La classe operaia va in paradiso a.k.a. The Working Class Goes to Heaven (1971) Свали субтитрите
С участието на Джан Мария Волонте
РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА ОТИВА В РАЯ
Марианджела Мелато
Джино Перниче
Луиджи Диберти
Салво Рандоне
сценарий: Елио Петри, Уго Пиро
Художник: Данте Ферети
Композитор: Енио Мориконе Диригент: Бруно Николай
Монтаж: Руджеро Мастроянни
Оператор: Луиджи Кувейлер
Режисьор: Елио Петри
Главата ми...
Да...
Купуваме Бекенбауер.
400 милиона.
А ние ще купим Риву.
И откъде пари?
- Лулу, ние не сме голтаци, като вас.
Кафе?
Искаш ли кафе?
Искаш ли кафе?
Как си, любими?
- Любими, любими...
Всичко е тук... в мозъка.
В мозъка е главното управление.
Разработват се проекти, програми и се пускат в производство.
Производство...Човек се събужда и започва да се движи.
Ръце, крака, уста, очи, език - всичко.
Започва да се движи и...
После... отива да яде.
За какво говориш?
Първо. Човек работи, за да яде.
- Откри Америка!
Храната се спуска. Тук е машината, която я мели.
И храната отива към изхода. Точно като в завода.
Човекът и завода са едно и също!
- И какво?
Завод за лайна!
- Лайна! Какви са тези думи сутринта.
Не, чуй...
- Престани!
Не, за това...
- Ти помисли.
Представи си, че лайната струваха пари!
Всички щяха да имат стабилен доход.
- Млъкни!
Вместо това се чудим къде да ги денем.
- Затвори си устата.
Замърсяваме водата. Смрад.
- Колко изискани думи!
под предлог, че предпазват от рак.
Остави детето.
- Детето?
Нима това е дете? То е подменено. Това е марсианец, извънземен.
Работници! Работници!
Говоря от името на вашите другари, студентите.
Сега е 8 сутринта! Когато вие си тръгвате, вече ще е тъмно.
Слънцето няма да ви огрява цял ден.
Ще ви свети само лампата над струга. 8 работни часа.
Ще излезете стари и изморени с увереност, че сте спечелили.
Но в крайна сметка ще са ви ограбили!
Ограбили 8 часа от вашия живот.
На тази работа няма да спечелите повече от...
Кой ви изпрати? Защо не сте в университета?
Някакви мизерни 10 лири повече! Собственикът ще спечели 100.
Работници! Вие отивате в затвор!
След 8 часа тежка работа навън вече ще е тъмно.
Слънцето няма да ви огрява цял ден.
Работници! За да разрушим съюза на капитала и синдиката,
предлагаме формация от комитети,
революционен съюз на студенти и работници.
Повече пари, по-малко работа!
Добро утро, работници! Директорът ви желае успешна работа.
Във ваш интерес е да се отнасяте към струговете с любов.
Грижете се за тях.
Мерките предложени от завода, гарантират вашата безопасност.
Вашето здраве зависи от отношението ви към струга.
Уважавайте неговите нужди и помнете:
Обгриженият струг е производителен струг.
Успешна работа!
Хайде, минавайте...
Лулу, тези са нови. Утре трябва да са готови за работа.
Елате!
Тарчизио Мене от Манфредония...
Какво?
- Така се казвам.
Не ме интересува как се казваш.
Виждаш ли... Загубих ритъм.
Иначе казано 30 лири...
Извинете, не знаех.
- Млъквай.
Това е работа и трябва да се свърши.
Ти разбра ли?
Загубих ритъм.
Стани! Седнал произвеждаш два пъти по-малко.
Простатата ме боли.
- Вземи си болничен или ще те глобя.
Ако съм прав, непрекъснато ми се пикае.
Искаш ли непрекъснато да пикая?
Какво за бога да правя тук?
Защо не си вземеш болничен?
Болничен? Аз или работя, или пикая.
200 пъти им казах.
- Хайде, трябва да се радваш.
Проблеми с простатата има и римския папа и президента.
Губиш 2 секунди, когато връщаш.
- Защо не опиташ ти, пиявица?
Защо не сте подстригали косите си?
- Изчезвай!
Тогава според мерките за безопасност
трябва да прибирате косата под шапка.
Махни се!
Работници! Синдикатът организира събрание.
Да се обединим и да ги накараме да променят политиката си.
Всичко и веднага! По-голямо заплащане, по-малко работа!
Кой им плаща?
Да се обединим всички против синдиката.
Кой им плаща?
- Всичко знаят.
Искат да ни разделят.
Организирани са.
- Според мен, тук имат шпиони.
По-голямо заплащане, по-малко работа!
Да кажем на синдиката.
Тези ще ме докарат до просия.
Мене Тарчизо от Манфредония.
- А другия?
Кажи му.
- Куаранта Салваторе от Лече.
Масса Лудовико, известен като Лулу,
от Ломбардия, близо до Швейцария.
Това е Адалджиза Стакия, от Тичино, девственица.
Сядайте.
Можете да изядете и моето, не съм гладен.
Имам рана в корема.
Извинете за любопитството, господин Масса.
Как успявате да работите толкова бързо?
Скучно ми е в завода, тормозя се тук.
Затова и работя, какво друго да правя?
Имам теория: Животът е като широка лента.
Всеки бяга по нея, като на състезание.
А аз съм шампионът, ето тя ще потвърди.
Вярно е.
Има и селяни, като този. От източна Сицилия.
Те са от предградията. На сутринта пристигат вече изморени.
И така аз съм най-бърз от всички.
Работя на парче и правя по 25 000 детайла на месец.
Натискам педалите! Защото съм съсредоточен.
Концентрация трябва.
Аз имам техника за това. Тя знае.
Превключвам в главата.
Мисля за задник.
За нейния задник.
Тук няма какво друго да правиш.
Щом трябва да се работи, значи дайте да работим.
Без дрънкане.
Ясно ли е? Работа без дрънкане!
Да, разбирам, но колко сте годишен?
31. В завода съм от 15 години. Два пъти се трових от боята.
Спечелих си дупка в корема, имам язва.
Лулу, Лулу! Трябва да измерим производителността.
Готов ли си?
- Готов съм.
Трябва да проверим работниците.
Шефе, аз ще запаля.
Да видим. Много ниска производителност.
Може ли?
14.
- 35.
12.
- 28.
12.
- 30.
8.
- 27.
12.
- 27.
12.
- 30.
10.
- 32.
10.
- 30.
Готово!
Ще запалиш ли?
Ще подобриш ли работата?
Производителността трябва да се увеличи със 115 до 320.
Хайде!
Всички зависи от ритъма. Любими.й плана.
Вижте го само!
Сицилианци!
Той губи време за подготовката на струга.
Покажи.
Усещаш ли температурата?
Ако махай детайла в движение пестиш 3 секунди!
Гледай.
- 45.
Детайлът в движение, 3 секунди.
30.
- 48.
3, 3 и 3 дават 9 секунди.
Лесно е за смятане.
Слушай, Лулу.
Ти няма да умреш в постелята. Ще умреш тук, до струга.
Каква е разликата?
Ще запаля, шефе.
Производителността трябва да се увеличи с 200 до 250.
Шефе!
От кога влиза в сила?
- Веднага.
Кой го казва?
- За струговете отговарям аз.
Не може.
- Може.
Кажи ни, ако увеличим производството колко ще получим.
Първо увеличете работата, после началниците ще решат.
Не, какви началници, да се договорим сега.
Искаш повече производителност, тогава ни увеличи заплатите.
При всички случаи, ще има глоба, ако някой напусне работното място.
Слушай. Ние не сме затворници, ясно? Трябва да се договаряш с нас.
Да го обсъдиш с работниците!
На всички глоба! Връщайте се на работа!
Какво правиш?
- На работа!
Лошо ти се пише.
Подмазвач!
- Не съм измислил аз правилата!
Аз ли измислям правилата?
Овце сте вие!
Говорят, говорят, а важното е друго.
Не им пука...
Може би имат земя. Аз нямам нищо.
Имам сили да работя, и работя. Това е всичко.
Концентрирам се. Мисля за задника на Адалджизи.
Какъв задник! Все едно е направен на струг.
Младеж, гледай и се учи. Аз съм концентриран.
Аз съм в друг свят.
Мисля само за детайлите. Детайлът е дупка.
Детайлът е дупка. Не трябва да падаш в дупката.
Ако не искаш да паднеш, си мисли за задника на Адалджизи.
Помниш ли тази теория. Въпрос нас техника.
Мозъкът ми е концентриран в задника на Адалджизи.
И започвам: детайл, задник. Детайл, задник.
Детайл, задник, детайл.
Мислиш ли, че съм подмазвач?
- С мен не си.
Кой ти го каза?
Подмазвач, който прави услуга на господаря. А кой е господарят?
Заводът...
Това не ти е фризьорският салон.
Моят салон е по-чист от твоя завод.
Имаш господар там, може да те насърчи.
В завода няма господар, там има колектив.
Швейцария, Америка.
Лихтенщайн...
- Какво?
Лошо ли ти е тази вечер?
Реформи, реформи.
Пак язвата.
Тази вечер язвата, утре - главата или кръста.
Оправдания. Писна ми.
Искаш да ме боли по разписание?
Защо не?
Ти никога не си в добро настроение.
Три месеца пия таблетки напразно.
- Замълчи.
Замълчи.
- Сам замълчи.
Не, когато трябва да мълча, аз говоря.
Хайде, стига.
- Да, стига.
Какво стига?
Къде отиваш? Не ходи в кръчмата.
Ще внимавам.
- Не ходи. Стой тук.
Там също има телевизор.
- Гледай тук.
Другата...
- Бълнуваш ли?
Как да правя любов с консерва?
Постарай се.
- Ти си моята бира.
Фалшива си.
Фалшиви коси.
Горкият. Всичко е истинско.
Ти си фалшива... косата ти.
- Косата ми е истинска.
И гърдите ти са фалшиви.
- Не, всичко е истинско скъпи!
Фалшиви нокти.
- Всичко е истинско, не се оправдавай.
По-добре отиди на лекар.
В какъв смисъл търся оправдание?
Да нямам машина между краката?
Не помня вече.
При мен се получава само сутрин.
Вечер не мога.
Сутрин, когато отивам в завода, мога и три пъти подред.
Но теб те няма, ти си на работа.
Във фризьорския салон.
Вечерта не мога.
Не знам, сигурно съм уморен.
По дяволите! Не разбираш ли как се изкарват парите всеки месец?
Аз съм атакуван, експлоатиран, разпитван.
Страдам като куче! Като куче!
Хайде, хайде.
- Остави ме.
Не прави така.
- Остави ме.
Любими.
- Да, не...
Да, не...
- Ела тук, любими.
Да, не...
- Тихо...
Да, не...
Защо...
Детайл. Задник.
Детайл. Задник.
Работници! Три обединени синдиката ви призовават към борба!
Срещу политиката за нормативи.
Борба за здраве и заплати.
Ще имате повече време за семейството и децата си.
Когато правите 1000 детайла на ден, те ви плащат по 300 лири.
С новите норми за 3000 детайла получавате същите пари.
Така заводът ще спечели милиарди.
А вие получавате повишаване на цените.
Всичко поскъпва, освен вашия труд, който те получават безплатно.
Трябва да ви плащат по-добре! Повече продукция, повече пари.
По-ниска норма, по-голяма заплата!
Работници! Нека профсъюзът бъде платформа за вашата революция.
Ако няма сделка при работата на парче, тя трябва да бъде прекратена!
Заводът е затвор. Избягайте от него.
Веднага! Или унищожете всичко...
Бъдете твърди, нашата цел е да направим нов договор!
Да покажем на собствениците нашата сила!
Чуйте гласа на трите обединени синдиката.
Искаме всичко сега!
За тази седмица ни трябват 10 000 лири.
Не, нищо няма да ви дам.
- Как така?
Аз живея с друга жена и издържам нейното дете.
Ти живееш с моята жена и ще издържаш моето дете.
Не. Армандик е твое дете, а другото даже не ти е роднина.
Бащата трябва да е отговорен за издръжката.
Но бащата, не може да даде пари, той няма достатъчно.
Той е работник, разбираш ли?
Не се дръж така, сякаш детето не съществува.
На мен не ми пука. Това е твой проблем.
И на мен. Нямам пари.
Здравей! Точно си мислех за теб.
Не вярвам.
Признай си, лъжа е, че си девствена?
Хайде. Някой приятел на село?
Само това ли ти е в главата?
За какво друго да мисля? За рая?
- Защо не?
Ето къде е раят! Тук.
- Я стига.
Стига!
Така ли се държиш с жена си?
Ще го пребия...
Работи по-бавно. Ние ще ти платим загубата.
Масса, търсят те по телефона.
Съветът на директорите иска да почистиш тоалетните.
Плащат на бройка!
Ще си счупиш гърба и пак няма да ме настигнеш!
Ти си гледай твоя гръб! Аз не работя на парче.
Никога няма да ме настигнете!
Животът на човек е дълъг.
Помисли за старостта. Ще лежиш от артрит в болница.
Или с бронхит. Глух и полусляп.
Без никакви приятели.
- Ще ти пръсна черепа.
Ще ви смачкам.
Ще ви счупя главите.
Ще ви изкарам червата.
Гърбовете ще ви строша.
Мърдай!
Напред.
Какво стана?
- Палецът ми!
Палецът! Дай да погледна!
- Нищо ми няма.
Върнете се на работа.
Масса се контузи. Спираме работа!
Спрете! Трудова злополука!
Стачка! Вижте какво става с новите норми.
Обща стачка!
Нищо ми няма.
- Стачка!
Само драскотина е.
Спокойствие. Вземете се в ръце.
Защо отстъпваш?
- Не отстъпвам, искам да го обмислим.
Има други начини.
- Какви начини?
Ще свикаме събрание!
Това е резултат от нормата!
Стачка!
Вие ни отрязвате надницата, ние си режем пръстите.
Да свикаме събрание!
Дойдох да видя сина си.
- Влез.
В другата стая ли е?
- Да.
Дойдох да севидя с Армандо.
Чу ли лошата новина?
- Какво е станало?
Какво? Той не ти ли каза, че загубих палеца си?
Здравейте!
- Добър вечер.
Не знаете ли, че загубих палеца си?
Не знаем.
Какво правиш Армандо?
- Здравей татко. Рисувам.
Баща ти си загуби палеца, знаеш ли?
- Покажи!
Виж! Няма го вече.
- Небеса!
Значи не си им казал?
- Не исках да ги разстройвам.
Той е прав.
- Това ли е причината?
Ако човек загуби палеца си поне синът му трябва да знае.
Бащиният палец, винаги си остава бащин палец.
Няма да е лошо да се тревожиш и за други неща.
Дори с 9 пръста бащата трябва да дава пари за сина си.
Освен, когато някой прикрива истината.
Излизам.
Къде отиваш, татко?
Ще се разходя.
- Връщай се бързо.
Не трябва ли да го нарича чичо?
- Спонтанно беше.
Спонтанно? Правите ме на глупак.
Какъв съм глупак.
За да те наричат татко, трябва да плащаш.
Млъквай, бабо.
Джиневра, искам да ти кажа нещо.
- Стой тук, скъпи.
Само не почвай пак!
- Кой е негов баща?
Спокойно.
- Какво съм направил?
Какво съм направил?
- Не ме докосвай!
Не започвай, както винаги. Не ме докосвай!
Махни се.
- Какво съм направил?
Не те искам повече... Остави ме.
Иди си! Ненормалник.
Как е ръката ти, любими?
Нормално.
Сега боли ли те?
Вчера беше в кръчмата. Нали ти казах да не ходиш.
Вкъщи е кочина.
Намерих пепел на пода. Трябваше да я чистя.
Снощи са изчезнали 1000 лири.
Приборите се слагат отдясно!
Кой е взел 1000 лири?
- Който ги е взел!
Дал си ги на жена си? Кажи, няма да се сърдя.
Просто ми казвай, за да не се чудя къде са парите.
Пиперът отдясно!
Артуро е видял, че си ги взел.
Махни се!
- Не посягай на Артуро.
Ти ли ги взе, любими? Кажи истината.
Внимавай, ще те намушкам!
Мръсна свиня!
Виждал ли си Милитина?
Виждал ли си Милитина?
- Не.
Кой е виждал Милитина?
Стига си повтарял!
Привет, Милитина! Дойдох да те видя.
Разбра ли, че загубих палеца си?
Донесох книгата, за която помоли.
И плика със заплатата. Тук пише...
За часове работа: 17 400 лири.
Чакай да си запиша.
- За изработка: 9 918.
Виждаш ли, загубих си палеца?
Виж, шимпанзето Джо от Стокхолм.
"Шимпанзето мисли, че е човек".
Бедното животно!
- Дай да проверим.
Празници: 1 600.
- 1 600.
Правиш се, че пишеш?
- Не, не. Записвам. 17 400.
За какво ти е това?
- Грешка.
Слушай!
- Какво?
Как е храната?
- Както в завода.
Всичко си е същото. Само през нощта не ме пускат да си ходя.
Ти къде искаш да отидеш?
- В кафенето.
В кафенето с колеги. Помнят ли ме още?
Помнят те. За тях си легенда
- Не вярвам.
Аз съм луд, но не съм глупак.
- Говорят за теб, като за символ.
Говорят... говорят, обаче...
Винаги има едно "но".
Какво "но"?
- "Но" значи, че говорят за теб добро
но когато завършват, винаги добавят едно "но"
и те унищожават накрая. Познавам нашите колеги.
Слушай, обещай ми, че няма да се ядосваш като предния път.
Защо да се ядосвам? Говори.
- Ще те питам нещо.
Ти как разбра, че полудяваш?
За луд те определят другите, но...
Казано честно, аз ги изпреварих,
Измамих ги. Имах своите подозрения.
Подозренията са като лукава лисица, мършава мръсница, подъл реакционер.
Периодично, нарочно се държах странно.
- В какъв смисъл?
На масата, когато се храниш,
приборите трябва да са подредени като войници.
Седях на масата, хранех се
и внезапно си представих завода.
Разбирам...
Интересува ли те какво произвеждаме?
- Знам какво.
Всички тези детайли, които произвеждаме с милиони?
Знам. Аз произвеждам детайли...
те са нужни за двигателите...
а те са нужни за други машини, на друго място.
На друго място?
- Да.
Знаеш ли, веднъж срещнах инженера,
хванах го за яката и му казах:
"За какъв дявол произвеждаме всичко това?"
Гледай ме в очите!
- Ще извикам сестрата!
С теб имаме задача, за това дойдох.
За това говоря и аз...
Ако не ме бяха издърпали, щях да го удуша.
Но Лулу, това не е лудост, защото човек...
Човек трябва да знае с какво се занимава.
За какво е нужен.
Да или не? Прав ли съм?
Да, да.
- Виждаш ли ги тези всичките?
Работници, селяни.
Майстори, строители, полицаи, чиновници,
гробари, счетоводители, портиери, шофьори.
Работници 1, 2, 3-ти разряд.
Богатите луди не са тук, те са в частни клиники.
Разбира се.
Представи си, ако бедните научат, че богатите също полудяват!
Дали биха плакали за тях?
Те са луди, не се занимавай с тях.
Лулу, всичко е заради парите.
Ние сме част от един кръг. Господари и роби. Един кръг. Парите...
Ние полудяваме от недостиг, а те от изобилие.
Това е адът на земята,
пълно е с болници, психиатрии
гробища, заводи,
казарми и автобуси.
Разумът постепенно изчезва.
Обявява стачка! До скоро.
Всичко хубаво.
- Благодаря.
Стачка, стачка...
Къде отиваш?
Хей!
- Чакай.
Аз трябва да си тръгна, не ти.
- Извини ме, все се обърквам.
Чао!
Лулу!
Лулу!
Когато те вкарат тук, снабди се с оръжие.
Другари, директорите изгониха 6 работника,
защото агитираха за неподчинение
след нещастния случай с другаря Масса станал жертва нормата.
Заявяваме на директорите и собствениците.
Ако не върнат работниците на работа, ние от обединения фронт
ще започнем жестока борба.
Работници! На насилието на собствениците, ще отвърнем с насилие.
На насилието ще отговорим с единство
на всички работници. Не се поддавайте на провокации.
Кой им плаща?
Единни синдикати!
Долу робството на господарите!
Почакай!
Стига си ми тикал това в ухото. Кажи ми, кой са изгонили?
Мен ме изгониха първи.
- А освен теб?
Симони, Антони, Делори, Маньолиа...
И всички са протестирали заради моя палец?
Да, за теб. За теб и твоя палец.
Не за палеца. Това е класова борба!
- Собствениците станаха нагли.
А него защо не са изгонили?
- Той е хитрец.
Да кажем, че знам как да действам.
Много знае той.
Собственици! Буржоазия! Не ви остава много!
Единни синдикати!
Добро утро, работници!
Директорът ви желае успешна работа.
Във ваш интерес е да се отнасяте към струговете с любов.
Грижете се за тях.
Мерките предложени от завода, гарантират вашата безопасност.
Вашето здраве зависи от отношението ви към струга.
Уважавайте неговите нужди и помнете.
Обгриженият струг е производителен струг.
Успешна работа!
Здравей, Пиеро!
Здравей, как си?
Здравей, Лулу!
Върна се!
- Загубих палеца си.
След тази травма производството спадна със 7%.
Производството спадна със 7%!
Трябва отново да влезем в релсите.
Трябва да намерим този дух на взаимно сътрудничество,
който превърна нашият завод в бижу!
В който интереса на капитала и на работниците съвпадат!
На вас говоря. Аз съм работник като вас.
Вие какво си мислите?
Да смъкнем нормата с глупави обсъждания?
Не, и не. Гарантирам ви, че няма да се върнем назад!
Няма да върнем хората на село, където четирима умряха от глад,
каквото и да ни струва това.
Съгласен ли си?
Лулу, с нас ли си?
Милитина ви поздравява.
- Добре, успешна работа!
На работа! Всички на работа!
Работиш под средната скорост. Темпото е под 80.
Извинете, господин секундомер, работя с това темпо, с което мастурбирам.
Ясно ли е?
Работете както трябва, иначе ще се върнете в кочината.
Прекрасна любов...
Моя любов, моя любов...
Дяволска любов!
Лулу, как е твоят палец?
Почива в мир.
Моя любов, моя любов...
Започвайте! Всички на работа!
Какво да правя?
Хей, пиявица! Следвай указанията. Направи ми проверка.
Лулу! Какво правиш? Много ниска производителност.
Трябва да си върнеш бързината, иначе ще загубиш премията, разбра ли?
Ръждясал ли си по време на болничния?
Ти си ръждясал!
Гледай детайлите!
Тук гледай.
Какво ще кажеш, пиявица? Работата не е в това, че не мога,
а в това, че не искам.
Главата ми е заета с други мисли.
Държиш се като дете.
Като дете? Децата ходят на училище. Всичко е измама...
Нима с нас не се отнасяте, както с децата в училище?
Или по-скоро, като с деца затворени в колония.
Внимавай, ако продължаваш така, не само ще загубиш премията,
но и ще слезеш под средната норма и ще те глобим.
Добре, глобявай! Глоби ме!
Защо да не ме глобиш?
Давай, глобявай!
Но тогава ще трябва да ми върнете,
всичко, което откраднахте от мен, докато бях работохолик.
Всичко ще трябва да ми върнете! Даже палецът!
"Социален работник".
Какво е това?
- Лула.
А това?
- Тръба.
А това?
Календар, компас и саксия за цветя.
Тези химикалки винаги са разхвърляни.
На какво се смеете?
Просто съм щастлив.
Как е палецът ви?
- Нямам вече палец.
Чувствате ли се ограничен?
Не ми пука. Един пръст повече или по-малко.
Помислете внимателно.
На какво ви прилича този пръст?
- На патка.
Не, патка!
- На полов орган?
Точно така!
Значи без палеца си се чувствате като кастриран?
Напротив, след инцидента влязох във форма. Мога по 3 пъти на нощ.
Слушайте, без майтап, за какъв ме вземате? Какво ви казаха?
Винаги съм харесвал жените. Нормален съм, като всички други.
С жена ми се разделихме. Несходство в характерите.
Живея с фризьорката Лидия. С нея всеки път е като първи.
Грижим се един за друг.
На всичко е готова за мен.
Даже пестим пари!
Обичате ли парите?
- Разбира се.
А след инцидента и вероятно заради него,
вие имате проблеми с работата и съответно с парите.
Защо?
- Да, защо?
Червено, трябва да те проверя.
Не съм крадец.
- Машината го определя, не аз.
Проверка, Масса.
- Махни си ръцете!
Работници! Не позволявайте обиск! Собствениците ви тормозят.
Те проверяват съзнанието ви!
- Какво говориш?
Собствениците мислят, че вие крадете! Но крадците са те!
Трябва да обискираме банките, където крият заграбеното
от спечеленото с вашата пот и кръв, от вашия живот и труд.
Не им позволявайте да обискират тялото и разума ви!
Къде отиваш? Как прекарваш свободното си време?
Махни си ръцете от колата!
- Какво ще правиш?
Ще висиш пред телевизора? Ще говориш за футбол?
В Ювентус има проблеми. Ще се обадиш на Аниели.
Ще вземеш ли решение?
- Махни си ръцете от колата!
Какво ще обясниш на жена си?
Или ще си търсиш друга работа?
- Махни си ръцете от колата!
Защото тук не ти плащат достатъчно?
- По дяволите!
Ще те убия!
Защо си ядосан на мен? Ядосай се на собствениците!
Утре сутрин, когато дойдеш на работа,
набий директора, ако си толкова смел!
Ставай!
Ще те пребия!
Присъедини се към нас, а не вдигай скандали!
Трябва да се изправим срещу господарите!
Робът се връща у дома!
Лулу, какъв живот е това?
Хайде, тръгвай си! Пуснете го да мине!
Роб, роб!
8 часа на работа и неделен футбол! Позор!
Позор! Това ли е всичко, на което си способен?
Ти си един роб! Разбираш ли?
До сега говорихме за негативните страни на работата на норма.
Колеги, нима 20 000 лири повече в заплатата са ви излишни?
На мен ми се струва, че това е добре за нас.
Нима е неприятно, да отвориш плика със заплатата
и да намериш там 20 000 лири повече?
Стига си хвалил работата на норма, нас ни експлоатират!
Хайде да гласуваме!
Аз съм за нормата, но да ни плащат на брой продукция.
Мога да постигна повече.
- Слушайте! Слушайте!
Повтарям за тези, които не са разбрали или са дошли по-късно.
Тези, които са против нормата да вдигнат ръце!
1, 2, 3, 4... 12 гласа!
Момент!
Роби! Роби!
- Второ гласуване.
Който е за организирана борба за съгласуване на условията
по работата на норма, с представителите на собствениците,
за различните ситуации да вдигне ръка!
Слушайте!
Имам предложение.
Който е за безсрочна стачка нека вдигне ръка!
1, 2, 3, 4... 12.
Сега да гласуваме другото предложение. Който е за организирана стачка,
по 2 часа всеки ден, да вдигне ръка!
Това е отговор на провокацията,
мнозинството решава демократично, разбрахте ли.
Ние сме се борили за правото на такива събрания!
Фашисти!
Нека да се изкаже.
Ваша е вината, че се разболях заради работата на норма!
Не мислите в какви условия работим! Тук е влажно и горещо!
Вижте моят палец!
Искам да говоря!
- Говори, Масса!
Не знам как да се обърна към вас.
Трудещи се, работници, другари... Не знам.
Стига! Ела тук, говори по микрофона!
Момент, сега ще се кача при вас. Студентът на входа каза,
че ние идваме по тъмно и си тръгваме по тъмно.
Какъв живот е това?
Да вземем да удвоим нормата?
Да работим и в неделя. Или даже през нощта.
Да докараме тук жените и децата си.
Да накараме децата да работят, докато жените ни слагат сандвичи в устата.
Работа, работа. Без почивка!
Да работим до смърт, заради няколко лири повече!
Да живеем в ад, без почивка,
за да умрем и да попаднем в другия ад! Няма разлика между двата!
Слушай, Масса, сега всеки иска да говори,
но къде беше ти, когато създавахме синдиката на завода?
Отговори.
- Къде бях ли?
Къде бях? Работих на струга.
Следвах политиката на синдиката,
увеличавах производителността, увеличавах, увеличавах!
Ура! Вярно е!
И в какво се превърнах? В животно!
Ти си животно, не ние!
- Студентът на входа ни каза,
че ние сме станали като машини! Разбирате ли! Аз съм машина! Струг!
Конвейер, винт и гайка. Не съм човек!
Аз съм ремъчна предавка, аз съм помпа!
Но една моя част се счупи,
и вече не може да се поправи.
Ето какво предлагам.
Незабавно да напуснем работните си места!
Който не напусне работа е стачкоизменник!
Кучешко лайно!
Масса! Постой, слушай,
разрушаването на единството на синдиката,
което сме завоювали с огромни усилия...
ще завърши с политически игри. Трябва да бъдем единни,
ако искаме да победим.
Екстремизмът е рискована политика. Това е дясно действие.
Разбираш ли? Другарю Масса!
Разберете всички! Трябва ни единство! Единство!
Вижте как тичат брадатите! Чакат работниците!
Мръсните работници!
Весели са, имат пари!
Чакат работниците, вижте ги как тичат!
Как мина?
- Казах, каквото трябваше.
Идват още.
От другата страна!
Глупаци! Фашисти! Страхливци!
Подлец!
Кога свършва смяната?
- Сега!
При вратите!
Ето тук. Няма никой.
Преди работих тук с боите.
Сега е празно. Собственикът е в затвора.
Ето, тук ще спрем. Пускам парното.
- Студено ми е!
Наистина ли ти е за първи път?
- Сега ще разбереш.
Да не губим време, дрехите ще сложим отзад.
Всичко ще стане добре. Сами сме.
Как ще го направиш? Страх ме е.
- Не се страхувай.
Ще ми причиниш ли болка?
- Не, направи ми място.
Ще ме боли ли?
- Не, няма да боли.
Ще бъдеш ли внимателен? Ето, ботушите ми.
Готова съм. Почакай.
Още не съм се съблякъл.
Виж, имам минибар!
Не пия алкохол. Страх ме е.
От какво се страхуваш? Пий.
Защо си сваляш панталона?
- Ще си сваля и гащите.
Не, гащите недей.
- Всичко трябва.
Остави си нещо, по-секси е.
- Да, ще си оставя гащите.
Аз ще сваля всичко.
- Целуни ме.
Махни си часовника.
- Не, няма.
Ще ме одраскаш.
- Може ли да дойде някой?
Никой няма да дойде. Всичко е наред.
Сега се качи върху мен и се обърни.
- Така ще си ударя главата!
Ето така!
- Трудно е.
Внимавай с лоста за скоростите!
- Да, знам.
Много внимавай.
Сега седни.
- Ох, кормилото!
Страх ме е.
Не се страхувай.
- Да, но...
Това е само една ръка.
- Срам ме е.
Нищо особено...
Добре ли е?
- Да.
Премести си ръката.
Ето така.
Боли ме!
- Нищо ти няма.
Сега боли ли?
Да! Боли!
- Но аз нищо не правя.
Не, почакай.
- Не мога да мръдна.
Спокойно.
- Какво да направя?
Добре.
- Така ли?
Слушай ме, аз имам опит.
Сложи си...
- Къде?
Премести си крака
- Крака? Кой крак?
Ако си преместиш крака...
- Не дърпай! Кормилото ми пречи.
А не мен лоста!
- Ето! Какъв е проблемът?
Ела тук!
Дай ми другия крак.
Ето така.
Косата ми!
Косата ти е в устата ми.
Студено ми е!
Ето, свършихме!
Имам я вече една година, но не мога да й се нарадвам.
Чудесна кола.
Дори не знаеш, колко хубаво беше, защото
казано между нас, онази кучка не ме възбужда.
Не мога да свърша така, както с теб.
Заводът е виновен. По цял ден работя там.
Вече 31 години.
- Аз не почувствах нищо.
Как да не си почувствала нищо?
Само болка и нищо. Това ли е всичко?
Какво всичко?
Това ли е любовта? Любовта...
Любовта си е любов, а секса се прави така.
Именно. Като животните?
Като животните.
Имам крака, ръце, очи и член, точно като животните.
Сексът е в това, да даваш всичко.
Върви по дяволите. Закарай ме вкъщи. Трябва да се измия.
Жените първият път нищо не усещат.
Чувстват го по-късно.
Не бива да се сърдиш.
За това, даже трябва да ми плащат.
Такъв е животът.
" Всеки час е час от нашия живот"
Другари, вашето събрание постанови двучасова стачка
за регулация на нормата.
Трите обединени синдиката ви съветват да не се поддавате на провокации.
Два часа стачка няма да решат проблема!
Работници! Не позволявайте да ви измамят.
Не! Стига провокации!
Заводът трябва да стане център на вашата власт!
Защо има полиция? Това е мирна стачка.
- Успокой се.
Длъжни сме да гарантираме правото на труд!
Работници, другари! Не се поддавайте на провокации.
Нито от полицията, нито от екстремистите!
Работници! Извикали са полицията, защото искат война.
Длъжни сме заедно да се борим с експлоатацията!
Работници! Последвайте примера на вашите другари, които са с нас!
Два часа стачка няма да помогнат! Трябва да стачкуваме ден и нощ!
По-добре да чистим тоалетни! 106 000 лири не стигат за живот.
Какви са вашите намерения?
- Никой няма да мине. Даже началниците.
Полицията е тук. Какво ще правите?
- Полицията винаги е тук.
Винаги се намират копелета да я повикат.
Заводът работи, когато ние сме в него.
Ако сме навън, какво ще правят началниците вътре?
Добре, но сега не е моментът да се сблъскваме с полицията.
Този момент никога не идва!
- Вярно!
Нито за собствениците, нито за полицията!
Слушай, не те разбирам.
Ще стачкуваме по 2 часа на ден, докато не изпълнят нашите искания!
На събранието гласувахме за два часа, а не за революция! Два часа стачка!
Спокойно, спокойно.
- Няма да пуснем началниците в завода!
Хайде.
Да застанем пред вратите!
Другари, заемете своите места на пост.
Другари! Работническо-студентския комитет ви призовава на борба
за отмяна на нормите!
Да не допуснем никой в завода, даже началниците!
Останете навън с нас.
Собствениците ни експлоатират!
Другари работници! Силата е в рабоческата класа!
Да покажем класова дисциплина!
Всички пред вратата!
Да не допуснем стачкоизменници!
Да ги свалим от автобуса!
Пуснете ги тук!
Вижте ги! Погледнете ги!
Боже! Тези ще ни свалят! Мразя насилието!
Работници! Присъединете се! Не им давайте да минат!
Къде отиваш? Там е опасно.
Слизай! Ще ти отхапя ухото! Какво си мислиш, че правиш?
Какво си мислиш, че правиш?
- Не, само не ухото!
Кажи на всички, какво правиш тук!
- Нищо не правя!
Какво искаш?
- Да вляза...
Няма да влезеш, оставаш тук
Остава с нас. Няма да влиза.
Кажи и на другите, че се отказваш да влизаш.
Назад! Назад! Спокойствие.
Това е в наш интерес.
Спокойствие.
Добро утро, инженере. Тук е безпорядък.
Работниците протестират. Вие минете. Ще се справим с тях.
Къде отиваш? Инженере, не трябва!
Къде си тръгнал?
Помощ!
Убиец!
Внимавай, Лулу!
Давай!
Лулу!
Аз съм против стачката. Нямам нищо общо!
Кой е?
- Аз съм.
Сама ли си?
- С кой да бъда?
Ето, вземи.
- Влез.
Украсен си, а?
Но...
- Влизай.
Това е жена ми.
Тя е фризьорка.
Това са моите другари.
- Твоите какво?
Студенти са.
Артуро!
- Остави го. Той учи.
Все едно е студент.
- Артуро!
Вън!
Какво правиш?
- Тълпа от непознати у дома ми.
Какво липсва тук. Точно. Брошката с кученцето.
Станал си много общителен.
- Виж какви добри лица имат!
Трябва да ги чуеш как говорят! Няма да разбереш и дума.
Няма ми брошката.
- Коя?
С кученцето.
Ето я.
Те се крият.
Поканил си ги, за да не си насаме с мен.
Не говори глупости. Махни това от главата си.
Хайде, ела при нас.
Кой е там?
- Аз съм.
Влизайте!
- Гладни сме.
Инженерът е паднал, завели са го на лекар.
Всички вестници пишат!
- На страницата с криминална хроника.
Къде е кухнята?
8 полицаи са ранени. Стачкуващи - 20.
Ще направиш ли сандвичи?
О, виж! Снимали са те!
Сега ще те познаят. Какво ще кажат в града?
Всички сме изолирани и победени!
Лидия, дръж се добре. Забравих да ти кажа...
те ще пренощуват тук две-три нощи.
Тихо!
- Извинявай, гледай си телевизора.
Останаха ли яйца?
- Не, нито едно.
Теорията е вярна. Борбата спомага за единството.
Ако имаме силна революционна партия,
ще нанесем решаващ удар след няколко месеца.
Работниците узряха да вземат властта.
Работниците? Те за нищо не стават!
Знам ги вашите работници. Това е комунизъм.
Слушай, вземи яйца назаем от съседите.
- Не!
Сам си вземи, това си е твоя комунизъм.
Какво общо има комунизма?
- Има. За всичко така ще правите.
Какво ще правите, като вземете властта?
Ще се избавим от господарите!
Кои сте вие без тях? Гладни голтаци!
Те ни дават всичко, с тях бъдещето е ясно.
Какво говориш?
- Остави я да говори.
Защо не говориш?
- Нямам какво повече да кажа.
Хайде да я изслушаме.
- Нали имаме свобода словото?
Това е вашият комунизъм и свобода...
Ще говоря, защо не искам да съм комунистка!
Аз съм за свободата, ясно ли ви е!
Обичам кожите от норка, и един ден ще имам такава,
защото ще съм я заслужила, ясно ли ви е? Аз работя!
Работя вече 12 години и съм я заслужила.
Артуро!
Хайде, Артуро! Иди при майка си да ти купи кожено палто.
Аниелли ще ти купи норка.
Ленин също е експлоататор.
Какво доказва нашия анализ.
Именно такива противоречия разлагат семейните двойки.
Обикновеният пролетарий го експлоатират в завода,
но той взима пример от телевизията,
списанията, киното.
- Разбира се.
Живее в бедност, но се опитва да подражава на експлоататора.
Мамо, защо си тръгваме?
- Защото така искам!
Какво правиш?
Не! Остави го на място!
- Махни се!
Толкова пъти ти прощавах и това ли получавам сега?
Слушай, ще ти купя кожа.
- Якето, Артуро!
Стига!
- Какво съм казал?
Кажи на майка си! Какво толкова съм казал?
Не прави така!
Стига ми толкова! Артуро, ела!
Остани с нас. Студентите са тук!
Хей, глупак! Той не е твой баща
- Остави детето!
Лицемер!
Хайде, върви с майка си. Много се изложихме.
Защо плачеш? Лулу се преструва, че се интересува от теб.
Забрави ли, че те шляпаше? Стига!
Да си тръгваме. Тя ще отиде в полицията.
Никой няма да извика!
- Тя ще отиде в полицията!
Тя е добра, въпреки, че гласува за християндемократите.
Кажи им, ти я познаваш.
Не се сърди Лулу, ще се видим.
Да отидем при Оресте.
Сега е 7:45. Влезте в завода, но помнете:
пазете се от провокации и не слушайте собствениците.
В столовата ще направим събрание
с представители на трите обединени синдикати!
Пазете се от провокации! Не позволявайте да ви шантажират!
Синдикатите са слуги на собствениците!
Реформисти!
Отговорете на насилието на капитала с революционно насилие!
Саботирайте производството и отказвайте да работите!
Работници! Не позволявайте да ви яхнат!
Ти не можеш да влизаш.
- Защо да не може?
За теб има заповед за уволнение.
- Каква заповед?
Не ме пускат!
Виждаш ли до какво води екстремизма?
Отново твоите провокации!
- Работникът не е мамино синче.
Виждате ли? Уволняват ме! Направете събрание!
Първо ме експлоатираха, а сега ме уволняват!
Искат да пукна! Стачка!
Стачкувайте другари работници!
На събрание!
- Чакай ни, Масса!
Ще си платят за това. Направи събрание!
Ти си работник, като мен. Къде да отида сега?
Къде да отида? В училище?
В театъра? На гробището? На майната си?
Къде да отида? Къде?
Къде е онзи с брадата?
- В училището Пизакане.
Какво Пизакане? Загубих работата си!
Лулу! Лулу! Кой те караше?
А? Ума ли си загуби?
Ти беше любимецът на инженера! Полудя ли?
Махай се! Спокойно, Лулу!
Отиди на лекар. В града има добри лекари.
Отиди да спиш в къщи.
- Махай се, Лулу.
Масса!
Слушай. Събранието е дълго и тежко.
Чуй ме, не се отчайвай.
- Кажи ми истината.
Чакай ме на изхода. Бъди спокоен!
На изхода?
Какво е решението? Добро ли е?
Виж, Лулу. Събранието не прие предложението за безсрочна стачка.
Пак ще опитаме.
- Не е прието?
Ще говорим с работниците. Ще се опитаме да ги убедим.
Събранието взе решение да се придържа към текущия план.
Така си и знаех.
- Ти ги познаваш.
Разбираш ли, Лулу, трябва да регулираме нормата,
не да правим революции.
- И ти си като тях!
От стачката губят не само собствениците,
но и ние оставаме без пари.
Пари! 10 000 лири за детето. На, вземи.
Дай му и заповедта за уволнение! Нека я постави в рамка!
Не мога да ги взема. На него му трябват. Върни му ги.
Лулу, бъди сигурен, синдикатът ще те защитава докрай.
Не ме интересува.
- Бъди внимателен. Помагай ни.
Разбираш ли?
- Не ме интересува.
Не се дели от нас Лулу, бъди внимателен.
Трябва да влизам вътре. Бъди спокоен.
Училището е окупирано!
Студентите обсъждат насъщните проблеми в обществото.
Обсъждат политиката.
Родителите да се разотиват по домовете!
Следете новините и пресата.
Познаваш ме. Аз загубих работата си, палеца си. Помниш ли?
Къде да отида?
- Ето там!
Защо него го пускате, а нас не?
И вие ли сте студенти?
- Ние сме емигранти от Сицилия.
Я виж ти... извинете,
Привет, аз съм, Лулу.
Чу ли, че загубих работата си?
- Знам, знам.
Ти си спиш тук, а трябваше да дойдеш сутринта.
Не можем да бъдем навсякъде.
Дори и ти?
- Правя каквото мога. Още сме малко.
Вчера в завода. Днес в училището.
А утре може на юг, да помагам на селяните.
Нашата работа е да намерим противоречията,
за да променим живота.
- Моят вече се промени. Нямам работа.
Докато се подчиняваше на господарите, никой не те закачаше,
след като се събуди, те изгониха.
Ясно ти беше, нали Лулу? Нищо ново.
Не съм глупак. Зная как седят нещата.
Ще тръгвам!
Защо не дойдохте в завода със студентите?
Ние сме разделени и сме малко.
- Малко?
А аз трябва да ям! Да ям, разбираш ли?
Винаги можеш да си намериш храна.
Не искам да прося.
Забрави. Слушай, аз просто... Всичко е едно и също.
Ти мислиш само за себе си, нас такива не ни интересуват.
Търсим хора с класова история. Да ти кажа ли моята?
Какво ме интересува?
Погледни ме. Аз съм на 30 години. Как изглеждам?
Не викай.
- Взел съм три изпита. Болен съм.
А аз се отрових с боя!
- Аз съм болен, разбра ли?
Масса, ние те чакахме.
- Ти откъде се появи?
Какво да правя сега?
- Все едно ми е какво ще правиш.
Прави каквото искаш. Може да се живее всякак.
Промени живота си.
Остани с нас. Сега си безработен.
Храна винаги ще се намери.
Ако си готов ще станеш пълноценен активист.
Слушай...
Масса, остани с нас!
- Така, аз взех решение.
Знам какво трябва да се направи.
Довиждане и всичко хубаво!
Масса, ще те върнат на работа.
- Ти студент ли си?
Да, аз уча вечерно.
- Ти си студент!
Разбира се! Работя и си плащам обучението.
И ти ли си студентка? Защо аз?
Кажи на колегите да си ходят.
- Няма ли да останеш?
Остани със студентите.
Можеш да учиш.
Работих за трима.
Няма какво да правиш в завода.
Не можеш да си тръгнеш просто така!
- Ще отида в Швейцария.
Ще се бориш да те върнат на работа. Защо да заминаваш?
Не се изолирай.
- Да се учиш прилежно, до скоро.
Артуро!
- Здравей, Лулу!
Приличате на малки работници!
- Какво правиш тук?
Дойдох да те видя.
Радвам се. Мама не ме взима от училище.
Прибирам се сам.
Аз дойдох вместо нея.
А твоят син Армандо, какво прави? С теб ли е?
Отдавна не съм го виждал.
Хайде да се разходим заедно.
- Не знам дали мама ще разреши.
Тя има един характер!
Какво говори майка ти за мен?
Казва: "Излезе неудачник", - и плаче.
Защо непрекъснато се карате?
Приятно ли ти е да си с мен?
- Да.
Приличате на малки работници!
Ти накъде си?
Насам.
- А аз натам, до скоро.
До скоро!
До скоро!
Над Атлантика се надига буря по посока на Казахтан.
Два дни вали над Ломбардия.
100 човека са мъртви, 10 са изчезнали.
- 20.
Виери, Бурнич, Факкети, Суарес, Амарилдо, Лодети.
Как е брат ти?
- Добре.
Ако си в нужда, ще измислиш какво да правиш.
Но ако искаш да полудееш, повярвай ми, върни се в завода.
Аз полудях в завода.
Махнете стената!
Махнете стената!
Донесох ти нещо.
Стената!
Масса! Първата ни победа! Инженерът е преместен!
Лулу! Знаем, че си там. Излез!
Отвори! Какво правиш там сам?
Излез. Ела в завода. Нужен си на другарите!
Ти си символ за борба, всички другари те чакат!
30 работника днес решиха да стачкуват.
Длъжен си да дойдеш на входа на завода!
Лулу, трябва да се бориш, ако искаш да те върнат на работа.
Хайде, излез!
Ще продам всичко.
Освобождавам се. Швейцария.
Емигрирам.
Влюбена двойка: 8 500.
Ще я дам за 1 500. Два дни работа.
Позлатена масичка с модели.
30 часа работа!
5 000 лири.
Картина с клоун. 10 часа. 24 000 лири.
3 000. 5 000.
Радио книга. "Обучение".
10 000 в Швейцария, 15 000 в Милано. Май полудявам.
Кристална ваза. Пластмасови цветя.
2 000 лири.
А този дори ми отне късмета.
Разни животни. Подаръци.
Интересно, кой ги прави всички тези неща.
Кухненска магия. Отваря консерви. Приготвя майонеза. Точи ножове.
Вълшебен момент.
Магията на светлината със свещи "Ронсън".
Върви по дяволите!
Кой ли е измислил всичко това.
Главата ме заболя!
Четири будилника. Защо са ми толкова?
Музеят...
Къде съм ги сложил? Сметките...
Някой ден сам ще легна тук.
Проклета крава!
Ето къде са.
Пакет... пакет акции.
Акции.
Някой ден и аз ще легна тук. Влизай, мамка ти!
Ти какво правиш? Следиш ли ме? Падна ли?
Като призрак? Искаше да ме изплашиш? Шпионираш ли ме?
Ще те пребия! Шпионираш ли ме?
Ще ме шпионираш?
Виж, мамо! Патето се е спукало.
Стената, стената...
Лулу!
Артуро.
Стената, стената...
Кое там?
- Ние! Отвори!
Татко тук ли е?
- Да, тук е.
Бързо, събуди го! Кажи му, че е важно!
Какво има?
- Звънят някакви хора.
Лулу, дошли са твоите хора! Искат да говорят с теб.
Казаха, че е важно.
- Кой?
Няколко човека са.
Влезте!
Извинете ни, но е важно.
- Хайде татко, обличай се.
Кой е?
Влезте в гостната. Лулу сега ще дойде.
Благодаря.
- Влезте.
Лулу! Успяхме!
Приеха те обратно! Пак ще работиш!
Подписаха през нощта в 2:00 часа. Всичко постигнахме! И за нормата!
Лулу, ти имаш решаващ принос за това.
Не се ли радваш?
- Радвам се.
Ще пийнете ли ракия?
Казах ли ти, че ще успеем?
Каза.
- Резултат от обединеният синдикат.
Представяш ли си, ние за първи път в провинцията застанахме
зад работник, уволнен по политически причини.
Важно е нали?
- За първи път?
А Милитина?
- Кой Милитина?
Не го върнаха.
Бяха други времена. Сега сме по-силни.
Знаем повече. Сега ги уплашихме. Нали, Лулу?
Лулу, видя ли? Радваш ли се?
Радвам се.
Влез и ти.
- Влез, Баси!
Искаш ли кафе? Сега ще направя.
За твое здраве!
Наздраве!
Вярно ли е всичко?
- Разбира се.
Другари работници! Постигнахме две важни цели.
Върнахме Масса на работа и намалихме нормата.
Но битката не е свършила. Тя ще продължи в завода.
Сверете си часовниците!
Днес, след 8 часа тежък труд вие ще си тръгнете,
когато вече е тъмно! Слънцето няма да свети за вас.
Радваш ли се?
- Да, радвам се.
Може би ще видите слънцето за минутка след разрешението на вашите господари.
Работници! Вдигнете се на бунт!
Вие спечелихте, но не благодарение на синдиката,
а благодарение на вашата борба! Борете се с нас, студентите!
Вашата цел трябва да бъде една. Всичко и веднага!
Работете! Роби!
Работете! Роби!
Ако не се държиш добре, ще те сложат на конвейера!
Такава е съдбата на човека!
Сънувах един сън. Чуваш ли ме? На теб говоря!
Какво?
Сънувах нещо!
- Какво сънува?
Стена!
- Масса, каква стена.
Какво говорят? Нищо не разбирам!
Масса е сънувал стена!
- Задник е сънувал!
Сънувах една стена. Бях мъртъв.
Какво?
- Бях умрял!
Масса е сънувал, че е умрял.
- Кой е умрял?
Заровиха ме и дойде Милитина.
- Масса е умрял? Чудесно!
Милитина?
- Милитина каза...
Какво казва?
- Казва, че е умрял!
Кой, Милитина?
- Милитина е умрял!
Умрял е в лудницата.
- Не, Милитина не е умрял!
Милитина каза... Даже викаше...
- Какво каза Милитина?
Каза: "Ще я съборим и ще влезем!"
- Ще влезем!
Да, ще влезем в рая!
Къде е? Къде е?
Не знам, зад стената. Зад нея е раят.
Каза: "Да я разбием и да влезем".
Аз мълчах. Беше поразително видение!
Представете си! Тук говори главата, а тялото е на 10 метра.
Помня как викаше.
- Съборете стената!
Съборете стената! Съборете стената!
И стената падна!
Падна ли?
- Да.
И какво имаше зад нея?
Какво имаше зад стената?
Имаше мъгла.
- Каква мъгла?
А какво имаше в мъглата?
Май нищо. После гледам, влиза Милитина.
Кой?
- Милитина.
Кой е Милитина?
- Един мъж от лудницата.
После видях един работник, глупак без палец.
И се питам: "Кой е този?" "Това съм аз! Мили боже!"
Всички влизаха един след друг...
И аз ли?
Всички бяхте. В стената. В мъглата.
И какво значи това?
3, 6, 42 - 3 печеливши номера.
Ей, Наполи! 6, 7, 42!
А? 6, 7, 42!
Какво значи, какво значи?
Значи, че ако има стена, трябва да я съборим. Не е ли така?
Но трябва търпение!
Разбрах!
Но аз не ви разбирам, кои сте вие и какво искате.
Аз искам да съборя стената веднага! Това съм аз!
Аз бях ли там?
- Не знам, може би.
В мъглата? В рая? В рая има ли мъгла?
А аз бях ли там?
- Не знам, може и да си бил!
Защо не сънуваш по-хубави неща?
Аз бях ли в лудницата?
- Слушай, аз бях ли там?
Зад стената?
- Никой нямаше там! Забрави!
РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА ОТИВА В РАЯ