Stand Up Guys (2012) Свали субтитрите
КРИСТОФЪР УОКЪН
АЛЪН АРКИН
МЪЖЕ ЗА ПРИМЕР
ДЖУЛИАНА МАРГУЛИС
МАРК МАРГОЛИС
ЛЮСИ ПЪНЧ и др.
Добре, Сид.
- Късмет.
Изглеждаш ужасно.
А ти - още по-зле.
- Така ли?
Малко ми липсваше.
- И ти на мен.
Беше ли странно?
- Да, може би малко.
Да ти взема чантите?
- Ще се оправя.
Помниш я.
- Любимата ми кола.
Режисьор ФИШЪР СТИВЪНС
Та... Тук живея.
Шегуваш се.
- Диванът се разпъва.
Можеш да спиш и до прозореца.
Най-гадният апартамент, който съм виждал.
Не е кой знае какво, но си е мой. Има си кабелна и всичко.
Това за мен ли е?
- Не, за другия ми приятел,
който точно излезе от затвора.
Тримата мускетари. Гледай го Хърши.
Прилича на бебе.
Такива бяха времената, приятелю.
- Да.
Апартаментът ти прилича на мястото, откъдето излязох.
Само дето е по-зле.
- Значи не ти допада? Съжалявам.
"Не ми допада" е възможно най-меко казано.
Има кабелна.
- Разбрах, вече го каза.
Имах всякакви канали, а бях зад решетките.
Трябва да се измия. Може ли да ползвам умивалника?
Естествено.
- Благодаря.
Надявам се умивалникът да ти допадне.
Здрасти, братко.
Може ли да офейкаме оттук?
"Мама Зийч" отворено ли е още?
- Да.
Добре, мечтая си за тяхното кафе.
Да, бих пийнал едно кафе.
- Ще правим каквото искаш, Вал.
Днес е твоят ден.
- Да го направим.
Купонясва ли ти се? Аз бих купонясвал.
Не, не ми се купонясва.
Тогава какво?
- Не знам какво да ти кажа, Вал.
Правя едно и също всеки ден. Рисувам изгрева,
гледам кабелна, храня се правилно, почивам си, спя.
Нищо разтърсващо.
- Как е дъщеря ти? Джесика?
Не иска да я открия.
И?
- Все пак го сторих. Работи.
В Минеаполис.
- Тя нямаше ли дете? Внучката ти?
Имаше... Има.
- Какво прави тя?
Не успях да я открия.
Поддържах връзка с някои хора.
Какви хора?
- Какви мислиш?
Приятели. Някои преуспели, други - не толкова.
Приятели, които биха били... Наши подчинени след завръщането ни.
Пенсионирах се.
- Пенсионирал си се.
Сериозно говоря.
Друга тема. Наистина бих купонясвал.
Чаткаш ли?
- Да отидем в "Г-ца Ди"?
"Г-ца Ди"? Още съществува?
Док е, звъннах по телефона.
Това е Вал.
- Влезте.
Изглежда същото.
Г-ца Де Хавиланд да е наоколо?
Аз съм г-ца Де Хавиланд.
- Мисля, че говори за майка ти.
Студът не й понесе и се премести във Флорида, Бока.
Приличаш на нея.
- Така ли?
Приятелят ми си търси забавление.
Така ли? Как по-точно?
Бар Мицва.
Купон с влизане - излизане.
- Имам следващото най-добро.
Оксана. Сега гледай.
Точно за такъв купон говорех.
От Минск е. Много е чиста.
О, да. Хубаво е, че е чиста.
Честито предсрочно освобождаване.
- Последвай ме.
Приятно.
Седни. Отпусни се.
- Благодаря.
Освежили сте мястото. Същото е, но и различно.
Ще предадеш ли поздрави на майка си?
Бяхме близки. Стари приятели.
Надявам се да ме помни.
- И аз.
Красавица е.
- Здрасти.
Да, да...
- И добра. Мило момиче.
Нали? Такава е.
- Искаш ли да се забавляваме?
Пенсиониран съм.
- Ще се забавляваме.
Случаят е приключен.
- Хайде де.
Може ли да ползвам телефона?
- Да, използвай онзи там.
Благодаря. Това беше бързо.
Не стана.
- Проблем ли има?
Не е добре.
- Определено.
Всичко е наред.
- Ще се върнем.
На какво се смееш? Смешно ли е?
- Не, просто...
Имаш ли нещо, което да помогне на приятеля ми?
Хапчета за надървяне? Свършиха ни.
За първи път ли ти е?
- Всичко е наред.
Ще се върнем.
- Така ли?
Усмихвай се.
- Ще се върнем. Ще уредим сметките.
Ако се върнете преди 7, ще ви дам "специалитета за ранното пиле".
Нали каза, че си се пенсионирал?
- Да.
Но има инструменти, от които не искаш да се откажеш.
Това можех да го направя и с патката си.
Заради това сме тук.
Това беше злобно.
- Съжалявам.
Помниш ли, когато хвърли онзи грък от прозореца?
Да.
- Падна върху продавач на месо.
Почувствах се зле заради това.
Това определено е нарушаване на помилването.
И без това трябва да се презаредя с нексиум.
Какво е това?
- За язвата ми.
Какво търсим?
- Това.
Какво е това?
Трябва да вземеш само едно.
Искам да съм сигурен.
Приключихме ли?
- Не, трябва ми периндоприл.
Какво?
- И малко...
Я, латанопрост. Трудно си го набавям.
И алдактон за високо кръвно.
Колко боклуци пиеш?
- Много.
След колко време ще подейства?
- Няма откъде да знам.
Какво ще правим, докато чакаме?
Три двайсетачки, че масата е моя.
- Но ти нямаш пари.
И какво? Ще ми дадеш назаем.
И после ще ми платиш с парите, които ти дадох.
"Всеки трябва да дава според както е решил в сърцето си,
без да се скъпи и не по принуда."
- Коринтяни.
Девета глава, седми стих.
- Обичам Коринтяните.
Добре, да вкараме петицата.
Сега ще видиш.
- Чакай да не ти преча.
Давай, пречи ми.
Виждаш ли?
- Задръж ги.
Благодаря ти.
- Твои са.
Тук ми остави лесното.
Твърде лесно, но нищо.
- Да, лесно е.
Това не беше честно.
- Да, така е.
Какво?
Еверест се нахендри в гащите ми.
Е... Всички системи работят?
- О, да.
Толкова е твърд, че мога да срежа диамант.
Не биваше да вземаш толкова много.
- Майната му.
Старата ми приятелка.
Готов ли си, Вал?
Идея си нямаш. Никога не съм бил по-готов.
Да вървим.
- О, да.
Хайде.
Следващата усмивка ще е на лицето на Оксана.
Той е единственият ми син. Ще използвам телефона.
Пол, къде ми е шибаното пиле по китайски?
Идва. Имате обаждане.
- Дай ми телефона.
Говори Аплодисмента.
- Док е.
Пратката ще бъде ли доставена навреме?
Не мога да направя това, което казах, че ще направя.
Ако не можеш да доставиш пратката,
вече няма да си мой приятел.
Трябва ли още да пояснявам?
- Не.
Не. Така си и помислих.
Колко време имам?
- Какво питаш?
За да доставя пратката.
Колко време имам?
- Не вярвам на ушите си.
Да не си слабоумен? Пол, кой е президентът на САЩ?
Замълчи! Имаш време до сутринта.
Например към 10, или по-късно, например преди обяд?
Сякаш говоря с Кончита - прислужницата ми.
Убий го до 10 сутринта, или и ти си мъртъв.
Копелето уби единствения ми син!
Оставих те да живееш само заради това. Ясен ли съм?
Да.
- Лека нощ тогава.
Уенди, Уенди...
Док. Всичко наред ли е?
- Не, но благодаря, че попита.
Не си от мъжете, които ще оставят една дама да пие сама, нали?
Разбира се, че не.
Само една глътка.
- Хубаво е.
Майка ми винаги казваше да правиш най-доброто с наличните средства.
Майка ти е била специална.
Този път проработи ли, Валънтайн?
Четири пъти. Проработи. Мога и пак, но тя се износи.
Браво на теб.
- Хайде, че вече трябва да ми падне.
Уенди, благодаря за всичко.
- Дано намерим покой, Док.
Дано.
- Чувствам се готов за лудуване.
Чао, усмивке.
На тези момичета като че ли им се купонясва.
Защо да се излагаш?
- Да се излагам?
Това си е цяла битка. Пада и става като йо-йо.
Моли се за мен.
Здравейте, дами. Я виж ти, кой да предположи?
Аз съм - големият любовчия.
Не трябва ли вече да си в леглото?
- В леглото?
Скъпа... Имам питон в гащите,
който е по-твърд от гибралтарската скала.
Нищо не казвай.
- Може ли да се прибираме?
Определено не. Няма да се прибираме.
Тепърва започваме. Трябват ми 20 кинта. Веднага се връщам.
Какво правиш, Вал?
- Дай ми ги, не те моля.
Да. Би ли помогнал на един приятел?
Какво става?
- Искам да пуснеш нещо различно.
Когато музиката още беше музика, когато имаше душа.
Нещо от старата школа.
- Да, старата школа.
Тук не се котира особено.
- Днес може да е различно.
Може да стане.
- Мога ли да ти вярвам? Да е бавно.
Можеш да ми вярваш.
- Не ме разочаровай.
Върнах се.
Първо искам да кажа, че постъпката ми беше груба.
Да.
- Заслужавам това, което получих.
Извинявам се. Прощаваш ли ми?
Обичате ли да танцувате?
Лиса.
- Слушай, Лиса, аз съм Валънтайн.
Приятелите ми ми викат Вал и ето каква е работата.
Нямаше ме много дълго време.
Не мога да кажа къде бях, но много искам да танцуваш с мен.
Няма да те моля да си тръгнем заедно, няма да те целувам,
нито ще те обарвам или нещо такова. Само искам да танцуваме. Една песен.
Само това предлагам. Двама души...
Които танцуват, може би и се усмихват, нищо повече.
След това няма да ме видиш или чуеш...
Повече. Обещавам. Как ти звучи, Лиса?
Какво мислиш?
Добре, Вал.
- Добре, чудесно.
Благодаря ти.
- И аз.
Какво да кажа?
Дай да видя.
- При перде на очите.
Така ли? Ако ги издухам, може да ме вдигнат.
Здрасти, приятел.
Леле! Какво друго имаш?
Дай да опитам.
- Това е за високо кръвно.
Добре, ето така.
Никога не знаеш какво ще стане.
- Добре е.
Без наркотици на бара. Ако искаш дрога,
отиди в тоалетната.
- С рецепта са. Имам високо кръвно.
Смешно ти е, но на мен - не.
Какво да ви донеса?
- Питиета за из път.
За из път?
- Да.
Незаконно е.
- А това не е ли?
Нека стане законно.
- Добре. Готово.
Какво става?
Само искаме да видим колко е часът.
Знаеш ли колко е часът?
Искаш ли да мръднеш назад, синко?
Ей там пише.
- Да, става късно. Нали?
Да вървим.
- Какво беше това?
Кретен.
- Странно.
Всичките ни приятели, всичките ни бизнес партньори...
Ни вест, ни кост. Само ти поддържаше връзка.
Знам, Вал.
- Остави ме да говоря две секунди.
Ти ми изпращаше колети.
И картините...
Така и не ти казах колко са красиви.
Благодаря.
- Може ли да говоря две секунди?
Сериозен съм. Така и не ти го казах.
Взирах се в картините.
Можех да почувствам как слънцето изгрява.
Чувствах го.
Благодаря ти, Вал.
Ти си единственият ми приятел.
А ти си моят.
Хайде, сядай в колата.
Човече...
Още съм надървен, проблем ли е?
- Всъщност да.
Малко съм замаян.
- Всичко е наред.
Дай да ти оправим крака.
По дяволите.
- Всичко е наред.
Какво?
Мисля, че ще припадна.
Събуди се.
- Буден съм.
Вал, събуди се.
- Буден съм.
Добре ли си?
- Не мисля.
Ще умра ли?
- Не и тази вечер.
Няма проблем, можеш да ми кажеш.
Кажи ми честно.
- Не и в моята смяна.
Добре. Док, тук ли си?
- Да.
Искам да знам, ако ще се случи нещо, това е.
Обичам да знам какво ще стане. Обичам да съм информиран.
Хърш? Коя е тя?
- Това е дъщерята на Хърш.
Ти си дъщерята на Хърш. Шегуваш ли се?
Много си пораснала.
Познавах те, когато беше малка.
- Времето лети, а?
Умирам, по дяволите.
Какво?
- Умирам.
Много съм замаян.
- Успокой се.
Поеми дълбоко въздух.
Спокойно, няма да умре. Лекарят ще дойде след малко.
Как е баща ти?
- Емфиземата му е доста зле.
В старчески дом е откакто мама умря.
Държи се.
- Бяхме на десетия ти рожден ден.
Хвърлих те във въздуха.
Това ти ли си бил?
- Хвърлих те във въздуха
и после те хванах. Спомняш ли си?
Сякаш летях. Помня как ме хвана.
Спомняш си? Радвам се.
Как... Помощ, имай милост.
- Бил си в затвора, нали?
Да, и какво?
- Какво си направил?
Трябва да отговоря ли? Вече нямам кръв в мозъка.
Просто лош късмет.
- Да, познато ми е.
Извинете.
Да погледнем набързо.
Колко хапчета е взел?
- Цяла шепа.
Разбирам.
- Ти истински лекар ли си?
Ти истински пациент ли си? Това истински пенис ли е?
Имаш така наречения приапизъм.
Мога да дам нещо за разреждане на кръвта, но...
Старата кръв трябва да се премахне.
Как да се премахне?
- За какво говори...
Майната ми...
- Спокойно.
Какво е това? Док, къде отиваш?
- Махам се оттук.
Къде отиваш?
- Ще бъда в чакалнята.
Може би купонясвах повечко.
- Може би да.
Нямам здравни осигуровки.
Аз платих сметката.
- Добре.
Кой ще го направи?
- Кое?
Знаеш кое.
- Не знам.
Да зарежем частта с приветствията за добре дошъл. Знам.
Здрасти, Док.
- Здравей, Алекс.
Кой е приятелят ти?
- Най-добрият ми приятел
Валънтайн. Точно се върна от дълго пътешествие.
Как беше, Валънтайн?
Радвам се, че се върнах и не отговарям на Валънтайн.
Приятелите ми ме наричат Вал.
- Тогава ще ти викам Вал, Вал.
Значи сме приятели.
- Да, никога не са достатъчни.
Права си.
- С Док сме приятели
от известно време, нали?
- Така е.
Помня кога влезе за първи път.
Спомняш си?
- Разбира се.
Не искам да ви развалям трогателния разговор, но...
Малко съм гладен.
- Разбира се, какво ще искате?
Чай с лимон, ако обичаш.
- Добре.
Аз искам морски дарове с пържола и билкова безалкохолна бира.
Пържолата как я искаш, Вал?
- Кървава.
Пристига.
- Да.
Приятна вечеря, Ърни.
- Може ли още малко?
Винаги ли е толкова мила?
Всеки ден, когато си тръгна оттук, съм по-добре.
Да. Та кой ще го направи?
Не знам.
- Ти си, нали?
Не знам.
- Ти си. Хайде, кажи го, ти си.
Мислиш, че ще те обвиня за нещо? Работата си е работа.
Ако бяхме с разменени роли, щях да го направя веднага.
Хайде, човече, кажи, че си ти!
- Аз съм.
Аплодисмента. Има злобна жилка в себе си, а?
Меко казано.
- Да.
Най-злобното и отмъстително копеле...
След самия дявол.
Първите години, докато бях вътре...
Хич не ме свърташе, само се озъртах зад всеки ъгъл.
Какво ще стане и кога?
В пералното ли ще стане, в двора ли, или пък в шибания ресторант?
Само за това мислех и тогава осъзнах нещо.
Ще ме накара...
Да излежа всеки ден от присъдата си.
И накрая ще свърши така.
Как ще го направиш?
В апартамента ми, докато спиш.
- Виждаш ли?
В това няма настроение, няма стил.
Стига де, какво е това?
Докато спя.
Как мислиш, че трябва да го направя?
Не мисля. Там е работата.
Даде работата на сина си.
Това беше лоша идея.
Но хубаво, няма да задавам въпроси.
Идва първият признак за проблем
и се паникьосва и започва да стреля навсякъде...
И улавя моя куршум в кръстосания огън.
Можеше да е от всеки.
- Бях там, знам.
Беше нещастен случай. Защо аз да съм виновен?
Аз съм мъж за пример, поех вината за всички.
Направи го, знам.
Притискаха ме, но не казах нито думичка.
И се стига дотук.
Аплодисмента кога ти постави задачата?
В деня, в който влезе.
Дишал ти е във врата 28 години.
- Да.
Това е скапано.
Ето ти чая, Док. Билкова безалкохолна бира за теб.
И морските дарове с пържола.
Алекс, може ли да кажа, че това са най-добрите
морски дарове с пържола, които съм виждал?
Така ли?
- Може ли да го кажа?
Много мило от твоя страна, Вал.
Добре ли си, Док?
- Да.
Кога ще го направиш?
До 10 сутринта трябва да е свършено.
Добре. Часовникът ми не работи. Колко е часът?
01:17.
- Значи има около девет часа.
Да.
Да се качваме в колата.
- Хайде да се поразходим.
Искам да ми се смелят бирата и вечерята.
За добро храносмилане.
- Добре.
Какви са ми вариантите?
Можеш да избягаш.
- Ще ме намерят.
Може да си спечелиш малко време.
Но ако избягам...
- Какво?
Вече няма да имаш приятели.
- Вярно е, но...
Поне ще имаш преднина.
Така е по-добре.
Защо?
- Защото...
Мога да се сбогувам.
- Не искам да се сбогуваш.
А какво искаш да кажа? Трябва да се сбогувам.
Няма какво друго да кажа.
Стой. Появи се нещо.
- Какво?
Как какво? Що за огромна, красива
и брутална кола е това?
- Вал, недей.
Струва ми се самотна. Мисля, че иска да я изведем на среща.
Тази кола е на братята Джаргению. Познавам ги.
Това трябва да ми говори нещо ли?
- Никой не се бъзика с тях.
Те са от онези, дето биха ти извадили бъбреците само за кеф.
Само ако имахме закачалка.
Вече не можеш да отвориш кола със закачалка.
Кой каза?
- Хората, които произвеждат коли.
Що за задник държи такава кола отключена?
Те не се тревожат, че някой ще им открадне колата.
Най-добре да започнат. Хайде.
- Тези типове, казвам ти...
Идиотите дори са оставили ключа.
Къде се вкарва шибаният ключ?
- Не е добра идея, Вал.
Животът ми е пълен с не добри идеи. Знаеш ли как се пали?
Вече правят колите по друг начин.
- Значи знаеш как?
Натисни спирачката и този бутон.
- Този?
Виждаш ли?
- По дяволите.
Накъде?
- Накъде? Как мислиш?
Трябва да спасим приятеля си.
- Да.
Не искам да свърша на такова място.
- И аз.
Извинете.
- Да?
Случайно да знаете къде е стаята на Ричард Хърш?
Харесвам го. Приятели ли сте му?
- Да, най-добрите.
Стаята му е в дъното на коридора и вляво.
Много благодаря.
Тук сте, за да го спасите?
- Откъде знаете?
Ще ми се някой да дойде и да спаси и мен.
На всички ни се ще, скъпа.
Мили Боже!
Сякаш сънувам.
- Хърш.
Още сте тук. Всички сме тук. Като в доброто старо време.
Е?
- Махнете ме оттук.
Изведете ме оттук.
Чакайте да вдишам от това.
Да бягаме.
- Искаш ли да го вземем?
Не. Да действаме.
- Най-добре се облечи.
Човече. Сладкият вкус на свободата.
Имаме ли возило?
- Това е.
Ето го.
- Човече.
Ти ще караш.
Тук няма място за краката.
- Тясно е, праснах си главата.
Майната му, че ти е тясно, висок съм 1,88. Да вървим.
Ситуацията не е идеална.
Ти си експерт.
- Да, бях.
Си.
- Бях.
Това не се забравя.
- Ти си експерт.
Преди четири минути беше при умиращите.
Сега си в убийствена кола. Ситуацията е супер.
Така ли било? Дай ми ключа.
- Няма ключ.
Не се ебавай, дай го.
- Има бутон.
Атоматичен е.
- Натискаш бутона.
Тук ли?
- Да.
Натисни и спирачката.
Добре.
- Може ли вече да тръгваме?
Има милион копчета, не бях виждал такава.
Сякаш съм в бъдещето.
Много хубаво.
Та, Хърш...
С какво се занимаваше след последната ни среща?
Основно скърбях.
И аз.
- По различен начин може би.
Съжалявам за загубата ти. За Джули.
Тя много страда.
Да.
- Какво да се прави.
Твоето здраве как е?
Наскоро извадиха нещо от мен.
- Какво?
Не знам, не питах. Не е моя работа. Но сега съм малко по-аеродинамичен.
Накъде е магистралата?
- Не натам.
Накъде е? Няма да питам пак.
Завий наляво.
- Наляво, младежо. Наляво!
Аз се захванах с градинарство.
- Къде? В пандиза?
Да.
- Джули също обичаше.
Оказа се, че много ме бива.
- Не се учудвам.
Един тип излезе от затвора и извърши престъпление,
за да се върне и да си види градинката.
Явно и ти си го обичал това.
Обичал? Обичам го. Все още го обичам.
Какво?
Ще им се измъкна.
- Днес ме пуснаха предсрочно.
В крадена кола сме, а ти сигурно носиш оръжие.
Да. И?
- И...
Вече съм тотално преебан. Да ги разбием!
Две са.
- Виждам.
Хърш, помниш ли като бяхме в оная бричка с китаеца?
Да.
Мисля, че пак трябва да го направиш.
Така ли мислиш?
- Да.
Добро каране, Хърш.
Благодаря.
- Още ти е в кръвта.
Нали?
- Да, абсолютно.
Доста напрегнато. Беше вълнуващо.
- Повърнах в устата си.
Кога излезе, Вал?
Днес.
- Днес?
Стига бе. Без майтап?
- Да, питай Док.
Освободени в един и същи ден.
- Хубаво е да го споделиш.
28 години.
- 28 шибани години.
Излежа си присъдата като мъж. Ти си мъж за пример отвсякъде.
Ти и Док щяхте да сторите същото.
- Надявам се да е така.
Възможно е, всичко е възможно, но ти го направи, Вал.
Вярно. Не мога да повярвам,
че не сте работили заедно.
- Не сме.
Не, Аплодисмента ни пенсионира.
- Така беше.
Той не може да си прости и затова другите трябва да плащат.
Сега какво искаш да правиш, Вал?
Винаги съм искал да завърша гимназия.
Да науча повече за човешкото състояние.
А ти, Хърш?
Има ли нещо в живота ти, което да не си направил,
което искаш да направиш?
- Две момичета едновременно.
Това е съвсем постижимо, нали, Док?
- Да, лесна работа.
Връщате се толкова скоро?
Още веднъж и получавате безплатна чаша.
Запознай се с партньора ни Ричард Хърш.
Как си?
- Здрасти.
Търси си така наречената "тройка".
По дяволите. Само Оксана работи.
Ирена падна по стълбите.
- А ти?
Кой, аз? Не, не го правя за пари.
Тогава няма да ти платим.
Извинявай, как се казваш?
- Уенди.
Това ще бъде най-страхотното преживяване в живота ти...
... ще бъде голяма работа.
Обещаваш ли?
- Заклевам се.
Добре.
Ще струва тройно.
- Не трябва ли да е двойно?
Да, би трябвало.
- Док, ако обичаш.
Така да бъде.
- Оксана.
Щадете го, момичета.
Ако не го бях видял, нямаше да повярвам.
Напомпваше си го в прахосмукачка.
И?
- Всеки ден, независимо какво прави,
си слага приставката на прахосмукачката. Как се казва...
Накрайник.
- Накрайникът.
Той е да чистиш ъглите на дивана. Защо си го е пъхал там?
Важното е, че това разтяга патката му и става все по-голяма.
Има други начини. Чух за нещо китайско. Буркан.
Слагат пчели в него. Пъхаш си пишката и пчелите ти я жилят.
Стига бе.
- Подува се и става огромна.
Да, но къде я вкарваш?
- Не знам. Става за зрелище.
В това има много логика.
- Хърш е там от доста време.
Браво на него.
Ето го и него.
Е... Малкият работи ли още?
- Може да се каже.
Боже, стига, достатъчно.
Не знам думата, описваща чувствата ми.
"Изненадана"?
- Нарича се "похот", скъпа.
"Любов". Близо е.
- Добре.
Не знаех, че си такъв.
- Бях.
Хърш...
- Да?
Добре...
- Като реклама на дъвки.
Вече не мога да бъда с друг.
- Ще ти мине.
Звънни ми.
Чао.
- Благодаря.
Ей, Хърш...
Кой да предположи, че си чудовище в леглото?
Сигурно се чувстваш чудесно, а?
Не чак толкова.
- Защо?
Не бях изневерявал на жена си, чувствам се ужасно.
Хърши, за Бога, тя е мъртва от векове.
Бяхме женени 40 години! Това не се преодолява ей така.
Намали! Ченгетата не ни следват.
- Нащрек съм от адреналина.
Ако намали, може да заспи.
Какво е това?
- От нас ли беше?
Какво беше това?
- Чакай малко.
По дяволите, има човек в багажника.
- Да, да.
Да отбием.
- Отбий, това не е хубаво.
Чува се човешки глас.
Ето. Действаме на "три".
- Виж как го правя.
Едно, две, три.
Човече...
Махни кърпата.
- Добре.
Боже, кой караше?
- Аз карах.
Боже...
- Как се озова в багажника?
На почивка съм.
- Тоест?
Извадете ме.
- Добре, добре.
Чакай малко.
- Замръзвам.
Ти кой си?
- Аз съм ти приятел. Сложи това.
Мой приятел?
- Хърш, дай ми панталоните си.
Защо?
- Гола е, трябва да облече нещо.
Няма да ги дам и точка.
- Тя няма дрехи, дай ги.
Тогава й дай твоите.
- Не, няма да ги дам.
Аз й дадох сако. Панталоните ми са важни за мен.
Защо ти решаваш кои панталони са важни и кои - не?
На теб не ти трябват, ти караш колата.
За какво са ти, докато караш? Аз ходя насам-натам. Дай ги.
Няма да си дам панталоните! Точка по въпроса.
Това ли е последната ти оферта?
- Не правя никакви оферти.
Добре, план Б. Док!
Сонг, как си? Продаваш ли дамски дрехи?
Така ли ти изглежда?
Приятелят ми ти зададе любезен въпрос.
Би ли му отговорил подобаващо?
Не чуваш ли добре, старче, или просто си тъп?
Видяхте ли?
- Ударът ти още си го бива.
Дали? Мисля, че не вкарах много ханш.
Не, имаше добър замах.
Благодаря, че го казваш. Добре е.
Трябва да разберем някои неща за нея.
Идва. Гледай ти, дрехите й стават.
По-добре ли си?
- Малко. Умирам от глад.
Силвия, нека продължим оттам, откъдето спряхме.
Та стоях си аз и чаках такси.
Отби хубава кола. Пичът имаше хубава усмивка, пита ме дали да ме закара.
Беше късно и се съгласих.
- Не бива да приемаш на непознати.
Начукай си го.
- Хубаво.
"Начукай си го". Харесвам я.
Отзад имаше друг тип, когото не видях.
Завърза ме, заведе ме в един склад,
където имаше още двама. Нещо се хилеха.
Скоро вече бях гола и можете да се сетите останалото.
Преди това не си ги виждала?
- Никога.
Да не съм се вкарала сама в багажника?
Как сте?
- Добре, благодаря, Алекс.
Не знаех, че имаш толкова приятели.
- И аз не знаех.
Кажете, ако искате още нещо.
- Добре съм, благодаря.
Припаднала съм за малко
и се събудих гола в багажника.
Сега съм тук с вас тримата и в тази ужасна униформа.
Имах куче на име Силвия.
Обичах го това куче. Мисля за нея всеки ден.
Има толкова неща, които искам да забравя.
Къде е този склад?
Покажи ми къде открихте колата и ще ти кажа.
Откраднахме я от ул. "Родни", на братята Джаргению е.
Пропаднали типове и престъпници.
Животни.
Може да успеем да помогнем в тази ситуация.
Какво ще направите?
Какво, ще ги набиете с клещи?
- Това е само началото.
Леле! Кои сте вие?
- Помниш ли го?
Бебчето ми, липсваше ми.
- Г-н Хърш.
Помниш ли кой съм? Правя така.
Колко е часът?
- Не знам. Колко е часът?
Време е да сритаме няколко задника
или да дъвчем дъвка. И познайте какво.
Дъвките ми свършиха.
Вал?
- Да?
Точно като в старите времена, а?
Не, по-добре е.
- Защо?
Защото този път можем да го оценим.
Точно така. Това е причината.
- До скоро.
Ще съм тук.
Добре, видиш ли мястото,
казваш ни и изчезваш, ясно?
Ние просто се разхождаме, нищо подозрително.
Това е. Зад ъгъла.
Сега се прибери у дома, Силвия.
Искам да гледам.
- Никой не ни гледа как работим.
Пък и там може да има петима-шестима души.
Ние сме само двама. Нещата може да не се развият по план.
И какво? Мога да помогна.
- Прибери се, почини си.
Не.
- Няма откъде да знаем
какво има зад онази врата.
- Не.
Май няма да ни послуша.
- Да, изглежда твърда.
Няма да си тръгне.
- Слушай, скъпа...
Изчакай тук десетина минути и после влез.
Защо го правите за мен?
- Не разбирам въпроса.
Дори не ме познавате.
Вярно е, но в същото време те познавам.
Повръща ми се от стореното.
- Те са животни.
Преди имаше последствия.
- Точно.
Мислят, че могат да правят такива неща и да им се размине.
Е, ние сме шибаните последствия.
И сега за следващия ми номер...
Дай шперца.
Сигурно е отворено.
Прав си.
Какво става, приятели?
Как влязохте тук?
- Приятели сме на Силвия.
Помните Силвия. Голото момиче, което сте сложили в багажника.
Откъде знаете за...
Добре, някой друг да иска да го прострелям?
Добре. Помнете, приятели...
Жънете това, което сте посели.
Искам да съобщя за скривалище на оръжия и наркотици.
Какъв е адресът тук?
Ул. "Родни".
- Това го знам. Кой номер?
Кой е номерът тук?
Зададох ти въпрос.
- Ходи се шибай.
Не чух номера.
172.
- 172.
"Родни" 172. Благодаря. Приятна вечер.
Ти си своя най-лош враг.
Я гледай.
Мамка му.
Добър вечер, господа.
- Помните ли я?
Красавицата на вечерта. Време е да си ходим.
Напускаме сцената.
Силви?
- Да?
Имаш осем минути, преди да цъфнат ченгетата.
Благодаря.
- Успех.
Успех, момчета.
- Приятно.
Обичате балет, момчета, нали?
"Лешникотрошачката" ми е любимият.
Ето ти пистолета. Имам кръв по сакото си.
Гледай.
- Може да се изчисти.
Използвай биологичен препарат. Маха петната.
Това пък какво е?
- Казвам ти, ще махне петното.
Тези петна не могат да се махнат, колкото и пъти да ги миеш.
Петното от кръв си остава. Не може да се изчисти.
Ще ти вземем нов костюм.
Нов костюм?
- Да.
Това е друга тема.
Какво става тук?
Какво е това?
Винаги има нещо, нали?
- Да.
Изпълни последното си желание.
- Да.
Пак работихме заедно.
- Да, така е.
Е...
Мисля, че трябва да го погребем.
Хърш.
Знаете ли къде е Нина Хърш?
- Мисля, че е там.
Нина, помниш ли ни?
- Да. Как е пенисът?
Добре е. Слушай, баща ти е мъртъв.
Какво?
- Съжаляваме.
Откъде знаете, че е мъртъв?
Изведохме го навън и той, нали знаеш... Умря.
Къде е?
Навън е в открадната спортна кола, на предната седалка.
Виждаш ли?
- Още е топъл.
Стана преди не повече от половин час.
Какво сте правили?
- Забавлявахме се както преди.
Замина си с гръм и трясък.
- Имате ли семеен парцел?
Мислим, че трябва да го погребем.
Искате да го погребете сега?
Тази нощ?
- За нас трябва да е тази нощ.
Това няма да им липсва.
За теб е, Хърш. Ето, момчето ми.
Хърш би се радвал, че е до майка ти.
Купи парцела, когато бях на четири.
Каза ми...
"Посещавай ме от време на време. Разказвай ми как върви."
Татко, всичко е наред.
Ти ме научи, че най-доброто за един човек е да е от полза.
Ти ми беше от голяма полза.
Винаги.
Вал, и ние трябва да кажем нещо.
Направи го ти. Аз не съм добър в тези неща.
Да. Добре, аз ще го направя.
Хърш беше добър приятел.
Помня как веднъж обрахме магазин за алкохол.
Той прегази куче.
Плака два дни за това куче.
Както и да е, ще ни липсва.
На много от нас, които Бог остави живи.
Той беше свидетел на живота ни. Не останаха много такива хора.
Сега на земята има един човек по-малко,
който знае имената ни, който помни детството ни.
Който споделяше с нас всеки един момент.
Казват, че умираме два пъти.
Първо - когато дъхът напусне тялото и после...
Когато последният познат ни човек каже името ни.
И тогава...
Животът на Хърш ще бъде забравен, както на всички останали клети...
... копелета, които са имали радостта да живеят.
Амин.
Амин.
- Амин.
Какво?
- Нищо. Това беше много добро.
Добро ли беше?
Най-доброто, което съм чувал.
- Мислиш ли?
Много добро, братко.
- Майната ти.
Благодаря ти, Валънтайн.
- Нищо особено. Аз просто...
Не, Валънтайн, слушай ме.
Благодаря ти.
- Няма нищо.
Благодаря.
Лека нощ.
За това нищо не може да се каже.
- Да.
Ти ли ще говориш на моето погребение?
Обмислям го.
Колко време ми остава?
Около четири часа.
Бих хапнал една пържола. Гладен ли си?
Да.
- Да вървим.
След закуска ще ти вземем нов костюм.
После ме простреляй в главата, за да не прецакаш костюма.
Точно така. Ще те прострелям в главата.
Благодаря.
- Моля.
Виж ти. Колата ми е още тук.
Учуден ли си? Кой би откраднал тая бракма?
Добро утро, приятели.
- Здравей, Алекс.
Станали сте рано или ще лягате късно?
И каква е тази мръсотия?
- Градинарство.
Занимавахме се с градинарство късно нощем.
Трябва да опиташ някой път.
Млада госпожице, днес имаш дълга смяна, а?
Да, не спя. Обичам да съм будна, когато всички други спят.
Така се чувствам...
- Жива.
Да.
- Чувството ми е познато.
Какво да бъде? Док?
Две яйца на очи.
- Добре.
Пържола, гофрети, гръцки омлет, гръцка салата, бананов шейк.
И още една пържола и кафе. И кексче.
Ако не възразяваш.
- Не възразявам.
Ти си един много гладен мъж, Вал.
- Заминавам на дълго пътешествие.
Точно когато започнахме да се опознаваме.
Да, много жалко.
Веднага пускам поръчката.
- Добре.
Ще стрелям в тъмното,
но Алекс, сервитьорката, е внучката ти, нали?
Да.
Трябва да й кажеш.
- Ще го направя.
Защо не си й казал досега?
Не мога.
- Защо?
Можеш. Вярвай ми.
Истината ще те освободи, братко.
- Да, но не днес.
Тогава кога?
- Утре.
Утре. Обещаваш ли?
- Утре ще й кажа всичко.
Добре, утре.
Последното ми хранене.
Да.
Недей да ми се разнежваш.
- Извини ме.
Заповядай.
Благодаря.
Е, Вал...
- Е, Алекс...
Може ли да седна?
- Заповядай.
Док идва тук всяка сутрин. Винаги си поръчва едно и също.
Навиците са тирания.
Аз съм.
- Готово ли е?
Какъв е той?
Чудя се за някои от клиентите си, но...
За него се чудя най-много.
- Ами не знам...
Какъв си го представяш?
Моля те за милост. Знам, че беше единственият ти син.
Знам какво изпитваш, но...
- "Моля те"?
Моля те да върнеш сина ми! Виж докъде ще стигнеш с това "моля те"!
Свърши ни милостта.
- Защо?
Скоро ще умре. Дай му няколко години. Какво значение има?
Какво значение има?
- Как е Алекс, задник?
Какво?
- Алекс. Знаеш за кого говоря.
Залагам лявата си топка, че и в момента я виждаш.
Ще е срамота такова младо девойче да претърпи
ужасна злополука. Пълна срамота, нали?
Не би посмял.
- Сериозно?
Сигурен ли си?
Мисля, че е човек, който знае какво е да си сам.
Да живееш живота си, изпълнен със съжаление.
Може би идва тук всеки ден, за да е около други хора.
Дори и само за половин час - само да е около хора.
Точно така. Напълно си права. Понякога
представите ни за света и самият свят не са различни.
Понякога двете са едно и също нещо.
Да, така си и помислих.
Довърши го, или ще стане някоя злополука.
Май е готово. Ще ми се да можехме да си поговорим още.
Да. Беше ми приятно.
- И на мен.
АЛЕКС
Църквата отворена ли е?
Църквите винаги са отворени.
Ти ли започваш, или аз? Забравил съм.
Ти.
- Аз. Добре, значи...
Прости ми, отче, съгреших.
- Кога е била последната ти изповед?
Преди 60 години. Плюс-минус няколко.
Добре. Изповядай всеки грях, който те отделя от Христос.
О, не, ще стоим тук цяла вечност.
Можем ли да говорим само за случилото се днес?
Досега...
Прострелях един човек в капачката и един в ръката.
Откраднах доста лекарства и страшна кола.
Ударих в лицето един кореец и му взех дрехите.
И чуках руска курва. Четири пъти.
- Всичко това е било...
Днес?
- Да, от вчера на обяд.
Но направих и някои добри неща, отче.
Погребах приятел.
Помогнах на една млада жена да си върне живота.
Облекчих болката на най-добрия ми приятел.
И за 28 години...
... си държах устата затворена.
Та... Може ли да кажа една молитва и да приключваме?
Не мисля, че ще се измъкнеш само с една молитва.
Прав си. Сигурно си прав.
Губим си времето.
Ето, вземи ги. За тревогите ти.
- Не, не.
Вземи си една пържола.
- Не мога.
Вземи ги, отче. Там, където отивам, няма да ми трябват.
Какво?
- Е?
Получи ли опрощение?
Почти.
Да видим костюмите.
Искаш ли да побързаме?
Този?
Защо? Мислиш, че ще играя на дама ли?
Нека сме сериозни.
- Добре.
Дойдохме за костюм.
- Този.
Какъв размер е?
42 с дълги ръкави.
- Нося 40 със средно дълги.
Каза "без плачене".
Без плачене за теб. Не сме казвали нищо за мен.
Добре. Виж този.
Красив е. Дай да видя.
- Ще ти стои чудесно.
Дрехите просто ти прилягат.
Мислиш ли?
- Абсолютно.
Защо и ти не пробваш някой?
- Не, добре съм.
Гардеробът ти има нужда от помощ.
- Мислиш ли?
Да, нямаше да казвам нищо, но...
Но какво?
- Какво?
Обличаш се така, сякаш отиваш на шампионат по кент.
Ето.
- Предпочитам черно.
Прав си, черното ти отива.
Ето черен, какво мислиш?
Не се виждам да го нося всеки ден. Не се виждам в него.
Виж ги тези, Пол. Виж ги, пробват дрехи.
Пазарувате, а?
- Какво?
Какво "какво"? Не трябва ли да правиш нещо друго?
Ясен си му на Аплодисмента, Док. Вече нямаш куража.
Не! Лари, моля те.
Ако ще го правим, трябва да знаеш нещо.
Насам!
Ти.
Обади се на Аплодисмента, кажи му да не ми се бърка.
Ще се справя.
- Добре.
Тръгвай.
Добра работа.
Преди щях да го поваля с удара в гърлото.
Трябва да признаеш, че беше приятно, нали?
И още как. Беше приятно.
Виж се. Изглеждаш чудесно.
- Не, ти изглеждаш чудесно.
Така ли?
- Да.
Чувствам се чудесно.
Това казвам - смяната на гардероба може да е това, от което имаш нужда.
Определено.
- Да.
Може ли?
- Заповядай.
По дяволите! Видя ли?
- Да.
Беше добре, нали? Вкарах и ханш.
Още е жив.
Е...
- Е...
Колко е часът?
- Време е.
Вече?
Съжалявам.
Заслужих си го, нали?
- Не.
Времето не чака никого.
- Така е.
Ще ми липсва пролетта.
И цветята ми. Завръщането на птиците.
Песните им. Целият свят.
Сещаш се - как се възражда наново. Твоята мутра.
Виждаш ли?
Това не беше странно, нали?
- Не беше.
Ало?
- Алекс.
Какво мислиш за изгревите ми?
Красиви са.
Искам да узнаеш част от нещата, които съм мислил, видял,
почувствал.
Знам.
Знам, че приличат на изгреви, но рисувах теб.
В килера най-горе има кутия за обувки.
Остави слушалката и я отвори. Ще изчакам, не бързай.
Добре.
Док, това е прекалено много.
- Не, това е всичко.
Добре дошла вкъщи, наемът е платен за една година.
Не е много, но е твое.
Какво говориш? Кога ще те видя пак?
Не знам.
Обичам те, Алекс.
Дядо... И аз те обичам.
Трябва да затварям.
Сигурен ли си, че го искаш?
Можеш да промениш мнението си.
- Знам, но няма.
Значи се погрижи за Алекс?
Гордея се с теб, че го направи.
Утре стана днес.
- Обикновено така става.
Е... Какво ще бъде?
Ще дъвчем дъвка, или ще сритаме няколко задника?
Свършиха ми дъвките.
Дай ми пистолет!
Превод: Теодора Атанасова - giulfia
Translator's Heaven 2013
В памет на Бингъм Рей