Shef - 06x21 (2024) Свали субтитрите
Боклук.
Аз, генерал-полковник Сергей Новожилов,
роден на 27 август 1965 година,
завършил Военния институт на МВД в Санкт Петербург,
доктор на юридическите науки,
от 2021 година заемам длъжността...
Няма да чета това!
Глупаво е. Не ви молим да лъжете.
Напротив, искаме да кажете истината на хората.
Може би за първи път в живота. Продължавайте!
Нали ви казах, няма да чета това. Или ще ме изтезавате?
Ще ме изтезавате? Опитайте.
Все пак ще ви се наложи да кажете този текст.
Ш Е Ф ЪТ РАБОТА ЗА МЪЖЕ
Как е възможно?
ИНТЕРЕСИТЕ НА ДЪРЖАВАТА Отвлечен министър на вътрешните работи!
Такова нещо на никой не би могло да му хрумне.
Изложихме се пред целия свят.
- Другарю генерал-полковник,
работим върху ситуацията.
- Вече се наработихте!
Дори прекалено.
Лично вие курирахте операцията по внедряване на Тихомиров.
Пак ли не тръгна по план?
- Наистина се работи.
СК възбуди дело и по убийството на служителите от ФСО,
и по отвличането на министъра и жена му.
Остава само да се издирят престъпниците.
Именно. Въпросът е къде и как да ги намерим.
Какво има?
- Другарю генерал-полковник,
пристигна генерал-майор Разторгуев.
- Нека чака. Не ми е до него.
Честно казано, мисля,
че мнението на генерал Разторгуев ще ни бъде от полза.
Той е опитен професионалист, всички го знаем.
Може би има какво да ни съобщи.
Съгласен съм с Виктор Максимович.
Разторгуев да влезе!
- Слушам.
Разрешете?
Влезте, Виктор Сергеевич.
Седнете.
Разбира се, ситуацията е...
чудовищна. Не е изключено Новожилов и жена му вече да са убити.
Нямаме нито една конкретна улика.
- Ако искаха да ги убият,
щяха да ги убият направо в къщата. Значи е отвлечен.
Заедно с жена си.
- Защо? Заради откуп?
Не мисля. Отдавна познавам Новожилов, той е изключително честен човек.
Той дори няма спестявания. Причината е друга.
Нещо различно.
- Съгласен съм с генерал Разторгуев.
Не се касае за откуп. Имаме сведения, че операцията се курира от чужбина.
Най-вероятно става дума за провокация по адрес на руските специални служби,
за тяхната дискредитация и за дестабилизация на обстановката.
Нека намерим Новожилов, после решете как да назовете това, което се случи.
Виктор Сергеевич, имате ли конкретни предложения?
Имам. Но няма да ви харесат.
На първо място, сега веднага,
и нашите, и вашите служители,
трябва да преустановят търсенето на министъра.
Моля?
Привет.
- Здрасти.
Има ли нещо ново за Новожилов?
- Не.
Няма нищо ново, старото го знаеш.
- Някакви идеи?
Никакви. Виктор Сергеевич каза
да чакаме, да не предприемаме нищо.
- Не бива така. Губим време.
Разбирам.
Може би е някаква комбинация?
Може би въобще не е имало никакво отвличане?
Не може да бъде. Министри не се използват в комбинации.
Хайде, да намерим шефа.
Престъпниците са добре подготвени. Един от тях
е полицейски служител, тоест прекрасно познава нашата система.
Той знае какви мерки ще предприемем, затова е толкова нагъл.
Значи е нужен друг път за намирането на Новожилов.
Какъв? По-конкретно, Виктор Сергеевич.
- Моля.
Първо, с издирването на Новожилов ще се заеме само моят екип.
Хората, на които вярвам. Ние имаме шанс.
А второ?
- Второ,
не е имало никакво отвличане.
Не е имало.
Започваме с главните новини.
Криминогенната обстановка е нажежена в града и в областта.
Според източници, пожелали да останат анонимни,
е имало престрелка близо до вилата на министъра на вътрешните работи.
Знаеш ли нещо за това?
- Колкото и ти.
Това е странно.
И приятелите ми от пресслужбата на ГУВД мълчат като партизани.
Макар че един каза, че полицията в целия град е на нокти.
Май наистина са отвлекли министъра.
- Невъзможно. Него го охранява ФСО.
Паша, защо не питаш баща си?
Не мисля, че е уместно.
- Защо да не е?
Син се обажда на баща си, нормално е.
Не познаваш баща ми.
- Познавам го.
Ако аз имах такъв баща...
- Щеше какво?
Какво щеше да бъде тогава?
- Не знам. Аз нямам баща.
Извинявай.
Мама после се омъжи за втори път,
после трети, четвърти, пети...
- Направо брак?
Разбира се. Така ми казваше, когато бях малка.
Мъжете не се задържаха в дома ни.
А аз всички в началото наричах "татко".
Глупачка...
А в твоя има нещо от моя.
Той загина.
Здравейте. За Паша ли идвате?
- Здравейте. Не.
Никъде няма да ходя!
- Привет, Паша.
Идвам за вас. Генерал-майор Разторгуев иска да ви доставя при него.
Незабавно.
- Добре, аз ей сега.
Защо?
- Нямам представа.
Трябва да питаш другаря генерал, макар че едва ли ще каже.
Побързайте, моля! Нямаме време.
- Готова съм.
Отлично.
- Ще те чакам вкъщи.
Ти как си?
- Нормално.
Идеята е рискова, Виктор Сергеевич,
но може да сработи.
- Надявам се.
Намерете Новожилов. Само той знаеше,
че аз ровех под Митрофанов.
Ако го убият, всички ще ме смятат за корупционер.
Казвахте, че няколко бригади от външно наблюдение в Москва
са фиксирали срещите ви с Митрофанов.
- Да,
но те работеха по личната заповед на министъра.
По мен, а не по Митрофанов. За да няма изтичане на информация.
Така че за тях съм просто предател.
Намерете Новожилов. Моля ви.
Борис Семьонович, какво решихте по Новожилов?
Отстраниха ни от делото, Женя. Повериха случая на Разторгуев.
Как пък не.
Дайте ми група, ще обърна целия район.
- Тихо, тихо, решението е прието.
Ние не участваме.
- Но все нещо ще правим, нали?
Засега нищо.
Засега нищо...
Мен ме интересува само едно: къде е Тихомиров?
Нямам представа.
Мисля, че няма да се свърже с нас.
Да... Ако все пак се свърже, ми докладвай незабавно.
Незабавно.
Ало! Полиция?
При нас тук такова... някакъв човек се е вмъкнал в изоставена къща.
И май е с оръжие... Аха.
Да, ясно, ясно. Добре.
Къде е?
- Вътре! В къщата е!
Видях го.
- Ще проверим.
Мамка му!
Навярно са местните пияндета. Сега ще ги изхвърлим.
Пияндетата най-много да те нападнат с нож.
Наркоманите са по-зле. Имах един случай... партньора ми...
го намушкаха с вила. Така че, вади оръжието.
И ти си прав.
По дяволите!
Ръцете! Горе ръцете!
По-високо!
Дежурен! Нападение срещу патрул.
Престъпникът избяга със служебната кола.
По дяволите! Събирате се тук като мухи на мед.
Преследваме нарушителя. Движи се по линия 9.
Ало, Вархан! Макс е.
Нужна ми е помощта ти. Ченгетата са по петите ми.
Е как кога? Сега!
Ще бъда в района на "Старите дъбове".
Чакам те.
Разбира се, планът на Разторгуев на нищо не прилича.
Но ситуацията е патова. Какво ще кажеш, Виктор Максимович?
Мисля, че сега това е единственото, което може да сработи.
Затова... трябва само да чакаме развитието на събитията.
Какво пък...
В края на краищата, ако не се получи,
може да хвърлим вината на Разторгуев, превишил си е пълномощията.
Не бива така, Сергей Константинович. Ти изначално търсиш жертвен агнец.
Докато Разторгуев се старае да ни спаси задниците.
Да беше на моето място, да те видя тогава
как би търсил жертвения агнец.
- Моето място ме устройва напълно.
Затова, ако нямаш повече въпроси...
Добре.
Сергей Сергеевич, не се съпротивявайте.
Все едно ще бъдете принуден да кажете този текст.
Знам какво ще ви разприказва.
Остави ме!
Не ме пипай!
- Почакайте. Оставете ни.
Казах да ни оставите!
Сергей Сергеевич, нека се разберем с добро.
Защо правите това? За какво ви е нужно?
Не само на нас ни е нужно, а и на всички граждани в страната.
Те искат да живеят в правова държава, писнало им е от корупция.
Повечето от тях нищо не разбират. Вярват на филми и сериали.
Ние искаме да им отворим очите.
Дори ако го правите искрено, зад вас със сигурност има някой.
Той си играе с вас като на шах. Вие сте като играчки в ръцете му.
Не играете ли и вие с хората като с играчки?
Време е за разплата, г-н министър.
- Какво значение има дали съм министър
или районен инспектор? Ние сме хора с пагони, клели сме се.
Знаем, че може да загинем.
- Да загинете в името на какво?
Наистина ли искате да се жертвате за тази държава?
Да. Държавните интереси са по-важни от живота на конкретния човек.
Държавата никого не щади.
Аз служа на Отечеството, независимо какво е.
А държавата ще ме пожертва с лекота, затова моето признание
няма никакво значение.
- Грешите.
Хората ще се замислят.
- Никой няма да им позволи!
Ще кажат, че признанието ми е фейк.
- Това е невъзможно.
Добре, да забравим държавата.
Лично вие, готов ли сте да пожертвате живота на жена си?
Ей, вие, милинки, вървете си! Искаме си само нашия човек!
Да ви виждам ръцете! Ръцете!
Радвам се да те видя, Макс!
- И аз теб.
Добре дошъл на борда.
Здрасти, Вархан. Благодаря, че успя.
Не забравям доброто. Иначе как си?
- Бива.
Само дето ме надупчиха.
- Нищо.
Имам познат доктор.
Ще те закърпи, ще станеш като нов.
И специални хапчета ще ти даде,
да не усещаш болка.
- Да, би било добре.
Голям звяр си ти, безсмъртен. Почивай си, Макс.
Нашият град е сред регионите с най-малка престъпност в страната.
В сравнение с миналата година, престъпленията общо са 15% по-малко,
като от тях броят на убийствата е съкратен с 10%.
Това е благодарение на Програмата за превенция на престъпността,
разработена по ваша инициатива, другарю министър.
Какво влиза в Програмата за превенция на престъпността в Санкт Петербург?
Това е цял комплекс превантивни мерки: работа с личния състав,
усилено патрулиране в градските райони,
увеличаване броя на камерите за външно наблюдение.
В града са вече повече от 80 хиляди.
- Тоест, може да се каже,
че жителите се намират в пълна безопасност
и могат да спят спокойно?
- Разбира се. Нали затова работим.
Въпросът за безопасността на Петербург е под личния контрол
на министъра на вътрешните работи, генерал-полковник Новожилов.
Как беше? Достатъчно ли е или да задавам още въпроси?
Мисля, че е достатъчно. Благодаря, Евгений Виталиевич, бяхте убедителен.
Както винаги.
Да се надяваме, че ще помогне.
- Не се съмнявайте.
Имате само час и половина. Постарайте се да успеете.
Довиждане.
- Довиждане.
Лоша идея. Трябваше да закараме министъра и жена му във Финландия
и там да запишем видеото, а после да ги пуснем в разход.
Финландия няма да ни избяга, а министърът не е твой проблем.
Да, виждам, че нямаш никакви проблеми. А това, че спецслужбите ни преследват?
Какви спецслужби? Не ги виждам.
- Да, това е като с лалугерите.
Виждаш ли ги? Не? Но те са там.
Спецслужбите не са лалугери.
Ако бяха тук, щяхме да ги видим. Череп!
Ти защо вдигаш паника?
Никой не знае, че сме тук. Няма шанс да ни намерят.
Така че престани, успокой се.
- Да, бе, успокой се,
едвам се отървах от тях. На летището в Лапинск ни направиха на кайма.
Това беше планирана маневра. Ти знаеше, че ще стане така.
Само че не знаех, че тези кучета ще ни пробутат боклуци вместо оръжие.
А бяха приятелчета на твоя Тихомиров.
Това не беше маневра, Ваня. Убиваха ни като в кланица.
Не те разбирам. Ти си жив и здрав, и свободен.
От какво си недоволен?
Искам да си получа парите. Веднага. Целия дял.
Защо?
- Защото дявол знае какво ще стане.
Затова ми плати сега.
- Уговорката беше: парите зад граница.
Аз си държа на думата.
- Кога ще се окажем зад тази граница?
Не искаш да чакаш?
Можеш да си тръгнеш веднага. Но без пари.
Аха, и с куршум в гърба.
- Че как иначе?
Знам ли накъде ще те отвее вятърът. Може и да ни предадеш.
Или трябва да те пожаля?
- Внимавай, Ваня,
ако нещо стане, и аз няма да те пожаля.
Ситуацията е следната: похитителите държат Новожилов в областта,
вероятно там, където са го хванали.
- Логично.
Не биха рискували да карат в града с министъра и жена му в багажника.
Излиза, че диапазонът е от Лисий нос до Зеленогорск?
Мястото са подготвили предварително. Навярно са наели къща чрез посредници.
Да разпитаме агентурата? Може някой нещо да знае.
Не, едва ли. Не биха се свързали с престъпници.
По-скоро са действали официално.
- Защо мислите така?
Така е по-лесно. Плащаш и не дължиш никому нищо.
Още по-сигурно е да купят къща с подправени документи.
Не, това е много скъпо удоволствие. Какъв е смисълът?
Просто са наели къща за няколко дни, уж за семейство с деца.
Скъпа къща с добър интернет.
- А ние трябва да намерим тази къща.
Да огледаме всички къщи от Лисий нос до Зеленогорск?
Не всички.
Само тези, които се дават под наем и се намират непосредствено до водата.
Защо до водата?
- Постъпи съобщение от колегите,
че престъпниците имат връзка с чужбина.
Значи ще бягат към Финландия, а най-лесният път натам
е с катери по залива.
Ето тази къща трябва да намерим.
Разумно.
Яжте, пийте. Винаги сте добре дошли в моя ресторант.
Миналия път мой човек беше убит в твоя ресторант.
Той сам си го изпроси.
- Оставете миналото!
После ще се изяснявате.
Не ви събрах за това.
Надявам се, че всички знаете за похищението на главния полицай?
Знаем. Това ли искаш да ни кажеш?
- Не.
А това, че трябва
да го намерим.
Продължавай.
Знам кой го е отвлякъл.
Предполагам,
че смятат да бягат през граница, това е най-лесно по вода.
През залива.
- Не разбирам, ние какво общо имаме?
Всички вие сте наблюдатели в районите, излизащи на залива.
Водачът със сигурност ще е местен. Трябва да живее край водата.
Това е работа на ченгетата, да търсят бандата.
Ти да не искаш да помагаме на ченгетата?
Кой както иска, а за мен е унизително.
Борзий е прав, с ченгетата пътищата ни са различни.
Къде виждаш тук ченгета? Да не би аз да ти приличам на такъв?
Приличаш. Щом решаваш проблемите им.
Що за...
Е? Кой още иска да ме нарече ченге?
Познавате ме и щом моля,
значи трябва да помогнете. Нужен ми е водачът,
който ще преведе тия проклетници през границата.
Мобилизирайте всичките си хора и ми го намерете.
Ако убият главния полицай,
няма да има живот за нас. Дълго време ще ни го припомнят.
А аз няма да ви остана длъжен.
Привет!
- Здрасти.
Обед с доставка на работното място. С какво ще ни зарадвате?
Претърсихме мрежата за наем на къщи.
В зададения район през последния месец са дадени под наем 47 къщи.
Ще мине седмица, докато ги проверим.
- Не толкова, другарю подполковник.
Колегите пуснаха "птички", за поглед отгоре.
На описанието отговарят седем къщи, шест от които са съвсем обикновени.
Семейства, деца, барбекю. Но една ни заинтересува.
Ще погледнете ли?
- Дай.
Ето.
- Празна е, нито хора, нито коли.
Да, ама не. Проверихме, наета е преди седмица.
От някакъв пенсионер на 87 години.
Не се е появявал на обекта, подставено лице. Но там има някой.
И този някой не иска да бъде видян.
Разпечатай ми инфото за тази къща.
- Окей.
И територията покрай нея.
- Дадено.
Виктор Сергеевич, имаме следа. Изчислили са къде държат Новожилов.
Къщата изглежда необитаема, но вътре...
има движение.
Ето какво, Миша, вземи Васков и бързо на адреса.
Никакви резки движения, само наблюдавайте.
Ако похитителите са там...
Миша, ако похитителите са там, да не ги подплашите.
Разбра ли ме?
- Тъй вярно.
Дръжте ме в течение. Ще дойда по-късно.
Така ли ще мълчите? Разберете, нямаме време.
Или искате да изтезават жена ви?
Тя нищо не знае и затова нищо няма да ви каже.
Затова пък вие знаете.
Първо ще й отскубнат ноктите на ръцете и краката,
после пръстите - един по един, само че много бързо, защото бързаме.
Разбрахте ли ме? Започвайте!
Вие и без това ще ни убиете, с моето заявление или без него.
Защо мислите така?
- Не си криете лицата, имената.
Няма да ви помагам.
- Напразно.
Проверихме къщата, изглежда чисто.
- Трябва да огледаме територията.
Наблизо има стар завод за барут. Да проверим и него.
Защо не? Хайде.
Опа!
Май намерихме.
- Да, явно не са оставени от летуващи.
Обади се на шефа.
- Набирам го.
Намерихме, Виктор Сергеевич.
Разбрано. Ще ви изпратя координати.
Виж.
- Министърът отвлечен? Пълни глупости!
Инсинуации. Кой има изгода от това? Работя над този въпрос.
Министърът се намира в ГУ на МВР за Санкт Петербург и Ленинградска област.
Току-що разговаряхме с него, проведохме продуктивна беседа.
Обсъдихме резултатите от Програмата по профилактика на правонарушенията.
Нашият град е сред регионите с най-малка престъпност в страната.
В сравнение с миналата година, престъпленията общо са 15% по-малко,
като от тях броят на убийствата е съкратен с 10%.
Това е благодарение на Програмата за превенция на престъпността,
разработена по ваша инициатива, другарю министър.
Никога няма да признаят, че министърът е в ръцете ни.
Хайде да убием министъра и да пуснем убийството в Интернет.
Представяш ли си какъв резонанс?
- Ваня,
не разбираш ли, че току-що ни показаха,
че животът на човек, пък бил той и министър,
е нищо в сравнение с интересите на държавата.
Никога няма да признаят, че сме го убили.
Ще имаме свидетелства.
- Какви свидетелства?
Новожилов е прав. Те ще кажат, че това е фейк, монтаж.
Загубихме, Ваня. Изначално сме били обречени.
Трябва да се махаме. Веднага.
- Права си.
Какво ще правим? Убиваме ли ги?
- Доведи Новожилов и жена му.
Какво става при нас, жена ли командва?
- Прави каквото ти казва.
Ще ни платят ли за тях или не?
Череп, ние прекъсваме операцията.
Сега се скрий, а след шест месеца ще се видим. Ще си получиш парите.
Заложих си живота, бях на летището, а сега да се свивам по ъглите?
Ваня, искам си дяла сега!
Нека ти обясня нещо.
- Какво още?
Ето, гледай.
- Какво е това?
Знаеше с какво се захващаш.
Отдавна трябваше да го направиш.
Юра, оставаш тук
и наблюдаваш квадроциклите.
- Да.
Миша, ти прегради пътя.
Добре, ще бъде направено.
А аз ще проверя къщата. Хайде, момчета, Бог да ни е на помощ.
Ставай!
- Стягай се, тръгваме.
Ставай, ставай.
Стой! Полиция!
Аз съм генерал Разторгуев! Къщата е обкръжена!
Ти си първа, ще те прикрием.
- Сигурен ли си?
Ако дам заповед за щурм, няма да излезете живи оттук.
На "две". Едно, две.
Върви!
Заповядай на хората си да се оттеглят и всички ще останат живи.
Включително и ти.
- Предлагам да хвърлите оръжие
и да освободите заложниците! Ще спасите живота си.
Ако ги пуснем, ще ни убиете.
Знам как действате, генерале. Аз съм от същата система.
Давам дума, че ще останете живи, ако се предадете.
Какво ще кажеш за следното, генерал Разторгуев?
Ти ще влезеш в историята като човекът, заради който е загинал министър?
Как си, Серьожа?
- Витя, намери Молчанова.
Тя е гадина. Искаше да измъчва жена ми.
Къде е Молчанова?
- Избяга.
Молчанова се измъкна. Посрещайте я.
А ти откъде се взе?
- И ние умеем да работим.
Независимо какво мислите за нас.
Стой! Полиция! Горе ръцете!
Прием. Прием.
Юра, не те чувам. Повтори. Юра, къде си?
Юра!
По дяволите!
Преследвам целта. Чувате ли ме?
- Внимавай, Миша, целта е въоръжена.
Юра, прием. Къде си? Юра!
По дяволите!
Целта избяга по посока на залива. Не мога да я преследвам.
Миша, върни се. Не мога да намеря Юра. Поемам целта.
Ясно.
Ей, пали мотора!
Какво? Не очакваше ли да ме видиш?
- Макс, толкова се радвам, че си жив.
Не без твоя помощ. Особено след като стреля по мен.
Не съм виновна, нямах друг избор. Кречетов е виновен за всичко.
Но той е мъртъв. Всчички са мъртви. Хайде да избягаме заедно оттук!
Сериозно? Къде?
- Където и да е, но по-далече оттук.
Там животът е друг.
- Животът навсякъде е един и същ.
Макс! Тя ни е нужна жива!
Както виждате, слуховете за похищението ми са силно преувеличени.
Кой е подхвърлил тази информация?
Надявам се, че скоро ще го изясним. Във всеки случай,
това е още едно потвърждение да не се вярва на фейкове,
които разпространяват враговете ни.
- Г-н министър, относно фейковете,
днес имаше репортаж с ваше участие.
Специалистите подозират наличие на компютърна графика.
Наистина ли участвахте в репортажа?
- Нали ме виждате пред вас.
Генерал Калиниченко може да потвърди.
Не съм холограма.
- Има ли още въпроси?
Ти не разбираш. Журналистът освещава събитията, не ги манипулира.
Защо да не разбирам? Разбирам. Само че сега всички манипулират.
Не искам да имам нищо общо с това. Излиза, че съм създала фейк, лъжа.
Лена, ти не си снимала за зрителите този репортаж.
Искаш да кажеш, за баща ти. Това не ме оправдава.
Задачата беше да излъжеш бандитите, не зрителите. И ти се справи успешно.
Може да се каже, че спаси човешки живот.
Наистина ли мислиш така?
- Да.
Виктор Сергеевич, поздравления за успешното завършване на операцията,
толкова бездарно провалена от нас.
- Може и да се поздравим,
но се боя, че операцията ни няма край.
- За някои няма, за други има.
Поясни.
- За Вениаминов например е край.
Не му простиха похищението на министъра. Пенсионираха го.
Ясно. А ти как си?
Ако можех да си отспя за последните седмици, но едва ли.
Струва ми се, че ще се срещаме често, Виктор Сергеевич.
Благодаря за кафето.
Не забравяйте за Тихомиров. Той ви помогна.
Никога нищо не забравям.
превод и субтитри: Василиса Translator's Heaven