са много боязливи
и ако изядат месото им,
враговете им ще се уплашат и ще избягат.
Знаеше ли го?
- Колко интересно!
История за Папуасия!
- Папуа.
Чакай! Това не е ли мястото, където младежите ходят в гората
и строят голям навес... колиба.
- Точно така!
После отвличат жена от друго село и я слагат вътре.
И всяко момче от селото влиза, за да изгуби девствеността си.
Когато последният влезе, те отиват и събарят колибата.
Знаеш ли какво правят?
- Да. Защо я събарят?
Защото изяждат нещастника, който е бил последен, и момичето.
Хубаво.
- Те са диваци.
Изпуснал съм си салфетката!
Масата е голяма. Защо не се разширите?
Добре ни е.
Грейс!
Разкажи й за съня с ескимоса.
- Ти й разкажи!
Искам да го чуя!
- Да! Мама обича приказките.
Хайде, Аксел.
Ескимосът Дуи лови риба
през дупка в леда и хваща една,
чийто очи са от една и съща страна
- Съжалявам.
Истинска ли е рибата?
- Съвсем истинска.
Задава се буря,
Дуи са качва на шейната и потегля.
- Спри!
Порасни, мамо!
- Гледай си работата!
Пали си огън, но снегът от едно дърво го угася.
Миличка, иди натам.
Това ли беше?
- Не, Дуи умира,
кучето му го хипнотизира и го връща в иглуто,
където жена му го разтрива
и го връща към живот.
Красиво е.
- Да.
Какво беше това?
- Ръката ми се отплесна.
Хлапе, какво да го правиш.
Сигурно обичаш да бъдеш душата на компанията.
Каква компания?
- Защо трябва да изчукаш
всеки мъж под 30 години?
В Папуа това се смята за предаване на...
Не искам да слушам!
В Папуа, ако някоя жена иска
да спи с млад мъж, има право.
- Престани!
По-добре да е по-възрастна!
Ако го кажеш още веднъж, ще съборя всичко!
Пусни!
Пол, може би трябва да...
- Седни!
Седни.
- Тръгвай си!
Не съм ви канила! Махайте се!
- Седни!
Май трябва да преспим тук.
- Ти не си канен!
Приятелите ми могат да останат.
Отвратителна си. Момиченце в отпуснато старческо тяло!
Ти си мое бледо копие като млада.
- Но не съм убила съпруга си!
Кажи на новите си приятели
какво е да убиеш някого!
- Млъкни!
Отвратителна си!
- Млъкни!
Ако не беше ти, той щеше да е още жив!
Мамка му!
Край. Ще се самоубия още сега.
Ами, давай.
Ще ти направя хубаво погребение.
Убедена съм. Но няма да получиш парите ми!
Не ми пука. Нещо ново?
Виж, мамо! Виждаш ли?
- Събува си чорапогащника.
Ще умра за рождения ти ден!
- Най-хубавият ми подарък.
Достатъчно! Сбогом!
Махни се!
Гледай, мамо!
- Сложи си чорапогащника на врата!
Ям!
- Ти си отчаяна и болна.
Не мога и не искам да живея по този начин.
Нямаш ли достойнство?
- Няма да живея така.
Какво искаш да направя?
- Това е достатъчно.
Защо го направи? Не хапнах...
Не беше нужно да ме удряш. Кърви ли ми носът?
Грейс, моля те недей.
- Защо не гледаш, мамо?
Свършено е!
Няма да живея така.
- Непоправимо е.
Ти ме накара да го направя.
- Престани!
Майната ти!
- Пол, млъкни!
Няма да го кажа повече.
Лъжкиня!
- Не! Обещавам!
Какво?
- Никога да не казвам "Папуа".
Ужасна си, мамо!
Всичко е наред...
Мога да те бия на куц крак и със затворени очи!
Илейн!
Усещаш ли кога ти се доспива,
или просто се унасяш
и се стряскаш, защото ти се струва, че падаш?
Случвало ли ти се е? Всъщност не падаш, просто заспиваш.
Мразя това.
Когато бях малка,
мечтаех да полетя.
От покрива.
Нощем затварях очи и си представях, че съм там,
че виждам отгоре родителите ми в леглото им.
После щях да скоча и да полетя...
Докато всички спяха,
щях да се рея във въздуха,
да надничам през прозорците им,
да летя...
И да си почивам на дърветата.
Винаги съм знаела, че мога,
но не им казах.
Ако някой го знае, може да те накара да паднеш.
Когато стана известен, може да се държа странно,
да не се обаждам, да се обличам изцяло в черно,
да ходя по модни ресторанти.
Искам да ме държиш под око.
Ти вече се обличаш в черно.
- Знаеш за какво говоря.
Не искам да бъда роб на успеха си.
Трябва да си остана аз.
- Мисля, че тя ме харесва.
Видя ли как ме гледаше в очите?
- Великият Пол Лежер!
Сетих се за безумната теория на Пол, че мъжките полови органи
произвеждат повече протеини, когато те погледне красива жена.
И ако продължи да те гледа,
създаваш смъртоносен протеин и ако сложиш 1 капка
на върха на стрела, тя убива носорог за 2 секунди.
Замислих се какво искам да си мисли тя,
Погледнах в очите й, и бинго!
Тя беше моя.
Пол се кълне, че пещерните хора убивали по този начин
и протеините им, а не застудяването убило динозаврите.
Сигурно го е гледал на филм и си е внушил, че е истина.
Така бягаше от опасностите.
А ето какво направи на другия ден.
Не обръщах много внимание на смахнатите му теории.
Но после осъзнах, че е прав.
Усетих как протеините се пръскат в тялото ми като счупено стъкло.
Опитах се да ги изразходвам, правейки летателни машини.
Досега не съм строил летателна машина.
Протеините караха всичко в главата ми да лети.
Но все повече се уверявах, че няма да полетят.
Непрекъснато си повтарях: ще литне.
Любовта ме блъсна като слон и ме захвърли в джунгла от сънища.
Мама грешеше, че има различни притегляния.
Беше едно - на гърба ми.
Не "хлътнах", защото не усещах тежест,
а по-скоро "летях" от любов за пръв път в живота си.
Хубава утрин, нали?
- Да.
Седни, аз ще го направя.
Корнфлейкс?
Да.
Направих ти кафе.
- Чудесно.
Изчука ли я?
- Моля?
Чука ли майка ми?
Не.
Лъжец. Миришеш на нея.
Нали знаеш, че не си първият?
Може ли малко мляко?
Била е с много младежи, нагъва ви като бонбони.
Може ли една лъжица?
- Когато изяде цялата кутия,
си бърка в гърлото и повръща.
Явно си била добра ученичка.
- Пълна отличничка.
Храна!
- Добре!
Храна! Гладна съм!
Малко съм гладен.
- Гладна!
Много е вкусно.
- А жаден ли си?
Три, две, нула! Старт!
За малко!
Мислила ли си да заминеш?
- Само милион пъти.
Защо не го направи?
- Скоро ще замина за Папуа.
Мислила си за Аляска?
- Какво ще правя там?
Много е красиво.
В моя сън, дето е като филм, имаше едно място на Берингово море.
Съвсем равно и абсолютно пусто.
Дори вятърът не свири, защото там няма нищо.
Има и лодка, а освен нея
има ескимоси.
- Ескимоси!
Те изхвърлят старците в дупките на леда, за да умрат!
Не е вярно! Онази вечер се опитвах да ти кажа.
Ескимосите вярват, че дори да умреш,
не си съвсем мъртъв.
А какъв си?
Безкраен.
Смятат, че когато телесната ти обвивка умре,
тя става част от земята,
но душата ти преминава в нещо друго...
Дърво...
Риба или камък...
Или друг човек, който в момента се ражда.
А ако не ти хареса?
Мамка му!
След няколко години се превръщаш в нещо друго.
Същото е и с любовта...
Ако ти и аз загинем при самолетна катастрофа,
няма да има значение, защото душите ни ще останат.
И ще се обичаме винаги и навсякъде,
защото сме безкрайни.
И искаш да отидеш там с мен?
- Да.
И ще се обичаме непрекъснато цяла вечност.
Илейн, ще заминем за Берингово море,
ще се обичаме и ще живеем вечно.
Можем да заминем утре или още сега.
Добре.
Дано не ви пречим.
- Какво правиш тук, Лио?
Така ли ни поздравяваш?
- Спокойно.
Г-жо Стокър, радвам се да ви видя.
Вземи си нещата и да вървим.
- Никъде няма да ходя.
Обзалагам се, че ще дойдеш.
- Пол, въздържай се.
Г-жо Стокър, може ли да поговорим насаме?
Да.
Работиш по стария самолет?
- Не го пипай!
Страхотно! Браво.
Би трябвало да си с болния си чичо, а не да си играеш с тази откачалка.
Този аероплан...
- Какво каза?
Знаеш ли какво е това за нея? Нещо като лекарство.
Как я нарече!
- Нарекъл съм я нещо?
Как ли я нарекох? Не помня. Май беше "откачалка"!
Кога ще го осъзнаеш?
Няма нищо като прясното кафе.
- Нес е.
Знаех за това, г-жо Стокър.
Не обичам конфликти.
- Не го твърдя, г-н Смайли.
Знам, че не го твърдите.
Но да бъдем делови.
- Не сме бизнес партньори.
Суити. Повторете.
Добре. С вас имаме работа. Искам да ми го върнете.
Той е мъж, не предмет, г-н Суити.
Вие изобщо не го познавате.
Не съм сигурна кой от нас го познава по-добре.
Г-жо Стокър, ще го кажа направо.
Виждате ли онзи "Куп дьо вил" '65?
- '66, не '65.
Извинете, '65 е, и макар да е много хубав,
окачването му отпред не е добро.
- Идеално е.
Тогава има нужда от центровка.
Да обсъждате колата ли сте дошли?
- Стар модел, но стилен.
Захар?
- Не употребявам.
Представете си, г-жо Стокър,
чисто нов "Куп дьо вил", току-що излязъл от фабриката,
до вашия модел 65-а.
Красивият силует на по-стария модел се губи.
Корпусът увисва, боята е избледняла.
И да го миете, и да го боядисвате, той вече си е изживял живота.
Няма начин да го направите отново нов!
Тези автомобили не са един за друг. Ясен ли съм?
Не, единственото ясно, г-н Смайли...
- Не! Суити!
Е че вашият опит да ме обидите с метафори за коли е доста незрял.
Незрял? Вие можете да му бъдете майка!
Но не съм, г-н Суити. Аз съм му любовница.
И вашият племенник
е като див звяр в леглото. Можете да се учите от него.
Надявах се сексуалното му пробуждане да бъде с жена,
която знае разликата между любене и чукане!
Хайде! Почивката свърши! Обратно на работа!
Пол, Аксел, елате!
- Не! Няма да дойда!
Хвани му ръката. Ще те пребия, малък негоднико!
Хайде, Аксел!
- Не разбирах колко ядосан...
Бесен съм!
- Пуснете го, г-н Смайли!
Не можеш да ме застреляш, имам представление.
Прослушване е.
Не представление, а прослушване.
Това е нелепо.
Искам да кажа...
Казахме си много неща и някои бяха смешни...
Защо не оставите пушката?
Разбирам. Има логика.
Достатъчно.
Аксел! Не забравяй, петък в осем и половина!
Качвай се в колата! Върни се там, където ти е мястото!
Знаех, че ако Пол ме види, никога няма да разбере,
че не заминаването за Папуа беше отговорът, а летенето.
Колумб не би сметнал, че съм луд, щом строя летателна машина.
Защото историята се прави от мечти. Не от закони или учебници.
Тя чака да бъде открита, както Колумб е открил Америка.
Не знам дали е открил мечтата си.
Защото насред бурята не можеш да обърнеш назад. Като Илейн.
Тя можеше да плава само напред.
Ако поискаше да построя ракета и да отлетим към друга галактика,
щях да го направя.
Много хубаво! Браво.
Отлично. Свърши ли вече?
- Не!
Тогава довърши.
За да не забравя сънищата си,
ги превръщах в приказки. Но сънищата са като живота.
Не можеш да ги пипнеш, защото не ги виждаш.
Ако вярваш в мечтите си, ни торнадо, ни вулкан, ни тайфун
може да те лиши от любов,
защото тя съществува сама по себе си.
Ако пак докоснеш тази машина, ще те убия!
Да се озовеш в съня на две жени е най-свирепата буря.
Не е битка между добро и зло, а между силен и слаб.
Слабият има нужда от въздух. В този миг краката ми бяха
като вкоренени в земята,
и ако мръднех нанякъде, щях да стана част от бурята
Макар че бях готов да убия Грейс, не знаех чия страна да взема.
Затова се опитах да се закотвя, докато бурята отмине.
Отвратително!
Обърни се!
Това е за втори път.
- Кое?
Къде беше преди две минути?
- Тук.
Пак си счупила летателната машина.
- Не.
Не ме интересува.
- Лъжкиня! Докажи го!
Нали виждаш, че свиря?
Защо косата ти е мокра?
- Току-що се къпах.
Обичаш ли костенурките? Ако искаш да оживеят,
стой далеч от летателната машина.
- Леле, колко ме е страх!
Мислиш ли, че ще полети?
- Повече от сигурен съм.
Тогава да тръгваме. Не мога да чакам повече.
Аз летя!
Аз летя.
Понякога трябва да се блъснеш в дърво, за да вземеш решение
и да разбереш тайната, че всичко е безсмислено.
Учителката ми по английски разказваше за някакъв руснак,
който казал, че ако в първата част на книгата има пушка,
със сигурност във втората част ще гръмне.
Някой трябва да я използва. Когато видях револвера,
се изплаших, защото беше същият
като онзи от съня ми.
Не съм мислил, че ще бъда ескимос в пустинята,
че ще трябва да убия нещо, за да го избавя от страданията.
Внезапно всичко се изясни като прозорец, измит от дъжда.
Боях се, че ако не направя нищо, всеки миг нещо ще избухне,
може би аз.
Затова реших да го направя. Само за да не се самоубия.
Проблемът беше, че и двете бяха толкова нещастни,
че не знаех коя да застрелям.
Чаках те.
- Какво?
Ще го използваш ли?
Не ми говори.
- Направи го!
От какво се боиш, Аксел?
От нищо.
Направи го!
Хайде, направи го!
- Млъкни!
От какво се страхуваш?
- От нищо.
Направи го!
- Млък!
Моля те, млъкни, Грейс.
- Хайде, направи го!
Щом няма да ме застреляш, седни на леглото.
Не си дошъл да ме убиеш, а да ощастливиш майка ми.
Не говори. Обърни се!
- Знаеш ли какво?
Имах приятел като теб.
Когато бяхме малки, се пързаляхме с кънки по покрива,
където нямаше никой, и аз всеки път се приближавах
все повече до ръба...
А той стоеше зад мен също като теб
и не ме пускаше.
Успокой се. Няма нищо.
Ще те науча на една игра.
Добре.
Стара игра със строги правила.
Ти си на ред.
- Не.
В тази игра не се казва "не". Добре, аз ще бъда първа.
Грейс, моля те!
Недей.
- Това е игра.
Спри! Недей!
Майка ми спи.
Хайде, Аксел, погледни ме!
- Майната ти!
Не!
Ето, вземи го.
- Не го искам.
Боиш ли се?
- Не, но не ми се умира.
Не е честно.
- Не било честно!
Ти дойде да ме убиеш,
а сега играем и не спазваш правилата!
Какво си ти, уплашено момченце?
Страхуваш се от всичко.
Страх те е, нали?
Страхуваш се като малко момченце.
Вземи пистолета!
Вземи го!
Хайде!
Не! Не, Аксел!
Не може така! Нарушаваш правилата!
Всичко ще бъде наред.
Благодаря, дами и господа!
Следващият изпълнител е г-н Пол... Леджър!
Лежер.
- Пол Лежер!
Здравейте. Казвам се Пол Лежер.
Може би се чудите какво означава.
Какво е по произход? Италианско ли е?
Или шведско?
Всъщност е френско и буквално означава
"роден да играе". И точно това ще направя тази вечер.
В стила на Алфред Хичкок
ще изиграя откъс от шедьовъра "Север-северозапад."
Прочутата сцена, в която Алфред... В която Кари Грант
е преследван от селскостопански самолет.
Мамка му! По дяволите!
Много благодарим, Пол Лежер!
- Не съм свършил!
Не съм свършил!
Не съм свършил!
Благодаря! Едно? Бях гениален!
Не разбирате ли от талант? Трябваше да получа десет!
Десет! А те ми дават единица на вечерта на аматьорите?
Трябва да поговоря с теб.
- Здравей, Мили.
Едно? Какво разбирате от изкуство?
- Да отидем ли там?
Това е Илейн, а това - Мили.
- Здравейте.
Годеницата на Лио.
Това е Грейс. Грейс, запознай се с Мили.
Да вървим.
Къде е Лио, Мили?
Насам. Заключил се е в спалнята.
Може ли да вляза?
- Отвори вратата!
Отвори!
- Махайте се!
Да влезем.
- Добре. Едно, две, три!
Мили, повикай линейка!
Добре ли си?
Да предам ли нещо на родителите ти?
Те са мъртви, Лио.
Знам. Да им предам ли нещо?
Не говори така, ще се оправиш.
- Знам, че ще се оправя.
Обещай да се погрижиш за Мили.
- Не говори така!
Не казвай нищо, само ми обещай.
Добре, обещавам.
Щом се разбрахме за това, искам да си купиш хубави дрехи
и да се върнеш в Ню Йорк.
Искам да остана с теб. Да продавам коли.
Не искам да продаваш коли! Много бързо ще пораснеш!
Аз вече съм голям.
Обичам те.
Добре съм, просто...
Трупам коли.
Трябва да ми помогнеш.
Вече е късно.
Никой не кара големи коли.
Можем да работим в шоурума, да продаваме заедно коли,
ти и аз.
Късно е, мечтата ми рухна.
- Упражнявах се да поздравявам.
Искаш ли да ме чуеш?
Трябва да се качвам.
Пътят е дълъг, Аксел.
Има много път до луната.
Не се прибра.
Имаше много въпроси за уреждане. Съжалявам.
Дори не се обади?
Това, което се случи, буквално ме засмука.
Много съжалявам. Исках да ти се обадя.
Съжалявам.
Значи реши да наминеш за едно бързо кафе?
И да повалсуваш.
- Утре е рожденият ти ден.
Какво те засяга?
- Чичо ми почина.
Трябваше да уредя погребението.
- Не ти съчувствам!
Разбираш ли?
Да отпразнуваме рождения ти ден.
Какво ти пука?
Знаеш ли какво? Обръщай колата и се връщай.
Там, откъдето си дошъл.
Как е Мили?
Къде отиваш?
- Нали ми каза да си вървя?
И какво, просто си тръгваш? За колко време?
Завинаги ли?
- Да си тръгна, или да остана?
Искам да си вървиш! Искам те!
Искам да си вървиш!
Ти какво искаш? Да тръгнеш или да останеш?
Да остана.
Точно сега не е моментът.
Тя ще се оправи. Понякога е такава.
Добре, но няма да вляза вътре.
Всичко ще се оправи...
Нищо няма да се оправи!
Върви си!
Илейн, чакай! Донесох ти подарък.
Не го искам!
- Даже не знаеш какъв е!
Не знаеш какво е.
Хайде, моля те. Вземи го.
Не го искам.
- Това е подарък!
Благодаря за хартийките.
- Това са 2 билета за Шишмареф.
На Берингово море.
За влак? Очакваш да отида чак до Аляска с влак?
Каза, че вече не искаш да летиш...
- Не съм!
Каза го!
- Не, не съм!
Искам да летя дотам.
- Добре.
Ще върна билетите за влака и ще направя резервация.
Добре.
- Спри!
Какво?
- Мислиш ме за стара, нали?
Не, нищо подобно.
Затова е влакът, срамуваш се!
- Не е вярно!
Ще сменя билетите.
- Няма значение. Прав си.
Аз съм стара, а ти млад. Отвратително е!
Престани!
- Защо не си намериш момиче?
Защото искам да съм с теб!
- Нямам нужда от съжаление!
Не е съжаление. Предлагам ти любов.
- Любов!
Какво знаеш ти за любовта? Ти си още дете!
Трябва ти някоя мила,
красива и млада!
- Като кого?
Като Мили.
Тя е като Швейцария - красива, но скучна.
Беше годеница на чичо. Не искам нея, а теб!
Това е лудост!
- Рони го казваше, а сега и Грейс:
"Вземи си лекарството, или ще полудееш."
Но той я нарани, аз го убих,
и полудях!
- Не съм шибаният ти съпруг!
Разбираш ли? Ти си луда!
- Вън!
Няма!
- Вън от къщата ми!
Ти искаше да остана!
- Не, искам да си вървиш!
Уморих се от тази игра. Какво искаш?
Какво искаш?
- Искам да ме разбереш!
Знаеш ли, Пол беше прав.
Бил е прав?
- Да.
Пол е бил прав? Значи му вярваш? Какво каза?
Нищо.
- Моля?
Абсолютно нищо!
- Ще разбера!
Никъде няма да ходиш! Къде отиваш?
Пусни ме!
- Ти не си луда.
Докажи ми, че не си!
- Пусни ме!
Не мисля, че си стара. Ти си хубава. Не го казвай повече.
Пусни ме!
- Спри!
Махни се от живота ми!
- Остави го!
Вън от къщата ми!
Достатъчно!
- Не!
Престани!
Не мога да повярвам, че го е направила!
Ще летя!
Изчукал си жена ми?
Чукал си жена ми?
Мамка му!
Стига!
Слушайте, Мексико е там! Тук е Америка.
Ние говорим английски.
- Виж му лицето!
Какво искаш да кажеш?
Мамка му!
Пол, стига си тичал!
- Това е кошмар!
Разсейваш я. Опитва се да лети.
Моля те!
- Това не е истина!
Мразя този филм!
Животът е хубав.
Това, което направи, е хубаво.
Благодаря.
Съжалявам за чичо ти.
Да, аз също.
Къде мислиш, че е сега?
Сега ли?
Вероятно е на луната и кара златен кадилак.
Животът е хубав.
Грейс?
- Да.
Мислиш ли, че ще е много лошо,
ако те целуна?
- Не.
Не?
Да го кажа ли искаш?
Съжалявам.
- Ще ме изслушаш ли?
Илейн е като пай с боровинки. Вкусен, но малко объркан.
Тя е една илюзия. Добре де, тя е пай с боровинки.
Изглежда добре. Ухае добре.
Навярно и на вкус е добре, но има един проблем.
Когато си отхапеш, в устата ти ще се забият карфици.
И ще те набодат. Разбираш ли какво ти казвам?
Добро момче. Разбираш ли?
Разбираш ли?
- Да.
Тази философия с пайове, банани и оригиналности...
Аз съм актьор.
Слаб актьор.
- Слаб, но актьор.
Изкуството си е изкуство.
- Ще танцуваме ли?
Бягай.
Добре.
Бях прав.
- Кога тръгва влакът за Аляска?
Самолетът?
- Не, влакът.
Ще летим. Не летя ли цял ден?
Не можем да го вземем в Аляска - там е студено.
Не искам да летя до там.
- Смених билетите.
Ще вземем влака. По-безопасно е.
Искаш да отменя резервациите за самолета
и да взема билети за влака?
- Да.
Време е.
37, 38, 39, 40...
Стълби, стълби...
Стена... Аксел?
Насам, насам.
Съжалявам.
Не ме пипай. Внимавай с косата ми.
И с лицето ми. Чакай.
Чакай.
Стълби!
- Стълби!
Аксел!
- Стълби!
Дърво!
Маса и столове!
Нищо не виждам!
Не виждам!
Чакай ме! Намерих го!
Какво?
- Тук е!
Тя го намери!
- Чакайте ме!
Открих го!
Елате, намерих го!
Пол!
- Аксел! Нищо не виждам!
Аксел?
- Къде си?
Готови ли сте?
Вали!
Вали!
Вали!
Елате, вали.
Вали.
Мамка му, вали!
Мамо!
- Да!
Идвам, мамо!
Ето ни! Честит рожден ден!
- Обичам те!
Честит рожден ден!
- Обичам те.
Влизам!
Иди да си играеш.
И ти.
Казах ли ти как Аксел ме почерпи за 21-вия ми рожден ден?
Не.
- Може ли да й разкажа?
Или ти ще разкажеш?
- Давай.
Вместо подарък реши да ме заведе на вечеря.
Беше спестил някакви пари и отидохме в ресторанта.
Там, където ходехме с Лио. Отидохме заедно...
Хубаво си хапнахме.
Знаех, че ще е скъпо, но той каза, че нямало значение.
След вечеря отидох до тоалетната и когато се върнах,
видях, че стои до вратата и изглежда много нервен.
А келнерът стои до масата ни, размахва сметката и я сочи.
Поглеждам към Аксел...
- Ела горе.
Питам го: "Плати ли?"
Помогни ми да увия подаръците.
"Нали каза, че черпиш." Не ми даде да взема пари.
"Как така нямаш пари?"
В следващия миг хукнахме, а келнерът ни гонеше.
Беше на петдесет, но здраво тичаше.
Здравей.
Какво беше това?
Не!
Много е хубава!
Искам да ти дам нещо.
За мен ли е?
Красиво е.
- Искам да ти подаря целия свят.
Благодаря.
Мислех за това, което каза.
- Кое?
Че е трябвало да бъда с теб.
- Ще ми подадеш ли лепенката?
Да.
Когато я срещнах,
изпитах нещо много силно.
Не знаех какво е.
Нито как да го нарека.
Но сега всичко се обърна и тя е като...
Като облак,
през който мога да гледам и виждам теб от другата страна.
И усещам нещо много силно.
Мисля, че знам как да го нарека.
Разбираш ли ме?
Сложи пръст тук.
Добре. Какво мислиш?
За кое?
- За това, че ние сме
един за друг.
Ще хареса ли Пол тази лампа?
Много. Какво мислиш?
Двама луди не правят един нормален.
В смисъл?
- Говорех за нас.
Ами ако ние сме нормални, а всички други не са?
И в двата случая сме прецакани.
- Но заедно.
Да можех да те взема с мен.
- Да тръгнем веднага.
Без влакове, самолети и врати. Ще минем през прозореца!
Трябва да свърша нещо.
Къщата ли?
- Да.
Снощи сънувах, че съм в пустинята и къщата ми виси на врата.
Тялото ми се превиваше под тежестта, а тя беше обвита в пламъци.
Те обхванаха въжето
и почти стигаха до шията ми. Събудих се и разбрах,
че трябва да се отърва от тази къща.
Искам да ми обещаеш нещо.
- Какво?
Когато приключиш с къщата, да заминем.
Хайде! Кажи го!
Обещавам.
Сериозно ли?
- Да. Обещавам.
Добре.
Смешна история.
Знам много такива.
Ето ги!
За мен ли си го купила? Много мило.
Заповядай.
Благодаря.
- Първо отвори твоя.
Виж какво ми подари.
Чувствам се страхотно!
Искам да бъда морска костенурка. Те винаги са щастливи.
Откъде знаеш?
- Защото винаги се усмихват.
Костенурките не се усмихват.
- Напротив.
Не се усмихват!
- Усмихват се и живеят вечно.
Кой желае да живее вечно? Искам да умра на 35.
И да умреш на 35? Как?
Ще се съблека и ще вляза във вана с леденостудена водка.
Ще си взема телевизор и ще гледам "Север-северозапад".
И на сцената със самолета, ще дръпна телевизора във ваната.
Мразя този филм!
Искам да умра като момиченце.
Ще се кача на покрива, ще скоча и ще полетя.
Ще погледна надолу, ще видя хората, но вместо да падна, ще летя,
все по-нависоко.
Какъв е моят?
Какво е това?
- Лампа от вулканичен камък
Ами ти, Аксел?
- Много е хубава.
Искам да бъда...
Да ме хвърлят от скала и тялото ми да се разбие в камъните.
Но не искам хората на погребението да ме гледат.
Ще бъдеш размазан. Защо ще искаш да те гледат?
Не искам да бъда в ковчег и хората да ме зяпат.
Ти ще живееш вечно.
- Няма.
Ами ти, Грейс?
Аз няма да умра.
Ще живея вечно и един ден ще се събудя като костенурка.
Костенурката Грейс!
Пейте!
Благодаря.
- Лека нощ.
Обичам те.
Лягаш ли си?
- Защо, точно седнахме пред огъня.
Забавно е.
- Трябва да свърша нещо.
Остани още малко с нас.
- Хайде.
Хайде!
- Довиждане.
Стига, Грейс!
Какво има? Обидих ли я с нещо?
Хайде!
И аз се уморих.
- По средата на песента!
Идваш ли?
- Да. Лека нощ.
Оставяте ме насред песента! Страхотно!
Ще спите, а аз ще стоя тук вир-вода!
Лека нощ, Пол.
- Нали онази история беше смешна?
Какво разбираш ти от смешно? Да повърнеш на пода.
Никой не иска да нареже тортата. Добре, аз ще я направя.
Честит рожден ден на мен! Честит рожден ден на Пол!
Това съм аз! Пол!
Май на тортата е имало четиридесет и пет свещи.
Достатъчно свирихте.
Хайде, стига.
Трябва да работя. Времето е пари. Пийнете нещо.
Имате нужда да пийнете.
Идете да страдате у дома си! Мъчете се като животни!
Говоря с четирима псевдо артисти. Ама че ден!
Добре!
"Кръстникът"!
Голяма сделка и ще спечеля, ако успея да му помогна.
Каза, че с теб трудно се преговаря,
но ако успеят да приключат сделката бързо,
ще бъде добре за фамилията.
- Вярваш ли го?
Каза, че ако му помогна, и аз ще спечеля!
Самичък!
- Винаги съм се грижил за теб.
За мен ли?
Ти си малкият ми брат! Как ще се грижиш за мен?
Мислил ли си някога за това? Минавало ли ти е през ума?
Прати Фредо да го свърши!
Фредо ще се погрижи за някой скапан нощен клуб.
Ще посрещне някого на летището!
Действал си през главата ми.
- Татко искаше така.
Но аз не исках!
Мога да се справя, аз съм умен!
Не е вярно това, което казват! Умен съм и искам да ме уважават!
Разкажи ми за разследването.
Адвокат на Сената,
човек на Рот е.
Фредо,
вече не си ми никакъв...
Не си ми брат, нито приятел.
Не искам да те познавам.
Не искам да те виждам в хотелите, нито близо до къщата ми.
Когато ще се виждаш с мама, уведоми ме ден по-рано,
за да не бъда там.
Разбра ли?
Майки!
Не искам нищо да ти се случи, докато мама е жива.
Грейс!
Прибери се!
Грейс! Не!
Ти обеща!
За последен път чух глас, който не беше на майка ми,
да прошепва "Добро утро, Колумб".
Това не ме стресна. После гласът стихна
и се превърна във вятър с успокояващ дъх на евтин одеколон.
И аз осъзнах, че трябва да живея в свят на евтин одеколон,
а не бях сигурен дали вече има открития като Америка.
Трамбоването на пътища и броенето на риба не бяха наука,
но някак ме подготвиха за океана...
Не знам защо думите на татко се появиха в паметта ми -
че работата е като шапка
и дори да си без панталони, не бива да се срамуваш от голия си задник,
защото си с шапка.
И макар чичо Лио да бе спечелил много,
не знам дали имаше нужда от него.
Илейн и Грейс бяха една личност,
твърде голяма за едно тяло, независимо какви бяха чувствата им.
След бурята не можех да кажа, че животът е хубав.
Единственото, на което се надявах, беше момчето от съня ми
да изскочи през някоя от вратите и да ме прегърне.
Макар вече да не се чувствах риба и да бях разбрал, че не знам нищо,
бях щастлив, че съм жив...
Каква прекрасна риба!
Каква прекрасна риба!
Трябва да я хванем днес. Ще я хванем днес.
Отначало очите й от двете страни на главата ли са?
Да, тя е странна риба.
Когато порасне, едното око се приближава до другото.
Защо го прави?
- Може би е нещо като...
Удостоверение за зрелост. Че е преживяла кошмара.
Кошмарът, който разделя децата от възрастните.
Кълве!
- Бързо.
Хванахме я!
Внимателно.
Бавно! Бавно!
Не мърдай!
Цветът й се променя, за да се слее с околната среда.
Ако една камбала застане върху главата на друга камбала,
долната не протестира, а я изчаква да се премести.
Не искам да ми седят на главата.
- Още си млад.
Едното око започва да се придвижва към другата страна.
Значи е добре да са от една страна?
- Не. Различно е.
Какво губиш?
Другата си страна. Нещо губиш, нещо печелиш.
DVDRipped by S73L1
Редакция и тайминг Домани 2024