Hex (2022) Свали субтитрите

Hex (2022)
ПРОКЛЯТИЕТО
Превод и тайминг: Jiktak
Хубав скок, Сара. Справяш се с лекота.
Благодаря, Чад. Хей, имам нещо за теб.
Не може да бъде...?!!
Падна от каската ми вчера.
И оцеля!
Току-що го намерих в зоната за кацане.
- Добре дошъл.
- Благодаря.
Доста добро приземяване.
Благодаря.
- Релатив ли прави?
- Да.
Ще ти хареса повече, ако скачаш с нас.
Продължаваш да се пробваш.
Това, че си нова не значи,
че не нямаш приятели.
Трябва да излезеш с нас някой път.
Това ли ти е свалката?
Е, да, не те свалям.
Еха ....
Не си спомням да са ме сваляли така.
Не ми помагаш.
Не е ли по-забавно?
- Може ли да оставя това на Крис?
- Да, няма проблем.
Това беше класика.
Никога не съм виждал Пейсън да се отказва.
Не мисля, че някога се е случвало, честно казано.
Поредния "гларус".
На всяко летище има такива.
Свърши ли със скатаването?
РҐРј, РґР°.
Кой беше това?
РўРѕРІР° Рµ РљСЂРёСЃ.
Скатава парашути от дълго време.
- Той скача ли?
- Отдавна не.
Казват, че навремето е бил лошо момче.
Отказал се е докато е бил на върха.
Качване в 5. Разполагате с 5 минути.
Качване в 5
Пич, откажи се. Няма да стане.
Аз съм с Уейд. Тя никога няма да дойде.
Опитваш се да я привлечеш откакто дойде тук.
Какво и е толкова специалното?
Не знаеш коя е?
Парашутизма ѝ е в кръвта.
Трябва ни шести, Лиза. И тя е избраната.
Както и да е.
- Пейсън!
- Съжалявам, съжалявам.
- Трябва да ти призная нещо.
- Рћ?
Откога жени могат да изповядват?
Искам нещо от теб.
Просто познавам таланта, когато го видя,
и в момента отборът има нужда от теб.
Чувал ли фразата "Не искам да
влизам в клуб, който ме взема за член?"
Да, Граучо Маркс.
Печелиш точка, но
това не променя факта, че обичам да скачам сама.
Да скачаш сам е нещо като мастурбация.
Върши работа само в краен случай, но е доста депресиращо.
Може би не мастурбираш правилно.
РњРј-С…Рј?
Ще ходим на "Църква"-та после.
Ходила ли си?
Кое самоуважаващо се момиче не е ходило на "Църква"-та?
Значи ще се видим там?
Може би.
Липсваше им.
Това са просто патици, мамо.
Не им липсвам.
Харесва ти?
Нова запарка, аз я измислих.
Да
Нещо между дървесна кора и торфен мъх.
Полезна е, изпий го.
Радвам се, че си тук.
И аз ...,
поне за сега.
Надявах се да се сдобрим.
И аз го искам.
Преди да си тръгнеш, излязох от контрол.
Бях ядосана.
Надявам се, че ще ме разбереш.
Още ли скачаш?
Искам да се сдобрим, а
ти какво ме питаш?
Всичко е наред мамо, не се тревожи.
Притеснявам е, че се
местиш от място на място, съвсем сама.
Не се задомяваш, нямаш приятели.
Поканиха ме да излезем тази вечер.
Браво, нали ще отидеш?
Още се чудя.
Сара..., отивай!
Имаш нужда.
Ето я.
Мамка му, страхотно.
Значи аз си тръгвам пръв.
И на мен ми е приятно да се запознаем.
Това е Грег. Обзаложи се, че няма да се появиш.
Мисля, че е малко влюбен.
Това е Евън.
- Йо.
- Хей.
- Уейд, Лиза.
- Да.
Какво прави тя тук?
Хайде, Лиза, "Църква"-та е за всички.
Все още не разбирам защо го наричат "Църква"-та?
Това е мястото, където се молиш за живота си.
Уау, ужасяващо.
Добре дошла в "Църква"-та, Сара.
- Да!
- Уау! Оживя....
Уау-ууу.
Чувам, че може би ще се скочиш
с нас утре.
Не съм казала такова нещо.
А и никога не съм скачала във формация.
Какво?
Какво правиш, когато скачаш с парашута?
Летиш като "Принцесата на небето"
там горе съвсем сама?
Оставям насладата само за себе си.
Така ми харесва.
Чудя се дали и на други така им харесва?!
Вижте сега,
най-накрая сме шестима...
Вече можем да направим "Проклятието".
Момчета, ще скачате ли или какво?
Това е лоша идея, но аз какво ли разбирам?!
Да вървим, Уейд.
Ще се видим.
Бомбата идва.
Уау!
Давай, давай, давай!
- РћРѕРѕ!
- Приземявай, Уейд.
Идвам, Лиза.
Слушай, хей...
- "Проклятието"?
- Да
Сигурен ли си? Стига бе.
Очаквах го от Уейд, но не и от теб.
То е просто...
Всички сме чували историите.
Вярваш ли на всяка история, която си чул на летището?
Хей, повярвай ми.
Лъгал ли съм те някога?
Добре.
Приятен скок, Сара.
Благодаря.
Уау.
Уау!
Виж, не исках да те излагам.
Знам, че не си се съгласила да скачаш с нас.
И съжалявам, че казах, че да скачаш сам е тъпо.
Няма проблем.
Съжалявам, че се усъмних в уменията ти за мастурбация.
И така, какво е "Проклятието"?
Това е този скок, който винаги съм
искал да направя, но трябват шестима души.
- Шест таланта.
- РђС…Р°
Какво ще кажеш?
Ще ти кажа утре.
Уау.
Този скок? Вярно е, трябват ви шест души.
Но причината да се нарича "Проклятието" е,
че двама души са загинали от него.
Наистина ли?
Това е просто градска легенда.
Никой никога не е умирал, изпълнявайки "Проклятието".
Можем да правим друго, ако се страхуваш, Сара.
Можеш просто да ни снимаш.
Не съм някоя новачка Лиза, но благодаря все пак.
Ето за това говоря!
Не, не бялата дъска!
Мразя бялата дъска.
Да, Уейд. Знам, че е така, но реших, че с нея
по-лесно се визуализира конкретен скок.
Така че, ето...
Направих това точно за теб.
РћРѕРѕРѕ...
- Наистина ли?
- Падаме така,
и въртим като ключ...
Ключ... Нали...?!
Сложно-шибан-скок.
Да си го начукам, наистина помага.
Просто се опитай да не...
Боже мой. О, Боже мой, скъпа.
О, не, не го прави.
Помнете, сблъсъкът при тази скорост е фатален.
Грешка от предпазливост.
Всички трябва да умрем.
Но ние не трябва да умираме днес!
Така е, умници. Подгответе се.
Висотомерът ти нещо зацепва.
Да, понякога го прави.
Всичко е наред. Очите са моят висотомер.
Наистина не мисля, че Сара трябва да е център.
За първи път прави някаква формация и
вие я слагате точно в най-опасното място.
Ще се оправи.
Да не мислиш с оная си работа?
Ако нещо ѝ се случи, вината ще е твоя.
Ехо, здравейте.
Все още съм тук.
Не се дразни, Лиза понякога драматизира прекалено.
Начукай си го, Грег.
Ще се справиш.
Да, ако наистина искаш да помогнеш,
можеш да си покажеш циците на пилота,
Р·Р° РґР° РЅРё РІРґРёРіРЅРµ РїРѕ-РІРёСЃРѕРєРѕ!
Мечтай си.
Добре, включете радиото!
- Да го направим!
- Рћ, РґР°.
Хей, Пейсън, коя е столицата на Тайланд?
Какво?
- Bang Cock! (Удари чепа)
- Винаги се хваща.
Ох, шибаняк. Излизай през тъпата врата, Евън.
Да го направим.
Готови, старт!
Красиво и плавно, Сара.
Красиво и плавно. Вече съм на позиция.
Супер, всичко е наред.
Дръжте линията.
Готови... и...
Ключ!
О, мамка му, изпускам го.
Уау, уау, уау! Мамка му! Мамка му!
Какво по дяволите?!
Е, момчета, провалихме се.
Край! Край!
Всички добре ли сте?
- Грег е добре.
- Разбрано.
- Уейд е добре.
- Сара е добре.
Наистина!?
Добре, ще се видим на земята.
Уау.
Как мина?
Горе - долу.
Можем и по-добре.
Ето я идва. Тя идва. Тя идва.
Съжалявам, момчета.
Кракът ми закачи Уейд и аз се преобърнах.
Хей, хей, не се коси.
Имам нещо за теб.
Шапка "Приятелче" !
Не се тревожи за това. Като боне за скокове е.
- Ха така.
- Всички сме били с нея.
- Отива ѝ.
- Наистина ли ти беше първата формация?
Защо? За да почнеш да ме бъзикаш ли?
Казах ти го снощи.
Не, защото ако наистина ти е
било за първи път, това означава...
Сара черпи!
E, възбуди ли се от скока, а?
Да
Съжалявам, че го оплесках,
РЅРѕ...,
предполагам е нормално за първия опит.
Да, но не се коркай.
Този екип скачаме заедно от доста време.
Ако отделях по долар за всеки прецакан скок,
щях да платя цялата бира...
...и някоя друга пица.
- РљРѕР№ Рµ?
- Майка ми.
Като знае, че съм навън да
скачам и не сме се чули до края на деня,
почва да си мисли най-лошото.
Защо така?
Да не е станало нещо с някой твой човек?
Нещо подобно.
Бяхте ли близки?
Да
Затова ли скачаш сама?
Така го чувствам.
Скачам само от няколко години,
Но нямам приятел починал при скок.
Ще имаш.
Винаги се случва.
Добре, момчета. Слушайте.
Почакай, чакай малко.
Искам утре пак да направим "Проклятието".
Този път без грешки.
Всички знаем, че претоварихме
Сара твърде много, като я сложихме в средата.
Знаем също, че някой вече се опита да ти го каже.
Ето защо аз ще вляза в центъра.
- Уау!
- Сара...
Ще бъдеш точно срещу мен.
Евън... ти си тук.
Грег...
ще бъдеш точно между Лиза и Уейд.
Ако беше лесно, всеки щеше да го направи.
Починете си и утре рано излитаме.
Добре, чао Пейсън.
Все едно. Уейд, хайде, да вървим.
Тръгваме си. С теб съм. Изчезвам, брато.
Лиза, почакай.
Тя ме харесва.
Не го приемай твърде лично.
Лиза просто ревнува.
И тя няма висока емоционална култура.
Глупости. Тя добра колкото мен.
Не е това. Пейсън.
Имат ли нещо?
Имаха. Лиза все още го иска.
Но никога не се получи.
Не си подхождат нещо.
Тя е луда!
Рћ, СЏСЃРЅРѕ.
Надявам се, че приемаш лошото заедно с доброто.
Тя достатъчно търпи глупостите ни, това е.
Ще се видим утре по тъмно.
Хей. Искаш ли бира?
Много благодаря.
Видях, че опитахте "Проклятието" днес.
Да, но аз го прецаках, очевидно.
Не е срамно.
"Проклятието" е трудна фигура.
Само шепа хора по света, биха могли да го направят.
Някой успявал ли е?
Успявал е.
Ще опитаме утре пак.
Еха!
Късмет.
Благодаря.
Знаеш ли колко е вредно това?!
Да, всички ще ритнем камбаната някога.
Да, но предозирането с таурин е доста глупава причина.
Добре, умирай си по твоя начин, кексче, а аз по моя.
Хайде да скачаме! Уау!
Рћ!
Как върви, Джери?
Пейсън! Как си, човече?
Не толкова добре като теб, както изглежда.
А вие как се казвате?
Тя се казва Ингрид.
Знае само няколко думи на английски.
Ингрид, а?
Късметлийско копеле.
Качвайте се.
Добро утро, L.A. Централа, "Скачач 2".
Ще се качим на 3700.
Чакам инструкции.
"Скачач 2", L.A. Централа, добро утро.
Докладвайте, когато сте готови. Небето е ясно, видимост две хиляди.
Имаме данни, за умерена до силна турбуленция
чак 4500 метра.
Затегнете коланите, "Скачач 2". Няма да мине гладко.
Разбрано! Насочвам се.
Хей Джер, какво ще кажете за
малко повече височина, а?
Няма да я питам.
Хей, Ингрид, искаш ли самолетът да се издигне по-високо?
Да, Ингрид, искаш ли по-дълъг скок с парашут?
Да, разбира се. Добре.
Всичко, което трябва да направите е...
да си покажете циците на пилота и
той ще ни издигне още 500 метра.
Аз, ... не ви лъжа.
Ей, Анди!
Ингрид иска да ти покаже нещо!
Съжалявам за това, хора!
Мисля, че дядо Господ ни дари с малко турбуленция,
само за да накара тези красиви цици да подскачат!
Определено си заслужи допълнителна височина!
Какво пропуснах?
Приклекни малко.
Ние сме! Внимание, готови, старт!
Добре, момчета. Ние сме.
Внимание, готови, старт!
Добре, момчета, започваме.
Готови... ключ!
И ключ!
Хайде, момчета, разбрахте.
Хайде, не пускай.
По дяволите, успяхме.
Да
Да, ти! Ха-ха! Добре!
Да! Уау!
Ето за това говорех!
Да! Страхотно! Направихме го!
- По дяволите, това беше яко.
Добра работа, момчета. Добра, мамка му
Какво, по дяволите стана?
- Видяхте ли, мамка му?
- - О, Боже мой!
- Какво по дяволите, човече?
- Някой вижда ли го?
Да тръгваме, да тръгваме! Край! Край!
Евън, виждаш ли го някъде?
Не му виждам парашута.
Не го виждам.
- Къде е Пейсън?
- Не знам.
- Къде е той, по дяволите?
- Изчезна.
Изведнъж просто изчезна!
Момчета, момчета.
Беше там и след секунда, вече го нямаше.
Сигурно е отворил рано.
Ако отвори рано, щяхме да го видим.
Освен ако не отвори.
- Изчезна?
- Да
Бил, знам как звучи, но видях каквото видях.
Момчета, притежавам това летище от 22 години.
Никой никога не е изчезвал просто така.
Но точно това стана.
Ето какво ще направим. Ще викна още хора
и отиваме да го търсим.
Ще го намерим вероятно някъде да скатава.
Да се обадим на ченгетата, Бърза помощ или някой друг.
Човече, дори не знаем дали е ранен.
Може да се е заклещил някъде в някое
дърво или да е кацнал в нечий заден двор.
Разбира се, Аз ще карам. Да го намерим.
- Ще дойда с теб.
- Добре, да тръгваме.
Просто... смятам се за рационален човек,
и не мога да го проумея.
Искам да кажа, ти какво видя?
Видях това, което видя и ти.
Надявам се той просто да е...
Не знам, ако имаше някакъв проблем
с парашута и беше го отцепил .....
все някой от нас щеше да види нещо.
Това е най-лошият ми кошмар.
Да дръпнеш отцепката.
- Не ти ли се е налагало?
- РќРµ.
Не е толкова сложна работа, наистина.
Искам да кажа, че когато се случи, сякаш времето се забавя.
Сещаш се...
И тогава просто...
Отцепваш основния
и отваряш запасния, за да спасиш живота си.
На всеки се случва, рано или късно.
Част от мен иска да ми се случи,
за да го преодолея и да не ме плаши повече.
Буди ме през нощта.
Парашута прави частичен отказ,
не мога да го управлявам, не мога и да го отцепя.
Имал съм такива сънища.
Наистина ли?
Сега сънувам кошмари, че самолета катастрофира.
Заклещен съм вътре и не мога да изляза.
Спри тук.
Ако скоро не го намерим
шансовете ни намаляват.
По дяволите, Пейсън. Къде си?
Хайде.
Облетяхме колкото можахме.
Няма и следа от него.
Добре, разбрано.
Анди обикаляше със самолета до тъмно.
Нищо не видяха.
- А ченгетата?
- Нищо.
Чакат вътре.
Искат да говорят с теб Сара.
Да, почти същото, което чух от останалите.
Длъжен съм да попитам.
Взимал ли е някой от вас забранени субстанции преди скока?
Не бяхме надрусани, ако това питате.
Добре. Е, може би е било отвличане от извънземни.
Може би НЛО е долетяло и
го е вдигнало с притегателен лъч.
Мислите, че е смешно?
Въобще не.
Може да е мъртъв или... да умира някъде там,
а вие седите тук и се шегувате?
Може би.
Или може би...
си пийва Май-тай в Палм Спрингс.
Как мислиш?
За какво по дяволите говорите?
Вижте видеото!
О, имам ги клиповете на всички .
Я да видим този!?
Или този?
Какво ще кажеш за този?
Няма го на нито един от тези клипове.
Той може и да липсва,
но нещо в историята ви не се връзва.
Ставай.
Още една точка за мен.
Пак я затворих.
Рћ!
Пейсън?
Исусе Хрисе!
Пейсън, какво по...
Ставай!
Какво по дяволите?
Мамка му!
Побързай
Отвори вратата.
Пейсън! Боже мой!
Пейсън.
Това е най-тъпата история, която съм чувала.
Снощи сте сънували кошмари
заради случилото се вчера.
РўРѕРІР° Рµ.
И аз снощи не спах добре.
Това е нещо повече от кошмар, Лиза.
Покажи ѝ.
Това е на Пейсън, нали?
Намерих го на земята снощи.
Какво по дяволите, Уейд? Откъде взе висотомера му?
Не знам.
Сигурен си, че беше с него на скока вчера?
Да, със сигурност.
Помня го, защото забелязах, че зацепва.
Беше заседнал на нула.
Е, момчета, скачайте щом искате. Аз изчезвам.
Тя е добре. Ще се върне утре.
Какво мислиш, Евън? Нищо не казваш.
Пейсън.
Мислим ли, че е мъртъв?
И ако е, кого видяхте снощи?
Добре, вижте.
Все още не знаем какво се е случило с Пейсън.
Но каквото и да е станало, той не ни преследва.
Не мислех, че ще скачате днес.
Всички решихме да не спираме.
- Добре. Бъдете внимателни.
- Разбира се.
Сами сме си виновни, нали?
- За опита с "Проклятието".
- Стига бе, прокълнат скок?!
Шегуваш ли се?
Това не беше формацията и ние дори не знаем
със сигурност дали Пейсън е мъртъв.
Сигурен съм. И аз го видях снощи.
Той ми каза нещо.
Какво ти каза, пич?
Той каза: "Ти си следващият, Евън."
Като следващ, следващ?
Момчета, добре. Може би Лиза е права.
Вероятно сме в посттравматичен стрес или нещо подобно.
Ще каже ли някой как скачаме или не?
Не, скачам сам.
Можеш ли да ме настигнеш?
Със затворени очи.
Даже ще ти дам преднина.
О, хайде, Евън.
Направи го поне малко по-трудно.
Евън?
Хайде, Евън, спри с игричките.
Евън?
Не е смешно.
Евън?
Евън?
Евън! Боже мой!
Евън!
Хайде!
Хайде, Евън!
Не! Мамка му!
Евън!
Евън, ще го отворя.
Хайде, събуди се.
Хайде, събуди се!
Хайде!
Евън, хвани управленията.
Евън, чуваш ли ме?
Хайде, Евън, трябва да се събудиш.
Евън!
О, Боже, Евън!
Рћ!
Мамка му!
Момчета, помощ!
- Сара!
- Какво стана?
- Добре ли е? Боже мой! Боже мой!
Мамка му! Помощ!
Боже мой! Какво по дяволите?!
Хей! Евън! Хей, хей!
Сърцето му не бие. Евън!
О, човече, това е лошо.
Мамка му, не диша.
- Пич, той не диша.
- Евън!
Уейд отиде да каже на Лиза какво се е случило.
Ти направи всичко възможно.
Лекарите казаха, че е инфаркт.
Бил мъртъв още преди да стигне земята.
Инфаркт?
Не го вярваш, нали?
От колко време скачаш, Грег?
Около пет или шест години. Защо?
Чувал ли си нещо подобно да се е случвало преди?
На неговата възраст?
РќРµ.
Това ли е за който си мисля, че е?
Това сме аз и баща ми.
Това е последната снимка, която направихме заедно.
Чувал съм много истории за него.
Да, има доста.
Сглобявал е едни от най-добрите формации на свободно падане.
Той е легенда.
Предполагам, че той е причината да започнеш да скачаш?
Да
Той и приятелите му го правеха да изглежда толкова готино?
Когато бях малка, исках да бъда като него.
Сигурен съм, че се гордее с теб.
Иска ми се и майка ми да мисли така.
След първия си скок тя беше готова да се отрече от мен.
Това си е нормална майчина реакция, нали?
Беше нещо повече от това. За това си тръгнах.
Да, и сега се върна.
Да
Страхотно си прекарваме, а?
Последните два дни сериозно ме разклатиха.
Няма да е лесно, ако се получи.
Просто не мога да повярвам какво стана.
Това беше... неочаквано.
- Оплакваш ли се?
- Въобще не.
Какво те спираше толкова да скочиш с нас?
Не че не исках.
Просто...
Не съм добра в в сприятеляването.
Защо така?
Ако не допусна никой близо до мен ...
не мога да изоставя никого.
Не трябва ли да оставиш
другите да решат дали искат или не?
Може би.
Но виж и обратната страна.
Когато някой умре при скок,
е по-лесно, ако е... просто някой човек.
И по-трудно, когато е твой приятел...
като Евън.
Или Пейсън.
Слушай, това, което се случи с Евън, беше лош късмет.
И да, моментът е малко странен,
но ние ще разберем какво стана с Пейсън.
А ако е мъртъв?
Тогава поне умря, правейки любимото си нещо.
Това е удобно примиряване.
Не мислиш ли, че Евън би искал никога повече да не
скача с парашут, ако това ще го запази жив?
Побързайте!
Отвори вратата.
- Сара!
- Грег!
Грег, отвори вратата!
Боже мой!
Изглежда нямате много късмет с момчетата, нали?
Двама мъртви и един изчезнал за няколко дни.
- И?
- Просто отбелязвам.
Не Ви представя в най-ласкавата светлина.
Слушайте...
Не мисля, че Вие сте го направила.
Но се случи във вашата къща.
Сигурна ли сте, че няма друго, което да ми кажете?
Всичко Ви казах.
Ще се свържа с вас.
Лиза!
- Сега доволна ли си?
- Какъв ти е проблемът, по дяволите?
Ти! Ти си проблемът на всички!
Всичко започна, когато се довлече на летището!
Появяваш се,
Пейсън изчезва,
Евън получава инфаркт,
Грег се прибира с теб и някак си успява
да си счупи всички кости посред нощ.
Не знам какво си намислила, но нещо не ти е наред.
Хайде, Лиза. По-спокойно.
Спокойно? Майната му на лесното!
Как си го обясняваш, Уейд?
Не знам!
Ел Ниньо?
Стой далеч от мен, по дяволите.
Да вървим, Уейд.
Сериозно ли?
Тя не е лошото момиче тук, Лиза.
Продължавай да си го повтаряш.
Добре ли си?
Трябва да се махна от тази къща, по дяволите.
Какво става, момчета?
Какво правиш тук? Две бири.
Какво ще правиш, ако никой не иска да скача?
На правилното място сме.
Сара, добре ли си?
Пич, Лиза се нахвърли върху нея.
Казах ѝ, че е проклятие,
а тя хвърли вината върху нея.
Глупости.
Нали? И аз това ѝ казах.
- Не си ти, Сара.
- РњС…РјРјРј.
Това е "Проклятието".
О, хайде, Анди!
Недей пак с тези глупости.
- Хей!
- РќРµ.
Не знам нито един отбор, нито един, който го
е правил и всички са още живи.
А съм тук от доста време.
Крис, кажи им по дяволите, ти си тук по-отдавна.
Ще им кажеш ли?
РќРµ
Вижте, аз съм суеверен като всеки друг.
Галя самолета, преди да вляза,
не правя снимки преди да скоча,
не вярвам в никакво глупаво "Проклятие".
Така каза и Пейсън, когато го помолих да не го прави.
Изсмя ми се.
Каза: "Не втълпявайте тази смехория в главите на хората."
Каза, че ще оплескаш скока.
Затова и не казах нищо.
Можеше да ме предупредиш.
Щеше ли да ми повярваш?
Това ви е проблемът на вас,
самата идея за смъртта ви кара да я търсите.
О, стига, Анди!
Това са пълни глупости.
Къде... къде отиваш?
Да разберем дали сме прокълнати или не. Идваш ли?
Когато каза духовна помощ,
се сетих за екзорсист или нещо подобно.
Защо? Не е като да сме обладани.
Мда, права си.
Не съм много съобразителен. Само казвам.
Благодаря, Даян.
Сара?
Добре ли си? Какво става?
Здравей, мамо. Това е моят приятел, Уейд.
- РҐРј.
- Имаш ли минутка?
Хм... разбира се. Да влезем отзад.
Какво каза полицията?
Нищо. Безполезени са.
Мисля, че подозират основно мен.
Имаме нужда от помощ, мамо.
Е, не съм сигурна, че мога да помогна, но...
да започнем с малко медитация.
Седнете удобно, така че
да издържите повече време.
Можете да легнете, ако ви е по-лесно.
Аха! Така е по-добре.
Затворете очи и се отпуснете,
Дишайте бавно и дълбоко...
повтаряйки мантрата Со Хам на ум.
Со при вдишване, Хам при издишване.
Со ... Хам
Ей, Анди!
Ингрид иска да ти покаже нещо!
Какво по дяволите беше това?
Всички вън!
Отвори вратата!
Какво стана? Унесох ли се?
Не просто се унесе, направо си припадна.
Какво видя?
Денят, когато правихме "Проклятието".
Когато за последно видяхме Пейсън.
Само че беше различно.
Нещо стана със самолета.
Мамо? Какво става? Какво е?
РўРѕРІР° Рµ, СЉСЉ...
Мина много време откакто чух това име.
РљРѕРµ РёРјРµ?
"Проклятието".
Чакай, защо майка ти знае за "Проклятието"?
- Откъде знаеш за "Проклятието"?
- Мамо?
Когата баща ти почина, гледахме видеозаписа
отново и отново, за да намерим причината.
Но това беше просто инцидент.
Не беше ничия вина.
Сара, ако баща ти е умрял, изпълнявайки "Проклятието",
направо ще откача!
Исках да кажа, че ...
не винаги са го наричали "Проклятието".
Баща ти никога не го е наричал "Проклятието".
Започнаха да го наричат ​​така едва след другите смъртни случаи.
Необяснимите случаи.
Необясними смъртни случаи?
На всички до един от екипа на баща ти.
И другите бяха достатъчно глупави, за да направят и те.
Не всички задължително умряха при скок
но все нещо им се случваше.
В крайна сметка просто се случваше...
това, за което хората говореха около огъня.
Защо никога не си ми разказвала за това?
Преживях
достатъчно трудно смъртта на баща ти.
Мислех, че те предпазвам.
Вземи това.
Защо? Да медитирам?
Просто ми кажи какво, по дяволите, да направим.
Иска ми се да можех.
И сега?
Сега какво?
Какво мислиш за всичко?
Майка ти да не била хипарка от Ню Ейдж?
Говори за неща от преди десет години?
Не може да е вярно.
Мислиш ли?
Следващият път ще отидем при екзорсист.
Обзалагам се, че скоковете сама ти липсват в момента.
Нее...
Скачайки сама през всичките тези години...
си беше загуба на време.
Радвам се, че сме заедно в това.
Мамка му, и без това не мога да се справя сам.
Иска ми се Лиза да е тук с нас.
Защо, за да ти избие няколко зъба?
Не, просто ми е... чувствам се кофти.
Все пак е част от екипа.
Каквото е останало от него, де.
Знам само, че трябва да сме заедно, нали?
Казах ти да не ми се мяркаш.
Искахме само да те предупредим.
За какво?
Може да ти потрябва.
Това са мъниста, ... мъниста.
Самолетът трябваше да катастрофира, когато направихме "Проклятието".
Така ли мислиш?
И вероятно трябваше да катастрофира, защото направихме "Проклятието".
И това го прозря
докато правихте йога?
- Да
- Еха.
А ти, Уейд?
Просто лежах там.
Добре.
Е, съжалявам, но това не е сериозно.
Нищо странно ли не ти се е случило
откакто Пейсън изчезна?
Мамка му! Добре ли си?
Добре съм.
Чух достатъчно.
Благодаря, че се отбихте, добре съм си. Изчезвайте.
Лиза, ела с нас.
Не трябва да оставаш сама.
Никой от нас не трябва да е сам.
Всичко, което искам е малко спокойствие и тишина.
Моля!
Лиза...
Лиза... Сега си ти... Лиза...
Лиза, Лиза, Лиза, Лиза...
Остави ме на мира!
Нещо крие от нас.
Сега накъде?
Уейд.
Как е Шерифът?
Казва, че вече съм заподозряна и
да не напускам града.
Какво, по дяволите, ще правим, Уейд?
Сетих се, че ще те забавят в полицията
и ходих пак до бара.
Разглеждала ли си
старите картини, на стената?
Да. Защо?
Никога не съм им обръщал внимание до днес.
Намерих тази да си виси на стената.
- Откраднал си я от бара?
- Погледни я.
Това е старият отбор на баща ти, нали?
Някой изглежда ли ти познат?
Да
Какво правите тук?
Какво, за какво ти е това?
За гризачи и други вредители.
Разкарайте се.
Не приемам посетители.
Искаме да ви попитаме за "Проклятието".
Защо мен?
Защото знаем, че и ти си го правил.
Добре тогава.
Хайде.
Сядайте.
РђР· СЃСЉРј РЅР° Р±РёСЂР°.
Както искаш.
Оцелял си в "Проклятието". Как?
Знаеше, че ще го направим.
Защо не ни предупреди или да ни спреш?
Хубави въпроси.
Разказвал ли съм ти за първия си скок?
Никога не си казвал повече от две думи.
Бях като мъртъв...
първия път, когато скочих от самолет.
За да оживея, трябваше само да отворя парашута.
Това е опияняващо.
Отново скочих...,
но не беше същото.
Какво ни казваш?
За да се доближа до това чувство отново,
трябваше да рискувам все повече и повече.
Не ми помогна и това, че съм
самороден талант.
Нее... Късметът все щеше да ми изневери.
Имах нужда от помощ.
РџРѕРјРѕС‰? РћС‚ РєРѕР№?
Молех се на Бог, на дявола.
На глас, на ум, дори и на сън.
И в крайна сметка,
мисля, че душата ми призова демона.
Просто ей така, си призовал демон?
Не "просто така"!
Ланитро, демон на въздуха,
показа ми как да направим
"Проклятието", за да получа исканото.
Искате ли да знаете как оцелях в "Проклятието"?
Аз го създадох.
Ти... си създал "Проклятието"?
Само си представете какво е чувството
да знаеш, че имаш безброй животи.
Просто можеш да опиташ всичко...
без последствия.
Получих свобода...,
свобода от самата смърт.
Защото животът на всеки, направил "Проклятието"...
става твой.
Те са жертвите.
Повече.
Отнех не само живота им, а и техните способности.
Ланитро взе душите им.
Това е игра, която той създаде и никога не му омръзва.
Лъжлив кучи сине!
Уейд!
Какво си направил, по дяволите?
Уейд! Достатъчно!
Махни се от него!
Трябваше да бъде само един скок.
И тогава започнаха слуховете.
Човешката природа не подлежи на контрол.
Хората просто искаха да го видят с очите си.
Не можех да ги предупредя, както и теб.
Нарекоха го "Проклятието".
Ако това беше вярно, трябваше да си безсмъртен.
Какво още правиш в тази разбита каравана?
Не става така.
Изглеждам ли ти като някой, който ще живее вечно?
Всички тези животи са просто втори шанс.
И ги пропилях всичките.
Беше ми останал само моя.
След тази случка, спрях изобщо да скачам.
Няма ли как да го спрем?
За колко смъртни случая си отговорен?
Виновен ли си и за баща ми?
Сара, дръпни се.
Уейд, какво правиш?
Вярваш ли му?
Не знам какво се случва, но знам едно.
Трепя го и се приключва.
Не можеш да си сигурен!
Какво мислиш, Крис?
Ще го спрем ли?
Моля те Уейд, недей.
РќРµ, РЅРµ, РЅРµ.
Не, остави го.
Искам го.
Искам да се свърши.
Чакайте.
Така и не отговори на въпроса ми.
Баща ти беше добър човек, Сара.
Не заслужаваше това, което му се случи.
- Съжалявам.
- РќРµ.
Ти копеле.
Сара...
Сара.
Отвори вратата.
Какво?
Отвори вратата!
Сара, къде беше?
Не знам.
Ъъъ... Бях в самолета.
Преди да направиш "Проклятието"?
Да, така мисля.
Трябваше да катастрофираме, нали?
Самолетът не трябваше да се разбива.
Самолетът се разбива. Точно сега.
Какво?
Така става.
Ето как работи "Проклятието".
Не си там, където си мислиш, че си
или дори когато мислиш, че си.
Живеете в пространството и времето между момента
в който знаете, че ще умрете, и момента, в който умирате.
И това време и пространство са извън вашето въображение.
Това е невъзможно.
Ще продължиш да се луташ
между този буден кошмар и реалността
докато умреш.
Времето ти изтича,
но има начин, ако ми позволиш да ти помогна.
Това е невъзможно.
В теб ли е висотомера?
Висотомера на Пейсън, в теб ли е?
Да тръгваме!
По дяволите, колана му!
Няма време! Да тръгваме!
Евън, ти си следващият!
РђРЅРґРё!
Слава Богу, че си още тук.
Да, тук съм. Тъкмо прибирах самолета.
Господи, какво става? Това кръв ли е?
Уау! Уау!
Какво ти става? Давай, давай!
Загубих десния двигател!
Губим височина!
Много сме ниско! Отваряйте веднага!
Хей. Хей, добре си.
Просто припадна за секунда.
Беше прав за "Проклятието".
- Не трябваше да го опитваме.
- Какво?
За това ли става въпрос?
Анди, моля те. Трябва да тръгвам.
Трябва да скоча.
Това е единственият начин.
Надявам се, че знаеш какво правиш.
Изчезвайте веднага от самолета ми?
Лиза, ти си!
Мамка му!
Сара, бягай.
Боже мой.
РќРµ!
Хайде!
Хайде.
РўРё СѓСЃРїСЏ.
Нямаш идея. Нямаш си никаква идея!
Какво по дяволите става?
Още не си разбрала?!
И така, какво е "Проклятието"?
Всички сме чували историите.
Прокълнат скок? Шегуваш ли се?
Това е лоша идея, но аз какво ли разбирам?!
не вярвам в никакво глупаво "Проклятие".
Не си там, където си мислиш, че си
Ще продължиш да се луташ...
...между този буден кошмар и реалността...
...докато умреш.
Какво ѝ каза?
Казах ѝ, че ако иска да оцелее,
трябва да скочи с твоя висотомер.
Наивница. Като баща си.
И това не е играчка.
Как ще знаеш колко живота си заработил?!
Изражението на лицето ѝ обаче беше безценно.
Ти си малко садистично копеле, знаеш ли?
Направо си за ада.
Или направо да те разведа и да ти го покажа?!
Няма да е скоро, Ланитро.
Превод и тайминг: Jiktak