The Duchess and the Dirtwater Fox (1976) Свали субтитрите
...Свиня!
...Курветина!
Джордж Сегал
и Голди Хоун във филма
ХЕРЦОГИНЯТА И ЛИСУГЕРА ОТ ДЪРТУОТЪР
И ако случайно не си ме разбрал,
това означава, че си селският идиот на Сан Франциско.
Вън!
Междувременно... 320 км. на юг в градчето Боудър Крийк...
Петдесет долара.
Добре, карти, господа?
За мен - две.
Малой?
- Една.
Две.
Залагай, Малой.
- Петдесет кинта.
Добре, Малой, плащам.
Ей, дръвник, пипането е с пари!
Да не съм ти благотворително дружество.
Успокой топката, Трикси! Ето, пийни си едно.
Какво имаш, Малой?
Фул хаус. Аса с попове.
Бие моите три дами.
И мен.
Благодарско, господа.
Така е с живота. Невинаги най-бързия или най-силния печели състезанието.
Иначе нямаше да залагаме.
Ще се видим на следващата ви заплата.
На някой май му е паднала?
- От теб падна, копеле мръсно.
Да обесим тоя вагабонтин!
- Да, на бесилото!
Що за думи от толкова мили и интелигентни хора?
Да висне!
Момент! Задръжте.
Да не драматизираме и изпадаме в кръвожадности.
Къде се дянаха нашите добродетели?
Препускат в галоп към подлия ти задник! Ето къде.
Някой да донесе въже.
Обесете го!
Чарли! Чарли!
Бог да те закриля, Чарли Малой!
И помни, ти си единственият, който ме е имал на аванта.
Тази мисъл ще ме крепи.
Бандата Блъдуърт! Бягайте!
Опа, лекинко!
Да го разкараме оттук.
Лекинко.
Идвай, момче! Хайде, Блекджек! Блекджек!
Господа, да качим г-н Малой на коня му.
Лекинко, лекинко...
Благодаря ви, г-н Блъдуърт. Длъжник съм ви.
И още как. Затуй ще ни помогнеш с момата за работата.
Каква мома, каква работа?
- В Дъртуотър.
О, не мога. Току-що ме изритаха оттам заради жената на банкера.
За същата мома става дума. Ще й измъкнеш ключа от банката.
Ами банкерът?
- Извън града е.
Няма да има убийства, нали?
- Разбира се. Ще сме бързи и вежливи.
Смяташ ли, че можеш да си бърз и вежлив?
Никога не съм бил бърз, но винаги съм вежлив.
На това разчитам, момко.
Успех, Ромео. Уродлив, кривокрак хипопотам те чака.
Защо шепнем и без това е глуха?
Готова е за теб, Малой. Ключът го крие под матрака.
За да го вземеш, ще трябва да я прекатурнеш...
Вижте, аз не ви уча как да обирате, вие не ме учете как се взимат ключове.
И не забравяй коцкарче, бъди бърз и вежлив.
Дадено, г-н Блъдуърт.
Лекинко, лекинко...
Чисто е.
- Хайде, момчета.
Вдигай се, Малой.
Стойте!
Нали нямаше да има убийства?
Нали още дишаш, бърборко. Искаш ли да си остане така?
Разбира се, г-н Блъдуърт.
- Млъквай и яхвай коня.
Да се омитаме.
Ей, откачи ли?
Явно шерифчето ни е спретнало потеря. Да си плюем на петите.
Вземи парите.
Хайде, ставайте. Имаме си опашка.
Остави го на тях.
Взе ли парите?
- При мен са.
Май късмета на дъртия лисугер най-после се усмихна, а Блекджек?
Чакай да видиш как ще се опулят,
като в дисагите намерят вместо парите, твоя подарък.
Да, господинчо, с тези 40,000 в Австралия ще си живеем по царски.
А всички корита дотам отплават само от Сан Франциско.
Да се разделим. Среща оттатък склона.
Добре, изплъзнахме им се. Да разделим плячката и да се чупим.
Какво, мамка му?
- Какво има?
40 хилки в конски фъшкии.
Кучият му син! След него.
Накъде, Блъдуърт?
- Сан Франциско!
Директно от Лондон в залива на Сан Франциско
акостира млад мечтател.
Той злато търсеше, за което в книжките бе чел,
но само пясък и камънак открил.
Бленуваш злато, а получаваш ако.
Да, любовта заслепява
и мами като диамант,
но щом си отиде, остава стъкълце в дланта.
Добре, добре! Укротете страстите!
А сега, осемте девойчета от древна Британия,
самодивите от Пикадили, водени от единственото и неповторимо,
Синигерчето от Билингсгейт!
Мама си имаше фермерче с градинка чудна, невиждана досега.
С най-свежите и твърди плодове, и що-годе чистички.
Момите идваха от близо и далеч да опитат от вкусните му плодчета.
Но щом посегнеха към сливките му
овощарчето приплакваше...
Пипайте на воля всички плодове, само сливките не пипайте поне.
Опипвайте черешките, но не мачкайте ги вий.
Изстисквайте лимона, че зимата зове,
а прасковата вкусна даже става за мезе,
но моля, долу лапите от сливките поне.
Той бе много докачлив
към цъфналите си сливки.
АКО ТИ ХАРЕСВА ТОВА, КОЕТО ВИЖДАШ НАМИГНИ!
Ей, Синигерче!
Един ден на прага му засукана дама се появи.
И имаше молба една.
Тя сливов пудинг бе обещала на много знатен гост.
Случайно подочух, че сливките ви били необичайно набъбнали.
Ще взема да ги щипна и ако вярно е това
парата, която ще ви дам, е без значение сега.
Ябълките пипай, банани и круши.
Тези нектарини, онези мандарини, и всичката ми стока.
За цялата кралска свита имам вкусни плодове
и хубаво ще ги нагостя,
но моля, долу лапите от сливките поне.
Той бе много докачлив...
към набъбналите си сливки.
Ще поостанеш ли в града?
Дори не те забелязва.
- Голяма е скица, затова.
Разиграва ме. Само гледай.
Простете, сър, мадам.
Случайно гледам на ръка. Може би девойчето иска да узнае бъдещето си?
Върви на майната си.
- Я какъв изтънчен израз.
Допада ми. Браво на вас.
Нека погледне, може и аз да съм там.
Точно така, може всички да се уредим.
Боже, вижте тази длан.
За пръв път виждам толкова дълга линия на живота.
Не е за вярване.
Вижте я само!
Започва оттук, минава оттук и стига...
Бип-Бип! Чак до тук!
Какво става там?
Добре, достатъчно, идвай.
Долу лапите от него!
Предупредих те да се държиш прилично, Синигерче!
Следващият път излиташ!
Ще има да вземаш! Излитам сега!
- Я чакай малко...
Писна ми от тия дупки в Барбари Коуст.
Не зарязах разкоша в Бостън за тоя кенеф тук!
Ти никога не си стъпвала в Бостън.
Напротив! И съм от знатен род, но забравих кой точно!
Аз съм изтънчена, имам стил и притежавам талант!
Глупости!
- Глупости са, че си пилея таланта!
С тези ми качества заслужавам повече!
Бип-Бип!
Бип-Бип!
Благодаря.
Какво ще обичате?
- Искам билет, докъдето стигнат.
14 долара? Не стигат и до първата спирка.
Чакай малко, ти не си ли Синигерчето?
Същата.
- Имах удоволствието да се опознаем.
Никога няма да забравя тази нощ.
- Нито пък аз.
Слушай, жребецо,
какво ще кажеш да ти освежим паметта срещу билет за дилижанса?
Синигерче, току-що се уреди с първокласно пътуване.
Изчакай ме, ще ида да повикам помощника.
Г-н Уетърли, аз съм Джосая Уидикомб,
от Солт Лейк Сити. Това е моят помощник, г-н Гладстоун.
Как сте?
Предполагам, че всичко е уредено, както помолихме?
Разбира се, г-не.
- Прекрасно.
Сега ще се оттеглим в хотел "Голден Гейт",
съпругите ми и децата ще проведат прослушванията утре сутрин в 9 ч.
Чудесно, г-н. Ние ще се погрижим за багажа ви.
Благодаря ви, г-н Уетърли.
Тоя цирк откъде се взе?
- Това е прочутият мормон -
Джосая Уидикомб и семейство му.
Всички тия повлекани са му жени и децата ли са негови?
Такава е религията им, има здрави корени.
Има здрав гръб, ако питаш мен.
Дошъл е да наеме гувернантка за децата.
Смята, че в Сан Франциско ще открие достойни дами с възпитание.
Съдейки по вида на жените му, явно добре ги храни и си поспиват.
Че как, нали бачкат само един ден, а шест си почиват.
Сещаш се.
Е, какво стана с освежаването на паметта ми?
Промяна в плана, зайче.
Нещо ми се прииска да ида в Солт Лейк Сити.
Ти да видиш! Бачкаш ден, шест почиваш?
Чак лигите ми потекоха.
ПОСЛЕДЕН ПИСЪК НА ЛОНДОНСКАТА МОДА РОКЛЯ ЗА ХЕРЦОГИНИ - 65$
Я виж какво ни довя северняка.
Да, явно времето рязко се промени.
Лека, момичета. Време е за сън.
- Стига, Чарли.
Изнижете се тихичко. Двама са компания, четирима оргия.
По всичко си личи, че тая кобилка ще ми стигне.
Ето ви пет долара да се образовате малко.
Виж кой се е върнал. Нейно Величество.
Не за дълго, зурло.
Не ми се пречкай, че ще пееш химна на Британия с дирника си.
Защото ще ти натиря главата там.
Но едва ли някой ще забележи разликата.
Добре дошла у дома. Май си промени решението, Синигерче?
Реших, че искам още от видяното.
- Затова е демокрацията.
Взела си разумно решение.
- Благодаря.
Ще поостанеш ли в града?
- Не, с коня ми отиваме в Австралия.
Убиваме няколко дни преди отплаването.
- Достатъчни са.
Как ти беше името?
- Малой. Чарли Малой.
Понякога ми викат Лисугера от Дъртуотър.
Лисугера от Дъртуотър. Колко интересно.
Къде каза, че си отседнал?
- Отсреща, в "Барбари Пойнт" хотел.
Стига бе! Все съм искала да видя стаите там.
Защо не дойдеш да пийнем по едно?
Позволено ли е за дами?
- Мисля, че ще го уредим.
Възмутителна идея.
Но за веднъж - може.
Сам!
Добър вечер, г-н Малой.
Привет, Синигерче.
Много бързо се сприятеляват тук.
Аха, като едно голямо семейство сме.
Чувствай се като у дома си.
Непременно. Благодаря.
Леле! Това е се казва разкош.
Обикновено прилично жилище.
Определено, г-н Дъртуотър. Дяволски прилично.
Явно е скъпичко.
- Най-добрата стая, почти 4$ на ден.
Струва си.
Обичам добрият вкус. Да живея в шик, такъв ми е стилът.
Да, забелязва се.
Шампанско и ордьоври, г-н Малой.
- Сложи ги там.
Да, г-не.
- Видя ли? Това е шик.
Синигерче, сядай където си харесаш.
Знаеш ли, Синигерче...
Лекинко.
- Да, г-не.
Знаеш ли, Синигерче,
ти си много апетитно девойче.
Да ти кажа, Дъртуотър, и ти си доста привлекателен мъж.
Честно ли?
- Заклевам се.
Съвсем честно?
- Да пукна, ако лъжа.
Какво най-много ти харесва в мен?
Трудно е да се каже.
Помисли си.
На едни дами им харесва едно, на други - друго.
Челюстта ти.
Челюстта ми? Не е ли косата?
Определено е челюстта, много е мъжествена.
Повечето ми харесват косата и да прекарват пръсти през нея.
Челюстта.
Една дама от Сейнт Луис ден и половина не спря да ме гали.
Приключи ли?
Да, г-н Малой. Дължите ми 56 долара.
56 долара?
- 56 долара.
56 долара, не е ли твърде скъпо?
Съвсем не. Шампанското е вносно, чак от Орегон.
Тук само му лепят етикетите.
Имаш ли парите?
- Спокойно, Синигерче.
56 долара?
- 56 долара.
Ето ти 57, задръж рестото.
- Благодаря, г-не.
Може ли да те питам нещо?
- Казвай, какво има?
Нещо против да махнеш пурата?
Давай.
- Благодаря.
А ти какво искаше да ме питаш?
Би ли седнала, моля.
Синигерче, знаеш че има лични въпроси, но има и много лични въпроси.
А това е един, много, много личен въпрос.
Изгарям от нетърпение да го чуя.
Ще бъда съвсем кратък.
Не им ли стига на тези двамата да са в плен?
Нека пуснем малките дяволчета на свобода.
Те са си свободни.
- Но трябва да подишат, нали?
Нека направим нещо друго.
- Така ли?
Да, нека вдигнем първо наздравица за всеки един от дяволчетата.
Да го направим.
- Точно така, да го направим.
Ти водиш парада.
Нали, все пак си ми...
клиент.
Какъв?
- Клиент.
Клиент ли?
- Едно момиче трябва да мисли...
Много си забавна. Искаш Чарли Малой да си плаща за това?
Едно момиче трябва да мисли за тялото и за душата си.
Синигерче, аз никога не съм плащал за нечие тяло.
И определено не ми пука за душата в нея.
Ясно, Малой.
Ти никога не плащаш, аз пък никога не давам даром.
Ако искаш да се забавляваме, плащаш си.
Значи сме в патова ситуация.
- Точно така. Без сръдни?
Изгубих само времето си. Мушни един сандвич и бягай.
Не ми се яде.
- Както искаш.
Нещо против малко да се освежа?
Само побързай, че окъснях. Нали ме разбираш.
Да, разбирам.
Всичко наред ли е, Синигерче?
Да, благодаря.
Времето лети. Магазинът ще затвори,
и сладкишите ще са разграбени. Нали ме разбираш?
Синигерче?
Синигерче?
Синигерче?
Какво има?
Нищо, просто не мога да си тръгна.
Че защо?
Ти бе прав.
Не е челюстта, а косата ти.
Знам,
че се държа като ученичка...
...но, ще може ли да прекарам пръсти през нея?
Поне веднъж.
"Ноблес облиш".
На френски е, означава "заповядай".
- Знам. Дали да не пийнем по още едно?
Както казах вече, "ноблес облиш".
Да си допием и да продължим.
Ма сертимонти, мон шери. На френски е, означава...
Все тая.
- Да, все тая.
О, Дъртуотър!
Колко мило, че ми позволи.
Старият "ноблес".
Добротата струи от теб.
Доброта и щедрост.
И чар, момчешки чар.
В мен живее един хлапак, това подлудява мацките.
При мен определено действа.
Да, заради хлапака в мен.
Повечето искат да ме гушкат и обгрижват.
И преди да се усетят си им надул корема.
Сериозно, Синигерче.
Редят ми се на опашка.
От етиопски принцеси чак до китайски камериерки.
Изигравам мъжете и разсъбличам жените.
Изглежда много те бива с езика.
Като топличко змийче е.
Радвам се, че ти харесва.
- Не спирай, действай си.
Щом изръмжа се готви за главното.
Бип-Бип!
Задникът ти е като мекица, миличка.
Синигерче?
Синигерче.
Синигерче?
Синигерче!
Синигерче, къде е? Какво направи с чантата?
Къде е, какво направи с чантата?
Да?
- Простете, добри ми човече.
Прослушването на Джосая Уидикомб?
- Стаи 236, 237 и 238.
Много сте мил. И не бързайте с 239-а.
Какво ще обичате?
- Добър ден, г-не.
Тук съм за позицията на гувернантка на семейство Джосая Уидикомб.
Името ви?
- Колко възмутително!
Не получихте ли телеграмата ми, че ще пристигна в 10:30?
Съжалявам, нямаше телеграма. Сега ме извинете, крайно съм зает.
Любезни мой, знаете ли с кого разговаряте?
Името ми е Суонсбъри, херцогинята.
Херцогиня?
- Херцогиня.
Нося копие от телеграмата.
За бога!
Семейни реликви. Държим ги близо до сърцето.
Моите извинения, херцогиньо.
Желаете ли да влезете?
- Благодаря ви.
Силна ли е вярата ви, херцогиньо?
Разбира се, г-не.
Открих, че тайнството на живота е чистота телесна,
душевна и така нататък.
Какво ви е отношението към децата?
Обожавам ги.
- А възпитанието им?
Вярвам, че трябва да ги учим на богоугодното.
Библията твърди, че този, който върши добрини и свято,
не може да сбърка.
В коя част на Библията е това?
Частта под архаичния раздел.
- Разбирам.
Преподавате ли някой определен предмет?
Боже, талантите са ми всестранни...
Но не смятам, че са уместни за децата.
Вижте, обичам да пея.
Бихте ли изпълнили на децата нещо по ваш вкус?
Сега ли?
- За пример, само.
Те обожават музиката.
- Ами...
има една песничка, която баба ми, маркизата на Пилсбъри
ми пееше преди лягане.
В нея деца се разказва за кралския градинар,
който много се гордеел с плодовете си.
Но много се боял да не му смачкат сливките.
И дори, когато го посещавали малкият принц и принцеса
той им казвал...
Някой дали може да свири на роял?
Бихте ли била така мила?
До-диез, смятам.
И така, градинарят им казвал...
Пипайте на воля всички плодчета,
само сливките ми сладички, не пипайте поне.
Опипвайте черешките,
но не мачкайте ги вий.
Изстисквайте лимончето,
че зимичка зове,
а прасковката вкусничка
става и за мезенце,
но моля, не пипкайте сладките ми сливки.
Ябълчиците пипай,
бананките и крушлетата.
Тези нектарини, онези мандарини,
и всичката ми стока.
За цялата кралска свита
имам вкусни плодчета
и хубаво ще ги нагостя,
но моля,
не пипкайте сладките ми сливки.
Чудесно, мила моя. Прекрасно.
А сега, да се оттеглим в съседната стая и да обсъдим
финансовите въпроси.
Определено имате подход към децата, херцогиньо.
Вдъхновението ми идва от тях, г-не.
Ще позволите ли?
- Да, заповядайте.
С ваше позволение?
- Моля.
Както споменах, имате подход към децата, херцогиньо.
Сега, що се отнася до заплащането...
Каквото сметнете за уместно.
Достатъчно е да имам един час на ден за четене на Библията,
молитва и маникюра си.
Това не смятам, че ще е проблем.
Прекрасно.
Коя е стаята на Синигерчето?
- Търсиш ли нещо, сладък?
Стаята на Синигерчето?
- Ей там е.
40 хилки за някакви си сливи. Боже!
Добър ви ден.
Добър ден, херцогиньо.
Надявам се не сте против да пътувате в отделен дилижанс,
останалите вече тръгнаха.
- Приемливо е, благодаря.
Багажът ви ще пътува пред нас, а аз ще ви придружавам в следващия.
Директно за Солт Лейк ли пътуваме?
Съвсем не, първо ще спрем във Вирджиния.
Чудесно, ще запълня времето с четиво.
О, боже.
Индианският ми молитвен шал.
Прощален дар от великия Шерп при гостуването ни с херцога
в Килиманджаро, близо до Женевското езеро.
Забележително, херцогиньо. Просто забележително.
Да. Забележително, херцогиньо.
Просто забележително.
Добро утро, г-н Малой.
- Здрасти.
Опалянка...
Минавам!
Мръднете се!
Проверете всяка стая, някъде там е!
Записан е в тефтера, някъде в стаите е.
Разбийте вратата!
Хайде, разбийте я!
Тъпо копеле! Колко пъти да ти повтарям.
Чакай ме под прозореца!
Хей!
Почакайте!
Изчакайте ме!
Чакайте!
Пазете се, там долу. Може да стане напечено.
Напоследък има доста засади.
Ей, спри бе!
Мамка му!
Простете, херцогиньо. Казахте ли нещо?
Да, казах "нанкаму".
"Нанкаму"?
- Да, древен ловджийски израз.
Ползва се, когато натрапник пречи на лова.
Не мисля, че съм го чувал.
Да, казваме "нанкаму", когато натрапникът сгащи лисицата.
Спри дилижанса!
И по всичко личи, че този натрапник е на път да спечели,
затова не бих разчитала само на нанкаму.
Не, моля ви, мадам.
Мормоните сме против насилието.
Затова навсякъде гъмжи от гадини.
Така е.
Изчакайте ме. Животът ми виси на косъм!
Нека се кача при вас. Изчакайте ме.
Спрете дилижанса!
Искам да се кача.
- Забранено ми е да спирам.
Накъде сте?
- Вирджиния Сити.
Как да се кача?
- Не знам, г-не.
Компанията не ми позволява да спирам между станциите.
Конете как пикаят?
Само в галоп.
- Ами ти?
Стой от подветрената страна и бързо ще разбереш.
Ще ти платя двойно, само за теб!
Компанията го забранява, а аз съм лоялен служител.
Това не ми харесва.
Би ли намалил малко?
Моля?
Колко остава до Вирджиния Сити?
Какви ги вършиш там горе?
Я задръж, господинчо! Оттук до Вирджиния ще ти струва 6$.
Стават ли 5$ и пура за 2$?
- Става.
Влизай вътре.
Привет, народе.
Газунтайт!
Прекрасен ден за разходка.
До Вирджиния ли сте или продължавате нататък?
Непознати човече, имате честта да разговаряте с херцогиня Суонсбъри.
И не смятам, че ви засяга нейната или моята дестинация.
Убедена ли сте, че не сме се срещали скоро, херцогиньо?
Невъзможно.
Значи не сме се срещали?
- Никога.
И не сте идвали снощи в стаята ми?
- Разбира се, че не.
Нещо против да прокарате език в ухото ми, само за справка?
Възмутително!
- Странниче, търсите си белята.
Аз никога не я търся.
Тя си ме очаква всяка сутрин щом отворя очи.
Разстроихте ли се, херцогиньо?
- Добре съм, благодаря.
Имам нужда на спокойствие да почета светото писание.
На спокойствие!
Оставете на мен, г-не.
Това са семейните реликви на херцогинята.
Най-хубавите две реликви, които напоследък съм виждал.
Благодаря ви, г-не. Вие сте ужасно любезен.
Комси комса.
На френски е. Херцогинята говори ли френски?
Малко. Пе-ти, пе-та, пе-ту.
Напълно достатъчно е. Ами вие, г-не?
Нито думичка.
- Жалко.
Можехме да спретнем лемур де троа.
Е, льо-как сте, херцогиньо?
Ле пети, льо-побъбрим ли, сава?
О, бонжур, мъчно, мосю.
Бон, Ваше Светейшество, льо кажете,
пуркоа снощи ел избяга стая моя, сил ву пле?
Пардон?
Ду хаст михт, майне паричкин и убегален, майне Синигерчен?
Паричкин убегален?
- Уи, мучо паричкин и убегален.
А, Паричкин убегален!
- Си, уи и я воль!
С паричкин убегален, понеже много важнатио
купитио страхотнио роклитио.
Схващен?
Всичкин паричкин за уно скапанато роклитио?
Си, уно скапанато роклитио е гросе страхотен.
Ел говнатио, моадмозел.
И молто важнисимо, за да впечатлисимо молто важнисимо мормон.
Мучо богато мормон.
Куесто мормоно? Този ел смотльо?
- Не, не, не.
Найн ел смотльо тук. Майн мормон ис нумеро уно.
Гросе магнато мормоно.
А, магнато Мормонисимо?
Си, си. Мангисимо.
С много кинтато?
- Абсолюто.
Хер иматен Солт Лейк Сити заден джобен.
А, много интересанте. Абер коисимо ел смотльо, тук?
Ел смотльо ис айне пионкен.
- Айне пионкен?
Си. Главникус гъзолизус на умеро уно.
Унд да уговорен партньорито?
Льо 50 на 50, можен бин?
- Разбирато.
Трябвисио държисио езикиус зад зъбитен.
Разбиратос?
О, разбиратос, разбиратос.
Случайникос, дали вече оправатос умеро уно?
Не ощен. Има шестен преди менен.
Но, но проблементо. Их виждатен кучкен.
Грозилиус.
- А, страшно интересанте.
Страшно интересанте.
Да, скъпи ми приятелю. Благодарение на общителната херцогиня,
пътешествието обещава да е кратко, сладко и плодотворно.
Прекрасно.
Давай. Пускай!
Какво за бога?
По-бързо, дий!
Нещо не е наред с кочияша.
Глупости, избрал е по-кратък път. Той е лоялен служител.
Малко друса, но пък е забавно.
Да, дори ще подраним. Извинете ме.
Оревоа! Ел смотльо ще се омита оттук.
Нервак си пада май?
Божке!
Леле! Ами сега?
Защо не палнеш една от твоите скапани пури,
знам точно къде да ти я пъхна.
Чао-чао, херцогиньо. Здрасти, Синигерче.
Трябва да стигна до Солт Лейк Сити.
- Естествено.
Нали ще прецакаме чичко-паричко. И помни, делим поравно.
Мисля да се омъжа за него.
- Моля?
Нали ме чу. Ще се омъжа.
- Да не откачи?
Той е голяма клечка, никога няма да се ожени за курва.
Че защо?
- Защото така.
И ако смяташ да се жениш за мормон, мен не ме брой.
Спокойно, ще го омая.
- Щяла да го омае, друг път.
Нямаш никакъв шанс с тоя мормон.
Щом казвам, че ще го имам, значи ще го имам. Мога да имам всеки.
Успех, тогава. Само ми върни кинтите и се омитам.
Вече ти казах. Изхарчих ги за тази гадна рокля.
Всичките?
- Да, всичките.
За една пършива рокля?
Трябваше да изглеждам като чистокръвна херцогиня.
И какво го правиш на проблем за някакви си 65$?
В чантата имаше 40,000 долара!
Какви ги дрънкаш?
- Вътре имаше 40 хилки,
в двойното дъно.
- В дъното?
В дъното.
- В дъното?
Да, в чантата. Парите къде са?
- Ами, явно са си там, в дъното.
На чантата.
Погледни само.
Блекджек!
Какви ги вършиш?
- Търся си чантата с двойното дъно.
Ама че си гламав, чантата не е тук. С багажа пътува за Солт Лейк Сити.
Солт Лейк Сити.
Скачай на коня.
- Я не ме пипай!
Ей, дебил, без мен няма да ти я дадат. Трябва да се разпиша за нея.
Я скачай на коня!
- Долу лапите!
И да сме наясно,
момичето от снощи изчезва. Тегля чертата. Започвам нов живот.
Стигна ли Солт Лейк Сити ще живея като истинска дама.
Също като майка ми, баба ми и всяка порядъчна омъжена жена.
Какво искаш да кажеш?
- Един ден бачкам, шест почивам.
Ще се качиш ли?
- Да не си посмял.
Ето го и него, Вирджиния Сити. Град по вкуса ми.
И какви градовете са по вкуса ти?
- Онези, в които мога да те изритам.
Тръпна в очакване.
Остави ме в най-изискания хотел, сигурна съм, че там ще е г-н Уидикомб.
Оставаш с мен, захарче.
Ще сме дупе и гащи, докато не си взема 40-е хилки.
Или г-н Уидикомб ще разбере, че е наел първата мормонска курва в историята.
Да го духаш.
- Благодарско, херцогиньо.
БАГАЖЕН ОТДЕЛ Багажът се издава само срещу разписка
Ей, Сънливко, време е за ставане. Който не работи не трябва да яде.
Трябва ми оная чанта.
- Коя по-точно?
Черната над кафявата. И побързай.
И един билет за Солт Лейк Сити, ще пътувам с г-н Уидикомб.
Г-н Уидикомб тръгна преди 2 часа.
- Но багажът им е тук.
Той ще пътува утре сутрин, а багажното е заключено.
Май не схващаш, друже. Чантата ни трябва сега.
Багажното е заключено.
Ами, отключи го.
- Не мога, компанията забранява.
А ти си лоялен служител, нали?
- Точно така.
Тия профани никнат като гъби. Слушай, друже.
Дай й билета, на мен чантата и всички остават доволни.
Хубаво, друже. 100 долара и имаш чантата,
и ще уредя дамата до Солт Лейк.
- Става, давай чантата.
Първо кинтите.
- Откъде да ги взема в тая тъмна доба?
Аз съм профан, откъде да знам.
Хрумна ми нещо за тая стотачка.
Какво ще кажеш дамата да плати в натура?
Чупката! И не се връщайте без стотачка.
Твой тип град, а Малой?
- Пести си чара, ще ти трябва.
Какъв ти беше планът? Ден работиш, шест почиваш?
Е, днес го брой работен.
В тоя си вид и 20$ няма да изкарам.
И 15 ми стигат. Само да вляза в покера.
Здрасти, готин.
Привет, красавице.
- Свободен ли сте?
Свободен-волен и с бърлога.
Бип-Бип.
Ще поостанете ли в града?
- Тук си живея.
Как казахте, че ви е името?
- Купър.
Много сте симпатичен, г-н Купър.
Всички ми го казват.
Е, пристигнахме, сладурано.
Защо не свалим тези панталони и обувки?
Чудесна идея, прелест моя.
Правя го за добро, г-н Купър. Един от двама ни щеше да се намрази.
Идвай де!
Бърза си. Така можеш да изкараш 40 бона за нощ.
Какво ще кажеш да се заемеш с твоята част?
Хайде, трябваш ми, затова слушай внимателно.
Ти влизаш пет минути след мен.
Изчакай тук, дотогава ще съм в играта.
Залагам два долара.
Твоите два и три отгоре.
Плащам и вдигам с пет.
Долу лапите, пиян бунак!
За каква ме вземаш? Къркан плужек!
Аз съм дама от висша класа!
Успокой се.
Е, странниче, да видим картите.
Фул хаус, аса с попове.
- Да, аз отпадам.
Благодарско, господа. Така е с живота.
Невинаги най-бързия или най-силния печели състезанието.
Иначе нямаше да залагаме.
На някой май му е паднала?
- От теб падна.
Дръж замалко.
Ей, Спящата красавица. Идвай.
Носиш ли стотачката?
- Да, да. Хайде, побързай.
Размърдай се, за бога!
80, 90, 100, добре.
Къде изчезна?
- Подай ми чантата.
Ама какво ти става? Какво има?
Нищо, още дишам. Дай чантата.
Ще ти струва десетак отгоре.
На всяка крачка измамници. Дръж.
Дай ми чантата!
Как ще подходим, Блъдуърт?
Трябва да са тук. Да изтърбушим хотела.
Това е за билета на дамата до Солт Лейк.
Ето го! Дръжте го!
Ето я, шерифе. Тая курветина ме обра.
Ставай, куца табуретка такава. Излагаш се.
Ей го там! Сгащете го!
Малой! Малой, помощ!
Малой!
Виждал съм другите да го правят. Но конят винаги им е помагал.
Защо се върна?
- Де да знам, и аз това се питам.
Сега накъде?
- Нямам идея.
Нямаш идея?
Ами те?
Те не са капризни, ще ни оставят ние да изберем.
Огледайте. Трябва да са някъде тук.
Здравейте, от страна на младоженеца или булката сте?
Булката.
- Младоженецът. И на двамата.
Сложете този шал. Шапката ви, ако обичате.
Какво?
- Хубав подарък, ще им хареса.
А, това не е...
- Можеше да е новичка.
Тя не е подарък!
Джошуа Партнер, късметлия си, че си попаднал на момиче като Еди.
Пожелавам ви 120 години живот, и да се радвате на челядта.
Амин!
- Бъдете живи и здрави.
Амин!
- Всяка година богата реколта.
Амин.
Отглеждайте ечемик, царевица, картофи и домати,
ряпа, лук и корнишони.
- Амин!
Носете вълнени килоти, когато вали.
Не дай боже да настинете.
- Амин!
Бог да ви пази от конекрадци и други подли мерзавци.
Амин.
Надени халката на булката.
Обявявам ви за съпруг и съпруга.
Мазел тов.
- Мазел тов!
Блекджек! Блекджек!
Малой, те идват. Измисли нещо.
Мазел тов, гълъбчета!
- Амин. Амин.
Амин. Амин.
Здраво.
Търсим двамата оцелели от катастрофата с дилижанса.
От снощи не съм ги мяркал.
Да не са се изнизали?
- Щях да забележа.
Потеглиха само дъртия индианец, Джим и младоженците Хоровиц.
Хоровиц? Тъкмо ги видяхме в хотела,
на сватбената закуска.
- Невъзможно, снощи тръгнаха.
Бяха с чисто нова талига с впряг от два коня и един отзад.
Какъв цвят беше конят отзад?
Черен.
- Нещо отличително по него?
Имаше голямо "21" на задника.
- Проклятие!
Да палим! Мамка му!
Оле майко!
Тиква слабоумна, сега останахме без коне.
Не спиш ли? Какво пуцаш на следобедната дрямка?
Имам точен мерник.
Така или иначе трябваше да пречукам змията.
Тя него, или той нея.
Чуй тая врява. Изстрелът още отеква.
Пука ми. Или предпочиташ да те захапе отзад?
Откъде да знам, не съм пробвал. Блекджек, идвай!
Не ми дреми сега, след като любезно съобщи на всички къде са ми 40-е бона.
Писна ми Малой, ти и скапаните ти пари.
Идвай.
Май сме дотук.
- Какво ще правим?
Спокойно, ще измисля нещо. Винаги измислям.
От какви ли каши не съм се измъквал. И то напълно сам.
Благодарение на острия ми ум и смелостта, с която Бог ме е дарил.
Сам си ги забърквам, и сам си ги оправям.
Нещо да ти хрумва?
- Не.
Загазихме.
Чарли, виж!
Хайде, Блекджек.
Чакам те при устието. Гледай да не прецакаш нещо.
Следите водят натам.
- Да тръгваме.
По дяволите, каква красота!
Херцогиньо?
Искаш ли да дойдеш по-близо, и да се насладим заедно на гледката.
Какво си намислил?
- Нищо.
Господ ми е свидетел, нищо.
Просто искам да си лежа и да се наслаждавам на тишината,
реката, гледката, небето,
дърветата и шумата.
Може да спретнем едно набързо.
Знаеш ли, Малой,
ти си пълна издънка,
но не мога да ти устоя.
Херцогиньо, херцогиньо, така е, издънка съм.
Аз го знам и ти го знаеш.
И все пак легна до мен?
Вчера, на улицата се върна за мен.
Защо го направи?
Не знам.
И аз.
А и не ми пука, Малой. Но се радвам, че го направи.
За първи път се чувствам така, Чарли.
Знам, херцогиньо.
Цялата се треса.
Колената ми омекнаха,
а в ушите ми ечи грохот.
Да ти кажа, херцогиньо, май и аз го чувам.
Чарли, не мога...
- Какви ги вършиш?
Престани да клатиш лодката!
Чарли! Помощ, Чарли. Божичко!
Леле, че е студена. Дръж парите!
Парите!
- Чарли, аз не мога...
Къде ми е шапката, виждала ли си я?
Убедена ли си, че е моята?
Къде тръгна?
- Отивам за парите.
Не мога да плувам!
- Парите също.
Копеле мръсно!
Май успяхме, преминахме.
- Дръж ме, Чарли.
Така не виждам.
Нищо не виждам.
Не знам накъде вървя.
- Спокойно, ще ти кажа...
като стигнем.
Лекинко.
Успяхме, херцогиньо.
Погледни каква гледка. Не е ли хубава?
Според мен е прекрасна.
- А според мен е отвратителна.
Защото не виждаш, каквото аз виждам.
- И ти не виждаш, какво аз виждам.
Здрасти, момчета.
Парите, Малой.
- Какви пари?
А, тези пари. Съжалявам, не ви разбрах.
Дали ги бива, целите са мокри?
Но май, че ще изсъхнат.
Пръсни им кратуните.
- Не, имам по-добра идея.
Идеите ти не струват, Блъдуърт.
Да изслушаме човека. Нека да си каже мнението.
"Да изслушаме човека. Нека да си каже мнението." Галфон.
Знам, че предпочиташ да ми бяха пръснали главата.
Не главата, а устата.
Наред ли си, Чарли?
- Никога не съм бил по-наред.
Но, Чарли...
- Я, млъквай.
Казах да мълчиш.
Какво правиш?
Свиркам на Блекджек.
Ако аз не те чувам, как той ще те чуе?
Ти да мълчиш.
Какво има?
- Свършено е с нас, Чарли.
Глупости. Ама и ти се една.
Голяма си пъзла, веднага се предаде.
Не ми викай.
Горещо ми е, нещастна съм, и скоро ще стана на печено пиле.
И не съм пъзла, просто съм уплашена.
Не плачи, херцогиньо.
- Не плачи, ама не става.
Нека ти кажа нещо. Много съм преживял.
Жените са идвали и са си отивали,
но ти си най-първокласната курва, която съм срещал.
Какво нещо е животът.
За да получиш една мила дума трябва да умреш.
Чарли, стига си се пънал. Той няма да те чуе.
Там има човек!
- Но някой вече ни чу.
Насам.
Нещо да кажеш?
Доста странно.
Е, Клеопатра, да видим какво си имаме.
Милостиви Боже.
- Задължени сме ти, друже.
Какво мислиш, Клеопатра? На мен ми изглеждат градски.
Какво ли търсят чак тук?
Ти как мислиш? Хващаме тен завързани за кол.
Приятел, срежи въжетата.
- Виждаш ли тая рокля?
Такава щях да ти купя.
Строга, черна, без искрящи дрънкулки.
Ей, алтавия, горещо е.
Стига, с такива трябва деликатен подход.
Г-не, бихте ли развързали въжетата?
Повече ти подхожда дюс, отколкото райе.
Черното най-ти утива.
Е, Клеопатра, да си хващаме пътя.
Не ни оставяйте.
- Върни се, алтав алтафини!
Каква мила двойка, а Клеопатра?
Но и ти скоро ще си намериш партньор.
Да побързаме, че ти е време.
Но да не ме изложиш. Намери си някой, с който да се гордея.
Чарли, тъпо говедо. Не свиркаш, няма да те чуе.
Спокойно, ще ме чуе.
Виж, виж го, идва.
Виждам, и си отива.
Ей, върни се!
Върни се, похотлив негоднико!
Как е възможно един кон да е толкова похотлив?
Може, щом е твой.
Мълчи, ако не можеш да помогнеш.
Чарли, май мога да помогна.
Ето, дръж.
Стигаш ли я?
Какво да я правя?
Опитай да извадиш лорнета отвътре.
За какво ти е?
- Просто го извади.
Хайде де.
Какво извади?
Семейните реликви.
Стига де.
Сандвич с шунка ли надушвам?
Стига, Чарли. Млъквай и извади лорнета.
Май е той.
Къде е?
Чудесно.
Взе ли го?
- Да. Супер.
Реши да почетеш ли?
Затваряй си плювалника. Наблюдавай.
Е, какво ще кажеш?
- Бива те.
Ставаш ли?
- Хайде.
Хайде, надигай се.
Чарли, насам!
Солт Лейк Сити.
Херцогиньо, не смяташ ли, че...
Не смяташ ли, че мястото ти не е в Солт Лейк?
И защо?
- Знам ли.
Грехота е да разбием хубавия екип.
Чарли.
- Сериозно?
Разбира се. Тъпотиите ни очакват.
Херцогиньо, херцогиньо.
Знаеш ли какво? Един мъж, трябва да е наясно какво иска от живота.
Не съм ли прав?
- Прав си, Чарли.
И мъжът трябва да се бори за това. Не е ли така?
Така е, Чарли.
Затова отивам да си върна парите.
- Моля?
Откраднах си ги съвсем честно, и никой няма да ми ги вземе.
Почакай, парите не са важни.
Вече е различно, имаме си един друг. Накара ме да се почувствам жена.
А сега ще се почувстваш жена с 40 хиляди долара.
Ти си най-тъпото копеле на света.
Откачалка, дементирал тъпунгер!
И ще ме побъркаш, докато не си вземеш парите.
Затова да ги вземем!
Не съм голям оптимист, херцогиньо. Но поне компанията ще е приятна.
Всички на борда.
ЕКСПЛОЗИВИ
Ето, пъхни ги в дисагите.
- Какво е?
Нищо специално, малко шашки динамит и барут.
Как намери това място?
- Играл съм покер тук.
И бързо се ометох. Имах две аса пика.
Напълно в твой стил.
Лекинко.
Тихо, виждам един.
Тоя май го познавам. Голям съм физиономист.
Да се захващаме.
Блекджек!
Помниш ли плана?
- Дано ти го помниш.
Да не седнеш на него.
До скоро, херцогиньо. Благодарско. Напред, Блекджек.
Не забравяй, че това в устата ти не е пура.
Плевнята гори.
Вземете кофи с вода. Бързо, бързо.
Трябва ни вода.
Помпам колкото мога.
Да му се не види!
Минете му в гръб. Това е Дъртуотър.
Назад!
Ето го!
- Дръжте го. Хайде, момчета!
Идвам, херцогиньо.
Добре ли си?
- Да, а ти?
Добре.
- Уби човек, Малой.
Нищо работа.
- Колко души си убил?
Включително този ли? Един.
Май се измъкнахме.
А ти мислеше, че лесно ще вземем парите.
Вземането на парите си беше лесно.
Да ги задържим, е трудната част. Хайде.
Боже, Чарли. Ранен си.
Боли ли?
- Изобщо.
Да не мислиш, че ще се разпадна от един куршум?
Колко пъти са те прострелвали, Малой?
Включително този? Един.
Благодарско, захарче.
Да ги пресрещнем.
- Хайде.
Горкият, Блекджек.
- Дано е умрял мигновено.
Хайде, да се омитаме оттук.
Ставай!
Чарли!
Чарли?
Не си поплюваш, херцогиньо.
Трябва да стигнем Солт лейк, там ще те закърпят.
Не мога, херцогиньо.
Но ти върви. Аз не мога да мръдна.
Разбира се, че можеш. Ленив кучи сине.
Хайде, вдигай си задника.
Херцогиньо, моля те.
Остави ме да се насладя на последните си мигове на спокойствие.
Хубаво. Щом искаш да пукнеш като бъзлив посерко,
давай, умирай!
- Опитвам се, но ти не млъкваш.
Чарли? Чарли, я виж какво забрави.
Плячката. Кинтите.
Ела, херцогиньо. Прегърни ме.
Искам да ви усещам.
Добре си поживях...
В какви ли схеми не влизах,
но винаги съм се измъквал със сладкодумие и целувка.
Знам, Чарли. Разказвал си ми.
Но с теб здравата загазих.
Щях да ти предлагам.
Ама пак му намерих цаката.
Херцогиньо.
Херцогиньо.
- Да?
Колко пъти си се влюбвала?
Включително сега ли?
Един.
Все пак ти завъртях главата, а херцогиньо?
Нали ме разбираш?
- Да, разбирам те.
Каква красива смърт. Да умреш богат и чаровен.
Може да пукнеш като чаровник, Малой, но не и богат!
Какво говориш?
- Тук здравата се издъни, Малой!
Престани!
- Добре ще си поживея.
Паричките са си мои!
- Твои, трънки! Ти си мъртъв!
Не, почакай.
- Защо? Нали ми каза да вървя?
Не бях на себе си. Това са 40,000 долара!
И са изцяло мои! Направо ще изтърбуша Солт Лейк Сити!
Коварна пачавра! Ела ми, тия пари са мой!
Тогава стани, рахит недоносен и сам си ги вземи!
Не мога да ходя! Отнесох куршум в гърдите и в ръката,
а и ти ще ми докараш инфаркт.
Спри, чуваш ли?
После ще се кача на корабче...
- Парцал неден!
Хайде, вдигай си мързеливия дирник! Ползвай ги тия кашкавалени крака.
Хайде, безполезно мекотело, ставай!
Върни си ми парите! Само да ми паднеш, мастия такава!
Парите са мои!
- Вече са мои, и мисля да си...
Превод и субтитри didodido
© 2024 Translator's Heaven