Presumed Innocent - 01x08 (2024) Свали субтитрите
Той го е сложил, кой друг?
Мислиш, че е Ръсти?
- Кой друг ще е толкова отчаян?
Добре ли си, Томи?
Не.
Котката е уплашена, ще я занеса горе.
НЕВИНЕН ДО ДОКАЗВАНЕ НА ПРОТИВНОТО
Какво има?
Какво?
Направиха ли анализ?
- Няма ДНК и отпечатъци, почистен е.
А как да сме сигурни, че това е ръженът на Каролин?
Няма как, но може би ти знаеш.
Майната ти.
- А и това.
Не доказва нищо.
Доказва, че някой се опитва да ме сплаши или натопи.
Че някой ме презира и е изпаднал в отчаяние.
Искате да го включите?
- Как?
Не е ясен притежателят, не оневинява,
не можем да установим дали е оръжието на убийството.
Чистачката не може ли да го разпознае?
Каза, че изглежда същият, от същия комплект е, но само толкова.
И жилището ви е обследвано?
- Да, няма ДНК и отпечатъци.
Внимавали са.
- Взлом ли е?
Не, имам котка и оставям отворена врата.
Ако работя до късно, съседката ми идва да я нагледа.
Имаш котка?
Да.
- Добре, нека помисля.
Отново казвам - на драго сърце бих прекратила делото.
Други предложения?
Обвинението е готово да продължи, но е редно да уведомим журито.
Ще им обясним, че не може да се счита за улика.
А Колдуел?
- Защо би искал да натопи Томи?
Вбесихте го.
- За да те оневини ли?
Трябва да поговоря с клиента си. Благодаря.
Да, глупав въпрос.
Питам само дали сте го разпитали.
Ръсти, успокой се.
Това е просто…
- Успокой се.
Не искаме да го вписват като улика, нито пък да го споменават.
Независимо от обясненията.
- Може да посее съмнение.
Защо Томи би го съобщил, ако иска да скрие нещо?
Това, че ръженът е у него, не помага особено на тезата му.
А и с бележка "Начукай си го"? За мен е постановка.
Имал ли си случай като прокурор да кажеш:
"Открих оръжието на убийството в кухнята си."?
Не ни е от полза. Пък и ако искаме да посочим Ренълдс в даден момент,
това ще ни попречи.
- Сега пък искаш да го посочим?
Няма мотив да топи Томи.
- Да разпитаме Колдуел.
Защо да топи Молто?
Знам ли? Има ли значение?
Не е важно каква е истината, а да възбудим обосновано съмнение.
Чуй ме. Ако журито реши,
че ръженът е подхвърлен, а това е много вероятно,
няма да се усъмни в Колдуел, ще се усъмни в теб.
Значи не искат да споменават ръжена?
Не е допустимо доказателство, така че няма полза.
Може да ми навреди, аз бих имал мотив.
- Ами ако медиите научат?
Ако е в интерес на обвинението, защо Томи ще си мълчи?
Ако се разчуе, ще прекратят делото,
а той не го иска - мисли, че ще спечели.
Казваш, че не са сигурни дали е същият ръжен.
Той е.
Дръжката е обелена на едно място. Познах го.
Каза ли им?
- Не.
Веднъж разпалих огъня с него. Добре че няма мои отпечатъци.
Здрасти.
Какво има?
- Ще го изнесеш ли? Ей сега идвам.
Ако умреш до 20 минути след хранене, храната още ще е в стомаха.
Част слиза в дванадесетопръстника - входа към дебелото черво.
Имало ли е храна в стомаха на Каролин Полимъс,
когато е умряла?
- Не.
След колко време се изпразва стомахът?
Течните и полутечните вещества го напускат бързо, до два часа.
Белтъчините и мазнините - след 2,5 часа.
Ориз и боб - около три.
Касовата бележка с час 20:27 сочи,
че пилето "Гун бао" и раците "Рангун"
са били доставени на адреса на г-ца Полимъс в 20:55 ч.
Да.
- А при настъпването на смъртта
стомахът й е бил напълно празен?
- Да.
Д-р Кумагай обаче установява, че е починала около 22 ч.
Греши. Смъртта е настъпила между 1 и 3 ч.
Как е могъл да сбърка с толкова много?
Не знам. Щом стомахът е празен, са минали поне четири часа.
Ами ако не е яла раците?
Поръчала ги е, дошли са.
Не е ли възможно някой да е дошъл по същото време
и да я е убил, преди да е яла?
В кухнята имаше полупразна кутия с китайско.
Открихте ли следи от тази храна в дванадесетопръстника?
Имаше следи от храна.
А ако е била от обяда?
- Всичко е възможно.
Можете ли да заключите със сигурност, че е яла китайска храна?
Не.
- Благодаря ви.
Да уточним.
Понастоящем работите само като вещо лице за съдебни защитници?
Дават ви доклад, изказвате мнение
и защитниците решават дали да ви използват,
но ако мнението ви не е в полза на защитата,
не ви наемат?
- Професионалист съм.
Свидетел, на когото плащат само ако мнението ви е в тяхна полза,
а днес съдите за часа на смъртта по стомашното съдържание
и заключавате, че жертвата е яла китайска храна в 22 ч.
Но не можете да потвърдите, че действително я е изяла.
Прав ли съм? Благодаря ви.
Да кажем, че днес успяхме да убедим или да наведем журито на мисълта,
че Каролин е била убита в полунощ или по-късно.
Трябва да докажем, че по това време си бил вкъщи. Възможно ли е?
Да, аз мога да го потвърдя.
Не можем да я призовем.
- Защо?
Пристрастна си, а и ще им дадеш лесна възможност
да представят Ръсти в негативна светлина.
"Г-жо Сабич, нали не сте знаели, че е спял с жертвата?"
"И дори след като ви е уверил, че е престанал, после е започнал пак?"
"Нали не ви е споделил, че е бил в дома й в нощта на убийството?
Че е забременяла от него? Отворен брак ли имахте, г-жо Сабич?"
"Той знае ли всичко за вас? Всички имаме тайни.
Той знае ли за Клифтън, приветливия квартален барман?"
Какво правиш?
Да не сте ме следили?
Понякога наемаме частни детективи с довода, че истината ще ни помогне.
Понякога помага.
Ще кротуваме. Възбудихме съмнения, защо да рискуваме?
Съгласен съм.
На финала съм аз.
А, не.
Тук вече не съм съгласен.
Животът си е мой, остави на мен.
Ръсти, не си спечелил журито на своя страна.
Защо да повярват и на една твоя дума? Опомни се, за бога.
В Мейн, където съм отраснал, и за най-дребното нещо викаме човек.
Финалната пледоария е моя. Съмненията на журито са ми от полза,
но не и съмненията на адвокатите ми, камо ли тези на най-добрия ми приятел.
Оттегли се.
- Невъзможно е.
Възможно е, щом не следва съветите ти.
На този етап съдията няма да ме освободи.
Ще го сметне за предубеждение.
Той не е добре.
Добре или не, невинен или виновен, той ще се подготви.
Скъпи, това дело едва не те уби веднъж.
След него се пенсионирам, обещавам.
Ще се разхождам, ще кося,
ще пия студен чай с теб, ще водя съвсем обикновен, спокоен живот.
Но още сме много далеч от този момент.
Няма веществени доказателства, нито свидетелски показания.
Нико Дела Гуардия… А и Лиам Ренълдс…
Колдуел, други неразследвани…
… мен от самото начало…
… жертвата. Аз също. Точно това…
В 15-годишната ми кариера на прокурор в този велик град никога не съм…
… каза, че изпитвал чувства към жертвата.
Аз също изпитвах чувства. Много я обичах.
Много ми липсва и искам да открия извършителя,
като всички други. Разбирам, че…
Здравей.
Репетирам заключителната реч.
Виждам. Трябва ли ти помощ?
Учила съм астрономия, познавам кога някой се държи като извънземен.
И ти ли, дъще?
Цезар накрая си е бил малко луд.
Да те предадат всичките ти приятели…
Как да не полудееш?
Татко, сериозно.
Заключителната реч?
Майка ти ли те прати?
Аз най-добре ще се защитя.
Имам голям опит.
Ще се справя.
Добре.
Хубаво.
Само основното. Не се отплесвай как Томи е истинският убиец,
или Лиам Ренълдс, или бившият й.
Чуваш ли?
Ръсти?
Да, чух те.
Така.
Да чуем защитата.
Както вече знаете, името ми е Ръсти Сабич.
Аз съм обвиняемият.
Обвинен съм в убийство.
Болно ми е, че трябва да го кажа тук,
пред съпругата и децата ми.
Уликите доказаха, че съм предал семейството си,
хората, които обичам.
Няма как да залича мъката, която причиних на жена си,
и вероятно никога няма да си върна уважението на децата си.
Но уликите не доказаха, че съм убил Каролин Полимъс,
защото не съм я убил.
Имах връзка с Каролин, която пазех в тайна.
Тя е забременяла от мен, но го научих едва след смъртта й.
Бях там в онази нощ като всеки друг път,
но уликите не доказаха нищо друго.
Нямаше очевидци, нямаше кръв
или улики по тялото и дрехите ми, в колата или в дома ми.
Отпечатъците ми са в дома й,
защото бях там в онази нощ и в предишни нощи,
но уликите не доказаха нищо друго.
Томи Молто се изправи тук в началото на процеса
и ви каза, че изпитва чувства към жертвата.
Аз също изпитвам.
Много държах на нея.
Много я обичах.
И много ми липсва.
И като мнозина други искам да открия извършителя.
Да го заловя.
Също като полицията и окръжния прокурор Томи Молто.
Той го иска толкова силно,
че поради липса на друг е готов да осъди мен.
Вписвам се идеално.
Признавам, всички обстоятелства сочат към мен.
Но не само към мен.
Има и други хора, които са били обсебени от Каролин.
Майкъл Колдуел, синът на жертвата, който също е бил там в онази нощ
и е бил много сърдит на майка си,
е имал достъп до досието на Бъни Дейвис.
Но никой не обследва дрехите, тялото или дома му.
Нямаше заповед за арест на баща му, Долтън Колдуел.
И той е бил сърдит на жертвата и може да е чел досието на Дейвис.
Могат ли тези улики да докажат, че Майкъл или Долтън са убийците?
Не, но ви кара да се замислите.
Съдят мен, пристрастен съм.
Но за 15-годишната ми кариера като прокурор
в този велик град не съм повдигал обвинение срещу някого,
без да съм осигурил доказателствена тежест,
а именно това направи обвинението.
Обвини ме в престъпление,
което не може да докаже, че съм извършил.
Няма веществени доказателства, свидетелски показания
и оръжие на убийството.
Има и други заподозрени, които не са разследвани.
Да добавим и Лиам Ренълдс, който публично заплаши жертвата.
Не е ясен точният час на смъртта. Така че има цял куп съмнения.
Което поражда въпроса…
Защо изобщо сме тук?
При дела с висок обществен интерес задачата на обвинителите,
които впрочем са политици, е да удовлетворят обществеността.
Те просто трябва да хвърлят вината върху някого.
Който и да е. В случая аз съм най-добрият им шанс.
Аз съм най-добрият шанс на Томи Молто. Той ме преследва от самото начало.
Всички видяха неговата неприязън и презрение към мен.
Поставил си е цел.
В това дело най-важен не е Томи Молто,
нито аз или дори Каролин,
поне що се отнася до въздаването на справедливост. Важните сте вие.
Положили сте клетва и дългът ви повелява,
че за да осъдите някого, трябва вината му да е доказана отвъд всяко съмнение.
Приемам вашето презрение.
Заслужавам го.
Като съпруг…
Като баща…
И като човек.
Но не съм убил Каролин Полимъс,
затова и няма доказателства.
Не съм почтен човек.
Но иронията е там, че се надявам вие да сте такива.
Благодаря ви.
Подсъдимият говори за любовта си към жертвата,
но в този процес си пролича и г-н Сабич го призна,
че това не е било само любов, а мания.
Искал да открие извършителя.
Като главен зам.-прокурор имаше уникална възможност да го направи.
Дори водеше разследването.
Първите 48 часа след всяко убийство са най-важни за разкриването му.
Но какво е правел в тези важни часове? Укрил е информация, възпрепятствал е,
наредил е на нашия инспектор да изпраща уликите само на него.
И в никакъв случай на мен.
Премълчал е, че е имал сексуална връзка с жертвата,
че раздялата им е била мъчителна,
че е бил в дома й в нощта на убийството.
Скрил е всичко това. Това не е поведение на невинен,
особено пък на човек, натоварен със залавянето на убиеца.
Той е лъгал. Укривал е факти.
Подкупвал е и е изнудвал хора да признават неверни неща.
Нападнал е главния ни съдебен лекар и е пребил потенциален свидетел.
Това е в разрез с твърденията му, че е невинен и не е агресивен,
както се мъчи да ни убеди.
Добрата му приятелка Юджиния Милк заяви, че не е бил на себе си
в дните преди убийството и е мислел само за Каролин.
Изпратил й е 30 съобщения в деня на убийството,
включително това: "За каква се мислиш, мамка му?".
"За каква се мислиш, мамка му?"
Бил е там, видели са го там, има негова ДНК и отпечатъци,
и ви заявява най-невъзмутимо, разчитайки на неустоимия си чар…
Казва ви: "Няма неоспорими доказателства".
Нима?
Подсъдимият е много умел лъжец.
И убиец.
Вижте какво й е сторил.
В онзи ден отива там след куп съобщения, тя го отблъсква,
а вечерта, когато е видян последно с нея,
й причинява ето това.
А после става и ви заявява:
"Може да е бил Лиам Ренълдс или бившият й съпруг".
Дори загатна, че може да съм бил аз. Може да съм аз. Сигурно.
Това вече си е чисто отчаяние. Нормално е.
Но не е нормално да намеква за сина й и да го обвинява
за стореното.
Това е пъклено коварство. Поведение на социопат.
Като главен зам.-прокурор
подсъдимият е имал възможност да залови убиеца на Каролин Полимъс.
Но вместо това е укрил факти и е възпрепятствал разследването.
Защо? Защото е знаел, че убиецът не е някъде там.
Убиецът е пред нас.
Има възможност да въздадем правосъдие и тази отговорност се пада на вас.
Нали? Позова се на моето… Как го каза?
Моето презрение!
Проблемът бил моето поведение, моето презрение.
Умолява ви да се вгледате в мен. Добре, погледнете ме, вижте ме хубаво.
Но после
се вгледайте добре в него.
Това е най-тежко. Чакането. Макар че загубата е още по-тежка.
Няма как да знам.
Защото си твърде специален, за да загубиш.
Така предполагам.
Сериозно, как да тълкуваме дългото бавене?
По-дългото заседаване на журито е в полза на защитата.
Здравей.
По-добре да си вървим. Може доста да се забавят.
Пък и се притеснявам за котката.
Смешно ли ти е?
- Стига де, майтапя се.
Просто няма смисъл да висим тук.
- Знам.
Да идем да пийнем нещо.
- Явно така се е застраховал.
От самото начало. Ръженът.
Ако загуби делото, ще го използва да обжалва или нещо подобно.
Какво, мислиш, че Ръсти е оставил ръжена у вас ли?
Какво изобщо е виждала в него?
Може ли да те питам нещо лично?
Много ли я обичаше?
Честно.
Ще обявят присъдата.
Така.
Изправете се, г-н Сабич.
Г-жо стенограф, прочетете присъдата.
- Да, г-жо съдия.
"Съдът на щата Илинойс, окръг Кук,
по делото "Народът на щата Илинойс срещу Рожат К. Сабич",
номер 6710098,
ние, журито по горепосочения иск, признаваме подсъдимия Рожат К. Сабич
за невинен по обвинение в убийство
в нарушение на раздел 609.195 от Наказателния кодекс,
престъпление срещу лицето Каролин Полимъс,
посочено под номер едно в съдебния иск."
Направо не ми се вярва.
Всичко свърши, нали? Не могат да обжалват или да възбудят ново дело?
Няма да обжалват, свърши се.
Но ако не дам изявление, няма да си тръгнат.
Естествено, удовлетворен съм от присъдата.
Беше въздадена справедливост, както правна, така и морална,
защото не съм извършил престъплението.
Но още нищо не е приключило.
Каролин Полимъс не е получила справедливост.
Убиецът й е на свобода и убийството остава неразкрито.
Правосъдната система и особено прокуратурата имат дълг към нея.
Тя заслужава много повече.
Но не го получи, защото онези, които трябваше да въздадат правосъдие,
бяха подведени от своите амбиции и емоции.
Томи Молто от самото начало бе като кон с капаци.
Пренебрегна важното, претупа разследването
и окръжната прокуратура допусна сериозен гаф.
Не търсеха истина, а лично отмъщение, което не помогна на Каролин Полимъс.
ТОМАСИНО МОЛТО ГЛАВЕН ЗАМ.-ПРОКУРОР
Томи, представи се великолепно на делото. Наистина.
Имахме косвен набор от факти и ти направи всичко възможно.
Той ме победи.
Не успях да я защитя.
Тя не получи възмездие, не бях на висота.
Не, чуй ме, Томи.
Забрави и продължи напред.
В Чикаго сме.
Тук има толкова големи мерзавци, които да преследваш.
Трябва да продължим да си гледаме работата, нали?
А лично ти трябва да забравиш Ръсти Сабич.
Трябва.
Имаме много работа, да се захващаме.
Вече можем да отидем на почивка. Стегнала си багажа.
Да.
По съвет на д-р Ръш.
Ако се случи отново.
Отново ли?
- Да.
Ако отново импулсивно се хвърлиш да рушиш семейството ни.
Отново?
Всъщност веднага разбрах, но после се разколебах.
Накрая се убедих окончателно.
- Ръсти, изобщо не те разбирам.
Непрекъснато си повтарях: "Аз съм виновен, вината е моя".
И трябваше да защитя семейството си, да защитя теб, така че го сторих.
Но ме изуми нормалното ти поведение на следващия ден.
Не мислех, че може да убиеш някого и дори да не трепнеш.
Мислиш, че съм убила Каролин?
Не, била е друга личност, но в твоето тяло,
точно както друг човек в моето тяло я завърза.
Как така ти си я завързал?
За да те прикрия.
Какво?
Същата нощ се върнах там.
Господи! Боже мой!
Каролин!
Не! Каролин?
Първо понечих да повикам линейка, ако по някаква случайност е още жива,
макар че очевидно не беше.
Мамка му!
И тогава разбрах.
Само един човек би могъл да го извърши.
Затова не повиках линейка, за да предпазя този човек,
за да не заподозрат него.
Ами всички онези догадки за…
Лиам Ренълдс?
Лесно се изтръгват фалшиви признания.
Предложих му намалена присъда, обикновено е достатъчно.
Ръсти, ти си болен.
- После се замислих: "Сигурно греша".
Но Джейдън ми обясни за дисоциацията, как човек се дистанцира от себе си
и не прави ясна връзка за свое действие.
И осъзнах, че точно това е станало.
Превъртяла си заради Каролин, а на другия ден
все едно някой друг е извършил убийството.
Ти си луд.
И грешиш!
Не греша.
След флирта с бармана започнах да следя колата ти.
Какво?
Знам, че ти си подхвърлила ръжена у Томи Молто.
Вероятно за да ми помогнеш, но си отишла там.
Не беше тя.
Аз бях.
Какво?
Помислих, че след твоите показания ще те осъдят.
Само това ми дойде на ум.
Чакай, какво…
Отидох дотам с колата на мама.
Какво?
Оставих ръжена в кухнята му.
Джей?
Не!
Откъде взе ръжена?
Отидох да й искам обяснение.
Здравей.
Не.
Не искаш ли чай?
- Не.
Казах й да стои далеч от теб.
От семейството ни.
Не аз упорствам, а баща ти.
Не ме оставя на мира.
- Не е вярно.
Напусни работа и повече не се доближавай до семейството ми.
Да не си припарила!
Ще стоя далеч от него.
Но животът ни вече е преплетен.
Бременна съм.
От него.
После се прибрах с колата вкъщи
и реших, че е било само сън.
Но не беше.
Докато вие закусвахте, се извиних, че не ми е добре,
изчистих колата
и зарових ръжена.
Чуй ме сега.
Повече няма да го споменаваме. Слушай ме внимателно, Джей.
Направила си всичко това при един вид самозащита.
В защита на семейството.
Но аз задействах събитията.
Вината е моя.
Ще запазим семейството си.
Нали?
Обичаме се.
Ние сме семейство и се обичаме.
Да! Да!
Идеална е.
Някой иска ли сос?
Благодаря.
ПО РОМАНА НА СКОТ ТЪРОУ
Превод и субтитри ЖИВКО ТОДОРОВ