And The Ship Sails On (1983) (And the ship sails on CD1.sub) Свали субтитрите
Казаха ми: "Ти си репортер - разкажи за всичко, което се случва!"
Но кой, по дяволите, можеше да знае какво ще се случи?
Всеки, случайно намиращ се на пристан №10 в Неапол
в едно юлско утро на 1914 г, щеше да стане свидетел на това...
Поръчано ми е да предам тази урна с прахта на Едмеа Тетуа.
Сеньор Партексано!
Разрешете да приема на борда прахта на Едмеа Тетуа.
Разрешавам.
- Мирно!
Моника, какво правиш?
- Много е горещ, мамо!
Почакай, докато изстине!
Дори съпругът ми да е съгласен, това още нищо не означава.
Мъжът ми е голям артист, но... не се сърди, скъпи...
но в бизнес делата е още младенец.
Не бих казал. Все пак аз съм тук за да защитавам интересите му.
Не е вярно! Вие не защитихте интересите му по този договор!
И ще ви кажа защо. Първо - рекламите.
Те не са изгодни за него.
Сменете рекламата на сопраното. Изпъква повече, отколкото мъжа ми.
Благотворителност или не, аз не желая вече да забавлявам тълпите млади глупави подрастващи.
Аз съм Рикотин! Изискан елитен комик!
Децата не са моята аудитория!
Интелигенцията винаги ме е ценяла!
- Ти така си мислиш, скъпи.
Последните рецензии са просто катастрофални.
Жилбер, френският критик...
- Изпълнявайте си договора!
Вие сте тук за да рекламирате моя филм, нищо повече!
Например, индусите в Бомбай казват...
макар, че не знам дали това е истина...
казват, че ако гледаш тигъра право в очите,
той няма да те нападне.
- Възможно ли е, сър Реджиналд?
Какво?
- Лесно ли е да се направи това?
Не, напротив. Няма нищо по-трудно,
особено ако тигърът...
ви гледа право в очите.
Къде отиват всички тези забележителни хора?
Защо са се събрали на борда на този приказен...
легендарен...
- Извинете, че ви прекъсвам,
но сте препречили пътя на сервитьорите.
Не бихте ли могли да се преместите в онзи ъгъл, например?
Разбирам.
- Много любезно от ваша страна.
Благодарен съм ви. Извинете ме.
И така, къде отиват всички тези знаменитости?
Тези носители на най-възвишените ценности
в пленителния свят на шоу-бизнеса и изкуството.
Сега ще ви ги представя.
Даровитият директор на Миланската Ла Скала.
Неговият прославен колега от операта в Рим...
същият, който беше въвлечен в скандала... знаете
А това е неговата втора жена,
бивша румънска певица. С гръб към нас седи
дъщеря му от първата му жена.
Неговия секретар, ексцентричен медиум с удивителна проницателност.
А до прозореца - легендарният диригент Фон Рупърт,
вундеркинд, детето-чудо. Повече дете, отколкото чудо.
Както винаги се държи за полата на ужасната си мамичка.
Вижте тази чайка, размахва крила като диригент, в стил...
Моята задача като хроникьор на събитията се усложнява
от количеството на сведенията, които трябва да ви представя.
Да видим сега... о, да.
Прочутият тенор Аурелиано Фучилето.
Това е онзи брадатия, който храни чайката.
Искаш ли? Не? Тогава аз ще го изям!
- Колко е духовит!
Двамата директора на Виенската опера, родом от Варшава.
Ах, тост, благодаря!
А това е опасната критичка Бренда Хилтън.
Как сте, Зилоев?
Това е най-дълбокия, най-мощния глас на света.
Мецосопранът Валениани и очарователната Инес Руфо Салтини.
Концертмайсторите братя Рубети. И накрая - тя,
която след смъртта на Тетуа стана най-великият глас
сред съвременните певици: Илдебранда Куфари.
Как се казвате, сеньор?
- Дейвид Фицмайер.
Какъв сте вие?
- Диригент.
Ах, диригент на оркестъра?
- Именно.
Благодаря. А дамата?
Тя е известна балерина.
- Ясно.
А тя как се казва?
- Шегувате се!? Светлана!
Цял свят я знае!
- Благодаря.
Ох, тя влетя!
Откъде да знам, че ще влети вътре!
Сигурно е домашна чайка!
Донесете ми стълба!
Партексано! Мрежа!
- Какво?
Донесете мрежата от моята каюта.
Никога не се е случвало! Извинете! Такъв глупав инцидент!
Наистина...
Страх ме е.
- Не бойте се, ще я хванат.
Непременно ще я хванат!
Сложете я там. Под полилея.
Между другото, кой ще се качи?
Тонино! Побързайте!
- Капитане, стараем се.
Така само ще я подплашат.
Ето мрежата.
Тонино, внимавай с полилея!
Свободната птичка излетя
да търси своята клетка.
Познаваме ли се, сеньор?
- Надявах се да взема интервю от вас.
О, говорете с моя секретар.
- Добре. Ще се видим по-късно.
Насам, красавице, насам.
- Хванаха ли я?
Хайде, излитай. Чао, красавице!
Затворете прозореца! Утре ще се преместя на друга маса.
Капитане, чайката излетя, изпращайки ви поздрави.
Явно не й е харесало менюто.
- Защо той не дойде на тази маса.
Мамо, едно перце ти влезе във врата!
- Махнете го!
Моля ви, махнете го!
- Не се вълнувайте, скъпа.
Но Илдебранда, това носи щастие.
- Не мога да видя нищо.
Птицата искаше да изрази своето уважение към вас. Заповядайте!
Не искам да го виждам!
Маестро!
- Едно, две...
Конна статуя с петметрова височина!
Това беше мечтата му. И тя се осъществи,
но той никога няма да я види. Бедният ми татко.
Да живее нашият херцог!
Аз съм журналист, трябва да взема интервю от Великия Херцог, моля!
Височайшата персона, която всички очаквахме - Великият Херцог.
На каква възраст е той?
Съдейки по политическата му кадърност - на около 8 години.
Съпровожда го неговата сестра, сляпата принцеса Лериния.
Загубила е зрението си като дете. Но... забелязахте ли
колко уверено върви редом с премиер-министъра!
Тази жена не се нуждае нито от съчувствие,
нито от нечия помощ, сякаш вижда като всички нас!
Супа от костенурки.
Вчера имаше чудесна крем-супа. Може ли и днес да си я поръчам?
Това беше зеленчукова супа.
О, и това също! Quaille truffer, да.
Искате ли да знаете защо беше организирано това пътуване?
Това е погребение. Вие ще попитате "Що за погребение е това?"
Да, дами и господа, това е погребение.
Всички тези знаменитости са се събрали тук на погребение.
Такава беше последната воля в завещанието на покойницата:
"Да бъда кремирана и прахът ми да бъде разпръснат
при изгрев слънце, в морето до острова, на който съм родена."
Това е остров Еримо, където е родена Едмеа Тетуа
и където жадува да се завърне душата й.
Едмеа Тетуа, най-великата певица на всички времена!
Вокалното чудо! Божественият глас!
Светло син.
Светло син и бял. Ултрамарин.
Светло син, ултрамарин.
Изумрудено зелен. Зелен. Светло син.
Тя възприема музиката във всички цветове на дъгата.
бял, бял, бял.
Сестра ми твърди, че всяка нота си има свой цвят.
Учените от Сотиере са установили, че някои хора притежават способност
да възприемат хроматическия цвят на звуците.
Извинете, че се намесвам,
но не вярвам, че някой може да докаже това.
Всеки може да твърди, че вижда цветовете на звука.
Сеньор Кунц, естествено, че не всеки притежава
такава чувствителна душа!
Не се съмнявам в това!
Само исках да отбележа, че е невъзможно да се докаже научно.
Ведъж когато бях болна, всички лица ми изглеждаха зелени.
Но всички ние можем да усещаме цвета на музиката.
И не само на музиката. Гласовете също си имат цвят.
Казваш, че гласът ми е сив. Но винаги ли е толкова сив?
Не винаги. Когато си разтревожен
гласът ти става ръждив, керемидено-червен.
А гласът на полицейския началник винаги е един и същ.
Жълтеникав, мръсно-жълт...
А какъв е цвета на гласа на нашия генерал?
Бих искала да го чуя, Генерале.
Това е моят глас. В никакъв случай не ставам за певец.
Странно!
Не виждам никакъв цвят. Глас без цвят...
като празнота, пълно отсъствие.
Празнота во главе на нашите Въоръжени сили, това е тревожно!
Ето тук... това е всичко, което остана от нея.
Заради тази малка урна,
толкова малка, и същевременно толкова велика,
приятели и почитатели от цял свят
наеха този разкошен лайнер,
управляван от нашия безстрашен капитан,
роден в непокорната Генуа.
Специя! Специя!
Специя, роден в непокорната Специя,
капитан Леонардо де Робертис
Малко объркахте реда, Роберто де Леонардис.
А аз какво казах?
- Роберто де Леонардис!
Правилно. И той ще ни отведе на остров Еримо,
където всички ние ще присъстваме на
тържествената погребална церемония
разпръсквайки ...
Сър Реджиналд!
Извинете ме.
Сър Реджиналд!
Извинете, само два въпроса.
Вярно ли е, че точно вие сте организирали дебютът на
на нашата божествена певица в Лондон?
Точно така. Извинете.
- Благодаря.
Виж, Руди, той я търси.
Това е второ кормило, в случай, че първото излезе от строя.
С него може да се маневрира, без помощта на първото.
А кога го използвате?
- В аварийни ситуации, както казах.
А какво има долу?
- Моля, последвайте ме.
Той е египтянин. Казват, че е бил любовник на нашата велика актриса.
Притежава всички железопътни линии в своята страна.
Има огромен пенис, виолетов на цвят.
Така съм чувал, естествено.
А, ето го отново! Не е успял да я намери.
Странни слухове се носят за нашия барон и неговата мила съпруга.
Видяхте ли го? Колко е разтревожен, нали?
Тревоги и копнежи...
Твоето "фа" не става за нищо, не чуваш ли колко е фалшиво?
Какво значи фалшиво? Съвсем перфектно е.
Това е идеално "фа". Ако се отлее дори една капчица вода
ще се превърне в съвсем друга нота!
- Трябва да е малко по-ниска.
Но понеже си глухо магаре, ти си продължаваш с твоето фа, фа, фа.
Височината на тона трябва да е малко по-ниска. Фа-бемол!
Прекрасно! Изглежда като нарисувано!
О, виж, Лиза! Виж! Луната!
Слънцето и луната, едновременно.
Като слушам увертюрата към Севилският бръснар, тръпки ме побиват!
Това е Андромеда. А тази малка звездичка, вдясно от
съзвездието Орион, е открита само преди 50 години.
Точно така, сър Реджиналд. Истински урок по астрономия.
Тази звезда се нарича Кауда Павонис.
Тя е сребристо-синя, виждате ли? Но сега е изумрудена,
а сега проблясва в оранжево.
Знаете ли кой я е открил? Един знаменит хирург,
астроном-любител.
Може ли да отгатнете неговото име? Реджиналд!
Абстрахирайки се от мита за великата певица, всъщност тя беше много...
чувствително и самотно момиче... всеки беше готов да й помогне.
Но може би вие се интересувате от някои подробности за нейния живот?
Тази дама е нейна братовчедка, защо не попитате нея?
...казваше, че бих могъл да пея...
Капитане!
- Сеньор Орландо.
Как сте, преподобни?
- Какъв изглед!
От едната страна студената луна.
- Добър вечер.
О, Божествена!
- От другата страна горещото слънце.
Красота! А между светлината и тъмнината,
между огъня и леда, се намирате вие, Илдебранда!
Колко поетично.
- Може ли да ви правя компания?
Много е влажно тук.
30 години минаха откакто я видях за последно.
Не мога да си спомня нищо. Съжалявам, тогава бяхме още деца.
Благодаря, сеньора. Все пак ми разказахте нещичко.
Казва, че при пълнолуние страда от безсъние и се изнервя...
Здравейте! Вие кой сте, приятелю...
Не ви познавам, но съм длъжен да пиша за вас...
и за онзи шишко например, който ми маха в момента.
Кой ли го знае какъв е? Странна е моята работа, нали?
Тя никога не четеше договорите си.
- Има ли местенце и за мен?
И не ги подписваше.
Всякаква практичност сякаш й беше дълбоко чужда.
Всички сме роби на навиците си, всички.
Но тя знаеше своите права по договора до най-малката подробност.
И то по-добре от всеки адвокат.
Веднъж, на път за театъра, тя ми каза:
"Не може ли да махнем моето име от този афиш?"
Не, мисля, че тя прекрасно осъзнаваше своето лично обаяние.
Тя покоряваше всеки около себе си...
- Не, само така изглеждаше.
Но в действителност беше ужасно несигурна в себе си.
Боеше се от непознати...
Може би е време да забравим тази приказка за плахото момиченце,
поне в знак на уважение към нея.
Плахо момиченце! Та от нея се страхуваха всички, освен мен!
Твърдите, че е била агресивна?
- Тя хвърляше неща по хората...
Точно така, замерваше ги...
- Аурелиано!
Всъщност, не знам, лично аз никога не съм имал проблеми с нея.
Бих искал чаша червено вино.
- Разбира се, сеньор.
Може би Ламбруско?
- Ламбруско...
Тя беше перфектен партньор, ценеше ме високо,
и това правеше нашето сътрудничество идеално.
Винаги казваше, че аз съм най-добрият италиански тенор.
Истина е! Тетуа винаги казваше:
Да пееш със Сабатино Лепори е цяло удоволствие!
В дома ми се възхищаваше на една малка картина.
"Тя ме кара да плача" казваше тя със сълзи в очите.
А вие? Нямате ли какво да ни разкажете?
Най-удивителният факт, който знаем за нея е,
че в последния акт на Травиата тя действително вдигаше температура.
До толкова изцяло се вживяваше в образа на Виолета.
Мамо, а ти обичаше ли Тетуа?
Е, тази вечер беше от най-добрите ти, нали?
Едва не налетях на него, като излизаше от каютата...
около него витаеше доволство. Кажи ми... струваше ли си той?
Отговори ми, Виолет!
Искам да се наспя тази нощ. Толкова съм уморена.
Е? Искам да знам всичко, всяка подробност.
Още на пристанището си го набеляза, нали?
Стига, Реджиналд, спи ми се!
- Колко далеко стигнахте?
Дойде да оправи лампата, нещо се беше развалила.
Можеше да измислиш нещо по-добро, Виолет!
Знаеш, че се боя от тъмното!
Ти си пачавра! Невероятна! Кажи ми това с твоето гласче.
"Да, Реджиналд, аз съм невероятна пачавра!"
Не мога повече да понасям това!
Няма да го преживея!
- Да!
Дай ми това тъпо мече!
- Не! Само не него!
Кучка!
Защо? Защо ми причиняваш това?
Да, заслужил съм си го. Прави всичко, което искаш!
Ти имаш нужда от това...
ти си моята кралица,
моето момиче, моята господарка.
Моля те, Виолет...
прави го винаги, харесвам това, още...
още...
"Вокален феномен"
"Божествен глас" "Сто певици в една"
Колко много определения, колко много думи.
Колко много истории, написани за теб.
Но нито една от тях не казва, каква си била всъщност.
Твоето любимо цвете. Пак ще го получаваш всеки ден.
Никой и никога не успя да те разгадае, любов моя.
Единствено аз знам коя в действителност беше ти.
Ти си дете, родено от морето.
Помниш ли стиховете, които ти писах?
"Ти си богиня, от морските вълни родена"
Кой е?
Кой сте вие?
Ваше височество, аз съм просто журналист.
Извинете!
- Лека нощ.
Благодаря.
- О, няма нищо.
Граф ди Басано. Романтична личност.
Много романтична.
През всичките тези години, всяка вечер той й носеше едно рядко цвете.
"Рубенс Пистила". Видяхте го в каютата му, нали?
Но според мен...
той никога не е бил влюбен в нея.
Може би, чак сега... след като вече е мъртва.
Съмнителен тип! Твърде съмнителен!
Под предлог, че ще създаде музей в нейна чест,
той успя толкова години да живее на неин гръб.
Така...
Това са разни бележчици...
които нахвърлях за себе си,
за моя репортаж: "Аз все пиша, разказвам...
"Но какво всъщност искам да разкажа?
"Историята на едно морско пътешествие?
"Или историята на един жизнен път? Но това не се разказва с думи...
"Този път трябва да се измине"
Банално, нали? Толкова много е писано за това.
И то по-добре от мен!
Но всичко на този свят вече е казано! И направено!
Това е прочутото котелно помещение.
Какво ви е?
Това е един голям котел, който никога не се спира.
По колко часа на ден работят тук?
Те толкова са свикнали тук, че горе на палубата им става лошо.
Сеньор Капитан, имаме една малка молба.
Какво искате?
- Помолете сеньора Куфари да ни попее!
Викайте по-силно!
Искаме да чуем сеньора Куфари!
- Да не сте се побъркали?
Това е лудост!
Не, приятели, за нищо на света!
- Изпейте ни нещо, прекрасна сеньора!
Браво, брависимо!
Браво, браво!
Пазачът е турчин. Много е привързан към това чудовище.
Какво казва? Разбрахте ли го?
- Каква воня...
Той казва, че откакто е на борда, носорогът отказва да яде!
Трябва му свеж въздух!
Как може да се излекува?
- Кой ще го разходи по палубата?
Пазачът твърди, че звярът тъгува по своята възлюблена.
Има ли си някакво име?
- Вижте колко е отпаднал.
Някога мили ли са те, момче?
Лошо ли ти е, приятелче?
Да не е пиян?
Всички животни на борда страдат от люлеенето и клатенето.
Освен това, страдат и по другарите си по клетка.
Простете.
- Какво?
Изведете ни от тук.
- Момент. Да, да. Сега.
Този дребосък го качихме на борда в Генуа.
Караме ме го в Амстердам.
Тези дебелокожи винаги ни създават главоболия на борда.
Помните ли, сеньор Партексано, как превозвахме един слон?
Не.
Но как?
- Не си спомням.
Не, не! Това беше на кораба "Брешия".
На един гризач му хрумнала глупавата идея да иде на гости при слона.
Чудовището изпаднало в такъв ужас, че разкъсало веригите си,
и хвърлило двама моряци в морето.
И тук ли се срещат плъхове?
Плъховете, сеньора, са неизбежни гости.
Те обичат пътешествията по море.
Да! Наистина е влюбен. И какъв е резултатът от това?
Любовта е като болест, изтощава...
- Какво говорите?
Когато съм влюбен, аз ставам по-силен и два пъти по-дебел..
Любовта е здравословна!
Кое е това момиче?
Той е влюбен.
Внимателно...
А сега...
Пази се!
Кой е? Какво правите? Помощ!
Пуснете ме! Боли!
Ще ви обясня, аз съм журналист...
и много искам да се срещна с Великия херцог.
Трябва да взема интервю. Можете ли да ми помогнете?
Казва, че е журналист и иска интервю с херцога.
Слушайте! Аз съм уважан пътник на този кораб.
Известен журналист, изпълняващ своята работа.
Информирам читателите за световните събития!
Ще се оплача на капитана! Журналист тук! Ужасно!
Той е журналист и иска интервю с херцога.
Той е преуспяващ италиански журналист.
Иска да ви зададе няколко въпроса.
Ваше величество!
Добре. Но само с преводач.
- Пуснете го.
Пуснете го!
Съжалявам.
- Няма нищо.
Херцогът ще ви даде интервю, но само с преводач.
Вие си задайте въпросите, а аз ще ги преведа.
Благодаря.
- Можете да започвате.
Интервю! Няма си и представа, колко малко неща са ми известни...
Знаем, че сте били поклонник на нашата божествена певица,
и фактът, че удостоявате това пътуване
с височайшето си присъствие, ни трогна дълбоко.
Изхождайки от вашата изключителна човечност, ще си позволя да ви помоля
за няколко думи за утеха и надежда. Надежда за всички нас,
които живеят в неведение за бъдещето и обратите на съдбата,
разтревожени от международното положение.
Благодаря.
Италианският журналист казва, че повечето хора са нещастни,
и струва ми се, очаква от вас някакви утешителни слова.
Аха, но как точно формулира въпроса си?
Какъв точно е вашият въпрос?
Как херцогът оценява международната ситуация?
Благодаря.
Иска да коментирате международното положение.
Всички ние седим на върха на планината.
Херцогът каза, че всички ние седим на върха на планината.
Извинете, че се намесвам, но Негово величество каза
"ръба..." и така нататък...
Граф Кунц ме поправи. Н.В. е казал "ръба на планината"
Обаче аз мисля, че каза "на върха".
Какъв ръб?
Той пита, Ваше величество, какъв ръб?
Извинете. Херцогът използва метафора.
Той казва, че всички ние седим на ръба на планината.
Граф Хупенбах казва, че херцогът е използвал метафора.
И проблемът не е дали е "връх" или "ръб".
Но според мен все пак е "връх".
Но, вижте...
- Не, не, връх...
Но все пак...
- Връх.
Той имаше предвид "ръб"!
- Немският ми е като роден език... връх!
О, Господи!
Какво иска да каже?
- Мисля, че негово величество казва...
Ще се откаже ли Тройният съюз от своите обещания?
Ще оставите ли Италия на произвола на съдбата?
Ваше величество, журналистът...
Пум, пум, пум! Превеждайте!
Херцогът каза "Пум, пум"!
Ръба на планината?
Кратер на вулкан!
Ние седим върху кратер на вулкан! Абсолютно!
Сега го разбрах! Това е трагедия! Благодаря.
Кратер на вулкан! Безспорно това е катастрофа!
Интервюто завърши.
"Интервюто завърши"
Разбира се, благодаря Ваше величество.
Погледнете, мама!
Вижте!
Да опитаме пак, маестро.
Сеньор Орландо.
- Благодаря, скъпи мой.
Вече втори ден плаваме и засега всичко върви добре.
И за да запомним завинаги този паметни мигове
всички ние се фотографираме.
Две, не три! Четири! Там са, ето ги...
Нашият мил тенор Фучилето иска да стане делфин.
а двамата концертмайстори - ловци на китове.
Колко са забавни тези морски пътешествия.
Няколко дни плаване ти се струват цяла вечност.
И вече имаш чувството, че винаги си познавал своите спътници.
Капитане!
Не мърдайте!
Само една минутка, моля, внимание...
Моят дядо обожаваше своите портрети.
Половината си живот прекара, позирайки на художници.
Тогава се позираше много по-дълго, отколкото сега.
Добре ли съм така?
Колко по-щастлив щеше да е народът ни,
ако го управляваха тези нежни и деликатни ръце.
Всички очакваме този ден.
Усмихни се, татко!
- Усмихвам се.
Забелязахте ли, че винаги падаме когато той раздава?
Сеньор Орландо, имаме нужда от пресата тук.
Елате с нас. Нашият руски приятел твърди,
че с басовия си глас може да предизвика каталепсия.
Добро утро на всички!
Една кокошка!
Моля.
- Какво?
Една жива кокошка!
Трябва му жива кокошка!
- Да, скъпи приятелю,
простете, че нахлуваме във вашето гастрономическо светилище,
но наистина се нуждаем от кокошка.
Трябва да проведем един експеримент.
- Сложете я тук.
Ексериментът е малко странен, но особено важен.
Всички вие ще сте свидетели. Имаме разрешението на капитана.
Няма да ви казвам предварително за какво става въпрос,
но ако се получи, това ще е изключителна изненада!
Съгласни ли сте? Благодаря ви.
Благодаря!
- Моля.
Елате, трябва да увековечим тези събития за потомството.
Какво да правя с нея?
- Сложете я на масата.
Не, сложете я с глава към мен.
Сега моля за тишина!
Може би ще снесе яйце!
Вижте, заспа!
Невероятно, бедното пиленце.
- Да, очите са затворени!
Какво му стана?
Господи, припадна! Доктор!
- Дръпнете го от огъня!
Краката да са по-високо от главата!
- Изнесете го на чист въздух!
Вода!
Видях как пребледня. Изнесете го навън!
Напръскайте лицето му с вода.
Дишайте дълбоко, сеньор.
Още не се е аклиматизирал.
Вече е по-добре, всичко свърши.
Кокошката спи! Вижте, спи! Наистина се получи!
Вярно е, спи.
Той я приспа!
И вас също.
Съмнявам се, че сте удовлетворена
от вчерашната репетицията на "Oratorio in Memoria"
За да изпълнявате Реквием в памет на Едмеа не е достатъчен талантът
и техниката ви. В изпълнението си трябва да вложите и искрената си
признателност към великата актриса, която всички обичахме.
Тя безспорно е най-великото сопрано за всички времена.
Готова ли сте, Илдебранда?
Каква е тази странна миризма?
На колко години съм аз?
- Моля?
Не ви разбрах?
- Е, колко години ми давате?
Не бих могла да кажа, не умея да отгатвам възрастта.
Опитайте, не се бойте!
Кажете ми поне на колко изглеждам?
Не знам.
Може би на възрастта на баща ми.
А на каква възраст е вашия баща?
За мен баща ми винаги ще е млад.