The Fall Guy (2024) Свали субтитрите
Моля за тишина.
- Това е дубъл, а не репетиция.
Снимаме.
- Камери.
Звук.
- Записваме.
Камерите...
- Първа камера записва.
Втора камера записва.
- Камера Б - готова.
В - готова.
- Каскадьорът готов ли е?
Готов.
Три, две, едно, начало!
Те са в почти всеки филм.
Просто не знаете за тях. Защото това е работата.
Те са незнайните каскадьори.
Плаща им се, за да правят готините неща.
Плаща им се и за да понасят удари в лицето.
И навсякъде другаде, ако ме разбирате.
А това... Това съм аз. Колт Сивърс.
Взривяват ме и си крия лицето в кална локва.
Това не е съвсем хубаво, ако искам да изглеждам яко пред Джоди.
Страшно много си падам по нея. Тя е оператор.
Търсим дубльора на Том Райдър.
Тя ще постигне целта си - ще стане прочут режисьор.
Много си непохватен.
Не искам да звуча лигаво,
но мисля, че това между нас може да се намери само във филм.
Джоди.
- Колт, благодаря за разговора...
Винаги съм готов да си говорим за каскади.
Том иска да говори с теб. Да...
- В беда ли съм?
Тя говори за Том Райдър - най-голямата екшън звезда на...
Защо го обяснявам? Знаете кой е той. Това е Том Райдър!
От шест години съм негов дубльор.
Пристигам.
Какво става?
Май ще снимаме повторно.
- Знаеш какви са Том и Гейл.
Не знам за какво мрънкат при монитора, но...
Нека позная. Лицето ми се вижда.
Добре, може ли пак...
Джоди, нали?
- А ти как се казваше?
Това не е моята брадичка.
Сравнете моята челюст с неговата. Неговата е сбъркана.
Не можем да сменим лицето му.
- Прилича на картоф.
Не се обиждай...
- Отнесох се. Много си красив.
Прекрасна челюст.
- Казваме, че не се получава.
Хайде...
- Добре. Да го направим отново.
Да, ще се наложи.
- Сто процента.
Не знам, можеш ли...
- ... да направиш магия?
Да го направиш назад?
Да не се вижда лице.
- Да.
Тази с диетичната кока-кола е продуцентката на Том - Гейл.
Тя се грижи той да изглежда добре. Невинаги е лесно.
Не мога да се оплаквам. Работя с жена мечта.
Работата ми е мечта.
- Трябва да обърнем каскадата.
Животът ми е мечта.
- Искат да снимаме отново.
Разбрано, Колт. Ще падаш назад.
- Джоди, на втори.
Пазете тишина. Освободете първи канал.
Въпрос ли имаш за мен?
- Да.
Стори ми се, че искаш да ме питаш нещо.
Да изпием по една люта маргарита след работа?
Да бъдем професионалисти. Мога да изпия само една.
Ако изпия две, започвам да вземам лоши решения.
Целта на пиенето на маргарити е вземането на лоши решения.
Това ми напомня за нещо -
след тази работа трябва да отида на плажа.
Чудех се... Щях да те питам нещо.
- Казвай.
Имаш ли кърпи, които да взема назаем?
Имам кърпи. Опасно е човек да плува сам.
Бих те поканил да плуваш с мен, но не знам дали имаш бански.
Как му казвахте отвъд океана?
- Плувен екип.
Представи си - да отидем на някой плаж, в плувни екипи,
да пием люти маргарити,
да вземаме лоши решения.
- Представям си.
Да се приготвяме!
Да го овържем.
- Пазете тишина.
Камера А е готова.
Всичко наред ли е?
- Подготвяме го.
Подготвяме... Седни назад.
- Каскадьорът...
На ръба.
- Каскадьорът е готов.
Обери въжето?
- Как си, каскадьор?
Добре е.
- На позиция сме.
Готов ли си?
- Три, две, едно!
Начало! Начало, начало, начало!
Повикайте лекар! Лекар!
Колт, добре ли си?
- Дръпнете се. Не помагате.
18 месеца по-късно
Край на почивката. Имаш клиент. Номер 43.
Братле, познавам те. Откъде те познавам, братле?
А, да, заедно участвахме в онзи филм на Том Райдър.
Ти си каскадьорът!
- Вече не.
Ти не си ли счупи гръбнака?
- Счупих го.
Как така не умря? Скъпа, ела тук.
- Не знам.
Ще ми се да бях умрял.
- Ела да чуеш това.
Няма какво да чуваш.
- С този бяхме заедно във филм.
Най-грандиозното падане, което съм виждал.
Провесиха го на онези въжета, като малка пинята.
Начало, и пичът полетя с 1400 км. в час!
Викам си: "Тоя ще хвърли топа! Ще гушне букета!"
И 10 метра преди земята... Прас!
Изхруска и се превърна в тоя отвратителен сухар.
Малко ми е смътен този момент.
Значи, преди каскадьор, сега камериер...
Как стана така?
Вълшебна каскада.
Нека ви докарам колата.
- Каскадьорчето?
Гледай да не ми я одраскаш.
Ще получиш петарка, братле.
По-спокойно! Колата е под наем!
Ало?
- Колт! Гейл се обажда!
Любимата ти продуцентка!
- Как ме намери?
Казаха ми, че работиш в "Какадуто на капитана".
Че си камериер! Не можах да повярвам.
"Ел Какату дел Капитан". Семеен ресторант. Делим бакшишите.
Надграждам, след старата ми професия.
- Предполагам, че е така.
Като стана дума, знам, че не ти е лесно след инцидента.
Надявам се да не се сърдиш на мен или на Том.
Бяхме напълно съсипани. Той ти изпрати съобщение, нали?
Емотиконка с молитва.
- Да. Той още е пълен кретен,
но беше неотразим в "Унищожението на доблестта".
Ще те спася, Били!
Най-добрият.
- Единствен на земята.
Е, печелете "Оскар"-а.
- Толкова е непринуден.
Не ви обвинявам, Гейл. Аз съм си виновен.
Който прави такива грешки, трябва да спре да работи.
Всички знаят, че беше инцидент, Колт.
Том ме вкара в сериозен проблем.
Трябва ми помощ от стар приятел,
който по случайност е най-добрият каскадьор, когото познавам.
Затова утре ще хванеш самолета за Сидни.
Няма да стане, Гейл.
- Стига, Колт.
"Томб Райдър" се превърна в най-печелившата марка на планетата,
и то благодарение на теб.
"Метълщурм" ще е най-епичният, каскадьорски епос.
Животът ми сега е простичък, Гейл. Така ми харесва.
А и ям бурито на корем. Животът ми е мечта.
Недей да пилееш таланта си. Не трябва да паркираш коли.
Трябва да хвърчиш с горящи мотори през стъкла.
Знам, че ти липсва.
- Дочуване, Гейл.
Чакай, чакай, чакай! Чакай.
Казах ли ти, че режисьорът поиска конкретно теб.
Съжалявам, че го разочаровам.
Не те ли интересува кой е?
- Никак.
Режисьорът е Джоди.
Давам й големия й пробив.
- Искам седалка до пътеката.
"Пръст, минерали, камък"! Новият парфюм на Том Райдър.
Събудете ме, когато носите храна
КАСКАДЬОРЪТ
Това... Да?
Не знаех, че сканират и дубльорите.
- Нова технология.
Ще използваме геометрията на лицето ти,
за да наложим лицето на Райдър отгоре.
Нещо като дийпфейк.
Ако може, превърнете ме в Том Круз.
Добре дошъл в Сидни. Ти ли си Колт Сивърс?
Да. Къде мога да си взема кафе? Уморен съм от пътуването.
Ще се погрижа.
- Режисьорката знае ли, че съм тук?
Тя е казала да дойда. Иска ли...
Не знам. Съжалявам, братле. Координаторът на каскадите те вика.
Онзи с якето.
- Добре.
Ако може, да й кажеш, че съм тук, и да ми донесеш кафе...
Дан Тъкър. Вече си координатор на каскади, а?
Време беше. Поздравления.
- Благодаря. Виж се.
Сега как да се обръщам към теб?
- Може да ми казваш "шефе".
Добре, шефе. Тези дрехи ли трябва да нося?
Няма да правим откачени неща.
- Тъкмо щях да ти обясня.
Последвай ме, как я караш?
- Бивам.
Страхотно, не губя форма. Карам сърф.
Преди малко имах и дълга коса.
Тренирам концентрацията с бонзай.
- Бонзай.
Доста натоварен график.
- Да, не си губя времето.
И как така реши да се върнеш?
Нали Джоди ме искала?
Затова дойдох. Трябваше да й откажа ли?
Щом ме иска - идвам.
Така, слушайте всички.
Първата ни работа днес е да заснемем търкалянето,
което тренирахме цяла седмица.
Всеки си знае мястото, всички си знаете отговорностите.
Да си свършим работата и да се прибираме.
За жалост,
нямаме шофьор. Така че, Хенри е история.
Но, добрата новина е, че кинобоговете ни се усмихнаха,
и ни благословиха с най-великият каскадьор, с който съм работил.
Аплодисменти за...
Колт Сивърс!
Търкаляне?
Трябва да търкаляш коли, а не да ги паркираш.
Преживя инцидент...
Огромна грешка с въжетата. Замалко да се самоубия пред екипа.
Не искам първата ми каскада сега да е грандиозен провал пред Джоди.
Разбираш ме.
- "Не е важно колко силно удряш.
Важно е колко удари можеш да понесеш."
Не ми цитирай "Роки" така!
Значи е лазерна пушка с кинжал?
- Да, като щик.
Щикът трябва ли ни? Лазерът няма ли...
На бойното поле - да, напълно.
- Формата е странна.
Като на китара? Каза, че искаш метъл. Хеви метъл.
Колко си направила?
- Две...
Добре...
- Двеста.
Прекрасно.
- Благодаря, шефке.
Прилича на китара. Найджъл, как сме с пиротехниката?
Имаме само за един дубъл.
- Не. Стига. Да?
С компютърни ефекти ще е по-реално.
- Не, не, не.
Венти, не искам да е реално.
Това е космическа любовна история. Космически мащаб.
Трябва да се вижда неземното усещане, когато се влюбваш.
Несъвършено, но красиво. Това искам.
Да направим онзи дубъл.
- Добре.
Това единственият ми дубъл ли беше?
- Мисля, че имаме...
Боже! Но пък изглежда невероятно.
Сигурна ли си, че искаш истински огън?
Не е нужно...
- Ще запишем гласовете на актьорите.
Няма нужда, Рей. Каскадьор с каска. Няма да има реплики.
Ръш, не сме дали знак за взривове. Ще избия семейството ти!
Затова постъпват така. Мислят, че не ги уважаваш.
Заради тона ми.
- Тонът, думите, всичко...
Какво има, Дарла?
- Снощи принтерът ми не работеше.
Но обмислих разговора ни за третото действие.
Може някой от образите да каже, че имаме проблем с третото действие.
Става ли?
- Не.
Но е хубаво, че мислиш нестандартно. Найджъл, спри ги.
Ще те изкормя! Спри пробата!
Шефке! Пробата мина добре.
- Прекрасно.
Успокойте се. Гледайте ме. Ето какво ще стане.
Без компютърни ефекти, Венти. Найджъл, снимаме. Приливът идва.
Хайде, ще бъде епично.
- Снимки след пет минути. Благодаря.
Колт? Братле? Какво става?
Калпав пясък.
- Калпав пясък.
Да. Съжалявам, но трябва да отложим.
- Дан, какво се бавите?
Проверка за безопасност.
- Плътността не става.
Гледаме плътността на пясъка.
Има нов шофьор.
- Кой? Къде е Хенри?
Найджъл, това е най-важният дубъл, а е дошъл новак.
Дан му вярва.
Ще хвърчим навсякъде. Кралски прилив ли идва?
Ще го изчакаме да сплеска пясъка.
После ще снимаме.
- Протакаш.
Може би.
- Протакаш.
Но съм прав.
- Другите са неопитни австралийци.
Ще повърна.
- Ще се справиш. Ти си избраният.
Защо ти трябваше да го казваш?
- Правил си го много пъти.
Ти също. А сега урочаса работата.
Урочаса я!
- Шофьорът да се качва в колата.
Приливът идва. Благодаря.
Това Джоди ли е?
- Тя е.
Каза ли нещо за мен?
- Спри с тази физиономия.
Не е казвала нищо за теб. Качвай се в колата!
Това е важно за нея.
- Точно така.
За "Комик-Кон" ли е?
- За голямата зала.
"И със сантиметър, и с километър - победата си е победа."
Лесно е. "Бързи и яростни".
Хайде. Ще се справиш.
Видя ли кафеджийката? Носеше шапка.
Виждам те в колата.
Медиците да са на място.
- Геройската сцена.
Готов ли си, Дан?
- Готов.
Благодаря.
- Три минути...
Добре, каскадьорите са готови.
- На добър час, Колт.
Екип ефекти - вие сте.
Екипът по ефектите, внимавайте с оръдието.
Включвам оръдието.
Зареждам оръдието.
- 140 кг за кв. см.
Каскадьори - готови.
- Оръдие - готово.
Камери, готови ли сте? Първа?
- Първа - готова.
Втора?
- Готова.
Добре, внимавайте.
- Три, две, едно.
Начало, начало, начало!
Добре момчета, концентрация.
- Три, две, едно!
Дан, да се приближи до камерата.
- Разбрано!
Съжалявам, но пясъкът е хлъзгав и колата подскача.
Ако се приближа, ще счупя камерата.
Знам, но се приближи! Ще се справиш!
- По-близо.
Не толкова близо. Какво, да му...
Снимайте. Имаме още седем камери.
Добре. Готови след три, две, едно!
Добре ли е? Измъкнете го!
Колт, успя!
Осем превъртания и половина! Добре ли си?
Добре ли си?
Джоди идва.
Прекрасно. Той добре ли е? Прекрасно. Прекрасно.
Невероятно.
- Добре.
Чия беше тази идея?
- Сигурно е на Гейл.
Мислех, че е твоя.
- Научих вчера.
Дан, стига. Не съм го одобрила. И нямаше да го одобря.
Не ме е одобрила.
- Може ли за секунда?
Не съм одобрен.
- Браво на теб. Все едно е нормално.
Идваш тук и... "Аз съм новият ти каскадьор."
Не прави така. Не може така.
Режисирам филм.
- Шапката ти пада.
Защо си тук?
- Недоразумение.
Очевидно.
- Бях останал с впечатлението,
че ти ме искаш тук.
- От една година не сме си говорили.
Гейл каза, че ме искаш тук.
- Все тая. Счупи камерата.
Позагубил съм форма.
Съсипа дубъла за "Комик-Кон".
- Голямата зала, знам.
Поздравления.
- Благодаря.
Радвам се за теб.
Отива ти да режисираш. Даже градинарската шапка ти отива.
Всички режисьори носят такива.
- Знам, просто...
На другите не им стои така. Не те лаская, просто...
На теб всичко ти отива. Отива ти и да не носиш нищо...
Не исках да...
- Така няма да се получи.
В смисъл, вярно е, но...
Искам някой друг. Който и да е.
- Може ли да бъда откровен?
Буквално нямаме друг.
Какво следва?
- Изгарянето.
Ти решаваш.
- Искам сестра в готовност.
Ще палим този.
Стоп, стоп, стоп!
- Стоп!
Спираме!
- Стоп!
Как си, Колт Сивърс?
- Добре е.
Ще го направим пак. Технически проблем с камерата.
Ще го оправиш ли, Джими? Благодаря.
Отново.
- Колт, всичко ли ти е ясно?
Не си чел сценария. Трябва ли ти контекст?
Искаш ли?
- Прави каквото иска.
Добре, ето. Фантастичен романс. Двама персонажи.
Жената е извънземна - Ейлиена. Ти си космически каубой.
Случва им се нещо, наречено "лунен сезон".
Иначе казано, свалка. Кратка, но интензивна.
Изпълнена с надежда.
Никой от двамата преди не е бил в толкова дълбока връзка.
Казват си го непрекъснато.
Той го казва повече и на нея й иде да му каже да се кротне.
Но се случва нещо трагично.
Космическият каубой е ранен и просто изчезва.
Напълно безследно.
Мога да продължавам.
- Ще се тресна в скалата по-добре.
Отново!
Записваме звук.
- Начало!
Стоп!
- Стоп.
Добре ли си?
- Още малко контекст, Колт.
Ейлиена се чувства съсипана.
Непрекъснато се опитва да си припомни всичко.
Объркала ли се е? Просто свалка ли е било?
Пак ли само си е въобразявала? Или той я е излъгал?
Да не би да й е наговорил куп простотии?
Но ще ти кажа едно - накрая Ейлиена продължава напред.
Започва да тренира пилатес.
Извайва си прекрасно тяло. Започва да се среща с други човеци.
Един след друг.
Изживяванията й с тях са невероятни и много по-добри.
Нали така, момичета?
- Да, да.
Един след друг...
- Повръща ми се.
И знаеш ли какво? Налага се пак да го направим.
Добре, палете го.
- Последно, хора! Начало!
Не стига... Малко диалог?
Няма нужда, Дарла. Ще използвам първоизточника.
Колт, ако космическият каубой трябваше да каже нещо,
какво би казал?
Как ще се извини за годината, през която тя полудяваше?
Какво би могъл да каже?
- Може би...
Найджъл, ще му дадеш ли мегафон? Не го чувам.
Отивам.
Какво каза, Колт?
- Включен е.
Във филма извънземни и човеци говорят ли си насаме?
Не.
- Без разговори насаме?
Не правят нищо насаме. Правят всичко пред всички.
Тогава може би ще говоря на групата.
Попадали ли сте в ситуация, когато трябва да кажете нещо,
но в никакъв случай не трябва да се оплесквате?
Мислите си дълго,
а после осъзнавате, че вече сте се оплескали,
защото сте мислили твърде дълго.
Ти... Какво? Искаш...
Имах подобен проблем, когато се влюбих в сестрата на жена си.
Добре.
- Не... Добре.
Отново, трудно е, защото не съм чел сценария.
Но каубоят сигурно би казал,
че оттогава не е спирал да съжалява.
Страхувал се е, че няма да има възможност да й се реваншира,
защото е чакал твърде дълго, а...
Тя сигурно вече е продължила напред.
Джоди, извинявай. Като говорим за продължаване...
Още веднъж?
Ще се радвам да получа още една възможност.
Снимайте, Найджъл.
- Започваме.
Камерите са готови.
- Звук.
Добре, палете го!
Начало, начало, начало!
Гейл?
Гейл? Кафе...
Тук си. Не използвай машината. Счупена е.
Осем превъртания и половина! Това е световен рекорд!
Много ти благодаря. По-приятно е от паркирането, нали?
Може ли да спреш с глупостите, Гейл?
- За какво говориш?
Тя не ме иска тук, Гейл.
- Глупости. Иска те, разбира се.
Ти ме излъга. Излъга ме.
Колт.
- Знаеш ли как се чувствам?
Стига де, поседни и се успокой.
Колко спомени натрупахме, а? Замисли се.
След всичките тези филми?
14, 15 филма, това си е...
десетилетие от живота ни.
И за сбогом ми уреди убийство.
- Знаеш го Райдър.
Той е типичният представител на дебилния род.
Но хората се променят.
Знаеш ли как майка ми ми пожелаваше "лека нощ"?
Съвсем сериозно, с юмрук по мутрата.
Така ме приспиваше, но аз й простих.
Всички можем да се подобрим, Колт. Виж какво причини на Джоди.
Плю си на петите и изчезна. Скъса всякакви връзки с нея.
Все пак лежах в болница.
- Признай си, съкруши я...
Оценявам го, но постъпи грозно.
- Не съм го искал, не съм изчезнал.
Нормално е да имаш угризения, но можеш да оправиш нещата.
Като посланията ми във филмите. Знаеш ги, нали?
Какво е посланието на всеки мой филм?
Че нихилизмът е валидна житейска философия?
Не, това е за забавление. Това е вкусният бекон.
Какво правиш?
- Като с кучетата.
Трябва да увием посланието във вкусен бекон.
Във всичките филми хора падат и се търкалят в гадост.
Само че после се изправят.
- Може ли да легна?
Умора от пътуването, подпалвания, превъртания...
Трябва ми почивка.
- Да.
Я да се изясним сега.
Нихилизмът е вкусен бекон?
- Да.
Зрителите са кучета?
- Точно.
А когато паднеш, пак се изправяш.
Благодаря ти.
- Радвам се, че го направихме.
Защо изобщо съм тук, Гейл?
Райдър изчезна. Забърка се с много гадни хора.
Ами, Гейл... Повикай полиция.
Не мога.
- Защо?
Студиото ще разбере, че съм надскочила бюджета.
Ще ни дръпнат шалтера. Знаеш го. Моля те, намери го.
Защо аз?
- Ти си каскадьор.
Никой не те забелязва.
Не се обиждай.
- Леко се обидих.
Познаваш го много добре. Лесно ще е.
Вдигаш го, изтупваш прахта от него, водиш го тук.
Аз знам, че мога да ти вярвам.
Кой друг ти вярва страшно много? Джоди. Но още не го знае.
Това е големият й шанс.
Искаш ли първият й филм да й е последен?
Трябва да ми помогнеш.
Последните дни бяха тежки.
Ще отида в хотела и...
Кой ден е днес? Моето вчера е твоето...
Ще ти се обадя утре.
- Днес. Кодът за вратата на Райдър.
Взех бележката от караваната му.
- Още ли лепи бележки?
Не започвай. Вече е като в "Мементо".
Мога да запазя това в тайна от Джоди и студиото за 48 часа.
Спаси филма на Джоди и може би ще си я върнеш.
Ти да не би да превърна Джоди във вкусен бекон?
От самото начало тя е вкусен бекон.
- Бива си те.
Единствената ми кола с ляв волан.
Не я разбивай. За реклама е. Имаме само две такива.
Знам как карате вие, каскадьорите.
Искате да потрошите всичко, на което държа.
Какво правиш?
- Кефя се.
Кефиш се на песен на Тейлър Суифт?
- Да. Така говорят австралийците.
Не го бях чувала.
- Така говорят, повярвай ми.
Плакал ли си?
- Не.
Изглеждаш, все едно си плакал.
- Умора от полета.
Беше толкова опасно. Извинявай...
Да те подпаля така... Беше невероятно.
Чувствам се по-добре.
- Заслужавах го.
Ще ти се реванширам за камерата.
- Може ли да се кача при теб?
Избърши се. На нищо не приличаш.
Как си?
- Ами, знаеш...
Палец горе? Мразя я тази каскадьорска тъпотия.
Не е нужно да ми обясняваш нещо. Беше просто свалка.
Даже свалчица. Няма проблем. Не искам и да знам.
Насила хубост не става.
Майка ми накара баща ми насила да тръгне на фитнес.
А той си счупи глезена на пътечката за бягане.
Заради нея той има пирон в стъпалото.
Поуката е, че човек си е такъв, какъвто си е.
Доста мислех за това и...
Дължа ти милион извинения.
Да.
- Само че всеки път...
Когато измисля какво да кажа...
Не ми се струва достатъчно.
Добре. Няма проблем.
Важно е да не прекрачваме границата. Сега съм под огромен стрес.
Нямаш представа колко трудно ми е да направя този филм.
Ако ще оставаш тук, трябва да бъдем супер професионални.
Професионален ми е второто име.
Мислех, че е Опасност.
- Това ми е артистичният псевдоним.
Колт Професионален Сивърс.
Обещай ми, че няма да съсипеш това.
- Обещавам.
Добре...
Искаш ли да хапнем понички?
Ще ме закараш ли до колата ми?
- Да.
Добре, довиждане.
Добре...
"Том, отдавна не сме се виждали. Гейл ме прати да видя добре ли си."
"Колт, мислех, че си умрял.
Защо трябва да си такава смотана кифла?"
"Том, ще те помоля да не използваш тези думи по мой адрес."
"Хубаво, но пострада като пълен смотаняк и се държиш като кифла."
Том? Аз съм Колт Сивърс. Искам да знам дали си добре.
Джоди иска да се върнеш на снимките.
Не искам да си играем на влизане с взлом.
Защо китайското пиле е оранжево?
Добре де...
Само халосни
Кафе...
Какво...
Защо ми изглеждаш толкова позната?
Откъде те познавам?
Аз съм Иги Стар. Играя главната роля в "Метълщурм".
Приятелката на Райдър.
- Играеш в "Метълщурм".
Не игра ли в "Крадена кола", където един ти открадна колата,
ти го гръмна в ръката и каза: "Дано можеш да караш на ръчна"?
А трябваше да е автоматична...
- Говориш за Натали Портман!
Тя е прекрасна. Играла ли си другаде?
"Ловец на бури".
- Не.
"Леден боец 1", "Леден боец 2".
- Дори 1-ва серия не съм гледал.
"Поучителя".
- Не.
В Кон ме аплодираха цели 17 минути!
"Кон" ли каза? Мисля, че се произнася "Кан".
Ще се радвам да го гледам, къде го въртят?
"Въртят"?
Аз съм само каскадьор. И аз съм в "Метълщурм", де!
Глупости, снимаме "Метълщурм" едно!
- Казах "де", не "две"!
Това фалшив меч ли е?
- Добра актриса съм.
Ако наистина работиш по филма, какво се мотаеш тук?
Търся Райдър.
- Надрусан е и го тресе параноята.
Мисли, че някой иска да го убие. Казах му:
"Ако не завършиш "Метълщурм", аз ще те убия".
Сещам се за милион причини,
но защо Том смята, че искат да го убият?
Де да знам. Но знам, че става нещо мрачно.
Колкото по-бързо се махна, толкова по-добре.
Всичко това изсмуква положителната ми енергия.
Аз съм самарянин,
позитивен човек. Аз се раздавам.
Наясно ли си, че на света има хора, които преминават през катарзис?
Като наводнения, престъпност и клош.
Какво е клош?
- Бедняк като теб.
Яко.
Знаеш ли къде е той?
- Мотае се в един клуб.
Там Том се среща с Дун - неговия наркопласьор.
Татуирал си е леопардови петна на главата.
Е, беше ми приятно.
Ще се видим в събота. В колко почват снимките всъщност?
В 6 сутринта за клошовете.
Каскадьорчето.
- Да?
В този ти вид няма да те пуснат в клуба.
Птицата за какво е?
- Това е Том Трезвеника, какаду.
Много са чувствителни към аурата, и ако им се правиш на надувка
откачат и може да си изпатиш.
С какво се друса Том напоследък?
Сега залита по новата, австралийска простотия "Дънди".
Дънди?
- Като "Дънди Крокодила".
Представи си, че си на приказна обиколка с разни там еднорози,
които ти викат: "Ехо, последвай ме", малко откаченичко, но пък ме кефи.
Твърде специфично.
Защо носиш яке на каскадьорите на "Маями Вайс"?
От битака ли го взе?
Там беше първата ми работа. 50 каскади за 50 минути.
Трябваше да скоча с лодка през огнен пръстен.
Накрая можех да го правя с вързани ръце.
"Подобна каскада никога не е правена". Поне според рекламата.
Май много си самовлюбен?
Ти ме попита...
Така, в клуба фейсконтролът е железен. Ще трябва да се слееш.
За да влезеш, дръж се като Том. Знаеш как, нали?
Да, ще се правя, че всичко и всички са мои и за мен няма последствия.
Боже, това Том Райдър ли е?
Ти ли си Дун?
Каскадьорът! Иги каза, че ще дойдеш. Седни, пийни.
Донесете му едно. Какво да е?
- Няма нужда.
Търся Райдър.
Донесете му "Шърли Темпъл".
Не се обиждай, Дун, но само търся Райдър.
Защо никой не иска да си говори с наркопласьора?
Извинявай. Не исках да те обидя.
Просто Райдър не дойде на работа...
Бърз си.
- Днес направи ли каскада?
Просто превъртане с кола.
- "Просто превъртане"?
Чувате ли го? Просто било! Каскадьор! Мой човек!
Това ми е работата.
- Затова те харесвам.
Ти правиш трудното. Дават ли "Оскар"-и за това?
За каскади? Не. Не дават.
За невъзпетите герои.
Наздраве за това.
- Да.
Не се засягай, но аз предпочитам анимации.
Игралните се правят на реалистични.
Само че идеята на филмите не е да са реалистични.
Затова харесвам анимации. Не се правят на реалистични.
Затова. Гледал ли си "Дъмбо"?
"Дъмбо"?
- Да. "Дъмбо" промени живота ми.
Нали знаеш сцената, където Дъмбо пие шампанско и му се привиждат неща?
Казах си: "Точно това искам И нека е двойно!".
Каскадьорът, ела с нас. Ще те настаним в хубав хотел.
Мръднете се! Мръднете се!
Къде е Райдър?
- Говори по-високо.
Много съм друсан за тия простотии.
Ей, тук съм!
Ехо, последвай ме!
Не се отказвай, Колт.
Стига де. Знам, че съм друсан.
Хей!
- Къде е?
Къде е Райдър?
Къде е Райдър?
- Не те чувам.
Къде е?
- Може да съм луд, но...
Май искам да съм...
Май искам да съм еднорог...
Какво правиш, Колт? Знаеш какво. Ще спра тази кола.
Стотици пъти съм го правил, с бедрата на капака. Няма проблем.
Правиш го, защото еднорога ти нареди.
Завиждаш, че еднорога не иска да говори с теб.
Надрусан си, Колт. А ти си страхливец!
Сега нямаме време. По-късно ще говорим.
Добре ли си?
- Шофьор, какво правиш? Карай!
Спокойно, спокойно... Не съм боец, а любовник, ясно ли е?
Къде е Райдър?
- Платиха ми да те надрусам.
Кои?
- Шефът на охраната на Райдър.
Занимава се с всякакви далавери.
- Какви далавери?
Сещаш се...
- Какви далавери?
Каза "далавери", но не уточни какви. Кажи ми какви?
Различни далавери?
- Като например?
Нося му дрога в хотел "Пендълтън".
Коя стая?
- Не знам, сменя ги.
Питай Кевин за плато с плотове.
- Кевин?
К-Е-В-И-Н...
- Знам, Кевин!
Знаеш Кевин?
- Не го познавам!
Ще го опознаеш, много е готин.
- Не искам да опознавам Кевин.
Питай го за плато с плодове.
Не те лъжа, плато с плодове.
Плодове, честно ли?
- Да, манго, ягоди, плато с плодове.
Знам какво е плато с плодове.
Питай го за плато с плодове и ще ти даде ключове.
Колко трае?
- Какво?
Колко трае?
- Какви ги говориш?
Докога трае това?
- Докато спреш да виждаш еднорози.
Това е дъндъли-дундо приключение Колт.
Искам да говоря с Кевин.
- Кевин е в почивка.
Може ли да поръчам "плато с плодове"?
Добре, желаете ли "румсървис"?
- Не знам. Така ли става?
Имате ли стая?
- Трябва ли ми, за да поръчам...
Плодово плато. Плодово...
- Колт.
Здрасти.
- Изглеждаш страшно.
Какво е станало с лицето ти? Здрасти.
Извинявай...
- Добре ли си?
Изглеждаш ужасно.
- Изглеждаш прекрасно.
Как се нарани?
- Много си хубава.
Лицето ти кърви.
- Какво?
Какво ти се е случило?
- Просто тичах.
Странни дрехи за тичане носиш.
Тези ли?
- Да.
Объркаха ми багажа на летището, но тези вършат работа - потя се.
Щом ще играя Райдър, трябва да поотслабна.
Струваш ми се нервен.
- Малко ми е зле.
Когато глюкозата ми падне, ставам...
Това ново ли е? Ново ли е?
- Какво?
Ново ли е?
- Косата ти нова ли е?
С нова прическа съм.
- Прекрасна е.
А ти си с нов телефон. Реших да сме наравно.
Имам нови...
Научих нови неща за себе си, откакто се видяхме за последно.
Доста доктори, много терапии. Поработих над себе си.
И осъзнах, че съм пълна развалина. Замалко да завлека и теб.
Затворил си се в черупката си. Сподели какво ти тежи.
Толкова ми се искаше да си поделим това бреме.
Казваш го само, защото си прекрасен човек.
Но повярвай, не е лесно, пък и бяхме в самото начало,
затова предпочетох да ти го спестя.
Нямаше да си съгласна с много неща.
- Като например?
Можеше да се забавляваме в банята.
Например.
- Всъщност...
Щях да съм много добра в банята.
Моля?
- Щях да те обгрижвам.
Щях да съм нежна и мила. С премрежен поглед
и затаен дъх щях да те изтъркам с гъба.
Моля?
- Много ме бива с гъбата.
Много съм старателна.
- Какво?
Добре, достатъчно. Успех с новата госпожица "плод".
Пожелавам ви да сте щастливи.
- Беше просто свалка, нищо сериозно.
Повярвай, аз все още държа на бившата.
Как да работи добре, като не спираш да я тормозиш?
Ще си вземеш ли нещата? Трябва да бързаме.
Какво става?
- Сериозно. Колт...
Май си имал работа.
- Много работа, Гейл.
Хубаво.
- Много тичах, Гейл.
Ще си поговорим по-късно,
но сега от студиото ми дишат във врата.
Трябва ни трето действие.
- Добре.
Проблем ли имаш?
- Отиваме да го решим.
Ще го напиша, но само че от студиото искат да изкривя романса,
така че да има щастлив край...
- Джоди, Джоди, Джоди.
Но мисля, че може да е по-добре да сме реалистични.
А повечето любовни истории не завършват добре.
Разбираш ли?
- Не съм съгласен,
затова трябва да говорим още.
- Трябва ли?
Важно е. Това е финалът.
- Добре.
Господине. Здравейте. Здравейте.
Чух, че се интересувате от плато с плодове.
Кевин?
- Да. Да, добре...
Чака ви на лед.
Да. Готово. Съжалявам.
Ало?
- Какво ще кажеш за разделен екран?
Джоди?
- Да. Проблем ли е, че ти звъня?
Да! Няма проблем.
- Да... Да поговорим.
Точно сега не съм зает.
- Добре. Разделен екран.
Дали ще е готино, или е просто номер?
Мисля, че може да бъде готино. Как искаш да го използваш?
Разкажи ми всичко. Опиши ми идеята си.
Двамата са на екран заедно, но са в отделни светове -
и визуално, и емоционално.
Затова между двамата влюбени има много ясна граница.
Искам това.
Искаш границата?
- Искам границата, да.
Не останах с впечатлението, че ги дели толкова много.
Не си чел сценария.
Знам само, че проблемите на извънземната и каубоя
могат да бъдат решени.
Джоди? Джоди... Какво ще кажеш?
- Могат ли да бъдат решени?
Извънземни са нападнали Земята.
А студиото иска послание, че любовта побеждава всичко.
Не мисля, че ще стане.
- Изненадвам се, че го казваш.
Защо?
- Аз съм само мъж в неонов костюм,
който напомня на една жена, че любимият й филм е "Нотинг Хил"
и че тя всяка Коледа гледа "Наистина любов".
Гледах го и тази година и този път наистина не го харесах.
Лоша работа.
- Да, съсипана съм.
И "Нотинг Хил" минава под ножа. Никакви щастливи финали.
"Нотинг Хил" няма щастлив финал.
- Глупости.
Има ли?
- На пейка в парка са.
Главата й е на коляното му. Тя е нормално момиче.
Но може пак да работи на улицата.
В началото е готова на всичко, освен на целувка.
Накрая е готова за целувка.
Не.
- Това ни дава надежда.
Бъркаш филмите с Джулия Робъртс.
- Трябва ни само надежда.
В "Хубава жена" е жрица на нощта. В "Нотинг Хил" е прочута актриса.
Не ме слушай. Ти си режисьорът. Ще вземеш добро решение.
Но някой като мен може да не схване метафората на разделения екран.
И да не схванеш метафората, ще я видиш.
Ще видиш границата между двамата, която искаме да изчезне.
Но може би това е невъзможно. Може би няма да изчезне.
Да. Да, да...
Но какво знаем ние?
Знаем, че каубоят харесва извънземната.
А тя харесва ли го?
- Не е сигурна.
Да... Защото имат проблеми.
Тя е извънземна, той е каубой. Това е проблем.
Но могат ли да го преодолеят? Ето го въпроса - ще се опитат ли?
Ти как мислиш?
Мислиш ли, че ще се опитат?
Мисля...
Мисля, че хубаво си поговорихме.
Е... Какво реши за разделения екран?
- Имам по-добра идея.
Не ти е нужен.
Връзката между двамата е толкова силна,
че нищо не може да застане между тях.
Джоди... Джоди?
Ало?
- Труп на лед.
Какво?
- В хотела има труп на лед, Гейл.
Извинявай, какво?
Не поръчвай плато с плодове!
- Чакай. Наистина ли видя труп?
Да, Гейл. С лед. В хотела.
- Кой хотел?
Този, в който те видях, Гейл!
И в коя стая е?
Не беше самият Кевин, но определено имаше нещо общо с него.
Кой е Кевин? Бил е в стаята на Кевин?
Гейл, ти ме помоли да го направя.
Слушай ме внимателно.
- Слушам те.
Отидох в апартамента, както ми каза.
Там Иги с меча и сребърното какаду ми даде неоновия костюм
и ме прати при онзи с леопардовите петна.
Така... Той се казва Дун.
Мутрите на Дун ми сипаха Дънди в шърлито.
Не беше приятно, Гейл. Опитваха се да ме убият, Гейл.
Затова го подгоних със скутера си, но щом се появи еднорога
трябваше да действам и спрях колата с тялото си.
Така стигнах до плодовото плато на Кевин и мъртвеца в лед.
Сега изясни ли ти се, схвана ли?
Ясно ми е като в мъгла. Слушай...
Недей... Ти се покрий и се успокой.
Аз ще се погрижа за всичко.
- Стига си се грижила!
Искам полиция!
- Много си агресивен.
Извинявай. Искам полиция.
- Няма да говориш с полицията.
Няма да говориш с полиция.
- Обаждам се.
Не.
- Извинете.
Чакай, кой е там? Кой е там?
- Полицай. Ще говоря с него.
Не, не, не, недей да...
Паркирането тук е забранено.
Съжалявам. Искам да съм сигурен, че сте тук.
Тук съм.
- Искам да съобщя за престъпление.
Добре.
- Ледено престъпление.
Да... Все пак ще ви глобя.
- Добре...
Трябва да кажа на Джоди. За трупа.
- А дали е бил мъртъв или припаднал?
Беше в лед.
- Ледената баня помага за отоци.
А и ти си бил надрусан, забрави ли?
Как да забравя, като все ми напомняш?
Добре, сега ще те спра. Снощи си казал нещо на Джоди
и тя се е надъхала.
- За какво?
Трябва да направя кола за 80-метров скок.
А имам ден и половина!
- Звучи яко.
А и Джоди реши бойната сцена днес да е в един дубъл.
Дан, каза ли му за единия дубъл?
- Да.
Страхотно.
- Нали? Той няма търпение.
Може ли да си поговорим?
- Добре, Райдър го няма днес.
Сигурно се друса.
- Интересно е, че го казваш.
За това искам да си поговорим.
- И аз. Той не ни трябва.
Снощи получих прозрение. Слушай.
Снощи.
- Много се развълнувах.
Разговорът ни ми изясни всичко.
- Така ли?
За третото действие, за сцената...
- След разговор с мен?
Идването ти ме шокира.
- Да.
Но... Ами беше шокиращо.
Но се замислих дали не си дошъл в точния момент и...
Исках нещо от екшъна, което не можах да получа.
Усещане за преследване на любовта...
Докъде можеш да стигнеш за любимия човек, а после...
С Райдър няма да стигнем доникъде, защото е кретен.
Да.
- И тича смешно.
И не може да играе екшън, а...
- Ами...
Ти можеш. За теб няма граници.
С теб мога да направя всичко и от това мозъкът ми просто...
Не ми трябват монтажистки номера.
- Сериозно?
Не ми трябва нищо. Само ти. За да завърша филма.
Може би ще е велик филм, разбираш ли?
Добре...
- Какво ще кажеш?
Искаш ли да работим заедно? Ще снимаме пред Операта след 4 часа.
Три часа и 52 минути.
- Три часа и 52 минути.
Какво чакаме?
- Добре, страхотно! Венти, ела.
Трябват точки по лицето ти. Лицето ти не ми трябва.
Разкарай го.
- Ще го сменим с това на Райдър.
Добре.
- Готови ли сте? Нека вали!
Махам се! По дяволите! Начало!
Хайде!
Благодаря ти.
Как се справихме, шефке?
- Беше невероятно.
Толкова яко беше, че ще отидем на караоке, ако...
Ако харесваш караоке, ела и ти. Ще се радвам.
Ще дойда.
- Добре.
Не знам защо направих това. Беше тъпо.
Глупост.
- Добре.
Да. Прибери го в кобура.
- Прибрах го.
Край. Забрави. Не си го виждал.
Джоди, Кристина или Бритни предпочиташ?
Видях това.
Стрелбата с показалци?
- Стрелбата с показалци.
Тя започна.
Не съм закусвал сутринта.
- Напротив.
Не съм съгласен.
- Дадох ти джоб.
Беше ужасен.
- Само подпиши.
Някой друг би се разсърдил.
- Разбирам.
Какво е това?
- Билет за самолета в 17,55 часа.
Чака те кола.
- Сега ли?
Да. Колт, става нещо сериозно.
Обещах на Джоди да отида на караоке.
Съжалявам, че те доведох тук и те замесих в това.
Искам да се махнеш навреме. Тръгваме.
Ще изпуснем самолета. Съжалявам.
Закъснявам. Трябва да се погрижа за кучетата на Райдър.
Пухкавелка се е изринала.
- Да си търся ли работа, Алма?
Ти си асистентка на Райдър. Знаеш.
- Ако Райдър не дойде утре,
студиото ще ни дръпне шалтера.
Горката Джоди. За първи път е на режисьорския стол.
Аз ли съм луда, или Найджъл е много секси?
Той... Има си качества.
- Вярно е.
Вярно е. Давай, Венти.
Жан-Клод. Добър ден, г-не.
Как я караш?
Какво послушно момче.
Трябва да го командваме на френски.
- Знам.
Работил съм с него. Райдър го е запазил?
Защото има команда да хапе човек за топките.
Да, знам, не, не я казвай...
Алма, нали? Колт...
- Колт Сивърс. Знам кой си.
Знаеш? Разбира се, че знаеш.
Какво искаш да кажеш?
- Ти си асистент, вие владеете света.
И не грешиш.
- Слушай, имах гадни 24 часа.
Може да са 48, знам ли. В Ел Ей беше вчера,
а вече имах ужасно утре. Защо не ми кажеш какво знаеш.
Ще съм ти благодарен.
Живял си във Флорида преди развода на вашите.
Отгледан си от самотната си майка и си хиперактивно хлапе.
Затова те записва на бойни изкуства. Изкарваш 4 колана за 1 година.
Влизаш в киноиндустрията благодарение на местен каскадьор.
Дубльор си на Райдър, преди да си счупиш гръбнака. Брутално.
Висок си 185 см. И любимият ти цвят е синият.
Добре. Леле...
След цялото това плашещо, изключително точно и...
тъжно обобщение на моя живот, може ли да се прехвърлим на Райдър?
Ще ми помогнеш ли да ги заведа в хотела за кучета?
Мога ли да го разходя?
Когато се видяхме с Том за последно, всичко беше нормално.
С Хенри нещо се боричкаха.
Обикновените неща.
- Да, напълно в негов стил.
На другата сутрин Гейл ми се обади на пожар.
Зарежи всичко. Том пак си е загубил телефона.
Така че се отправих към апартамента очаквайки обичайното.
Див разврат, купчина наркотици, колабирали хора.
Но нещо не беше наред. Апартаментът бе празен.
И в безупречен вид.
Но успях да намеря телефона, за който ми звънна Дреслър -
зловещият бодигард на Райдър.
Утре в шест сутринта сме на работа, не закъснявайте!
Благодаря, братле.
Два шота текила.
- Гейл.
Не знаех, че харесваш караоке.
- Глупости.
Харесва ми да слушам как съсипват любимите ми песни.
Трябва да отида на караоке.
Благодаря, Ейми.
Отърви се от това. Дай го на Гейл.
На телефона има нещо, което ще съсипе нечия кариера.
Радвам се, че ще го дам на добър човек.
Добре...
- Срещу съответната цена.
Какво искаш?
- Да бъда вписана като продуцент.
На "Метълщурм"?
- Съдбата обича смелите.
Да не откачи?
- Трябва да си пазя кариерата.
Това ще ме закопае.
- И аз искам от "Мегадет" нещо ново,
но някои неща са невъзможни.
- Не ти искам процент от печалбата,
знам колко продуценти пикаят в този басейн.
Аз съм каскадьор. Какво да правя?
- Излизал си с режисьорката.
Изглежда, отново пламват някакви искри между вас.
Май ще топлите чаршафа. Знам ли.
- Смяташ, че може да се съберем?
И аз така го усещам, но от твоя гледна точка, какво мислиш?
Какво ли знам аз?
- Явно знаеш много.
Сама каза...
- Имаме ли сделка?
Ще ти помогне да намериш Райдър.
- Ще направя каквото мога.
Не знам кода. Ще измислиш нещо, каскадьор.
Ще трябва да подпишеш споразумение за конфиденциалност.
Нямам време за това. Закъснявам за караоке...
Жан-Клод!
Къде е телефонът на Райдър?
Какви ги върша? Какви ги върша?
Тъжно ли ти е, че той замина?
- Кой?
Колт.
- Не е заминал.
Ще дойде да пее караоке.
- Джоди, не. Аз му дадох билетите.
Виждам! Виждам!
Стегни се.
Той ми трябва за филма.
Защо си го отпратила, без да ми кажеш?
Моля? Наричаш ме "страхливец", така ли?
Ще ме убят за колата. Ползват я за реклама!
Дай ми това!
Хубаво де... Ще ме нарича "страхливец".
Добре, здравеняко.
Добре, Жан-Клод, после ще те черпя едно.
Махай се! Помощ!
Трябваше ти да говориш с мен.
Извинете. Може ли още едно? Благодаря.
Боже! Измъкнете ме!
Назад! Назад! Назад!
Мислех, че искаш да го разкарам.
И той просто си е заминал?
Все още те бива! Обичам да работим в екип.
За кого работиш? Къде е Райдър?
- Не знам, не знам!
Къде е телефонът, каскадьор? Клипът ми трябва!
Не ти е казал...
Жан-Клод!
Може ли още едно?
Благодаря.
- Мислех, че си върша работата.
Няма проблем.
- Знаеш ли какво?
Възрастен мъж е, да прави каквото иска.
Точно така...
- Да се оправя.
Сега можеш да се концентрираш върху работата.
Захванала си се с гигантски хит.
- Знам.
"Точно по пладне" на края на Вселената.
Да. Искам да го чуеш. Забрави за него.
Ред е на Джоди. Тя тук ли е?
- Да!
Тук е!
- Ето я! Аплодисменти за Джоди!
Искам нова песен.
Добре.
- Тази.
Жан-Клод! Помогни й!
Обожавам тази песен.
Хайде, всички!
Махни се от мен, кучко!
Спирачка!
- Не мога! Нещо пречи!
Жан-Клод, какво седиш там? Вземи бутилката.
Добре ли си?
А ти?
Канен съм на караоке.
Колт?
Къде е Джоди?
- Тръгна си.
Ти къде беше? В някоя канавка ли?
Защо водиш това куче?
- Дълга история.
"Залез" с лед и вода за него.
- Сега.
Какво е това?
- Телефонът на Райдър.
Защо е при теб?
- Знам само, че го искат злодеи.
Сериозно?
- Трябва да разбера защо.
После ще намеря Райдър и ще спася филма на Джоди.
Добре... Венти разбира от техника.
Благодаря!
- Венти! Вентиколепната!
Какво става, момчета?
- Вентинатор!
Можеш ли да проникнеш в това?
Виждала съм такива телефони. Това е като трезор.
Ще ми трябват два-три дни.
- Нали си гений?
Ами ако нямаме два-три дни?
- Трябва ви кодът. Ти си следващият.
Найджъл. Найджъл!
Като познавам Райдър, сигурно кодът е на бележка в апартамента му.
Добре...
Сега е ред на Дан. Хайде, братле, не се срамувай!
Идвай!
Длъжник си ми!
Допий си питието.
Сигурно е някъде тук. Да се разделим.
Жан-Клод. Наглеждай какадуто.
Да уволня масажистката Дрехи за "Мет Гала"
Момоа или Мамоа?
Да продам папагала
Да си купя коала!
Знаете ли какво? Заслужавам това.
Кърма 2 % масленост
- Кретен.
ПИН КОД НА ТЕЛЕФОНА
Колт? Колт! Намерих го! Колт!
За завършването на филма.
- Отворих го.
Добре. Онзи спомена клип.
Скъпа, на работа съм, но имам изненада за теб!
Точно над задника ми е.
- Боже, не гледай.
Виждал съм неговия задник повече от своя.
След зимата на нашите раздори настана над страната пищно лято...
Абсолютен кретен.
- Но го бива.
Да.
Ами това?
Виж го, друсан е до козирката.
Дотук със сребърното какаду.
За този купон говореше асистентката му.
Иги!
- Кой е това?
Това е Хенри - дубльорът на Райдър.
Прилича на мъртвеца в хотела.
Когато си бил надрусан и си виждал еднорози?
Видях и труп в лед.
А така! Давайте! Какво? Какво?
Правя ли си сам каскадите? Правя ги! Правя ги, по дяволите!
Да!
Дай, дай, дай, дай ми телефона!
Той да не би да уби Хенри?
- Мамка му.
Уби Хенри.
- Обажда се Венти.
Ало?
- Дан, пусни новините веднага.
Не мога да повярвам!
Мъртвецът, открит сутринта в хотел "Пендълтън",
беше идентифициран като Хенри Херера -
американски каскадьор и дубльор на актьора Том Райдър.
Предполага се, че е бил убит.
Заподозрян е друг каскадьор - Колт Сивърс,
който е бил забелязан в хотела, където е бил намерен трупът.
Полицията показа този запис как Сивърс напуска местопрестъплението.
Ако имате информация, обадете се на телефонния номер на екрана.
Ще ви държим в течение. Междувременно...
Трябва да се обадя на Джоди.
Пладне на края на вселената, приятели!
Кой дубъл беше това?
- Четвъртият.
Джоди, тук е пълен ужас.
Топките ми подгизнаха. Трябва ми кърпа.
Все забравя, че носи микрофон.
- Знам. Все говори глупости.
КОЛТ: Спешно е, отговори. Стана ерекция. Инфекция, пъп коректор.
Да не е в самолетен режим?
- Ако бяхме в "Беглецът"
и ти беше Харисън Форд,
лошите щяха да са наблизо.
Заплювам си томахавката!
- Мамка му.
"Остани жив. Остани жив.
Колкото и време да отнеме.
Колкото и далеч да отидеш, аз ще те намеря!"
"Последният мохикан".
- Да, братле! Време е за каскади!
По дяволите.
Това гумено ли е? Боже.
Даниъл Дей-Луис!
Джейсън Борн!
Дуейн Джонсън - Скалата!
Дай ми телефона!
Къде е телефонът, каскадьор?
- Да го занесем на ченгетата.
Добре.
- Само това...
Добър финт, трепач.
Грозната прическа!
- Къде е телефонът, каскадьор?
Аз ще взема това.
- Внимавай с оръжието...
Млък!
Ще отида да видя дали няма някой отпред.
Добре. Вземи и Жан-Клод.
- Добре.
Останахме само двамата, каскадьор.
По дяволите.
Колт е мъртъв. Грамадният обаче се измъкна.
Ще успееш, ще успееш, ще успееш!
Не! Опасно е! По стълбите!
Добре, добре, добре!
Колт. Здрасти, братле.
Гледайте... Правим филм.
Може ли да излезеш?
- Добре...
Гейл... Изглеждаш напрегната.
Помниш Дреси, нали?
Каскадьор.
- Не забравям юмрук.
Телефонът ми трябва. Къде е? Спешно е. Трябва да знам.
Телефонът с доказателството, че ти си убил Хенри, а не аз.
Този телефон. Да. Ще го задържа. Само заради него още съм жив.
Добре.
Дръж го.
Разбира се.
Какво се случи, Колт? Сещаш се...
След всичките тези филми, все пак имахме и своите моменти, нали?
Помниш ли Прага? Помниш ли я?
Как те яздих на конче през целия град?
Бяха мрачните времена.
- Нарекохме го "План паралич".
Помниш го, нали?
- Да.
Голяма веселба беше.
- Така е.
Какво има? Какво е станало?
Полицията е открила тялото на Хенри в хотелската му стая.
Убит е.
- Какво?
Колт е изчезнал.
Но той е на самолета.
- Според тях не се е качил.
Какво ми казваш?
- Той е главният заподозрян, Джоди.
Гейл, сериозно?
Разбирам те.
- Колт? Абсурд.
И аз го казах.
- Абсурд!
Какво се обърка?
- Какво ли се обърка?
Струва ми се, че ме изтезаваш пред яхтата си,
все едно си злодей от филм за Бонд, тъпанар такъв!
Какво се обърка ли? Какво не се обърка?
Променил си се. Променил си се.
Да. С теб бяхме като братя.
Имаше я свещената връзка между актьор и каскадьор.
Боже...
Според теб Колт убиец ли е?
- Не.
Каза ли им го? Веднъж той...
23 минути гонеше една хлебарка от стаята ми.
Казах му да я смачка, а той каза: "Нека живее". Такъв си е.
Казах им за какъв го мисля.
- Категорично ли го заяви?
Да...
- Защото си е бил на летището,
изпратен от теб! А трябваше да е на караоке с мен.
Мислех, че е в самолета. Излъга ни и двете.
Колко филма сме направили заедно?
- Не знам.
Безброй. Защото те вкарах в договора, нали?
Вкарах те. Нали? Точно така.
Имах асистент, гримьор, треньор и бум -
най-добрият каскадьор - Колт Сивърс. Направих това за теб.
А ти какво ще направиш за мен?
- Предполагам, че ще умра.
Ще умра ли? Това ли е планът?
Нищо лично.
- Аз го приемам лично.
Виждам. Просто бизнес.
- Мъченията...
"Том Райдър" е прочута марка.
- Дрогирането ми...
Буквално движа пазара.
- Приемам го лично.
Ако аз падна, с мен пада и борсата.
Ако ти си счупиш гърба, щракам с пръсти и те заменям.
Виж, разбирам защо това те смущава.
Надянал си дрехите ми, вземаш се за мен,
радваш се на внимание и си чакаш статията във "Варайъти",
"Челната десетка на каскадьорите".
- Сериозно ли?
Голям праз, никой не ги чете. Но взе да се взимаш насериозно.
Дори не съм давал интервю!
Нека ти го обясня така: Само ми мътиш водата,
и ще трябва да го пресека в зародиш. Трябва да си пазя реномето.
Може би не познаваме хората толкова добре.
Боже...
- Значи знаеш?
Боже, Колт.
- Дай ми телефона.
Не!
- Гейл, пусни телефона!
Какво правиш?
- Боже, Гейл!
Съжалявам.
- Боже!
Дай да ти помогна... Дай!
- Спри... Дай ми една минута.
Добре.
Хайде...
Ако си беше гледал работата, вместо да се вреш под прожектора,
нямаше да стане така. Нямаше да стане инцидентът с Хенри.
И твоят нямаше да стане. Падането ти... Защото ме дразниш.
Чакай малко. Какво?
- Какво?
Какво каза за инцидента ми?
- Ами ти ме докара до бяс.
Ти си си виновен. В смисъл... Аз натиснах копчето.
Трябваше да направя нещо.
Ти ли си го направил?
- Да.
Трябваше да ти дам един урок, нали? Беше започнал да се надуваш.
И Хенри е същият.
Сам ли си правиш каскадите?
- Дали си правя сам каскадите?
Пред толкова хора. Беше унизително. Заслужаваше си ритника.
А после Гейл... Помниш ли я?
- Познавам я от 15 години.
Забравих. Отдавна си в играта.
- Аз ви запознах.
Тя ми се обажда и казва: "Това е лошо за маркетинга.
Дрън-дрън-дрън, убийство и...".
Знам и... Точно сега това не ми трябва.
Мамка му на Хенри!
- Не се притеснявай.
Ти се покрий. Аз ще се погрижа за всичко.
Планът беше прост.
Слагаме трупа на Хенри в лед, за да не се разложи.
Изравяме те от дупката, в която си се заровил.
От живота ми, да.
- Сканираме лицето ти,
и те слагаме в клипа с убийството.
Дрогираме те и те качваме в колата ти, за да хвръкнеш от моста.
Убийство, самоубийство, край. Красота.
Моята представа за "просто" е друга.
Само че Колт Сивърс трябваше да направи сцена.
И тъпака Дун къде те праща? Точно на местопрестъплението в хотела.
Гений! Браво на него.
Вече си имаме свидетел. Не ми остави избор Колт,
и ще трябва да импровизирам.
Сбогувай се с Дун.
- Моля?
Той трябва да умре.
- Какво означава...
Не го прави, изслушай ме.
- Мамка му.
За бога, ще очистиш Дун.
Не е истина.
- Всичко е заради теб, човече.
Това е пълна лудост.
Но не ти стигна и намеси Кевин.
Кевин, внимавай спойлер - бягай!
- Не той уреди нещата, няма да бяга.
Кевин, бягай.
- Не бягай, Кев.
Всичко е точно, нали? Много му сече пипето.
Ако не беше той, ченгетата щяха да намерят тялото на Хенри.
Хубаво го обмисли. Преспи го.
Ако идеята за Кевин е добра
и на сутринта ще е така.
- Колт, той е свидетел и се налага.
Какво, не! Момент...
Майчице, ще пречукаш Кевин.
Убива Кевин. Той убива Кевин.
Боже, как мразя виковете.
Това сякаш няма край. Сюжетът се трупа ли трупа.
В чинията ти.
Като палачинки...
Може и да се получи. Сценарият сам се пише.
Не се пише сам, ти го пишеш.
Пропаднал сакат каскадьор отлита за Австралия.
Изпълнен е с гняв, защото Том Райдър,
номиниран за два "Оскар"-а оправя бившата му.
Ужасен сценарий.
- Облича се като филмова звезда
и отива на бар, за да се разведри.
Разбираемо. Надрусва се и пали към "Пендълтън".
Това ли измисли?
- Намира новият дубльор
Том, не те бива за сценарист.
- ... и го убива.
И като финална каскада праща двама им на дъното.
Прекалено сложно е. Оплиташ се в обяснения.
Има запис на убийството.
- Махни последното - самоубийството.
Ако прекалиш, губиш зрителите.
Едва ли им пука, Колт.
Том, трябват ти въглехидрати!
Къде е телефонът?
- Трябват ти въглехидрати.
Трябва ми телефонът.
- Трябва ти глюкоза за мозъка.
Гейл да ти направи печено сирене, малко да се освестиш.
Колт, ти си този, който пада. Това си ти, нали знаеш?
Къде е телефонът?
Ти можеш цяла нощ да поемаш удари, но знаеш ли какво?
Сещам се за хора, които не могат.
Може да доведем Дан тук. Или Джоди. Харесвам Джоди, но, разбираш...
Няма телефон. Ясно ли е? Това е сюжетният обрат.
Няма телефон.
- Той го гръмна в ръката ми.
Там горе. Провери. Ти също. Всичките, отивайте. Ще ви изчакам.
Гръмнал го...
- Не знаеше ли?
През цялото време исках да ти кажа.
- Не го е гръмнал.
При рамката на вратата.
- Не.
Той го гръмна в ръката ми! Отвържи ме...
Какво облекчение.
- Откачена работа.
Наистина само това те държеше жив.
Жалко, че няма да видиш какво ще направи Джоди с "Метълщурм".
Честно, ще бъде бомба.
Вече не си толкова наперен, а? Боже, Майк, сложи капачката!
Не трябваше да разкъсваш свещената връзка.
Добре, каскадьор, време е да си пийнеш едно.
Помощ! Помощ!
- Млъкни.
Помощ!
- Млъкни.
Ето. Този път ще гориш наистина.
Подкарайте лодката. Той тръгна в грешната посока.
По дяволите!
Колт... Колт? Какво става?
- Какво изпя?
Какво?
- На караокето.
Съжалявам, че...
- Казват, че си убил Хенри.
Какво става?
- Ще чуеш много неверни неща.
Искам само да ти кажа, че когато дойдох
ти ме пита как съм, а аз вдигнах палец.
Ти каза, че това е каскадьорска простотия, и наистина е така.
Има причина да не виждаш каскадьор, който сочи с палец надолу.
Така ни обучават.
Като те блъсне кола, изхвърчиш през прозорец
или те подпалят, вдигаш палец.
Но след моя инцидент,
който се оказа, че не е инцидент...
Ами... Не бях добре.
Не защото си счупих гърба,
а защото се чувствах като гигантски провал.
Осъзнах, че не съм непобедим. Шокиращо.
Помислих си, че не съм специален...
Реших, че няма да ме харесаш с палец надолу, затова изчезнах.
Но не изчезнах само за теб.
Изчезнах...
Изчезнах и за себе си.
Съжалявам. Заслужаваш нещо по-добро. Съжалявам.
Исках само да бъдеш честен.
Честно казано, всичко боли.
Да те блъсне кола боли. Да те хвърлят през прозорец боли.
Да те подпалят много боли.
Но...
Нищо не боли толкова, колкото това да не съм с теб.
Къде си?
Това от филм ли беше, или аз си го измислих?
Хубава реплика беше.
Ето го!
- Използвай я, ако искаш.
Не, моля те.
- Ако има значение, още те обичам.
Не се отказвай от щастливия край.
Колт...
Трябва да затварям.
- Колт...
Чакай, Колт...
Къде си, братко?
Снимките приключиха за Колт Сивърс.
Гейл?
- Джоди.
Колт...
Колт е мъртъв.
Полицията разследва експлозия на пристанището близо до Операта,
където, изглежда, моторна лодка се е сблъскала със...
... предполагаемото самоубийство на Колт Сивърс,
виновен за убийството на Хенри Херера.
Търся Дан Тъкър - координатора на каскадите.
Не знам къде е.
Вие двамата. Свалете шлемовете.
Търся координатора на каскадите Дан Тъкър.
След драматична експлозия на пристанището
полицията разследва самоубийството на каскадьора Колт Сивърс.
След драматична експлозия на пристанището
полицията разследва самоубийството на каскадьора...
След драматична експлозия на пристанището полицията...
След драматична експлозия на пристанището
полицията разследва самоубийството на каскадьора Колт Сивърс.
Джоди, искам да запазиш тишина. Не казвай нищо.
Чакай, чакай, не!
Джоди...
Да не мислиш, че може да ми се промъкваш така?
Чакай!
Аз съм. Аз съм. Помниш ли?
Боже! Знаех си! Знаех си!
Знаех си, че си жив.
Три пъти дневно, шест пъти седмично, три години.
Каскадьорското шоу на "Маями Вайс".
- Спомняш си.
Да. Радвам се, че си жив, Колт.
Много съм щастлива! Знаех си.
- Боже.
Добра работа с химикалката.
- Съжалявам.
Спокойно, извади я, преди да ме отрови мастилото.
Какво става? Казват, че си убил Хенри.
Райдър го е убил. Натопи ме.
- Има записи.
Използвал е дийпфейк.
- Какво?
Правят го често.
Заменят лицето ти с това на Том Круз и не си личи.
Как да намерим истинския запис с убийството?
Беше на телефона на Райдър, но планът на Дан не се получи.
Какво?
- Не е виновен. Поиска томахавката.
На мен се паднаха халосните. И Дреслър дойде и прецака всичко.
Прави простотии като Джейсън Борн.
Имам много въпроси. Добре... Кой друг знае, че си жив?
Никой.
- Прекрасно.
За да завършим филма, трябва да ме мислят за мъртъв.
Кой филм?
- "Метълщурм".
Какво за него?
- Ще се върне.
Кой? Защо?
- Райдър. Да завърши филма.
"Метълщурм"?
- Да.
Да не си луд? Трябва веднага да избягаш от страната!
Ще те скрием, докато изчистим името ти.
Тъпият филм няма значение.
- Какво? Не говори така!
Става дума за "Метълщурм". Цял живот искаш да го направиш!
Кой знае, може да вдъхновиш цяло поколение момичета
да направят свои филми!
Ти... Ти си специална.
Всички сме част от нещо специално, защото то идва от теб.
Не осигурих щастлив край за нас,
но космическият каубой и Ейлиена ще получат своя щастлив край!
Джоди, скъпа!
- Една секунда.
Спри.
- Гейл... Тя знае всичко.
Какво?
- Да. Още една целувка...
Не, трябва да те скрием в банята.
Хайде де! Боже!
Помагай.
Всичко наред ли е?
Натъркай корема ми със сапун.
Влизай в спалнята.
Всичко наред ли е?
- Да.
Не издавай и звук.
- Джоди.
Главата ми.
- Какво?
Здрасти.
- Здравей! Ела насам!
Как е любимата ми режисьорка?
- Малко ме тресат емоциите.
Боже, все едно Джони и Амбър са били тук.
Трябваше да изпусна парата.
Всичко ми идваше в повече.
- Знам.
Съжалявам за Колт, но... Пълен ужас. Кой да предположи?
Да...
- Опитах се да му помогна.
Но не мога да помогна на човек, който не иска да му се помогне.
Но пък има светлинка в мрака.
Райдър ще се върне. Имам план.
- Наистина ли?
Няма да можем да направим скока с колата в третото действие.
Няма да стане, щом Колт го няма.
Мъртъв е.
- Няма го.
Много е мъртъв.
- Не се отнасяй. Говорих с Венти.
Може да направи скока с компютърни ефекти.
Сега ще мислим за новия финален бомбастичен монолог на Райдър.
Прочетох го. Справила си се чудесно! Знаех си!
Ще се погрижим за него, а ти...
Отиди на почивка във Фиджи за моя сметка.
Попечи се на плажа. Аз ще се погрижа за всичко.
Гейл.
- Много ти се насъбра.
Не.
- Ще се погрижа за всичко.
Не. Това е моят филм. Слушай ме. Научила съм много от теб.
Знам, благодаря.
- Благодарна съм ти.
Но най-важният урок от теб е...
- Да, да.
Ако паднеш, веднага се изправяш.
Аз ще режисирам този филм.
- Браво!
Гордея се с теб!
- Прекрасно. Трябва да си ходиш.
Още нещо. Виждала ли си Дан?
- Не. Мисля, че е при закуските.
Сигурно е някъде там. Благодаря.
- Гордея се с теб.
Благодаря ти, довиждане.
- Обичам те.
И аз те обичам.
Ще завършиш филма.
- Ще изчистя името ти. Слушай.
Не можем ли да направим и двете?
- Можем.
Ще го доведем на снимачната площадка и ще го обградим...
И ще го потрошим от бой.
- Не.
Ще го вкараме в сцена, за да признае.
Да.
- Все забравя, че носи микрофон.
Твоят план е по-добър.
- Но не знам как ще го направим.
Аз знам как ще стане.
Накарай го да си направи каскадата.
- Невъзможният скок?
После ще го потрошим от бой.
Идва пладне на края на Вселената, приятели.
Срещу нас е могъщ враг.
Извънземен вид, роден от най-ужасните човешки черти.
Но враговете ни не виждат, че краят им е неизбежен.
Кое е най-могъщото оръжие в нашата галактика?
Любовта.
Във всеки един от вас има искра.
Въгленче. Пожар!
Любовта ще ни помогне да победим!
А дори да загубим, ще загинем в битка за щастливия...
Проклятие Джоди! Що за реплики са това?
Стоп!
Това е...
- И нека мрънкането почне.
Сякаш някой си е бърсал задника с тях, но все пак е решил, че стават.
Какво има, Том? Не ти ли хареса новия сценарий?
Не. Джоди, ти ми обеща реализъм. Смелост, изкуство...
Щастливият край съществува.
Знам и те разбирам какво се опитваш да пресъздадеш.
Колт здравата те разтресе.
Както и мен. Знаеш.
- Да.
Да, той ни предаде.
Ела за малко.
Мисля, че изпадаш в малка нервна криза.
Да, така е.
Но е в реда на нещата. Всички сме ги имали.
Аз доста често, всъщност.
- Искаш да кажеш "постоянно".
Чувствам се... напълно концентрирана.
Нека ти кажа нещо. Всичко с мен е наред.
Той и без това бе мъртъв за мен.
Знаеш ли какви са грижите ми?
Вече не знам.
- Да завърша този филм.
Нашият филм.
Направо ме разчувства, като го каза...
Нашият филм.
- Да, нашият.
"Метълщурм".
- Филм на Джоди Морано.
В главната роля - Том Райдър.
"Метълщурм", дами и господа, ние идваме. И ще ви издухаме.
Накарай ме да го повярвам. Става ли?
- Става.
Можеш го, ти го можеш.
- Добре.
Накарай ме да повярвам, Том Райдър.
- Говори ми, какво да направя?
Заблести. Изгрей и ме изненадай.
Вдъхнови ме.
- Добре, вече съм нахъсан.
Естествено.
- Ето го, Джоди.
Това ще е транспортът ми до Сейнт Барис с Дрейк.
Един дубъл и това е, чупя се оттук.
Добре звучи, харесва ми. Хайде да го направим.
Един и сме готови, да го направим.
- Да снимаме.
Отново, моля. Уф, пак ли ти.
Един дубъл, една магия, Джоди!
- Да.
Напрегната си.
- Заради атмосферата тук.
Довели сте бронирана охрана.
- Така е, но се замисли.
Всичко се случва, това е предохранителна мярка.
За нашата сигурност.
- Добре, но поне да се отдръпнат.
Става ли?
- Чухте я, опразнете терена.
Назад, благодаря.
Без лоши чувства, благодаря.
Мутрите се оттеглят.
Страхотно.
- Тя къде...
Остави я, виж записа.
Слушай, надъхах го здраво.
Бъди готов. Ясно? Играта започва.
174, алфа, втори дубъл!
Начало!
- Една секунда, една секунда.
Начало!
Идва пладне на края на Вселената, приятели.
Ще действаме възможно най-бързо.
Подгответе пироефектите!
Трябва да можем да взривим каньона, хора!
Маккейб, къде сме?
- Бързам колкото мога.
А дори да загубим, ще загинем в битка за щастливия край!
Да, по дяволите!
Да го направим! Да го направим!
Кой е с мен? Кой е с мен?
- Стоп! Да!
Прекрасно! Благодаря ти.
- Това ли беше?
Да. Беше прекрасен.
- Получи ли се?
Магия! Да, Гейл, полудя.
- Направо го почувствах.
Просълзих се.
- Виждам сълзите.
Остава само извънземната кола.
Това е. Ще направим скока.
- Не.
Никой не ми каза...
- Венти ще го направи с ефекти.
Трябва ни близък план на лицето му. Най-много 15 минути.
Космическият каубой краде извънземната кола.
Големият момент...
- Чакай. Няма да шофирам, нали?
Ще ми стане лошо.
- Ще използваме сини екрани.
Трябва ми лицето ти, ясно ли е?
Всички, удвоете скоростта!
Всички - на позиция!
По-готови няма да станем.
- Рей да провери микрофона.
Озвучител, може ли да провериш микрофона на Райдър?
Том, готов ли си?
- Да.
Нали помниш? В извънземната кола си.
- Да.
Няма къде да отидеш, затова ще прескочиш клисурата.
Само да те щракнем...
- Космическият каубой не се бои.
Разбира се.
- Снимай ме как скърцам със зъби:
"Мамка му". Нещо такова.
- Като стоик. Добре.
Ще бъде страхотно. Сега да ти сложим това.
Какво е това?
- Избягал си от извънземните.
Не е ли малко прекалено?
- Изглежда по-опасно.
Изглежда готино.
- Готино е. Да го направим.
Никой не може да хване космическия каубой.
Дори когато е с белезници.
- Том, извинявай.
Рей, казах да го направиш по-рано.
- Благодаря, Том. Звукът е добре.
Прекрасно. Така.
- Така.
Този напада отляво. Убиваш го. Друг пада на капака. Убиваш го.
Може първо да убия него, да се пързулна и...
И да кажа: "Стрелям по извънземни отпреди да ми плащат за това".
Идеално. Започваме.
Снимаме, Найджъл.
- Готови.
Добре.
- Първи дубъл. Клапа.
Три, две, едно, начало.
Днес нямаш късмет, извънземен. Отиваш си.
Не можеш да ме надбягаш! Аз съм космическият каубой!
Приближаваш се до клисурата. Нямаш къде да отидеш. Надясно.
Налага се да скочиш. Три, две, едно.
Кой е в колата при него?
- Снимаме, кретен такъв!
Какво правиш?
- Закопчава те. За безопасност.
Стегнато е. Нужно ли е? Снимаме.
Не спирайте. Том, изглежда чудесно. Поеми си дъх.
Не изглежда... Махай се от колата.
- Здрасти.
Не, не, спри, не. Какво става?
Боже!
По колите!
Джоди, какво правиш?
- Искам истинска емоция, Гейл!
Не го следват камери.
Дан, приближават се до Улицата на засадата.
Готови сме.
Пусни ме да сляза веднага!
Иначе какво? Пак ли ще ме убиеш?
Може ли да ме отвържеш?
- Не.
Маккейб! Димна завеса след три, две, едно!
Това не изглежда безопасно!
Дан, къде са? Виждаш ли ги?
- Виждам ги. Всичко върви по план.
Ще запреча пътя! Не ще преминат!
Виждам ги. Навлизат в Улицата на засадата.
Нищо не виждам!
Маккейб, едно!
Маккейб, две!
Маккейб, сега!
Обичам работата си.
Майко мила!
По дяволите!
Не мога да мисля, като караш така! Би трябвало да си мъртъв!
Взриви се на хиляди парченца! Гръмна!
Да не ме бъркаш с някой друг, който си убил?
Като Хенри, или Дун или Кевин?
Харесвах Кевин.
- Затова го уби!
Влязох в роля, играех Томи Инквизитора.
Бърборех си за смъртта им. Не знаех, че наистина ще ги убият.
Схващаш ли? Не съм виновен, че не правят разлика
между правдивата ми актьорска игра и реалност.
Забравяш, че бях там, Том Райдър. Някои биха ме нарекли "свидетел".
Е, как ти се стори играта ми?
Заповяда да ги убият.
- Така е.
Беше много убедителен, Том Райдър.
Защо казваш името ми така?
Нали така се казваш, Том Райдър? И слепец ще разбере, че си Том Райдър.
Повтаряш го като луда фенка.
Снимайте! Ще скачаме!
Том Райдър си прави сам каскадата!
- Снимайте. Кола?
Готова.
- Хеликоптер?
Готов.
- Вече сам ще си правиш каскадите.
Не искам да си правя сам каскадите.
- Само 80-метров смъртоносен скок.
Не е правен досега. За "Комик-Кон".
За голямата зала.
- Какви ги вършиш?
Реших, че ще е подходящо. Аз и ти, Том Райдър, последна каскада.
Като Телма и Луиз.
- Телма и Луиз?
Да.
- Те умират накрая!
Именно! Убийство и самоубийство!
- Спри и ме пусни да сляза.
Ще останеш в колата, Том Райдър,
докато не кажеш истината на мен, Том Сивърс!
Добре де! Гейл е виновна! Тя искаше да покрием убийството,
защото космическият каубой е една от най-добрите ми роли.
Искам филмът да успее!
Гейл Майър ме е натопила за убийство, извършено от теб?
Да! Да!
- А как се казваш наистина?
Том Райдър.
Записахте ли го, Джоди?
- Записахме го! Той призна!
Микрофон ли носиш? Това е незаконно.
- Не е.
Какво?
- Ти носиш микрофон, тъпако!
Той ще го направи. Бързо.
- Аз съм само актьор!
Чакайте. Той има протектор за уста. Аз нямам протектор за уста.
Прекрасно. Жив си.
- Колт! Добре ли си?
Добре ли си?
- Обещах да се реванширам за камерата.
Беше страхотно.
Дреслър, обади се! Чуваш ли ме? Трябва да се махаме!
Гейл е виновна!
Дай ми признанието! Дай го! Глух ли си?
Дреслър. Докарай хеликоптера до каньона.
Ами Райдър?
- Веднага!
Сега, срещата...
- Сложи го в кутията!
Може ли да го наречем така? Среща е, нали?
Олигофрен! Бързай!
- Вземи го.
Гейл, Гейл, Гейл. Дай ми записа, Гейл.
Успокой се, скъпа. Ела с мен.
Не ни трябва токсична мъжественост. Двете с теб сме еднакви.
Умеем да оцеляваме.
- Не, изобщо не съм като теб.
Не че нещо, но нека си го кажем.
Затова ти дадох филма.
А и защото мога да правя с теб каквото си искам.
Преживели сме какво ли не, дори Райдър би ни завидял.
Да ти кажа ли как мама ме приспиваше...
Гейл, дай ми кутията!
- Това е филм на Гейл Майър!
Не е твой!
- Среща с шефа в каньона.
Излитаме от космическия кораб.
- Моля?
Не, братле. Няма да стигнеш дотам.
Каскадьори?
- Готови!
Действайте!
Аз няма да поема вината за това,
защото аз създавам хитове за вас, нищожни човечета!
Не ми благодари!
Джоди?
Джоди?
- Това е за мен! Моят хеликоптер!
Откаченият каскадьор полудя!
Тук съм на почивка!
Махнете това псе от мен! Не отново, куче!
Стой там!
Лека нощ, кученце! Край с теб!
Този дизайн започва да ми харесва.
Качвай се! Махаме се!
- Разбрано. Излитам.
Дрейк ще е против.
Разкрити сме!
Чакай... Какво е това?
- Доказателството! Защо не млъкна?
Джоди!
- Взривете пироефектите!
Ще избягат!
Мамка му!
Смъкни крана! Ще скоча!
- Добре.
Смъкни крана. Смъкни крана.
Имам план!
- Какъв план?
Закарай ме до хеликоптера. Ще скоча и ще потроша Райдър.
Не, само вземи записа!
Сега!
По дяволите.
Свалете ме! Свалете ме!
Губя контрол.
След филма, ако не вляза в затвора, а ти си свободна, да отидем на плаж.
Ще носим плувни екипи.
- Ще пием люти маргарити.
Ще вземем лоши решения.
- Става.
Добър план ли е?
- По-добър от сегашния! Внимавай!
Добре, залюлей го!
Овладей хеликоптера! Измъкни ни! Какво правиш?
Райдър, признанието!
- Не!
Не!
- Не, Гейл, не!
Каскадьори! Пригответе въздушната възглавница!
Не!
Не ми пречи, Райдър!
"Ейти-севън Норт" идват на помощ!
- Хайде!
Бързо!
Вземи го!
По-стабилно! Олигофрен такъв!
Браво!
Тръгвай!
Да!
Боже!
- По дяволите!
Не! Вземи го!
Боже! Носът ми!
Не! Райдър, пистолетът!
Убий го! Той е тъп каскадьор! На никого не му пука за него!
Той е най-добрият ми дубльор!
- Млъкни! Дай ми признанието!
Хайде, хайде, хайде!
- Дай ми го, или ще те гръмна!
Пистолетът е празен, Гейл.
Не!
Гениалната режисьорка Джоди Морено
и "Юнивърсъл Пикчърс"
ви представят космически романс
с епични мащаби.
С участието на номинирания от Ем Ти Ви за най-добра целувка
Джейсън Момоа.
Идва пладне на края на вселената.
Познавам тези създания.
Бил съм се с тях.
Обичал съм ги.
Няма да ви лъжа. Изправили сме се срещу могъщ враг.
Но нашите врагове не знаят,
е че във всеки от вас има пожар!
Да!
Да!
Да!
Огън!
По дяволите.
Продуцент АЛМА МИЛАН
Справедливостта е на хоризонта. "Метълщурм"!
"Метълщурм" беше огромен хит.
Ейлиена и космическият каубой си получиха щастливия край.
А аз и Джоди получихме нещо още по-хубаво.
Получихме ново начало,
изпълнено с люти маргарити и лоши решения.
Не искам да звуча лигаво,
но мисля, че това между нас е по-хубаво от филмите.
Край
Не отново, куче!
Стана ли?
- Да.
Изглежда идеално.
Логан е добре, добре е. Той е този, който пада, нали?
"Метълщурм"!
- "Щурм"!
Може ли да го пуснеш пак?
- Начало!
Три, две, едно, начало!
Три, две, едно!
Майчице! Световен рекорд!
- Майк, добре ли си?
Надолу с главата съм, но съм добре!
Не знам дали знаете, но за каскадьорите няма злато!
Наздраве за невъзпетите герои!
Да го направим в един дубъл.
Краката?
- Само сбруя, да.
Стоп.
Внимателно!
Екшънът и каскадите са част от тъканта на киното.
От самото начало - Кийтън, Лойд...
Да снимаме.
- Чаплин...
Първите велики режисьори изпълняват каскади.
"Бен Хур", "Роки", "Смело сърце", "Титаник"...
Някои от най-награждаваните филми в историята на Академията
зависят изцяло от каскадите.
Днес става дума за любов.
По-рано в "Каскадьорът"...
Чакайте... Може ли по-спокойно? Знаете коя съм, нали?
Мога да те превърна в звезда, красавецо!
Имате право да мълчите. Затворете си плювалника.
Някой ще й сложи ли белезници?
- Хайде.
Тези са реквизитори. Не са истински ченгета.
Назад!
Ще се обадя на агента си! Агентът ми ще се намеси!
Оставете го!
- Том!
Няма обхват. Сега...
Пиротехника
Три чертички!
Без мобилни телефони, пушене, открит огън и радио
Актьор...
Свържете ме с агента на Джейсън Момоа.
Превод: Tigermaster
©2024 Translator's Heaven